Решение № 4925 от 28.4.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 707/2026 г.

Касационно производство по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Директорът на О. Д. по безопасност на храните – Пловдив /ОДБХ – Пловдив/, представляван от гл.юрисконсулт Ст. Ц., обжалва Решение № 38 от 31.10.2025г., постановено по АНД № 103 от 2024г. на Районен съд - [община], с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 27/17.04.2024г., изд. от Директора на ОДБХ - Пловдив, за наложена имуществена санкция на •••ООД, [ЕИК], [населено място], представлявано от Д. М., в размер на 7000 лв. за нарушение на чл.80 ал.1 от Закона за управление на агрохранителната верига /ЗУАВ/, на основание чл.80 ал.2 с.з.

Касаторът обжалва решението като незаконосъобразно и неправилно с искане за отмяната му и потвърждаване на НП № 27/17.04.2024г. Поддържа се за безспорно установен факт на съхранявани охладени пилета с общо тегло 94 500кг. на 17.10.2023г. в технологична хладилна камера в складово помещение на функциониращ и стопанисван от дружеството магазин за хранителни стоки на дребно с транжорна в [населено място], които охладени пилета са с произход [държава] и конкретна партида, а срокът им на годност е изтекъл на 11.10.2023г. С арг. от § 1 т.6 от Закона за храните /ЗХр./ - „дистрибуция на храни“ се поддържа възприето общо както търговия, така и съхранение на храни. С позоваване на посочена съдебна практика се твърди, че не е необходимо в НП да се пресъздава текста на закона или да се конкретизира хипотеза, ако същата се съдържа в цитираната цифром точка / норма и кореспондира с описаната фактическа констатация, какъвто е разглеждания случай. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В ход по същество жалбата се поддържа ведно с искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът •••ООД, [населено място] с пълномощник адв. Р. П., оспорва жалбата като неоснователна в писмен отговор. Счита решението на РС – Първомай за законосъобразно. Заявено е, че в случая са нарушени нормите на чл.57 ал.1 т.5 и чл.42 ал.1 т.4 пр.1-во и т.5 ЗАНН. Противоправната проява „съхранение“ не фигурира в обхвата на санкционната норма на ЗУАВ, поради което правилно съдът е приел, че не е ясна волята на наказващия орган относно кое от двете наказеуми действия вменява – „предлагане на пазара“ или „извършване на търговия“. Поискано е присъждане на разноски при оставяне в сила на обжалваното решение.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от страна в първоинстанционно производство против неблагоприятно съдебно решение.

1. НП № 27/17.04.2024г. е издадено от Директора на ОДБХ – Пловдив. АУАН № 0000791/24.10.2023г. е съставен от д-р Т. Х. – главен инспектор в отдел Контрол на храните и граничен контрол при ОДБХ - Пловдив.

Според обстоятелствената част на НП : В изпълнение на Заповед № 506/16.10.2023г. е извършена проверка на 17.10.2023г. на магазин за хранителни стоки в [населено място], Кооперативен пазар, стопанисван от •••ООД и е установено, че в технологична хранителна камера се съхраняват храни от животински продукти с изтекъл срок на годност – охладени пилета с произход [държава] със срок на годност 11.10.2023г., в количество 95 500кг. Посочено е, че против АУАН не е подадено възражение. Отразено е наличието на сключено Споразумение № 92/15.11.2023г. със срок за заплащане на имуществената санкция от 4 900лв. до 29.11.2023г. вкл., която не е заплатена от нарушителя, поради което на основание чл.58г ал.13 ЗАНН – споразумението е обявено за непостигнато.

Фактическата установеност е квалифицирана за нарушение на чл.80 ал.1 ЗУАВ, съгласно която норма : „Който предлага на пазара или извършва търговия с храни от животински произход с изтекъл срок на минимална трайност или срок на годност, се наказва с глоба от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 5000 до 7000 лв.“. Приложена е санкцията по чл.80 ал.2 ЗУАВ : „Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 7000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 13 000 до 15 000 лв.“.

2. РС – Първомай приел след обсъждане на документацията от преписката, че изложената фактическа обстановка е безспорно изяснена, но е допуснат недостатък от категорията на съществените с арг. от чл.42 ал.1 т.4 пр.1-во и т.5 ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 пр.1-во и т.6 ЗАНН. Диспозицията на санкционната норма урежда при условията на алтернативност две самостоятелни форми на изпълнителното деяние – „предлагане на пазара” и „извършване на търговия”, които не са дефинирани в ЗУАВ, нито в ЗХр., който разяснява значението само на понятието „дистрибуция”. Счел е, че вложеният в тях от законодателя смисъл произтича от разпоредби на Регламент /ЕО/ № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28.01.2002г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните, към който препраща чл. 2 т. 2 от Регламент /ЕО/ № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. относно хигиената на храните : според чл. 3 т. 7 от Регламент /ЕО/ № 178/2002 - „търговия на дребно” означава преработката и/или обработката на храни, тяхното съхранение при продажба или доставка до крайния потребител, и включва терминали за дистрибуция, заведения за обществено хранене, столове, ресторанти и други подобни услуги в областта на храните, магазини, центрове за дистрибуция на супермаркети и пунктове за продажба на едро, а съгласно чл. 3 т. 8 от Регламент /ЕО/ № 178/2002 „пускане на пазара” е притежаването на храни или фуражи с цел продажба, в това число предлагането за продажба или всяка друга форма на прехвърляне, безплатно или срещу заплащане, продажбата, разпространението и други форми на прехвърляне. Според РС – [община], в АУАН и в НП противоправната проява е описана като „съхранение”, каквато отсъства в санкционната норма. Затова формулировката на административнонаказателното обвинение, изразяваща се в поведението „съхранение”, не позволява формиране на еднозначен правен извод за волята на наказващия орган кое от двете наказуеми действия вменява на жалбоподателя – „предлагане на пазара” или „извършване на търговия”, или и двете. Констатираната неяснота е с последица - съществено ограничаване правото на защита и възможността на съда да извърши преценка по същество относно наличието на административно нарушение.

3. Разпоредбата на чл. 3 т. 7 от Регламент /ЕО/ № 178/2002г. дефинира понятието "търговия на дребно" - дейността по съхранението на храните при продажба или доставка на крайния потребител е част от осъществяването на търговия с хранителни продукти.

При фактическото описание на нарушението е необходимо да бъдат посочени конкретните обстоятелства, които актосъставителят е възприел, а наказващият орган е приел за установени. Правната им квалификация се състои във възприетите за нарушени законови разпоредби / чл. 42 ал. 1 т. 5 и чл. 57 ал. 1 т. 6 ЗАНН/. Затова проверката за редовност на описанието не следва да се изразява в извеждане на думата "съхранение" извън останалите описани фактически обстоятелства. В случая дейността на дружеството в конкретния обект /магазин за хранителни стоки/ без съмнение представлява търговия, поради което отсъствието на думата "търговия" не следва да бъде определяно като съществена нередовност в описание на нарушението. Конкретиката на фактическата установеност разкрива наличие на храна, която е част от предлагания асортимент и е предназначена за продажба на клиентите на обекта, но е с изтекъл срок на годност.

Нормата на чл. 80 ал. 2 вр. с ал. 1 ЗУАВ представлява едновременно състав на административно нарушение и санкционна норма, като в случая е налице правилна квалификация без допуснато процесуално нарушение по чл. 57 ал. 1 т. 6 ЗАНН. Възприето е в съдебната практика, че съставът не изисква настъпването на конкретни вредоносни последици в причина връзка с поведението, представляващо изпълнителното деяние. От обективна страна нарушението се явява довършено с факта на предлагането на пазара и извършването на търговия с храна от животински произход, която в случая е с изтекъл срок на минимална трайност. За да бъде довършено нарушението е достатъчна дейността по предлагане на пазара или извършване на търговия с храна, която е с изтекъл срок на минимална трайност или срок на годност, което е доказано в настоящия случай.

Независимо от изложеното, следва да бъде съобразено, че административно-наказателната преписка не съдържа доказателства за компетентност на наказващ орган и на актосъставител. Доказателства за това не са представени и в хода на делото.

Съгласно чл.96 ал.1 и ал.2 ЗУАВ : „Актовете за установяване на нарушения по чл. 67 – 91 се съставят от оправомощени от съответните министри по чл. 2 и ръководители на ведомствата по чл. 7, ал. 1 длъжностни лица, които осъществяват официален контрол и други официални дейности по агрохранителната верига, в зависимост от обхвата на осъществявания от тях контрол.; Наказателните постановления по ал. 1 се издават от министрите по чл. 2 и ръководителите на ведомствата по чл. 7, ал. 1 или оправомощени от тях длъжностни лица.“. В тази вр. Заповед № 506/16.10.2023г. на Директора на ОДБХ – Пловдив е за проверка, а не за оправомощаване на длъжностни лица за съставяне на актове за административни нарушения по ЗУАВ.

На основание чл. 96 ал. 2 ЗУАВ вр. с чл. 7 ал. 1 т. 4 ЗУАВ и чл. 4 от Регламент /EС/ 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017г., както и чл. 4 ал. 1 от Устройствения правилник на БАБХ - компетентен да издаде оспореното НП е изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него длъжностно лице. В обхвата на преките задължения и компетентности на директорите на ОДБХ съгласно чл. 31 ал.1 т.11 от Устройствения правилник на БАБХ е и издаването на наказателни постановления в случаите, предвидени от закон, но след като законът регламентира оправомощаване – издаването на НП може да бъде осъществено само след редовно оправомощаване.

Отчита се, че според общите правила, установени в чл. 47 ал. 1 б. "а", "б" и ал.2 ЗАНН, административни наказания могат да налагат: ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение; длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или указ, като ръководителите по буква "а" могат да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет. В чл. 96 ал. 2 от специалния ЗУАВ е разпоредено, наказателните постановления за нарушения по чл. 67 - 91 от ЗУАВ, да се издават от министрите по чл. 2 от закона и ръководителите на ведомствата по чл. 7, ал. 1 или оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно чл. 7 ал. 1 т. 4 ЗУАВ, компетентни органи по смисъла на чл. 4 от Регламент /EС/ 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита..., осъществяващи официален контрол и други официални дейности, са: Българската агенция по безопасност на храните. В чл. 96 ал. 2 ЗУАХВ е определено, че издаването на наказателни постановления за нарушения по чл. 67 - 91 от ЗУАВ е в кръга от компетентности на Изпълнителния директор на БАБХ. Необходимостта от рационално и ефикасно осъществяване на изпълнителната власт е наложила в отделни случаи закона да предвиди възможността, отделен орган да делегира предоставена нему материална компетентност на други, йерархично подчинени органи. В тази насока е Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд, за това, че "..... Възможността за делегиране на административни правомощия се характеризира с няколко принципни ограничения: никой не може да делегира правомощия, които не притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния орган; органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму..... ". Делегирането на материална компетентност за осъществяването й от определен административен орган на друг административен орган е възможно само и единствено в рамките, установени в съответната правна норма. Делегирането на материална компетентност е възможно с изричен акт на оправомощаващия орган, тоест с нарочна заповед в която се разпорежда кому точно и какви конкретно материални компетентности се предоставят.

Затова осъществяване на правилото в чл. 31 ал. 1 т. 11 от Устройствен правилник на агенцията, указващо, че директорите на ОДБХ издават наказателни постановления в случаите, предвидени от закон, изисква наличие на изричен акт на Изпълнителния директор на агенцията, с който на директорите на ОДБХ пряко се делегират правомощия за издаване на наказателни постановления по реда на ЗУАВ.

Районен съд – Първомай не е указал на ответника в първоинстанционното производство да представи доказателства за материалната компетентност на контролния и административно наказващия орган, поради което решението следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане. При новото разглеждане съдът следва да изиска от ответника посочените доказателства.

По исканията за присъждане на разноски следва да се произнесе районният съд при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226 ал. 3 АПК.

Мотивиран с изложеното, АС – [област]