Решение № 52 от 9.2.2026 г. на Районен съд - Червен бряг по дело № 928/2025 г.

на Районен съд – Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК В Районен съд гр. Червен бряг е постъпила искова молба от „А1 България" ЕАД, вписано в Търговския регистър с ЕИК ••••••, със седалище и адрес на управление: София, ул. ••••••, представлявано от членовете на Съвета на директорите А. Д. и М. М., чрез пълномощник юрисконсулт М. К., с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК срещу И. С. Х., с ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: гр. Койнаре, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ••••••, за установяване на вземане по издадена Заповед за изпълнение по ЧГД 443/2025 г., по описа на РС Червен бряг. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК взискателя по ЧГД 443/2025 г., по описа на РС Червен бряг - „А1 България" ЕАД, вписано в Търговския регистър с ЕИК ••••••, със седалище и адрес на управление: София, ул. ••••••, представлявано от членовете на Съвета на директорите А. Д. и М. М., чрез пълномощник юрисконсулт М. К. е депозирал искова молба за установяване на претендираните вземания по издадената заповед за изпълнение по горепосоченото частно гражданско дело срещу И. С. Х., с ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: гр. Койнаре, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ••••••, за сумата в общ размер от 272,58 лева (двеста седемдесет и два лева и 58 стотинки), представляваща главница за договор за продажба на изплащане, ведно със законна лихва за период от 10.04.2025 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева (сто и петдесет лева), както и направените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство по гр.д. № 928 по описа за 2025 година на Районен съд гр. Червен бряг. Вземането произтича от следните обстоятелства: - Договор за продажба на изплащане № 505014077/12.04.2018г. След получаване на исковата молба и съгласно чл.129, ал.1 от ГПК съдът извърши проверка за нейната редовност - наличие на съществените реквизити, съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК. Същата отговаря на изискванията на посочените правни норми, поради което съдът я намери за редовна и на ответника е връчено съобщение, като му е даден едномесечен срок за възражение. Съдът е разменил книжата по делото и в дадения едномесечен срок по чл.131 от ГПК не е депозирано възражение. ИЩЕЦА - „А1 България" ЕАД, вписано в Търговския регистър с ЕИК ••••••, със седалище и адрес на управление: София, ул. ••••••, представлявано от членовете на Съвета на директорите А. Д. и М. М., чрез юрисконсулт М. К., редовно призован, не се явява. За него пълномощника и процесуален представител юрк. М. К., в писмено становище и от името на доверителя си поддържа иска изцяло, като го намира за основателен и доказан. Претендира разноски. ОТВЕТНИКА - редовно призован не се явява в съдебно заседание. В открито съдебно заседание, ответника не се представлява и от процесуален представител, не сочи доказателства и не представя такива. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното: ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан. Условие за допустимост на иска е да са налице надлежни страни и да има правен интерес от воденето му. От приложеното като доказателство по делото: ч.гр.д. № 443 по описа на съда за 2025 г. се установява легитимацията на страните и правния интерес за ищеца от завеждане на настоящето дело. Същият е предявен в преклузивния срок, след депозирано по надлежния ред възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК и има предмет установяване съществуването на оспореното в заповедното производство парично вземане. С оглед материалната и териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд - гр. Червен бряг поради което съдът счита, че искът се явява допустим. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА: Предявеният от „А1 България" ЕАД, вписано в Търговския регистър с ЕИК ••••••, със седалище и адрес на управление: София, ул. ••••••, представлявано от членовете на Съвета на директорите А. Д. и М. М. положителен установителен иск е с правна квалификация чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86 ЗЗД, заявен при наличие на правен интерес - установяване със СПН съществуването на оспореното в заповедното производство парично вземане. В настоящото производство в тежест на ищцовата страна бе при условията на пълно и главно доказване да установи и докаже съществуването на оспореното вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК с № 307 от 08.05.2025г. В подкрепа на твърденията са приложени: сключен между страните Договор за продажба на изплащане с № 505014077 от дата 12.04.2018г., между кредитора „А1 България" ЕАД, с ЕИК •••••• и кредитополучателя И. С. Х., с ЕГН: •••••••••• и приложения към него. Приложени са и Приемо – предавателен протокол за закупено крайно устройство и фактури с номера: № 0375094266; №0376703819; №••••••••••; №0379913839; №0381516522 и №0383118806; По делото ответника, във възражението си срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 твърди, че не дължи на ищеца претендираната сума. Съгласно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право, като следва да се съобразява и правилото на чл.164, ал.1, т.4 от ГПК за доказателствената тежест при доказване погасяването на парични задължения, възникнали с писмен акт/договор. По делото ответника не представи годни доказателства, оборващи твърденията на ищеца, относно дължимите суми: общ размер на 272,58 лв. по Договор № 505014077 за продажба на изплащане от 12.04.2018г. за устройство Samsung Galaxy J3 за периода 23.05.2018 г. - 22.11.2018 г. При тези релевирани твърдения, възражения и оспорвания от страните, съдът въз основа на събрания по делото доказателствен материал прави следните правни изводи: Безспорно по настоящото исково производство, както и по воденото преди исковото - заповедно производство, е установена доказателствената сила на представените от ищеца доказателства, а именно, че: Между „А1 България“ ЕАД и И. С. Х. е бил сключен Договор № 505014077 от 12.04.2018 г. за закупуване устройство на изплащане. На 12.04.2018 г. съгласно горепосочения договор е закупено устройство Samsung Galaxy J3 – чрез първоначална вноска в размер на 12,98 лв. и 23 последващи равни месечни вноски съгласно погасителен план. Устройството е предадено във в.ие на ответника с приемно – предавателен протокол от същата дата. За периода от 23.05.2018 г. - 22.10.2018 г. ответникът не е заплатил 5 бр. месечни погасителни вноски от уговорения погасителен план. Съгласно т. 12.3 от Договора – При неплащане на най – малко две последователни месечни вноски от страна на купувача всички дължими суми до края на срока на договора стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми и следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок. Предвид гореизложеното на 26.11.2018 г. дружеството издава фактура № 383118806 със срок на плащане 11.12.2018 г., в която са включени оставащите погасителни вноски на ответника до края на срока на договора на стойност 207,68 лв. Въз основа на описаното И. С. Х. поема задължения по Договор за продажба на изплащане с № 505014077 от дата 12.04.2018г. Договорът е подписан с Предмет и при Общи условия, неразделна част от договора, които са предадени на клиента, като при подписването на договора той е декларирал, че е запознат със съдържанието му и го приема, няма забележки към него и се задължава да го спазва. Така за кредитора „А1 България“ ЕАД се установява дължимо парично вземане в размер на 272,58 лв, представлявващи непогасени задължения за периода 23.05.2018 г. -22.11.2018 г. за устройство на изплащане Samsung Galaxy J3, формирани както следва: 5 бр. падежирали месечни вноски в размер на 77,50 лв. за периода 23.05.2018 г. - 22.10.2018г. и предсрочно изискуеми оставащи вноски на стойност 207,68 лв. начислени във фактура № 383118806 със срок на плащане 11.12.2018 г. издадена за периода 23.10.2018 г. – 22.11.2018 г. В случая се касае за договор за продажба на изплащане по смисъла на чл. 205 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 205, ал. 1 ЗЗД при продажба на движими вещи на изплащане продавачът може да запази собствеността на продадената вещ, докато получи последната вноска, но в такъв случай рискът преминава върху купувача от предаването. От друга страна, според чл. 342, ал.1 от ТЗ с договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. От цитираното договорно съдържание, преценено и през призмата на периодичното заплащане на парични вноски, става ясно, че сключеният между страните договор не е договор за оперативен лизинг, тъй като при оперативния лизинг рискът е за лизингодателя, като собственик на лизингованата вещ, а в случая рискът от пълното или частично погИ.е на предоставеното за ползване устройство се носи от потребителя, който освен това се е задължил безусловно да заплати цялата пазарна цена на устройствата (макар страните да са наименували остатъчната цена на телефона като неустойка). В съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от ответника на отговор на исковата молба, неявяването на ответника и негов представител в първото съдебно заседание по делото, липсата на искане от ответника делото да бъде разгледано в негово отсъствие, указването на ответника на последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната основателност на исковете с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, с оглед на постъпилото искане от страна на ищеца по чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, Районен съд – Червен бряг следва да се произнесе с неприсъствено съдебно решение. Съгласно чл.238 ал.1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Според чл.239 ал.1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239 ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като видно и от представените по делото писмени доказателства, предявения иск е основателен. По разноските: С оглед на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение предявения иск е основателен и трябва да бъде уважен. На основание на чл.78, ал. 8 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и направените съдебно – деловодни разноски. Основен принцип залегнал в чл. 78 от ГПК е страната станала причина за спора да заплати дължимите в производството разноски. С оглед изхода на делото, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в настоящето и в заповедното производство. Видно от доказателствата по заповедното производство - ищецът е сторил съдебноделоводни разноски в производството по снабдяване със заповед за изпълнение в размер на 38,34 евро или 75,00 лева общо, от които: 12,78 евро или 25,00 лева за заплатена държавна такса, 25,56 евро или 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение, които разноски при обективираното от ищеца с исковата молба искане следва да бъдат присъдени в пълнота, в изпълнителния лист, който ще се издаде по Заповедта за изпълнение. Видно от исковата молба ищцовата страна желае и присъждане на разноските по исковото производство. В представената Искова молба, както и в представен списък с разноски, ищцовата страна е поискала присъждане на сумата от 51,13 евро или 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение, 12,78 евро или 25,00 лева доплатена държавна такса за образуване на настоящето производство, както и платена държавна такса за възпроизвеждане на документ, в размер на 0,68 евро или 1,33 лв. По делото е приложен документ за заплащането на дължимата държавна такса в размер на 12,78 евро или 25,00 лв. В настоящото производство, възнаграждението за юрисконсулт следва да се определя на осн. чл.37 от ЗПП и Наредбата за заплащане на правната помощ. Приложим е текстът на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 6.01.2006 г., във връзка с чл.78, ал. 8 от ГПК, тъй като безспорно делото е с материален интерес. В тази норма и касаеща дела с определен материален интерес се следва възнаграждение в размери от 51,13 евро - 184.07 евро или 100-360 лева. Съдът, като съобрази обема на извършеното от процесуалния представител на ищеца, правната и фактическа сложност на делото, намира, че справедливо се явява възнаграждение в размер на 51,13 евро или 100 лева. Водим от горното и на основание на чл.239, във връзка с чл.238 от ГПК, чл. 422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК, съдът