Решение № 2744 от 16.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 7841/2025 г.

Производството е по реда на чл.416,ал.6 Кодекс на труда /КТ/, обнародван ДВ бр.26 от 01 април 1986година - актуална редакция на разпоредбата, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.108 от 19 декември 2008година вр. чл.58д - чл.63д Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ - редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година. Образувано е по жалба на “Т•••••”ЕАД, подадена срещу наказателно постановление №22-2500159, издадено на 30 април 2025година от директора на Дирекция”Инспекция по труда” София /Д”ИТ” София/, с което на основание чл.415,ал.1 КТ - актуална редакция на разпоредбата, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.107 от 18 декември 2020година, на юридическото лице е наложена “имуществена санкция”, в размер 1 500лв., за осъществен състав на административно нарушение по чл.415,ал.1 КТ, изразило се в това, че при направената на 07 март 2025година в сградата на Д”ИТ” София последваща проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на юридическото лице, в качеството на работодател, конкретно по изискани и представени документи, е било констатирано неизпълнение на принудителна административна мярка, приложена чрез дадено от контролните органи на инспекцията по труда и на основание чл.404,ал.1,т.1 КТ, по протокол за извършена проверка №ПР 2449200/19.12.2024г. по описа на Изпълнителна агенция“Главна инспекция по труда“ /ИА“ГИТ“/, Главна дирекция“Инспектиране на труда“ /ГД“ИТ“/, включително и връчен на последната посочена дата, задължително предписание под №1 от визирания протокол, със съдържание: “Т•••••“ЕАД да осигури резерв от лични предпазни средства, необходими за гарантиране на безопасното осъществяване на трудовата дейност /30%, определени с вътрешен административен документ /правилник/, съгласно чл.22 Наредба №3 от 19 април 2001година за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място /Наредба №3/2001г./, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването, обнародвана ДВ бр.46 от 15 май 2001година, в сила от 16 август 2001година/”, като срокът за изпълнение на предписанието е бил до 16 януари 2025година, респ. нарушението се явява извършено на 17 януари 2025година по седалището и адреса на управление на “Т•••••“ЕАД. В жалбата, подадена в приложимия законоустановен четиринадесетдневен срок /чл.416,ал.6 КТ вр. чл.59,ал.2,предл.първо ЗАНН - редакцията на последната посочена разпоредба, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година/, се поддържа искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, изготвено в разрез с относимите и приложими материалноправни и процесуалноправни разпоредби. Жалбоподателят с приоритет развива съображения за допуснати нередовности, поотделно и заедно с характеристиките на съществени процесуални нарушения в рамките на административнонаказателното производство, конкретно свързани с игнориране на приложимите изисквания по чл.57,ал.1,т.5 и т.6 ЗАНН при издаването на атакуваното наказателно постановление, както несъответствие, касаещо административнонаказателното обвинение, при съпоставка съдържанието на акта за установяване на нарушението и това на наказателното постановление. Освен това се навеждат доводи за некомпетентност на издателя на обжалваното наказателно постановление, както за неправилно, от гл.т. правило, въведено с приложимата разпоредба на чл.27 ЗАНН, индивидуализиране на наложената административнонаказателна санкция. Отправено е и изрично искане за присъждане на направените от жалбоподателя деловодни разноски и при благоприятен за същия изход на делото. Пред съда санкционираното юридическо лице “Т•••••”ЕАД, в процесуалното качество на жалбоподател и при редовна процедура по призоваване, се представлява от юрисконсулт, легитимиран с приложено по делото пълномощно /лист 38 от делото/, който с позоваване на съображенията, развити в жалбата, подържа искането за отмяна на атакуваното наказателно постановление, както за присъждане в полза на санкционираното юридическо лице и при благоприятен за последното изход на делото, на юрисконсултско възнаграждение. Представляващ по пълномощно въззиваемата страна /лист 39 и лист 40 от делото/, в открито съдебно заседание, при условията на устност и непосредственост, пледира за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и правилно, позовавайки се на формираната доказателствена съвкупност, която счита, че установява по несъмнен и в достатъчна степен убедителен начин фактите, относими към всеки един от съставомерните признаци на вмененото нарушение, представляващи от своя страна предмет на административнонаказателното обвинение. При липса на доказателства, установяващи обстоятелства, например, че е било отправено искане за удължаване на срока за изпълнение на конкретното задължително предписание, както такива, подкрепящи доводите от защитната теза на административносанкционирания субект, съотв. противопоставими на административнонаказателното обвинение и подкрепящите последното доказателства, оценява сезиращата жалба за неоснователна, отправяйки изрично искане за присъждане в полза на Д“ИТ“ София и при благоприятен за въззиваемата страна изход на делото, на юрисконсултско възнаграждение. Надлежно уведомена за съдебното производство, по аргумент от разпоредбата на чл.416,ал.6 КТ вр. чл.62 ЗАНН, С. /СРП/ не се възползва от изрично разяснената възможност “прокурор да участва в производството пред съда, ако намери това за необходимо”. Софийски районен съд /СРС/, като взе предвид доводите в жалбата, с която е сезиран, съобрази становищата на представляващите по пълномощно всяка от страните, изразени в хода на образуваното и водено съдебно производство, при условията на устност и непосредственост в открито съдебно заседание, обсъди събраните по делото доказателства и налични материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за безспорно установено от фактическа страна следното: По делото няма спор относно съществуването към 2024година, а и във времето след това, на юридическо лице - търговско дружество с фирма/наименование “Т•••••”, в правна форма на еднолично акционерно дружество /ЕАД/, с ЕИК ••••••••••, със седалище и адрес на управление - ••••••••••••••• и с предмет на дейност “Производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия, дейности по третиране на отпадъци и други дейности, обслужващи основните”. Не се спори също така, че в периода 11 декември 2024година - 19 декември 2024година, дружеството, в качеството на работодател, било обект на проверка по спазване на трудовото законодателство, реализирана от екип инспектори при ИА“ГИТ“, ГД“ИТ“, включващ свидетел М. С., за резултатите от която бил изготвен протокол за извършена проверка №ПР 2449200/19.12.2024г., съдържанието на последния обективирал и приложена от компетентни, в случая от контролните органи на инспекцията по труда, принудителна административна мярка в хипотезата на чл.404,ал.1,т.1 КТ, конкретно чрез дадени предписания на работодателя, със задължителен характер, при това обособени в две отделни позиции, предвид естеството, първото от които с насоченост и конкретно съдържание: “Т•••••“ЕАД да осигури резерв от лични предпазни средства, необходими за гарантиране на безопасното осъществяване на трудовата дейност /30%, определени с вътрешен административен документ /правилник/, съгласно чл.22 Наредба №3/2001г.”. Така съставен, а и при положение, че съдържателно обективирал и дадени задължителни предписания като приложена принудителна административна мярка, визираният протокол за извършена проверка бил връчен на надлежно представляващ в проверката, включително в процедурата, по пълномощно “Т•••••”ЕАД - Н. В., отново на 19 декември 2024година, респ. по този начин юридическото лице, в качеството на работодател, било и надлежно уведомено за срока, а именно до 16 януари 2025година, с който разполагало за изпълнение на значимото предписание под №1, за което и не се установи да е било оспорено, нито по административен, нито по съдебен ред. При положение, че съдържателно обективирани в протокола от извършена проверка, съставен на 19 декември 2024година, били дадени повече от едно задължителни предписания, с адресат “Т•••••“ЕАД, в качеството на работодател, но на практика оформеното като предписание №1 било с най-дълъг срок за изпълнение, конкретно до 16 януари 2025година, в т.ч. последният съгласуван с представители на дружеството жалбоподател, според това, кога се очаквало финализирането на вече обявена обществена поръчка с отношение към предмета на предписанието, включително на фона на това, че от дружеството и не било отправено искане за удължаване на срока за изпълнение на въпросното предписание, при изтичането на същия, на първо време с адресат екипа, включващ извършилите проверката инспектори при ИА“ГИТ“, ГД“ИТ“, от страна на “Т•••••“ЕАД бил изготвен отговор, рег.№П- 15013/17.01.2025г. по описа на “Т•••••“ЕАД, по същество признание за неизпълнение на предписание №1, с позоваване на прекратена обществена поръчка за доставка на предпазно работно облекло, специално предпазно работно облекло, работни обувки, лични предпазни средства и индивидуални средства за защита. На следващ етап и при проверка от екип инспектори при Д“ИТ“ София /според Устройствения правилник на ИА“ГИТ“ - едно от 28-те териториални поделения на ГД“ИТ“/, включващ свидетелите Е. С. и Н. Г., реализирана в периода 03 февруари 2025година - 07 март 2025година, в рамките на която и от дистанцията на обективно осигуреното допълнително време, а и в периметъра на компетентността на контролните органи, отново било проследено и изпълнението на предписанията, възпроизведени в съдържанието на протокола за извършена проверка от 19 декември 2024година, практически неизпълнението на задължително предписание №1 по протокола за извършена от контролни органи при ИА“ГИТ“, ГД“ИТ“, проверка №ПР 2449200/19.12.2024г., било потвърдено, включително чрез писмен отговор до проверяващия екип, рег.№П-2883/05.03.2025г. по описа на “Т•••••“ЕАД, в т.ч. с направено допълнително отбелязване от 07 март 2025година в отговора. Именно при така очертаната фактология и като резултат от проверката от началото на 2025година, на първо време бил съставен протокол за извършена проверка №ПР 2504165 от 07 март 2025година, но на последната посочена дата свидетел Е. С., в присъствието на свидетел Н. Г., както на още една своя колега, пристъпила и към образуване на административнонаказателно производство, със съставянето на процесния акт №22-2500159 срещу “Т•••••“ЕАД, за осъществен от юридическото лице, в качеството на работодател, състав на административно нарушение по чл.415,ал.1 КТ, от фактическа страна описано като изразило се в това, че като не е представило към 07 март 2025година в Д“ИТ“ София документи, удостоверяващи осигуряването на резерв от лични предпазни средства за гарантиране безопасното осъществяване на трудовата дейност, при това в параметри 30%, определени с вътрешен административен документ /Правила за осигуряване и използване на лични предпазни средства, утвърдени със заповед №З-РД-366/05.12.2024г./, съгласно чл.22 Наредба №3/2001г., на 17 януари 2025година, по седалището и адреса си на управление, дружеството жалбоподател, в качеството на работодател, не е изпълнило задължително предписание, дадено на основание чл.404,ал.1,т.1 КТ, обективирано в съдържанието на протокол за извършена проверка №ПР 2449200/19.12.2024г. по описа на ИА“ГИТ“, ГД“ИТ“ - “Т•••••“ЕАД да осигури резерв от лични предпазни средства, необходими за гарантиране на безопасното осъществяване на трудовата дейност /30%, определени с вътрешен административен документ /правилник/, съгласно чл.22 Наредба №3/2001г.”. Съставеният акт бил предявен, подписан и препис от него бил връчен отново на надлежно представлявалия по пълномощно и в тази процедура “Т•••••”ЕАД, включително отново и на датата 07 март 2025година, а въз основа на акта, като юридическото лице не се възползвало и от правото на писмени възражения по акта в приложимия 7-дневен срок по чл.416,ал.6 КТ вр. чл.44,ал.1 ЗАНН, но при положение, че и отново не били представени документи, установяващи изпълнение на процесното предписание, на 30 април 2025година последвало издаването от директора на Д”ИТ” София на атакуваното наказателно постановление №22-2500159, с което била ангажирана административнонаказателната отговорност на “Т•••••”ЕАД, в качеството на работодател, с налагането на “имуществена санкция”, в размер 1 500лв., на основание чл.415,ал.1 КТ, за нарушението, описано от фактическа и от правна страна по същество по идентичен начин в обстоятелствената част на постановлението и в акта за неговото установяване. За да реализира произнасянето си, с оглед доводите в жалбата, естеството на нарушението и начина на установяването му, за проверка на обстоятелствата, възприети в акта и в наказателното постановление, по делото са били събрани гласни доказателства, чрез показания на разпитаните в качеството на свидетели, Е. С. - актосъставител, Н. Г. - свидетел по акта, но двамата и участвали в проверката, при която е било проследено изпълнението на предписанието, условно обозначено като №1, дадено при проверката от месец декември 2024година, извършена от екип инспектори при ИА“ГИТ“, ГД“ИТ“, включително свидетел М. С., както са били приобщени писмени материали - такива, представляващи приложение по изпратената в съда, на основание чл.416,ал.6 КТ вр. чл.60,ал.2 ЗАНН, административнонаказателна преписка, но и допълнително приложени в хода на съдебното производство - служебно от съда, но и от страните, а именно протокол за извършена проверка №ПР 2449200 от 19 декември 2024година по описа на ИА“ГИТ“, ГД“ИТ“, в т.ч. с отбелязана дата на връчване на надлежно представляващ дружеството жалбоподател, протокол за извършена проверка №ПР 2504165 от 07 март 2025година по описа на Д“ИТ“ София, в т.ч. с отбелязана дата на връчване на надлежно представляващ дружеството жалбоподател, писмо, рег.№П- 15013/17.01.2025г. по описа на “Т•••••“ЕАД, писмо, рег.№П- 2883/05.03.2025г. по описа на “Т•••••“ЕАД, включително с допълнително вписан на 07 март 2025година текст, попълнена идентификационна карта на “Т•••••“ЕАД, изготвена на 06 февруари 2025година, пълномощно, легитимиращо представителната власт по отношение на “Т•••••“ЕАД на ангажираната в проверките, както в процедурата по образуване на административнонаказателното производство на лицето, Н. В., с отношение към установяване компетентността на актосъставителя и издателя на атакуваното наказателно постановление - заповеди №З-0693/15.08.2022г. и последваща №З0864/17.10.2022г. на изпълнителния директор на ИА“ГИТ“, заповед №ЧР-1744/20.12.2022г. на изпълнителния директор на ИА“ГИТ“, ведно с длъжностна характеристика за длъжност директор на Д“ИТ“ София, включително с данни за запознаване със същата на издателя на атакуваното наказателно постановление и заповед №ЧР-1541/04.12.2024г. на изпълнителния директор на ИА“ГИТ“, ведно с длъжностна характеристика за длъжност инспектор в Д“ИТ“ София, Отдел“Условия на труд“, включително с данни за запознаване със същата на актосъставителката, приложени с жалбата - писмо, рег.№П-1506/23.04.2025г. по описа на “Т•••••“ЕАД /лист 11-13 от делото/, служебно направена и приложена справка по данни в ТРРЮЛНЦ, за актуално, конкретно към 14 април 2026година, състояние на “Т•••••”ЕАД, в т.ч. с проследени промените, касаещи лицата, представляващи дружеството и начина на осъществяване на представителството по закон на дружеството /лист 24-29 от делото/ и приложени от въззиваемата страна, в изпълнение указанията, дадени от съдията-докладчик с разпореждането за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, писмени материали, установяващи образувани и развити и други производства, в рамките на които от контролните органи по спазване на трудовото законодателство са били образувани и други административнонаказателни производства спрямо “Т•••••“ЕАД в периода от 01 януари 2024година и насетне /лист 41-62 от делото/. Съобразно характера и предмета на настоящото съдебно производство, естеството и начина на установяване на констатираното нарушение, изброявайки доказателствените материали, формирали доказателствената съвкупност по делото, въз основа на която е извел изводите си, съдът преди всичко счита, че е взел необходимите мерки за разкриването на обективната истина, а същевременно и е осигурил достатъчна възможност на всяка от страните да защити и обоснове позицията си по делото, респ. преценява, че събраните гласни доказателства чрез показанията на разпитаните свидетели, обсъдени поотделно, заедно, но и във връзка с приобщените писмени материали, в нужната степен убедително са установили именно изложената по-горе фактическа обстановка, която по същество съвпада с възприетата от органите на административнонаказателното производство, респ. стои в основата на административнонаказателното обвинение. За прецизност на изложението следва да бъде отбелязано, че всеки един от свидетелите, доколкото и става ясно, че първата от тях - М. С., е участвала само в проверката, при която е било дадено релевантното задължително предписание, а свидетелите Е. С. и Н. Г. са били ангажирани в т.нар. “последваща проверка“, при която е било проверено изпълнението на предписанието, съотв. в процедурата по образуване на административнонаказателното производство, според съда добросъвестно, коректно, убедително, в същото време достатъчно конкретно, последователно, ясно, точно, в пълнота, логично според степен на съхраненост на спомените, практически безпротиворечиво, при взаимно допълване и корелация, е депозирал показанията си, категорично без нагласа за самоцелно злепоставяне на санкционирания субект, напротив - със стремеж към обективност и възможно точно отразяване на обстоятелствата от всяка една от проверките. В заключение, що се касае до показанията на разпитаните свидетели, съдебният състав не просто е приел да ги кредитира, но е оценил предпоставки да стори това с доверие, оценявайки като висока доказателствената им стойност, от една страна при възможността да ги съпостави помежду им, но и с приобщените писмени материали, с акцент на наличните по административнонаказателната преписка, представляващи протоколи от извършените проверки и писма от “Т•••••“ЕАД, що се касае до отношението към значимите обстоятелства, приемайки на свой ред именно на тази основа за установено, че условно обозначеното задължително предписание №1, дадено от контролни органи на инспекция по труда в рамките на проверка от месец декември 2024година и с адресат “Т•••••“ЕАД, в качеството на работодател, не е било изпълнено в дадения от контролните органи срок, който освен това и е бил съгласуван с представители на дружеството, ангажирани в проверката, но не е било изпълнено и впоследствие, към времето на последващата проверка от периода месец февруари 2025година - месец март 2025година, а дори и във времето след това, при вече образуваното административнонаказателно производство, доколкото не са били ангажирани доказателства, установяващи нещо различно, като тук е мястото да се отбележи, че приобщеното към доказателствената съвкупност писмо, приложено с жалбата, също не обуславя различни изводи, доколкото е с отношение към установяване изпълнението на задължителните предписания, обективирани в съдържанието на протокола за извършена проверка, съставен на 07 март 2025година, а процесното задължително предписание, значимо за административнонаказателното обвинение, е по протокол за извършена проверка на “Т•••••“ЕАД от контролните органи на инспекцията по труда, съставен на 19 декември 2024година. За прецизност на изложението е удачно да бъде отбелязано още, че депозирайки жалбата, административнонаказаното лице е изразило несъгласие с издаденото наказателно постановление, но на практика аргументите, с които е обоснована защитната теза, на фона и на еднопосочността на материалите от доказателствената съвкупност, не изискват, а и не налагат по-задълбочен анализ на последната, в насока, кои от доказателствата се приемат, а кои - не. Предвид изложеното, но и като е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава от защитната позиция на административнонаказания субект, развита в сезиращата жалба, в случая от правна страна съдът приема следното: Жалбата е процесуално допустима /явява се подадена в приложимия законоустановен 14-дневен срок за обжалване, при положение, че наказателното постановление е било връчено на санкционираното лице, като пощенска пратка, на 07 май 2025година, видно от приложена по административнонаказателната преписка справка “проследяване на пратка” от електронна система на ”•••”ЕАД, а жалбата е била депозирана ”на гише” при административнонаказващия орган, съобразно приложимото правило по чл.416,ал.6 КТ вр. чл.60,ал.1 ЗАНН, на 21 май 2025година, срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване, при това тъкмо пред Софийския районен съд, от лице, имащо право на жалба, по нормативно установения ред и отговаря на изискванията за форма и съдържание/, респ. следва да бъде разгледана по същество относно преценка на основателността. В тази връзка, извършвайки преди всичко проверка от процедурна гл.т., съдът, в разрез с твърдяното в жалбата, не констатира процесуални нарушения, притежаващи характеристиките съществени в рамките на административнонаказателното производство. Счита, че образуването на последното, съставянето на акта за установяване на нарушението и издаването на атакуваното наказателно постановление, е станало при спазване на предвидените и приложими в КТ и в ЗАНН срокове, като органите на административнонаказателното производство логично, в достатъчна пълнота и последователност, от гл.т. на правнорелевантни факти, взаимовръзки между последните и в съответствие между възприета фактическа и юридическа формулировка на констатираното нарушение, а и при идентичност, са оформили съдържанието на акта и на наказателното постановление, като гаранция в т.ч. за правото на защита на санкционирания субект, включващо и възможността за пълноценно реализиране на правата в настоящото съдебно производство, образувано по жалба срещу наказателното постановление, както и като предпоставка за пълноценното реализиране на правомощията на ръководно-решаващия орган в настоящото съдебно производство, воден от принципа за разкриване на обективната истина. За пълнота на изложението съдът отбелязва, че от гл.т. естество на нарушението, както в акта, така и в наказателното постановление, обстоятелствата, при които е прието извършването на конкретното деяние, са били посочени в нужната и достатъчна пълнота, а и по идентичен начин в акта и в обстоятелствената част на постановлението, като са видни времето, мястото на извършване на нарушението и това, в какво се е изразило същото, съотв. кога и как е било констатирано. Според съда, както актосъставителят, така и наказващият орган, в случая коректно, последователно, а и безпротиворечиво са посочили, че се касае за нарушение, което и изразявайки се в бездействие, на практика е било извършено на датата, следваща изтичането на срока за изпълнение на задължителното предписание, а именно на 17 януари 2025година, по седалището и адреса на управление на жалбоподателя, предвид, че е търговско дружество и на фона на възприетия подход от органите на административнонаказателното производство да посочат местоизвършването на нарушението, визирайки наименованието и правната форма на санкционирания субект, като съвсем отделен е въпросът, че нарушението е било констатирано в рамките на извършена проверка, имаща характер на последваща, що се касае до значимото предписание, дадено с протокол от 19 декември 2024година, осъществена /последващата проверка/, на 07 март 2025година, основно при съпоставка на данните в изисканите и представени от надлежно представляващ, в случая по пълномощно, дружеството жалбоподател, писмени документи, насочена /последващата проверка/ и към това да бъде проследено и оценено изпълнението или не на предписание №1 от проверката, извършена през месец декември 2024година, обективирано конкретно в съставения при тази проверка, на 19 декември 2024година, протокол №ПР 2449200 по описа на ИА”ГИТ”, ГД“ИТ“. Тук е мястото, доколкото е обвързано с довод за допуснато съществено процесуално нарушение, в частност несъобразено приложимо изискване по чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН и липса на идентичност между съдържанието на актовете на органите на административнонаказателното производство, що се отнася до значимите за административнонаказателното обвинение факти и обстоятелства, съдът да изрази становището си по първото съображение, обосноваващо защитната теза, развита в сезиращата жалба, преценявайки същото за неоснователно. Така е, защото и преди всичко, независимо от възприетия различен подход при описването на обстоятелствата на административнонаказателното обвинение, реално актосъставителят и наказващият орган просто са използвали различни словоформи, но е важно, че по същество и като смисъл обстоятелствата на административнонаказателното обвинение не са различни, от гл.т. съдържание на акта за установяване на нарушението и това на обстоятелствената част на наказателното постановление. Отделно е от значение, че предметът на административнонаказателното обвинение представлява освен това единство между фактическа и юридическа формулировка, като на тази плоскост, но и според начина, по който са формулирани разпоредбите на чл.404,ал.1,т.1 КТ, както тази на чл.415,ал.1 КТ, в допълнение се явява обоснована констатацията, че в хипотезата, в която става въпрос за принудителна административна мярка, конкретно приложена чрез дадено задължително предписание с конкретно съдържание и срок за изпълнение, съотв. предмет на административнонаказателното обвинение неизпълнението, обвързано с неспазеното изискване за определено активно поведение, подлежащо освен това и на реализиране в определен срок, на мярката или просто казано с други думи, но носещо същия смисъл - на даденото конкретно задължително предписание в хипотезата на чл.404,ал.1,т.1 КТ, в крайна сметка не създава предпоставки да се говори, нито за непълнота, нито за неяснота, нито за липса на последователност в рамките на повдигнатото и предявено административнонаказателно обвинение и от гл.т. съдържание на актовете на органите на административнонаказателното производство. В аспекта на съображенията, изложени дотук, макар във връзка с първия от доводите, обосноваващи защитната теза на жалбоподателя, развита в жалбата, съдът приема да отбележи, че на свой ред няма опора за споделяне и вторият от доводите, развити в жалбата - що се касае до приложената административнонаказателна разпоредба. При положение, че по въпроса, поставен с жалбата, обвързан с твърдения за некомпетентност на издателя на атакуваното наказателно постановление, съдът приема да изложи съображенията си малко по-надолу в съдържанието на решението, следвайки опредЕ. хронологична последователност, на настоящия етап приема да отбележи позицията си във връзка с довода от защитната теза и за некоректна юридическа формулировка, в аспекта на приложимото правило по чл.57,ал.1,т.6 ЗАНН, на нарушението, предмет на административнонаказателното обвинение. Този довод съдът отново не намира основателен, при положение, че на фона на характеристиките на самото деяние, предмет на административнонаказателното обвинение, освен че се констатира синхрон в рамките на самото обвинение, от гл.т. фактическа и юридическа формулировка, но и се налага извод, че на фона на признаците от обективната страна на вмененото нарушение, а именно неизпълнение на принудителна административна мярка, вече приложена от контролен орган по спазване на трудовото законодателство, чрез вече дадено задължително предписание на основание чл.404,ал.1,т.1 КТ, нито се изисква, нито се предполага във формулировката на административнонаказателното обвинение, както фактическа, така и юридическа, да се включват, съотв. обстоятелства и нормативни разпоредби с отношение и значимост към самото задължително предписание, неизпълнението на което, по друг начин казано - неизпълнението на приложената, чрез издаването му, принудителна административна мярка, е очертаващото предмета на административнонаказателното обвинение, включително като се отчете, че принципно правило е, приложената чрез даденото конкретно задължително предписание и на основание чл.404,ал.1,т.1 КТ, принудителна административна мяка, да е подлежала на незабавно изпълнение /арг. чл.405 КТ/, при липса в същото време на данни, а и на ангажирани доказателства от страните, включително в настоящото съдебно производство, самата приложена принудителна административна мярка да е била оспорена от адресата или пък изпълнението на мярката да е било надлежно спряно, на фона на това, че за прилагането на самата мярка административнонаказаният субект, в качеството на адресат, установено е бил уведомен, чрез връчен на 19 декември 2024година на надлежно представляващ “Т•••••“ЕАД представител по пълномощно, екземпляр от протокола за извършена проверка, в съдържанието на който е било обективирано задължителното предписание, чрез даването на което е била приложена принудителната административна мярка, конкретно установеното неизпълнение на която, обвързано и със срок, всъщност представлява предмета на административнонаказателното обвинение в случая. От гл.т. разпоредбите на глава ХІХ КТ, както тези на Устройствения правилник на ИА“ГИТ“, приет с ПМС №313 от 05 октомври 2022година, обнародван ДВ бр.81 от 11 октомври 2022година, конкретно разпоредбите на чл.16 - чл.23, включително, подлежащи на систематично тълкуване и предвид приобщените като писмени доказателства, заповеди на изпълнителния директор на ИА“ГИТ“, ведно с приложени длъжностни характеристики към две от тях, съдът и в този случай в противовес на довод от защитната теза, развита в жалбата, приема, че както актът за установяване на административното нарушение, така и атакуваното наказателно постановление, се явяват издадени от компетентни длъжностни лица. И по същество на казуса, като преценява, че събраните в нужната пълнота доказателства, интерпретирани и оценени в горния смисъл, установяват изложената фактическа обстановка, която по същество съвпада с възприетата от административнонаказателното обвинение, съдът счита, че е налице основание да приеме осъществен състав на административно нарушение по чл.415,ал.1 КТ, за което в случая законосъобразно и правилно, от гл.т. на основание, е била ангажирана административнонаказателната отговорност на “Т•••••”ЕАД, в качеството на субект - адресат на принудителна административна мярка, приложена от контролен орган по спазване на трудовото законодателство, чрез конкретно дадено на лицето, на основание чл.404,ал.1,т.1 КТ, задължително предписание, установено като неизпълнено, респ. и приложената принудителна административна мярка, като отговорността в случая е обективна, безвиновна. Според съда, при формиране на правните изводи по казуса, преди всичко от значение е, че санкционираното юридическо лице несъмнено се явява адресат на правилото, инкорпорирано в разпоредбата на чл.415,ал.1 КТ, тълкувана систематично във връзка с разпоредбата на чл.404,ал.1,т.1 КТ, както и с конкретното задължително предписание, чрез което е била приложена конкретната принудителна административна мярка, съотв. е констатирано неизпълнение - в изрично указания срок, но и впоследствие, а в същото време и няма доказателства, които да установяват оспорване на приложената, чрез конкретно даденото на основание чл.404,ал.1,т.1 КТ задължително предписание, принудителна административна мярка или дори използвана възможност да се поиска например удължаване на срока за изпълнение на задължителното предписание, чрез даването на което е била приложена в случая принудителна административна мярка, по отношение на която е било установено неизпълнение. Именно въз основа изложеното, съдът преценява като напълно законосъобразно в случая ангажирането на административнонаказателната отговорност на “Т•••••”ЕАД, осъществило признаците от състава на административно нарушение по чл.415,ал.1 КТ, при това точно така, както е било констатирано от контролните органи и при неоснователност на доводите от защитната теза. Що се касае и до административнонаказателната санкция, наложена на “Т•••••“ЕАД, включително с предварителната уговорка, че няма място за обсъждане на принципното правило, произтичащо от разпоредбата на чл.3,ал.2 ЗАНН, съдът приема, че и санкцията, освен че е била законосъобразно опредЕ. като вид, предвид характеристиките на субекта, привлечен към отговорност - юридическо лице, в частност търговско дружество, с оглед предвиденото - “имуществена санкция или глоба, в размер от 1 500лв. до 10 000лв.”, от гл.т. на размер, доколкото също е в рамките на предвидения от закона минимален, практически изобщо не дава възможност за индивидуализация, в насока определяне на по-лека санкция, доколкото съдът няма и правомощие да заменява или да определя размер на административнонаказателната санкция под предвидения в закона най-нисък предел /в т.см. чл.27,ал.1, ал.4 и ал.5 ЗАНН/, а и при положение, че отчита, за разлика от защитната теза, застъпена в жалбата, че напълно законосъобразно и правилно, не просто е била опредЕ. наложената санкция, но и това, че случаят не е бил оценен като “маловажен”, съотв. да е приложима към казуса административнонаказателната разпоредба на чл.415в,ал.1 КТ - актуална редакция, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.7 от 24 януари 2012година, тази на разпоредбата на чл.28 ЗАНН, както от съда на разпоредбата на чл.11 ЗАНН вр. чл.9,ал.2 НК, тъй като за отбелязване е самото естество на деянието, което не излиза от рамките на “типичното” нарушение от вида и макар от доказателствените източници да се извежда констатация, че в рамките на проверката, в която е било установено нарушението, не е било пречено, нито дори са били създавани затруднения на контролните органи при осъществяването на правомощията, за отбелязване е споделеното от свидетел С. - от една страна, че нарушението не е било с инцидентен характер, а от друга страна и това, че деятелността е с отношение към “въпроса с личните предпазни средства и предпазното облекло“ в рамките на “Т•••••“, която “е от т.нар. дружества с висок рисков потенциал“, респ. именно на тази база, в заключение съставът споделя становище, че като приема основателно ангажирането на административнонаказателната отговорност на “Т•••••“ЕАД по казуса, дружеството, при положение, че съдебният акт влезе в сила, законосъобразно и целесъобразно е да понесе отговорността за осъществения от него състав на административно нарушение по чл.415,ал.1 КТ, чрез наложената като вид и размер административнонаказателна санкция, включителлно коректно индивидуализирана, без да има дори само съмнения за упражнена спрямо жалбоподателя необоснована административнонаказателна репресия. На последно място, с оглед изхода на делото и искането от представител по пълномощно на въззиваемата страна, формулирано своевременно, при условията на устност и непосредственост, в откритото съдебно заседание, проведено по делото на 28 април 2026година, приемайки, че в хипотезата, в която оценява основания да потвърди атакуваното наказателно постановление, съдът в случая намира, че при допустимо и своевременно направено искане, са налице предпоставки, в т.ч. при липса на обективирани други разноски, да възложи в тежест на жалбоподателя заплащане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Дирекция“Инспекция по труда“ София към Главна дирекция“Инспектиране на труда“ в Изпълнителна агенция“Главна инспекция по труда“, в размер на 130,00 /сто и тридесет/лева, с равностойност 66,47 /шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента/, определено при съобразяване на приложимите правила по чл.416,ал.6 КТ вр. чл.63д,ал.1, ал.4 и ал.5 ЗАНН - актуална редакция, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година вр. чл.144 Административнопроцесуален кодекс вр. чл.78,ал.8 Гражданско-процесуален кодекс вр. чл.37,ал.1 Закон за правната помощ вр. чл.27е Наредба за заплащането на правната помощ, приета на основание последната цитирана законова разпоредба, конкретно с ПМС №4 от 06 януари 2006година, обнародвана ДВ бр.5 от 17 януари 2006година, в сила от 01 януари 2006година - актуална редакция на последната, след изменението и допълнението в акта, обнародвани ДВ бр.53 от 01 юли 2025година, в сила от 01 октомври 2025година, т.е. действащата към датата на откритото съдебно заседание, проведено по делото пред районния съд, конкретно на 28 април 2026година, като в случая съдът съобразява, че по конкретното дело е бил разгледан правен спор, характеризиращ се по-скоро със стандартна фактическа и правна сложност за вида правни спорове, това, че делото пред състава на Софийски районен съд е било разгледано и обявено за решаване в рамките на проведено едно открито съдебно заседание, в което въззиваемата страна е била представлявана, но настоящият съдебен състав оценява положени обичайни усилия от страна на процесуалния представител по пълномощно на въззиваемата страна, включително без да проявява самоинициативна доказателствена активност, да развие семпло становище по изхода на делото, в т.ч. без да дава изчерпателни отговори на конкретните доводи от защитната теза, развита в жалбата, в заключение приемайки тъкмо на тази основа да възложи в тежест на жалбоподателя заплащането на посоченото като размер по-горе юрисконсултско възнаграждение, определено и платимо в полза на Дирекция“Инспекция по труда“ София към Главна дирекция“Инспектиране на труда“ в Изпълнителна агенция“Главна инспекция по труда“, включително при липса на обективирани, а и претендирани други деловодни разноски, направени от въззиваемата страна. По казуса има формулирано - още в жалбата, поддържано в откритото съдебно заседание и от процесуалния представител по пълномощно на жалбоподателя, искане за присъждане на деловодни разноски на последния /и в този случай юрисконсултско възнаграждение/, но с оглед изхода на делото, искането няма нормативна опора да бъде уважено. Мотивиран от всичко изложено в съвкупност, с оглед характера на настоящото производство, съобразно правомощията си и на основание чл.416,ал.6 КТ вр. чл.63,ал.9 вр. ал.2,т.5 вр. ал.1 и чл.63д ЗАНН - актуална редакция, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година, СРС, НО, 4 СЪСТАВ