Решение № 2607 от 27.6.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 10841/2025 г.

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на Г. М. П. ЕГН ••••••••••, с адрес: ••, с която против ЗК „••“ АД ЕИК ••, със седалище и адрес на управление: ••, е предявен осъдителен иск с правно основание чл.405 КЗ и след допуснато изменение по реда на чл.214, ал.1 ГПК, касателно размера на претенцията, е отправено искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 5112,92 евро (10000,00 лева), представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, нанесени на собствения, на ищеца л.а. „Фолкваген Голф“ с рег. № ••, застрахован при ответника застрахователен договор „Каско МПС“ с полица №••, изразяващи се в повреди по следните детайли от автомобила: облицовка предна броня, фар десен, калник преден десен, предна предпазен дясна, задна врата дясна, панел заден десен (калник), праг десен, облицовка задна броня, предпазен колан преден десен, седалка предна дясна, въздушни възглавници - страна дясна, дясна колан преден ляв, въздушни възглавници страна лява, въздушна възглавница в предна настъпило седалка, блок за управление на въздушни възглавници, тапицерия таван, в резултат на ПТП, настъпило на 15.03.2024 г., в гр. *, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до изплащане на задължението. Претендират се сторените разноски. Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права: Ищецът е собственик на л.а. „Фолкваген Голф“ с рег. № ••. По отношение на автомобила е сключена застраховка „Каско”, на стойност 32000 лв. за покритие по „Клауза А“ при ответното дружество с № •• и срок на валидност от 28.02.2024 г. до 27.02.2025 г. На 15.03.2024 г. автомобилът претърпява ПТП без участие на друг автомобил. Твърди, че при движение от кв. „Виница“, в посока Аладжа манастир автомобилът излиза от пътя и се удря в мантинела и няколко дървета. Тъй като 16.03.2024 г. и 17.03.2024 г. са почивни дни, на 18.03.2024 г. ищецът уведомява по телефон застрахователя за настъпилото произшествие. На същия ден е извършен оглед, като в опис на щета № •• са описани повредените части. Заявява, че вследствие на гореописаното произшествие са увредени следните детайли от процесното превозно средство: облицовка предна броня, фар десен, калник преден десен, предна врата дясна, задна врата дясна, панел заден десен (калник), праг десен, облицовка задна броня, предпазен колан преден десен, седалка предна дясна, въздушни възглавници - страна дясна, предпазен колан преден ляв, въздушни възглавници страна лява, въздушна възглавница в предна дясна седалка, блок за управление на въздушни възглавници, тапицерия таван. Твърди се, че след проведена кореспонденция на електронна поща и с оглед невъзможността за ремонт и натовареността на официалния сервиз на марката, който може да бъде ползван по застрахователната полица, щетата е приключена от застрахователя по „експертна оценка“, като определената и заплатена сума е в размер на 10878,86 лв., която ищецът намира, че е крайно недостатъчна за извършване на ремонта на автомобила, пребоядисването му и връщането му във вида преди катастрофата. След подадено възражение срещу определената от застрахователя сума е получен отговор изх. № •• г., с което застрахователят отказва да увеличи определения размер на обезщетението, въпреки че по оферта от официален сервиз ремонта на автомобила е на стойност 26076,00 лв. Счита, че определната от застрахователя сума по „експертна оценка“ е крайно недостатъчна и не може да покрие имуществените вреди върху увредения автомобил, който според оферта от официалния сервиз на марката за гр. * - „Автотрейд” ООД възлиза на сумата от 26076,00 лева с ДДС. Заявява, че съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Сочи, че при съдебно решаване на спора, съдът следва да се съобрази с нормата на чл. 400, ал. 2 КЗ, съгласно която размерът на дължимото обезщетение при частична увреда на имущество, представлява възстановителната му стойност като цена на всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, които са необходими за възстановяване на това имущество до вида преди увредата, без прилагане на обезценка. В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Заявява, че лимитът на застрахователната сума по полицата е бил изчерпан. В срока на действие на процесната застрахователна полица били настъпили две застрахователни събития със застрахования автомобил. Първото - процесното ПТП, настъпило на 15.03.2025 г., нанесло увреждания по автомобила, вследствие на самокатастрофа на същия и за което е образувана щета №••, по която извънсъдебно е била заплатена сумата от 10878,86 лева, а на 10.06.2024 г. било настъпило друго събитие, по което е била образувана щета № ••, и при което вследствие на пожар, автомобилът е бил напълно унищожен. Във връзка с второто събитие застрахователят бил заплатил на ищеца, сумата от 13581,62 лева, като ищцата била останала недоволна от така определения размер на обезщетението и предявила иск пред съда, по който е било образувано гр.д. №••2024 г. по описа на Районен съд *, 31 състав. С решение № ••/24.06.2025 г. по горепосоченото дело, ответникът е бил осъден да доплати на ищеца, сумата от 15736,38 лева, с което ищцата е била обезщетена до размера на действителната стойност на погиналия автомобил от 29318 лева. Твърди, че до датата на подаване на исковата молба в съда, на ищцата е било заплатено обезщетение в общ размер на 40196,86 лева. Сочи, че съгласно процесната полица № ••, застрахователната сума е била определена на 32000 лева. Съгласно чл. 346 КЗ, застрахователната сума (лимит на отговорност) е договорената между страните или определената с нормативен акт и посочена в застрахователния договор парична сума, представляваща горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования, третото ползващо се лице или към третото увредено лице. При условията на чл.386, ал.1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в този кодекс. Съгласно чл. 407 КЗ, при частично погиване на застрахованото имущество то се смята за застраховано до изтичане срока на застрахователния договор в размер, равен на разликата между първоначалната застрахователна сума и изплатеното застрахователно обезщетение, освен ако в застрахователния договор е уговорено друго. Заявява, че застрахователната сума не се намалява по реда на изречение първо, когато застрахованият е предоставил всички необходими доказателства за осъществяването на правото на регрес срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ и тези доказателства са приети от застрахователя по имуществената застраховка като достатъчни. Сочи, че обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото. Навежда твърдения, че обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Поради това намира, че определената в застрахователния договор максимална сума - лимит на застрахователното обезщетение е изцяло изчерпана и дори надхвърлена с извършените плащания в общ размер на 40196,86 лева, което обуславя извод за неоснователност на предявения иск. Оспорва размера на вредите от настъпилото произшествие. Намира, че заплатената на ищеца сума съответства на констатираните при огледа и записани в изготвения протокол от него вреди, като същата е достатъчна да обезщети собственика за последиците от процесното пътно-траспортно произшествие. В проведено по делото открито съдебно заседание, ищецът уточнява, че процесната щета е първа по ред, като след нейното приключване, между страните е подписан анекс и добавък (добавък №2), с който застрахователната стойност, отново е увеличена до размера от 32000 лв. Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното: Страните не спорят, че ищецът е собственик на л.а. „Фолкваген Голф“ с рег. № ••, както и по валидността на застрахователното им правоотношение, в което са обвързани към датата на произшествието – 15.03.2024 г., при съобразяване срока на договора - от 09:00 ч. на 28.02.2024 г. до 23:59 ч. на 27.02.2025 г. Не са спорни обстоятелствата относно механизма на произшествието, нанесените вреди на процесния автомобил и причинноследствената връзка между застрахователното събитие и вредоносния резултат, както и обстоятелството, че по образуваната при ответника щета № ••, за това застрахователно събитие, на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение, в размер на 10878,86 лева. С писмо изх. № •• г., ответникът отказва на ищеца, да преразгледа размера на изплатеното обезщетение, при аргумент, че размерът на последното е бил определен „по експертна оценка, съгласно методика на застрахователя, съобразно Вътрешните правила за уреждане на претенции по автомобилно застраховане.“ На ищеца е указана възможността за отремонтиране на автомобила в доверен сервиз, в случай, че щетата не е възстановена. Съгласно добавък № 2 от 18.04.2024 г., към застрахователна полица № ••, по писмено предложение на застрахования и срещу заплащане на допълнителна премия, застрахователят се съгласява да дозастрахова л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ••, за сумата от 10878,86 лв., като страните се съгласяват, че считано от 18.04.2024 г., общата застрахователна сума е в размер на 31941,20 лв. Дължимата застрахователна премия по добавък № 2 от 18.04.2024 г. е в размер на 701,08 лв., като същата е заплатена незабавно – обстоятелство, което се установява от приетата по делото разписка №••/18.04.2022 г. От проформа факура №23/29.04.2024 г., издадена от „Автотрейд“ ООД – официален вносител на марката, се установява, че до ищеца е отправена оферта за отремонтиране на автомобила, на стойност 26076 лв. с ДДС. В същата е посочено, че офертата е изготвена въз основа на представен опис от клиента, като е уточнено, че след оглед на автомобила е възможно „да излязат допълнителни резервни части и операции за труд“. Автомобилът на ищеца погива изцяло при второ застрахователно събитие от 10.06.2024 г., настъпило в срока на процесния застрахоавателен договор. В полза на Г. П. е изплатено обезщетение в размер на 13581,62 лв., като в резултат на инициираното от ищеца съдебно производство, с решение №••/24.06.2025 г. по гр. д. №••2024 г. по описа на ВРС, в сила от 26.07.2025 г., ответното дружество ЗК „••“ АД, ЕИК * * е осъдено да заплати на Г. М. П., доълнително, сумата от 15736,38 лв., над вече изплатеното застрахователно обезщетение от 13581,62 лева, като по този начин, обезщетението, изплатено за репариране на втората щета достига размер от 29318 лева. От приобщения по делото препис от изп. дело №••/2025 г. по описа на ЧСИ Л. С. – рег. №•• КЧСИ, се установява, че същото е образувано по молба на Г. М. П. от 01.08.2025 г., за събиране на сумите, присъдени с решение №••/24.06.2025 г. по гр. д. №••2024 г. по описа на ВРС. След изпращане на покана за доброволно изпълнение до длъжника ЗК „••“ АД и налагане запор на банкови сметки, задължението е изплатено изцяло, като с разпореждане от 22.08.2025 г., частният съдебен изпълнител прекратява делото. За изясняване фактическата страна на спора, по делото е допуснато провеждане на съдебно-автотехническа експертиза, от заключението, на която се установява, че щетите по автомобила обхващат следните елементи: десни врати, калници, предна броня, преден десен фар и комплект въздушни възглавници с управление, ремонт на задна броня и десен праг. Установено е, че средната пазарна стойност на детайлите за подмяна, варира от 8036,03 евро (15717,12 лв. до 9112,64 евро) 17822,77 лв., като общата стойност на сервизните дейности за ремонта включително детайли за подмяна е в диапазона от 9437,69 евро (18458,52 лв.) до 10620,09 евро (20771,11 лв.). В съдебно заседание, вещото лице пояснява, че е съобразил цената за труд към м.08.2024 г., тъй като за този период има конкретни данни за цените на сервизите, като сочи, че стойността обичайно се изменя през месеците септември/октомври, като в рамките на една календарна година се работи при една и съща цена, на работен час. Заявява, че не е възможно да бъде определена стойността на частите, за който и да е автомобил към датата на ПТП, след като от тази дата е изминал период от над един – два месеца, като сочи, че всяка една ценова листа ежеседмично се актуализира. По отношение офертата на официалния сервиз на марката изразява становище, че тя е с начислена надценка, която е значително по-висока от надценката за оригинална част на пазара, като същата не представлява средна пазарна стойност на оригинални части. По искане на ответника е допуснато провеждане на допълнителна съдебно-автехническа експертиза, от заключението на която се установява, че при използване на части от разкомплектовани автомобили, стойността на ремонтните дейности варира, спрямо работния час на възможните за използване сервизи: - при ремонт в сервиз без * – 5211,40 лв.; при ремонт със среднопазарна извадка на работния час на сервизите – 5349,36 лв.; при ремонт в сервиз с * – 5418,34 лв.; при ремонт с работен час от проформа фактурата - 8384,48 лв.; при ремонт със средно калкулиран раб отен час на марката – 10453,88 лв. След проверка в официалния представител на марката за град *, вещото лице е установило, че приложената проформа фактура е била изготвена, но ремонт не е последвал. Експертът е намерил, че при съобразяване на стойността на ремонта, разгледана и в двете хипотези, с нови части и с алтернативни части, всяка стойност на ремонт надвишаващ към датата на ПТП стойността от 21042 лв. (10759 евро), води до извод за нецелесъобразност на ремонта по икономически причини. С алтернативни части и заместване с оригинални при отсъствие на предлагане - при ремонт с работен час от проформа фактурата - 21631,60 лв.; при ремонт със средно калкулиран работен час на марката - 23701 лв. При ремонт само с оригинални части - при ремонт с работен час от проформата - 23737,25 лв.; при ремонт със средно калкулиран раб отен час на марката – 25806,65 лв. Стойността на ремонта, според приложена проформа фактура от 29.04.2024 г. е в размер на 26076 лв. с ДДС Намерено е, че средната пазарна стойност на процесния автомобил , към датата на пътното произшествие, при съобразяване на конкретнит е му технически показатели е била приблизително 30060 лв. Запазените части са в приблизителен размер на 30% от стойността на автомобила или 9018 лв. Стойността на ремонта на процесния автомобил, при извършването му в официален сервиз на марката, възлиза на сумата от 26076 лв. с ДДС (13332,44 евро с ДДС). При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Предявеният иск намира правно основание в разпоредбата на чл.405, ал.1 КЗ. Същият е допустим, поради което съдът дължи произнасяне по основателността му. Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. В процесния случай, в тежест на ищеца е да установи наличие на следните предпоставки: валидно застрахователно правоотношение, по което е изправна страна; настъпване в срока на застрахователното покритие на соченото застрахователно събитие, за които застрахователят носи риск, причинна връзка между събитието и нанесеното увреждане, както и размер на вредата. В тежест на ответника е да докаже възраженията си въведени с отговора на исковата молба. Към датата на възникване на застрахователното събитие, страните по делото се намират във валидно застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на сключен между тях договор за застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № •• от 28.02.2024 г., като застрахователят носи риска от настъпване на застрахователно събитие по покритието по клауза „А“ – пълно Каско, за периода от 09:00 ч. на 28.02.2024 г. до 23:59 ч. на 27.02.2025 г. Механизмът на настъпване на произшествието, вреоносният резултат и наличието на причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и нанесените имуществени вреди на автомобила на ищеца, не са спорни между страните, а и същите са установени по безспорен начин, чрез събраните по делото писмени доказателства. Искът е доказан по своето основание, поради което на преценка подлежи неговия размер. Съгласно разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Поради това, при спазване принципа за пълна обезвреда, следва присъденото обезщетение да съответства на разходите за възстановяване на увредената вещ до състоянието преди увреждането. По делото не се представят доказателства, а и не се твърди, че между ищеца и ответника е съществувала уговорка по реда на чл.387, ал.1 КЗ или основание по чл.408 КЗ, даващо право на отказ, на застрахователя, да изплати застрахователно обезщетение. При определяне размера на застрахователното обезщетение, застрахователят е длъжен да императивната разпоредба на чл.386, ал.2 КЗ, а не минималните размери, определени с разработената от него Методиката за определяне на размера на застрахователното обезщетение (каквото изявление се съдържа в отказа му да ревизира размера на обезщетението), доколкото при калкулиране стойността на вредите, при този метод, няма да бъде постигната целта на закона. Нормата на чл.400, ал.2 КЗ определя, че възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Ответникът е длъжен да заплати на ищеца обезщетение за претърпените вреди, вследствие настъпилото застрахователно събитие, като това обезщетение следва да бъде в размера необходим за възстановяване на автомобила в състоянието преди настъпване на инцидента. Този размер, обаче, не може да надвишава лимита на отговорност, на застрахователя. С отговора на исковата молба, ответникът въвежда възражението, че претенцията на ищеца е неоснователна, доколкото в срока на застрахователния договор той му е изплатил обезщетения за две щети, в общ размер на 40196,86 лв. Това възражение е основателно. При сключване на процесния договор, страните определят, че застрахователната сума е в размер на 32000 лв., т.е. това е и максималната сума, която може да бъде изплатена на застрахования, доколкото на основание чл. 346 КЗ, застрахователната сума или лимитът на отговорността е договорената между страните и определената с нормативен акт и посочена в застрахователния договор парична сума, представляваща горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования, третото ползващо се лице или към третото увредено лице. Съгласно т.7.5.2. от относимите Общи условия, всяко изплатено обезщетение по частична вреда намалява застрахователната сума, като според т.7.5.3. ОУ, при изплатено застрахователно обезщетение, застрахованият има право да дозастрахова МПС до първоначално определената застрахователна сума, след възстановяване на вредите и като заплати допълнителна застрахователна премия. В процесния случай такова дозастраховане е налице. Преди настъпване на второто застрахователно събитие - това от 10.06.2024 г., за което е била образувана преписка по щета №••, по искане на ищеца от 18.04.2024 г. е било извършено дозастраховане в размера на вече изплатеното му обезщетение по първата щета (10878,86 лв.). Считано от 18.04.2024 г., т.е. преди настъпване на второто застрахователно събитие, когато автомобилът погива изцяло, лимитът на отговорност е възстановен до сумата от 31941,20 лв. Към датата на настъпване на втората щета, застрахователната сума е в размера, определен с добавък №2/18.04.2024 г. С изплащане на обезщетение в общ размер на 29318 лв. по щета №••, останалата застрахователна сума е в размер на 2623,20 лв. (1341,22 евро). Съгласно заключението на проведената по делото първа съдебноавтотехническа експертиза, общата стойност на сервизните дейности за ремонта, включително детайли за подмяна, е в диапазона от 9437,69 евро (18458,52 лв.) до 10620,09 евро (20771,11 лв.), поради което съдът намира, че като възстановителна стойност, следва да приеме средноаритметичната на посочените стойности – 10028,85 евро (19614,82 лв.). Възражението на ответника, че е налице тотална щета, е въведено след изтичане на срока по чл.131 ГПК, поради което и на основание чл.133 ГПК той е загубил възможността да релевира това възражение по-късно. За пълнота следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.390, ал.2 КЗ, тотална щета на МПС е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност, като тази стойност се определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на: издадена от сервиз проформа фактура – при възстановяване в натура на вредите, или чрез експертна оценка – при изплащане на парично обезщетение. Въз основа заключението на вещото лице, съдът приема, че стойността на щетите към датата на ПТП е в размер на 10028,85 евро (19614,82 лв.), а средната пазарна стойност на автомобила към датата на ПТП – 30060 лв. При съпоставяне на двете стойности се установява, че разходите за възстановяване на превозното средство представляват 65,25% от неговата действителна стойност. При съобразяване, че възстановителната стойност надвишава остатъка от лимита по чл.346 КЗ, съдът намира, че искът се явява основателен и следва да бъде уважен до размера от 1341,22 евро (2623,20 лв.), като за разликата над 1341,22 евро (2623,20 лв.) до достигане на пълния претендиран размер от 5112,92 евро (10000 лв.), претенцията подлежи на отхвърляне. Съразмерно на уважената част от иска и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца се следват разноски в общ размер на 462,61 евро, за които е представен списък по чл.80 ГПК. На основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от иска, в полза на ответника се следват разноски, в общ размер на 1758,31 евро, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Сумите, в полза на ищеца, могат да бъдат платени по банкова сметка ••; ••, с титуляр - адв. И. П. Г.. Водим от горното, съдът