Решение № 101 от 26.1.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 3276/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 вр. чл. 307, ал. 3 вр. чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК. С решение № 459 от 24 януари 2012г.,постановено по гр.д. № 4667/2009г. СГС, ГО, 6 състав, е отнел „ на основание чл.28,ал.1 от Закона за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност в полза на Държавата Р.България, гр.София,п.к.400, ул.”Г.С.Раковски”№112 от М. С. З., ЕГН-••••••••••, •••, съдебен адрес: адвокат П., гр.София, ул.”Алабин”№34, ет.1,к.2 - имущество на обща стойност 108 067.77лева., формирано, както следва: сумата от 930 долара равняващи се на 1 251.33лева., ведно с лихвите в наличност по сметка в долари № IBAN •••••••••• В ТБ”Инвестбанк”, в клон София- / Денкоглу, с титуляр М. С. З., ЕГН-••••••••••, сумата от 20 000 евро,равняващи се на 39 116.6лева.,ведно с лихвите, в сметка в евро № IBAN •••••••••• в ТБ”Инвестбанк”АД, в клон София-Денкоглу, с титуляр М. С. З., ЕГН-••••••••••, сумата от 110.90 евро, равняващи се на 216.90лева.,ведно с лихвите, в наличност по сметка в евро №••••••••••, в 3 ТБ”Инвестбанк”АД, клон София-Денкоглу, с титуляр М. С. З., ЕГН-••••••••••, сумата от 5843лева, ведно с лихвите в наличност по сметка в лева № IBAN ••••••••••, в ТБ У „Първа инвестиционна банка”АД,' с титуляр М. С. З., ЕГН-••••••••••, сумата от 1350 британски паунда, равняващи се на 2 965 лева, ведно с лихвите, наличност по сметка в британски паунда №IBAN г •••••••••• в ТБ”Първа инвестиционна банка”АД, с титуляр М. С. З., ЕГН-•••••••••• и сумата от 30 000 евро равняващи се на 58 674.90 лева, ведно с лихвите, в сметка в евро № IBAN •••••••••• в ТБ”Сибанк”АД, с титуляр М. С. З., ЕГН- •••••••••• „ . С решението СГС е осъдил М. С. З., ЕГН-••••••••••,адрес •••, съдебен адрес: адвокат П., гр.София, ул.”Алабин”№34, ет.1,к.2 да заплати на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, гр.София, п.к.400, ул.”Г.С.Раковски”№112, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 200 лева и на основание чл. 78, ал.8 ГПК сумата 2 611.36 лева - юрисконсултско възнаграждение. В решението е посочено, че е постановено с участието на прокурор от Софийска градска прокуратура. С решение № 1662/17.10.2012г. по гр. д. № 1433/2012г. САС е потвърдил решението№ 459 от 24.01.2012г., постановено по гр. д. № 4667/2009г. по описа на СГС, ГО, 6 състав и осъдил М. С. З., ЕГН-••••••••••, да заплати в полза на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 200 /двеста/ лева - юрисконсултско възнаграждение. Това решение е влязло в сила на 25.06.2015г., когато е постановено решение № 425/2014 г. по гр. д. № 5331/2013г. от ВКС, IV ГО, с което е оставено в сила /чл. 296, т. 3, предл. 2 ГПК/. Производството пред въззивния съд е образувано отново след отмяна на основание чл. 307, ал. 1, т. 7 ГПК с решение по гр. д. № 1515/2024г. на ВКС, IV ГО по молба на М. З. на влязлото в сила решение на ВКС и оставеното с него в сила решение на САС по в. гр. д. № 1433/2012г., като делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане от етап провеждане на открито заседание. За да отмени решенията, ВКС е посочил, че с решение от 24 октомври 2023г. по дело "З. СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ" ЕСПЧ е приел допуснато от САС и ВКС нарушение на Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, което се състои се в това, че САС и ВКС не са изложили достатъчно мотиви за обосноваване на наличието на причинна връзка между престъпното поведение на З. и имуществото, подлежащо на конфискация; тези съдилища е следвало да обсъдят фактите и обстоятелствата относно престъпното поведение на ответницата, от което произхожда имуществото, подлежащо на конфискация, и да установят причинноследствена връзка между това имущество и всяко такова поведение. Ето защо ВКС е отменил влязлото в сила въззивно решение и е върнал делото за ново разглеждане по същество от въззивния съд, за да се отстранят последиците от нарушението, установено от ЕСПЧ. Предметът на въззивното производство следователно е очертан от доводите, релевирани в срока за въззивно обжалване във въззивната жалба на ответницата З. срещу първоинстанционното решение, постановено по гр. д. № 4667/2009г. от СГС, I ГО, 6 състав и доводите в отговора срещу жалбата, които следва да бъдат разгледани през призмата на основанията, послужили за отмяна на влезлите в сила решения въз основа на решението на ЕСПЧ, постановено по жалба на ответницата, концентрирани върху необходимост от обосноваване на причинна връзка между престъпното поведение и имуществото, подлежащо на конфискация, при поставен акцент от ЕКПЧ, че присвоените от ответницата пари са били върнати. За да постанови решението си, предмет на инстанционен контрол, първоинстанционният съд е приел, че ответницата е била призната за виновна с одобрено от съда споразумение за извършване на престъпление по чл. 205, ал. 1, т. 3 вр. чл. 202,ал. 2,т. 1 и т. 3, пр. 2 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 201 НК, като присвоените пари в размер на 26 034, 81 евро с левова равностойност 50 919, 66 лв. и в размер на 17 310, 02 евро с левова равностойност 33 855, 46 лв. са върнати до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, поради което извършеното престъпление попада в приложеното поле на чл. 3, ал. 1,т. 7 ЗОПДИППД /отм/. Възприемайки основното заключение на СИЕ, СГС е достигнал до извод, че разходите на ответницата значително надхвърлят за процесния период законните източници на средства в МРЗ и доходите са недостатъчни за придобиване на процесното имущество; приел е, че ответницата притежава имущество, чиято стойност е значителна, и може да се направи основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност на проверяваното лице, като ответницата не имало необходимите средства, за да възстанови сумите, посочени в одобреното споразумение и не е разполагала с налични парични средства от законоустановени източници, с които да открие и да вложи в депозитни сметки, поради което тези суми следва да бъдат отнети, а искането на Комисията следва да бъде уважено. Във въззивната си жалба ответницата З., която счита обжалваното решение за неправилно и иска отмяната му, е посочила, че представените доказателства сочат на нейн правомерен доход в период от 25 години назад, като сумата е възстановена съгласно одобреното от съда споразумение със средства, получени от законоустановени източници – съгласно и допълнителното заключение на СИЕ за предоставена сума в размер на 70 801, 05 лв., неправилно некредитирано от съда. В хода на производството пред САС при първоначалното разглеждане на въззивната жалба жалбоподателката е поддържала, че производството е недопустимо поради липса на изискуемите предпоставки на закона за отнемане на имущество, - сочи в тази връзка, че престъплението по чл. 205, ал.1, т. 3 НК не е в предметния обхват на закона, а и поради липса на пряка или косвена връзка между придобитото имущество за проверявания период и престъплението, за което е сключено споразумение. В отговора на въззивната жалба ищецът КУИППД /понастоящем КОНПИ/ е оспорила жалбата - поддържа, че не оспорва връщането на сумата съгласно споразумението, но тя не е предмет на отнемане и декларация за получена сума в размер на 70 801, 05 лв. не е представена по делото. Делото е върнато за ново разглеждане по същество след отмяна на влязло в сила решение, поради което въззивният съд изхожда от положението, че решението, предмет на инстанционен контрол, е валидно и допустимо, като в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да разреши спора по същество, за да се отстранят последиците от нарушението на чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС, установено от ЕСПЧ, изследвайки наличието на причинно – следствена връзка между престъплението, за чието извършване е осъдена ответницата З., на което се е позовал ищецът, и имуществото, чието отнемане е поискано, отнето в полза на държавата с обжалваното решение. Като косвен резултат от решаващата си дейност, въззивният съд, при повторното разглеждане на делото, намира, че решението, предмет на инстанционен контрол, е неправилно. Предявено е искане, с характер на искова молба, за отнемане в полза на държавата от ответницата М. З. на имущество, придобито от престъпната й дейност, - като осъдена за престъпление по чл. 205, ал. 1, т. 3 вр. чл. 202,ал. 2,т. 1 и т. 3, пр. 2 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 201 НК за присвояване като изпълнителен директор на сдружение „ Клубове на жените – земеделки“ в периода 15.09.2005г. – 23.02.2006г. и на 30.03.2007г. на сума в общ размер 84 775, 12 лв. Ищецът сочи, че проверяваният период е от 01.01.1985г. – 01.04.2009г. През този период ответницата е придобила апартамент и МПС, извършила е разпореждания, вкл. и в полза на децата си и след извършен икономически анализ на приходите и разходите й, Комисията е установила, че вторите надхвърлят приходите с 1 212, 17 МРЗ, а „значителна стойност“ по см. на § 1, т. 2 ДРЗОПИППД – над 60 000 лв. възлиза към момента на влизане в сила на закона на 400 МРЗ, а придобитото от ответницата имущество за проверявания период възлиза на 108 067, 77 лв., чието отнемане е поискано, представляващо налични суми по банкови сметки, открити в периода 2006 – 2008г. В срока за отговор на исковата молба ответницата З. е оспорила основателността на искането с характер на ИМ. Възразила е, че Комисията е извършила неправилен анализ на приходите и разходите и неправилно е заключила, че липсват данни за законни източници за придобиване на имуществото, чието отнемане се иска. За да се произнесе по спора, съдът взе предвид, че на 16.09.2008г. е било подадено уведомление от прокуратурата, че срещу ответницата е било образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1 вр. ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 2 НК. С определение от 11.11.2008г. по НОХД № 3520 /2008г., СРС е одобрил споразумение между ответницата З. и Прокуратурата на РБ, по силата на което тя се е признала за виновна в това, че през периода 15.09.2005год.-23.02.2006год., в качеството си на длъжностно лице - изпълнителен директор на юридическо лице с нестопанска цел- сдружение”Клубове на жените-земеделки”,рег. по ф. д. №1442/96 год., по описа на ОС-гр.Добрич е присвоила чужди пари в размер на 26 034.81 евро с левова равностойност на 50 919.66 лв., по курса на БНБ, собственост на Европейски съюз по проект № BG/05/ РЕ-166148/2005год.-„Семейни ферми” - наемни работници или собственици”, поверени й в това качество, съгласно договор за отпускане на финансова помощ от 01.06.2005год.,сключен с ЦРЧР- МОН на РБ, НА ’’Леонардо да Винчи” да ги управлява - да организира в Кралство Белгия, като изпълнител по същия проект, придобиване на допълнителна квалификация и практическо обучение в сферата на земеделието, по отношение на семейни фермери и наемни работници, а именно-осигуряване и финансиране на транспорт, местоживеене,образователно-практическа дейност, провеждане на езиков курс и културна подготовка, изплащане на дневни разходи и застраховане срещу злополуки при пътуването - изтеглила парите от банкова сметка на сдружението и се разпоредила с тях по неустановен по делото начин, като присвояването е в големи размери, същото е по програма на Европейския съюз ”Европейска програма за професионално образование и обучение Леонардо да Винчи” и е от фонд ”Европейски образователни програми”, предоставен от Европейския съюз на българската държава, като присвоените пари са върнати до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд-престъпление по чл. 205,ал. 1, т. 3 вр. чл. 202, ал. 2,т. 1 и т. 3,пр. 2,вр. чл. 201 НК, поради което и на основание чл. 201 вр. чл. 54, ал. 1 НК е било определено наказание на М. С. З. - лишаване от свобода за срок от три години, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от пет години, като й е наложено и наказание „Лишаване от право да заема обществена длъжност в органите на юридическо лице с нестопанска цел” за срок от три години. С одобреното споразумение М. З. се е признала за виновна и в това, че на 30.03.2007г. в гр.София, в качеството си на длъжностно лицеизпълнителен директор на юридическо лице с нестопанска цел- Сдружение”Клубове на жените-земеделки“, рег. по ф. д. №1442/1996 год., по описа на ОС-гр.Добрич, присвоила чужди пари в размер на 17 310.02 евро, с левова равностойност на 33 855.46 лв., по курса на БНБ, собственост на Европейския съюз, представляващи второ и окончателно финансиране от 40% по проект № BG/05/ PL-166148/2005год.-„Семейни фермери-наемни работници или собственици”, поверени й в това качество, съгласно договор за отпускане на финансова помощ от 01.06.2005год.,сключен с ЦРЧР-МОН на РБ,НА”Леонардо да Винчи” да ги управлява - изтеглила парите от банкова сметка на сдружението и се разпоредила с тях чрез превеждане по банков път в собствена такава, като за улесняване на присвояването е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно такова по чл. 316, пр. 1 вр. чл. 309, ал. 1, пр.1 НК, присвояването е в големи размери, същото е по програма на Европейския съюз на българската държава и присвоените пари са върнати до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд - престъпление по чл. 205, ал. 1, т. 3,вр. чл. 202, ал. 2, т. 1 и т. 3,пр. 2 вр. ал. 1,т. 1 вр. чл. 201 НК, поради което и на основание чл. 205, ал. 1, т. 3, р. чл. 202,ал. 2,т. 1 и т. 3,пр. 2, вр. ал. 1,т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 54,ал. 1 НК й е било определено наказание - лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване е било отложено за срок от пет години на основание чл. 66, ал. 1 НК, наложено й е и наказанието лишаване от горепосоченото право и на основание чл. 23, ал. 1 НК са определени общи наказания лишаване от свобода и от право. Както е посочено и в самото определение, с което е одобрено споразумението, то има последиците на влязла в сила присъда /вж. чл. 383, ал. 1 НПК/, а описаните престъпления попадат в предметния обхват на специалния закон, по който се иска отнемане на имущество, - чл. 3, ал. 1, т. 7 ЗОПДИППД /отм./, като приложението на чл. 205 НК – привилигирован състав за определяне на по-леко наказание, е поради установеното възстановяване на присвоените пари. Въз основа на уведомлението и след получаване на препис от одобреното споразумение и извършена проверка на имуществото на М. З., е взето решение № 113/01.04.2009г. на Комисията за образуване на производство срещу нея за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, а решение № 205/20.05.2009г. е взето за внасяне на мотивирано искане до СГС за отнемане на имущество – налични суми по банкови сметки в общ размер на 108 067, 77 лв. В показанията си св. Загорски – син на ищцата, подлежащи на преценка по реда на процесуалното правило на чл. 172 ГПК, е заявил, че откакто работи – от 1999г., той издържа майки си. Показанията са правдоподобни, но с оглед приетото по-нататък в мотивите във връзка със спорния предмет на делото при повторното му разглеждане от въззивния съд, нямат решаващо значение за спора. В декларация с нотариална заверка на подписа на М. З. от 29.10.2008г. /л. 350 от описа на СГС/, същата е декларирала, че получила сумата, „която се възстановява по проект Леонардо Да Винчи“ в размер на 21 200 евро – 34, 4 % от 61 270 евро, „ а сумата от 15 000 евро се явява 34, 4 % от 43 500 евро“, от лице, чието име е добавено в декларацията. Не се спори по хронологията на придобиване и разпореждане с недвижимо и движимо имущество от ответницата в рамките на проверявания период 01.01.1985г. – 01.04.2009г. От основното заключение на назначената съдебно-икономическа експертиза, изслушана по делото, което не е оспорено от страните, e установено, че за проверявания период – към 31.12.2008г. ответницата е получила доходи в общ размер на 349, 29 минимални работни заплати /МРЗ/ и е извършила разходи в общ размер на 1 773, 50 МРЗ, от които по данни от НСИ за издръжка в размер на 792, 56 МРЗ, поради което е направен извод, че не е имала необходимите средства да възстанови сумите, посочени в одобреното от наказателния съд споразумение. Съгласно допълнителното заключение на СИЕ, изготвено въз основа на допълнително представени от ответницата доказателства за получени приходи, също неоспорено от страните докато трае изслушването /ищецът е оспорил изчисленията в писмената си защита/, вещото лице е формирало извод, че за периода 1985г. – 2008г. приходите на ответницата, изразени в МРЗ, възлизат на 1 401, 95, като е взета предвид декларация от 29.11.2008г. от нея за получена сума в размер на 36 200 евро – 321, 82 МРЗ, въпреки че измежду проверените документи фигурира декларация от 29.10.2008г. /каквато е представена по делото/; разходите възлизат на 1 773, 50 МРЗ, като разходите за издръжка съгласно НСИ са равни на 792, 56 МРЗ. Следователно, сочи вещото лице, разходите надхвърлят приходите с 371, 55 МРЗ. Вещото лице, при приемане на заключението, е уточнило, че е проверило нотариално заверената декларация, находяща се по делото, от която е приело, че е получена сумата 36 200 евро. За да се произнесе по същество на спора с оглед посоченото в жалбата, насрещните доводи и в приложение на императивни материалноправни норми, регулиращи спорното правоотношение, за чието приложение съдът следи служебно, и по-специално за изследване на причинната връзка между престъпното поведение и активите, чието отнемане се иска, за каквато оценка делото е върнато за ново разглеждане, въззивният съд взе предвид следното : Преобразуващото право по чл. 28 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД) – отм. е призната и гарантирана от закона възможност в полза на държавата в лицето на Комисията – ищец, понастоящем Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (Комисията), да се отнемат принудително и безвъзмездно имуществени права. За субекта, спрямо чието имущество се осъществява принуда, ограничаването и отнемането на имуществени права е неблагоприятна последица и санкция за определено неправомерно поведение на извършителя на престъпното деяние (ТР № 7 от 30.06.2014г. по тълк. д. № 7/2013г., ОСГК на ВКС). Релевантна за посоченото право на държавата е само онази престъпна дейност, изрично определена в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), - изброените състави по Наказателния кодекс в т. 1 - т. 25 (§ 1, т. 3 от закона). За да се пристъпи към процедура по отнемане на имуществото, престъплението следва да е установено от наказателния съд с влязъл в сила съдебен акт, постановен по реда на НПК, и само в изключението по чл. 3, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.) - от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК, по мотивираното предложение на Комисията. Следователно, съдът в производството по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) не може да отнема имущество, придобитото от друга невизирана от закона незаконна дейност, включително и такова с неустановен произход. Необходима е, с оглед предметния обхват, целта на закона и предмета на отнемане, личащ от наименованието на нормативния акт, и връзка между придобиването на имуществото с конкретно установената престъпната дейност, която има предвид специалния закон. Това имущество се определя от закона като облага именно от престъпната дейност и една от целите му е да се предотврати и да се ограничи възможността от извличането й (чл. 2). Придобиването на имуществото от извършителя може да е пряко, така и косвено от престъпната дейност (чл. 1 и § 3 от ДР на закона), но във всички случаи трябва да има такава връзка или да може да се направи предположение за съществуването й (чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 1) - тя да следва логически от твърдяното и сочената взаимовръзка между тях. Предположението, съобразно мотивите към цитиранато ТР, задължително за съда и приложимо към разглеждания случай, е вероятност, възможност, при която от дадена причина се следва определен резултат, последица, а в хипотезите на закона, от конкретното престъпление - имуществена облага. Предположението е основателно, когато от осъществяването на твърдяните факти, с оглед сочената връзка между тях, по правилата на логиката, науката и опита, може да се направи заключение за връзката между причината и следствието. Това заключение се прави с оглед вида и характера на престъплението, броя на престъпленията, придобивния способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации и всички други твърдяни факти и логически взаимовръзки, за да може да се стигне до извод за връзка между престъпното деяние по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и имуществото, чието отнемане се иска. Неустановяването на законен източник за придобиване на имущество, не замества основателното предположение за връзка с престъпната дейност, а само освобождава Комисията от тежестта да я установи по несъмнен начин, т.е. прави го основателно за целите на закона – имуществото ще се отнеме и без други доказателства, ако твърдяната пряка или косвена връзка може логически да се предположи с оглед конкретните обстоятелства, след като не е опровергана от ответника. Въпросът към кой момент се установява дали имуществото е придобито от престъпната дейност, няма еднозначен отговор. Във всяка конкретна хипотеза този отговор зависи от вида на конкретното престъпление и от установената или предполагаема връзка с облагодетелствуването на извършителя (придобиването на имуществото), както и от начина на придобиване (сделка, придобивна давност, осъществено строителство, награда, печалба от лотария или друг вид игра и пр.). Преценката за доходите на извършителя и евентуално на неговото семейство, разходите, съответно влагането на средства от законен източник в конкретното придобиване, се извършва също към момент, който се определя от горните обстоятелства. Ето защо, пак според обсъжданото ТР, допустимо е основателно да се предположи придобиване на имущество във връзка с престъпна дейност и назад във времето - преди извършване на престъпното деяние, в срока по чл. 11 ЗОПДИППД (отм.), без да е възможно изчерпателно и казуистично предвиждане на всички хипотези. При възмездните договори, имуществото е придобито на стойността, вложена от приобретателя. Тя може да съответства или не на отразеното в договора, напр. цената може да е симулативна според твърдението на Комисията. Последната, като трето лице по сделката, не е обвързана от изявленията на страните, нито е ограничена във вида на доказателствата за установяване на твърдението си . При определяне действителната стойност на отчужденото имущество, съдът не е обвързан от вписаната в нотариалния акт цена по сделката, тъй като доказателствената сила на нотариалния акт като официален документ се изчерпва с удостоверяване какво са заявили страните пред нотариуса (чл. 179, ал. 1 ГПК) . Държавата не е обвързана от изявленията на страните пред нотариуса за стойността на прехвърленото имуществото, предвид което, за да се установи различна придобивна цена от сочената в документа не е необходимо да се заявява изрично оспорване на нотариалния акт, с който е извършена сделката. Правилата за разкриване на симулация и процесуалните забрани важат само за страните по сделката, но не и за третите лица, в т. ч. държавата, а преценката за стойността на имуществото е с оглед установените по делото обстоятелства за реалната му стойност, каквато е пазарната, освен когато по делото няма конкретни данни, даващи основание да се приеме друго. Следователно, когато имуществото, придобито от престъпна дейност, е излязло от патримониума на ответника поради отчуждаването му, то в полза на държавата се отнема неговата равностойност, съответстваща на реалната му пазарна цена към момента на извършване на разпоредителната сделка. Една от предпоставките за отнемане на имущество по реда на посочения специален закон е през проверявания период лицето да е придобило имущество със значителна стойност, за което може да се направи посоченото основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната му дейност, доколкото не е установен законен източник, т. е. на отнемане подлежи, след установяване на предпоставките, предвидени в ЗОПДИППД (отм.)., имущество със значителна стойност. Легалн ата дефиниция на понятието „значителна стойност“ е дадена в § 1, т. 2 от ДРЗОПДИППД (отм.) и това е имущество на стойност над 60 000 лв., което се отнася за общата оценка на имуществото – тя да надвишава 60 000 лв. - сборната цена на цялото имущество, придобито в релевантния период, включващо и това за което е отправено мотивиране искане на Комисията, и тя е действителната оценка (обективна величина), която се определя поначало по пазарни цени. Стойността на имуществото е от значение и за съпоставяне на доходите на проверяваното лице с изразходваните средства за придобиването му. С оглед изложените принципни правни положения за предявеното право и с оглед предмета на делото, очертан от отменителното решение на ВКС, при повторното му разглеждане от въззивния съд САС намира, че в разглеждания случай Комисията не е обосновала с конкретни обстоятелства причинна връзка между придобиването на конкретното имущество /суми, внесени по банкови сметки/, чието отнемане се иска, и конкретната престъпна дейност, визирана в специалния закон, по реда на който се разглежда производството и на която се основава искането към съда /чл. 3, ал. 1, т. 7/, доколкото, както е прието и в решението ЕСПЧ, присвоените суми са върнати, а не се поддържа извършването на друга престъпна дейност от ответницата в обхвата на специалния закон. Приложен е механичен подход при изброяване на приходи, разходи и придобиване на имущество. Доколкото имуществото, което е предмет на отнемане по закона, на който е основано искането, с което е инициирано процесното производство, следва да е придобито от престъпна дейност и измежду целите на закона са предотвратяване и ограничаване на възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност (чл. 2), то по делото следва да е установено пряко или косвено придобиване от престъпната дейност (чл. 1 и § 3 ПЗР на закона), но при всички положения, с оглед конкретиката на случая, трябва да може да се направи предположение за такава обусловеност (чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от закона). Именно изследването на тази причинна връзка е в центъра на преценката, която е длъжен да извърши съдът при новото разглеждане на въззивната жалба на ответницата срещу неблагоприятното за нея решение на първоинстанционния съд. В случая не може да се формира извод, че средствата – вземанията на ответницата към банки, са придобити от установената от наказателния съд извършена от нея престъпна дейност. От престъпните деяния ответницата реално не е получила облага, тъй като е върнала присвоените пари, както е подчертал и ЕСПЧ. Ето защо сумите, чието отнемане е поискано, не може да се приеме, че са пряк резултат от престъпните деяния. Няма твърдения, съответно не може да се разкрие и косвена връзка между престъпните деяния и конкретно придобито от ответницата имуществено право. Такава връзка, с оглед вида и характера на престъплението, не може и основателно да се предположи независимо дали е установен законен източник за придобиването на процесните суми, които надхвърлят 60 000 лв. - на значителна стойност по смисъла на закона / §1, т. 2 ДР на закона/, и независимо дали банковите сметки са открити в период, близък до датите на извършване на инкриминираните деяния, доколкото, както е посочил и ЕСПЧ, не се твърди тя да се е облагодетелствала по друг начин от престъплението или да е участвала в по-нататъшна престъпна дейност. При така развитите съображения, САС намира, че в процесното производство не може, с оглед обстоятелствата по делото, да се открие/предположи връзка между придобиването на сумите, налични към датата на предявяване на искането, иницииращо настоящото производство, по банковите сметки на ответницата на стойност над 60 000 лв. и престъпленията, за извършването на които тя е била осъдена. Както се подчерта, по делото липсват данни с доходи от тази престъпна дейност – извършването конкретни деяния по присвояване на чужди пари, които са възстановени от извършителя на престъпленията, - да е придобито конкретното имущество /вкл. парични средства/, дори и откриването на банкови сметки да е ставало и във време, близко до извършването й. Дори и при несъответствие между доходи с превес на разходите, вкл. при отчитане на представената по делото декларация за получена сума от трето лице, чийто доходи не са изследвани /разполагал ли е със законен източник на такива средства/, това в разглеждания казус, с оглед и установеното нарушение на КЗПЧОС от ЕСПЧ /поради което е постановена отмяната на влязлото в сила решение/, не е достатъчно, за да се формира обосновано предположение, че конкретното имущество е придобито от престъпната дейност на ответницата, а с какви средства са били възстановени присвоените суми не е предмет на изследване в настоящото производство. В обобщение, в конкретния случай, съдът не може да формира извод, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 7/30.06.2014г. по тълк. д. № 7/2013г., ОСГК на ВКС на ОСГК на ВКС, че е налице и основателно предположение, че придобитото от ответницата имущество е придобито от конкретната престъпна дейност, на която се позовава ищецът, в приложното поле на ЗОПДИППД (отм.). Следователно не може да се приеме, че е била вложена облага, получена от конкретната престъпна дейност, макар че „връзката“ с нея, която не може да бъде изчерпателно описана, може да бъде и друга. От изложеното по-горе следва, че искането с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) вр. чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) за реално отнемане на налични към датата на подаването му в патримониума на ответницата облаги от извършено престъпление е неоснователно. Без връзка между престъпното деяние и придобиването на имуществото, противно на доводите на ответника по жалбата, не може да бъде отнето по реда на чл. 28, ал. 1 от закона имущество на ответника, като съдът не може да отнема по разглеждания ред имущество с неустановен произход - с оглед специалния характер на ЗОПДИППД (отм.), обществените отношения, които урежда, както и при отчитане на неговата цел да отнеме и ограничи възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност. Във връзка с гореизложеното въззивният съд отчете и, че в настоящото производство е необходимо да бъдат приложени стандартите на защита на правата на човека съобразно ЕКЗПЧОС и чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията, отразени в решенията на ЕСПЧ. Изискването за обосноваване на връзка между престъпната дейност и придобиването на имущество, чието отнемане се иска, за да се спази принципът на пропорционалност, е залегнало в решения „Тодоров и други срещу България“, „Гаич срещу България“, „Баров срещу България“, „Жекови срещу България“, „Наковски срещу България“, „Кулинов срещу България“. В тях, аналогично на решението след което е била възстановена висящността на спора по настоящото дело, ЕСПЧ приема за непропорционална намесата в правата на жалбоподателите и, че е налице нарушение на чл. 1 от Протокол № 1, с оглед преследваните със ЗОПДИППД (отм.) цели, именно поради неизследването на връзка между незаконното поведение и придобиването на имуществото и неизвършването на анализ на стойността на несъответствието доходи – разходи и стойността на придобитото имущество. Изложеното по-горе е достатъчно за отхвърляне на искането на държавата, предявено чрез процесуалния й субституент, което въззивният съд разгледа повторно. При така развитите по-горе съображения доводите на ответницата срещу обжалваното решение се явяват основателни откъм целени правни последици. Основните възражения срещу предявеното срещу нея искане, концентрирани като резултат върху липса на описание на релевантната за спора причинна връзка, както и за неуспешното й установяване, са основателни. Крайните правни изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат, поради което обжалваното решение е неправилно - косвен извод от решаващата дейност на въззивния съд и подлежи на отмяна, а искането на отхвърляне. При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК /вж. и т. 4 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК на ВКС/, в полза на ответницата се присъждат разноски, както следва: 5 224 лв. – платено адвокатско възнаграждение за защита във въззивното производство по в. гр. д. № 1433/2012г. и в касационното производство по к. гр. д. № 5331/2013г., като съдът не присъжда останалите претендирани адвокатски възнаграждения поради липса на доказателства за плащане на уговореното за първа инстанция адвокатско възнаграждение от 1 000 лв. и поради непредставяне на доказателства пред ВКС по гр. д. № 1515/2024г. за уговорено и платено адвокатско възнаграждение /такива са представени едва пред САС/; присъжда се и държавна такса в общ размер на 6 484, 08 лв. за въззивно и касационно обжалване и за отмяна на влязло в сила решение; така и сумата 550 лв. – депозит за вещо лице; сумата 35 лв. – държавна такса за съдебни удостоверения, без да има основание за присъждане в настоящото производство на сума, представляваща платено от ответницата юрисконсултско възнаграждение. За настоящото производство, чиято правна рамка е очертана от отменителното решение на ВКС, чието разглеждане е приключило в едно открито заседание, съдът присъжда адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в размер на 1 000 лв. на представителя по пълномощие на жалбоподателката. Така мотивиран, Софийски апелативен съд