Решение № 4444 от 26.6.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1516/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 20595 от 14.11.2024г., постановено по гр. дело № 30182/2023г. по описа на СРС, 39-ти състав е признато за установено по предявените искове от „Булгаргаз“ ЕАД срещу Частен земеделски производител Р.И.В., по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Частен земеделски производител Р.И.В. дължи на „Булгаргаз“ ЕАД сумата от 14440,96 лева, представляваща неприето количество природен газ по т. 7.4 от договор № 427- 211 от 18.12.2020г. за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа по свободно договорена цена, за което са издадени УДП № 9000011306/09.11.2021г. и УДП № ••••••••••/09.12.2021г., ведно със законна лихва за период от 15.04.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 606,86 лева, представляваща мораторна лихва за период от 13.11.2021г. до 15.04.2021г., сумата от 88,99 лева, представляваща договорна неустойка по данъчна фактура № 2100006482/03.12.2021г. за период от 14.12.2021г. до 07.01.2022г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 20433/2022г. по описа на СРС, 39 състав. С решението е осъден Частен земеделски производител Р.И.В. да заплати на „Булгаргаз“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 1605,46 лева, представляваща разноски в исковото и заповедното производство. Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ЧЗП Р.И.В.. В жалбата са изложени съображения, че решението е неправилно, постановено при съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Изложени са съображения, че злоупотребявайки с господстващото си положение, ищецът налагал на своите клиенти правила да се доказва изпълнението на договора с разпечатки от интернет система „Модул Доставки“, която се намирала изцяло под негов контрол и не отговаряла на изискванията на Закона за електронното управление. Сочат, че вещото лице било установило само наличието на профил на потребител и броя на влизания в него, без да установи дали достъпът в профила бил осъществяван от ответника или от друго лице. Според вещото лице от юни 2022г. достъпът в профила бил осъществяван от адрес на лице от района на Ботевград, който не можел да се асоциира с ответника. Било налице пряко нарушение на изискванията за принципа за електронна идентификация по чл. 5 ЗЕУ и изискванията на Регламент ЕС № 910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. относно електронната идентификация и удостоверителни услуги при електронните трансакции на вътрешния пазар. Твърдят, че от експертизата се установявало, че имало неограничени възможности за разработчика на системата да влезе и да генерира неограничени брой влизания в профила на ответника. Считат, че компютърната експертиза не установявала по категоричен начин съответствието и законовите изисквания, достоверността на съдържащите се в нея данни и невъзможността да бъдат манипулирани от лица, които обслужват компютърната система. Поддържат, че в хода на делото не било доказано, че ищецът бил изправна страна по договора, което било условие за присъждане на неустойки. Сочат, че по делото нямало надлежни доказателства, от които да се установява реалното количество получен или неприет газ, характера на осъществените доставки равномерни или съответно неравномерни. На следващо място от ССчЕ се установявало, че ищецът бил продавал на газовата борса нереализираните количества газ, което означавало, че не бил претърпял никакви вреди. Поддържат, че уговорените неустойки създавали условия за неоснователно обогатяване на ищеца поради факта, че същият не бил претърпял никакви вреди от конкретното неприемане на заявените количества газ. Неправилно съдът бил приравнил ответника към статута на търговец и бил приложил към него засилените изисквания и повишена отговорност по ТЗ. В този смисъл твърдят, че извършеното осчетоводяване на издадените фактури не следвало да се приема за категорично признание на претендираните неустойки. Поддържат, че удължаването на извънредната епидемична обстановка имало характер на непреодолима сила по смисъла на чл. 306 ТЗ и докато траела изпълнението се спирало. Поради което ответникът следвало да бъде освободен от отговорност за заплащане на неустойка по чл. 7.3, чл. 7.4 и чл. 7.5 от сключения договор. Твърдят, че решението било постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като в доклада на съда не било включено, че в доказателствена тежест на ищеца било да установи съответствието на системата „Модул доставки“ с изискванията на българското и европейското законодателство като представи необходимите за това документи и сертификати. Искането към съда е да отмени решението и да отхвърли предявения иск. Претендират разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Булгаргаз“ ЕАД, с който се оспорва същата. Изложени са съображения, че решението е правилно и законосъобразно. Поддържат, че дружеството е изпълнило задълженията си по договора да осигури в газопреносната мрежа и пункта договорените количества по процесния договор в процесния период- т.е. неговата изправност. Твърдят, че страните по процесните договори за доставка на природен газ свободно били определили съдържанието им и в частност били уговорили неустойката по т. 7.4 от Договор № 427-211 за неприетите количества при равномерна доставка и последиците от неизпълнението. Сочат, че дължимостта на неустойката по т.7.4 не била обвързана с това дали доставчикът бил продал неприетите, но предварително заявени от клиента и осигурени от доставчика количества газ, за да било налице неизпълнение от ответника. Страните предварително били уговорили размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна в случай че не изпълни своите задължения по годишна програма като приеме договорените количества природен газ, без да било необходимо да се доказвал размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Поддържат, че страните по договора изрично били уговорили, че информацията между страните се разменяла чрез електронната платформа на интернет адрес delivery.bulgargaz.bg, за което доставчикът изпращал по електронната поща на клиента потребителско име и парола за достъп до платформата. При техническа неизправност на електронната платформа информацията се разменяла чрез електронна поща или факс. Сочат, че страните изрично били уговорили помежду си, че информацията се разменяла чрез електронната платформа, без да било необходимо да бъде подписана между тях като се изключвало и използването на електронен подпис за това. Твърдят, че между страните не се спорило, че на 18.12.2020г. между „Булгаргаз“ ЕАД като доставчик и ЧЗП Р.В. като клиент бил валидно сключен договор за доставка, т.е. било налице валидно възникнало и съществуващо облигационно правоотношение. Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба. Претендират разноски. Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми. По правилността му с оглед доводите във въззивната жалба въззивният съд намира следното: Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличие на облигационно правоотношение между страните, възникнало въз основа на Договор № 427- 211 от 18.12.2020г., по които е изпълнил задълженията си – доставял е договорените количества природен газ; наличие на валидно неустоечно съглашение; наличие на главен дълг, изпадане на ответника в забава и размер на обезщетението за забава. На етапа на въззивното производство не е спорно между страните, че е бил сключен договор № 427-211 от 18.12.2020г. за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа по свободно договорена цена със срок на договора от 07.00 часа на 01.01.2021г. и със срок на действие до 07.00 часа на 01.01.2022г., както и че въззиваемото дружество е дружество, притежаващо лицензия № Л214-14/29.11.2006г. за обществена доставка на природен газ на територията на Република България, издадена от ДКЕВР. Дейността по газоснабдяване, в т.ч. но не само преносът, управлението, отчитането, сделките с природен газ и др., е предмет на специална нормативна уредба, като вътрешноправната такава е в Закона за енергетиката – Глава 12; Правилата за търговия с природен газ (обн., ДВ, бр. 59 от 4.08.2015г.) и др. Същата е предмет на Директива 2003/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и на регламентация в Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009г. относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ. В основните цели на регламента са създаването на недискриминационни правила в достъпа и тарифната политика, хармонизирани правила в договарянето, сигурност на информацията; управление на претоварването и разпределение на капацитет с цел освобождаване на неизползвания капацитет чрез предоставяне на възможност на потребителите на мрежата да дадат под наем или да препродадат капацитетите по своите договори, както и на задължение за операторите на преносни системи да предлагат неизползвания капацитет на пазара поне за един ден напред и без прекъсване. Дейността по пренос на природен газ, експлоатацията на газопреносна мрежа и оперативното й управление се извършват от оператора на газопреносна мрежа, който осигурява техническото и метрологично измерване, поддържа база данни с регистрираните средства за търговско измерване, администрира сделките на свободно договорени цени с природен газ, организира балансирането на пазара на природен газ и др. /чл. 166, ал. 1, 187, ал.1 и 188, ал.1 ЗЕ/. Съгласно чл. 173, ал. 1 ЗЕ сделките с природен газ се извършват въз основа на писмени договори и/или на организиран борсов пазар на природен газ при спазване на разпоредбите на този закон и на правилата за търговия с природен газ, приети от комисията. Правилата се публикуват от енергийните предприятия и комисията на интернет страниците им. Според чл. 5, ал. 1 от Правилата, договорите за доставка на газ се сключват в писмена форма, като задължителна част от тяхното съдържане е програма за количествата природен газ, договорени за доставка, в т.ч.е по тримесечия, месеци и дни, както и максимално и минимално дневно количество. В чл. 5, ал. 1, т. 4 и 5 от Правилата е посочено, че договорът включва ред, срокове и начини за заплащане на доставяните количества природен газ, както и санкции при неизпълнение на задължения на страните по договора. Според чл. 5, ал. 3 от правилата, когато страна по договорите по ал. 1 е общественият доставчик, условията на доставка са обвързани с условията по договорите, по които общественият доставчик купува, пренася и съхранява природния газ. Предвид изложените във въззивната жалба доводи въззивният съд намира, че на първо място следва да посочи, че въззивникът няма качеството на потребител по процесния договор. Това е така с оглед легалната дефиниция в § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото процесният договор е бил сключен в качеството му на земеделски производител по смисъла на пар. 1, т. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители във връзка с осъществяваната от него професионална дейност. Именно в качеството си на земеделски производител въззивникът е сключил и процесния договор. Горното е видно и от приетото във въззивното производство предложение от 14.05.2025г. в което е посочено, че ЧЗП „Р.В.“ е производител на оранжерийна земеделска продукция, дългогодишен клиент на въззиваемото дружество, чиито газ захранва и когенератора в оранжерията. Предвид целта на сключения договор въззивният съд намира, че правилно СРС е приел, че ответникът няма качеството на потребител, респ. не се ползва с потребителска защита по ЗЗП. На следващо място по отношение на възражението на въззивника за несъответствие на електронната платформа на ищеца със Закона за електронното управление, Закона за киберсигурност и законодателството на ЕС в тази сфера, въззивният съд намира, че същото е свързано с твърдението, че липсва изявление на ответника, с което той да се е съгласил с реалното количество доставен газ, както и да са подавани заявки за доставка на природен газ, на които той е автор. В този смисъл следва да бъде посочено, че Законът за електронното управление в конкретния случай не намира приложение, тъй като той регламентира предоставянето на електронни услуги от административни органи, а в случая се касае за договор, сключен между равнопоставени частно-правни субекти. В конкретния случай с разпоредбата на чл. 8.4 е договорено, че информацията, касаеща количествата газ, които ще се приемат през всеки един от месеците и които ще се приемат в деня на доставката /по т. 8.2.1 и т. 8.2.2/ се разменя между страните чрез електронна платформа на интернет страница delivery.bulgargaz.bg, за което доставчикът изпраща по електронната поща на клиента потребителско име и парола за достъп до платформата. При техническа неизправност на електронната платформа информацията се разменя между страните чрез попълване на Приложения № 2 и № 3, изпращани по електронна поща или факс. От приетата съдебно-техническа експертиза в първоинстанционното производство се установява, че в системата „Модул Доставки“ ответникът е записан като клиент с уникален номер 123, потребителско име „427-211“. Експертът е уточнил, че системата се достъпва от потребителите след въвеждане на потребителско име и парола. Вещото лице е посочило, че в периода от октомври 2021г. до януари 2022г. в профила на ЧЗП Р.В. е влизано 69 пъти; за цялата 2021г. е влизано 244 пъти, а за цялата 2022г.- 442 пъти. От заключението се установява, че до средата на месец юни 2022г. системата на въззиваемото дружество не е записвала IP адресите, чрез които се достъпвали потребителските профили и техните документи, а от 17.06.2022г. до края на годината в профила на потребител ЧЗП Р.В. било влизано от IP адрес 84.22.27.217, разпределен на „Атлантис НЕТ“ ООД за гр. Ботевград. Предвид доводите във въззивната жалба следва да бъде посочено, че от приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че всеки месец от фирмата- производител на софтуера „Модул Доставки“- „Уеб Трейд“ ЕООД, е бил изготвен „Месечен отчет по техническа поддръжка: разработки, help desk“ и отстраняване на грешки на програмен Модул Доставки на Булгаргаз ЕАД по Договор № 1071/09.03.2021г., сключен между „Булгаргаз“ ЕАД и „Уеб трейд“ ЕООД, като на експерта са били представени отчети за месец октомври, ноември и декември 2021г. От тях е установил, че за периода от 10.2021г. до 01.2022г. нямало сериозни технически проблеми, които да са оказали влияние върху достъпността на системата. Били регистрирани 5 технически неизправности или аларми, описани от вещото лице, които, обаче, не влияли на достъпа до системата и нейните данни/документи. Изрично експертът е посочил, че за процесния период не е имало външен трафик към системата, което показвало, че тя била достъпна и нямало проблеми, пречещи на използването й. Предвид заключението на вещото лице настоящият съдебен състав намира, че доводът на въззивника, че не се установявало профилът да бил защитен е неоснователен. Действително, вещото лице е посочило, че на теория е възможно да има външен достъп, но изрично е посочило в проведеното съдебно заседание на 10.04.2024г., че при преглед в системата и документите нищо не пораждало съмнение и по начина, по който била разработена системата същата не позволявала да се пипа в нейните база данни. С оглед на което твърденията на въззивника, че системата създава неограничени възможности за разработчика да влиза и генерира неограничени на брой влизания в профила на ответника са останали недоказани. Съществуващата хипотетична възможност за осъществяване на нерегламентиран достъп не би могла да обуслови извод, че в конкретния случай такъв е бил осъществен при наличие на извод от страна на вещото лице, че при преглед в системата нищо не е породило у него съмнение и липса на каквито и да било доказателства за установена намеса. По отношение на авторството на изявленията въззивният съд намира, че същото се установява с факта на достъпване на модул „Доставки“ чрез въвеждане на парола по предоставения личен профил, създаден специално за ответника като в чл. 8.4 от договора е посочено, че доставчикът изпраща по електронната поща на клиента потребителско име и парола за достъп до платформата. В конкретния случай, както от приетите документи, така и от приетата съдебно-техническа експертиза, безспорно се установява, че такъв профил е бил създаден и използван от страна на въззивника. По възражението на въззивника за нищожност на клаузите на чл. 7.3, чл. 7.4 и чл. 7.5 от договора поради сключването им при злоупотреба на ищеца с господстващо положение на пазара на доставка на газ – противоречие с чл. 102, б. „а“ ДФЕС, развита в националното законодателства в чл. 21, ал.1 ЗЗК – нищожност, на основание чл. 26, ал.1, пр. първо ЗЗД, въззивният съд намира следното: Фактическият състав на злоупотребата с монополно или господстващо положение по чл. 21 ЗЗК включва следните кумулативни елементи: предприятие по смисъла на пар. 1, т. 7 ЗЗК, което извършва стопанска дейност; наличие на господстващо положение на това предприятие на съответния пазар и едностранно поведение на господстващото предприятие, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията на съответния пазар. Т.е. за да е налице нарушение, то с уговорката за неустойка следва да се нарушава добросъвестната търговска практика или да се увреждат интересите на клиента като се достига до необоснована промяна на цената на закупения газ. В настоящия случай стойността на доставката на газ по процесния договор е уговорената в чл. 12.1 съгласно който стойността на доставения природен газ се заплаща от клиента по цени, определени за 1 мегаватчас. Цената за всеки месец от периода на действие на договора е в размер на предложената от доставчика цена за утвърждаване от КЕВР, формирана съгласно условията на Наредба № 2 от 19.03.2013г. за регулиране на цените за природния газ. В разпоредбите на чл. 4.1 – чл. 4.3 от договора е описана годишната програма за доставка на природен газ, съдържаща годишно количество газ; дневно договорено количество за всеки месец; количествата, които са договорени за доставка през всеки един от месеците, в това число по тримесечия; брой на дните във всеки месец, в които клиентът ще приема доставяния газ; пунктове за предаване – приемане; дневно договорено количество за всеки пункт за предаване-приемане с точност до третия знак след десетичната запетая. Горното съответства на чл. 5, ал. 2, т. 2 от Правилата за търговия с природен газ. Съгласно чл. 5, ал. 3 от Правилата, когато страна по договорите за доставка е общественият доставчик, условията на доставка са обвързани с условията по договорите, по които общественият доставчик купува, пренася и съхранява природния газ. Съгласно чл. 7.4 от договора за неприетото количество газ при равномерна доставка с повече от 10 % от ДДК през всеки ден на съответния месец на доставка, клиентът заплаща на доставчика неустойка в размер на 10 % от цената на това количество газ, определена по действащата цена в месеца, в който е следвало да бъде прието. Съгласно чл. 22, ал. 1, изр. 2 от Правилата в договорите за доставка между ползвателите на мрежата и клиентите се договарят условията, по които клиентът прави заявки към своя доставчик и съответните неустойки при отклонение на заявките от реално потребените количества. Съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилата ползвателите на мрежата са длъжни да осигурят за своя сметка техническо оборудване и софтуер за обмен на данни с оператора на газопреносна мрежа, а когато са регистрирани на платформа за търговия- и с оператора на платформата за търговия, в това число: телефонна връзка, електронна поща и факс с възможност за 24-часова комуникация. Цялостната информационната система, в т.ч., но не само свързана със заявяване на капацитет на годишна, тримесечна, месечна и дневна база е необходима, както за обслужването на конкретните договори за доставка на газ, така и за управлението, разпределението на капацитет и неговия вторичен пазар и др. на национално и европейско ниво /„капацитет“ според чл. 2, т. 3 от Регламента е максималният поток, изразен в нормални кубически метри за единица време или в енергийна единица за единица време, на който ползвателят на мрежата има право съгласно разпоредбите на договора за пренос/. Необходимостта от ежедневен обмен на информация относно точното количество на природен газ, който е заявен и доставен, както и заявени капацитетни продукти, респ. неизползвани такива е обусловена и от обстоятелството, че основна цел в правилата на Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009г. относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ следва, че достъпът, преносът, доставката и отчитането на природен газ, е разпределянето на неизползван капацитет и задължението на операторите да реализират сделки с неизползвания капацитет. Същевременно търговията на природен газ е свързана, както с постоянно променяща се цена на природния газ, така и с неясно количество неизползван капацитет, като същевременно е необходимо тяхното осигуряване, както и последваща реализация на неизползвания капацитет. Потребителят на газопреносната мрежа следва да се съобрази какви са възможностите му да осигури на всеки един от клиентите си доставката на заявеното количество, както и да даде своевременна информация на оператора на газопреносната мрежа за целите на балансирането, търговията с неизползван капацитет и др. Предвид гореописаните цели и конкретното определяне на неустойката като процент от цената на неприето или надприето количество газ въззивният съд намира, че не се стига до промяна в цената на доставката, тъй като с разпоредбите на чл. 7.3, чл. 7.4 и на чл. 7.5 от договора се цели не престиране на доставена стока/услуга, а обезпечаване и обезщетяване на вредите от неспазване на задължението за приемане на предварително заявеното дневно количество, което клиентът е заявил и цели да разпредели риска. Предвид гореизложеното намира, че с разпоредбите от процесния договор не е налице злоупотреба с монополно или господстващо положение по смисъла на горецитираната разпоредба, доколкото самата специфика на договора за продажба на природен газ изисква общественият доставчик предварително да е закупил конкретни количества природен газ, който да доставя и продава на своите клиенти спрямо техните предварителни заявки. Ето защо съдът намира, че не е налице нарушаване правата на клиента поради неравнопоставеност между страните и злоупотреба с господстващо положение, което да е в нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗЗК. В този смисъл и Решение № 260537 от 12.08.2022г., постановено по т. дело № 1673/2020г. на СГС, Решение № 624 от 05.05.2025г., постановено по т. дело № 897/2024г. на СГС, Решение № 1848 от 30.12.2025г., постановено по т. дело № 1190/2023г. по описа на СГС, Решение № 330 от 11.06.2025 г. на САС по в. т. д. № 253/2025г., недопуснато до касационно обжалване с Определение № 1148 от 20.04.2026г. на ВКС по т. д. № 2122/2025г., II т. о., ТК, и др. По отношение на довода, че неустойката създава условия за неоснователно обогатяване въззивният съд намира, че процесната неустойка има обезщетителна функция и служи за репариране на вредите от неизпълнението на договора на изправния кредитор. Неустойката преследва и обезщетителна цел, тъй като с нейното заплащане се цели възмездяване на ищеца за вредите, които настъпват за него от неизпълненото от ответника задължение да приеме заявените количества газ. В този случай фактът на настъпване на вредата и нейният размер не подлежат на установяване, но следва да се спомене, че фактът на увреждане е вън от съмнение, доколкото ищецът в качеството на обществен доставчик договоря и закупува от свой съконтрахент количества газ за съответен месец съобразно уговорката с ответника, която създава за ищеца правно оправданото очакване, че ще продаде природен газ и ще получи от продажбата цена, с която ще възстанови направените разходи по договора със своя съконтрахент /покриване себестойността на стоката/, както и ще получи съответна чиста печалба. Неизпълнението на задължението на ответника да приеме уговорените количества природен газ затрудняват постигането от ищеца на целите, обусловили сключване на договора, доколкото той е търговец и има интерес закупените от неговия съконтрахент количества газ планомерно и според очакваното да се продават на ответника срещу съответната цена. В действителност неприетото от ответника количество природен газ остава в имуществото на ищеца, т.е. този имуществен актив не погива и съществува възможност за бъдещата му продажба, но всяко неприето количество газ осуетява/забавя възможността ищецът с получената за него цена да покрие своите разходи по доставката, както и възможността да реализира планираната чиста печалба съобразно очакванията му. В този смисъл е и Решение № 938 от 24.02.2023г., постановено по в.гр. дело № 4949/2022г. по описа на СГС /приложено към писмените бележки на въззиваемия/. С оглед дадените разрешения настоящият въззивен състав счита, че клаузата, с която е уговорена неустойка в размер на 10 % от цената на неприетото минимално количество природен газ, е уговорена с цел да обезпечи изпълнението на задължението на купувача за получаване на заявените за съответната календарна година минимални количества природен газ, да санкционира купувача в случай на неизпълнение на така поетото задължение и да обезщети продавача за вредите от неизпълнението, съизмеряващи се с очакваната при сключване на договора, но пропусната вследствие неосъществените по вина на купувача доставки, печалба. По отношение на довода, че ищецът не бил изправен, въззивният съд намира същият за неоснователен. По делото не се установява да е било заявявано количество газ, което ищецът да не е доставил на ответника, респ. да не е била осигурена техническа възможност за доставка или да е било налице отказ от страна на въззиваемото дружество. От друга страна, от приетите по делото месечни отчети се установява доставеното количество газ, за което са издадени счетоводни документи, осчетоводени от страна на въззивника. Следва да бъде посочено също, че съгласно чл. 10.2 от договора измерването на доставения природен газ се извършва чрез средства за търговско измерване, монтирани в пункта за предаванеприемане. В чл. 10.15 е посочено, че количеството природен газ, доставено на клиента през всеки от дните на съответния месец, се отразява в месечния акт, приложение-неразделна част от фактурите, издавани по т. 12.15 и т.12.16 от договора, съдържащ информация за задълженията на доставчика за доставка и задълженията на клиента за приемане на природния газ. Съгласно чл. 10.16 доставчикът съставя и подписва месечния акт по т. 10.15 на база на предоставени от оператора търговски данни. В чл. 10.17 е посочено, че клиентът има право да оспори мотивирано данните от месечния акт и в случай на доказани несъответствия се предприемат съответните коригиращи действия. По делото не се твърди и не се установява ответникът да е оспорил месечните отчети за процесния период с оглед на което въззивният съд намира, че правилно СРС е приел, че по делото се установява, че ищецът е бил изправна страна по правоотношението. В допълнение следва да бъде посочено, че по делото не са установени твърденията на ответника в първоинстанционното производство касателно сривове в налягането по тръбата или че в конкретния процесен период е имало проблем с налягането и качеството на доставения газ. Напротив, налице е признание по отношение на доставката на количеството газ, доколкото въззивникът е осчетоводил издадените от „Булгаргаз“ ЕАД документи, извършил е плащане по фактура № 2100006482 от 03.12.2021г., както и е ползвал данъчен кредит върху същата. На етапа на въззивното производство между страните не е спорно обстоятелството, че са били налице неприети количества природен газ в посочените от ищеца обеми през процесния период. При това положение въззивникът е нарушил обвързващата го договорна клауза по чл. 7.4 от договора, която е скрепена със санкция, съставляваща заплащане на неустойка в размер на 10 % от цената на неприетото количество газ при равномерна доставка, по действащата цена в месеца, в който е следвало да бъде приет природният газ в договорения му обем. На следващо място, от приетото по делото заключение по ССчЕ, което въззивният съд кредитира като компетентно и обосновано изготвено, се установява, че за процесния период м. 10.2021г.- м.01.2021г. в съответствие с Договор № 427-211 са съставени следните документи: фактура № 2100006482 от 03.12.2021г. на стойност 65082,74 лева, доставка природен газ за 12.2021г.; Уведомление за допълнително плащане № 9000011306 от 09.11.2021г. на стойност 13739,94 лева за неприето количество за 10.2021г. и Уведомление за допълнително плащане № •••••••••• от 09.12.2021г. на стойност 2636,41 лева, неприето количество за 11.2021г. Същевременно се установява, че на 17.12.2021г. е извършено плащане в размер на 50000 лева, а на 07.01.2022г. е издадено кредитно известие № 2100007407 от 07.01.2022г. на стойност 24084,65 лева. В резултат на извършените частични погасявания и прихващания фактура № 2100006482 от 03.12.2021г. е погасена изцяло, а по УДП № ••••••••••/09.12.2021г. е погасена част от главницата в размер от 701,02 лева. От заключението се установява, че процесните документи са издадени на основание Договор № 427-211 от 18.12.2020г. за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа по свободно договорена цена, както и че същите са редовно осчетоводени от ответника по счетоводна сметка 401 „Задължения към доставчици“ по партидата на ищцовото дружество, същите били включени в Дневниците за покупки по ЗДДС и били отразени в съответните справки-декларации по ЗДДС и е бил ползван данъчен кредит в размер, начисления ДДС по фактура № 2100006482/03.12.2021г. Тези действия на ответника представляват недвусмислено признание на задълженията на ответното дружество към ищеца и безспорно доказват тяхното съществуване. В този смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 185 от 14.04.2020г. на ВКС по т. д. № 3224/2018 г., II т. о., ТК, Решение № 160 от 07.11.2017г. на ВКС по т. д. № 2217/2016 г., I т. о., ТК, Решение № 218 от 06.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 3572/2015 г., I т. о., ТК, Решение № 67 от 31.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 631/2014 г., II т. о., ТК, Решение № 71 от 08.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 1598/2013 г., II т. о., ТК, Решение № 65 от 24.04.2012 г. на ВКС по т.д. № 333/2011 г. ІІ т.о., ТК и др. В подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че въпреки че е бил запознат с издаваните месечни актове/отчети ответникът не е възразил срещу същите, напротив, осчетоводил е издадените въз основа на тях фактури и удостоверения за допълнителни плащания. На последно място по релевираното от въззивника възражение за непреодолима сила, основаваща се с удължаване на извънредната епидемична обстановка с Решение на Министерски съвет от 26.08.2021г. и РМС № 826 от 25.11.2021г., въззивният съд намира следното: На първо място, възражението не е преклудирано, каквито доводи са изложени от въззиваемото дружество, доколкото същото е било своевременно въведено с отговора на исковата молба /стр. 3/ под евентуалност. Същото е било и разгледано от първоинстанционния съд. По отношение на неговата основателност следва да бъде посочено, че съгласно чл. 14.1 от договора непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключване на договора, например като: пожар, взрив, природни бедствия като наводнения, земетресения, бури, урагани и други подобни, производствени аварии, граждански безредици, бунтове, война, терористични действия, блокади, ембарго, въстания, стачки и други, които са причина за пълно или частично неизпълнение на договорните задължения на някоя от страните. В конкретния случай въззивният съд намира, че по делото не се установява самото удължаване на извънредната епидемична обстановка да има характер на непреодолима сила, а по делото не се установява и причинна връзка между събитието и невъзможността за изпълнение. Не се установява именно вследствие на решенията за удължаване на извънредната епидемична обстановка ответникът да е бил в невъзможност да приема договореното количество природен газ. С оглед на което не би могло да се обоснове извод за освобождаване на ответника от отговорност за неизпълнение на договорното си задължение за прием на съответните количества газ, за които не се спори, че ищецът е имал готовност да достави. По отношение на довода, че бил налице „двоен стандарт“, доколкото от приетото удостоверение от БТПП се установявало, че ищцовото дружество било приело спрямо някои клиенти наличие на форсмажорни обстоятелства, въззивният съд намира същият за неоснователен. От приетото писмо от 03.04.2024г. от БТПП се установява единствено, че през 2021г. БТПП е издала 4 броя сертификати за форсмажор по искане на български търговци по договори, сключени с „Булгаргаз“ ЕАД. По своята същност сертификатите за форсмажор имат формална доказателствена стойност само относно факта на писменото изявление и неговото авторство като материализират удостоверителното изявление на издателя относно определени факти. Доколко същите се ползват и с доказателствена сила зависи от това дали удостоверителното изявление съдържащо се в тях отговаря на действителното фактическо положение. В този смисъл и Решение № 34 от 29.01.2025г., постановено по т. дело № 43/2024г. на ВКС, 2-ро ТО. В случая не се твърди спрямо ответника да е било издавано удостоверение, нито се установява за какви точно обстоятелства през 2021г. БТПП е издала сертификати за форсмажор на трети за спора лица. Предвид което поддържаният във въззивната жалба довод е неоснователен. Както беше посочено, по делото не е установено нито наличието на непреодолима сила, обоснована с приемането на две решения от министерски съвет за удължаване на епидемичната обстановка, нито причинна връзка между посочените от въззивника решения и договорното му неизпълнение да приеме през процесните месеци договореното количество природен газ. Следователно са налице основанията за ангажиране отговорността на въззивника за неизпълнение, обезпечена с неустоечната клауза по чл. 7.4 от договора. Във въззивната жалба не са изложени доводи, касателно размера на начислените неустойки и лихва за забава. В тази част въззивната жалба е бланкетна. С оглед на което въззивният съд приема, че правилно СРС в съответствие с приетите по делото доказателства, в частност с приетите счетоводни документи и съдебно-счетоводна експертиза, е достигнал до извода, че претендираната неустойка по чл. 7.4 и мораторна лихва върху нея са дължими в пълния им размер. Въззивната жалба е бланкетна в частта, с която се обжалва решението по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 88,99 лева, представляваща неустойка за забава върху платените задължения, за които е издадена фактура № 2100006482/03.12.2021г. Предвид гореизложеното двете инстанции са достигнали до едни и същи изводи, поради което на основание чл. 271, ал. 1, предл. 1 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. По разноските: При този изход от спора право на разноски има единствено въззиваемото дружество „Булгаргаз“ ЕАД, което претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП вр. чл. 78, ал. 8 ГПК на сумата от 100 лева с оглед ниската фактическа и правна сложност на спора. Предвид датата на постановяване на решението и датата на въвеждане на еврото в Република България, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото в Република България, сумата следва да бъде изчислена в евро съгласно фиксирания валутен курс на лева към еврото, а именно 51,13 евро. Така мотивиран, съдът