Решение № 2537 от 27.5.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 419/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Терзов-21“ ЕООД, ЕИК 206400747, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Найчо Цанов” № 74, чрез адвокат М. Е.-Т., срещу Решение № 56 от 09.02.2026 г. постановено по административно-наказателно дело № 800/2025 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, с което е потвърдено Наказателно постановление № 6 от 19.03.2025 г., издадено от директора на Областната дирекция по безопасност на храните – Пазарджик, с което на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 30 000 лева.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с което бъде отменено наказателното постановление. Претендира разноски.

Ответникът – директорът на Областната дирекция по безопасност на храните – Пазарджик не изразява становище по жалбата.

Административен съд – Пазарджик, тричленен състав, приема касационната жалба за процесуално допустима, като представена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. По същество същата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на „Терзов-21“ ЕООД срещу постановление № 6 от 19.03.2025 г., издадено от директора на Областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Пазарджик, с което на основание чл. 131а, ал.3, във връзка с ал. 2, чл. 78а, ал. 1 от Закона за храните (ЗХ) и във връзка с чл. 53 от ЗАНН на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 30 000 лева.

От фактическа страна е прието за установено, че на 09.01.2025 г., служители от ОДБХ – Пазарджик извършили проверка на стопанисвания от „Терзов-21“ ЕООД търговски обект - магазин за тютюневи изделия, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „Ованес Соваджиян“ № 2. На място е установено наличие на диазотен оксид (N20) - райски газ както следва

• в търговската част на обекта са открити: Rotass Cream chargers - 20 кашона по 25 кутии по 24 капсули с изтекъл срок на годност 14.11.2024 г., дата на производство 15.11.2022 г.; In whip - 1 кашон по 6 броя бутилки по 0,95 литра без етикет на български език.

• в складовата част на обекта са открити: Whip carbon magnum - 2,2 литра, 31 кашона по 2 броя - вносител „Шиша Нейшън“ ЕООД гр. София, Rotass cream charger - без етикет на български език с аромат праскова - 14 броя по 0,95 литра и 28 броя по 0,95 литра с аромат на боровинка, годни до 07.2027 г., Ic whip без етикет на български език – 10 кашона по 10 броя по 3,3 литра.

За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол № 003483 от 09.01.2025 г. Издадено е и Разпореждане за забрана № 0002352 от 10.01.2025 г. за извършване на търговия на диазотен оксид във вид и количество описан в констативния протокол.

При тези данни е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0000387 от 20.01.2025 г., връчен на управителя на дружеството на същата дата, като в хода на административнонаказателното производство възражения не са постъпили, вследствие на което е било издадено и наказателното постановление, предмет на съдебен контрол от първоинстанционния съд.

Районен съд – Пазарджик е събрал административнонаказателната преписка и е изслушал обясненията на актосъставителя и е обсъдил всички възражения на жалбоподателя. Приел е, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени процесуални нарушения, поради което е потвърдил наказателното постановление.

Решението е правилно.

При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд обосновано е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма и съдържание по чл. 42, ал. 1, и чл. 57 от ЗАНН и са съставени в преклузивните срокове на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН.

Правилни и обосновани са изводите на съда и по отношение на осъщественото нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от ЗХ употребата на диазотен оксид като добавка в храни се допуска във обекти за производство и преработка на храни и заведения за обществено хранене, когато диазотният оксид се използва като добавка в помещенията за приготвянето на храни. Съгласно чл. 131а, ал. 3 от ЗХ, на бизнес оператор, който извърши нарушение по ал. 1 или 2, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 30 000 до 60 000 лева.

Не е спорно, че търговският обект стопанисван от „Терзов-21“ ЕООД представлява магазин за тютюневи изделия, следователно попада в обхвата на определението за „обществено място“ по смисъла на § 1а от ДР на Закона за здравето (ЗЗ), поради което за него е налице забрана за продажба на диазотен оксид освен за продажба за медицински цели и в случаите по чл. 78а от ЗХ (чл. 54а, т. 5 от ЗЗ).

От събраните от районния съд писмени и гласни доказателства е видно, че диазотния оксид е бил разположен, освен в склада на обекта, и в зона достъпна за клиентите, където са изложени и останалите стоки за продажба. В тази насока се явява неоснователно възражението в касационната жалба, че става дума само за съхранение на диазотния оксид, а съдът е сложил знак за равенство между понятията употреба и съхранение. Понятието употреба се използва в чл. 78а от ЗХ, като там са посочени изключенията при които е допустима употребата на диазотен оксид – това са обекти, сред които не попада стопанисвания от дружеството жалбоподател магазин за тютюневи изделия. Нормата на 54а, т. 5 от ЗЗ визира забрана за продажба на диазотен оксид в закрити обществени места, каквото несъмнено е това обект на проверката, а продажбата на каквито и да е продукти неизменно се свързва и с тяхното съхранение в съответния обект. В тази насока, мотивите на съда са напълно ясни и обосновано е достигнал до извода, че съхраненият в търговския обект диазотен оксид, не попада в изключението на чл. 54а, т. 5 от ЗЗ, поради което е налице нарушение на чл.78а, ал. 1 от ЗХ.

Неоснователно е и възражението за нарушение на принципа non bis in idem. Посоченото Наказателно постановление № 7 от 19.03.2025 г. на директора на ОДБХ – Пазарджик е издадено при различна фактическа обстановка и на различни правни основания.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че при издаването на наказателното постановление не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да води до отмяната му. Нарушението е безспорно установено, което е видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

В обстоятелствената част на АУАН и НП нарушението е описано в достатъчна степен и съответства на посочените за нарушени разпоредби, които са действали към момента на извършване на нарушението и на постановяване на наказателното постановление. Описанието на нарушението и посочените правни разпоредби по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение, нарушител и вина. Описаните нарушения както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление са конкретизирани в достатъчна степен, поради което и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

По отношение на вида и размера на наказанието съдът счита, че същото е било индивидуализирано правилно и е определено в минималния, предвиден в закона размер, поради което наложената санкция е съответна на нарушението.

Обществената опасност не може да бъде определена като по-ниска в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, поради което не е приложима и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Пазарджик, тричленен състав