Решение № 3577 от 28.9.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 17568/2025 г.

наказателно дело № 20251110217568 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на търговско дружество „•••“ АД, ЕИК •••, представлявано от Л. С., изпълнителен директор, срещу наказателно постановление № 42/17.10.2025 г., издадено от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), с което на дружеството, на основание чл. 105в, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ), е наложена имуществена имуществена санкция в размер на 700 (седемстотин) лева за административно нарушение по чл. 21, ал. 8, пр. 1 от ЗПУ. В жалбата са релевират доводи, свързани с липсата на извършване на вмененото за осъществено нарушение. В конкретика се посочва неглижиране на обстоятелството, че устройството, разположено на общо и достъпно за потребителите място, не е работило по обективни причини – поради липсата на интернет връзка, което твърдение дружествотожалбоподател е обезпечило с необходимите доказателства. Изрично се сочи, че проверката, описана в приложения по делото констативен протокол, е касаела осведомяване във връзка с настъпили промени в цените на услугите, предлагани от „•••“ АД, без проверяващите да са уточнили кои Общи условия на договора с потребителите не са поставени на видно и достъпно място в пощенската станция – обект на инцидентната проверка. Ангажират се аргументи в посока своевременното осведомяване на всички потребители за обективната невъзможност да бъдат обслужени от служител в офиса. Навеждат се доводи за това, че описаната ситуация представлява извънредно по своя характер обстоятелство, повлияно от външни за дружеството-жалбоподател фактори, които са изисквали съдействие и от трети страни за своевременното отстраняване на проблема и възобновяване на работния процес. Атакува се направената от контролните органи и възпроизведена в АУАН констатация касателно липсата на поставени на видно и достъпно място в офиса Общи условия на договора с потребителите. В този смисъл се твърди наличието на специално обособена зона в офиса, предназначена за запознаване на потребителите с Общите условия и тарифите на санкционираното лице, в качеството му на пощенски оператор. Релевира са наличието на маса с поставен върху нея таблет и указателен надпис, видим за потребителя, който гласи „Открий услуги, тарифи и общи условия. Всичко на едно място“. На следващо място, позовавайки се на текста на вменената за нарушена разпоредба, се инвокират доводи, свързани с отсъствието на изискване Общите условия да бъдат изложени на хартиен носител или да са записани в паметта на електронното устройство. В тази връзка отново се поставя акцент върху обстоятелството, че към момента на проверката изискваната информация не е била временно достъпна поради липсата на активна интернет връзка, следствие от липсата на електричество при част от мрежовите устройства по трасето. Инвокират се аргументи в посока на това, че дружеството-жалбоподател, съобразявайки внедряването на екологични решения при предоставянето на пощенски услуги, е следвало политика по максимално дигитализиране на предоставяните универсални пощенски услуги на електронен носител и съответно свеждане на хартиените носители на документи до минимум. Изрично се сочи, че последното се удостоверява от отправното от пощенския оператор запитване до КРС и съответно получения от Комисията отговор в смисъл, че няма пречка общите условия да бъдат дигитализирани по посочения в запитването начин – посредством таблет, поставен на масата за клиенти, във всеки офис на Еконт. Сочи се, че в АУАН и НП не е посочена дата на извършване на нарушението и че е налице порок при съставяне на АУАН във връзка с присъствието на свидетели при съставянето на същия. По-нататък в жалбата се релевира, че в процесния санкционен акт липсва ясно и конкретно описание на извършеното нарушение и не става ясно в какво е обвинено дружеството-жалбоподател. В тази връзка се посочва, че в АУАН и НП липсват доказателства за наличие на нарушение и фактическата обстановка не е изяснена. Твърди се, че административнонаказващият орган не е изследвал авторството на нарушението, а извършеното деяние представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Въз основа на тези доводи жалбоподателят моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно, алтернативно - да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В съдебното заседание по делото дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. М. и адв. С.-Т.. Последните апелират за отмяна на НП като незаконосъобразно поради наличието на редица нарушения на процесуалните правила и непрецизно събрания от наказващия орган доказателствен материал. В съдебна зала се сочат аргументи за отмяна, идентични с наведените в жалбата. Претендират се разноски. В същото съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. П. и юрк. Д.. Същите молят съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно, като сочат, че от събраните материали по делото се доказва че дружеството-жалбоподател е извършило вмененото му нарушение като не е поставило на видно и общодостъпно място общите условия на договор с потребителите на пощенската услуга. В допълнение се излагат съображения в посока на това, че поставеното устройство не е работело. По отношение на приложения снимков материал сочат, че се касае до въпрос за достъпност и видимост на устройството. Излагат доводи за неприлагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН към настоящия случай. Юрисконсулт П. моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на поискания от насрещната страна адвокатски хонорар. Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено от фактическа страна следното: На ••• г. свидетелите О. К. и И. Т. Х., в качеството им на държавни инспектори при Комисията за регулиране на съобщенията, в присъствието на Г. Г. – младши администратор в „•••“ ЕООД и представител на Еконт, извършили проверка в офис на „•••“ АД, находящ се в гр. •••. Проверката била инициирана вследствие на получен сигнал за увеличение цените на всички пощенски и куриерски услуги, по повод на който проверяващите получили разпореждане за извършване на проверка по отношение обявяване и излагане на новите ценоразписи на видно и достъпно място в случайни офиси на Еконт. Непосредствено преди проверката посочените свидетели се представили за клиенти, желаещи да изпратят пратка до Гърция, като помолили служителя в офиса да им изчисли цената на привидно поисканата пощенска услуга. В отговор на молбата им служителите в офиса ги уведомили, че поради липса на интернет връзка към момента не могат да ги обслужат, като същото било съобщено и на други клиенти в офиса. Въпреки това проверяващите К. и Х. помолили да им кажат ориентировъчна цена на услугата, като в същото време попитали и къде се намират общите условия на договора с потребителите. Служителят от Еконт, който ги обслужвал заявил, че в момента не могат да видят и съответно достъпят до някакви ценоразписи, тъй като намиращото се на видно и достъпно място в офиса електронно устройство е свързано с интернет, какъвто към онзи момент не е имало, предвид възникнала липса на електричество при част от мрежовите устройства по трасето в периода от 09:31 часа на ••• г. до 15:00 часа на същата дата. Резултатите от проверката били обективирани в констативен протокол № С- ОК-033/••• г., като в него било посочено, че в офиса не е имало поставен на видно и достъпно място за потребителите ценоразпис на предоставяните услуги, че липсвали поставени на видно и достъпно място и Общи условия на договора с потребителите, както и забранените за поставяне предмети и вещества в международните пратки. Впоследствие, след като проверяващите органи на КРС се легитимирали и поискали да се запознаят с Общите условия на договора с потребителите, такива не им били осигурени нито на електронен, нито на хартиен носител. Въз основа на така посочените фактически констатации, на 15.05.2025 г. св. О. К. съставила против „•••“ АД акт за установяване на административно нарушение № С- 022/15.05.2025 г. В процесния акт било отразено, че дружеството-жалбоподател е извършило административно нарушение по чл. 21, ал. 8, пр. 1 от ЗПУ, като на ••• г. в указания по-горе офис не били поставени на видно и достъпно място общите условия на договора с потребители на услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга, предоставяна от „•••“ АД. Според актосъставителя К., същите не били достъпни на електронното устройство, поставено на видно и достъпно място в помещението, като едновременно с това липсвали екземпляри на хартиен и/или друг носител, от които да бъде възможно потребителят да получи информация за тяхното съдържание. Процесният акт бил съставен в присъствието на св. И. Х. и упълномощен представител на нарушителя - П. М. М.. Препис от АУАН бил връчен на последния в деня на съставяне на акта. Въз основа на съставения АУАН, на 17.10.2025 г. при идентични изводи от фактическа и правна страна, лицето И. Д. председател на Комисията за регулиране на съобщенията, издал обжалваното наказателно постановление. Препис от същото бил връчен на жалбоподателя на 14.11.2025 г., а на 27.11.2025 г. била подадена жалба срещу издадения санкционен акт. Така възприетата фактическа обстановка се установява от депозираните в съдебна зала показания на свидетеля - актосъставител О. К., както и от останалите писмени доказателства, приобщени по делото - документи и снимки от извършената проверка. Въз основа на писмените и веществените доказателства, преценени заедно и поотделно, се обуславя извод, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушение на чл. 68 от ЗПУ, но не и Т. по чл. 21, ал. 8, пр. 1 от ЗПУ. Съдът кредитира наличните писмени доказателства, намиращи се по кориците на делото, доколкото същите са вътрешно непротиворечиви и еднопосочни. По отношение на показанията на свидетеля О. К., съдът кредитира частично същите касателно изнесените данни за повода на проверката, датата и мястото на извършване на същата, и датата и мястото на съставяне на процесния АУАН. Разгледани в посочения аспект гласните доказателствени средства се подкрепят от останалите доказателствени източници по делото, като по отношение на указаните обстоятелства същите се явяват носители на релевантна информация. В останалата им част, а именно относно направените констатации от проверката, показанията на свидетеля К. не се подкрепят, а напротив, същите се опровергават от приобщените писмени доказателства. Съобщеното от нея в съдебна зала противоречи на съдържанието на изготвения от същата констативен протокол за извършената проверка. Особено открояващи и съществени са разминаванията по отношение на констатираното естество на нарушението, посочено в констативния протокол и очертаното Т. в съставения впоследствие АУАН. Предвид това, съдът възприема като изолирана и неподкрепена от останалия писмен доказателствен материал тази част от показанията на свидетеля К.. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена от активно легитимирано за това лице, срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл. 58д, т. 1 от ЗАНН и в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда за това са следните: Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации, обективирани в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща. Съгласно разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от ЗПУ, председателят на Комисията за регулиране на съобщенията оправомощава със заповед служители от администрацията й за осъществяване на контрола по този закон. Съгласно нормата на чл. 95а, ал. 1, т. 4 от ЗПУ, оправомощените служители по чл. 95, ал.1 имат право да съставят актове за установяване на нарушения по реда на ЗАНН. От друга страна в нормативно установеното правило на чл. 96, ал. 1 от ЗПУ е посочено, че въз основа на актовете по чл. 95а, ал. 1, т. 4 председателят на Комисията за регулиране на съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице издава наказателни постановления. Съгласно приложената заповед № РД-07-482/26.08.2024 г. на председателя на КРС, актосъставителят в настоящия случай - О. М. К., държавен инспектор в КРС, е била оправомощена да съставя актове за установяване на административни нарушения. Видно от съдържанието на процесното НП, същото е издадено от председателя на КРС. Следователно, съдът намира, че и двата процесуални документа са издадени от компетентни за това органи в кръга на тяхната служба. Настоящата съдебна инстанция, като взе предвид датата на извършване и констатиране на нарушението /••• г./, датата на съставяне на АУАН /15.05.2025 г./ и датата на съставяне на НП /17.10.2025 г./, достигна до извода, че и двата акта са издадени в рамките на предвидените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове. На следващо място съдът намира, че в АУАН и НП достатъчно ясно и прецизно са посочени времето и мястото на извършване на нарушението, поради което инвокираните възражения на дружеството-жалбоподател в тази насока се явяват неоснователни. Настоящият съдебен състав прецени, че описанието на нарушението от фактическа и правна страна също е достатъчно ясно, недвусмислено очертано, като словесното описание на нарушението кореспондира на повдигнатата правна квалификация. Въпреки това обаче, съдът намира, че така очертаното административно нарушение се явява недоказано, а наказателното постановление – доказателствено необезпечено или още необосновано, доколкото от събраната и проверена доказателствена маса се установява, че е извършено нарушение на друг текст от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/, а именно на чл. 68 ЗПУ, съгласно който „пощенските оператори обявяват цените на извършваните от тях пощенски услуги на достъпно за потребителите място и ги публикуват на страниците си в интернет, а не нарушение на чл. 21, ал. 8, пр. 1 от ЗПУ, за което обективно е санкционирано дружеството „•••“ АД. Единственият обосноваващ повдигнатото административнонаказателно обвинение доказателствен източник, се явяват показанията на актосъставителя О. К.. Посочените гласни доказателствени средства обаче не се подкрепят, напротив – опровергават се от събрания по делото писмен доказателствен материал, вкл. от самия констативен протокол, удостоверяващ извършената проверка, който е съставен от същата свидетелка. Предвид изложеното настоящият първостепенен съд не кредитира депозираните от свидетеля К. показания, а оттук и не може да приеме за доказано вмененото за извършено нарушение, крепящо се единствено на базата на нейните показания. Предвид изложеното съдът приема, че административнонаказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, което е неотстранимо и с което е нарушено правото на наказаното лице да разбере за какво точно е санкционирано. Поради изложените съображения така издаденият санкционен акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. При този развой на делото право на разноски има въззивникът. Двамата процесуални представители на същия са направили своевременно искане за присъждане на разноски в размер на 512 евро. Съдът, след като съобрази липсата на фактическа и правна сложност по делото, както и обстоятелството, че съдебното производство се е развило и приключило в рамките на едно съдебно заседание, намира, че на дружеството-жалбоподател следва да се присъдят разноски съобразно направеното искане. Според настоящият състав претендираната сума не се явява прекомерна, доколкото жалбоподателят е бил представляван от двама упълномощени адвокати, а поисканият размер е минимален съобразно разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа. Въз основа на горното, Софийски районен съд, Наказателно отделение, 134-ти състав