Решение № 3592 от 28.7.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 793/2025 г.

Касационното производство е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по подадена касационна жалба от главен директор на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ (ГД „ИОКН“) при Министерство на културата срещу Решение № 33/04.03.2025 г., постановено по нахд. № 610/2023 г. на Районен съд – Петрич, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № СТ-84-179 от 20.07.2023 г. на главен директор на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ при Министерство на културата. Жалбата е мотивирана на основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН – допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при събирането и оценката на доказателствата и нарушение на материалния закон от съда при постановяване на обжалваното решение. Конкретно счита, че съдът е нарушил процесуалните правила като превратно е преценил събраните по делото доказателства, не е преценил всички относими материали и информация по случая и е игнорирал част от изслушаните по делото свидетелски показания. На следващо място счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон. Съдът е пренебрегнал съдържанието на нормите на чл. 164 и чл. 165 от Закона за културното наследство, (ЗКН) във връзка с второто санкционирано нарушение с процесното НП, а именно липсата на наблюдаващ специалист по консервация и реставрация при осъществяване на дейности по НКЦ в самия обхват на археологическите разкрити структури на античния град „Хераклея Синтика“. Излага конкретни доводи, че съдът неправилно и пълно противоречие със съдържанието на Заповед № РД 93-5/28.04.2020 г. на министъра на културата е приел че ПИ с [идентификатор] се намира извън обхвата на защитената територия на недвижимата културна ценност. Твърди, че съдът в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби се е позовал в своите мотиви единствено на експертното становище на вещите лица по допусната от него комплексна съдебно –техническа експертиза (КСТЕ). По тези и други изложени доводи моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на касационно по същество, с което наказателното постановление да бъде потвърдено. Представя и писмени бележки с доводи по същество на спора. Претендира присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции. Редовно призован за съдебно заседание касационния жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Ответникът „Пи-Ес-Пи“ ЕАД, чрез упълномощения си представител адв. Силвестърова в представени по делото писмени бележки и в съдебно заседание, оспорва доводите за отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски. Прокурор от Окръжна прокуратура – Благоевград изразява становище за неоснователност на касационната жалба. В рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК и съобразно ограничението по чл. 220 АПК съдът прие следното: Правото на касационно обжалване е своевременно упражнено от страна в първоинстанционното производство, спрямо която е постановено неблагоприятното обжалвано съдебно решение. Отсъстват други пречки по чл. 215 АПК за разглеждане на касационната жалба, с оглед което е допустима. По същество – оплакването по чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 НПК вр. чл. 63в ЗАНН е основателно. Районният съд е провел доказване на спорните факти от състава на двете очертани с наказателното постановления нарушения по ЗКН, като е извършил собствен анализ и оценка на доказателствата по делото (чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК). Въз основа на оценката им обаче е изградил погрешни правни изводи. Спорът по касационната жалба всъщност не е фактически, а правен. След като е приел, че установените от органите на Министерство на културата изкопни работи са извършени в границите на Групова археологическа недвижима културна ценност (ГАНКЦ) на археологически обект „Античен [населено място]“ с категория „национално значение“ в зони - зона за културно историческо наследство и зона за социализация на археологическия обект, извършени в ПИ с [идентификатор] и в ПИ с [идентификатор] без предварително археологическо проучване и без присъствието на наблюдаващ археолог, съдът е постановил решението за отмяна на наказателното постановление в противоречие със закона. По първия от спорните въпроси – относно границите на ГАНКЦ на археологически обект „Античен [населено място]“, районният съд се е позовал на експертното заключение по КСТЕ, но без да съобрази действащия закон, както и актуализирания статут на обект „Античен [населено място]“ със Заповед №РД9Р-5/28.04.2020 г. на министъра на културата, с която са определени границите и режима на защита на груповата недвижима културна ценност, в която се включват разкритите останки от античния град „Хераклея Синтика“, както и значителна територия, която заобикаля зоната на извършените до момента археологически разкопки. Видно от т.1.1.1.1 от заповедта, южната граница на ГАНКЦ съвпада в този участък с южната граница на ПИ с [идентификатор]. В точка 1.1.1.2 от цитираната заповед на министъра на културата са посочени поземлените имоти, които попадат в териториалния обхват на недвижимата културна ценност по КККР на [населено място], общ. Петрич и ГСП от 2019 г. на ТП ДГС „Петрич“, като имот с [идентификатор]. е посочен като един от тези имоти. По отношение на поземлен имот с [идентификатор], като съседен на имот с [идентификатор]., също е в обхвата на южната граница на ГАНКЦ. Неправилно и в противоречие с тези доказателства съдът, позовавайки се единствено на заключението по КСТЕ е приел в мотивите на оспорения съдебен акт, че посочените поземлени имоти като гранични имоти на недвижимата културна ценност не попадат в Териториалния обхват на охранителната зона. Съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 1 от ЗКН дейностите по консервация и реставрация, както и по адаптацията на недвижими културни ценности се осъществяват от лица или под непосредственото ръководство на лица, вписани в регистъра по чл. 165 от ЗКН. По този правен въпрос районният съд е постановил обжалваното решение в противоречие със закона – чл. 164, ал. 1 от ЗКН Обжалваното решение е постановено в противоречие със закона и относно правните изводи за съставомерността на фактически извършените изкопни дейности, а именно изкопан линеен изкоп върху възвишение, което е разположено между археологическия обект и съседен имот – поземлен имот с [идентификатор], без съгласуване и наблюдение от археолог, като нарушения по чл. 83, ал. 1, т. 2, б“а“ и чл. 164 и чл. 165 от ЗКН, доколкото този линеен изкоп е намеса в защитена територия и отговорността за това е на дружеството-възложител. От представения по делото одобрен инвестиционен проект се установява безспорно, че направеният линеен изкоп в границите на ГАНКЦ не е бил част от проекта за реставрация, пореди което ивършването на този изкоп в имот с [идентификатор] на границата с имот с [идентификатор] УПИ I, м. „Кожух“ по КК на [населено място] основателно е прието в оспореното НП като форма на несъгласувана намеса в защитена територия. По отношение на действията, представляващи второто нарушение посочено в процесното НП, първоинстанционният съд в нарушение на разпоредбата на чл. 164, ал. 1 и чл. 165 от ЗКН и игнорирайки свидетелските показания на свидетеля К. Х. (актосъставител) и свидетеля П. Г. (свидетел на установяване на нарушението) и позовавайки се отново само на заключението по допуснатата КСТЕ е приел, че за извършените реставрационни дейности в обекта по време на проверката (премахване на циментовата запечатка свалена от фугите на крепостна стена) не е необходимо съгласуване на археолог или реставратор. От изслушанитте по делото по свидетелски показания на свидетеля К. Х. (Протокол от о.с. з на 21.03.2024 г.) се установява, че при пристигането му на обект „Крепостна стена“ със свидет. П. Г. е работел „компресор“ и работници с машина „Канго“, с която са къртели по стената. От същите се установява също, че на обекта по време на извършване на тази дейност не е имало реставратор или консерватор, който да наблюдава извършваните от работниците дейности. Свидетелят пояснява също, че при близък оглед се забелязват на определени места следи от шилото на машината и наранявания по структурата на стената. Действително от свидетелските показания на свидет. П. Г. се установява, че такова почистване на неоригинална мазилка е била съгласувана във връзка с реализиране на проекта „Хераклея Синтика“, но почистването на стената е следвало да се извърши по наблюдението на реставратор, вписан в регистъра на Министерство на културата, като такъв на обекта не присъствал. Ето защо, независимо от предвидената с проекта дейност по отстраняване на циментова замазка от предишни натрупвания, и тази дейност е „подготвителна“, същата се извършва на обект, подлежащ на реставрация и консервация и такава дейност също следва да се извършва при съобразяване с разпоредбата на чл. 164, ал. 1 и чл. 165 от ЗКН. Извършването на изкопните дейности в имот с [идентификатор] на границата с имот с [идентификатор] УПИ I, м. „Кожух“ по КК на [населено място] УПИ Іа, кв. 14 по плана на [населено място] – в границите на ГАНКЦ, с категория „национално значение“ археологически резерват, без предварително съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 2, б“а“ от ЗКН, както и извършване на почистване на неоригинални мазилки, без наблюдение на лице вписано в регистъра по чл. 165 от ЗКН в нарушение на чл. 164, ал.1 от ЗКН, са наказуеми (чл. 18 ЗАНН) със санкциите по чл. 200, ал. 1, предл. второ и чл. 228в, от ЗКН. В случая с издаденото наказателно постановление са наложени именно предвидените в разпоредбите на чл. 200, ал. 1, предл. второ и чл. 228в от ЗКН имуществени санкции, в съответствие с изискването по чл. 2, ал. 1 и чл. 3 вр. чл. 57, ал. 1, т. 7 ЗАНН. В съдържанието на наказателното постановление по чл. 57, ал. 1, т. 6 и 7 ЗАНН наказващият орган неколкократно е посочил, че санкциите за двете нарушения са тези по чл. 200, ал. 1, предл. второ за нарушението по чл. 84, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 2, б“а“ от ЗКН, и чл. 228в от ЗКН – за нарушението по чл. 164 от ЗКН По изложените съображения за нарушение на закона от съда при постановяване на обжалваното решение, като касационно основание по чл. 348, ал. 1 вр. ал. 2 НПК вр. чл. 63в ЗАНН, последното следва да бъде отменено и постановено касационно решение по същество – чл. 222, ал. 1 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, с което наказателното постановление бъде потвърдено – чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 ЗАНН. И двете имуществени санкции са определени над минималния размер от 15 000 лв. по чл. 200 от ЗКН - в размер на 20 000 лв. за първото нарушение и от 300 лв. по чл. 228в от ЗКН – в размер на 5 000 лв. за второто нарушение, но с оглед категориите на недвижимите културни ценности по чл. 50 ЗКН, завишените размери са оправдани от степента на обществена опасност на нарушенията по чл. 83, ал. 1, т. 2, б“а“ от ЗКН. Изкопните дейности в нарушение на чл. 164, ал. 1 и ЗКН са извършени в територията на археологически резерват – недвижима културна ценност с категория "национално значение" поради културната си и обществена значимост (чл. 50, ал. 1, т. 2 ЗКН), с оглед което и критериите по чл. 27 ЗАНН отсъстват основания за упражняване от съда на правомощието по чл. 63, ал. 7, т. 4 вр. ал. 2, т. 4 ЗАНН чрез намаляване на размера на имуществените санкции до минималните. При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1, 4 и 5 ЗАНН следва да бъде уважено искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на Министерство на културата – в размер на 240 лева за защитата в производството пред районен съд и 80 лева пред настоящата касационна инстанция или общо в размер на 320 лева, съобразно фактическата и правна сложност на делото пред двете инстанции, съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. На касациония жалбоподател следва да се присъдят и сторените в производството пред районен съд разноски за вещи лица по назначената комплексна съдебно – техническа експертиза в размер на 840 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 АПК вр. чл. 63в и чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5 ЗАНН, чл. 63д, ал. 1, 4 и 5 ЗАНН, съдът