Решение № 1053 от 6.8.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 1241/2026 г.

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на адв.А. Ш. от АК Пловдив, като особен представител на ответника Х. Д. Б., срещу решение № 1467/29.03.2026г. по гр.д. № 19164/2024г. по описа на РС Пловдив, с което е изменен размера на издръжката, постановена с Решение № 4732/11.12.2012г. по гражданско дело № 7934/2012г., по описа на Районен съд – гр. Пловдив, която Х. Д. Б., ЕГН •••••••••• от гр. Пловдив, ул. „••• е осъден да заплаща на детето Г. Х. Б., ЕГН •••••••••• чрез нейната майка и законен представител Н. Г. Д., ЕГН •••••••••• от гр. Пловдив, ул.“•••, като увеличава издръжката от 90,00 /деветдесет/ лева месечно на 156,00 /сто петдесет и шест/ евро месечно, считано от 06.11.2024г. до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на друга установена в закона причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на падежа до окончателното изплащане. Решението се обжалва изцяло . Сочи се, че същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Сочи се, че съдът не е обсъдил и не е взел предвид възраженията на ответника, че майката Н. Д. не е процесуално иматериално легитимирана да предявява и да води настоящия иск, както от свое име, така и от името на детето Г. Б. в това число да дава съгласие за извършени от него действия. Сочи се, че съдът не е приложил правилно правните норми на чл.137, чл.143 ал.3 и ал.4 и чл.134 от СК, като не е съобразил, че правни действия в защита на правата на Г. Б. може да има единствено лицето, при което детето е настанено и което осъществява заместващи грижи по чл.137 от СК, а именно бабата по бащина линия В. И.. Сочи се с оглед на хипотезата на настаняване на детето в друго семейство, че майката Н. Д. няма право да търси от името на детето издръжка. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск. Няма искане за доказателства. Въззиваемите Г. Х. Б. и Н. Г. Д. са уведомени редовно за въззивната жалба. Не е постъпил отговор на въззивната жалба. Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното: Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни и е изпълнена процедурата за отговор. Не се дължи държавна такса за въззивно обжалване от жалбоподателите-ищци на основание чл.83 ал.1 т.5 от ГПК. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения. Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма. Предявен е иск по чл.150 от СК за увеличаване на издръжката дължима от бащата Х. Д. Б. на детето Г. Х. Б., като непълнолетна, действаща лично и със съгласието на майка си Н. Г. Д.. Като непълнолетната е потвърдила действията на майка си по предявяване на иска изрично на по-късен етап /л.9- л.11 от делото на РС Пловдив/. РС Пловдив приема, че детето Г. е на 16 години, като материалните възможности на родителите и изминалия над 13-годишен период от определяне на досегашния размер на издръжката, съдът приема, че за издръжката на детето са необходими и възможни средства в размер на общо 312 евро месечно. От тях бащата следва да заплаща 156 евро месечно, а останалите средства, заедно с ежедневните грижи по отглеждане и възпитание на детето Г. следва да се осигуряват от майката и от бабата по бащина линия. Така – искът е уважен в пълен размер. Увеличението на издръжката следва да се присъди от завеждане на иска – 06.11.2024г. до навършване на пълнолетие от детето или до настъпване на друга установена в закона причина за изменение или прекратяване на издръжката. РС Пловдив приема, че до дата 31.12.2025г. издръжката в увеличен размер е 300,00 лева месечно, равноизчислени на 156,00 евро, а от 01.01.2026г. е в размер на 156,00 евро месечно. Неоснователно е възражението на жалбоподателя адв.А. Ш., особен представител на ответника, че съдът не е обсъдил и не е взел предвид възраженията на ответника, че майката Н. Д. не е процесуално иматериално легитимирана да предявява и да води настоящия иск, както от свое име, така и от името на детето Г. Б. в това число да дава съгласие за извършени от него действия. По това дело искът е бил заведен от майката на ищцата Г. Б., а именно Н. Б.. Тъй като обаче ищцата е била към момента на завеждане на иска непълнолетна, след оставяне на молбата без движение от съда /л.7/, то непълнолетната Г. Б. е потвърдила предявяването на иска от майка й /л.9-л.11/. Това е било законосъобразно към този процесуален момент – 06.11.- 19.11.2024г. По късно обаче на 20.12.2024г. и на 19.02.2025г. детето Г. Б. е била настанена по административен и по-късно по съдебен ред в семейството на роднини - ••• И., нейна баба по бащина линия за срок до навършване на пълнолетие или до промяна на обстоятелствата /л.64, л.72-73 от делото на ПРС/. Тоест налага се извода, че искът е бил предявен напълно законосъобразно, с оглед на факта, че към момента на неговото предявяване непълнолетната ищцата е живяла при майка си и върху нея е било възложено да упражнява родителските права за това дете. Частично основателно е възражението на жалбоподателя адв.А. Ш., че съдът не е приложил правилно правните норми на чл.137, чл.143 ал.3 и ал.4 и чл.134 от СК, като не е съобразил, че правни действия в защита на правата на Г. Б. може да има единствено лицето, при което детето е настанено и което осъществява заместващи грижи по чл.137 от СК, а именно бабата по бащина линия В. И.. Както вече се посочи искът е бил предявен напълно редовно с оглед тогавашното правно положение на ищцата. Последвалата промяна в лицето, което фактически ще осъществява надзор върху непълнолетната ищца, обаче е игнорирано от РС Пловдив. Диспозитива на РС Пловдив е незаконосъобразен, защото е постановен така като че детето е малолетно и е присъдено плащането на издръжката да се извършва на неговата майка. При условие, че ищцата изначално е била непълнолетна плащането на издръжката се извършва на самото непълнолетно дете със съгласието на неговия родител, упражняващ родителските права. Доколкото обаче в хода процеса имаме промяна и Г. Б. е била настанена по административен и по съдебен ред в семейството на роднини -В. И., нейна баба по бащина линия, то плащането на издръжката следва да се извършва лично на детето със съгласието на нейната баба. Това е така, защото нормата на чл.137 ал.3 от СК сочи, че лицата, при които детето е настанено по съдебен ред имат задължения да осъществяват фактическите действия по чл.125 от СК. Съгласно чл.125 ал.1 от СК това включва грижа в това число и за всички лични и имуществени интереси на детето. Съгласно §1 т.6 от ДР на ЗЗакрД грижата е съвкупност от всички действия, произтичащи от правата и задълженията на родителите. Ето защо за въззивният съд се налага извода, че в настоящия процесуален момент издръжката следва да се плаща на непълнолетната ищца, със съгласието на лицето, при което детето е настанено по съдебен ред – нейната баба по бащина линия В. И.. Тази промяна настъпила в хода на делото не се отразява на дължимостта на издръжката от родителя по правилото на чл.143 ал.3 от СК сочеща, че родителя дължи издръжка и когато детето е настанено извън семейството. Освен това следва да се посочи, че за издръжката на детето съдът следи служебно в някой хипотези посочени в СК. Според определение №159/08.04.2019г. по гр.д. №462/2019г. на ВКС, 3г.о. дори съдът в производството по постановяване на мярката за закрила по чл.28 от ЗЗакрД следва служебно да определя режима на лични отношения на родителите с детето и да ги осъди за неговата издръжка. Тоест при това служебно начало на процеса настоящият съд няма право да откаже да се произнесе по издръжката на детето независимо от настъпилата промяна в неговия правен статут в хода на съдебния процес. С оглед на възрастта на непълнолетната Г. Б. и нивото на инфлация настъпила в България след приемането на еврото от 01.01.2026г. като нова валута, то размера на издръжката е напълно адекватен за нуждите на детето. Ето защо решението следва да се отмени само в частта, с която е осъден Х. Д. Б., да заплаща издръжка на детето Г. Х. Б. чрез нейната майка и законен представител Н. Г. Д.. Вместо това Х. Б., следва да се осъди да заплаща издръжка на детето Г. Х. Б., чрез В. С. И., нейна баба по бащина линия, при която внучката й е настанена по съдебен ред по ред на чл.28 от ЗЗакрД. В останалата част решението е правилно и следва да се потвърди. На основание чл.78 ал.3 от ГПК ответникът по този иск Х. Д. Б. следва да се осъди да заплати по сметка на ОС Пловдив сумата от 250 евро хонорар платен на неговия особен представител по правилото на чл.83 ал.1 т.5 и чл.47 ал.6 от ГПК от бюджета на съда. Мотивиран така съдът