Решение № 1 от 6.1.2026 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 486/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по:

1. Въззивна жалба вх. № 9754/31.07.2025г. от К. Н. М. ЕГН ••••••••••,чрез процесуален представител срещу Решение № 362/10.07.2025г., постановено по гр. дело № 755/2024г. по описа Окръжен съд – Велико Търново В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от въззивника против ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“АД, ЕИК 200299615, гр. София, иск с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да му заплати сумата от 100 000 лева, представляваща разликата от присъдената сума от 100 000 лева до претендирания размер от 200 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, резултат на транспортно произшествие на 14.09.2022 г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от 01.02.2024 г. до окончателното му заплащане.

Считайки обжалваното решение за неправилно, постановено при липса на достатъчно мотиви и при нарушаване на състезателното начало и равнопоставеност на страните, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде уважен в пълния претендиран размер. Излага, че определеното от съда застрахователно обезщетение не съответства на реално претърпените и доказани от увреденото лице неимуществени вреди, като неправилно е приложен критерия за справедлИ.ст и не са взети предвид настъпилите увреждания на здравето и психиката на ищеца.Излага,че решението не съдържа достатъчно мотиви относно определяне размера на обезщетението, съдът не е обсъдил травматичните увреждания на пострадалия, което води до формално правосъдие.

Наведени са твърдения , че съдът е постановил акта си преди дадения на страните в о.с.з. на 30.06.2025г. срок за писмена защита, като с това ищецът е бил лишен от възможността за ефективна такава.

Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по чл. 38 ал. 1 от ЗА.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна.

2. Въззивна жалба вх. № 9998/06.08.2025г./уточнена с молба вх.№10164/11.08.2025г./ от ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“АД, ЕИК 200299615, гр. София, чрез процесуален представител срещу Решение № 362/10.07.2025г., постановено по гр. дело № 755/2024г. по описа Окръжен съд – Велико Търново В ЧАСТТА, с която въззивника е осъден да заплати на К. Н. М. ЕГН ••••••••••, на основание чл. 432, ал.1, т.1 от КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД, сума от 50 000 лева, представляваща разликата от 50 000 лв. до присъдената сума от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и за сумата от 2808.90лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, резултат на транспортно произшествие на 14.09.2022 година, ведно със законната лихва върху всяко вземане, считано от 01.02.2024 година до окончателното им заплащане.

Считайки обжалваното решение за постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени, а в условията на евентуалност, присъденото обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено до сумата от 50 000лв., която счита за справедлива обезвреда на установените и доказани в хода на производството претърпени от ищеца неимуществени вреди. Представя доказателства за заплатено на 07.08.2025г. в полза на ищеца обезщетение в размер на 50 000лв., в едно с лихва. Излага, че определеното от съда застрахователно обезщетение не съответства на реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, като неправилно е приложен критерия за справедлИ.ст, като при определянето му не е взета предвид икономическата обстановка в страната. Поддържа релевираното пред първа инстанция възражение за съпричиняване на пострадалия в ПТП с 50 % – преди да навлезе в платното за движение, не се е съобразил с приближаващото пътно превозно средство. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна.

В съдебно заседание по същество, К. Н. М., редовно призован не се явява. Чрез процесуалния си представител, с писмена молба поддържа депозираната жалба, претендира уважаването й, както и присъждане на адв. възнаграждение по чл.38 от ЗА.

В съдебно заседание по същество, ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“АД, чрез процесуалния си представител с писмена молба, поддържа депозираната въззивна жалба, претендира уважаването й, както и присъждане на разноски. Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.

Настоящият състав на ВТАС, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, след съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

При извършената, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, проверка по валидността на обжалваното решение, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Съдът е запознат с практиката на ВКС обективирана в Решение № 175/06.01.2017г. на ВКС по гр. д. № 4318/2016г., II г.о. и Решение № 476/07.07.2010г. на ВКС по гр. д. № 720/2009 г., IV г.о. , в които е прието ,че постановяването на решение преди да е изтекъл определеният за страната срок по чл. 149, ал. 3 от ГПК за представяне на писмена защита е равнозначно на решаване на делото без провеждане на устни състезания – без съдът да се е запознал с доводите на страната в защита на правата й, респективно налице е съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на решението и връщане на делото на съда, чието решение се обжалва, за извършване на процесуалните действия по чл. 149, ал. 3 ГПК.

В конкретната хипотеза, в проведеното на 25.06.2025г. открито съдебно заседание, съдът е дал на страните петнадесет дневен срок за предоставяне на писмени защити, който изтича на 10.07.2025г., в деня, в който е постановено обжалваното решение.

Съдът счита, че доколкото ищецът е редовно представляван в проведеното открито съдебно заседание, както и, че в указания срок не е постъпила писмена защита от процесуалния му представител, не е налице порок на съдебния акт – съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на ищеца и равнозначно на решаване на делото без провеждане на устни състезания. В текста на ал. 3 на чл. 149 от ГПК е предвидена възможност при фактическа и правна сложност на делото и по искане на страните, съдът да им определи подходящ срок за предоставяне на писмени защити. Самият текст на чл. 149 ГПК не поставя възможността за представяне на писмени защити като алтернатива на ал. 1 и ал.2 регламентиращи приключването на делото чрез провеждане на устни състезания в о.с.з. В този смисъл, ходът по същество винаги приключва в о.с.з. преди въобще да е започнал да тече срокът за представяне на писмени защити, които не заместват устните състезания, а само доразвиват аргументите на страните.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Производството пред Окръжен съд –Габрово е образувано по искове на К. Н. М., с правно основание чл. 432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД против „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД, ЕИК 200299615, гр. София за осъждане на ответника да му заплати обезщетение в размер на 200 000 лева за претърпени неимуществени вреди и обезщетение в размер на 2808.90 лева, за претърпени имуществени вреди от ПТП на 14.09.2022 г., ведно със законната лихва върху всяко вземане, считано от 01.02.2024 г. до окончателното им заплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че на 14.09.2022г., между гр. Павликени и село Михалци, при управление на каруца с конски впряг, при пресичане на кръстовището образувано с третокласен път, в момент когато конят и предната част на каруцата били извън платното за движение, претърпял ПТП, с мотоциклет „Сузуки“, модел „ГСХ-Р 600", с рег. №ВТ18•••, управляван от виновния водач А. М., застрахован при ответното дружество по застраховка ГО валидна до 29.05.2023г. В резултат на посоченото ПТП получил множество травми: 1. Мозъчно сътресение, проявено като зашеметяване дезориентация за време и място; 2. Закрито двустранно счупване на долната челюст с дислокация на фрагментите. Извършени били оперативни интервенции-двустранна остеотомия на тялото на мандибулата, алопластика. Поставена била двустранна твърда пластинкова остеосинтеза на 27.10.2022г. На 22.11.2022г. било извършено отстраняване на вътрешното фиксиращо устройство от лицевата кост. Дефиксация с възстановяване на оклузията; 3. Закрито счупване на ребрата в дясната гръдна половина с плеврален излив в дясната гръдна половина с масивен дифузен подкожен емфизем в меките тъкани в дясно. На 15.09.2022г. била направена торакоцентеза в дясната гръдна половина с поставени два дренажа; 4. Закрито счупване на дясната скапула /лопатка/; 5. Множество закрити разкъсвания на черния дроб в десния дял по диафрагмалната му повърхност с излив на кръв в коремната кухина от около 500-600мл. Извършена била оперативна интервенция на 15.09.2022г. — горна, средна и долна лапаротомия на коремната кухина; 6. Разкъсноконтузна рана в челната област на главата, охлузни рани в теменната част на главата по двете коленни стави и десния глезен на крака; 7. Сколиоза. По случая бил съставен КП с пострадали лица и било образувано ДП № 352/2022г. по описа на РУ - Павликени, което е висящо към настоящия момент. Излага, че за лечението си е направил разходи размер на 2808.90 лв., за които представя доказателства и която сума претендира като имуществени вреди. Твърди, че в следствие на инцидента е претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания,страх за бъдещето,постоянен стрес и психически дискомфорт. По заявена от него претенция пред застрахователя била образувана щета №0801-004537/2024-01:02, по която с писмо с изх. № 3281/01.07.2024г. ЗД отказало изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, с което обоснова правния си интерес от предявяване на настоящите искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове , като неоснователни. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение. Оспорва сочения механизъм на ПТП. Оспорва твърдението, че изключителна вина за застрахователното събитие има водачът на мотоциклета. Релевира възражение за съпричиняване изразяващо се в нарушение от К. М. на изискванията на Закона за движение по пътищата - чл. 25, т.1 от ЗДвП, като преди да навлезе на платното за движение, не се е съобразил с приближаващото пътно превозно средство и чл. 71 от ЗДвП. Намира иска за неимуществени вреди за неоснователен в пълния претендиран размер, който размер не е съобразен с реално понесените от ищеца болки и страдания в резултат от пътния инцидент и надвишава значително справедлИ.то обезщетение на претърпените вреди. Оспорва и предявения иск за имуществени вреди, като твърди, че посочените разходи не са били необходими за лечението на твърдените травми при ищеца от процесното произшествие. Претендира разноски.

Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (Обн., ДВ, бл.102 от 29.12.2015г. в сила от 1 януари 2016г.). За основателността на прекия иск с оглед вторичния характер на субективното право по чл.423, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже освен наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и застрахователя, така също и наличие на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние (действие или бездействие), вреда и нейния размер, протИ.правност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата, като вината на причинителя се предполага до доказване на противното.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже възраженията си в отговора, включително това за съпричиняване от страна на пострадалия на вредите поради нарушаване правилата за движение по пътищата, а – при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираното обезщетение.

В настоящото производство с въззивните жалби не са наведени оплаквания относно решението в частта, в която са приети за установени елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД: наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и протИ.правно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди. Същите са и безспорно установени от приетите по делото писмени доказателства.

За мотоциклет „Сузуки“, модел „ГСХ-Р 600", с рег. №ВТ18•••, е било налице валидно правоотношение със „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с полица BG/30/122001567521, валидна към дата на инцидента, обезпечаващо гражданската отговорност на водача на автомобила.

Изпълнени са изискванията на чл.380 от КЗ - не се оспорва, че ищеца е отправил искане до застрахователя за изплащане на обезщетение, застрахователят е уведомен за процесното ПТП и при него е образувана застрахователна преписка щета №0801- 004537/2024-01:02 , по която с писмо с изх. № 3281/01.07.2024г., ищецът е уведомен за отказ на ЗД да му заплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд относно извършеното деяние, неговата протИ.правност и виновността на дееца. За ПТП е образувано ДП № 352/2022г. по описа на РУ – Павликени, АНД № 80/2025г. по описа на РС- Павликени , приключило с одобрено от съда на основание чл. 375а вр. чл. 382 ал.7 от НПК ,споразумение, с което А. Д. М. се е признал за виновен, в това , че на 14.09.2022 г. на път III клас, км. 36 + 133 между с. Михалци, общ. Павликени и гр. Павликени, при управление на МПС - мотоциклет, марка „Сузуки ГСХ Р" с peг. № ВТ 18•••, негова собственост, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/" : „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност жИ.та и здравето на хората и да причинява имуществени вреди", в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват" ; в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението,, ; и в чл. 21, ал. 1, ред първи, колона втора от таблицата от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство /категория А/ е забранено да превишава скоростта извън населено място от 80 кт/ч", като при избиране скоростта на движението си не е съобразил с релефа на местността и конкретните условия на видимост на кръстовище на път III клас, км. 36 +133 между с. Михалци, общ. Павликени и гр. Павликени, с черен коларски път, избрал скорост на движение 109,8 км./ч. /с 29,8 км./ч. над допустимата 80 км./ч./ и не е спрял, когато е възникнала опасност за движението - пресичане траекториите на движение на конски впряг с водач К. Н. М. от гр. Бяла черква и на управлявания от него мотоциклет, марка „Сузуки ГСХ Р" с peг. № ВТ 18•••, вследствие на което последвал удар в задното колело на каруца от конски впряг и по непредпазлИ.ст причинил на К. Н. М. от гр. Бяла черква тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128, ал.2, предл. 9, вр. с ал. 1 от НК, изразяваща се в лезии на десния чернодробен дял по диафрагмалната повърхност 4-5 броя с дължина на всеки около 5-8 см., от които изтича кръв, което представлява постоянно общо разстройство на здравето, опасно за жИ.та на М., възникнало в момента на травмата и продължило до оперативната намеса и известно време след това - престъпление по чл. 343, ал. 1,б. „б", предложение 1-во, във връзка с чл. 342, ал. 1, вр с чл. 128, ал. 2, предл. последно, вр. с ал. 1 от НК, вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 20, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 21, ал. 1, ред първи, колона втора от таблицата от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Механизмът на ПТП е установен от заключението по приетата в първоинстанционното производство САТхЕ, което съдът кредитира в тази част , като обективно и изчерпателно. От същото се установява, че ПТП е настъпило на 14.09.2022г., около 19:00ч., в светлата част на денонощието. Конският впряг управляван от К. М. се движил по коларски път по посока от запад към изток, при достигане на кръстовище образувано с третокласен път III303, км. 36+133, между село Михалци и гр. Павликени, водачът му спял преди да навлезе и пресече път III-303, след което предприел пресичане по посока към черен път намиращ се в източна посока от кръстовището. По същото време по посока от с. Михалци към гр. Павликени, се е движил мотоциклет “Сузуки ГСХ-Р 600, с рег. № ВТ 18••• със скорост преди ПТП над разрешената от 80 км/ч./92 км/ч/.Съдът не кредитира заключението относно посочената скорост на движение на мотоциклета преди ПТП, като приема, че същата е била по – висока от посочената от вещото лице, а именно – 109,8 км/ч съгласно посоченото в диспозитива на одобреното по АНД № 80/2025г. по описа на РС- Павликени споразумение. Водачът на мотоциклета е възприел конския впряг на около 72м. преди удара, предприел е намаляване на скоростта, като не се установява да е извършвал маневра заобикаляне на конския впряг с цел избягване на сблъсъка. Вследствие на пресичането на траекториите на движение на конския впряг и мотоциклета, настъпил удар между тях, който за мотоциклета е челен, изразен в предно колело, а за конският впряг е страничен изразен в задно дясно колело. Съдът не кредитира заключението на вещото лице, в частта в която приема, че от техническа гледна точка, ищецът, практически е невъзможно да не възприеме мотоциклета, поради което е следвало да изчака преминаването му преди да пресече пътното платно. Същото е в протИ.вес на установеното по делото, че в момента на удара, конският впряг вече е бил стъпил с предните си колела/ включително коня/ на черния път, т.е. с тази си част се е намирал извън траекторията на движение и пътната лента на мотоциклетиста, както и с установеното , че предното колело на мотоциклета се е ударило в задна / а не в средна или предна / част на каруцата. При това положение, ищецът не е имал възможност да забележи намиращият се на 72 м. и движещ се с над 100 км/ч мотоциклет.

Спорен пред настоящата инстанция и предмет на преценка е размерът на определените суми за обезщетения, респективно, какъв е процента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Относно неимуществените вреди.

Настоящият съдебен състав счита, че при определяне размера на присъденото в полза на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от 100 000 лв., първоинстанционният съд е спазил критерия за справедлИ.ст по см. на чл.52 от ЗЗД, преценявайки възрастта на пострадалия, характера на уврежданията, начина и обстоятелствата на извършването им, периода на болничния престой, периода и степента на възстановяване, причинените морални страдания, притеснения и неудобства и др., както и икономическата конюнктура в страната, поради което така определеното обезщетение представлява справедлива обезвреда на претърпените от К. М. вреди.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, писмени-заключение по СМЕ, медицинска документация, както и гласни такива, чрез разпит на свидетелите – Я. Н.а/ живуща на съпружески начала с ищеца/ и И. Н./негов племенник/, чиито показания съдът кредитира в условията на чл.172 от ГПК, като базиращи се на лични впечатления, ищецът чиято е доказателствената тежест е установил, че в резултата на процесното ПТП на 14.09.2022г. е получил следните увреждания: мозъчно сътресение, проявено като зашеметяване и дезориентация време и място; закрито двустранно счупване на долната челюст с дислокация на фрагментите;закрито счупване на дясната скапула/лопатка/; закрито счупване на ребрата в дясната гръдна половина с преврален излив в дясната гръдна половина с масивен дифузен подкожен емфизем в меките тъкани в дясно; закрита коремна травма с разкъсване на черния дроб и излив на кръв в коремната кухина; охлузни рани на дясна мишница и предмишница,на двете коленни стави и десния глезен на крака. Извършени са му множество оперативни интервенции-двустранна остеотомия на тялото на мандибулата, алопластика. Поставена е двустранно твърда пластинкова остеосинтеза на 27.10.1022 год. На 22.11.2022год. е извършено отстраняване на вътрешното фиксиращо устройство от лицевата кост. Дефиксация с възстановяване на оклузията. На 15.09.2022год. е направена торакоцентеза в дясната гръдна половина с поставени две дренажа. Извършена е оперативна интервенция на 15.09.2022 год.- горна-средна и долна лапаротомия на коремната кухина. Вещото лице е посочило, че поради съчетания характер на тежките травматични увреждания, засягащи лицеви кости-долна челюст, гръдната клетка и коремни органи, налагащи оперативни интервенции поетапно във времето, възстановяването на общото клиничното здраве е удължено и е протекло за около 6-8 месеца. Субективните прояви от болки и страдания установени от вещото лице по време на извършения на М. на 09.06.2025 год. преглед, общо неразположение при физическа активност и при промяна на времето, в местата на увредените с нарушена анатомична цялост зони по тялото му, са с траен характер, поради функционалните анатомични изменения в органите и системите, които са засегнати при инцидента.

В унисон с изложеното от експерта са и събраните по делото гласни доказателства. От същите се установява, че непосредствено след инцидента ищецът е приет в болница във Велико Търново, където е престоял два –три месеца, след това му е правена операция на челюстта в гр.Русе, където има болничен престой около 20 дена. След изписването му бил в безпомощно състояние, на легло около шест месеца. Бил на памперси, хранел се със сламка, като грижите за него били поети от свидетелите. Изпитвал болки, страх , бил неспокоен, постоянно раздразнен и досега се страхува да пътува в автомобил, не кара каруца, не работи. Проходил след около 9 месеца , като и в момента се затруднява да ходи пеш, изпитва болки в ребрата, губят му се моменти. Не се е възстановил напълно.

При определяне размера на обезщетението, съдът отчита, че процесните неимуществени вреди са причинени от ПТП, настъпило на 14.09.2022г.,а съгласно официалните данни на НСИ, през 2022г. годишният общ доход средно на лице от домакинство в България е 9 008 лв., а минималната работна заплата за страна е 710 лв. Съдът отчита и високия нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – в размер до 10,420 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица /арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в редакцията на тази правна норма към релевантния момент/.

Относно имуществените вреди.

От ангажираните писмени доказателства: епикризи, удостоверение, фактури и касови бонове – л.36-54 от първоинстанционното дело, ищецът е доказал по основание и размер претенцията си за имуществени вреди в претендирания размер от 2808.90 лева. Ответникът не е провел пълно и главно доказване на възраженията си за недължимост на сумите по представените доказателства. Видно от същите, направените разходи са в пряка връзка с претърпените от ПТП травми и лечението им, каквото е и заключението на вещото лице по приетата по делото СМЕ.

За да бъде определен окончателния размер на присъденото обезщетение, следва да бъде обсъдено релевираното от ЗД възражение за съпричиняване.

В тежест на ответника е да установи, че поведението на пострадалия е способствало за настъпване на деликтния резултат. Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от наличието на доказана причинна връзка между поведението на пострадалия (действие или бездействие), с което обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на вредоносния резултат или е улеснил механизма на увреждането. Като допълнение следва да се изложи, че при обективното съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД намаляването на дължимото от делинквента обезщетение не е обусловено от преценката дали е налице виновно и протИ.правно поведение на пострадалото лице за настъпване на увреждането, а дали конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия съставлява пряка и непосредствена причина за настъпване на вредите.

Поддържайки изложените по-горе мотиви, относно кредитирането на заключението по САТхЕ, съдът приема, че ответникът – ЗД не е установил при условията на пълно и главно доказване, съпричиняване на пострадалия във вредоносния резултат и причинната връзка между настъпилите травми и действията на М. изразяващи се в предприето пресичане на пътното платно, с които е нарушил чл. 25, т.1 от ЗДвП, преди да навлезе на платното за движение, не се е съобразил с приближаващото пътно превозно средство и чл. 71 от ЗДвП - Всяко пътно превозно средство с жИ.тинска тяга трябва да има два бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад, а при движение през нощта и при намалена видимост - отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина. Светлоотразителите трябва да са разположени симетрично от двете страни на превозното средство.

По делото безспорно е установено , че каруцата управлявана от ищеца е била оборудвана с два светлоотразителя отзад на канатите, както и, че доколкото ПТП се е реализирало в светлата част на денонощието, светлоотразителите не играят роля за безопасното обозначаване на каруцата.

Съдът счита, че относимо към процесното ПТП е правилото на чл. 49 от ЗДвП - Водач на пътно превозно средство, което излиза от земен път на път с настилка, е длъжен да пропусне движещите се по пътя с настилка пътни превозни средства и пешеходци, като такова възражение не е въведено от ответника, а и с изложените вече мотиви относно приетия от съда механизъм на ПТП , не е нарушено от ищеца , в качеството му на водач на каруца с конски впряг.

Предвид изложеното, ВТАС намира, че оплакването във въззивната жалба на ЗД за необоснованост и материална незаконосъобразност на обжалваното решение относно преценката за съпричиняване на настъпилите вреди е неоснователно и правилно в същото е прието, че такова липсва.

Основателността на главното вземане обуславя основателност и на акцесорното такова за заплащане на законна лихва.

Съгласно чл. 429 ал. 2 т.2 КЗ, застрахователното обезщетение покрива и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3. Деликвентът безспорно отговаря за лихви пред увредения без покана, съгласно чл. 84 ал.3 от ЗЗД. Според следващата алинея на разпоредбата, лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума. От застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице по чл. 380 от КЗ, която от датите е най-ранна. Следователно, деликвентът дължи лихви от датата на деянието, а застрахователят от горепосочените дати, в случая най-рано от уведомяването му по чл. 380 от КЗ. В конкретния случай, ищецът не е представил доказателства, за дата на уведомяване на застрахователя , а само писмо с изх. № 3281/01.07.2024г., от което е видно, че застрахователят е отказал плащане по щета №0801-004537/2024-01:02. От последното се установява, че датата, на която ЗД е уведомено от ищеца е 01.02.2024г. ,от когато в обжалваното решение е присъдена законната лихва на главниците от 2808.90лв. и 50 000 лева. Отчитайки извършеното на 07.08.2025г. от ответника плащане на главница от 50 000 лв. /неимуществени вреди/ , в едно със законна лихва върху нея от 01.02.2025г., за главница от 50 000 лева, законна лихва е дължима считано от 08.08.2025г. до окончателното й изплащане.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, вкл. и в частта за присъдените разноски.

По разноските:

В случаите на оказана безплатна правна помощ, съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗА, адвокатът има право на възнаграждение, което се определя от съда по всеки един от предявените искове и се възлага на осъдената насрещна страна. С оглед приложението на решение на СЕС по дело С-438/22, при определяне на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 от ЗА, съдът не е обвързан от предвидените в НВАР минимални размери. В този смисъл е и практиката на ВКС обективирана в Определение № 50015/16.02.2024г. по т.д. № 1908/2022г. на първо т.о., Определение № 2349/28.08.2024г. по т.д. № 678/2024г. на първо т.о., която настоящият съдебен състав споделя. Съгласно размера предвиден в чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.за възнагражденията за адвокатска работа, дължимото в полза на адв. С. И. възнаграждение за оказано процесуално представителство на ищеца по подадената от ЗД въззивна жалба /доколкото подадената от ищеца жалба е отхвърлена/ е в размер на 4650.00 лева при обжалваем интерес от 50 000 лв.

Преценка за размера на дължимото в полза на адвоката възнаграждение съдът прави, по критерия за фактическа и правна сложност на делото и осъществения обем на процесуално представителство. Следва да се има предвид, че материалният интерес не може да е единствен критерий, но същият не следва да бъде изцяло игнориран. В конкретната хипотеза, при съобразяване на направеното от ЗД възражение по чл.78 ал.5 от ГПК, съдът счита, че не е налице хипотезата на чл.2 ал.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.за възнагражденията за адвокатска работа – производството не се отличава с изключителна фактическа и правна сложност и че възнаграждение в размер на 1500.00лв. съответства на обема на осъщественото от адв. И. процесуално представителство на ищеца – въззивник по реда на чл.38 от ЗА в хода на въззивното производство изразяващо се в депозиране на становище и неявяване в открито съдебно заседание.

Мотивиран от гореизложеното, съдът