Решение № 13 от 28.1.2022 г. на Районен съд - Сандански по дело № 443/2021 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН: Образувано е жалба от ИВ. ИЛ. ЮР., ЕГН••••••••••, подадена чрез адвокат К. против Наказателно постановление /НП/ №НП-12 от 19.07.2021г. на Главен Директор на Главна Дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ към Министерство на Културата, с което на Ю. за нарушение на чл.222, ал.1, пр.1 от Закона за културното наследство на основание чл.229, ал.2 от ЗКН във вр. с чл.221, ал.1, пр.1 от ЗКН е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 /петстотин/ лева и за нарушение на чл.222, ал.2 от Закона за културното наследство на основание чл.229, ал.2 от ЗКН във вр. с чл.222, ал.2, вр. с ал.1 от ЗКН е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 /петстотин/ лева. С жалбата се иска атакуваното НП да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушаване на процесуалните правила. Твърди се, че Ю. не е извършил нарушенията, за които санкциониран, като липсват каквито и да е доказателства. Излагат се доводи за несъответствие между съдържанието на НП и АУАН въз основа на който същото е издадено, които несъответствия възпрепятстват санкционираното лице във възможността да разбере за какво нарушение е санкциониран, съответно – ограничават правото му на защита. Твърди се в тази връзка, че в АУАН и в НП липсва ясно и конкретно описание на нарушенията, за които Ю. е санкциониран – време, място и начин на извършване. Претендира се издаването на НП в нарушение на предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове, което предпоставя неговата незаконосъобразност. Излагат се доводи за неправилно приложение на материалния закон, като се твърди, че никъде в НП и в АУАН не е посочено какви точно действия на реставрация и консервация е извършил Ю.. Оспорва се като неправилно и санкционирането на жалбоподателя за две нарушения, които са в условията на алтернативност – извършване на реставрация без лицето да е вписано в регистъра по чл.165 от ЗКН или без непосредствено ръководство на лице, което е вписано в регистъра по чл.165 от ЗКН. На последно се претендира маловажност на описаното като нарушение в НП и се излагат доводи за формално обсъждане на приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в НП. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с упълномощен защитник. Ю. и представителят му поддържат жалбата и искат отмяна на НП. Жалбоподателят не дава обяснения. В хода на съдебните прения представителят на жалбоподателят поддържа жалбата и иска отмяна на НП. Претендира разноски. Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от упълномощен представител – юрисконсулт. В придружаващото преписката писмо се оспорва жалбата като неоснователна и се иска потвърждаване на НП. Правят се доказателствени искания. В хода на съдебните прения се иска потвърждаване на НП и се прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски. Представени са писмени бележки, в които са оспорени доводите на жалбоподателя в жалбата за незаконосъборазност и неправилност на атакуваното НП. Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства и ги анализира поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното: На 11.05.2020г. в Министерство на културата било получено писмо от председателя на УС на Асоциацията та реставраторите в България, с което същият сигнализирал за извършване на нерегламентирани действия по реставрация на стенописите на църква „•••“ в село •••, община ••••. На 12.05.2020г. било излъчено предаване в телевизия на „•••“, в което било показано как жалбоподателят Ю. и С. Б. извършват реставрация и консервация на стенописи в църква „•••“ в село ••••, община •••. Предвид излъченото предаване на 07.10.2020г. свидетеля М. – главен инспектор в Регионален инспекторат за Югозападен район за планиране посетил църква „•••“ в село •••. При извършената на място проверка М. констатирал положен ретуширащ слой върху образа на „••••“ в ниша над западния вход на църквата и работа по образа на „••••“ над северния вход на сградата. На 18.12.2020г. по отправено запитване от Главна Дирекция „инспекторат за опазване на културното наследство“ от Дирекция „Културно наследство, музеи и изобразително изкуство“ било отговорено, че съм момента на отговора лицата С. К. Б. и ИВ. ИЛ. ЮР. не са вписани в публичния регистър на лицата, които имат право да извършват дейности по консервация и реставрация съгласно чл.165 от ЗКН. На 05.01.2021г. свидетелят М. съставил констативен протокол за извършената на 07.10.2020г. проверка на църква „•••“ в село ••••по повод сигнал от 11.05.2020г. от асоциацията на реставраторите в България до Министерство на културата. На 08.01.2021г. отново от М. е изготвен протокол за отстраняване на допуснати грешки в констативен протокол от 05.01.2021г. На 09.03.2021г. свидетеля М., в присъствието на свидетелите К. и И. съставил АУАН №8 срещу ИВ. ИЛ. ЮР. за нарушения по чл.222, ал.1 и по чл.222, ал.2 от ЗКН. В АУАН подробно е описан статута на църква „•••“ в село •••, община •••. Лаконично е посочено, че на 12.05.2020г. Ю. и Б. са заявили в национален ефир, че извършват дейности на реставрация и консервация на стенописи в църква „•••“ в село •••. Също толкова лаконично е описан резултатът от извършената на 07.10.2020г. проверка на място в църква „••••“ и установения при проверката резултат - полагане на ретуширащ слой върху образа на „••••••“ в ниша над западния вход на църквата и работа по образа на „••••••“ над северния вход на сградата. Подробно е описана кореспонденцията водена между различните дирекции на министерство на културата по установяване обстоятелството дали Ю. и Б. са вписани в Регистъра по чл.165 от ЗКН. Категорично е посочено време на извършване на нарушението от страна на Ю. и Б. – 12.05.2020г. Подробно е описано кога и как е установено нарушението – на 07.10.2020г. при извършена проверка и на 05.01.2021г. – при проверка по документи. АУАН е връчен на Ю. на 10.03.2021г., като същият посочил, че в законовия срок ще подаде възражение. В законовия срок от Ю. е постъпило писмено възражение. В него същият посочва, че при връчване на АУАН не са му били връчени описаните в същия документи – констативен протокол и такъв за поправка на констативен протокол. Излага възражения за това, че остава неясно от АУАН какви точно действия е обвинен че е извършил с другото лице – Б.. Възразява се и по липсата на конкретика относно твърдението, че са извършени реставрационни дейности, доколкото не са посочени изрично действията извършени от Ю., нито доказателствата за това, че той е извършил такива действия. Възразява се и срещу обстоятелството, че констативния протокол за проверката и протокола за неговата поправка са изготвени в негово отсъствие. На 19.07.2021г. Главния Директор на Главна Дирекция „Инспекторат и опазване на културното наследство“ издал обжалваното НП въз основа на съставения АУАН и останалите документи по преписка №92-00-194/2020г. В НП, след като е пресъздадена изложената в АУАН обстановка са обсъдени възраженията на Ю., както и възможността за приложението на чл.28 от ЗАНН. Отговорено е на всяко от възраженията. Приета е квалификацията от АУАН, като е разяснено, че в случая с едно деяния са извършени две нарушение – такова по чл.222, ал.1 и по чл.222, ал.2 от ЗКН. Накрая за констатираните от АНО нарушения са наложени две наказания „Глоба“ всяко в размер на 500 лева. НП е връчено на Ю. на 11.08.2021г., като в предвидения от закона срок – на 17.08.2021г. е постъпила жалба срещу него. При така установеното, съдът приема следното от правна страна: Жалбата е подаден в срок, от лицето, което е санкционирано с обжалвания акт – т.е. лице с правен интерес да обжалва НП, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, включително по изложените в самата жалба основания. Съдът приема за основателни възраженията за НП, издадено при съществени нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и представляващи самостоятелно основание за отмяна. На първо място нито в АУАН, нито в НП, дори и в изготвените констативни протоколи не е посочена дата на извършване на нарушението. Във всички посочени документи си говори за излъчено на 12.05.2020г. предаване, в което Ю. бил заявил, че извършва реставрация. Същевременно писмото от 11.05.2021г. с което е сигнализирано за извършването на реставрационни дейности в църква „Света неделя“ е само споменато.Имайки предвид, че съдържанието на самото предаване, неговото заснемане и излъчване по никакъв начин не е било предмет на проверка, не може да се приеме, че именно датата на предаването е датата на извършване на нарушението. Във връзка с датата на извършване на нарушението е налице е второто нарушение на изискванията на ЗАНН относно съдържанието на АУАН и НП – самото нарушение следва да бъде описано ясно и пълно, за да изпълни съдържанието на съответния състав. В АУАН и НП бланкетно е посочено, че Ю. е извършвал дейност по реставрация и консервация на стенописи. Липсва обаче конкретно посочване на елементите от тази дейност, предвид определението дадено в чл.163 от ЗКН. Действително и в АУАН и в НП е посочено, че свидетелят М. при проверка на 07.10.2020г. е установил положен ретуширащ слой върху образа на „••••••“ в ниша над западния вход на църквата и работа по образа на „•••••“ над северния вход на сградата. Липсва обаче посочване на основание какво е прието, че констатираните от М. резултати от проведени действия по консервация и реставрация са извършени именно от Ю. – както с оглед изминалият период от време - така и с оглед описаното в АУАН и НП обстоятелство, че тези действия са извършвани от Ю. и Б.. Липсва и разграничаване на посочените действия по консервация и реставрация, доколкото същите представляват различни по своето естество въздействия върху обектите. Не става ясно Ю. дали е извършвал действия и по консервация и по реставрация, както и кое е такова на реставрация и такова на консервация. Посоченото е от значение и с оглед обстоятелството, че се твърди участието и на друго лице, за което също липсва разграничаване на извършваните действия. В случая обстоятелството, че санкционната норма предвижда като нарушение както реставрацията, така и консервацията от лица, които не са вписани в регистъра по чл.165 от ЗКН не освобождава както органа извършил проверката, така и наказващият орган от задължението им да опишат посочат ясно и пълно всички елементи от състава на нарушението, като при използването на общи понятия като консервация и реставрация следва да опишат всяко действие и по какъв начин същото отговаря на съдържанието на понятието, което е използвано в акта. На следващо място не бе доказана безспорно твърдяната в АУАН и НП фактическа обстановка. И в двата акта се твърди, че Ю. на 12.05.2020г. е извършвал действия по реставрация и консервация без да е вписан в регистъра по чл.165 от ЗКН и без да извършва действията под надзора на лице, вписано в регистъра, ако той самият не е вписан. Като основание за направения извод за извършени две нарушения е посочено писмо и рег. №92- 00-194 от 18.12.2020г. от Директор на Дирекция „Културно наследство, музеи и изобразително изкуство“, получено по изпратени писма от АНО. В цитираното писмо обаче е изрично посочено, че към датата на изготвянето му – 18.12.2020г. Б. и Ю. не са вписани в регистъра по чл.165 от ЗКН. Липсва посочване, че същите лица не са били вписани в регистъра към 12.05.2020г., която е датата посочена в АУАН и НП като дата на извършване на нарушението. В този смисъл и не е безспорно установено от контролните органи един от основните елементи на състава на нарушенията, за които е санкциониран Ю., а са изхожда от предположението, че щом като същият към 18.12.2020г. не е включен в списъка по чл.165 от ЗКН, то не е бил вписан и към 12.05.2020г…. Основателно е и възражението на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон. В случая Ю. е санкциониран веднъж за това, че извършва действия по реставрация и консервация, без да е вписан в списъка по чл.165 от ЗКН и втори път за това, че извършва действия по реставрация и консервация без да е вписан и без да е под непосредственото ръководство на лице, вписано в регистъра по чл.165 от ЗКН. Въпреки двете отделни санкционни норми и въпреки алтернативно посочените в чл.164, ал.1 от ЗКН възможност лица да извършват действия по консервация и реставрация, налице е едно нарушение. И в двете хипотези – на ал.1 и на ал.2 се касае за едно и също деяние – извършване на действия по реставрация или консервация от лице, което не е овластено – не е вписано в регистъра по чл.165 от ЗКН. Извършването на тези действия под непосредствения надзор на лице, което е вписано в регистъра обаче изключва наказуемостта, доколкото същото е позволено, съгласно разпоредбата и на чл.164, ал.1, пр.2 от ЗКН. За лице, което е вписано в регистъра по чл.165 от ЗКН не е необходим надзора на друго такова лице, т.е. – наличието на първата предпоставка при всички случаи изключва необходимостта от установяване на второто условие. В случая чрез използване на неподходяща законодателна техника е създаден правен абсурд – за едно и също деяние, което съставлява нарушение на чл.164, ал.1 от ЗКН да се налагат две отделни наказания. Както вече бе посочено, наличието на вписване в регистъра изключва наказуемостта, както и наличието на непосредствен надзор на лице, вписано в регистъра. Деянието обаче е винаги извършване на действия от лице, което не е вписано, като е налице възможност за отпадане на наказуемостта, ако то действа под надзора на лице, което е вписано в регистъра … В този смисъл – макар и в проведеното административно наказателно производство по изложените по-горе съображение съдът да приема, че не е налице установено и доказано нарушение съгласно описаното в НП, е налице неправилно приложение на закона, като нарушителят за едно и също деяние се наказва два пъти, като доводите на АНО в НП, че са налице изискванията на чл.18 от ЗАНН – с едно деяние да се извършени две нарушения са несъстоятелни. Цитираната разпоредба на чл.18 от ЗАНН има предвид възможността с едно деяние да бъдат засегнати различни обществени отношение, охранявани всяко от тях поотделно с различни правни норми. На последно място, съдът намира, че при проведеното производство не се доказаха безспорно описаните в АУАН и НП нарушения – въпреки извода на съда за липса на съставомерност. Не се установи – нито от събраните гласни, нито от приложените писмени доказателства – че жалбоподателят е извършил дейност по реставрация и консервация на описаните в НП време и място. Единствения обективно установен момент – както бе посочено по-горе – са констатациите на свидетеля М. на 07.10.2020г. за положен ретуширащ слой върху образа на „•••••“ в ниша над западния вход на църквата и работа по образа на „•••••“ над северния вход на сградата. Освен, че не става ясно дали това са действия на консервация или на реставрация, по никакъв начин не е установена връзката с посоченото като нарушител лице. Позоваването на телевизионно предаване с дата на излъчване повече от пет месеца преди констатацията и неизвестна дата на заснемане на е достатъчно, за да се приема за доказано, че именно Ю. е лицето, нанесъл ретуширащ слой по образа на един от стенописите и извършил работа – неясно каква - по друг от стенописите в църквата. Предвид изложеното относно допуснатите процесуални нарушения, които са съществени по смисъла на закона, тъй като е нарушено правото на защита на нарушителя, неправилно приложение на закона и недоказаност на вменените на жалбоподателя с НП нарушения – съдът намира, че НП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. С оглед изхода на делото, основателна е претенцията за присъждане в полза на жалбоподателя на разноските, които е сторил във връзка с делото – 432.00 лева с ДДС за адвокатски хонорар. Молбата относно хонорара следва да се уважи в искания размер, който съдът не намира за прекомерен с оглед сложността на делото и броя на съдебните заседания. Воден от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът,