Решение № 1112 от 24.3.2026 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 10/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от В. Б. Б., с [ЕГН], с адрес : [населено място], [улица], ет. 3, подадена чрез адв. А. И. - САК, с адрес за призоваване : [населено място], [улица], ет. 1, офис 7 против Мълчалив отказ на Директора на Главна дирекция “Национална полиция“ да се произнесе по подадено от него Заявление вх. № 328605-247/ 10.11.2025г. с искане за изтриване и заличаване на лични данни от информационните масиви на МВР относно извършени нарушения по Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. В жалбата, и в хода на съдебното производство, се излагат доводи за наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и за материална незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ. Твърди се, че подаденото на 10.11.2025г. от Б., чрез проц. му представител – адв. И., чрез Системата за сигурно електронно връчване /ССЕВ/, заявление е редовно и допустимо, отправено е до компетентен адм. орган, като по него не е получаван никакъв отговор, нито са предприети действия за удължаване на срока за произнасяне, поради което е формиран мълчалив отказ. Искането е за отмяна на формирания мълчалив отказ, връщане на преписката на ответника - Директора на Главна дирекция “Национална полиция“ за ново произнасяне, с даването на задължителни указания, и определяне на 7- дневен срок за произнасяне по сезиращото искане. Претендират се и сторените в производството разноски, съобразно представен списък. Ответникът – Директорът на Главна дирекция “Национална полиция“ ГД “НП“, в писмен отговор, не взема конкретно становище по жалбата, а уведомява съда, че в най- скоро време предстои произнасяне по сезиращото искане на Б. /към момента на приключване на устните състезания и към момента на постановяване на настоящия съдебен акт липсват представени доказателства да е налице произнасяне от страна на ответника по сезиращото заявление на оспорващия/. Административен съд – Благоевград, като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното : На 10.11.2025г., В. Б. Б., чрез проц. си представител - адв. А. И., е подал чрез ССЕВ до Главна дирекция “Национална полиция“ /ГДНП/ Заявление вх. № 328605-247/ 10.11.2025г. /л. 4, 10- 13 от делото/. В заявлението е посочено, че се подава на основание чл. 42, ал. 1 вр. чл. 56, ал. 2 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ във връзка с чл. 17 от Регламент ЕС 2016/679/Общ регламент относно защита па данните вр. чл. 25, ал. 3 и чл. 26, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ като е поискано изтриване и заличаване на лични данни от информационните масиви на МВР относно извършени нарушения от В. Б., по ЗДвП, по подробно посочени в заявлението : 12 бр. Актове за установяване на административно нарушение /АУАН/, 12 бр. Наказателни постановления /НП/ и 5 бр. фишове. Искането е обосновано с обстоятелството, че поддържането на информацията досежно тези адм. санкционни актове в масивите на МВР, надхвърля целите за тяхното съхранение и няма основание и да продължава да бъдат обработвани и съхранявани от една страна, а от друга, административните преписки по тях са вече унищожени окончателно. Посочено е също така, че отменените с влязло в сила съдебно решение санкционни актове, пък изключват възможността, тези санкционни актове сами по себе си, да породят каквито и да е правни последици по отношение на адресата си, и следва да се счита, че същите подлежат на заличаване и изтриване, като съдебните актове по същите са публично достъпни. По- голямата част от посочените санкционни актове пък били и с отдавна изтекла абсолютна погасителна давност, и датирали назад във времето в период от над 10 години, и не били съставени за тежки нарушения на ЗДвП, като напр. - ПТП, управление на MПC под въздействие на алкохол или наркотични вещества или техни аналози, респ. обработката им, със сигурност надхвърляла целите за тяхната обработка и съхранение, а и преписките по тях, били отдавна унищожени и не се съхранявали. Всичко посочено дотук противоречало и на чл. 8 от ЕКПЧОС. Ето защо заявителят считайки, че процесните регистрации се обработват неправомерно от органите на МВР, и в противоречие с разпоредбите на ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016г. е поискал същите да бъдат изтрити и заличени с индивидуален административен акт - заповед или решение. По така подаденото заявление не е постановен никакъв акт от ответника и до момента. Сезиращата съда жалба е подадена директно до Административен съд – Благоевград, по пощата, с пощенско клеймо от дата – 05.01.2026г. При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи : Жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу подлежащ на оспорване по реда на АПК административен акт, пред компетентен да я разгледа съд, при спазване на срока по чл. 149, ал. 2 от АПК. Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Съображенията за това са следните : В настоящото производство оспорващата страна твърди наличието на формиран мълчалив отказ от страна на ответника, който не се е произнесъл в законовите срокове по заявлението й - вх. № 328605-247/ 10.11.2025г. Мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК е налице при сезиране на компетентен административен орган да издаде съответен акт, за който орган съществува пряко законово правомощие, респективно задължение, да проведе конкретно инициирано административно производство и да се произнесе с индивидуален административен акт, който орган в законовия срок мълчи, без да се произнесе с изричен акт. При мълчаливия отказ липсва волеизявление, но то е приравнено на такова по силата на законова фикция, с оглед гарантиране правото на защита на гражданите и организациите срещу пасивността на администрацията. В случая производството е инициирано за извършване на административна услуга - издаване на акт за изтриване и заличаване на лични данни от информационните масиви на МВР относно издадени АУАН, НП и Фиш/ЕФНГ за извършени нарушения от оспорващия по ЗДвП, тъй като съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗМВР, издаването на този акт се извършва въз основа на писмена заповед на министъра на вътрешните работи, като администратор на лични данни по ЗЗЛД или оправомощени от него длъжностни лица, което попада в хипотезата на индивидуален административен акт /ИАА/. Съгласно чл. 21, ал. 2 и ал. 3 от АПК, ИАА е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права и задължения, както и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения, както и отказите за издаването им. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗА /Закона за администрацията/, адм. услуга представлява издаването на ИАА с които се удостоверяват факти с правно значение, както и такива, с които се признава съществуването на права и задължения, извършване на други адм. действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице, консултациите, представляващи законен интерес за физическо или юридическо лице относно административноправен режим, които се дават по силата на нормативен акт или които са свързани с издаване на адм. акт или с извършване на друга адм. услуга, експертизите, представляващи законен интерес за физическо или юридическо лице, когато нормативен акт предвижда тяхното извършване като задължения на администрацията на държавен орган или от овластена организация. Безспорно удостоверяването на факта за изпълнение на исканата услуга имаща правно значение по искане по чл. 29, ал. 1 от ЗМВР, с оглед наличната информация в масивите на МВР, представлява индивидуален административен акт, съгласно чл. 21 АПК – акт, който е от значение за признаване на права. Мълчаливият отказ или неиздаването на искания документ, независимо от причините за това и формата на отказа, представлява административен акт, подлежащ на оспорване. Съгласно § 8 от ПЗР на АПК редът за извършването и обжалването на административните услуги е този, предвиден за ИАА, освен ако в специален закон не е предвидено друго. В случая “друго“ липсва, тъй като за искането на заявителя за извършване на административната услуга, не се изисква специален ред или “друго“ /в АПК, ГПК ЗМСМА или друг нормативен акт/. Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗМВР администраторът на лични данни или оправомощени от него длъжностни лица разглеждат заявленията за упражняване на права от субектите на данни по чл. 12- 22 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно по чл. 53- 56 от Закона за защита на личните данни, и изпълняват задълженията по чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно по чл. 68 от Закона за защита на личните данни, а администратор на лични данни, според разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗМВР, е министърът на вътрешните работи, който може да възлага обработването на лични данни на определени от него длъжностни лица. Министърът на вътрешните работи се е възползвал от предоставената от закона възможност като със Заповед № 8121з-1111/ 08.10.2019г. /л. 14 от делото/ е оправомощил да разглеждат и да се произнасят по постъпилите от субектите на лични данни искания за упражняване на права по чл. 12- 22 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно по чл. 53- 56 от Закона за защита на личните данни, и изпълняват задълженията по чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно по чл. 68 от Закона за защита на личните данни, ръководителите на структури по чл. 37 ЗМВР, като под т.1.1., са посочени директора и зам. директорите на ГДНП, т.е. безспорно отправеното до ответника заявление за заличаване и изтриване на лични данни, е адресирано до компетентен да се произнесе по него адм. орган. Приложимата в казуса, относно срока за произнасяне от страна на адм. орган, специална норма на чл. 28, ал. 4 от ЗМВР, предвижда, че същият е едномесечен, т.е. администраторът на лични данни, в случая – Директора на ГДНП, е следвало да отговори на искането на заявителя и субект на лични данни или да го информира писмено за действията, предприети във връзка с неговото искане, в срок до един месец от получаване на искането. Доколкото искането е депозирано чрез ССЕВ, до ответника, на 10.11.2025г., то горепосоченият срок, следва да се счита за изтекъл, на 10.12.2025г. /сряда; присъствен ден/, тъй като ответникът не е отговорил на искането в този срок. Липсват каквито и да е данни /доказателства или дори твърдения/ този срок да е удължен, и за което да е уведомен Б.. Следователно, след като до изтичането на определения в чл. 28, ал. 4, изр. 1-во от ЗМВР срок, който не е удължен /впрочем липсва произнасяне и до момента/, ответникът не се е произнесъл по подаденото до него искане, е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Считано от посочената по- горе дата - 10.12.2025г., тече и двумесечния срок по чл. 149, ал. 2 от АПК, за сезиране на съда, като същият е спазен – жалбата е подадена на 05.01.2026г. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗМВР, в Министерството на вътрешните работи се изграждат информационни фондове и звена за събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на информация. Органите на МВР за изпълнение на дейностите си могат да обработват лични данни - чл. 25, ал. 1 от ЗМВР. Обработването се осъществява при условията и по реда на ЗМВР и на ЗЗЛД. Макар и постановен от компетентен административен орган, оспореният мълчалив отказ е незаконосъобразен, тъй като не е спазено изискването за форма на административния акт, регламентирано в чл. 28, ал. 3 от ЗМВР. Съгласно посочената разпоредба, отказът се извършва писмено, като се посочва само правното основание по ал. 2, на което се основава. Посоченото нарушение съдът намира за съществено, по следните съображения. Съгласно ал. 2 на чл. 28 от ЗМВР администраторът на лични данни или оправомощени от него длъжностни лица може да откажат пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 12 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и да не изпълнят задължението си по чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679, когато упражняването на правата или изпълнението на задължението : 1. би създало риск за : а/ националната сигурност; б/ обществения ред и сигурност; в/ предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществения ред и сигурност; г/ защитата на субекта на данните или на правата и свободите на други лица; д/ опазването на информация, класифицирана като държавна или служебна тайна; е/ разкриване на източниците на информацията или негласните методи и средства за нейното събиране; 2. би накърнило изпълнението на законово определените дейности на органите на МВР; 3. се отнася до информация, въведена в Шенгенската информационна система /ШИС/, базите данни на Интерпол или базите данни на Европол от друга държава, от която не е получено съгласие за предоставянето. С оглед така посочената регламентация от законодателя, в случая правното основание замества и фактическото или служи като такова, съответно, за да бъде извършена проверка за законосъобразност на отказ по чл. 28, ал. 2 от ЗМВР, т.е. следва да е налице изрично волеизявление на компетентния адм. орган. Отсъствието на такова формира извод за наличието на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като непосочването на конкретното правно основание, на което е постановен оспореният отказ, е пречка за извършване и на контрол за законосъобразност от съда. Доколкото в случая предмет на оспорване е мълчалив отказ на компетентния адм. орган да разгледа и се произнесе по подаденото до него искане за заличаване/ изтриване на лични данни на оспорващия Б., то правното основание за постановяването му не може да се предполага от съда, съответно не може да бъде извършена преценка за законосъобразността на приложението му, въз основа на представените от страните доказателства. По изложените съображения, съдът достига до извода, че подадената жалба е основателна и доказана по правното си основание, и следва да бъде уважена, а оспореният мълчалив отказ отменен, като незаконосъобразен. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, доколкото естеството на акта не позволява решаване на въпроса по същество от съда, преписката следва да бъде изпратена на сезирания задължен субект – Директора на ГД “НП“ за произнасяне по подаденото до него Заявление вх. № 328605-247/ 10.11.2025г. от В. Б. Б., с [ЕГН], в едномесечен срок, считано от влизане в сила на съдебното решение, при отчитане на дадените с настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С оглед изхода на спора, основателно е искането на оспорващия за присъждане на сторените по делото разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК /л. 9 от делото/, които са в общ размер на 516.12 евро, от които: 5.12 евро – заплатена държавна такса и 511.00 евро – заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно договор за правна защита и съдействие /л. 6 от делото/. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК и § 1, т. 6 от ДР на АПК, разноските следва да бъдат възложени в тежест на Главна дирекция “Национална полиция“. Водим от горното, и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2, чл. 174 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд – Благоевград,