Решение № 154 от 10.2.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 1180/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Постъпила е касационна жалба от Директор на Агенция за държавна финансова инспекция-София против Решение № 94 от 15.07.2025 г. на Районен съд –Самоков, постановено по АНД № 379/2024г., с което е отменено Наказателно постановление № 11-01-23/02.07.2024 г., издадено от Директора на АДФИ, с което на В. В. Г. е наложена глоба в размер на 9 000 лв. на основание чл. 250 във вр. с чл. 261, ал.2 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ за нарушение на чл.79, ал.1 т.4 вр.чл.18, ал.1 т.8 от ЗОП. Съдебното решение се обжалва като неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Според касационния жалбоподател не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 3 ал.2 от ЗАНН и административнонаказателната отговорност е ангажирана правилно по отношение на санкционираното лице. Моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и за потвърждаване на наказателното постановление. Претендират се разноски по делото. Редовно призован за датата на съдебното заседание касационният жалбоподател Директор на Агенция за държавна финансова инспекция-София, представляван от юрисконсулт Шанов, моли за отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба В. В. Г., явява се лично и чрез адвокат Евлогиева. Касационната жалба се оспорва като неоснователна. Претендират се разноски по делото. Софийска окръжна прокуратура не взима становище по касационната жалба. Административен съд София - област, Трети касационен състав, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото, и след като извърши служебно проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал.1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и 213 от АПК, е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Районен съд –Самоков е образувано по редовна и допустима жалба на В. В. Г. от [населено място] против Наказателно постановление № 11-01-23 от 02.07.2024 г., издадено от Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция(АДФИ), с което на същия на основание чл.250,вр.чл.261,ал.2 от Закона за обществените поръчки/ЗОП/ му е наложена глоба в размер на 9000 лева за извършено нарушение на чл.79,ал.1,т.4,вр.чл.18, ал.1,т.8 от ЗОП. За да постанови атакуваното решение Районен съд –Самоков е приел за установено от фактическа страна следното: При извършена проверка е съставен Акт за установяване на административно нарушение / АУАН / № 11 - 01 - 23 / 09.01.2024 г. за това, че на 14.10.2021 г. в [населено място], в Община С. В. В. Г., в качеството му на Кмет на Община Самоков и публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал.2 т. 9 от Закон за обществените поръчки/ЗОП/, е открил и провел процедура на пряко договаряне за възлагане на обществена поръчка по смисъла на чл. 18 ал.1 т. 18 от ЗОП с предмет : „ текущ ремонт на улици в к.к. „Боровец“, община Самоков“ без да са налице условията по чл. 79, ал.1, т.4 от ЗОП. С деянието е нарушена разпоредбата на чл. 79, ал.1, т.4 от ЗОП във вр. с чл.18, ал.1, т.8 от ЗОП. За да постанови своето решение, Районен съд –Самоков е приел, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. В мотивите на обжалваното решение обаче, Районен съд –Самоков е приел, че нарушението не е безспорно доказано от обективна и субективна страна. На следващо място според въззивния съд в настоящият случай при издаването на НП е допуснато нарушение и на материалноправната разпоредба на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. В обжалваното решение са обсъдени всички доводи на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи. По отношение доводите, изложени в касационната жалба, съдът намира следното: Възражението на касатора се свежда до липса на условия за приложение на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, с оглед изразеното становище, че наказуемостта на деянията от вида на процесното не е отпаднала, а такава е предвидена в новата разпоредба на чл. 250а от ЗОП. Съдът не споделя становището на касатора, че и в двете разпоредби - чл. 250-преди изм. и чл. 250а от ЗОП, се предвижда наказуемост за провеждане на процедура в нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП, тъй като елемент от фактическия им състав е провеждането на процедура на пряко договаряне, без да са били налице съответните условия за това, а също и сключването на договор в резултат на неоснователно проведената такава процедура. Провеждането на процедура по чл. 18, ал. 1 от ЗОП и сключването на договор в резултат от такава процедура не са идентични понятия. Провеждането на процедури за възлагането на обществените поръчки е уредено в гл. 11 от ЗОП, а сключването на договор- в раздел II, глава 13 от посочения закон. В разпоредбата на чл. 108 от ЗОП изрично е разписано, че процедурите по този закон приключват с решения за: 1. определяне на изпълнител по договор за обществена поръчка, включително по договор, сключен въз основа на ДСП или квалификационна система; 2. определяне на изпълнители по рамково споразумение; 3. класиране на участниците и/или присъждане на награди и/или други плащания в конкурс за проект; 4. прекратяване на процедурата. Видно е при тази нормативна уредба, че сключването на договор е действие, следващо приключването на процедурата за възлагане на обществена поръчка, а не е неин елемент. От самите коментирани санкционни разпоредби също така е видно, че според законодателя е налице разлика между провеждане на процедура и сключване на договор. Така според действащата норма на чл. 250 от ЗОП, съставомерно е провеждането на процедура – процедури по чл. 18, ал. 1, т. 3-7 от ЗОП, а според нормите на чл. 250а, чл. 254, чл. чл. 255 от ЗОП съставомерно е сключването на договор, в резултат на неправилно проведена процедура. Не следва да се игнорира и обстоятелството, че между датата на вземането на решение за отриване на процедурата и датата на сключването на договора винаги има разлика, което потвърждава извода, че се касае за различни, а не за идентични деяния. Да се сподели позицията на касатора, че процесното деяние е съставомерно и по чл. 250а от ЗОП, би означавало да се въведе съществено изменение във фактите на административнонаказателното обвинение, което е недопустимо. Предвид всичко изложено настоящият състав не констатира посочените от касатора основания за отмяна, а съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. По изложените съображения, поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно претендираните разноски от страна на ответника по касационната жалба, съдът следва да осъди АДФИ да заплати на В. В. Г. разноски по делото в размер на 800 лева (409.03 евро) адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Трети касационен състав