Решение № 127 от 18.3.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 808/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение №820/09.06.2025 г., постановено по т. д. № 1285/2024 г. по описа на Софийски градски съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение №1647/20.11.2025 г., са отхвърлени предявените от „ВИП КОНСУЛТ 19“ ООД, ЕИК:205657379, срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК:200299615, искове с правно основание чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 432, ал. 1, вр. чл. 429 КЗ и чл. 409 КЗ за заплащане на сума в размер на 70 000 лв. по застраховка „Гражданската отговорност на автомобилистите” по застрахователна полица № BG/30/121003562997, представляваща обезщетение за претърпените от Д. С. неимуществени вреди, прехвърлени с договори за цесия от 01.09.2022 г. и 17.10.2022 г. и последващи анекси от 06.03.2025 г., както следва: 1. Неимуществени вреди от смъртта на майка й П. П., прехвърлени с договора за цесия от 01.09.2022 г. – 30 000 лв., а по договора за цесия от 17.10.2022 г. – 25 000 лв.; 2. Лично претърпени неимуществени вреди прехвърлени с договора за цесия от 01.09.2022 г. – 10 000 лв., а по договора за цесия от 17.10.2022 г. – 5 000 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 10.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Посоченото решение е обжалвано от „ВИП КОНСУЛТ 19“ ООД, действащо чрез процесуалния си представител. Във въззивната жалба се излагат съображения, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства. Твърди се, че по делото е безспорно установено, че процесните договори за цесия и анекси към тях са валидни, като техният предмет са прехвърлими права - за обезщетение на претърпени неимуществени вреди. Поддържа се, че неправомерно застрахователят е изплатил дължимото застрахователно обезщетение на цедента Д. И. С., при положение че преди плащането е бил уведомен за сключените договори за цесия. Моли се решението да бъде отменено, а предявените искове да бъдат изцяло уважени, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на общо 70 000 лева. Претендира се присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебни разноски. В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в първоинстанционното производство -„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, действащ чрез процесуалния си представител, е депозирала отговор на въззивната жалба. В него се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли се решението да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство разноски. Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 432, ал. 1 КЗ, чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД. „ВИП КОНСУЛТ 19“ ООД в качеството си на цесионер претендира „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да бъде осъдено да му заплати сумата в размер на 70 000 лв. по застраховка „Гражданската отговорност на автомобилистите” по застрахователна полица № BG/30/121003562997, представляваща обезщетение за претърпените от Д. С. неимуществени вреди, прехвърлени с договори за цесия от 01.09.2022 г. и 17.10.2022 г. и последващи анекси от 06.03.2025 г., както следва: 1. Неимуществени вреди от смъртта на майка й П. П., прехвърлени с договора за цесия от 01.09.2022 г. – 30 000 лв., а по договора за цесия от 17.10.2022 г. – 25 000 лв.; 2. Лично претърпени неимуществени вреди прехвърлени с договора за цесия от 01.09.2022 г. – 10 000 лв., а по договора за цесия от 17.10.2022 г. – 5 000 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 10.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. От приетите в първоинстанционното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка: Между страните е прието за безспорно от първата инстанция с доклада по реда на чл.146 ГПК, което се установява и от влязла в сила присъда № 24 от 09.10.2023 г. на ОС – Велико Търново, че И. Т. И. е признат за виновен в това, че на 15.07.2022 г. на път III 4005, км. 250 посока от гр. Стражица към кръстовище ПП 1-4, при управление на л. а. „Мицубиши Каризма“, нарушил правилата за движение по пътищата и допуснал ПТП, като по непредпазливост причинил смъртта на возещата се в л. а. „Мицубиши Каризма“ П. С. П., както и комбинирана средна телесна повреда на дъщеря й Д. И. С., изразяваща се в закрита коремна травма и счупване на капачката на дясното коляно, както и телесни повреди на още две лица. Безспорно е между страните също така, починалата на 15.07.2022 г. П. С. П. е майка на Д. И. С., която се явява неин наследник по закон от първи ред. Между страните не е спорно и че за водача на л.а. „Мицубиши Каризма“ е била налице сключена валидна застраховка „Гражданската отговорност на автомобилистите“, със застрахователна полица № BG/30/121003562997, със срок на валидност от 19.12.2021 г. до 18.12.2022 г. със „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. С договор за цесия от 01.09.2022 г. Д. И. С. в качеството си цедент е прехвърлила на „ВИП КОНСУЛТ 19“ ООД в качеството му възмездно част от вземането си към „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД в размер на 40 000 лв., представляващо право за получаване на застрахователно обезщетение по задължителна застрахова „Гражданска отговорност” на автомобилистите, за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания във връзка със смъртта на П. П. и причинените телесни увреждания на Д. С.. В договора е посочено, че общият размер на прехвърлената част от вземането възлиза на 40 000 лева от пълният размер на дължимото застрахователно обезщетение за визираното в предходната точка застрахователно събитие, ведно с дължимите лихви и всички останали негови принадлежности, като прехвърленото вземане преминава в патримониума на цесионера ведно с дължимите лихви и всички останали негови принадлежности от датата на сключване на договора. Също така в него е отразено, че цедентът действа в качеството си на увредено лице по смисъла на чл. 478 КЗ, имащо право на основание чл. 432 КЗ да получи от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания във връзка със смъртта на П. С. П. и причинените телесни увреждания на Д. И. С. и П. Д. И.. Цедентът оценява обезщетителното си вземане към застрахователното дружество на сумата от 160 000 лв., ведно с лихви върху тази главница от датата на ПТП, до окончателното погасяване на вземането, за смъртта на майка си П. С. П. и 50 000 лв. ведно с лихви върху тази главница от датата на ПТП до окончателното погасяване на вземането, за претърпените болки и страдания от причинените телесни увреждания на Д. И. С.. Посочено е освен това, че цедентът е предявил претенцията си за изплащане на застрахователно обезщетение в горепосочените размери, към „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД по съдебен ред по водено гражданско дело. Съгласно чл. 8 от договора цедентът упълномощава цесионера да уведоми за текущата цесия длъжника. С договор за цесия от 17.10.2022 г., идентичен като съдържание с предходния договор от 01.09.2022 г., Д. И. С. в качеството си цедент е прехвърлила на „ВИП КОНСУЛТ 19“ ООД в качеството му на цесионер възмездно част от вземането си към „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД в размер на 30 000 лв., представляащо право за получаване на застрахователно обезщетение по задължителна застрахова „Гражданска отговорност” на автомобилистите, за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания във връзка със смъртта на П. П. и причинените телесни увреждания на Д. С.. В договора е посочено, че общият размер на прехвърлената част от вземането възлиза на 30 000 лева от пълният размер на дължимото застрахователно обезщетение за визираното в предходната точка застрахователно събитие, ведно с дължимите лихви и всички останали негови принадлежности, като прехвърленото вземане преминава в патримониума на цесионера ведно с дължимите лихви и всички останали негови принадлежности от датата на сключване на договора. Също така в него е отразено, че цедентът действа в качеството си на увредено лице по смисъла на чл. 478 КЗ, имащо право на основание чл. 432 КЗ да получи от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания във връзка със смъртта на П. С. П. и причинените телесни увреждания на Д. И. С. и П. Д. И.. Цедентът оценява обезщетителното си вземане към застрахователното дружество на сумата от 160 000 лв., ведно с лихви върху тази главница от датата на ПТП, до окончателното погасяване на вземането, за смъртта на майка си П. С. П. и 50 000 лв. ведно с лихви върху тази главница от датата на ПТП до окончателното погасяване на вземането, за претърпените болки и страдания от причинените телесни увреждания на Д. И. С.. Посочено е освен това, че цедентът е предявил претенцията си за изплащане на застрахователно обезщетение в горепосочените размери, към „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД по съдебен ред по водено гражданско дело. Съгласно чл. 8 от договора цедентът упълномощава цесионера да уведоми за текущата цесия длъжника. Към исковата молба са представени две обратни разноски за получена пратка с описание: договор за цесия - Д. С. и съответно цесия Д. С. 17/10, съответно от 19.09.2022 г. и 20.10.2022 г., с изпращач - „ВИП КОНСУЛТ 19“ ООД и получател - „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. В обратните разписки е отразено, че същите са получени от лицето В. Я., като няма данни каква е връзката на това лице със „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. Видно е от декларация за оттегляне на пълномощно от 23.11.2022 г. на Д. И. С., че същата на основание чл. 38, ал. 2 ЗЗД е оттеглила всички представителни права, дадени на адвокати и трети лица, свързани с нейно представителство относно претърпяното ПТП на 15.07.2022 г. С тази декларация е изрично заявено, че всички действия извършени до 22.11.2022 г. от нейни представители, включително преупълномощени такива, следва да се считат за невалидни (извършени без представителна власт). Видно е от споразумение, сключено на 24.11.2022 г. между „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД и Д. И. С., че застрахователното дружество се е задължило да изплати на Д. С. застрахователно обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в общ размер на 70 000 лв. за претърпените болки и страдания от загубата на майка й, вносими по сметката на процесуалния й представител, както и застрахователно обезщетение в размер на 15 000 лв. за претърпените от нея телесни увреждания от процесното ПТП. Изрично е посочено, че с подписването на споразумението страните уреждат крайно и окончателно своите отношения по повод на застрахователното събитие – настъпило на 15.07.2022 г. ПТП. Безспорно е между страните, че е извършено плащане от страна на застрахователя на увредения на договорените суми в споразумението от 24.11.2022 г. Процесуалният представител на „ВИП КОНСУЛТ 19“ ООД е заявил, че не оспорва че по сключеното споразумение сумата от 85 000 лева е изплатена на Д. И. С., но твърди, че изплащането на сумата е извършено на лице, което не е имало право да го получи съгласно сключените договори за цесия, за които към този момент „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е било надлежно уведомено. С влязло в сила на 22.06.2024 г. решение №290/18.05.2024 г. по гр. д. №799/2022 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е отхвърлен изцяло предявеният от Д. И. С. против „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД частичен осъдителен пряк иск на увредено лице с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 493а, ал. 3 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 26 000 лв., частичен иск от 200 000 лв., представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди от смъртта на майка й П. С. П., настъпила при ПТП, реализирано на 15.07.2022г., ведно е акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от 23.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. В хода на първоинстанционното производство с молба от 07.03.2025 г. на ищеца са представени два анекса с идентично съдържание от 06.03.2025 г., с което се правят уточнения и допълнения на договорите за цесия. В анекса към договора за цесия от 01.09.2022 г. е отразено, че прехвърленото вземане от 40 000 лв. се състои от 30 000 лв. за неимуществени вреди от смъртта на майката на цедента и 10 000 лв. за неимуществени вреди от урежданията на Д. И. С.. В анекса към договора за цесия от 17.10.2022 г. е отразено, че прехвърленото вземане от 30 000 лв. се състои от 25 000 лв. за неимуществени вреди от смъртта на майката на цедента и 5 000 лв. за неимуществени вреди от урежданията на Д. И. С.. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното: Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени и/или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинноследствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника – застраховател. В разглеждания случай са безспорни между страните предпоставките, въз основа на които в полза на Д. И. С., е възникнало вземане към „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за заплащане на застрахователно обезщетение за претъпени от нея неимуществени вреди в резултат на смъртта на майка й, както и за лично от нея претъпени неимуществени вреди от получени уреждания, настъпили при процесното ПТП от 15.07.2022 г. Уважаването на предявените искове предполага, че на цесионера „ВИП КОНСУЛТ 19“ ООД са валидно прехвърлени вземанията за обезщетение на неимуществените вреди, т. е. договорите за цесия да е породил своето действие. Същият се оспорва от ответника в първоинстанционното производство като нищожен. Един от основните спорни въпроси в настоящото производство, от който зависи основателността на предявените искове, касае възможността по смисъла на чл. 99, ал. 1 ЗЗД да бъде прехвърляно чрез договор за цесия вземане за обезщетение на неимуществените вреди, претъпени от цедента. Отговорът на този въпрос зависи от същността на договора за цесия от една страна, а от друга страна от характера на паричното обезщетение за неимуществени вреди и най-вече дали естеството на такова вземане по смисъла на чл. 99, ал. 1 ЗЗД позволява неговото прехвърляне в полза на трети лица. Договорът за цесия се дефинира като такъв, при който се осъществява изменение в облигационната връзка чрез промяна на активната страна в нея, или това е договорът за отстъпване на едно вземане от досегашния му носител на едно трето, чуждо на тази връзка лице. Този договор се определя още като каузален, неформален и консенсуален. Негов предмет е прехвърлянето на вземане, което следва да съществува към момента на сключване на договора и да е прехвърлимо (каквито по принцип са имуществените права). Няма спор в правната доктрина и съдебна практика, че придобиване на вземането от цесионера настъпва със самото сключване на договора за цесия (така решение № 40/13.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 566/2009 г., І т. о., решение № 1279/12.11.1996 г. на ВКС по гр. д. № 29/1996 г., V г. о. и др.). Аргумент за това може да бъде изведен и от чл. 99, ал. 2 ЗЗД – цесионерът придобива вземането в състоянието му към момента на сключване на договора за цесия. Съобщаването на цесията на длъжника не е елемент от фактическия състав на цесията. По отношение на длъжника цесионният договор няма действие, докато цесията не му бъде съобщена от цедента съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД. На първо място, валидното прехвърляне на едно право по договор за цесия съгласно чл. 99, ал. 1 ЗЗД изисква преценка дали самото право, предмет на договора, е прехвърлимо или не. Ако то е непрехвърлимо, то не може да бъде предмет на такъв договор. В чл. 99, ал. 1 ЗЗД, законът изрично предвижда три категории права, които са непрехвърлими. В разглеждания случай на проверка подлежи дали непрехвърлимостта е функция от естеството на самото право. В тази хипотеза спадат както личните неимуществени права, така и акцесорните права, ако последните се прехвърлят без главното вземане. Не могат да се прехвърлят поради естеството си и имуществените права, които са свързани с личността на цедента – вземания от трудови възнаграждения, вземания за издръжка, вземания за пенсия, стипендия, правото на заемателя по чл. 224, ал. 2 ЗЗД от договор за заем да послужване да ползва заетата вещ, правото да се отмени дарение поради непризнателност, вземане за обезщетение за неимуществени вреди, членствени права в кооперация и събирателно дружество и т. н. Вземането за обезщетение за неимуществени вреди е парично имуществено право, чието възникване е тясно свързано с личността на цедента. Показателна за това и е самата функция на института за поправяне на този вид вредоносни последици. Тъй като неимуществените вреди, болките и страданията, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, свързани с личността на пострадалия, които трябва да се имат предвид за възникването на правото и за определяне на размера на обезщетението. Поради изложеното в доктрината (Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. Второ издание, С., 2002, с. 433; Кожухаров, Ал. Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение. Книга втора. С., 1992, с. 50 и др.) и съдебната практика (например решение № 755/01.06.2022 г. по в. гр. д. № 3433/2021г. по описа на Софийски апелативен съд, решение № 815/09.07.2024 г. по в. гр. д. № 1331/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд и др.) се приема, че предмет на договора за цесия не могат да бъдат онези имуществени права, чието възникване е тясно свързано с личността на цедента, каквото е вземането за обезщетение за неимуществени вреди. С оглед на установената от въззивния съд нищожност на процесните договори за цесия от 01.09.2022 г. и от 17.10.2022 г. на основание чл. 26, ал. 2, пред. 1 ЗЗД (невъзможен по своето естество предмет) вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, същите не са породили и не могат да породят изначално своите правни последици. Това налага категоричен извод, че „ВИП КОНСУЛТ 19“ ООД не е придобило процесните вземания в общ размер на 70 000 лева за обезщетение на неимуществени реди, поради което предявените от него искове за тяхното заплащане към застрахователното дружество са неоснователни. Тъй като вземанията на Д. И. С. не е могло да бъдат прехвърлени, са останали е в нейния патримониум, същата е била активно материално и процесуално легитимирана да претендира и да сключи извънсъдебно споразумение със застрахователното дружество, както и да получи плащане на обезщетенията за неимуществени вреди от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. Изплащането в полза на Д. И. С. на сумата от общо 85 000 лв. за претърпените неимуществени вреди, съобразно вече изложените съображения, е дължимо и сторено на легитимираното да го получи лице. За пълнота на изложението следва да се изтъкне, че с оглед на изложените по-горе съображения, настоящият съдебен състав не споделя становището на първата инстанция, че обезщетенията за претърпени неимуществени вреди в следствие на ПТП са прехвърлими вземания и следователно пострадалата е могла да се разпореди с тях. Също така за прецизност следва да се посочи и че на настоящия съдебен състав е служебно известно, че с определение № 3650/19.12.2025 г. на ВКС по к. т. д. № 2371/2024 г., І т. о., е допуснато до касационно обжалване на въззивно решение по въпроса: относно прехвърлимостта на вземането за обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Тъй като въззивният съд няма правомощия да спре висящо въззивно производство до постановяване на решение по к. т. д. № 2371/2024 г., І т. о., следва да разреши спора съобразно своите разбирания по поставения въпрос. На второ място, настоящият съдебен състав установява в случая и второ основание, поради което процесните договори за цесия не са могли към момента на тяхното сключване да породят правно действие. Тълкувайки тяхното съдържание, следва с категоричност да се заключи, че вземанията в размер съответно на 40 000 лева и на 30 000 лева не са надлежно индивидуализирани. В разглеждания случай, предвид и от естеството на прехвърляните вземания – за обезщетение на неимуществени вреди, за да е налице валидно транслиране на права, те трябва да са индивидуализирани по основание (правопораждащи факти) и размер. И в двата договора е изрично посочено, че цедентът оценява обезщетителното си вземане към застрахователното дружество на сумата от 160 000 лв., ведно с лихви върху тази главница от датата на ПТП, до окончателното погасяване на вземането, за смъртта на майка си П. С. П. и 50 000 лв. ведно с лихви върху тази главница от датата на ПТП до окончателното погасяване на вземането, за претърпените болки и страдания от причинените телесни увреждания на Д. И. С.. От друга страна с договорите се прехвърлят съответно вземания в размер на 40 000 лв. и 30 000 лева, представляващи права за получаване на застрахователно обезщетение по задължителна застрахова „Гражданска отговорност” на автомобилистите, за претърпените от Д. И. С. неимуществени и имуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания във връзка със смъртта на П. П. и причинените телесни увреждания на самата Д. С.. Не става ясно как е формирана сумата от 40 000 лева (за имуществени или неимуществени вреди, респективно за дължими такива от смъртта на майката или от личните уреждания на пострадалата, съответно в какви части от двете евентуално), съответно на 30 000 лева, които са предмет на договорите за цесия, поради което и застрахователното дружество към 24.11.2022 г. не е имало валидно основание да изплаща обезщетение в полза на цесионера (настоящ въззивник). С представените в хода на първоинстанционното производство два анекса с идентично съдържание от 06.03.2025 г., с което се правят уточнения и допълнения на договорите за цесия, е направен неуспешен опит за индивидуализацията на вземанията, тъй като такава следва да е налице към момента на сключване на договора за цесия, за да може той да прехвърли права. А освен това в случая, дори да се допусне, че последваща сключване на договора индивидуализация е възможно, към момента на извършеното плащане от длъжника към Д. С. (24.11.2022 г.) вземанията не са били индивидуализирани и следователно „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД не е имало основание да заплаща обезщетения на „ВИП КОНСУЛТ 19“ ООД. На трето място, следва да се заяви и че в процесния случай не е доказано, че договорите за цесия са били надлежно съобщени на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Безспорно е, че от цедента Д. С. липсва съобщаване на длъжника за сключени договори за цесия. Действително в самите договори е предвидена клауза, че цедентът упълномощава цесионера да уведоми за текущата цесия длъжника. Но това упълномощаване е оттеглено с обратна сила чрез декларацията за оттегляне на пълномощия от 23.11.2022 г. на Д. С.. Освен това от представените към исковата молба две обратни разноски за получена пратка с описание: договор за цесия - Д. С. и съответно цесия Д. С. 17/10, съответно от 19.09.2022 г. и 20.10.2022 г., не става ясно какво е точното съдържание на пратките и че същите са получени от служител на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. С оглед на изложено следва да се заключи, че длъжник не е бил валидно уведомен за договорите за цесия към 24.11.2022 г., когато е изпълнил надлежно своите задължения към цедента Д. С.. Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция достига, съвпада изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено. По разноските: С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззиваемия се дължат съдебни разноски. В случая обаче по въззивното дело липсват доказателства за реалното извършване на разноски от застрахователното дружество, доколкото същото не е внасяло такси и съответно е било представлявано от адвокат, а не от юрисконсулт. С оглед на изложеното в полза на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД не следва да се присъждат разноски за въззивното производство. Воден от изложеното, Апелативен съд – София