Решение № 3055 от 2.4.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 44/2024 г.

Производство по реда на Глава ХІХ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

Оспорва се Акт за установяване на задължение по декларация № 1648-1/03.07.2023г., издаден от главен инспектор в отдел „Събиране и контрол” на дирекция „Местни данъци и такси” при Община Пловдив, потвърден с Решение №46 от 21.09.2023 г. на Директор на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, с който на Н.Д.В., са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2022 г. и лихви за просрочие към 03.07.2023 г., в общ размер на 24 294, 00 лв., в качеството му на собственик на недвижими имоти, находящи се в гр. Пловдив, ул. „••” № •• и гр. Пловдив, ул. „•••” № ••.

Жалбоподателят Н.Д.В., ЕГН ••••••••••, с адрес ••• счита, че обжалваният акт е незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Излага доводи, че при издаване на обжалвания акт не са взети предвид възраженията му, изложени в жалбата от 24.07.2023 г. за неправилно изчисление на данъчната оценка на имота. Твърди, че данъчната оценка, както и таксата за битови отпадъци на имотите са неправилно определени и следва да се определи нова данъчна оценка и нов размер на задълженията с оглед различните характеристики на имота. Възразява също, че в акта не се съдържат фактически и правни основания за издаването му.

Ответникът Директор на дирекция „Местни данъци и такси” при община Пловдив, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Я., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Обжалвания АУЗД е връчен на 10.07.2023 г., като жалбата по административен ред е подадена на 24.07.2023 г. С Решение № 46/21.09.2023 г. на Директора на Дирекция МДТ АУЗД е потвърден. Решението е връчено на 11.12.2023 г., като жалбата е подадена на 28.12.2023 г. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима за разглеждане по същество, след проведено задължително оспорване пред горестоящия административен орган, постановено в срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК, приложим съгласно препращащите разпоредби на чл. 144 от ДОПК, чл. 4 и чл. 9б от ЗМДТ.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на обжалване са задължения на Н.В. за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2022 г. и лихви за просрочие към 03.07.2023 г., в общ размер на 24 294, 00 лв., в качеството му на собственик на недвижими имоти, находящи се в гр. Пловдив, ул. „•••” № •• и в гр. Пловдив, ул. „•••” № ••, съгласно подадени Декларации по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 05226068/03.09.2002г. и вх. № 1609002009/22.11.2004 г., по партиди: № 7205264460001 и № 7205264460003, както следва:

-за данък върху недвижимите имоти, в общ размер на 6431, 54 лв. и лихви за просрочие към 03.07.2023 г., в общ размер на 1 578, 03 лв.

-за такса за битови отпадъци, в общ размер на 13 081, 00 лв. и лихви за просрочие към 03.07.2023 г., в общ размер на 3 203, 40 лв.

От фактическа страна се установява, че Н.Д.В., е собственик на 0.06747 идеални части от земя с площ 300.00 кв.м. и застроена площ 195.00 кв.м. и жилище /ателие/ с РЗП - 64.60 кв.м., (с прилежащо мазе с РЗП - 8.60 кв.м.), находящи се в гр. Пловдив, ул. „••“ №••, съгласно Нотариален акт (НА) за покупко-продажба на недвижим имот №9 от 26.08.2022 г., том. IV, рег. № 3000, дело №609 от 2002 г. Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 04.07.2003г., №131, том ІІІ, рег.№2910, нот. дело №531/2003г., жалбоподателят В. придобива собствеността върху недвижим имот, изграден в груб вид, представляващ магазин, с обща застроена площ от 545, 66 кв.м., находящ се в сграда, построена в урегулиран поземлен имот (УПИ) VІ-•••, кв.602 по плана на “Пета градска част”, гр. Пловдив, заедно със съответстващите на магазина 17, 54% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, цялото с площ от 812, 00 кв.м.; сградата е с административен адрес: гр. Пловдив, ул. “•••” № •• и № ••; данъчната оценка на имота е 174 995, 90 лв.; продажната цена на имота е в размер на левовата равностойност на 49 000, 00 евр о.

Според Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж №100 от 20.09.2004г., издадено от главния архитект на Община Пловдив - Район “Северен”, се въвежда в експлоатация строеж “магазин за промишлени стоки”, находящ се в УПИ ІV-••• (всъщност VІ-•••), кв.602 по плана на “Пета градска част”- Пловдив., ул. “•••” № •• - ••, гр. Пловдив.

При извършена проверка от главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ при дирекция „Местни данъци и такси“ в община Пловдив е констатирано, че жалбоподателят има непогасени публични задължения за ДНИ и ТБО за периода от 01.01.2019г.-31.12.2022 г., ведно с прилежащите лихви за просрочие, изчислени към 03.07.2023г.

По делото не са ангажирани доказателства за направено заплащане на дължимите от жалбоподателя задължения за ДНИ и ТБО по отношение на процесните имоти, нито пък се твърди такова нещо от страна на жалбоподателя.

От приходните органи за недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. „•••” № ••, деклариран с Декларация по чл. 14 от ЗМДТ (в редакцията до 31.12.2018г.) с вх. № 05226068/03.09.2002г., по партида № 7205264460001, е определена данъчна оценка, както следва: за 2019г.- 60350, 60 лв.; за 2020г.- 60029, 80 лв.; за 2021г.- 56697, 10 лв. и за 2022 г.-56392, 70 лв.

Върху така определените данъчни оценки на процесния имот е определен ДНИ, както следва: 108, 63лв. –главница и 43, 10 лв. –лихва за 2019г.; 108, 05 лв. - главница и 31, 87 лв.-лихва. за 2020г.; 102, 06 лв.-главница и 19, 78 лв.- лихва за 2021г. и 101, 51 лв.-главница и 9, 39лв.-лихва за 2022г.

За недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. „•••” № ••, деклариран с Декларация по чл. 14 от ЗМДТ (в редакцията до 31.12.2018г.) с вх. № 1609002009/22.11.2004г., по партида № 7205264460003, е определена данъчна оценка, както следва: за 2019г.- 841 544, 50 лв.; за 2020г.- 837 115, 30 лв.; за 2021г.- 832 686, 20 лв. и за 2022 г.-828 257, 00 лв.

Върху така определените данъчни оценки на процесния имот е определен ДНИ както следва: 1514, 78 лв. –главница и 601, 07 лв. –лихва за 2019г.; 1506, 81 лв. - главница и 444, 51 лв.-лихва.-за 2020г.; 1498, 84 лв.-главница и 290, 40 лв.- лихва за 2021г. и 1490, 86 лв.-главница и 137, 91 лв.-лихва - за 2022г.

По отношение на ТБО за всяка една от процесните години, е констатирано следното:

Съгласно Договори от 10.06.2019г., от 29.01.2020г., от 09.02.2021г. и от 01.02.2022г, между жалбоподателя, в качеството му на възложител, и Община Пловдив - Район “Северен”, в качеството му на изпълнител, за процесния период 2019г.-2022 г. общината ще осъществява сметосъбиране и сметоизвозване на 1 брой съд за битови отпадъци “кука”, обслужващ магазин на ул. “•••” №••-••, срещу заплащане на такса от общо 832, 00 лв. (52 седмици по 16, 00 лв.), в която са включени такса за сметосъбиране и сметоизвозване (12, 00 лв. седмично) и такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения (4, 00 лв. седмично).

Подадени от В. са Декларация с вх.№ 910 от 30.11.2018г.; декларация с вх.№749 от 20.11.2019г.; декларация с вх.№604 от 25.11.2020г. и декларация с вх.№828 от 29.11.2021г. по чл.19, ал.1 и 2 от НОАМТЦУТОП, според които декларации за периода 01.01.2019г. – 31.12.2022г. за имот с партиден №720526460003, магазин, находящ се в гр. Пловдив, ул. “•••” №••, жалбоподателят ще ползва съд за битови отпадъци- 1 брой тип “кука”.

За недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. „•••” № ••, деклариран с декларация по чл. 14 от ЗМДТ (в редакцията до 31.12.2018г.) с вх. № 05226068/03.09.2002г., по партида № 7205264460001 са определени ТБО, както следва За 2019 г.-90, 53 лв.-главница и 35, 92 лв.-лихва За 2020г. - 108, 05 лв.-главница и 31, 87 лв.-лихва За 2021г. - 102, 06 лв.-главница и 19, 78 лв.-лихва За 2022 г. - 101, 51 лв.-главница и 9, 39 лв.-лихва За недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. „•••” № ••, деклариран с декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 1609002009/22.11.2004г., по партида № 7205264460003 са определени задължения за ТБО, както следва:

За 2019 г.-3188, 32 лв.-главница и 1265, 14 лв.-лихва За 2020г. -3175, 92 лв.-главница и 936, 90 лв.-лихва За 2021г. -3163, 52 лв.-главница и 612, 93 лв.-лихва За 2022 г. -3151, 12 лв.-главница и 291, 47 лв.-лихва При така описаната фактическа обстановка е издаден Акт за установяване на задължение по декларация № 1648-1/03.07.2023г., с който на Н.Д.В., са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2022 г. и лихви за просрочие към 03.07.2023 г., в общ размер на 24 294, 00 лв., в качеството му на собственик на недвижими имоти, находящи се в гр. Пловдив, ул. „•••” № •• и гр. Пловдив, ул. „•••” № ••.

АУЗД е обжалван в предвидения срок и е потвърден с решение №46 от 21.09.2023 г. на Директор на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив.

За да потвърди обжалвания АУЗД решаващият орган е приел, че ДО на спорните НИ е определена правилно съгл. 4, чл.5, ал.1, чл. 10 и чл.13 от Приложение №2 към ЗМДТ, които предвиждат строго определен ред за определяне на ДО на НИ съобразно изрично определени в закона компоненти и въз основа на законово определени коефициенти.

Изложени са мотиви, че при изготвяне на Акт за установяване на задължение по декларация № 1648-1/03.07.2023 г., органът по приходите е съобразил точно и в пълнота фактите и обстоятелствата, имащи значение за определяне на данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци, за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2022 г. и лихви за просрочие към 03.07.2023 г., на Н.Д.В., в качеството му на собственик на процесните недвижими имоти, находящи се в гр. Пловдив, ул. „•••” № •• и гр. Пловдив, ул. „•••” № ••.

Представени по делото са Заповед № 18ОА2536 от 31.10.2018г. на кмета на Община Пловдив; Заповед №19ОА-2611 от 28.10.2019 г. на кмета на Община Пловдив; Заповед № 20ОА-2260 от 30.10.2020 г. на кмета на Община Пловдив; Заповед №21ОА-2920 от 28.10.2021 г. на кмета на Община Пловдив; Решение № 355-Н0-А0/2008 г. за издаване на комплексно разрешително на Община Пловдив; Комплексно разрешително № 355-Н0/2008г.; Решение № 355-Н0-А0/2009 г. за издаване на комплексно разрешително на Община Пловдив; Комплексно разрешително № 380-Н0/2009г.; Заповед № 17ОА2683 от 27.10.2017 г. и Заповед №09ОА-833 от 27.04.2009 г. на Кмета на Община Пловдив; Заповед № 29 от 31.01.2012 г. на Кмета на Община Пловдив.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Обжалваният АУЗД е издаден от надлежно оправомощен служител на община Пловдив, съгласно заповед № 17ОА-2683/27.10.2017г., издадена от кмета на общината, и на основание чл. 107, ал.3 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал.1-5 и чл.9б от ЗМДТ.

Съгласно разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на ДОПК. Това означава, че предмет на съдебно обжалване е първоначално издаденият АУЗД, в частта, която не е отменена с решението на горестоящия административен орган (чл. 156, ал. 1 от ДОПК). Тоест, задължителна процесуална предпоставка за обжалване на АУЗД по съдебен ред е обжалването му по административен ред пред ръководителя на звеното за местни приходи в общината, който изпълнява правомощията на директор на териториална дирекция на НАП Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 3, изр. 3 от ДОПК акт за установяване на задължение може да се издаде и служебно, при наличие на изчерпателно изброени предпоставки, едната от които е когато публичното задължение не е заплатено в срок и не е извършена ревизия. В настоящия случай, се касае именно за тази законово регламентирана хипотеза, а именно незаплащане на задължения за ДНИ и ТБО от Н.В. за притежавани от него недвижими имоти.

Релевираните в жалбата възражения се свеждат до това, че при издаване на обжалвания акт неправилно е изчислена данъчната оценка на имотите, тъй като не са взети предвид всички техни характеристики. Възразява се, че от приходните органи не са съобразени доводите на В., изложени в жалбата от 24.07.2023 г. В тази връзка са дадени изрични указания на жалбоподателя с Разпореждане на Съда от 25.01.2024 г. за представяне на доказателства в подкрепа на възраженията в жалбата, но както в хода на административното, така и в хода на съдебното производство от В. не са представени доказателства във връзка с различни характеристики на имотите от тези, които са посочени от него в подадените декларации, както и относно неправилно изчисляване на ДО на имотите.

Съгласно разпоредбата на чл. 14 от ЗМДТ декларация се подава еднократно при придобиване на недвижимия имот, а при промяна на обстоятелствата, имащи значение за определяне на данъка и таксите, се подава нова декларация. В този смисъл, първоначално подадената декларация замества декларациите за следващи календарни години и се счита, че за всеки отчетен период е подадена декларация. В конкретния случай няма подадени декларации от В. с различни от първоначално заявените характеристики, съответно и възраженията в тази посока са неоснователни. Същевременно, от страна на жалбоподателя не са изложени конкретни възражения, нито са ангажирани конкретни доказателства, обосноваващи извод, че така определените ДО са незаконосъобразни по основание и размер.

Неоснователни са и възраженията, че обжалваният акт не е мотивиран, доколкото в акта са изложени конкретни и подробни мотиви относно реда и начина на определянето на данъчната оценка на недвижимите имоти и съответните задължения за ДНИ и ТБО. От приходните органи са съобразени разпоредбите на чл. 19, ал.1 и чл. 20 от ЗМДТ във връзка с приложение № 2 към същия закон.

В случая, при проведено задължително административно обжалване директорът на дирекция "МДТ" при община Пловдив е обсъдил направените възражения от жалбоподателя за ДНИ и ТБО за всеки конкретен недвижим имот, индивидуализиран със съответния партиден номер и е посочил конкретен размер на дължимите ДНИ и ТБО, както и приложените данъчни ставки, които са определени с решения на общински съвет Пловдив.

Според чл.10, ал.1 от ЗМДТ в сила от 01.01.2019 г., с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти в сгради в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

Разпоредбата на чл.10 ЗМДТ в редакцията в сила от 01.01.2020 г. гласи, че с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

Според чл.11, ал.1 от ЗМДТ, данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Според чл.11, ал.3 от ЗМДТ, при учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят. А според чл.13 от ЗМДТ, данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.

Предвид посоченото и с оглед на обстоятелството, че по делото не са представени доказателства върху процесните имоти да е учредено право на ползване на трето лице, следва да се приеме за установено, че Н.В. е данъчно задължено лице за ДНИ по отношение на притежаваните от него имоти.

Според чл.19, ал.1 от ЗМДТ, данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи, и се съобщава на лицата до 1 март на същата година.

Разпоредбата на чл.20 от ЗМДТ гласи, че данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми съгласно приложение №2 в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица, а съгласно чл.22 от ЗМДТ, общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0, 1 до 4, 5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.

Съобразно разпоредбата на чл.1, ал.2 от ЗМДТ, общинският съвет определя с наредба размера на данъците по ал.1 (между които и ДНИ) при условията, по реда и в границите, определени с този закон.

С Решение №10, взето с протокол №2 от 31.01.2008г. на Общински съвет (ОбС. – Пловдив), е приета Наредба за определянето на размера на местните данъци на територията на община Пловдив (НОРМДТОП).

Според посочената НОРМДТОП и нейните изменения, за периода 01.01.2019г. – 31.12.2022г. размерът на ДНИ е 1, 8 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот (Решение №503, взето с протокол №22 от 20.12.2012г. на ОбС- Пловдив).

В случая, както е посочено и в мотивната част на акта, начислените задължения за данък върху недвижимите имоти, са определени съгласно чл. 22 от ЗМДТ и чл. 15 от Наредбата за определянето размера на местните данъци на територията на Община Пловдив и са в размер на 1, 8 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот (изм. с Реш. № 503, Пр. № 22 от 20.12.2012 г.), в сила за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. При извършена служебна проверка не се констатира грешка при направените изчисления на дължимите задължения за ДНИ за имота, съответно:

За 2019г.- 60350, 60 лв. по 1, 8 на хиляда =108, 63лв. за 2020г.- 60029, 80 лв. по 1, 8 на хиляда=108, 05 лв. за 2021г.- 56697, 10 лв. по 1, 8 на хиляда=102, 06 лв. за 2022 г.- 56392, 70 лв. по 1, 8 на хиляда=101, 51 лв.

По отношение на търговски обект, находящ се в гр. Пловдив, ул. „•••” № ••, при извършена служебна проверка също не се констатира грешка при направените изчисления на дължимите задължения за ДНИ за имота.

За 2019г.- 841 544, 50 лв. по 1, 8 на хиляда =1514, 78 лв. за 2020г.- 837 115, 30 лв. по 1, 8 на хиляда=1506, 81 лв. за 2021г.- 832 686, 20 лв. по 1, 8 на хиляда=1498, 84 лв. за 2022 г.- 828 257, 00 лв. по 1, 8 на хиляда=1490, 86 лв.

По отношение на определените задължения за такса битови отпадъци в решението на горестоящия административен орган е посочено каква е приложената данъчна ставка при изчислението на ТБО за тези недвижими имоти.

Съобразена е разпоредбата на чл.64, ал.1 от ЗМДТ, съгласно която ТБО се заплаща от лицата по чл.11 от закона, респективно от собствениците на недвижими имоти или в случая от жалбоподателя.

Според разпоредбата на чл.9 от ЗМДТ, общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, каквато в случая се явява посочената вече НОАМТЦУТОП, приета с Решение №80, взето с Протокол №6 от 04.03.2003г. на ОбС- Пловдив.

В случая с Решение №506, взето с протокол №•• от 20.12.2012г. на ОбС- Пловдив, приложимо по отношение на определяне размера на ТБО за 2019г., е определен размер на ТБО за жилищни и вилни имоти на граждани в регулационните граници на град Пловдив от общо 1, 5 на хиляда върху данъчната оценка на имота, от които 0, 7 на хиляда за сметосъбиране и сметоизвозване; 0, 4 на хиляда за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения; 0, 4 на хиляда за чистота на териториите за обществено ползване.

С Решение №388, взето с протокол №21 от 28.12.2019г. на ОбС- Пловдив, приложимо по отношение на определянето на размера на ТБО за 2020-2022г., е определен размер на ТБО за жилищни и вилни имоти на граждани в регулационните граници на град Пловдив от общо 1, 8 на хиляда върху данъчната оценка на имота, от които 0, 7 на хиляда за сметосъбиране и сметоизвозване; 0, 4 на хиляда за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения; 0, 7 на хиляда за чистота на териториите за обществено ползване.

В т.2, буква „Б“ на посочените решения на Общински съвет Пловдив е посочено, че за нежилищни имоти на граждани в регулационните граници -застроени, използвани за стопански цели, подали декларации по чл. 19, ал. 1 и 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив за ползване на брой и видове съдове таксата за битови отпадъци се определя на база договорените брой и видове съдове, кратност на вдигане и утвърдените калкулации за еднократно извозване на съответния вид.

За еднократно извозване, обработка в депа/други съоръжения и чистотата на териториите за обществено ползване, както следва:

Б. 1. За съд тип „КУКА” - общо 16.00 лв. в това число:

• за сметосъбиране и сметоизвозване - 12.00 лв.

• за обезвреждане битовите отпадъци в депа или други съоръжения вкл. отчисленията по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО - 4.00 лв.

Определянето на годишната такса за облагане става съобразно договорената кратност за извозване.

Посочено е също, че във връзка с прилагането на чл. 18, ал. 1, т. 1, буква „в” от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив, освен горните такси се събира и такса за чистотата на териториите за обществено ползване 2, 8 на хиляда върху данъчната оценка на имота.

При определяне на таксата за битови отпадъци в случая са съобразени разпоредбите на чл.19 от последнопосочената наредба и представените договори за определяне на броя, вида и седмичната кратност на обслужване на съдовете за битови отпадъци въз основа на подадената от В. декларация за собствените му НИ.

В конкретния случай задълженията за ТБО по отношение на имота на жалбоподателя, находящ се в гр. Пловдив, ул. „•••“ №••, са определени в размер на 2, 8 на хиляда върху данъчната оценка на имота. Към всяко едно от получените произведения е прибавена сумата от по 832, 00 лв., представляваща дължима ТБО (такса за сметосъбиране и сметоизвозване и такса за обезвреждане на битови отпадъци), дължима по посочените по-горе договори с изпълнител Община Пловдив - Район “Северен”, които ТБО не са заплатени от жалбоподателя.

При извършена служебна проверка не се констатира грешка при направените изчисления на дължимите задължения за ТБО за имота, а именно:

За 2019г.- 841 544, 50 лв. по 2, 8 на хиляда + 832, 00 лв. =3188, 32 лв. за 2020г.- 837 115, 30 лв. по 2, 8 на хиляда + 832, 00 лв. =3175, 92 лв. за 2021г.- 832 686, 20 лв. по 2, 8 на хиляда + 832, 00 лв. = 3163, 52 лв. за 2022 г.- 828 257, 00 лв. по 2, 8 на хиляда + 832, 00 лв. =3151, 12 лв.

Върху определените размери на дължимите ТБО са определени лихви за просрочие.

Задълженията за ТБО по отношение на имота на жалбоподателя, находящ се в гр. Пловдив, ул. „•••“ №••, са определени в размер на 1, 8 на хиляда върху данъчната оценка на имота. При извършена служебна проверка не се констатира грешка при направените изчисления на дължимите задължения за ТБО за имота.

При изчисляване размера на прилежащите лихви за ДНИ, е съобразена разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ, съгласно която ДНИ се заплаща на две равни вноски в срок до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. Това означава, че при незаплащане на задължението в посочените срокове, се начисляват лихви, считано от 01 юли на съответната година за ½ от задължението до датата на заплащането му или до датата на установяването му с АУЗД или РА, и от 01 ноември на съответната година за ½ от задължението до датата на заплащането му или до датата на установяването му с АУЗД или РА.

При изчисление на лихвите посредством общодостъпен в интернет страницата на НАП лихвен калкулатор, се констатира математическа точност на изчисленията в обжалвания АУЗД.

По отношение акцесорните задължения за лихви за невнесени задължения за ТБО, следва да бъдат изложени аналогични аргументи. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ЗМДТ таксата се заплаща по ред, определен от общинския съвет. Този ред е регламентиран в разпоредбата на чл. 19а, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив, съгласно която ТБО се заплаща в съответствие със сроковете, определени в ЗМДТ за заплащане на ДНИ. Поради тази причина, аналогични са аргументите, изложени по-горе в настоящото решение относно началният и краен момент на дължимост на лихвите за ТБО.

По изложените съображения, обжалваният АУЗД е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на спора, в полза на ответната администрация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което съгласно чл.8, ал.1, вр. с чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 2586, 46 лева.

Ето защо, съдът