Решение № 140 от 19.6.2026 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 659/2026 г.

Производството е по реда на чл.83а и сл. от ЗАНН и е образувано по предложение на прокурор от Районна прокуратура-Бургас, ТО-Несебър за налагане на имуществена санкция на юридическото лице „А.“ ЕООД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.••• №•••, представлявано от управителя С. А. К. ЕГН ••••••••••, представляваща имуществената облага, с която би се обогатило юридическото лице, в резултат на извършеното от С. А. К. ЕГН •••••••••• престъпление по чл.172б, ал.1 от НК вр. чл.13, ал.1, т.2 и ал.2, т.2 вр. ал.1 вр. чл.24, ал.1 ЗМГО.

Представителят на Окръжна прокуратура-Бургас поддържа внесеното предложение. Счита, че по делото са налице безспорни доказателства, че К. е предлагала стоки със защитени лицензирани търговски марки, като вследствие на това, „А.“ ЕООД би могло да се обогати за сумата от 12480 лева, на която стойност са продавани стоките като имитация на оригинали. Моли съда да уважи предложението и да наложи имуществена санкция на дружеството в посочения размер, определена в евро, съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България, съставляваща облагата, с която би се обогатило, в резултат на извършено от С. А. К. престъпление по чл.172б, ал.1 от НК, за което същата е осъдена с влязъл в сила съдебен акт.

„А.“ ЕООД се представлява от адв.Данаил Средков от АК–Бургас, като особен представител. Възразява срещу направеното предложение на Районна прокуратура – Бургас, ТО – Несебър, за ангажиране имуществената отговорност на юридическото лице. Оспорва размера на посочената облага, като счита, че същата представлява предположение за една потенциална продажна цена на имитация. Твърди, че продажбите не са били реализирани, средствата не са постъпили в дружеството, респективно не е постигната облага за него.

Бургаският окръжен съд, след поотделна и съвкупна преценка на събраните в хода на съдебното производство доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

С. А. К. била управител на дружеството „А.” ЕООД, ЕИК ••••••••• и стопанисвала търговския обект - магазин в к.к.„Сл.бряг”, от западната страна на хотел „•••”. На 15.07.2024г. била извършена полицейска проверка в магазина, като проверяващите установили, че извършвала продажба в търговския обект. На мястото при проверката се установило, че са изложени за продажба, по рафтове, и стелажи с единични цени за продажба, и се предлагат стоките носещи защитени лицензирани търговски марки по смисъл на ЗМГО - чанти и портфейли носещи знаците на: LOUIS VUITTON /ЛУИС ВИТОН/, CHANNEL /ШАНЕЛ/, DIOR /ДИОР/, PRADA /ПРАДА/ и MARC JACOBS/

МАРК ДЖЕЙКЪБС/ общо 206 на брой.

По досъдебното производство № 304 ЗМ-534/2024г. по описа на РУ- Несебър с категоричност е установено, че в обекта на търговското дружество „А.“ ЕООД – гр.Бургас, чийто управител е С. А. К., която стопанисвала търговския обект, са били изложени за продажба стоките, чийто носители на изключителните права на горепосочените търговски марки, както и техните представители за територията на Република България, са както следва:

• LOUIS VUITTON /ЛУИС ВИТОН/, притежание на LOUIS VUITTON MALLETIER (ЛУИС ВИТОН), с упълномощен представител за територията на Република България „АРСИС Консултинг“ ЕООД, представлявано от Аспарух Томов Томов,

• CHANNEL /ШАНЕЛ/, притежание на CHANNEL SARL (ШАНЕЛ), с упълномощен представител за територията на Република България „Турку, Таджер и Турку“ ООД, представлявано от Анета Стойкова Таджер,

• DIOR /ДИОР/, притежание на „CHRISTIAN DIOR COUTURE SA, c упълномощен представител за територията на Република България „Турку, Таджер и Турку“ ООД, представлявано от Анета Стойкова Таджер,

• PRADA /ПРАДА/, притежание на PRADA SA, с упълномощен

представител за територията на Република България „Турку, Таджер и Турку“ ООД, представлявано от Анета Стойкова Таджер,

• MARC JACOBS /МАРК ДЖЕЙКЪБС/, притежание на MARC JACOBS LLC, с упълномощен представител за територията на Република България „Турку, Таджер и Турку“ ООД, представлявано от Анета Стойкова Таджер, които са регистрирани съгласно Мадридската спогодба за международна регистрация на марки и/или Протокола към нея с посочване на Европейския съюз и съгласно Регламент (ЕС) № 2017/1001 на Европейския парламент и,на Съвета от 14.06.2017г. относно марката на ЕС, което са представени и приложени по делото писмени документи - копия на пълномощни в превод и оригинал, удостоверяващи представителните права на представителите на различните търговски марки предмет на разследването.

В хода на разследването е безспорно установено, че няма данни дружеството „А.” ЕООД, ЕИК ••••••••• да е получавало съгласие от правоносителите да използва посочените марки и не са представени лицензионни договори за отстъпване на права за използване на търговските марки LOUIS VUITTON /ЛУИС ВИТОН/, CHANNEL /ШАНЕЛ/, DIOR

/ДИОР/, PRADA /ПРАДА/ и MARC JACOBS/ МАРК ДЖЕИКЪБС/ в своята търговска дейност. Не са представени документи и фактури във връзка с придобиването на въпросните стоки, с инициали на марките LOUIS VUITTON /ЛУИС ВИТОН/, CHANNEL /ШАНЕЛ/, DIOR /ДИОР/, PRADA /ПРАДА/ и MARC JACOBS/ МАРК ДЖЕИКЪБС/ и, че дружеството се занимавало с продажба на марковите стоки без необходимите разрешения.

От изготвената авторско-правна експертиза за изследване на изображенията, установени върху веществените доказателства е видно, че върху изследваните стоки с надписи LOUIS VUITTON /ЛУИС ВИТОН/, CHANNEL /ШАНЕЛ/, DIOR /ДИОР/, PRADA /ПРАДА/ и MARC JACOBS/

МАРК ДЖЕЙКЪБС/ съществува сходство и идентичност между самите веществени доказателства и стоките, за които регистрираните марки са получили закрила. Сходството спрямо изследваните търговски марки било до степен да предизвика объркване на потребителите, и възможност за свързване на изобразените върху веществените доказателства знаци с регистрираните търговски марки.

По делото е изготвена съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която е видно, че пазарната стойност на веществените доказателства е в размер на 851375,00 лева, като оригинали и 12480.00 лева, като имитация.

Установено е, че С. К. е използвала в търговската си дейност по смисъла на чл.13, ал.2, т.2 от ЗМГО горепосочените вещи с надписи LOUIS VUITTON /ЛУИС ВИТОН/, CHANNEL /ШАНЕЛ/, DIOR /ДИОР/, PRADA /ПРАДА/ и MARC JACOBS/ МАРК ДЖЕЙКЪБС/. Съгласно чл.13, ал.1 от ЗМГО правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който поради идентичност или сходство на марката е използван за стока идентична или сходна на тези, за които марката е регистрирана, ако съществува вероятност за объркване на потребителите и включва възможност за свързване на знака с марката – т.2. Като е предлагала за продажба, изложени на стелажи в магазина стоки с поставени цени и с горепосочените търговски марки, без правно основание, в нарушение на ЗМГО: - 30 /тридесет/ броя чанти с изобразени върху тях знаци,сходни на търговската марка- CHANNEL /ШАНЕЛ/, с единична цена 7 750,00 лева като оригинални и 60,00 лева като имитация, всички на обща цена 232500,00 лева като оригинални и 1800,00 лева като имитация; - 56 /петдесет и шест/ броя чанти с изобразени върху тях знаци, сходни на търговската марка - LOUIS VUITTON /ЛУИС ВИТОН/, с единична цена 4620, 00 лева като оригинални и 60,00 лева, всички на обща стойност- 258720.0 лева, като оригинални и 3360, 00 лева като имитации; - 58 /петдесет и осем/ броя чанти с изобразени върху тях знаци, сходни на търговската марка - MARC JACOBS/ МАРК

ДЖЕЙКЪБС/, с единична цена 710, 00 лева като оригинални и 60,00 лева, всички на обща стойност – 41180.0 лева, като оригинални и 3480,00 лева като имитации; - 20 /двадесет/ броя чанти с изобразени върху тях знаци, сходни на търговската марка - DIOR /ДИОР/, с единична цена от 8000,00 лева като оригинални и 60,00 лева като имитации, всички на обща стойност - лева като оригинални и 1200,00 лева като имитации; -17 /седемнадесет/ броя портфейли с изобразени върху тях знаци, сходни на търговската марка - MARC JACOBS/ МАРК ДЖЕЙКЪБС/, с единична цена 265,00 лева като оригинални и 40,00 лева, като имитации, всички на обща стойност -4505,00 лева като оригинални и 680,00 лева като имитации; - 19 /деветнадесет/ броя портфейли с изобразени върху тях знаци, сходни на търговската марка - LOUIS VUITTON /ЛУИС ВИТОН/ с единична цена 2180,00 лева, като оригинални и 40,00 лева като имитации, всички на обща стойност - 41420,00 лева, като оригинални и 760,00 лева като имитации; - 5 /пет/ броя портфейли с изобразени върху тях знаци, сходни на търговската марка- DIOR /ДИОР/, с единична цена 1220, 00 лева, като оригинални и 40, 00 лева като имитации, всички на обща стойност - 6100,00 лева, като оригинални и 200,00 лева като имитации; - 1 /един/ брой портфейл с изобразени върху него знаци, сходни на търговската марка- PRADA /ПРАДА/, с единична цена 1350,00 лева като оригинален и 40,00 лева като имитация, като общата стойност на всички предлагани за продажба стоки е в размер на 851375,00 /осемстотин петдесет и една хиляди триста седемдесет и пет/ лева като оригинални и 12 480.00 /дванадесет хиляди четиристотин и осемдесет/ лева като имитация, като всички иззети стоки са идентични на стоките, за които е регистрирана марката и е получила закрила, С. А. К. е извършила престъплението по чл.172б, ал.1 от НК, вр. с чл.13, ал.1, т.2 и ал.2, т.2, вр. ал.1, вр. чл.24, ал.1 от ЗМГО.

От субективна страна К. е осъществила престъплението при форма на вината - пряк умисъл, по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, тъй като е съзнавала обществено опасния характер на деянието си, и е знаела, че предлаганите в магазина й стоки не са били оригинални. С. А. К. ги е предлагала на цени, много по-ниски от цените на оригинални такива стоки с ясното съзнание, че тези стоки са имитация на изписаните върху тях марки LOUIS VUITTON /ЛУИС ВИТОН/, CHANNEL /ШАНЕЛ/, DIOR /ДИОР/, PRADA /ПРАДА/ и MARC JACOBS/ МАРК ДЖЕЙКЪБС/.

С определение за одобряване на споразумение за решаване на делото по реда на Глава двадесет и девета от НПК по НОХД № 207/2026г. по описа на Районен съд-Несебър С. А. К. е призната за виновна чл.172б, ал.1 от НК, вр. с чл.13, ал.1, т.2 и ал.2, т.2, вр. ал.1, вр. чл.24, ал.1 от ЗМГО, като на основание чл.172б, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК и е наложено наказание от 3 /три/ месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено за срок от 3 /три/ години. На основание чл.55, ал.3 от НК съдът не е наложил кумулативно предвиденото наказание глоба. На основание чл.172б, ал.3 от НК са отнети вещите, които са послужили за извършване на престъплението.

Юридическото лице „А.” ЕООД, ЕИК ••••••••• със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв. •••, ул. ••• № •••, се е обогатило от извършеното престъпление по чл.172б, ал.1 от НК, вр. с чл.13, ал.1, т.2 и ал.2, т.2, вр. ал.1, вр. чл.24, ал.1 от Закона за марките и географските означения. Престъплението е извършено от лице, управлявало и представлявало дружеството, както и такова овластено да формира волята и да представлява юридическото лице - чл.83а, ал.1, т.1 и т.2 ЗАНН, както и че облагата би била за юридическото лице „А.” ЕООД и същата би настъпила именно, поради извършеното престъпление - продажбата на гореописаните стоки в размер на 12480,00 лева. Облагата е имуществена и би била в размер на стойността, която дружеството би получило от продажбата на стоките. По делото безспорно е било доказано, че стоките са се продавали на цени, много пониски от цените на оригиналните стоки, които те са имитирали.

При така установените фактически обстоятелства, съобразявайки разпоредбата на чл.413 от НПК, съдът намери от правна страна следното:

Предложението на Районна прокуратура-Бургас, ТО-Несебър отговаря на изискванията на чл.83б, ал.2 и ал.3 от ЗАНН. Същото е основателно, поради наличието на установените в Глава „Четвърта“ от ЗАНН

материалноправни и процесуалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на юридическо лице „А.” ЕООД, като в същото време, не е налице отрицателната предпоставка по чл.83а, ал.8 от ЗАНН.

Процесуалноправните предпоставки изискват внесен обвинителен акт, на постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или на споразумение за решаване на делото в съда за ангажиране отговорността на физическо лице, респективно – прекратено, спряно или невъзможно да бъде образувано наказателно производство срещу физическото лице, както и изготвено и внесено предложение до съда по реда на Глава „Четвърта“ от ЗАНН с определените в чл.83б, ал.2 от ЗАНН реквизити. В разглеждания случай наказателното производство е приключило с определение с одобрено от съда споразумение, което има последиците на влязла в сила присъда.

Материалноправните предпоставки предполагат съществуването на юридическо лице, което се е обогатило, или би се обогатило от престъпление измежду изрично посочените в чл.83а, ал.1 от ЗАНН престъпни състави от особената част на НК, както и изискване престъплението да е извършено от физическо лице с определено качество или отношение спрямо юридическото лице. Престъплението по чл.172б, ал.1 от НК, за което е одобрено влязлото в сила споразумение, несъмнено попада сред изброените в чл.83а, ал.1 от ЗАНН престъпления. Юридическото лице „А.” ЕООД, ЕИК ••••••••• е вписано в Търговския регистър, и съгласно служебно извършената от съда справка не е заличено към настоящия момент, поради което е легитимирано да носи административнонаказателна отговорност по Глава „Четвърта“ от ЗАНН. Тази отговорност е обективна и безвиновна, тъй като юридическото лице не формира субективно отношение към извършеното общественоопасно деяние от К.. Последната притежава качеството по смисъла на чл.83а, ал.1, т.2 от ЗАНН, от което логично следва изискуемата от тези разпоредби връзка между юридическото лице и извършителя на престъплението. Престъплението по чл.172б, ал.1 от НК е формално, на просто извършване, и за неговата съставомерност не се изисква настъпване на имуществени вреди.

Въз основа на фактическото описание на престъплението, предмет на одобреното споразумение по НОХД № 207/2026г., по описа на Районен съд- Несебър, съдът приема, че „А.” ЕООД, ЕИК ••••••••• обективно е могло да се обогати вследствие на извършеното от С. К. престъпление по чл.172б, ал.1 от НК. Инкриминираните вещи са били изложени за продажба в търговския обект, стопанисван от дружеството, и от негово име предлагани за продажба, като единствено намесата на полицейските служители е попречила да се реализира продажбата на тези стоки. Касае се за облага, която има имуществен характер, предвид установената по експертен път имитационна стойност на продаваните стоки и обстоятелството, че същите действително са били предложени за продажба, като имитации на оригиналните стоки. Относно размера на облагата следва да се приеме сумата, посочена в заключението на оценъчната експертиза, а именно разликата между обявената продажна цена на стоките, обозначени със знаци, сходни на защитените марки, и стойността, на която дружеството ги е придобило от други доставчици. За придобивната цена на стоките обаче не бяха ангажирани писмени доказателства, в т.ч. фактури, стокови разписки и др., поради което за целите на производството по глава четвърта от ЗАНН съдът приема, че сумата, с която дружеството би се обогатило от продажбата на инкриминираните вещи е посочената в заключението на оценъчната експертиза обща стойност на процесните стоки, като имитация, каквито те всъщност са, а именно 12480 лева, поради което възражението на особения представител се явява неоснователно. Съгласно чл.83а, ал.1 от ЗАНН, размерът на имуществената санкция е до 1000000 лева, но не по-малко от равностойността на облагата, когато тя е имуществена. Евентуалната облага за „А.” ЕООД, ЕИК ••••••••• е 12480 лева или 6380,92 евро, съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България, поради което имуществената санкция на дружеството следва да се индивидуализира, именно в този размер. Така определена същата е адекватна за постигане целите на административните наказания.

Предвид гореизложените съображения на основание чл.83г, ал.7 т.1 от ЗАНН, Бургаския окръжен съд