Решение № 136 от 1.7.2026 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 96/2026 г.

гражданско дело № 20264000500096 по описа за 2026 година С Решение № 10/13.01.2026 г. по гр. д. № 197/2024 г. Габровският окръжен съд отхвърлил предявения от НВУ „В. Левски" - гр. Велико Търново против С. В. Г. от гр. Габрово иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 260 ал. 2 ЗОВСРБ (отм.), за приемане за установено по отношение на ответника, че има вземане в размер на сумата от 58 277.42 лв., намалена на 52 949.81 лв., представляваща разходи за издръжка и обучение за периода на обучение съгласно Договор за военна служба № 124/23.08.2020 г., ведно с лихвата от постъпване на заявлението в съда - 19.10.2023 г. и за сумата 1 165.55 лв. разноски в заповедното производство, за което вземане в производството по ч. гр. д. № 1596/2023 г. по описа на РС- Габрово е издадена Заповед № 705/20.10.2023 г. по чл. 417 ГПК. Обезсилил Заповед № 705/20.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1596/2023г. по описа на РС- Габрово и издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист. Осъдил НВУ „В. Левски" да заплати на С. В. Г. сумата 769.40 евро (равностойност на 1 504.80 лв.) разноски в исковото производство пред първата инстанция. Въззивна жалба против решението е подадена от ищеца НВУ „В. Левски" чрез Началника му бригаден генерал С. К.. Счита го за необосновано и неправилно. Ищецът е материалноправно легитимиран да предяви исковете. Разпоредбата на чл. 260, ал. 4 от ЗОВСРБ създава законова делегация министърът на отбраната да определи реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация, в резултат на което е приета Наредба № Н- 1/14.01.2013 г. за реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия във връзка с възстановяването им в случаите на чл. 260а от ЗОВСРБ. Позовава се на чл. 22, ал. 1 от Наредбата за определяне на разходите, подлежащи на възстановяване по чл. 260, ал. 2 от ЗОВСРБ. Ищецът е надлежна страна с правен интерес да предяви иска, въпреки че договорът за военна служба е сключен с МО, а началникът на НВУ „В. Левски" има право да подпише договора. Разходите за издръжка и обучение за периода, в който курсантите са били обучавани, са извършени от висшето военно училище, от неговия самостоятелен бюджет, който му е делегиран за извършване на това обучение, съответно – обезщетяването на тези разходи следва да бъде извършено именно в полза на училището – самостоятелно юридическо лице. Позовава се и на редакцията на чл. 17 от Наредба № Н-5/30.05.2025 г. за реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация. Неприложима в случая е разпоредбата на чл. 21 от Наредбата, тъй като тя касае разходите на лицата по чл. 260, ал. 1 от ЗОВСРБ. Съдът неправилно е съотнесъл отменената норма на чл. 145, ал. 3 от ЗОВСРБ към прекратяване на договор с курсант, тъй като тя се отнася за военнослужещи. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск като присъди и направените разноски в съдебното и в заповедното производство. В съдебно заседание жалбата се поддържа от юрисконсулт Т. П. и юрисконсулт П. П.. В писмения си отговор въззиваемият-ответник С. В. Г. заема становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да я остави без уважение и да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Счита възраженията на жалбоподателя за неоснователни по подробно изложени аргументи по всяко от оплакванията в жалбата. Счита, че първоинстанционният съд е разсъждавал само относно активната процесуална легитимация на ищеца и не се е произнесъл по съществото на спора. Затова, при евентуално уважаване на жалбата, въззивният съд не може да постанови решение, с което да уважи иска, а следва да върне делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Моли съда да потвърди решението, евентуално, ако приеме, че ищецът притежава активна процесуална легитимация, да отхвърли иска като неоснователен и недоказан по основание и размер и да присъди направените от ответника разноски. Становището за неоснователност на жалбата се поддържа лично от ответника в съдебно заседание. Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното: Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, а подадената срещу него въззивна жалба – неоснователна. Предмет на разглеждане е установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 260, ал. 2 ЗОВСРБ (отм.) за съществуване на вземането на ищеца НВУ „В. Левски“ – гр. Велико Търново към ответника С. В. Г. по Договор за военна служба № 124/23.08.2020 г. в размер на 52 949.81 лв., представляващи направени разходи за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация съобразно срока на неизпълнението, ведно със законната лихва от 19.10.2023 г. до окончателното изплащане, както и за сумата от 1 165.55 лв. разноски за ДТ, за които суми е издадена Заповед № 705/20.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1596/2023 г. на РС - Габрово. В исковата си молба ищецът твърди, че с ответника е бил сключен договор за военна служба от 23.08.2020 г., който е прекратен считано от 01.03.2023 г. Съгласно чл. 260, ал. 2 от ЗОБС (отм. ДВ бр. 2/2024 г., в сила от 05.01.2024 г.) и чл. 18 от договора ответникът следва да възстанови разходите за издръжка и обучение в НВУ „В. Левски“. Изготвена е финансова справка от 23.02.2023 г. за размера на разходите – 58 277.42 лв., отправена е покана за доброволно изпълнение, но сумите не са възстановени. Поради това е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, по което е образувано ч. гр. д. № 1596/2023 г. на РС – Габрово и е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Образувано е изпълнително дело, по което дължимите суми са събрани. Ответникът е подал възражение, което обуславя правния интерес от предявяване на иска. В писмения си отговор ответникът не е оспорил, че дължи сумите, но е оспорил размера на иска и основанията, на които са направени изчисленията. Оспорил претенцията като основаваща се на неприложими законови разпоредби и неправилно изчислени разходи. Установена по делото е следната фактическа обстановка: На 23.08.2020 г. между Министъра на отбраната на Република България, представляван от Началника на НВУ „В. Левски" и ответника С. В. Г. на осн. чл. 142, ал. 2 от ЗОВСРБ е сключен Договор за военна служба № 124/23.08.2020 г., който има за предмет отношенията между страните във връзка с обучението на курсанта за нуждите на МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, за подготовката му за изпълнение на военна служба като професия и последващото изпълнение на военната служба (чл. 1). Договорът е сключен за времето на обучение, дефинирано в чл. 2, т. 1 и 10 год. след това. Съгласно чл. 16, ал. 1 договорът за военна служба се прекратява от министъра на отбраната или от оправомощено от него лице по време на обучението при настъпила негодност за военна служба, вкл. и психологична непригодност (т. 1 и 2), както и при напускане на училището по собствено желание (т. 3). Предвидена е и хипотеза за прекратяване на договора, когато не се яви на местоназначението си за изпълнение на военна служба (чл. 17). Съгласно чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от договора, във всички тези случаи: при отстраняване от училището, при напускане на училището по собствено желание и при прекратяване на договора по чл. 17, курсантът възстановява разходите за издръжка и обучение за периода, в който е бил обучаван, като разходите се изчисляват по реда и начина, определени в акта на министъра на отбраната по чл. 260, ал. 4 от ЗОВСРБ. Възстановяването на сумите се извършва доброволно, а при отказ – по реда на ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги на училището или документ, установяващ размера на вземането, издаден по реда на акта на министъра на отбраната по чл. 260, ал. 4 от Закона (чл. 18, ал. 3 от договора). Не се спори, че със Заповед № РД-75/27.02.2023 г. на Началника на НВУ „В. Левски“ договорът за военна служба с ответника е прекратен и същият е отписан от обучение, считано от 01.03.2023 г., поради незавършване на обучението. Разпоредено е, на осн. чл. 260, ал. 2 от ЗОВСРБ, чл. 94, ал. 1 от Правилника за устройство и дейността на НВУ „Весил Левски“, чл. 18, ал. 1 от договора и финансова справка № 891/23.02.2023 г., ответникът да възстанови направените за него разходи за издръжка и обучение в университета в едномесечен срок от връчване на заповедта. Общата сума на разходите за периода 23.08.2020 г. – 28.02.2023 г. е 58 277.42 лв., като във финансовата справка те са детайлизирани по години и пера. Със своя Заповед № ОХ-672/15.08.2023 г. Министърът на отбраната е оправомощил началниците на висшите военни училища да извършват множество действия, в т. ч. да сключват договори за военна служба с приетите на обучение курсанти и допълнителните споразумения към тях и да прекратяват тези договори. На 27.02.2023 г. до ответника е изпратена покана за доброволно плащане на сумата от 58 277.42 лв. в срок до 31.03.2023 г. Тя не е платена, поради което на 19.10.2023 г. ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, по която е образувано гр. д. № 1596/2023 г. по описа на РС – Габрово. Издадени са Заповед № 705/20.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за сумите 58 277.42 лв., ведно със законната лихва от 19.10.2023 г. до окончателното изплащане, както и 1 165.55 лв. платена ДТ в заповедното производство. Ответникът е подал възражение срещу заповедта на 20.02.2024 г., за което ищецът е уведомен от заповедният съд с Определение от 25.03.2024 г. по ч. гр. д. № 1596/2023 г. Ищецът е уведомен за съдебния акт на 02.04.2024 г., а исковата молба, по която е образувано настоящото производство е подадена на 30.04.2024 г. съгласно чл. 62, ал. 2 от ГПК, т. е. – в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК. По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, която е дала заключение, че дължимата сума за периода на обучение на ответника 23.08.2020 г. – 28.02.2023 г. съгласно Наредба № H-I/14.01.2013 г. е в размер на 19 289.71 лв., а съгласно Наредба № H-11/29.10.2020 г. - 52 949.81 лв. Вещото лице не е дало отговор за размера на сумата съобразно конкретния факултет, специализация или курс, в който е учил ответникът. Посочило е, че това е невъзможно, обосновавайки се с практически и методологични трудности. Невъзможно е и изчислението на конкретните разходи на ответника. Според експертизата ответникът е получавал месечна стипендия от 140 – 200 лв. При така установеното съдът прави следните правни изводи: Ищецът не е носител на претендираното от ответника вземане за разходите за издръжка и обучение за периода, в който е бил обучаван, което вземане произтича от законовата разпоредба на чл. 260, ал. 2 от ЗОВСРБ в приложимата редакция (изм. ДВ бр. 88/2015 г., в сила от 1.11.2015 г., отм. ДВ бр. 2/2024 г., в сила от 05.01.2024 г.). С оглед на това, той (ищецът) не е материалноправно легитимиран да получи дължимата сума за направените разходи, което е въпрос по основателността на предявения иск, а не по допустимостта му. Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗОВСРБ (в приложимата редакция към ДВ бр. 98/2016 г.) курсантите, обучавани за нуждите на Министерството на отбраната, сключват договори за военна служба, в срока на които се включва срокът на обучението. За срока на обучение във висшите военни училища курсантите се подготвят за изпълнение на военна служба като професия и им се осигуряват със средствата от бюджета на Министерството на отбраната, доколкото не се осигуряват по друг ред, определен със закон (т. 1): стипендии за звание; храна и вещево доволствие; медицинско обслужване; задължително застраховане; настаняване в общежития; транспорт и настаняване при изпълнение на задачи извън постоянното им място за обучение и при пътуване по медицински причини. Независимо че едва с изменението на чл. 142, ал. 2 от Закона (ДВ бр. 100/2025 г., в сила от 1.01.2026 г.) е посочено изрично, че договорите за военна служба с курсантите се сключват от министъра на отбраната или от оправомощено от него длъжностно лице, следва да се приеме, че и преди това законодателно изменение, т. е. към датата на сключване на конкретния договор с ответника, на осн. чл. 148, ал. 1 от ЗОВСРБ договорът за военна служба с курсант се сключва от министъра на отбраната или от оправомощено от него лице. Договорът за военна служба поражда отношения между Министерство на отбраната и курсанта, поради което, при неизпълнение на договорните задължения от страна на курсанта, материалноправно легитимиран да претендира и да получи дължимите суми в резултат на това неизпълнение е Министерство на отбраната, а не съответното военно училище, в което е бил обучаван курсантът. Различен извод не може да бъде направен както въз основа на останалите норми на закона, доколкото чл. 260, ал. 6 от ЗОВСРБ урежда само реда, по който се събира вземането (по ГПК), така и съобразно разпоредбите на приложимата към датата на прекратяване на договора Наредба № Н-11/29.10.2020 г. за реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия във връзка с възстановяването им в случаите по чл. 260, ал. 1, 2 и 3 от ЗОВСРБ (oбн., ДВ, бр. 96/10.11.2020 г., в сила от 10.11.2020 г. … отм. ДВ бр. 49/17.06.2025 г., в сила от 17.06.2025 г.). Видно от наименованието и от съдържанието й, Наредбата урежда реда и начина за изчисляване на разходите по чл. 260, ал. 2 от ЗОВСРБ за издръжка и обучение за периода, в който курсантите са били обучавани. За определяне на разходите кадровият и финансовият орган изготвят справка, която се подписва от началника на висшето военно училище (чл. 22, ал. 1) и се предоставя на юриста, обслужващ съответното висше военно училище, за събиране на вземането по съдебен ред (чл. 22, ал. 3). При тази редакция на разпоредбата, предоставянето на справката на юриста за събиране на вземането, следва да се разглежда като част от цялата процедура по определяне на разходите, като действия на конкретно длъжностно лице от училището в изпълнение на служебните му задължения, но не може да се тълкува като законово оправомощаване на друг правен субект, който да събира вземанията, различен от страната, сключила и прекратила договора за военна служба, а именно - Министерство на отбраната. С оглед на това, въз основа на разпоредбата на чл. 22, ал. 3 от Наредбата не може да се приеме, че носител на вземанията, възникнали в резултат от неизпълнението на договора, е висшето военно училище. Аргумент за волята на издателя на Наредба № Н-11/29.10.2020 г. конкретно относно чл. 22, ал. 3, не може да бъде изведен от сега действащата Наредба № Н- 5/30.05.2025 г. за реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация, доколкото разпоредбата на чл. 17, ал. 5 от нея се различава съществено: в нея е предвидено, че след предоставяне на информацията за размера на разходите на юрисконсулта на съответното висше военно училище за предявяване на вземането по съдебен ред, вземането се предявява от съответното висше военно училище, от което е отчислено лицето, и средствата се възстановяват по неговия бюджет. Действително, като висше училище ищецът НВУ „В. Левски“ има самостоятелен бюджет (чл. 90, ал. 1 от ЗВО), като част от приходната му част се формира от трансфери от държавния бюджет (чл. 90, ал. 3, т. 1 от ЗВО), осигуряващи издръжката на обучението (чл. 91, ал. 1, т. 1 от ЗВО). Този факт обаче не обосновава извод за материалноправна легитимация на университета да събира вземанията по чл. 260, ал. 2 от Закона. Осигуряването на разходите за издръжка от Министерство на отбраната е предвидено и в разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗОВСРБ, уреждаща сключването на договора за военна служба с курсанта, но той се сключва от министъра на отбраната или от оправомощено от него лице. С други думи, наличието на самостоятелен бюджет, трансфериран от държавния, не променя страната в договорната връзка - Министерство на отбраната, съответно – не променя титуляра на вземанията по договора в случай на неизпълнение на клаузите му. В сключения между страните договор за военна служба, видно от чл. 18, не се съдържа уговорка в полза на трето лице, от която, на осн. чл. 22 от ЗЗД може да се изведе материалноправната легитимация на ищеца. Точно в такава хипотеза, видно от Решение № 207/05.08.2025 г. на ОС – Сливен по гр. д. № 107/2025 г., на което жалбоподателят се позовава, предявеният от него иск по чл. 260, ал. 2 от ЗОВСРБ е бил уважен (в клаузата на чл. 9 от конкретния договор за военна служба е било предвидено изрично, че при неговото прекратяване курсантът възстановява разходите за обучение и издръжка на НВУ „В. Левски“). С оглед на всичко изложено, предявеният от ищеца иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 260, ал. 2 ЗОВСРБ (отм.) за съществуване на вземането му към ответника по Договор за военна служба № 124/23.08.2020 г. в размер на 52 949.81 лв. направени разходи за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация съобразно срока на неизпълнението, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1596/2023 г. на РС – Габрово, е неоснователен и като такъв правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд. Ето защо, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Въззиваемият не е представил доказателства за направени разноски пред въззивната инстанция, поради които такива не се присъждат, независимо от изхода на спора и направеното искане . Така мотивиран и на осн. чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът: