Решение № 377 от 20.7.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 184/2026 г.

1 / доставките, по които ответното дружество е осъдено с арбитражното решение, не попадат в обхвата на сключения на 01.10.2008 г. Договор за дистрибуция (Дистрибуционно споразумение), следователно всички спорове по изпълнението им не са обхванати от арбитражното споразумение, съдържащо се в чл. 4.2 от дистрибуционното споразумение, т.е. настоящият спор не е арбитруем;

2 / не е спазена помирителната процедура, предвидена в чл.4.1 от дистрибуционното споразумение;

3/ ответното дружество не е било надлежно уведомено за процеса и не са му били надлежно връчени книжата в хода на процеса;

4 / арбитражният съд е приложил по-кратки срокове от предвидените в Швейцарските правила за арбитраж, като по този начин е лишил дружеството от възможността да предяви своите защитни средства и 5/ решението противоречи на българския обществен ред .

Възражението за неарбитруемост на спора е неоснователно.Видно от събраните по делото доказателства, възникналият спор между страните във връзка с извършените доставки на медицинска апаратура за генетични изследвания попада в обхвата на Договора за дистрибуция, съответно е обхванат от арбитражната клауза на чл.4.2. от същия. Видно от данните по делото, кореспонденцията между страните за доставка на апаратурата /запитването от ответника и офертите на ищеца/ е започнала в началото на 2018 г., т.е. в периода на действие на договора за дистрибуция, като именно тогава са уговорени параметрите на доставката и необходимостта от същата във връзка с предстоящата към онзи момент тръжна процедура за участие на ответника в обявената от МВР обществена поръчка..

Доставените апарати S t a r Q и QIAxcel Advanced представляват отделна продуктова линия, която съгласно чл. 2.1. от Договора е допустимо да бъде добавена при изразено желание от страните. Описанието на стоките в приложенията към договора не е изчерпателно, като в посочената клауза на чл.2.1 страните изрично са уговорили, че е възможно и други продукти, и то предназначени за индивидуална продажба, да бъдат доставяни по договора при постигане на съгласие. В тази връзка, макар и дистрибуционен, договорът е приложим и за отношения, възникнали във връзка с отделни единични доставки, каквато е и настоящата.

Фактът, че ответникът-дистрибутор е поискал поемане от доставчика на допълнителни задължения за тестване и съдействие за обучението на персонал на възложителя на обществената поръчка не променя характера на доставката, съответно не я изключва от обхвата на дистрибуционния договор. Няма пречка производителят да проведе обучения или да съдейства на дистрибутора в първоначалния процес на приложение на продукта с цел правилното използване на същия, особено когато става въпрос за индивидуална доставка по смисъла на чл.2.1. Последното, противно на изложеното във въззивната жалба, не влиза в противоречие с чл. 2.9.1. и чл. 2.9.4. от договора, които касаят процеса по реклама и промотиране на продуктите.

В чл.3.13.2 от договора е предвидено преживяване на част от клаузите (от които е и арбитражната клауза, предвидена в чл.4.2.) за възникнали, но неприключили отношения към датата на прекратяване. Както беше посочено по-горе, както запитванията от ответника, така и обвързващите оферти на ищеца са изпратени в хода на действие и в изпълнение на договора. Отново в този период с Писмо за упълномощаване от 27.03.2019 г., адресирано до МВР, ищцовото дружество е предоставило на въззивника правото да подаде оферта по обществената поръчка за доставка на стоки, произведени или дистрибутирани от ищеца, като е потвърдил, че между страните е налице дистрибуционно отношение в параметрите по договора. Освен това, в показанията си по делото св.Н. - бивш управител на ответното дружество изрично посочва, че на срещата във връзка с прекратяването на договора страните са договорили, че проектите, които „са по един или друг начин задвижени от ответното дружество ще бъдат изпълнени докрай".

Всички събрани в първоинстанционното производство доказателства /писмени и гласни/ сочат на извод, че намерението на страните е било да се извършат доставки въз основа на съществуващия дистрибуционен договор, поради което не може да се сподели тезата на въззивника за наличието на отделни договори за продажба на апаратурата. До този извод е достигнал както първоинстанционният съд, така и едноличният арбитър, който видно от § 52 и сл. обстойно е изследвал въпроса за наличие на арбитражна компетентност, като е заключил, че претенциите на ищеца произтичат или поне са свързани с Договора за дистрибуция.

Следователно поддържаното от въззивника основание за отказ от екзекватура по чл.5, б.„в" от Конвенцията за признаване и изпълнение на арбитражни решения не е налице.

По оплакването за неспазване на помирителната процедура , намерила отражение в чл.4.1 от дистирибуцеонния договор:

Според тази клауза, „Страните полагат най-добри усилия да уредят по приятелски начин всички спорове помежду си, произтичащи от или свързани с този договор, вкл. спорове относно неговата валидност изцяло или частично, чрез добросъвестни преговори“. Съдът намира, че формулирана по този начин, клаузата има препоръчителен характер и не поставя условия, които следва да се изпълнят за иницииране на арбитражно производство. Отделно от това, от показанията на разпитания свидетел и разменените имейли между страните се установява, че ищецът е положил всички усилия за решаване на спора по взаимно съгласие, но въззивникът, въпреки множеството отправени към него покани и многократно удължаване на срока, е отказал да заплати валидно възникналото и падежирало парично задължение.Разменените имейли сочат за осъществена комуникация между страните, но въпреки положените усилия, опитите за доброволно уреждане на спора явно са останали неуспешни, поради което се е стигнало и до разглеждане на делото пред арбитражния съд. В този смисъл доводите в жалбата са неоснователни.

По оплакването за ненадлежно провеждане на процедурата по уведомяване на ответника за всички етапи на арбитражното производство:

И това възражение е неоснователно. Събраните писмени доказателства сочат, че арбитражното производство е надлежно проведено, като ответникът е бил редовно уведомен за всички извършвани по него действия.

Видно от Писмо от 21.11.2023г., изпратено от Секретариата на Швейцарски арбитражен център по дело №300668-2023, известието за арбитраж е връчено чрез изпратен имейл на електронната поща на управителя на дружеството. Връчването е надлежно извършено, предвид уредената в чл.2, §1 от Правилника на Швейцарския арбитражен център

презумпция, а именно „за целите на настоящите Правила, всяко уведомление, включително съобщение, комуникация или предложение, се счита за получено, ако и когато е доставено на получателя или на неговото обичайно местоживеене, място на стопанска дейност, пощенски или електронен адрес; или, ако нито едно от тях не може да бъде установено след извършване на разумно проучване - на последно известно местоживеене, място на стопанска дейност, пощенски или електронен адрес на получателя".

Въпреки тази презумпция обаче, арбитърът е положил допълнителни усилия за връчването на книжата и на хартиен носител, като същите са били фактически връчени на адреса на управление на ответното дружество.

Видно от изпратения от арбитъра имейл до страните от 15.02.2024г. и приложените разписки за изпращане и известие за доставяне, исковата молба, определението за конституиране и насрочване са връчени на ответника както на адреса на управлението му, така и на електронната поща на управителя, за което едноличният арбитър е получил изрично

потвърждение. Последното е констатирано в т.21 от Окончателното решение, на която е акцентирал и първоинстанционният съд в мотивите на обжалваното решение.

Важно е да се акцентира върху това, че Окончателното решение има характер на официален документ относно установените в него

обстоятелства, и в частност, доставеното съобщение на електронната поща на ответника, поради което на основание чл.179 ГПК има обвързваща доказателствена сила за българския съд.

Такава сила притежава и приложеното по делото Съобщение от Секретариата на Арбитражния съд към Швейцарския арбитражен център, удостоверяващо обстоятелствата по връчване на всички процесуални книжа в хода на арбитражното производство. Липсата на надлежно оспорване на доказателствената сила на посочените официални документ от страна на ответника обвързва съда да приеме за установени фактите, посочени в тях.

Допълнително, твърденията на свидетеля Н. за наличие на система за филтриране на съобщенията поради фишинг атаки не бяха доказани при условията на пълно и главно доказване в хода на първоинстанционното производство, а се основават единствено на изразената от бившия управител на дружеството възможност, съобщенията от Швейцарския арбитражен център да са попаднали в спам директорията на имейла му . Както е приел и първоинстанционният съд, дори съобщенията да са попаднали в СПАМ, това само по себе си не означава, че не са били получени на електронния адрес. Следва да се отчете също така и заинтересоваността на свидетеля от изхода на делото, тъй като към онзи момент е бил управител на дружеството-ответник. Въпреки това, показанията му в смисъл, че не изключва възможността съобщението от арбитража, ведно с книжата да са попаднали в спам, не отричат установения от другите доказателства факт на връчване на ИМ и книжата, т.е не се установява категорично опровергаване на получаване на съобщенията.

Косвено доказателство за получените от ответника книжа е и факта, че с отговора на ИМ ответникът е приложил документи, съдържащи печата на адвокатското дружество, представлявало ищеца в производството пред Швейцарския арбитражен център, въпреки твърдението му, че е разбрал за арбитражното производство чак след образуване на делото за екзекватура пред СГС.

По отношение на доводите за лишаване на ответника от реална възможност за участие в арбитражното производство поради съкращаване на срока за отговор на известието за арбитраж:

Въззивникът се позовава на отбелязаното в §8 и §9 от Окончателното решение /л.60/, че на 21.10.2023г. Секретариатът отбелязва, че ответникът не е подал отговор на Известието в рамките на приложимия срок….Както е приел и първоинстанционният съд, явно се касае за техническа грешка в мотивите, като вместо 21.11.2023г. е посочено 21.10.2023г. Последното се потвърждава от Писмо от 21.11.2023г., изпратено от Секретариата на Швейцарски арбитражен център по дело № 300668-2023., в което се съдържат констатации, че на 19.10.2023 г. ответникът е получил Известието за арбитраж, като в рамките на определения тридесетдневен срок или до 20.11.2023 г. същият не е депозирал отговор. В тази връзка последният е разполагал изцяло със законоустановения срок да депозира отговор, но не се е възползвал от него. Неоснователни са доводите на въззивника, че ищецът е могъл да поиска поправяне на очевидната фактическа грешка в решението, но не го е сторил. Следва да се има предвид, че уредената в Правилника на Швейцарския арбитражен център процедура касае самото решение, т.е. диспозитивът му, по арг. от чл.34, §3, вр. чл.37, § 1, б. „б" от Правилника, като допусната техническа грешка в мотивите на съдебното решение не подлежи на поправка, доколкото по естеството си не представлява очевидна фактическа грешка по смисъла на нормативната уредба.

С оглед гореизложеното, не е налице и основанието по чл.V, §1, б. „б" от цитираната по-горе Нюйоркска конвенция за отказ за признаване и изпълнение на Окончателно решение.

По оплакването, че решението противоречи на българския обществен ред:

Неоснователни се явяват и твърденията за противоречие на Окончателното решение с обществения ред. Под „обществен ред“ следва да се разбират основополагащи за правопорядъка в държавата повелителни норми, принципи в правораздаването, които имат универсално значение. Нито приложимото право, нито стойността на заплатеното адвокатско

възнаграждение са въпроси, които засягат основни обществени ценности, които да обосноват отказ от признаване и изпълнение. Въззивният съд изцяло споделя изложеното в решението, че размерът на адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищеца в хода на арбитражното производство е определен съобразно процесуалните норми и правила на Швейцарския арбитражен център, приложението на които българският съд не е компетентен да разглежда.

С оглед установеното по делото, че възникналите между страните правоотношения по двете доставки са в изпълнение на процесния Договор за дистрибуция, то неоснователни се явяват и възраженията на ответника относно неприложимост на швейцарското материално право при разглеждане на спора. В т.3.16 от договора страните са постигнали съгласие за тълкуване и уреждане на отношенията във връзка с договора в съответствие със законите на Швейцария.

По така изложените съображения, както и тези, изложени от първоинстанционния съд, които въззивната инстанция изцяло споделя и към които на основание чл.272 от ГПК препраща, обжалваното решение е правилно и съобразено със закона и следва да бъде потвърдено. Жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, на въззиваемото дружество „КИАГЕН ГМБХ“ /ищеца/ следва да бъдат

присъдени разноските за тази инстанция съгласно представения списък по чл.80 ГПК /л.43/, към който са представени и доказателства за заплащането на претендирания адвокатски хонорар в размер на 4 923,74 евро – фактура за тази сума и извадка от банковата сметка на адвокатското дружество за действителното постъпване на сумата по нея.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд