Решение № 10731 от 14.8.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 176/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Образувано е по жалба от Й. Д. Й. от гр. Варна, [ЕГН], против Заповед № ЧР-03-82/19.12.2025 г. на Министъра на правосъдието, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“, считано от датата на връчване на заповедта (08.01.2026 г.). В жалбата се твърди, че в дисциплинарното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, засегнали правото на защита на санкционираното лице, а именно, че се твърдят няколко деяния, без да е индивидуализирано наказание за всяко от тях, което е пречка привлеченото към отговорност лице да разбере за кое от описаните нарушения е наказано. Жалбоподателят счита, че при издаване на заповедта са нарушени принципите за обективно, всестранно и пълно разследване на случая, тъй като са водени паралелни дисциплинарни производства, завършили с влезли в сила актове, които не са били взети предвид, освен това не са събрани обяснения от служителите, в чиито длъжностни характеристики попадат действията, приети за нарушения в дисциплинарното производство. Изтъква, че не са посочени действията, които трябвало да предприеме, но не предприел и с това извършил вменените му нарушения. Твърди пороци във формата и съдържанието на заповедта, както и че същата е материално незаконосъобразна, тъй като не може да се направи извод, че са били извършени посочените нарушения. Прави искане за отмяна на заповедта и за присъждане на разноски по делото. Ответникът, Министърът на правосъдието чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че обжалваната заповед съдържа всички необходими реквизити, издадена е при спазване на процесуалните норми и правилно приложение на материалния закон, както и в съответствие с целта на закона. Моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице с правен интерес – адресат на оспорения индивидуален административен акт, и пред компетентния да я разгледа съд, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на обжалване е Заповед № ЧР-03-82/19.12.2025 г. на Министъра на правосъдието, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 201, ал. 1, т. 3, предложение второ от ЗМВР, вр. чл. 10, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, на старши комисар Й. Й. – началник на Затвора – Варна, І категория, е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“, считано от датата на връчване на заповедта. Според мотивите на заповедта на 15.08.2025 г. Й. неправомерно разпоредил освобождаването на А. Е. (А. А. Б.), роден на [дата]. в К. регион, Руска федерация, от Затвора – Варна, при следните обстоятелства. Е. постъпил в ОС „ИН“ – Варна на 03.06.2025 г. С Постановление № 6151/03.06.2025 г. за временно задържане на основание чл. 16 от Европейската конвенция за екстрадиция от 1957 г., чл. 13, ал. 5 от ЗЕЕЗА и чл. 64, ал. 2 от НПК прокурор от ВКП е постановено временното му задържане под стража за срок до 3 дни (72 часа), считано от 15,30 ч. на 03.06.2025 г., по преписка с молеща държава Армения за деяния, съставомерни по българското законодателство по чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. На 05.06.2025 г. на основание определение по ч.н.д. № 849/2025 г. на Окръжен съд – Варна, потвърдено с определение по ч.н.д. № 181/2025 г., спрямо Е. била взета мярка за неотклонение „временно задържане под стража за срок от 40 дни“, и бил настанен в Затвора – Варна. С Постановление № 6151/10.07.2025 г. за предварително задържане под стража на основание чл. 14, ал. 2 от ЗЕЕЗА и чл. 64, ал. 2 от НПК прокурор от Върховна касационна прокуратура постановил задържане на Е. под стража за срок до 3 дни, считано от 16,30 ч. на 10.07.2025 г. С определение от 11.07.2025 г. по ч.н.д. № 1074/2025 г. Окръжен съд – Варна взел мярка за неотклонение „задържане под стража“ до приключване на екстрадиционното производство. С решение от 21.07.2025 г. по ч.н.д. № 1076/2025 г. Окръжен съд – Варна отказал да допусне екстрадиция на Е. в молещата държава Армения и изменил мярката за неотклонение в „домашен арест“. С решение от 04.08.2025 г. по в.н.ч.д. № 250/2025 г. Апелативен съд – Варна отменил решението по ч.н.д. № 1076/2025 г. Окръжен съд – Варна и допуска екстрадиция на Е. , като взел мярка за неотклонение „задържане под стража“ до фактическото предаване на Е. на молещата държава Република Армения. Решението влязло в законна сила на 04.08.2025 г. и постъпило за изпълнение в Затвора – Варна на 05.08.2025 г., където било регистрирано с вх. № 4668/05.08.2025 г. Междувременно с Постановление № 6151/28.07.2025 г. за предварително задържане под стража на основание чл. 14, ал. 2 от ЗЕЕЗА и чл. 64, ал. 2 от НПК прокурор от Върховна касационна прокуратура постановил задържане на Е. под стража за срок до 3 дни, считано от 16,30 ч. на 28.07.2025 г. по повод официална молба от Руската федерация за екстрадиция за деяние, съставомерно по българското законодателство по чл. 304, ал. 1 от НК. С определение от 31.07.2025 г. по ч.н.д. № 1180/2025 г. Окръжен съд – Варна взел мярка за неотклонение „задържане под стража“ до приключване на екстрадиционното производство и отново постановил настаняване на Е. в Затвора – Варна предвид служебно известния на съда факт, че спрямо Е. е налице друго производство по искане на Република Армения, по което с невлязло в сила решение е отказано предаването на лицето и е постановена мярка за неотклонение „домашен арест“. С решение от 07.08.2025 г. по ч.н.д. № 1181/2025 г. Окръжен съд – Варна отказал да допусне екстрадиция на Е. в молещата държава Руска федерация и изменил мярката за неотклонение от „задържане под стража“ на „подписка“, ако лицето не се задържа на друго основание. Това решение влязло в сила на 15.08.2025 г. Изпратено било до Началника на Затвора – Варна на същата дата и било заведено с рег. № 4878/15.08.2025 г. в 14,02 ч. Съдебният акт бил предоставен за отработване на Ж. Т. - служител на длъжност „анализатор на досиета“ - без санкция от страна на началника на затвора, ЗНРНОД на затвора или инспектор „режимна дейност“, като това касае всички съдебни актове по отношение на Е. Така според мотивите на заповедта е установено неизпълнение на решение № 87/04.08.2025 г. по в.н.ч.д. № 250/2025 г. на Апелативен съд – Варна. С разпореждане от 15.08.2025 г. Е. да бъде освободен от Затвора – Варна, Началникът на Затвора – Варна допуснал нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в нарушение на чл. 259 от ЗИНЗС относно освобождаването на обвиняемите и подсъдимите, допуснал нарушения при изпълнение на служебните си задължения по чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС да отговаря за спазването на законността в затвора, и по длъжностната си характеристика, и по-конкретно т. 1 и 3 от Раздел ІV и т. 1, 1.2 и 3 от Раздел V. В заповедта се посочва още, че съгласно чл. 186 от ППЗИНЗС лишените от свобода се освобождават от затвора само след писмено нареждане от началника. Като началник на Затвора – Варна Й. не извършил задълбочена проверка на преписката и на постъпилите съдебни и прокурорски актове за Е., пълен анализ и проверка на правното положение на Е., и не съобразил всички постъпили за лицето актове, което е довело до незаконосъобразното му освобождаване от Затвора – Варна. Това неправомерно освобождаване довело до затруднение на дейността на прокуратурата за осъществяване на екстрадицията на Е. в Република Армения, тъй като наложило обявяването на Е. за общодържавно издирване на 21.08.2025 г. Така описаното нарушение на служебната дисциплина е квалифицирано в заповедта по чл. 201, ал. 1, т. 3, предложение второ от ЗМВР – нарушение, затруднило дейността на други служби, държавни органи или организации – и след преценка на събраните доказателства, тежестта на нарушението, настъпилите последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината – непредпазливост, и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, на Й. е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 08.01.2026 г. От представената преписка се установява, че към датата на обжалваната заповед жалбоподателят старши комисар Й. Д. Й. заема длъжността Началник на затвор І категория в Затвора – Варна, считано от 10.11.2014 г. Според представена в преписката декларация от 19.02.2024 г. е запознат с Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН към министъра на правосъдието, утвърден със Заповед № ЛС-04-15/15.01.2024 г. на Заместник-министъра на правосъдието. Запознат е с актуалната си длъжностна характеристика на 04.11.2021 г. Обжалваната заповед е издадена в дисциплинарно производство, образувано по Заповед № ЧР-03-57/26.08.2025 г., издадена от Министъра на правосъдието (л. 77 от делото), според която от Постановление изх. № 6151/22.08.2025 г. по описа на ВКП се установяват данни, че руският гражданин А. Е., р. 25.08.1984 г., е неоснователно освободен от длъжностни лица при Затвора – Варна, тъй като не е изпълнено полученото от Апелативен съд – Варна Решение № 87/04.08.2025 г. по в.н.ч.д. № 250/2025 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е отменено Решение № 209/21.07.2025 г. по ч.н.д. № 1076/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна и е допусната екстрадицията на Е., като със същия акт е постановена мярка за неотклонение „задържане под стража“ до фактическото предаване на молещата държава. Дисциплинарното производство е образувано за разследване на нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 от ЗМВР, за които на основание чл. 203, ал 1, т. 13 от същия закон се предвижда наказание „уволнение“, извършени от старши комисар Й. Д. Й.. Уточнено е, че става въпрос за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Определен е дисциплинарно-разследващ орган и срок за приключване на производството 4 месеца от образуването. Заповедта е връчена на Й. на 27.08.2025 г. На 12.09.2025 г. на Й. е връчена покана да даде писмени обяснения по изложеното в заповедта във връзка с освобождаването на А. Е. и да приложи относими писмени доказателства. Конкретно са поставени въпроси, на които дисциплинарно разследваното лице да отговори писмено: каква е процедурата по разпределение, обработка и доклад на постъпилите за изпълнени в Затвора – Варна съдебни и прокурорски актове, кой служител от администрацията е обработил и анализирал получените за изпълнение съдебни и прокурорски актове за Е., какъв контрол е упражнен от Й. като началник на затвора при освобождаване на лицата с ЕЗА. На 16.09.2025 г. е представено писмено обяснение от Й., изх. № 5439/16.09.2025 г. на Затвора – Варна. Според обяснението функционалното задължение за привеждане в действие на присъди и постановления, постъпващи в затвора, създаване, попълване и закриване на затворнически досиета, изчисляване на присъдите и други, е възложено на режимно-административната служба, състояща се от двама инспектори „режимна дейност“, трима анализатори на досиета, трима деловодители, един технически изпълнител и един оператор въвеждане данни. Съдебните и прокурорските актове се регистрират във входящия дневник и подлежат на изпълнение, за което се насочват служебно от деловодителя директно към режимно-административната служба за изпълнение. Контролът върху процедурата за освобождаване на лишени от свобода след изтърпяване на наказанието или след промяна на мярката за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека, се извършва от инспектор „режимна дейност“ по длъжностна характеристика. Текущият контрол върху дейността на режимно-административната служба е възложен с длъжностната характеристика на заместник-началника на затвора като пряк ръководител. При подписване на служебна бележка обр. РА 30, началникът на затвора проверява дали са налице всички реквизити. В преписката са приложени постановление на прокурор във ВКП от 03.06.2025 г., писмо, с което Е. е настанен първоначално в Затвора – Варна, писмо, с което в Затвора – Варна са постъпили определение по ч.н.д. № 849/2025 г. на ОС – Варна, определение по в.н.ч.д. № 181/2025 г. на АпС – Варна, постановления на прокурор във ВКП от 10.07.2025 г. и от 28.07.2025 г., определение от 11.07.2025 г. по ч.н.д. № 1074/2025 г. на ОС – Варна, определение от 31.07.2025 г. по ч.н.д. № 1180/2025 г., решение от 21.07.2025 г. по ч.н.д. № 1076/2025 г. на ОС – Варна с отбелязване, че е влязло в сила на 04.08.2025 г. Представено е писмо рег. № 230/18.08.2025 г. от Заместник-началника на Затвора – Варна до ВКП, ОП — Варна, ОС - Варна и ОД на МВР – Варна, че Е. е освободен от Затвора въз основа на решението по ч.н.д. № 1181/2025 г. Представени са писма от ВКП до Затвора – Варна от 20.08.2025 г. с искане за информация дали Е. се намира в Затвора – Варна, и отговор от 20.08.2025 г. от Й. до ВКП, че Е. не се намира в затвора. Според приложеното Постановление от 21.08.2025 г., прокурор във ВКП възлага на ГДНП обявяването на Е. за общодържавно издирване и задържане под стража. Приложено е и постановление изх. № 6151/22.08.2025 г. по описа на ВКП по преписка № 6151/2025 г. по описа на ВКП, образувана по повод искане на съдебните власти на Република Армения за временно задържане под стража на А. Е., който се издирва с цел арест и екстрадиция въз основа на бюлетин за международно издирване на Интерпол от 29.12.2017 г. В постановлението са описани фактите относно задържането на Е. С него е възложено на Главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ да извърши проверка и да даде становище до ВКП на какво основание и по какви причини не е било изпълнено полученото от Апелативен съд – Варна Решение № 87/04.08.2025 г. по в.н.ч.д. № 250/2025 г. Главният директор на ГДИН е наредил да се извърши проверка по постановлението със Заповед № Л-06-34/21.08.2025 г., възложена на инспектор в сектор „Режимна дейност“ към ГДИН. Изготвен е доклад за резултатите от проверката, според който е извършено сериозно нарушение – неизпълнение на съдебното решение. Документалното освобождаване на Е. и изготвянето на служебната бележка е извършено от служители на длъжност „анализатор на досиета“ в Затвора – Варна при проявена небрежност при изпълнение на служебните им задължения, констатирани са и пропуски в организацията на дейността на сектор „Режимна дейност“ по отношение на документооборота и липса на контрол от страна на инспектор „режимна дейност“, в чиито функции е осъществяването на пряк контрол върху постъпилите за изпълнение съдебни актове. Направено е предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу инспектора „режимна дейност“ и срещу техническия сътрудник „анализатор на досиета“. По тази проверка писмено обяснение № 4765/25.08.2025 г. е дал и Й., в което са описани действията му след установяване на неправомерното освобождаване. Прокурорът от ВКП е уведомен за резултатите от проверката. Материалите от тази проверка са присъединени към дисциплинарната преписка с протокол от 22.10.2025 г. На 23.10.2025 г. дисциплинарно-разследващият орган е представил на Министъра на правосъдието обобщена справка рег. № 13-01-569*17/23.10.2025 г. В обобщената справка са описани подробно установените обстоятелства относно задържанията на Е. и постановените съдебни актове. Посочено е, че решение от 21.07.2025 г. по ч.н.д. № 1076/2025 г. на Окръжен съд – Варна, с което е отказана екстрадиция на Е. в молещата държава Армения и е изменена мярката за неотклонение в „домашен арест“, е влязло в законна сила на 04.08.2025 г. и е постъпило за изпълнение в Затвора – Варна на 05.08.2025 г., където е регистрирано с вх. № 4668/05.08.2025 г. Това решение е отменено с Решение от 04.08.2025 г. по в.ч.н.д. № 250/2025 г. Апелативен съд – Варна, екстрадицията на Е. в Армения е допусната и е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ до приключване на производството по екстрадиране на лицето в Армения. Описано е, че Решение от 07.08.2025 г. по ч.н.д. № 1181/2025 г. на Окръжен съд – Варна, с което е отказана екстрадиция на Е. в Руска федерация и е изменена мярката за неотклонение от „задържане под стража“ на „подписка“, ако лицето не се задържа на друго основание, е влязло в сила на 15.08.2025 г. То е постъпило в Затвора – Варна с писмо рег. № 4878/15.08.2025 г. в 14,02 ч., предоставено е за обработване на анализатор на досиета – Ж. Т., без санкция от началник на затвора, ЗНРНОД на затвора или инспектор „режимна дейност“. Посочено е, че Решение № 87 от 04.08.2025 г. по в.н.ч.д. № 250/2025 г. Апелативен съд – Варна не е изпълнено, че документалното освобождаване на Е. и изготвянето на служебна бележка за освобождаването му, предоставена за подпис на началника на Затвора е извършено от служител на длъжност „анализатор на досиета“ и по случая са образувани две дисциплинарни проверки срещу длъжностни лица. Според обобщената справка, с разпореждането си от 15.08.2025 г. Е. да бъде освободен от Затвора – Варна, Й. допуснал нарушение на служебната дисциплина, а именно на чл. 259 от ЗИНЗС, според който обвиняемите и подсъдимите се освобождават, когато мярката за неотклонение бъде отменена или заменена с друга, след получаване на определението на съда или постановлението на прокурора, освен ако се задържат на друго основание. Й. допуснал и нарушения при изпълнение на служебните си задължения съгласно длъжностна характеристика по раздел ІV, т. 1 - „ръководство, планиране, организиране и контрол на цялостната дейност по изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, осъществявано в затвора“ и по т. 3 – „прилагане на нормативно разписаните правомощия по отношение на лишените от свобода и спазване на законността в затвора“, по раздел V, т. 1 - „ръководи, планира, организира и контролира цялостната дейност по изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, осъществявано в затвора, по т. 1.2 – „формулира и разпределя задачите и ресурсите за тяхното изпълнение“ и по т. 3 – „отговаря за прилагане на нормативно разписаните правомощия по отношение на лишените от свобода и спазване на законността в затвора“. Според чл. 186 от ППЗИНЗС лишените от свобода се освобождават от затворите и поправителните домове само след писмено разпореждане от началника, като началник на затвора Й. би следвало да извърши задълбочена проверка на цялата преписка, включително и на постъпилите за Е. съдебни и прокурорски актове. Налице е непрофесионално изпълнение на служебните задължения и допуснати пропуски в работата, не е извършен пълен анализ и проверка на правното положение на Е., довело до незаконосъобразното му освобождаване. Всички постъпили актове за лицето не са съобразени, не са тълкувани юридически, предвид сложната фактология, което е могъл да направи Й. като служител с висше юридическо образование. Посочено е, че формата на вината е непредпазливост, тъй като не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. Неправомерното освобождаване на Е.в затруднило дейността на прокуратурата по предаване на лицето на Армения. Нарушенията на Й. са квалифицирани като нарушения на служебните задължения и на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, вр. чл. 201, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗМВР и при така изложените обстоятелства и правни изводи дисциплинарно-разследващият орган предлага на Министъра на правосъдието на Й. да бъде наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“. Й. е запознат с обобщената справка и със събраните в производството материали на 28.10.2025 г. и е получил копия от тях. Не са постъпили възражения или обяснения в 24-часовия срок, посочен в поканата за връчване на справката. На 10.11.2025 г. дисциплинарно-разследващият орган представя на Министъра на правосъдието становище по чл. 207, ал. 12 от ЗМВР, в което са изложени накратко обстоятелствата и е направено предложение на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, вр. чл. 197, ал. 1, т. 4, вр. чл. 201, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗМВР на Й. да бъде наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“. На 01.12.2025 г. на Й. е връчена Покана за даване на писмени обяснения рег. № 92-15-378/25.11.2025 г. от Министъра на правосъдието на основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР за извършено нарушение на 15.08.2025 г., отразено в обобщена справка рег. № 13-01-569-17/23.10.2025 г. По тази покана е подадено писмено обяснение изх. № 7961/01.12.2025 г., към което са представени копие от предходно обяснение и четири доклада от дисциплинарни проверки и четири заповеди за налагане на дисциплинарни наказания на служители в Затвора - Варна, съответно на инспектор Е. И. Т. – инспектор „Режимна дейност“, на Ж. М. Т. – технически сътрудник – анализатор досиета, на С. Д. Л. -технически сътрудник – анализатор на досиета и на Ж. М. Ж. – технически сътрудник – анализатор на досиета. С рег. № 13-01-569-32/ 05.12.2025 г. Главният директор на ГДИН е представил на Министъра на правосъдието преписката по приключилото дисциплинарно производство срещу Й., ведно с проект на заповед за налагане на дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 201, ал. 1, т. 3, пр. второ от ЗМВР – за нарушения, затруднили дейността на други служби, държавни органи или организации, във връзка с чл. 204, т. 1 от ЗМВР, чл. 10, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС. На 19.12.2025 г. е издадена обжалваната заповед. Заповедта е връчена на Й. на 08.01.2026 г. Жалбата до съда е подадена на 21.01.2026 г. В хода на съдебното производство са събрани представените от жалбоподателя Вътрешни правила за работа с досиетата на лишените от свобода в затворите, поправителните домове към затворите и ГД „Изпълнение на наказанията“ рег. № 2419/09.03.2020 г., утвърдени от Главния директор на ГДИН. Според тези правила информацията за съдебните актове и разпореждания на съда и прокуратурата за привеждането им в изпълнение се съхранява на хартиен носител в картоните и личните досиета на лицата, както и в електронен вид в информационния масив на затвора и ГДИН. Началникът на затвора определя със заповед служителите, които имат достъп до личните досиета, реда и начина за ползване на личните досиета и служител от сектор „режимна дейност“, под чийто контрол могат да се ползват личните досиета. Според т. 25 от правилата текущата работа и прилагането на документи към досиетата се осъществяват от анализаторите на досиета и техническите сътрудници-деловодители, които отразяват по реда на пристигането им всички документи относно настъпили промени в правното положение, получени нови съдебни актове, наложени мерки за неотклонение и други и ги докладват на съответните длъжностни лица. Приложена е длъжностна характеристика на „инспектор режимна дейност“, според т. 13 от която инспекторът контролира изпълнението на съдебните и прокурорски актове в затвора от всички служители и изисква законосъобразното изпълнение от същите, според т. 24 следи за правилното протичане на цялостния документооборот, според т. 27, отговаря за работата на оператор въвеждане на данни, анализатор на досиета и технически изпълнител и деловодител. Приложена е длъжностна характеристика на „технически сътрудник/анализатор на досиета“, според която сътрудникът получава и анализира присъди, определения, постановления и разпореждания на съда и прокуратурата и следи за точното им изпълнение, освен това съхранява получената информация в личните досиета, отразява в личните досиета промените в правното положение на настанените лица. Приети са още копия от Дисциплинарна преписка по Заповед № Л-06-37#1/28.08.2025 г. по описа на ГДИН за водено срещу инспектор „режимна дейност“ Е. Т. дисциплинарно производство; Дисциплинарна преписка по Заповед № Л-06-38#1/28.08.2025 г. по описа на ГДИН за водено срещу технически сътрудник – анализатор на досиета Ж. Т. дисциплинарно производство; Дисциплинарна преписка по Заповед № Л-824/29.09.2025 г. на Началника на Затвора – Варна за водено срещу технически сътрудник анализатор на досиета С. Л. дисциплинарно производство; Дисциплинарна преписка по Заповед № Л-825/29.09.2025 г. на Началника на Затвора – Варна за водено срещу технически сътрудник анализатор на досиета Ж. Ж. дисциплинарно производство. Прието е постановление за отказ да се образува наказателно производство поради липса на данни за извършено престъпление по чл. 299 от НК. Приета е Заповед № Л-364/30.04.2025 г. на Началника на Затвора – Варна, с която са определени служителите, които въвеждат в ИСИН данни, отнасящи се до изпълнение на наказанията „лишаване от свобода“ и мярката за неотклонение „задържане под стража“, както и доказателства за запознаване на служителите с тази заповед. Приета е и Заповед № 322/29.06.2020 г. във връзка с достъпа до картотеката и работата с досиетата на лишените от свобода и задържаните под стража. Представено е копие от личното досие на Е. и записите в ИСИН. При така установената фактическа обстановка и в резултат от проверката за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира следното: Към момента на издаване на обжалваната заповед жалбоподателят е държавен служител в ГДИН по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, на ръководна длъжност - Началник на затвор І категория в Затвора – Варна. Съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС за него са приложими по-специално разпоредбите в част Трета, глави VІІІ и Х от Закона за МВР, регламентиращи дисциплинарната отговорност и прекратяването на служебното правоотношение. Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 10, ал. 2, т. 5 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража – от Министъра на правосъдието, който е орган по назначаването за държавните служители в ГДИН и териториалните й служби, каквато териториална служба е Затвора – Варна в съответствие с чл. 6, ал. 3 от ППЗИНЗС. Заповедта е в писмена форма и отговаря на изискванията за реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Дисциплинарното разследване е проведено от орган, определен със заповедта за образуването му. Спазени са сроковете за провеждане на дисциплинарното производство по чл. 205, ал. 6 от ЗМВР и за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Изпълнени са изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР да бъде поканен служителят да даде обяснения и да получи обобщената справка. Съдът намира за основателни твърденията на жалбоподателя за нарушения, засягащи съдържанието на обжалваната заповед, и по-конкретно несъответствие между действията, с които се твърди, че е осъществил вменените му нарушения, и правните разпоредби, които са нарушени според дисциплинарно-наказващия орган, тоест несъответствие между фактическите и правните обстоятелства, изложени в заповедта. При описанието на фактическите обстоятелства е посочено, че с разпореждането си Е. да бъде освободен от затвора, Й. допуснал нарушение на служебната дисциплина, и по-специално на чл. 259 от ЗИНЗС, която съдържа общо правило относно освобождаването на обвиняемите и подсъдимите, но не и правило за поведение, адресирано до определен държавен служител. Посочено е, че Й. би следвало да извърши задълбочена проверка на цялата преписка, пълен анализ и проверка на правното положение на Е. Изложени са твърдения, че не са съобразени всички постъпили актове и не са тълкувани юридически, предвид сложната фактология. В същото време като нарушени са цитирани задължения от длъжностната характеристика на Й. за „ръководство, планиране, организиране и контрол на цялостната дейност по изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, осъществявано в затвора“ и за „прилагане на нормативно разписаните правомощия по отношение на лишените от свобода и спазване на законността в затвора“, както и да „формулира и разпределя задачите и ресурсите за тяхното изпълнение“. Всички тези правомощия на началника на затвора са свързани с организирането, ръководството и контрола на дейността по изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ и отговорност за прилагане на нормативно разписаните правомощия по отношение на лишените от свобода. Няма обаче изложени твърдения, че Й. е бил длъжен, но не е извършил конкретни изпълнителни действия, следващи от длъжността му. Няма посочени и конкретни факти, обосноваващи извод за неизпълнение на задълженията на Й. за ръководство и контрол съгласно длъжностната му характеристика. С това са нарушени изискванията за ясни и непротиворечиви мотиви на обжалваната заповед, които да позволят упражняването на правото на защита на наказаното лице. Съдът счита още, че в хода на дисциплинарното производство са допуснати съществени нарушения на разпоредбите на Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, приета на основание чл. 215а от ЗМВР, и съответно приложима в дисциплинарните производства срещу служители на ГДИН по силата на чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС. Според чл. 44 от инструкцията, в заповедта за образуване на дисциплинарното производство се включват данни за извършеното дисциплинарно нарушение и предвиденото наказание за нарушението. Целта на изложените в тази заповед данни е да се очертае обхватът на разследваните деяния, и по аналогия с всички актове за образуване на производства за ангажиране на административна/наказателна отговорност, да се изложат фактическите твърдения на органа, които подлежат на доказване от него и срещу които следва да организира защитата си привлеченото към отговорност лице. Фактите, изложени в заповедта, са, че Е. е неоснователно освободен от длъжностни лица при Затвора – Варна и с писмо от 20.08.2025 г. до ВКП Й. потвърждава, че е допуснато неизпълнение на установените правила, довело до освобождаването на Е. Посочени са разпоредбите на чл. 194, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 от ЗМВР, които съдържат всички видове дисциплинарни нарушения, но конкретно цитираното като текст нарушение е деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, тоест нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Според заповедта, за това нарушение се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Липсва всякакво конкретно изложение на действията на Й., с които е извършил това нарушение. Поканата за даване на писмени обяснения съдържа въпроси, от които фактическите твърдения на дисциплинарнонаказващия орган не стават по-ясни. В нея е поискано обяснение по изложеното в заповедта във връзка с освобождаването на А. Е., тоест по фактите, които са установени безспорно от приложените доказателства, включително и при служебната проверка, проведена от Й. като началник на затвора веднага след установяване на неправомерното освобождаване. Поискани са конкретни пояснения относно процедурата по разпределение, обработка и доклад на постъпилите за изпълнени в Затвора – Варна съдебни и прокурорски актове, кой служител от администрацията е обработил и анализирал получените за изпълнение съдебни и прокурорски актове за Е., какъв контрол е упражнен от Й. като началник на затвора при освобождаване на лицата с ЕЗА. Тоест поисканата информация би могла да има отношение към спазването на създадена от него или наложена с по-висш акт организация на документооборота и осъществявания контрол от страна на Й., но не и към етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, както е дефинирано разследваното дисциплинарно нарушение. Обжалваната заповед, с която завършва дисциплинарното производство, съдържа нови твърдения относно укоримото поведение на Й. – че не извършил пълен анализ и проверка на правното положение на Е. и анализ и юридическо тълкуване на всички постъпили за него правни актове. Правната квалификация също е различна - нарушения на служебните задължения и на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, а не пълния обхват на дисциплинарните нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1-4 от ЗМВР. Ето защо съдът счита, че дисциплинарноразследващият орган е извършил съществено нарушение на чл. 47, т. 5 и 6 от инструкцията, според който при промяна във фактическата обстановка и/или квалификацията на нарушението, или при получаване на данни за извършено от същия служител друго нарушение дисциплинарно-разследващият орган уведомява дисциплинарно-наказващия орган за изменение на заповедта за образуване на дисциплинарно производство или за образуване на ново дисциплинарно производство. Това изискване следва от необходимостта от гарантиране на процесуалните права на служителя в хода на цялото дисциплинарно производство, като му се осигури възможност да организира ефективна защита по фактите и по правото от самото начало на дисциплинарното разследване. Заповедта за образуване на дисциплинарното производство не е била надлежно изменена, за да включи конкретни факти и твърдения за неизпълнение на служебни задължения, следващи от нормативен акт или от длъжностната характеристика, срещу които Й. да се защитава и да ангажира доказателства. Вместо това, обхватът на дисциплинарното производство, очертан от текста на заповедта, е деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, а изброените като нарушени норми включват всички предвидени в закона дисциплинарни нарушения – неизпълнение на закон, подзаконов акт или служебна заповед, неизпълнение на служебни задължения, неспазване на служебни правомощия и неспазване на етичните правила. С промяната във фактическите твърдения, с изброяването на разпоредбите, предвиждащи всички възможни дисциплинарни нарушения, и конкретизиране в текста само на нарушение на етичните правила, сериозно е нарушено правото на защита на Й. и съществено е опорочено дисциплинарното производство, което налага отмяна на обжалваната заповед само на това основание. Установяват се и други съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в непълно изясняване на относимите обстоятелства. В даденото от Й. писмено обяснение в дисциплинарното производство от 16.09.2025 г. (л. 173 и следващите от делото), същият е изложил подробно разпределението на служебните задължения между служителите в режимно-административната служба, като е поискал в производството да се съберат сведения от конкретен служител. Посочил е, че по случая вече са образувани проверки. Не се установява да са снети такива сведения, нито резултатите от тези проверки, включително точните факти и обстоятелства, установени в тези производства, да са взети предвид от дисциплинарноразследващия или дисциплинарнонаказващия орган, макар да са били на разположение към датата на обобщената справка. В случая до освобождаването на Е. се е стигнало в резултат от поредица от фактически действия и правни преценки на редица длъжностни лица в Затвора – Варна, а не само на началника на затвора, всяко от които има конкретни задължения и правомощия, които следват от длъжностната му характеристика или от заповеди и разпореждания на горестоящите. Такива задължения и правомощия са уредени както във Вътрешните правила за работа с досиетата на лишените от свобода, утвърдени от Главния директор на ГДИН, така и в Заповед № Л-364/30.04.2025 г., в която са индивидуализирани служителите с конкретните функции. Тези конкретни задължения и правомощия не са установени и анализирани в дисциплинарното производство. Не са изложени конкретните действия на всеки от служителите в режимната служба в Затвора - Варна, довели до освобождаването, които установени от дисциплинарно-разследващи органи в ГДИН в производствата срещу тези служители. Така неизяснени са останали и точните действия на Й., с които е „разпоредил“ освобождаването на Е., и не са изложени обосновани изводи за не/изпълнението на служебните задължения на Й.. Непълното изясняване на относимите обстоятелства е довело и до констатации в обжалваната заповед, които противоречат на доказателствата в преписката. Така въпреки подробното описание на съдебните и прокурорските актове относно Е., на стр. 2, абзац 5 от заповедта е посочено, че Решение по ч.н.д. № 1076/2025 г. от 21.07.2025 г., с което е отказана екстрадиция на Е. в молещата държава Армения и е изменена мярката за неотклонение в „домашен арест“, е влязло в законна сила на 04.08.2025 г. и е постъпило за изпълнение в Затвора – Варна на 05.08.2025 г., където е регистрирано с вх. № 4668/05.08.2025 г., въпреки че именно това решение е отменено с неизпълненото Решение № 87 от 04.08.2025 г. по в.н.ч.д. № 250/2025 г. Апелативен съд – Варна. По всички гореизложени съображения, съдът намира, че обжалваната заповед е издадена при особено съществени процесуални нарушения, засегнали правото на защита на привлеченото към отговорност лице, и довели до непълно изясняване на относимите факти и обстоятелства, поради което следва да бъде отменена. При този изход от производството, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените в производството разноски в размер на 5,11 евро държавна такса. Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът