Решение № 1564 от 2.4.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 2425/2025 г.

Производството е образувано по искова молба, подадена от "Банка ДСК" АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Московска“ № 19 срещу ••••• ••••• (•••••), родена на ••••• г., гражданин на •••••, ЛНЧ № •••••, с паспорт № ••••• издаден на ••••• г., с настоящ адрес: гр. П., ул. ••••••••••“ № *, ет. ••, ап. ••, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 17 от ЗКСД вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответницата ••••• ••••• да заплати на ищеца •••••••••• АД следните суми: 12402,82 лв. – главница по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студени и докторанти от ••••• г., сключен между страните, и Допълнително споразумение към него от ••••• г., вземанията по който са обявени за предсрочно изискуеми; 2218,70 лв. – договорна лихва за периода 28.10.2021 г. – 17.04.2024 г.; 272,91 лв. – обезщетение за забава за периода 28.10.2021 г. – 17.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 19.04.2024 г., до окончателното изплащане на вземането. В исковата молба се твърди, че на ••••• г. между страните е сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студени и докторанти, по силата на който ищецът предоставил на ответницата сумата в общ размер на 78 233,20 лв. за заплащане на такси за обучение за срок от 120 месеца. Сочи се, че на ••••• г. е подписано Допълнително споразумение за предоговаряне размера на кредита, като първоначално договорената сума в размер на 78 233,20 лв. била намалена на сумата от 7823,32 лв. Срокът на Договора останал същият. Заемната сума следвало да бъде върната за 120 месеца от изтичане на гратисния период за издължаване на главницата и лихвата по кредита, обхващащ времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от датата на провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломната работа, съобразно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен. Посочва се, че кредитът бил усвоен на части чрез преводи по банковата сметка на висшето училище не по-късно от последната дата на дължимата такса за обучение за съответния семестър. Всеки превод бил в размер на дължимата такса за обучение за съответния семестър и се извършвал след предоставяне на Уверение, издадено от учебното заведение, удостоверяващо качеството на кредитополучателя на студент с право да се запише за следващ семестър. Навеждат се доводи, че всяка дължима такса на ответницата за обучение била превеждана по сметка на ••••• – гр. Пловдив. По този начин банката била изпълнила своето задължение за предоставяне на кредитната сума. На 08.12.2024 г. била усвоена главница по кредита в размер на 7823,32 лв. Общата дължима главница от 12402,82 лв. била формирана от усвоената главница от 7823,32 лв. и капитализирана лихва от 4579,50 лв. С договора бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 7 % годишно върху усвоената част от кредита. Според т. 10.2 от Общите условия лихвата се начислявала върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализирала годишно. Съобразно т. 5 от Договора кредитът следвало да се погаси в разплащателна сметка на ищеца с равни месечни вноски, съгласно погасителен план. Съгласно чл. 6 от Договора падежната дата за издължаване на месечните вноски след изтичане на гратисния период била 28-мо число на месеца. Крайният срок за полагане на последния държавен изпит по специалност ••••••••••“, по която ответницата се обучавала, бил 30.09.2020 г. Поради това гратисният период по чл. 3 от Договора бил до 30.09.2021 г., съответно първата падежна вноска била от 28.10.2021 г., като кредитът следвало да се погасява на 120 равни месечни вноски, всяка в размер на 144,00 лв. Според чл. 17.1 от Общите условия към Договора за кредит при допусната забава за плащане на вноска на падежна дата, частта от вноската, представляваща главница, се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Сочи се, че с изтичане на гратисния период, кредитополучателят не е извършвал каквито и да било плащания по кредита, вследствие на което останало неплатено задължение за главница в пълния й размер. Към датата на подаване на настоящата искова молба – 19.04.2024 г. били неизплатени 30 броя месечни погасителни вноски с падежи от 28.10.2021 г. до 28.03.2024 г. с общ размер на просрочените вноски – 4319,97 лв., от която сума, просрочената договорна лихва била в размер на 2170,46 лв., а просрочената главница – в размер на 2149,51 лв. Съгласно предвиденото в т. 17.2 от Общите условия, при допусната забава в плащанията над 90 дни, целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем и в тази връзка предвид липсата на плащане на 30 поредни месечни вноски, банката обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от получаване на препис от исковата молба от длъжника. Общо дължимата сумата по кредита към подаване на исковата молба бил в размер на 14894,43 лв., от които: изискуема главница в размер на 12402,82 лв. (7823,32 лв. – просрочена главница и 4579,50 лв. – капитализирана към главницата лихва на основание чл.10.2 от ОУ, начислена през гратисния период); договорна лихва в размер на 2218,70 лв. за периода от 28.10.2021 г. до 17.04.2024 г.; обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) в размер на 272,91 лв. за периода от 28.10.2021 г. до 17.04.2024 г. По изложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски. В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата ••••• •••••, чрез назначения й особен представител адв. С. М., с който оспорва предявените искове. Твърди, че предсрочната изискуемост на процесния кредит не е обявена по надлежния ред, тъй като исковата молба не е връчена на длъжника, а на назначен му от съда особен представител. Поради това искът не можел да бъде уважен за вноските по кредита, чийто падеж все още не е настъпил. Дори и да се приемело, че кредитът е надлежно обявен за предсрочно изискуем, то част от претендираната главница не се дължала, тъй като процесният Договор за кредит бил недействителен. Твърди, че са нарушени изискванията на чл. 17, ал. 4, чл. 18, ал. 3 и чл. 24, ал. 2 от ЗКСД, като излага подробни доводи в тази насока. Акцентира върху това, че представеният по делото погасителен план не е подписан от страните, като поддържа, че това обуславя извода, че не е спазено изискването в Договора да са посочени условията за издължаване на кредита от потребителя. При сключването на процесния Договор на кредитополучателя не била предоставена пълна, точна и максималко ясна информация относно условията на Договора, включващи плащанията, които следва да извърши и оскъпяването на кредита. Сочи, че ответницата има качеството на потребител по смисъла на на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което процесният договор се подчинява и на изискванията на ЗЗП и ЗПК. Поддържа, че процесният договор е сключен в нарушение на чл. 143, ал. 1, т. 11, 12 и 19 от ЗЗП, поради което се явява нищожен сьгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Включването (капитализирането) на изтеклата възнаградителна лихва в гратисния период към главницата по кредита, а не третирането й като самостоятелно вземане за договорна лихва, водило до неправилно формиране на приложимия към договора ГПР. В Договора за кредит не бил посочен ГПР, както и общо дължима сума, като липсвала яснота относно подлежащите на връщане суми и начина на определяне на ГПР. Това от своя страна водило до цялостна недействителност на Договора за кредит на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК. Сочи, че чл. 23, ал. 3 от ЗКСД дава възможност на кредитора да начислява лихва върху кредита през гратисния период, но не и впоследствие да включва изтеклата лихва в главницата по кредита и да капитализира допълнителен приход върху нея (както бил сторил кредиторът в процесния случай). Подобно действие следвало да се окачестви като нелоялна и по - специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО. Заявява, че в Договора липсва клауза за капитализация на лихвата към главницата, а и подобна клауза не съответствала на чл. 21 и чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗКСД, определящи обхвата на главницата. Излага, че с извършеното олихвяване на лихвите се достига до т. нар. •••••анатоцизъм“ по смисъла на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, който съгласно чл. 294, ал. 1 от ТЗ е допустим само при уговорка между търговци. Така на практика се начислявала възнаградителна лихва, която надхвърля предвидения максимален размер от 7 %, което от своя страна противоречало на чл. 20 от ЗКСД и било в отклонение на потребителската закрила от неравноправни клаузи по чл. 143 - 146 от ЗЗП. Тъй като процесният договор бил недействителен, то на основание чл. 17, ал. 7 от ЗКСД кредитополучателят бил длъжен да върне само чистата стойност на кредита, но не дължал лихви, такси или други разходи. При тази хипотеза искът за главница, надхвърлящ размера на действително усвоената по кредита сума, се явявал неоснователен и следвало да бъде отхвърлен. Неоснователни били и акцесорните искове за договорна лихва и лихва за забава. Твърди, че претендираната с исковата молба лихва за забава не се дължи на собствено основание. Същата била формирана по реда на т. 17.1 от ОУ и била с характер на мораторна неустойка. Методиката, по която се образувала (договорната лихва плюс надбавка от 10 процентни пункта) и начинът, по който се начислявала съобразно т. 17.1 от ОУ, налагало разбирането, че не се касае за мораторна лихва, а за мораторна неустойка. Доколкото договорът за кредит е цялостно недействителен, то акцесорните вземания (какво е това за неустойка) били недължими (по арг. от чл. 17, ал. 7 от ЗКСД). По гореизложените съображения ответницата, чрез назначения й особен представител адв. С. М., моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. В открито съдебно заседание ищецът Банка ДСК АД, чрез юрк. Л. А., моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски. В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК депозира писмена защита, в която излага съображения за основателност на предявените искове. В открито съдебно заседание особеният представител на ответницата – адв. С. М., намира предявените искове за неоснователни и моли за отхвърлянето им. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното: По делото е представен и приет като писмено доказателство Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по Закона за кредитиране на студенти и докторанти от ••••• г., сключен между ищеца ••••••••••“ ЕАД, в качеството на кредитодател и ответницата ••••• •••••, като кредитополучател, по силата на който ищецът е предоставил на ответницата кредит за заплащане на такси за обучение в размер на 78 233,20 лв., със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период. Според чл. 3 от договора гратисният период за издължаване на главницата и лихвата по кредита обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичането на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича срокът на докторантурата. Съгласно чл. 4 от договора кредитът се усвоява на части въз основа на представен документ, удостоверяващ качеството на кредитополучателя на студент или докторант, като сумата за всяка дължима такса за обучение се превежда по сметка на съответното учебно заведение. Според договореното в чл. 5 от договора кредитът се погасява с равни месечни вноски съобразно погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период по чл. 3, обхващащ времето от датата на първото усвояване до изтичането на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа, съответно от датата, на която изтича срокът на докторантурата. Съгласно чл. 7 от договора кредитополучателят заплаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7 % на годишна база. Писменият документ, в който е обективиран договорът, съдържа превод на същия на английски език и носи подписите на страните по него на всяка страница. Видно от чл. 10.2 от приложимите към кредитното правоотношение Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД), дължимата лихва се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, в който случай се капитализира годишно. От представеното по делото Допълнително споразумение за предоговаряне на размера на кредита от ••••• г. към Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти от ••••• г. се установява, че страните са постигнали съгласие за намаляване размера на кредита от 78 233, 20 лв. на 7 823, 32 лв. при запазен срок за издължаване. От представения актуален погасителен план (л. 36 – л. 38 от изпратеното по подсъдност гр.д. № 23254/2024 г. по описа на СРС), който не е подписан от страните, но се твърди от ищеца, че е приложим към кредитното правоотношение, се установява, че първата вноска по кредита е дължима от ответника на 28.10.2021 г., като възнаградителната лихва се начислява не върху сумата от 7 823,32 лв., която е реално усвоената стойност по кредита, а върху сумата от 12 331,17 лв. - величина, при която към усвоената главница са включени и изтеклите капитализирани лихви в гратисния период. Видно от представеното Уверение, издадено на основание чл. 10, ал. 3 от ЗКСД от ••••• – гр. П., ответницата е имала право да запише зимен семестър на учебната 2014/2015 г. при семестриална такса в размер на 4000 евро, със срок за заплащане на семестриалната такса до 20.10.2024 г. и годишна такса в размер от 8000 евро. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективна, обоснована и компетентно изготвена от вещото лице, се установява, че по процесния Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по Закона за кредитиране на студенти и докторанти от ••••• г. е усвоена сумата в размер на 7823,32 лв. на 08.12.2014 г. Посочено е, че липсват извършени вноски от страна на ответника за погасяване на задължението по процесния Договор за кредит от 05.12.2024 г. и Допълнителното споразумение от ••••• г. към него. Към датата на подаване на исковата молба в съда – 19.04.2024 г., са просрочени 30 броя погасителни вноски в общ размер на 4320,00 лв., от които: 2149,51 лв. – главница и 2218,70 лв. – възнаградителна лихва. Непогасените задължения по процесния договор за кредит и допълнителното споразумение към него към датата на подаване на исковата молба в съда – 19.04.2024 г., са следните: 2149,51 лв. – главница, 2218,70 лв. – договорна лихва за периода от 28.10.2021 г. до 18.04.2024 г. и 272,91 лв. –лихва за забава за периода от 28.11.2021 г. до 18.04.2024 г. Непогасените задължения по процесния договор за кредит и допълнителното споразумение към него към датата на връчване на исковата молба на ответника, чрез назначения му особен представител – 30.10.2025 г., са следните: 12402,82 лв. – главница, 2218,70 лв. – договорна лихва за периода от 28.10.2021 г. до 18.04.2024 г. и 272,91 лв. – лихва за забава за периода от 28.11.2021 г. до 18.04.2024 г. В съдебно заседание вещото лице посочва, че главницата от 12402,82 лв. е формирана от сумата в размер на 7823,32 лв. – главница и прибавената към нея капитализирана лихва от 4579,50 лв., начислена за периода 05.12.2015 г. – 28.09.2021 г. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 17 от ЗКСД вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД. По допустимостта на производството: Съгласно разпоредбата на чл. 4 от КМЧП българският съд е компетентен да разгледа даден спор не само когато ответникът има обичайно местопребиваване в страната, но и тогава когато ищецът е юридическо лице и е регистрирано в Република България. В случая ищецът е юридическо лице, което е регистрирано в Република България. Съгласно чл. 16 от КМЧП, уреждащ компетентността на съда по спорове засягащи права на потребители, в случаите когато страна по делото е потребител, следва да се приложи чл. 4 от КМЧП. Предвид това, именно българският съд е компетентен да разгледа спора стига ищецът да е регистриран в Република България, какъвто е и настоящият случай. По основателността на предявените искове: В процесния случай о т анализа на събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че между ищеца Банка ДСК АД, в качеството му на кредитодател, и ответницата ••••• •••••, като кредитополучател, е сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти от ••••• г. и Допълнително споразумение към него от ••••• г., по силата на които ищецът е предоставил на ответницата кредит в размер от 7 823, 32 лв. за заплащане на семестриални такси за обучение в университет (тази сума е реално усвоена от ответницата). По отношение обявяването на вземанията по процесното кредитно правоотношение за предсрочно изискуеми: В исковата молба се твърди, че поради незаплащане на 30 месечни вноски, вземанията по процесния договор за кредит са обявени за предсрочно изискуеми преди подаване на исковата молба в съда. Ищецът обаче не е ангажирал доказателства по делото, от които да се установява, че вземанията по процесното кредитно правоотношение са обявени за предсрочно изискуеми преди депозиране на исковата молба в съда. Едновременно с това ищецът моли, в случай че бъде прецено, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена преди иницииране на настоящото исково производство, същата да се счита за обявена с предявяването на иска и това да бъде съобразено на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК като факт, настъпил в хода на процеса. Трайна е съдебната практика в разбирането, че в хипотезата на обективирано в исковата молба волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост, следва да се приеме, че с връчването на препис от исковата молба на длъжника това волеизявление стига до него, т.е. това е и моментът на настъпване на предсрочната изискуемост (в този смисъл Решение № 139/05.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г. на ВКС, I т.о., Решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ВКС, II т.о., Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, І т.о.). Не съществува пречка предсрочната изискуемост на вземанията по кредитното правоотношение да бъде обявена на длъжника-ответник и чрез назначения му в процеса особен представител (в този смисъл Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 86/27.10.2020 г. по т.д. № 2118/ 2019 г. на ВКС, I т.о). Предвид обстоятелството, че в настоящото производство ответницата участва по делото чрез назначен особен представител, то предсрочната изискуемост на вземанията по процесното кредитно правоотношение следва да се счита за надлежно обявена с връчването на препис от исковата молба и съдът да съобрази това като факт, настъпил в хода на процеса на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. По своята правна същност договорът за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по Закона за кредитиране на студенти и докторанти от ••••• г. е договор за потребителски кредит, предвид неговия предмет и страни. Кредиторът Банка ДСК АД е банкова финансова институция по смисъла на ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответницата е физическо лице, действащо при сключването му извън професионалната си компетентност, което му придава качеството на потребител на финансова услуга. Процесният договор попада в приложното поле на Закона за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД), с който е въведена специална правна уредба и защита на кредитополучателите с оглед гарантиране достъпа до образование чрез държавна подкрепа. Този нормативен акт се явява специален по отношение на ЗПК и ЗЗП, съгласно изричното препращане в текста на чл. 17, ал. 5 от ЗКСД, според който за договора за кредит по този закон се прилагат и чл. 143-148 от ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗКСД с договора за кредит банката предоставя на студента или докторанта, наречен кредитополучател, целеви кредит за заплащане на таксите за обучение и/или за издръжка, а кредитополучателят се задължава да върне заетата сума в срока и при условията и по реда, предвидени в договора, като съгласно чл. 17, ал. 4 от ЗКСД кредитополучателят не е длъжен да извършва плащания, които не са включени в условията на сключения договор. За тази цел в чл. 18, ал. 3 от ЗКСД е предвидено задължение на банката преди сключване на договора да уведоми кредитополучателя за всички условия на кредита. Според чл. 19, ал. 2 от ЗКСД к редитополучателите не дължат заплащането на такси, комисиони или други разходи, непосредствено свързани с отпускане и управление на кредита. Съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗКСД (ред. изм. с ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., действаща към момента на възникване на процесното облигационно правоотношение) по този тип договори се дължи лихва, която не може да надхвърля 7 %, като уговорката за по-висока лихва е нищожна. По време на гратисния период, който обхваща периодът от сключването на договора за кредит до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователноквалификационна степен, съответно от датата, на която изтича определеният срок на докторантурата, кредитополучателят не дължи плащане на главницата и лихвите по кредита, но през този период банката начислява лихва върху кредита (чл. 23 от ЗКСД). В разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗКСД е предвидено, че общият размер на задължението на кредитополучателя се формира след изтичане на гратисния период и включва: 1. главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка; 2. лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит. Съгласно чл. 17, ал. 6 от ЗКСД когато не са спазени изискванията на ал. 1 и 4 и на чл. 18, ал. 3, договорът за кредит е недействителен. В разглеждания случай процесният договор не отговаря на изискванията за действителност, уредени в специалния закон - ЗКСД. С процесния договор е отпуснат кредит за заплащане на семестриални такси и е уговорена фиксирана лихва за предоставения кредит, която не може да надхвърля 7 % на годишна база, но не е посочен конкретен фиксиран размер на лихвата, който е приложим по кредитното правоотношение. Така формирана клаузата на чл. 7 от процесния договор за кредит възпроизвежда напълно разпоредбата на чл. 20 от ЗКСД (ред. изм. с ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.), която императивно поставя горна граница на размера на годишната възнаградителна лихва. Посочена по този начин, клаузата не е уговорена по ясен и разбираем за кредитополучателя начин, тъй като не посочва конкретен размер на възнаградителната лихва, а само горна граница на същия – 7 %. Така икономически по-слабата страна е в невъзможност да прецени икономическите последици от сключването на договора. Едновременно с това съгласно чл. 10.2 от приложимите към процесния договор ОУ начислената по време на гратисния период лихва върху усвоената част от кредита се капитализира годишно, т.е. се прибавя към главницата, като увеличава нейния размер. По този начин след изтичане на гратисния период размерът на главницата не е равен на размера на отпуснатите средства за такси за обучение така, както изисква чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗКСД, а включва и възнаграждението на банката за този период. В случая към усвоената сума е прибавена капитализираната лихва и сборът от двете суми съставлява претендираната главница по кредита (остатъчна главница). Следователно след изтичане на гратисния период лихвата се е начислявала и върху лихвата, която вече е начислена по време на гратисния период. Този извод се потвърждава и от приложимия към договора за кредит актуален погасителен план след сключването на Допълнителното споразумение от ••••• г., от който се установява, че още с първата дължима от потребителя вноска, след изтичане на гратисния период, олихвяемата главница не е реално усвоената по договора сума - 7823,32 лв., а е в размер от 12 331,17 лв., представляваща сбор от усвоената сума и капитализираната в гратисния период лихва. Включването (капитализирането) на изтеклата възнаградителна лихва в гратисния период към главницата по кредита, а не третирането й като самостоятелно вземане за договорна лихва, води и до неправилно формиране на приложимия към договора годишен процент на разходите. Величината на разходите по договора за кредит е посочена в първоначалния погасителен план като 7,23 %, но предвид факта, че изтеклите в гратисния период лихви не следва да се включват към главницата, а да се считат като самостоятелно вземане за лихва, то посоченият от кредитора ГПР се явява неправилно изчислен . Това от своя страна води до цялостна недействителност на договора за кредит (в този смисъл е постановеното по т. 2 от диспозитива на Решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело C‑714/22, постановено по преюдициално запитване на СРС). Нормата на чл. 23, ал. 3 от ЗКСД дава възможност на кредитора да начислява лихва върху кредита през гратисния период, но не и впоследствие да включва изтеклата лихва в главницата по кредита и да капитализира допълнителен приход върху нея. Подобно поведение следва да се окачестви като нелоялна и по-специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. В случая е допуснато нарушение на изискванията на чл. 17, ал. 4 от ЗКСД и чл. 18, ал. 3 от ЗКСД, доколкото при сключването на процесния договор за кредит на кредитополучателя не е предоставена пълна, точна и максимално ясна информация относно условията на договора, включващи плащанията, които следва да извърши и оскъпяването на кредита. Не се установява страните да са договорили конкретен фиксиран размер на договорната лихва съгласно чл. 7 от договора. Отделно от това актуалният погасителен план, неразделна част от договора, не е подписван двустранно от страните, не е довеждан до знанието на кредитополучателя и не е предоставена възможност на последния да се запознае със съдържанието му и да изрази становище. В процесния договор е посочено единствено, че падежна дата на издължаване на месечните вноски след изтичане на гратисния период е 20-то число на месеца. Това обаче не е достатъчно, за да може потребителят да бъде наясно с размера на всяка погасителна месечна вноска, както и с това каква част от главницата и каква част от възнаградителната лихва се погасява. По този начин за кредитополучателя са останали неясни икономическите последици от сключването на договора. Налага се извода, че не е спазено изискването в договора да са посочени условията за издължаване на кредита от потребителя. Следва да се отбележи, че размерът на погасителната вноска е съществен елемент от съдържанието на договора за кредит и липсата на договарянето й води до извод за недействителност на договора. Следователно нарушени са изискванията на чл. 17, ал. 4, чл. 24, ал. 2 и чл. 18, ал. 3 ЗКСД, тъй като банката не е изпълнила задължението си да уведоми кредитополучателя за всички условия по кредита. В договора липсва клауза за капитализация на лихвата към главницата, а освен това подобна клауза не съответства на чл. 21 и чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗКСД, определящи обхвата на главницата - отпуснатите средства за такси. По гореизложените съображения съдът намира, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 17, ал. 6 от ЗКСД, поради противоречие на чл. 10.2 от ОУ с изискванията на чл. 17, ал. 4, чл. 18, ал. 3, чл. 19, ал. 2, чл. 20, чл. 24, ал. 1 от ЗКСД. Съгласно чл. 17, ал. 7 от ЗКСД, в случай на недействителност на договора за кредит кредитополучателят е длъжен да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, такси или други разходи. Посоченият текст е аналогичен на чл. 23 от ЗПК. При установена в хода на исковото производство по чл. 79 от ЗЗД недействителност на договор за потребителски кредит, предявеният иск следва да бъде уважен с установяване на дължимата чиста стойност на кредита, без да е необходимо вземането за чистата стойност да бъде предявено от кредитора с иск по чл. 55 от ЗЗД (в този смисъл Решение № 50259/12.01.2023 г. по гр.д. № 3620/2021 г. на ВКС, III г.о. Решение № 50174/26.10.2022 г. по гр.д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 60186/28.11.2022 г. по т.д. № 1023/2020 г. на ВКС, I т.о.). В процесния случай от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че ответницата – кредитополучател е усвоил единствено сумата в размер на 7 823, 32 лв., като не е извършила плащания за погасяване на задълженията си по кредита. При това положение съдът намира, че искът за главница се явява доказан по основание и до размера на 7823,32 лв. (усвоената част от главницата) . За разликата над сумата от 7823,32 лв. до пълния претендиран размер от 12 402,82 лв. искът за претендираната главница следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Върху уважения размер на претенцията за главница се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. С оглед установената недействителност на процесния договор за потребителски кредит, ответницата, на основание чл. 17, ал. 7 от ЗКСД, дължи връщане единствено на незаплатената от нея чиста стойност на кредита, но не и акцесорните вземания, каквото е това за възнаградителна лихва и за мораторна неустойка. Предвид изложеното, искът с правно основание чл. 420, ал. 2 от ТЗ за присъждане на сумата от 2218,70 лв. – договорна лихва за периода 28.10.2021 г. – 17.04.2024 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Неоснователна се явява и претенцията на ищеца по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на процесната наказателна лихва (мораторна неустойка), предвидена в чл. 17.2 от Общите условия. Поради това искът по 92, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 272,91 лв. – лихва за забава, за периода 28.10.2021 г. – 17.04.2024 г., следва също да бъде отхвърлен като неоснователен. По разноските: При този изход на правния спор право на разноски имат и двете страни. Ищецът своевременно е направил искане за присъждане на сторените по делото разноски, като е представил доказателства за заплащане на следните суми по делото: 324,60 евро (превалутирани 634,86 лв.) – държавна такса, 889,90 евро (превалутирани 1740,50 лв.) – възнаграждение за назначен особен представител на ответника и 204,52 евро (превалутирани 400,00 лв.) – депозит за вещо лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза. Ищецът се представлява в производството от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, съдът определя размера на юрисконсултското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца за настоящото производство в размер на 75,00 евро по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 о т ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 о т НЗПП. Съразмерно на уважената част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на 784,74 евро – съдебноделоводни разноски по делото. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответницата има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от предявените искове. По делото не са представени доказателства за сторени от ответницата разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани в нейна полза. Така мотивиран, съдът