Решение № 105 от 12.2.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 3723/2025 г.

наказателно дело № 20252120203723 по описа за 2025 година Производството е образувано въз основа на жалба, подадена от к.-к ООД, ЕИК••••••••, против Наказателно постановление №14/19.08.2025 г., издадено от Зам.Кмета на Община Созопол с което на основание чл. 213, ал.1 от Закона за туризма му е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 7 000 лева за нарушение по чл. 116, ал.1 от Закона за туризма (ЗТ). Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно като постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуални правила, и необосновано и като такова моли да бъде отменено. Наред с искането за отмяна на наказателното постановление, с жалбата при условията на алтернативност са направени още искания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Жалбоподателят редовно уведомен се представлява от адв.Д., която поддържа жалбата, развива допълнителни доводи за отмяна на обжалваното НП и моли за присъждане на разноски. Административно наказващият орган изпраща процесуален представител – адв.Б., който изразява становище за неоснователност на жалбата и счита, че както АУАН така и НП съдържат всички изискуеми реквизити, а постановлението е издадено с оглед събраните в хода на административно наказателното производство доказателства. Моли постановлението да бъде потвърдено, включително и в частта относно размера на наложеното административно наказание. Претендира за разноски. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна: При извършена проверка от св.Н. в ЕСТИ и ИТРО се установило, че жалбоподателя не водел регистър на настанените туристи. За извършената проверка актосъставителя съставил констативен протокол, в който подробно описал констатациите си, като посочил, че жалбоподателя извършвал хотелиерски услуги, но нямал регистриран профил и регистрация в двете системи. Актосъставителят счел, че е нарушена разпоредбата на чл.116 ал.1 от ЗТ и изпратил покана до жалбоподателя за съставяне на АУАН. В АНП липсват доказателства въпросната покана за съставяне на АУАН да е връчена редовно на жалбоподателя. Актът бил съставил на жалбоподателя в негово отсъствие, като няма данни в последствие да е бил запознат с неговото съдържание. Наказващият орган е приел, че нарушението е установено и е издал обжалваното наказателно постановление, в което като обстоятелства е посочил, че дружеството, извършва туристическа дейност – хотелиерство, като не води регистър за настанените туристи, с което постановление е наложил наказание „имуществена санкция“ от 7000 лв., като също е приел, че нарушението е по чл. 16, ал.1 от ЗТ. Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Административнонаказателното производство е започнало на основание съставен АУАН, който е съставен в присъствие на двама свидетели, в нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН въвежда по императивен начин изискването за съставяне на акта в присъствие на нарушителя, като само при условията на ал.2, може да се състави в негово отсъствие, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или пък след покана не се яви, като разпоредбата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН допуска АУАН да бъде съставен и в негово отсъствие. АУАН съгласно ЗАНН следва да бъде съставен само в присъствието на нарушителя. Нарушител е лицето, на което се вменява виновно нарушение. Разпоредбата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН предвижда възможност за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя, ако последният е бил "поканен за съставяне на акта". Текстът на разпоредбата означава, че актосъставителят след като извърши констатация и събере данни, които да навеждат на извода за извършеното административно нарушение, е длъжен да покани нарушителя за съставяне на акта. В поканата следва да се съдържа недвусмислено изявление на органа към лицето, че същото се кани на определена дата и час, именно за да му бъде съставен акт за нарушение, а не по друг повод. На следващо място тази покана следва да е редовно връчена, като актосъставителя следва да извърши щателно издирване на лицето. Само при наличието на такава покана, ако нарушителят не се яви в определения ден и час, съставянето на акта в негово/на нарушителя/ отсъствие, ще попадне в хипотезата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН. Щателното издирване предполага предприемане на множество активни действия и то в продължителен период от време, включително чрез използване съдействие от страна органите на МВР и общината по адреса на управление /в случая в гр.Бургас по седалище на дружеството/. По делото обаче липсват данни да са извършени други действия, с оглед осигуряване участието на нарушителя в административнонаказателното производство. По делото изобщо липсват доказателства за времетраенето на въпросното издирване и способите, приложени от административния орган за същото. Това налага отмяна на атакуваното НП на процесуално основание, без да се излагат съображения по същество. Отделно от това в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН изчерпателно са изброени реквизитите на наказателното постановление. В случая при описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено и в АУАН и в НП е посочено, че в обекта стопанисван от дружеството жалбоподател не се води регистър на настанените туристи, но нито в АУАН, нито в НП е посочено кога е извършено нарушението или в какъв период от време е извършвано. Нарушението е установено при извършената проверка, но кога същото е извършено, за които туристи не са попълнени данни в регистъра извод не може да се направи а само да се гадае. Този пропуск е съществен и следващо основание за отмяна на обжалваното НП. Посочването на датата на извършване на нарушението е съществен реквизит от значение за проследяване и на давностните срокове и настоящият състав е възпрепятстван да стори това. Съдът по същество приема и, че нарушението се явява и недоказано. Съгласно текста на чл. 116, ал. 1 от ЗТ "Лицата, извършващи хотелиерство, водят регистър за настанените туристи със съдържание на данните, утвърдени от министъра на туризма и публикуване в интернет страницата на Министерство на туризма. Вписванията в регистъра се извършват незабавно при настаняване на туриста." Съгласно § 1, т. 55 от ДР на ЗТ "хотелиерство" е предоставяне на настаняване в категоризиран или регистриран обект. Самата норма на чл. 116, ал. 1 в диспозицията си съдържа извършването на хотелиерство, следователно настаняването на туристи е от съществено значение за неизпълнението на чл. 116, ал. 1 ЗТ. От анализа на горните факти следва извод, че наказващия орган следва да извърши проверка дали в обекта е имало реално настанени туристи за съответния период /който не е ясно дефиниран в АУАН и НП/. В случай, че не е имало настанени туристи, то за жалбоподателя няма да възникне задължението да води въпросния регистър. След като тези факти не са изяснени съдът приема, че така описаното нарушение се явява недоказано. При това положение обжалваното НП следва да бъде отменено, а на жалбоподателя да се присъдят разноски съобразно представените писмени доказателства, като сумата от 700 лв. се превалутира в 357,90 евро. Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН, съдът