Решение № 140 от 4.2.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 299/2024 г.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 58 ЗАПСП и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 31.05.2017 г., в качеството си на организация за колективно управление на авторски права, сключил с „Булсатком“ ЕАД, универсален праводател на „Булсатком“ ЕООД, договор, по силата на който отстъпил на ответника, в качеството му на „ползвател“ по смисъла на § 2, т. 6 ЗАПСП – неизключителното право да препредава музикални и свързани с тях литературни произведения по електронна съобщителна мрежа – по жичен и/или безжичен път – на територията на Република България едновременно с излъчването и/или предаването им изцяло и в непроменен вид. Срещу така отстъпените права „Булсатком“ ЕООД се задължило да заплаща на МУЗИКАУТОР на всеки отчетен период /тримесечие/ възнаграждения за авторски права, калкулирани въз основа на деклариран от ползвателя брой абонати, ползващи телевизионен пакет програми съгласно предвидените в Раздел II на Правила на Сдружение МУЗИКАУТОР за определяне размера на възнагражденията за препредаване на музикални произведения, литературни произведения, свързани с музика и аранжименти, независимо от средата и способа на разпространение /„Тарифата“/. Посочва, че съгласно чл. 2 от договора точният размер на дължимото за всеки отчетен период възнаграждение се определя въз основа на телевизионен пакет програми, като се изчислява въз основа на декларираните от ползвателя брой абонати, ползващи съответния телевизионен пакет, които се умножават по размера на възнаграждението, предвидено за този пакет в Раздел II на Тарифата, и по броя на месеците, включени в съответния отчетен период, като към определеното авторско възнаграждение се начислява и ДДС. Твърди, че актуалната информация за броя програми, предлагани от ответника през 2021 г. значително се различава от декларираната пред МУЗИКАУТОР, което пък се отразява върху размера на дължимите от ответника авторски възнаграждения. Счита, че отчетите на ответника за I-во, II-ро, III-то и IV-то тримесечие на 2021 г. за абонатите и за ползваните от тях пакети не са точни и не са актуални, тъй като ответникът е декларирал на МУЗИКАУТОР най-голям брой абонати, ползващи пакет до 40 програми, какъвто Булсатком не предлага като услуга, а тези, които предлага, отчита в пакети с по-малък брой програми и заплаща по-ниско възнаграждение за права, въпреки че сключеният между страните договор изрично препраща към Тарифата за определяне на дължимите възнаграждения, където видовете пакети програми и включените в тях телевизионни канали са ясно дефинирани „от – до“. Посочва, че в резултат от неточна и неактуална декларирана информация към МУЗИКАУТОР ответникът е заплатил по-малко възнаграждение за авторски права, поради което е налице договорно неизпълнение. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди „Булсатком“ ЕООД да заплати на Сдружение МУЗИКАУТОР сумата в общ размер на 125 294,36 лева с ДДС, включваща сумите за отделните отчетни периоди, както следват: сумата от 24 640,53 лева с ДДС, представляваща дължима сума за доплащане на възнаграждение за авторски права за I-во тримесечие на 2021 г. и равняваща се на разликата между общо дължимото на МУЗИКАУТОР възнаграждение за първото тримесечие на 2021 г. в размер на 70 603,79 лева с ДДС за препредаване на радио и телевизионни програми, съдържащи музикални и свързани с тях литературни произведения, и заплатеното за същото тримесечие на 2021 г. възнаграждение в размер на 45 963,26 лева с ДДС; сумата от 23 914,56 лева с ДДС, представляваща дължима сума за доплащане на възнаграждение за авторски права за II-ро тримесечие на 2021 г. и равняваща се на разликата между общо дължимото на МУЗИКАУТОР възнаграждение за второто тримесечие на 2021 г. в размер на 68 711,65 лева с ДДС за препредаване на радио и телевизионни програми, съдържащи музикални и свързани с тях литературни произведения, и заплатеното за същото тримесечие на 2021 г. възнаграждение в размер на 44 797 лева с ДДС; сумата от 24 277,19 лева с ДДС, представляваща дължима сума за доплащане на възнаграждение за авторски права за III-то тримесечие на 2021 г. и равняваща се на разликата между общо дължимото на МУЗИКАУТОР възнаграждение за третото тримесечие на 2021 г. в размер на 69 717,43 лева с ДДС за препредаване на радио и телевизионни програми, съдържащи музикални и свързани с тях литературни произведения, и заплатеното за същото тримесечие на 2021 г. възнаграждение в размер на 45 440,24 лева с ДДС; сумата от 23 896,16 лева с ДДС, представляваща дължима сума за доплащане на възнаграждение за авторски права за IV-то тримесечие на 2021 г. и равняваща се на разликата между общо дължимото на МУЗИКАУТОР възнаграждение за четвъртото тримесечие на 2021 г. в размер на 69 056,69 лева с ДДС за препредаване на радио и телевизионни програми, съдържащи музикални и свързани с тях литературни произведения, и заплатеното за същото тримесечие на 2021 г. възнаграждение в размер на 45 160,51 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата в общ размер на 28 565,92 лева за мораторна лихва за съответните периоди от датата на изпадане в забава за всяко тримесечие до 13.02.2024 г. Претендира разноски. В срока по чл. 367 ГПК ответникът оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че между страните е бил сключен договор от 31.05.2017 г., както и че за четирите тримесечия на 2021 г., в качеството си на ползвател по договора, е представил пред МУЗИКАУТОР отчетни карти, в които е декларирал колко абоната има и какви телевизионни програми предлага. Не оспорва, че с писмо от 24.02.2020 г. е декларирал 303 телевизионни и радиопрограми пред Съвета за електронни медии, но оспорва относимостта на това обстоятелство към предмета на спора. Оспорва твърдението на ищеца, че е заплатил по-малко възнаграждение за съответните тримесечия за авторски права от това, което се дължи по договора, както и че е налице договорно неизпълнение. Оспорва твърдението, че Булсатком е декларирало неточна и невярна информация, както и че отчетите е следвало да съдържат различна информация от декларираната от него за всяко от тримесечията. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че тълкуването, съгласно което Булсатком трябва да плаща възнаграждение, което не зависи от това дали получава и каква насрещна престация получава, е изначално погрешно и противоречащо на логиката на закона. Сочи, че подобно тълкуване би довело до нищожност на договора поради противоречие с правилата на морала и добрите нрави, както и поради противоречие със закона, за която нищожност съдът трябва да следи и служебно. Посочва, че в случай че при тълкуване на договора съдът стигне до извод, че Булсатком дължи възнаграждение, независимо от това дали получава насрещна престация, то прави възражение за нищожност на договора на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Твърди, че с договора се отстъпва само неизключителното право за препредаване на произведения, поради което анализът на задълженията на страните изисква да се изследва кои програми и включените в тях произведения се предават и кои се препредават. Посочва, че в ЗАПСП, в редакцията му към процесния период, не се е съдържала изрична дефиниция на понятията „предаване“ и „препредаване“, но такава може да се извлече по косвен път от разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и 2 ЗАПСП. Твърди, че общият брой програми, включени във всеки от пакетите така, както са обявени на електронната страница на Булсатком, включват като отделени програми SD и HD версиите на програмите, като разлика е единствено в тяхната разделителна способност и качеството на предаване, поради което за целите на договора и Тарифата тези програми не следва да се броят като отделни. Поддържа, че МУЗИКАУТОР няма право на възнаграждение и съответно не трябва да се включват в тримесечния отчет по договора програми със спортен и информационен профил, тъй като тези програми не касаят произведения, включени в устава на ищеца. Предвид изложеното иска да се отхвърлят исковете. Претендира разноски. В срока по чл. 372 ГПК ищецът заявява, че поддържа заявеното в исковата молба относно размера на дължимото от ответника възнаграждение. Счита, че съществуващият с „Булсатком“ ЕООД спор е относно начина, по който се определя размерът на възнаграждението за препредаваните програми – т.е. не се спори за какво се дължи, а как се определя цената на дължимото възнаграждение, която впоследствие се умножава по броя абонати за съответния период. Твърди, че размерът на възнаграждението се определя по ставка в Тарифата за предаване, която зависи от броя на всички програми в предлаган пакет, а не само от препредаваните. Посочва, че размерът на дължимите възнаграждения и механизмът на неговото определяне е резултат от рамковата договореност от 10.07.2014 г. между представителната организация на ползвателите /тогава „БАККО“/ и сдружение МУЗИКАУТОР. Счита, че след като в пакетите са включени програми доставяни и в двата вида качество на картината SD и HD, то за същите следва да се дължи възнаграждение и за двата вида доставки. Оспорва твърдението на ответника, че не дължи възнаграждение за препредаването на програми със спортен и информационен профил. Счита за неоснователно възражението за изтекла погасителна давност. В срока по чл. 373 ГПК ответникът заявява, че оспорва твърдението на ищеца, че в информационната карта трябва да се включат всички програми, които влизат в даден пакет, респективно твърди, че при определяне на възнаграждението в телевизионния пакет трябва да влязат само програмите, които се препредават. С протоколно определение от 11.11.2024 г. на основание чл. 227 ГПК съдът допусна промяна на страната на ответника поради приемство в процеса, като делото продължава с участието на „Виваком България“ ЕАД. Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Съгласно удостоверение № 11 от 19.01.1994 г. на Министерството на културата на Република България ищецът е регистриран под № 1 от 13.01.1994 г. в регистъра на сдруженията по чл. 40 от Закона за авторските права и сродните му права /ЗАПСП/ към Министерство на културата. Представени са два броя удостоверения за регистрация на дейност по колективно управление на права от 27.10.2011 г. и 05.09.2014 г., издадени от Министерството на култура на основание чл. 40а, ал. 2, т. 1 и чл. 40б, ал. 8 ЗАПСП и съответно на основание чл. 40б, ал. 9 ЗАПСП за вписване на ищеца като организация за колективно управление на авторски права за упражняване на дейност по колективно управление на авторски права за конкретно посочени начини на използване и обекти. Съгласно удостоверение от 27.08.2021 г., издадено от Министерство на културата, регистрацията на Сдружение „МУЗИКАУТОР“ се отнася до дейност по колективно управление на авторски права върху музикални произведения и литературни произведения, свързани с музика при използване чрез: възпроизвеждане /чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗАПСП/; разпространение /чл. 18, ал. 2, т. 2 ЗАПСП/; публично изпълнение /чл. 18, ал. 2, т. 3, предл. второ ЗАПСП/; излъчване по безжичен път /чл. 18, ал. 2, т. 4 ЗАПСП/; предаване и препредаване по кабел /чл. 18, ал. 2, т. 5 ЗАПСП/; синхронизационно право за некомерсиално използване на произведения, включени в аудиовизуални продукции, генерирани от крайните потребители на Facebook и Instagram /чл. 18, ал. 2, т. 8, предл. второ ЗАПСП/; предлагане по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до произведения по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях /чл. 18, ал. 2, т. 10 ЗАПСП/; внос и износ в трети държави на екземпляри от произведения в търговско количество /чл. 18, ал. 2, т. 11 ЗАПСП/; разпределяне на компенсационни възнаграждения, дължими за възпроизвеждане на произведения от физически лица за лично ползване /чл. 26, ал. 1, изр. първо и ал. 8 ЗАПСП/. Посочено е, че в съответствие с чл. 94р, ал. 2 ЗАПСП, сдружение „МУЗИКАУТОР“ може да отстъпва на ползвател само права в рамките на категориите права, видовете права и произведения, посочени в удостоверението. Страните не спорят, а това обстоятелство се доказа и от приетите писмени доказателства, че на 31.05.2017 г. са сключили Договор № 15-276-2017 за разрешаване на препредаване по електронна съобщителна мрежа на музикални и свързани с тях литературни произведения в цялостен и непроменен вид на територията на Република България, на основание подписано на 10.07.2014 г. рамково споразумение между МУЗИКАУТОР и Българска асоциация на кабелните комуникационни оператори – „БАККО“ и представляващо неразделна част от договора във вид на Приложение № 1, по силата на който МУЗИКАУТОР, в качеството си на сдружение за колективно управление на авторски права по смисъла на чл. 40 от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/ отстъпва срещу възнаграждение на „Булсатком“ ЕАД, като ползвател неизключително право да препредава на територията на Република България произведения по електронна съобщителна мрежа – по жичен и/или безжичен път – едновременно с излъчването и/или предаването им, изцяло и в непроменен вид. С чл. 2, ал. 1 е уговорено, че срещу предоставеното по чл. 1 право на ползване ползвателят се задължава да заплаща на МУЗИКАУТОР на отчетен период авторски възнаграждения, определени на база телевизионен пакет съгласно Раздел II от Тарифата, и изчислени, както следва: брой абонати, ползващи телевизионен пакет с посочен в Тарифата брой програми, умножен с възнаграждението, дължимо съгласно Раздел II от Тарифата за телевизионен пакет с такъв брой програми, умножен по броя на месеците, включени в съответния отчетен период. Общият размер на авторските възнаграждения, дължими от ползвателя за отчетен период, се изчислява като сбор от дължимите от него възнаграждения за отделните телевизионни пакети, предлагани на крайните потребители през отчетния период. Съгласно чл. 2, ал. 2 дължимото съгласно Тарифата възнаграждение е без ДДС, като върху него следва да се начисли ДДС. В чл. 3 от договора са уговорени отстъпки: браншова и индивидуална, които се предоставят на ответника, в качеството му на член на БАККО. В чл. 4, ал. 1 е предвидено, че с цел определяне размера на авторските възнаграждения, дължими от ползвателя за календарно тримесечие, до 15-то число на първия месец от същото ползвателят се задължава да предоставя на МУЗИКАУТОР по e-mail или по пощата информационна карта по образец, представляваща Приложение № 3 към договора, която съдържа: а/ справка за радио- и/или телевизионните програми, включени в отделните телевизионни пакети по Раздел II от Тарифата, предлагани през отчетния период от ползвателя на крайните потребители и б/ общият брой абонати на ползвателя за съответния отчетен период, както и съотношението на тези абонати в отделните телевизионни пакети по Раздел II от Тарифата. Данните трябва да бъдат актуални към 1-во число на първия месец на тримесечието. Установява се, че неразделна част от договора са следните приложения: Приложение № 1: Рамково споразумение между МУЗИКАУТОР и БАККО; Приложение № 2: Тарифа /Правила/ на МУЗИКАУТОР за определяне размера на възнагражденията за препредаване на музикални произведения, литературни произведения, свързани с музика и аранжименти, независимо от средствата и способите по препредаване и Приложение № 3: Информационна карта. Видно е, че с Рамково споразумение от 10.07.2014 г., сключено между МУЗИКАУТОР и БАККО е постигнато съгласие възнагражденията, събиране от сдружението за препредаване по електронна съобщителна мрежа на музикални и свързаните с тях литературни произведения, както и отделните изходни компоненти, имащи отношение към изчисляване на тези възнаграждения, да бъдат във вида и размерите, заложени в проекта на Тарифа /Правила/ на МУЗИКАУТОР. В Тарифа /Правила/ на МУЗИКАУТОР за определяне размера на възнагражденията за препредаване на музикални произведения, литературни произведения, свързани с музика и аранжименти, независимо от средствата и способите по препредаване са възпроизведени текстовете от договора как се определя възнаграждението и кога се дължи, а в Раздел II е посочен размерът на възнагражденията в зависимост от телевизионния пакет /брой програми/ и цена за пакет/абонат/месец. Изрично е записано, че правилата са утвърдени със Заповед № РД 09-639/05.08.2014 г. на заместник-министър на културата, изменени със Заповед № РД 09-816/09.10.2014 г. на министъра на културата. Видно е от приетия като доказателство отчет за първо тримесечие на 2021 г., а това обстоятелство не е и спорно между страните, че ответникът е заявил, че за периода е предоставил на 24 441 абонати пакет „Стандартен“ с 71 броя програми, на 60 848 абонати е предоставил пакет „Премиум“, включващ 101 броя програми и на 556 888 абонати е предоставил пакет „Икономичен“ за 36 броя програми. На база представения отчет МУЗИКАУТОР е определило възнаграждение по цитираната погоре Тарифа след прилагане на дължимите отстъпки в размер на 45 963,26 лева с ДДС. Представени са доказателства, че сумата е платена от „Булсатком“ ЕООД на МУЗИКАУТОР по фактура № ••••••••••/13.01.2021 г. Видно е от приетия като доказателство отчет за второ тримесечие на 2021 г., а това обстоятелство не е и спорно между страните, че ответникът е заявил, че за периода са предоставени на 25 343 абонати препредавани програми 74 броя, на 60 884 абонати са предоставени препредавани програми 108 броя и на 538 093 абонати са предоставени препредавани програми 38 броя. На база представения отчет МУЗИКАУТОР е определило възнаграждение по цитираната по-горе Тарифа след прилагане на дължимите отстъпки в размер на 44 797,09 лева с ДДС. Представени са доказателства, че сумата е платена от „Булсатком“ ЕООД на МУЗИКАУТОР по фактура № 7000004181/06.04.2021 г. Установява се от приетия като доказателство отчет за трето тримесечие на 2021 г., а това обстоятелство не е и спорно между страните, че ответникът е заявил, че за периода са предоставени на 26 019 абонати препредавани програми 74 броя, на 61 283 абонати са предоставени препредавани програми 113 броя и на 546 194 абонати са предоставени препредавани програми 37 броя. На база представения отчет МУЗИКАУТОР е определило възнаграждение по цитираната по-горе Тарифа след прилагане на дължимите отстъпки в размер на 45 440,24 лева с ДДС. Представени са доказателства, че сумата е платена от „Булсатком“ ЕООД на МУЗИКАУТОР по фактура № 7000004318/08.07.2021 г. Видно е от приетия като доказателство отчет за четвърто тримесечие на 2021 г., а това обстоятелство не е и спорно между страните, че ответникът е заявил, че за периода са предоставени на 27 556 абонати препредавани програми 74 броя, на 65 054 абонати са предоставени препредавани програми 117 броя и на 533 655 абонати са предоставени препредавани програми 37 броя. На база представения отчет МУЗИКАУТОР е определило възнаграждение по цитираната по-горе Тарифа след прилагане на дължимите отстъпки в размер на 45 160,51 лева с ДДС. Представени са доказателства, че сумата е платена от „Булсатком“ ЕООД на МУЗИКАУТОР по фактура № 7000004489/15.10.2021 г. Към отговора на исковата молба „Булсатком“ ЕООД представя Договор за предоставяне на право на препредаване на телевизионни програми чрез DTH и IPTV- платформа в услугата „Булсатком“, сключен с „Кю Мюзик Медия Груп“ ООД на 01.01.2016 г.; Договор между „Радио Експрес“ АД и „Булсатком“ ЕАД от 01.04.2014 г. за разпространяване телевизионната програма на „Радио Експрес“ АД към своите клиенти в цифров вариант; Договор за разпространение на телевизионна програма от 28.12.2017 г., сключен между „БГ Топ Мюзик“ ЕООД и „Булсатком“ ЕАД; Договор за предоставяне на право на препредаване на телевизионни програми чрез спътникова /DTH / електронна съобщителна мрежа и IPTV мрежа в услугата „основен пакет“ от 31.05.2017 г. между „БТВ Медиа Груп“ ЕАД и „Булсатком“ АД за неизключително право ответникът да предава и препредава определени телевизионни програми на телевизията; Договор за отстъпване на право на разпространение от 01.07.2018 г. между „Маркет Медиа 2000“ ООД и „Булсатком“ ЕАД; Договор за предоставяне на лицензни права за разпространение на телевизионни програми от 01.02.2017 г. между „Балкан Вижън 21“ ЕООД и „Булсатком“ ЕАД. Към допълнителния отговор на допълнителната искова молба ответникът още договори, сключени между Булсатком и телевизионни организации. По делото е постъпила изисканата от Съвет за електронни медии информация за разпространяваните през 2021 г. от „Булсатком“ ЕООД актуализирани списъци с програми. От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че изчисленото възнаграждение за 2021 г. при хипотеза, че се вземат предвид всички предлагани програми, е с обща стойност 255 437,46 лева с ДДС, от които: 65 308 лева с ДДС за I-во тримесечие; 64 685,54 лева с ДДС за II-ро тримесечие; 64 137,29 лева с ДДС за III-то тримесечие и 61 306,63 лева с ДДС за IV-во тримесечие. Общият размер на платените суми по процесния договор за 2021 г. е 181 361,10 лева. След приспадане на платените суми неиздълженият остатък за 2021 г. е на обща стойност 74 076,36 лева с ДДС, от които: 19 377,74 лева с ДДС за I-во тримесечие; 19 888,45 лева с ДДС за II-ро тримесечие; 18 697,05 лева с ДДС за III-то тримесечие и 16 146,12 лева с ДДС за IV-во тримесечие. Изплатените от телевизионните организации възнаграждения на МУЗИКАУТОР за предаване на музикални произведения и свързани с тях литературни произведения съгласно справки от ищеца са: 671 464,68 лева за I-во тримесечие на 2021 г., платени през 2021 г.; 670 604,39 лева за II-ро тримесечие на 2021 г., платени през 2021 г.; 676 850 лева за III- то тримесечие на 2021 г., платени през 2021 г. и 677 566,67 лева за IV-то тримесечие на 2021г., платени през 2021 г. и 2022 г. Изчисленото възнаграждение за 2021 г. при хипотеза, че се вземат предвид само препредаваните програми, е с обща стойност 196 149,32 лева с ДДС. След приспадане на платените суми неиздълженият остатък за 2021 г. е на обща стойност 14 788,22 лева с ДДС. От изслушаното допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че изчисленото възнаграждение за 2021 г. при хипотеза, че се изключат абонатите с допълнителни пакети и се вземат предвид всички предлагани програми, е с обща стойност 220 228,85 лева с ДДС. Изчисленото възнаграждение за 2021 г. при хипотеза, че се изключат абонатите с допълнителни пакети и се вземат предвид само препредаваните канали за съответния пакет и платформа, е на обща стойност 167 655,28 лева с ДДС. Изчисленото възнаграждение за 2021 г. при хипотеза, че се включат само абонатите с допълнителни пакети, приравнени на абонати с пакети до 40 програми, е с обща стойност 24 683,92 лева с ДДС. Изчислената лихва за забава върху остатъка за доплащане на възнаграждение за авторски права за всяко тримесечие на 2021 г. върху сумите за главници, изчислени в първоначалното заключение е: 6 425,60 лева за периода от 13.02.2021 г. до 13.02.2024 г.; 6 147,66 лева за периода от 07.05.2021 г. до 13.02.2024 г.; 5 296,39 лева за периода от 08.08.2021 г. до 13.02.2024 г. и 4 129,76 лева за периода от 15.11.2021 г. до 13.02.2024 г. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че съгласно справката от СЕМ повечето от описаните програми в Приложение № 4, включващ списък съдържащ всички програми от разгледаните в Приложения № 1 и № 2 притежават лиценз за вид обхват Национален и способ на разпространение Кабел и сателит, като в колана 3 е отбелязано кои от тези програми имат и лиценз за наземно радиоразпръскване /цифрово ефирно разпространение/. Широката публика няма достъп до сигнала, предаван от всяка една от телевизионните организации, подробно изброени в Приложения № 1 и № 2 в периода от момента на предаване на сигнала от телевизионната организация до момента, в който сигналът бъде разпространен от Булсатком чрез електронните съобщителни мрежи на Булсатком до абонатите на дружеството. Вещото лице сочи, че е възможно широката публика /крайните потребители/ да има възможност да получи достъп при условие, че разполага със съответното оборудване – DVB-T устройство, било то външно или вградено в телевизионния приемник за телевизионни програми излъчвани посредством наземно радиоразпръскване /цифрово ефирно разпространение/. 1/ По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 58 ЗАПСП: В чл. 58, ал. 1 ЗАПСП е предвидено, че авторът на музикално, литературно или аудио-визуално произведение, което е разгласено, дава предварително и писмено съгласие за публично изпълнение на жило или чрез запис, за излъчване, за предаване, за препредаване и за предлагане на електронен достъп до произведение или до част от него. съгласието може да се даде индивидуално от автора, чрез регистрирана организация за колективно управление на права или чрез регистрирано независимо дружество за управление на права, освен ако в закона е предвидено друго. По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, а за същото са ангажирани и писмени доказателства, че на 31.05.2017 г. е сключен договор, по силата на който МУЗИКАУТОР, като сдружение за колективно управление на авторски права по смисъла на чл. 40 ЗАПСП, отстъпва на „Булсатком“ ЕАД неизключително право да препредава музикални и свързани с тях литературни произведения по електронна съобщителна мрежа по жичен и/или безжичен път – едновременно с излъчването и/или предаването им, изцяло и в непроменен вид. Както се посочи по-горе, отчетният период, за който се дължи възнаграждение и начинът на определянето му е договорен с чл. 2 от цитирания договор. Страните не спорят, че в изпълнение на договора „Булсатком“ ЕООД е предоставил на МУЗИКАУТОР за спорния период 2021 г. отчетни карти по отделните тримесечия за 2021 г. и че ответникът е заплатил на ищеца възнаграждение за процесния период по данните от представените отчети. Отделено е като безспорно и обстоятелството, че възнаграждението по договора се определя на база на телевизионен пакет, изчислено като броят на абонатите се умножи по възнаграждението, дължимо за телевизионен пакет за такъв брой абонати. Спорът е относно това дали в информационната карта трябва да се включат всички програми, които влизат в даден пакет или за отделни програми възнаграждение не се дължи. 1.1. Относно възражението на ответника, че възнаграждение се дължи само за програмите, които се препредават: В сключения между страните договор е дадена дефиниция на „Телевизионен пакет“, по смисъла на Приложение № 2, а именно: телевизионен пакет по смисъла на Раздел II от Тарифата на МУЗИКАУТОР, включащ „от-до“ брой радио и/или телевизионни програми, предлагани заедно от ползвателя на крайния потребител с обща цена, независимо дали тези програми се предлага като самостоятелна услуга или заедно с други електронни съобщителни услуги /напр. телевизия и интернет, телевизия и гласова телефонна услуга и т.н./. Даденото определение и начинът на формиране на възнаграждението е изцяло съобразено с приложимите между страните, съгласно тяхната обща воля, Рамково споразумение между МУЗИКАУТОР и БАККО, както и Тарифа /Правила/ на МУЗИКАУТОР за определяне размера на възнагражденията за препредаване на музикални произведения, литературни произведения, свързани с музика и аранжименти, независимо от средствата и способите по препредаване. При тълкуване волята на страните по смисъла на чл. 20 ЗЗД се установява, че възнаграждението, което се дължи от ответника е съобразно пълният брой програми, включени в съответния представен на абоната телевизионен пакет, без възможност за преценка дали за дадена програма са отстъпени права или не. Видно е от приложените по делото отчети и изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, че „Булсатком“ ЕООД не е изпълнил точно задължението си по договора да отчете всички предлагани програми, а за част от програмите е преценил, че не дължи възнаграждение, поради което за тях не е подал информация. В сключения между страните договор способът за разпространение на програмите не е бил уговарян и не е предвидено разграничение за програмите с оглед на това дали се препредават или не. Видно е от самото заглавие на приложимите между страните Правила за определяне размера на възнагражденията за препредаване на музикални произведения, литературни произведения, свързани с музика и аранжименти, независимо от средствата и способите по препредаване, способът за разпространение не е решаващ при определяне на възнаграждението. Ответникът също не сочи различна цена за абонатите си според това как достигат програмите, а цените са според пакета /броя програми/. Настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на решение от 24.02.2025 г. по т.д. № 773/2024 г. на САС, постановено по идентичен казус между страните, но за друг период, в което е прието, че: „С договора между страните не е предоставено право на оператора да изключи от отчета програмите, за които твърди да не осъществява препредаване, а пряко въвеждане или такива за които правата за препредаване са придобити чрез индивидуални договори с отделните радио и телевизионни оператори. В случая, тъй като преносът е извършен от друга организация- ответното дружество, чрез едновременно и непроменено приемане и предаване, независимо от използваните технически средства, изцяло и без никакви изменения на радио- и телевизионни програми или на големи части от тях, разпространявани за приемане от широката аудитория, се касае до вторичен пренос или "препредаване" /арг. от § 1, т. 17 от ДР на ЗРТ и чл. 21, ал. 2 ЗАПСП, редакция ДВ, бр. 25/2011 г./ Това е така, защото препредаване на произведения, обект на авторска закрила, има и при прякото излъчване на радио и/или телевизионна програма /програмата е нещо различно от произведението по смисъла на ЗАПСП/ и ако тези права не са придобити от телевизията при съставянето/създаването на програмата – чл. 9 ЗРТ /какъвто е настоящият случай/, тя не може да ги прехвърли и на ответника, който дължи възнаграждение за използването им на организацията за колективно управление на права- арг. от чл. 91, ал. 5 ЗАПСП /отм., ДВ, бр. 100/23г./ във вр. чл. 21, ал. 2 ЗАПСП /редакция, ДВ, бр. 25/11г./. Представените от ответника договори, сключени от него с телевизионните организации, имат за предмет отстъпването на право, което телевизията има върху своята програма съгл. Чл. 91 ЗАПСП, но не и отстъпване на авторските права върху включените в тях произведения съгл. чл. 18 ЗАПСП които права не са предоставени от правоносителите на телевизиите, които са придобили от МУЗИКАУТОР правата за използване на произведения за нуждите на своята собствена дейност – излъчване или предаване, но не и за препредаването на тези програми. Когато едно музикално или литературно произведение е включено в друго по вид произведение, обект на друго авторско право, каквато е телевизионната програма, авторът на музикалното и на литературното произведение не губи своето авторско право върху това произведение, като носителите на авторски права върху телевизионната програма не придобиват авторски права върху включеното в нея музикално или литературно произведение, доколко музикалното или литературното произведение и телевизионната програма са различни обекти на авторското чл. 18, ал. 1 ЗАПСП и чл. 35 ЗАПСП само в правната сфера на авторите на обсъжданите музикални произведения принадлежи изключителното право да използват създадените от тях произведения, както и да разрешават използването им от други лица, освен в случаите, за които този закон разпорежда друго. Формите на използване са очертани в чл. 18, ал. 2 ЗАПСП, част от които са излъчването и предаването им по кабел/сателит. Упоменатите права, свързани с излъчване и предаване по кабел/сателит на съответното произведение се отстъпва от носителя им по общия ред - чрез сключване на договор с автора или представляваща го организация за колективно управление на права, с който е дадено разрешение за предаване. Следва да се отбележи и че евентуалната договореност между телевизията и мрежите, и наличието на декларация от страна на телевизионните организации за учредени права не обвързват автора и представляваща го организация за колективно управление на права“. В горепосочения смисъл е и решение от 05.01.2023 г. по т.д. № 1517/2020 г. на СГС, ТО, VI-7 състав, потвърдено с решение от 17.01.2024 г. по в.т.д. № 569/2023 г. на САС, ТО, 9 състав и не допуснато до касационно обжалване с определение от 09.06.2025 г. по т.д. № 963/2024 г. на ВКС, II Т.О. При горните мотиви съдът счита, че постигнатото между страните съгласие е дължимата цена за възнаграждение да се определя според броя програми, които са включени в пакет, а не според начина на разпространение на програмата. 1.2. Относно възражението на ответника, че от общия брой програми, включени в пакетите, трябва да се изключат тези, при които разликата е само в разделителната способност на картината: Както се прие от настоящия съдебен състав, съгласно договора, сключен между страните възнаграждението се дължи за всяко препредаване, а безспорно такова се осъществява и при програми с едно и също съдържание, но при различна разделителна способност на предаването, разбирано като извършване на едновременно и непроменено приемане и предаване, независимо от използваните технически средства, изцяло и без никакви изменения на радио- и телевизионни програми или на големи части от тях, разпространявани за приемане от широката аудитория /така § 1, т. 17 ЗРТ/. В подкрепа на извода, че се дължи отделно възнаграждение е и обстоятелството, че ответникът включва в пакетите програмите с еднакво съдържание, но с различна разделителна способност, като отделни програми. 1.3. Относно възражението на ответника, че от общия брой програми следва да се изключат тези, които са със спортен и информационен профил: Съобразно даденото определение в § 1, т. 3 от ЗРТ „програма“ е система от всички елементи, които създава и разпространява операторът, и която е носител на определено съдържание, разпределено в часова схема. Страните не се изключили с договора програмите, които не са музикални, поради което и за тях ответникът дължи възнаграждение. Липсата на пряка насоченост на програмите със спортен и информационен профил към препредаване на музикални и литературни произведения не изключва използването на такива като елемент от програмата – фонов режим, реклама и др., за което използване се дължи възнаграждение за съответните авторски права. 1.4. Относно възражението на ответника за нищожност на договора на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД: Ответникът счита, че определянето на възнаграждение за всички програми, включени в даден пакет накърнява добрите нрави, тъй като води до несправедливо получаване на престация. В Тълкувателно решение № 1/2010 г. е дефинирано понятието „добри нрави“ като морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона – чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Такива са принципите на добросъвестността и справедливостта в гражданските и търговските взаимоотношения, както и на предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. С решение № 615/15.10.2010 г. по гр.д. № 1208/2009 г. на ВКС, III Г.О. се приема изрично, че нарушение на добрите нрави е налице при нееквивалентност на престациите, в който случай, сключената сделка е нищожна, поради нарушаване на основания принцип на отношенията между представител и представляван, а именно задължението на представителя да действа в интерес на представлявания. Съдът намира, че постигнатото между страните съгласие относно начина на формиране на дължимото възнаграждение от ответника за предоставената от ищеца услуга не води до нищожност на договора. За да е налице нищожност на договора, като сключен при неравностойни престации поради неспазване на добрите нрави, следва да е налице такава неравностойност между престациите, която практически да е сведена до липса на насрещна престация, което в случая не е налице. Възнаграждението, което се дължи от ответника е съобразено с постигнатите договорки освен между страните и съобразно пазарния му дял в бранша, и е съответно на предоставяните от него услуги на абонатите си, за които получава самият той насрещна престация. 1.5. Относно възражението на ответника за изтекла погасителна давност: Възражението на „Булсатком“ ЕООД за изтекла погасителна давност е неоснователно, тъй като предявените претенции за 2021 г. са заявени с исковата молба на 14.02.2024 г., което е преди изтичане на предвидения в чл. 110 ЗЗД давностен срок. При изложените по-горе мотиви съдът намира, че дължимият размер на възнаграждението за 2021 г. трябва да се определи за всички предлагани програми и възприема първия вариант на приетата по делото съдено-счетоводна експертиза. Общата стойност на всички предлагани програми от „Булсатком“ ЕООД е 255 437,46 лева с ДДС, от които: 65 308 лева с ДДС за I-во тримесечие; 64 685,54 лева с ДДС за II-ро тримесечие; 64 137,29 лева с ДДС за III-то тримесечие и 61 306,63 лева с ДДС за IV-во тримесечие. Общият размер на платените суми от ответника на ищеца по процесния договор за 2021 г. е 181 361,10 лева. След приспадане на платените суми неиздълженият остатък за 2021 г. е на обща стойност 74 076,36 лева с ДДС, от които: 19 377,74 лева с ДДС за I-во тримесечие; 19 888,45 лева с ДДС за II-ро тримесечие; 18 697,05 лева с ДДС за III-то тримесечие и 16 146,12 лева с ДДС за IV-во тримесечие. Искът за главница следва да се уважи за сумата 37 874,64 евро /74 076,36 лева/, като за разликата до пълния предявен размер от 64 061,99 евро /125 294,36 лева/ се отхвърли като неоснователен. 2/ По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД: Не се спори между страните, че допълнително изчисленото възнаграждение не е заплатено от „Булсатком“ ЕООД в предвидения в договора срок. В допълнителната съдебно-счетоводна експертиза вещото лице изчисли дължимата лихва за забава върху остатъка за доплащане на възнаграждението за авторски права за всяко тримесечие на 2021 г. върху сумите за главници, изчислени в първоначалното заключение. Дължимите суми са, както следва: 6 425,60 лева за периода от 13.02.2021 г. до 13.02.2024 г.; 6 147,66 лева за периода от 07.05.2021 г. до 13.02.2024 г.; 5 296,39 лева за периода от 08.08.2021 г. до 13.02.2024 г. и 4 129,76 лева за периода от 15.11.2021 г. до 13.02.2024 г. С оглед изложеното искът за мораторна лихва следва да се уважи до размера 11 248,12 евро /21 999,41 лева/, като до пълния предявен размер 14 605,52 евро /28 565,92 лева/ се отхвърли като неоснователен. 3/ По разноските: Двете страни претендират разноски. От страна на ищеца са извършени разноски в общ размер на 6 631,77 лева, от които 5 011,77 лева за държавна такса, 900 лева за депозити за вещи лица и 720 лева за юрисконсултско възнаграждение. С оглед уважената част от исковете на ищеца се дължат разноски в размер на 2 117,32 евро /4 141,11 лева/. От страна на ответника са извършени разноски в размер на 1 800 лева за депозити за вещи лица. Предвид отхвърлената част от исковете на ответника се дължат разноски в размер на 345,64 евро /676,02 лева/. На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът МУЗИКАУТОР посочва банкова сметка, по която могат да бъдат преведени присъдените суми, а именно: при „Уникредит Булбанк“ АД, IBAN: ••••.