Решение от 5.3.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1097/2019 г.

Предявени са субективно и обективно съединени искове срещу застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” за заплащане на обезщетение за вреди /неимуществени/ от ПТП, настъпило на територията на Република Сърбия Ищците твърдят, че на 17.07.2016г. в близост до гр.Пирот, РСъбрия техният наследодател, съпруг и баща, е претърпял ПТП, в резултат на което е починал. Твърдят, че виновен за ПТП е водачът на л.а.Ауди А6, сръбски гражданин, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Сочат, че смъртта на техния баща и съпруг им е причинила много болка и страдание, необратима загуба, обстоятелства които подробно описват в исковата молба. Сочат, че са предявили претенция пред ответника извънсъдебно, но последният е определил много занижено по размер обезщетение. Заради това предявяват претенциите си по съдебен ред. Претендират и законната лихва от датата на увреждането, както и разноските по делото. Ответникът оспорва исковете по основание и по размер. Ответникът оспорва твърдения механизъм на ПТП, описан в исковата молба, оспорва твърдяното противоправно поведение и вината на водача на МПС – л.а. Ауди А6, наличието на причинна връзка между поведението му и смъртта на наследодателя на ищците. Оспорват наличието на близка връзка между ищците и наследодателя им. Евентуално, прави възражение за съпричиняване от страна на наследодателя на ищците на вредоносния резултат, като твърди, че той е пътувал без поставен предпазен колан, управлявал е лекия автомобил с превишена скорост. Твърди, че е платил дължимото на ищците обезщетение и моли съда да отхвърли исковете. Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното: Ищците А.Х., М.М. и М.М. са съответно съпруга и синове на М.Х., поч.на 18.07.2016г., след пътен инцидент, настъпил на територията на Република Сърбия. Установено е по делото, че на 17.07.2016г., на магистрален път 1А-А4, в м.Цървенчево, в участъка на детелината Бела Паланка, на отклонението за гр.Пирот, е настъпило ПТП между л.а, управляван от М.С., л.а, управляван от А.Д.и л.а, управляван от М.Х.. Последният получил множество наранявания на главата и тялото – изкълчване на първи шиен прешлен и основата на черепа, фрактура на костите на крайниците и ребрата и разкъсване на коремната ципа, съставляващи безусловно смъртоносно нараняване, в резултат от което М.Х. починал в Общинската болница в Пирот. С влязла в сила присъда на Върховния съд в Пирот, М.С. е признат за виновен в това, че на 17.07.2016г., на магистрален път 1А-А4, в м.Цървенчево, в участъка на детелината Бела Паланка, на отклонението за гр.Пирот, при управление на МПС е нарушил чл.55 и чл.187 от Закона за движение по пътищата / на Република Сърбия/, при което е причинил смъртта на М.Х., както и лека телесна повреда на С.М., тежки телесни наранявания на М.С.и леки телесни увреди на А.Д., с което е извършил тежко престъпление по чл.297, ал.2, вр.чл.268, ал.1 от НК /на РС/. В присъдата е прието, че вина за настъпването на ПТП има водачът М.С., които при управление на МПС е предприел маневра изпреварване без да спазва необходимата дистанция, пресичайки двойна непрекъсната лента Установено е по делото и не е спорно между страните, че за управляваното от М.С. МПС, с което е реализирано ПТП, е имало сключена застраховка Гражданска отговоронст в Акса имуществено застраховане Белград АД, чиито правоприемник е ответника. Не е спорно и от представените писмени доказателства се установява, че при ответното дружество е заведена щета, по която застрахователят определил и изплатил на М.М. и М.М. по 6 000 евро, а на А.Х. - 5 000 евро. На 15.06.2017г. били представени допълнителни документи пред застрахователя, по които последният не се произнесъл. От показанията на свидетелите А.М.и Ш.Ш., които съдът не намира основание да не цени, и ги възприема изцяло като неопровергани от останалите, събрани по делото доказателства, се установяват взаимоотношенията между членовете на семейството на М.Х., грижите, които последният е полагал за съпругата и децата си /така св.М./, както и негативните емоции, търпени от ищците от смъртта на М.Х. /св.Ш./. Свидетелите установяват, че починалият е бил опората на семейството, работел в Германия, за да може да се грижи за децата и съпругата си, с които имал изключително близки отношения. Сочат, че смъртта му се отразила тежко на ищците – всички се затворили в себе си, тъгували, не можели да преодолеят смъртта на съпруга, респ.баща си. От заключението на приетата по делото комплексна експертиза, което съдът не намира основание да не цени се установява, механизма на настъпване на ПТП, вида и характера на травматичните увреди, получени от М.Х., довели до смъртта му. Вещите лица установяват освен това, че М.Х. е управлявал МПС със скорост от 75 км.ч. при разрешена такава – 60 км.ч., както и, че към момента на удара е бил с предпазен колан. Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Предявен е пряк иск на увредени лица с местоживеене на територията на България срещу застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, който е със седалище и адрес на управление на територията на Република Сърбия за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта М.Х., загинал при ПТП, настъпило на територията на Република Сърбия. Според общата разпоредба на чл.2, ал.1, изр.1 от КМЧП частноправните отношения с международен елемент се уреждат от правото на държавата, с която те се намират в най-тясна връзка. На осн. чл.105, ал.1 от КМЧП задълженията /т.е. отговорностите/, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили или има опасност да настъпят непосредствените вреди, а на осн. чл.116 от КМЧП правото на увреденото или ощетеното лице да предяви иск пряко срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси, се урежда от правото, приложимо към задължението, произтичащо от съответното извъндоговорно отношение, освен ако увреденото или ощетеното лице е избрало да основе иска си на правото, приложимо към застрахователния договор /в случая и в двете хипотези това е правото по чл.105, ал. 1 от КМЧП/. Според посочените разпоредби приложимо при разглеждане спора между страните е сръбското материално право, защото непосредствена по смисъла на цитираната разпоредба е претърпяната от родственика на ищците вследствие на ПТП вреда - болките и страданията, довели до неговата смърт, настъпили на територията на Република Сърбия. Законовите разпоредби, регламентиращи на задължителната застраховка „Гражданска отковорност“, пределите на отговорността на водача, реализирал виновно ПТП и обезщетенията за имуществени/неимуществени вреди, в.т.ч. и относно активната легитимация на лицата, имащи право на обезщетение, се съдържа в Закона за задължителна застраховка в движението по пътищата /гражданска отговорност//ДВ на РС 51/2009г./ и Законът за задълженията и договорите Съгласно чл.1 от Закона за задължителна застраховка в движението по пътищата, същият регламентира задължителната застраховка в транспорта, като съгласно чл.18, ал.1 собственикът на моторно превозно средство е длъжен да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за вреди, причинени на трети лица от използването на моторното превозно средство поради смърт, телесна повреда, разстройство на здравето, унищожаване или повреда на вещи, с изключение на щети на вещи, които той е получил за транспортиране (наричана отговорност“). Чл.22 въвежда минимален размер за сключване на застрахователна полица от 1 000 000 евро за щети на хора при едно вредоносно събитие, независимо от броя на пострадалите. Предвидено е задължение за уведомяване за настъпило ПТП /чл.23/, предявяване на претенция пред застрахователя /чл.24/, процедурата и сроковете за вземане на решение по претенцията /чл.25/ Предвид това, съобразявайки сочените разпоредби съдът прие, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответното дружество - застраховател на деликвента спрямо увредения ищец. Установено е наличието на действителен застрахователен договор, с който застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на водача на автомобила за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, извършване на противозаконно деяние от страна на прекия причинител на вредите - управление на МПС в нарушение правилата на Сръбския ЗДвП, причиняване на ПТП и смърт на лице; вредоносен резултат - причиняване на неимуществени вреди на ищците– негативни психични изживявания във връзка със смъртта на техния съпруг и баща; причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат; виновност на дееца. Тези изводи следват от постановената от Върховния съд в Пирот присъда, заключението на приетата експертиза и показанията на разпитаните свидетели. Съдът съобрази и приложения по делото отговор, с който представителят на застрахователната компания, правейки предложение с обосновка на обезщетението, приема, че задължението е настъпило безспорно, признал е настъпването на вредата, както и активната легитимация на ищците да получат обезщетение. Материята относно видовете вреди, подлежащи на обезщетяване, начинът за тяхното обезщетяване и погасителната давност са уредени в Закон за задълженията и договорите /ДВ на СФРЮ бр.29/1978г./. Съгласно чл.178 от Закона за задълженията и договорите на РСърбия, в случай на злополука, причинена от движещо се МПС, причинена единствено по вина на един собственик, се прилагат правилата за отговорност въз основа на вина. Съгласно чл.200 от Закона за задълженията и договорите на РСърбия, съдът постановява справедливо парично обезщетение за претърпени физическа болка, за психическа болка, претърпени поради намалена жизнена активност, увреждане, нарушение на репутацията, чест, свобода или права на личността, смърт на близък човек както и поради страх, ако счете, че обстоятествата по делото, особено интензивността на болката и страха и продължителността им и го оправдават, независимо от обезщетението за материални щети, както и ако няма такова. Ал.2 на сочения член гласи, че когато взема решение по иск за обезщетение за неимуществени вреди, както и размера на обезщетението му, съдът взема предвид значението на увреденото благо и целта на това обезщетение, както и, че с него не могат да се удовлетворяват стремежи, които не кореспондират с естеството и обществената му цел. Чл.201, ал.1 от същия закон сочи, че в случай на смърт на лице, съдът може да присъди на членовете на неговото близко семейство/съпруг, деца и родители/ спраделиво парично обезщетение за душевната им болка. По отношение размера на обезщетенията е необходимо да се посочи, че според установените разпоредби на сръбското материално право не са налице такива, уреждащи фиксирани размери на обезщетенията за претърпени неимуществени вреди, дължими от застрахователните дружества/за вреди от МПС, подлежащо на застраховане. Фиксиран е само размерът на застрахователната сума/нивото на застрахователно покритие/ по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, който при телесни повреди от едно вредоносно събитие, независимо от броя на увредените лица, не може да бъде по-нисък от 1 000 000 евро. Вярно е, че по делото е представена Процедура относно критериите за определяне на обезщетение за всички видове неимуществени вреди на ответното дружество, уреждащи лимитите на отговорността му при различни видове щети, подлежащи на обезщетяване. Същите обаче не обвързват съда, предвид установените в сръбското законодателства правила за определяне на размера на дължимото обезщетение. Представените по делото 2 съдебни решения на сръбски съдилища, постановени в периода 2021г. – 2022г.г., касаещи присъдени обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от смърт на близък родственик с присъждани обезщетения в порядъка до 2 000 000 динара не съставляват задължителна съдебна практика и настоящият състав не съобразява размера на присъдените обезщетения, още повече, че в отговор от Върховния касационен съд на Република Сърбия е посочено, че в този съд няма отделно зарегистрирани дела според критерия размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, нито има прието на заседанието на отделението правно становище, свързано с размера на такова обезщетение.Неимуществената вреда е индивидуална и нейният размер се определя в зависимост от обстоятелствата за всеки конкретен случай, по смисъла на разпоредбата на чл.200 от Закон за облигационните отношения /вероятно се има предвид Закона за задълженията и договорите на РС/. Предвид гореизложеното и съдът приема, че справедливият размер на обезщетението следва да се определи именно според разпоредбата на чл.200 от ЗЗД при установяване на критериите, посочени в него. Веднага следва да се посочи, че неимуществените вреди от загубата на близък човек са неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на ищците. За целите на реализиране на отговорността обаче следва да се определи размер на задължението, съобразен с критериите по чл.200 от ЗЗД на РС. Изхождайки от тях, преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието - внезапно, тежестта на нарушението – престъпно нарушаване правилата на движение по изключителна вина на водача на МПС, възрастта на починалия към момента на настъпване на увреждането – 50 години, който бил в зряла възраст, работоспособен, възрастта на увредените (ищците), установените отношения между тях, отражението на произшествието върху психо-емоционалното състояние на ищците, съдът намира, че претърпените от ищците неимуществени вреди следва да бъдат възмездени със сумата от по 50 000 евро за всеки от тях. В настоящия случай, с кредитираните свидетелски показания, се установи, че между ищците и пострадалия при произшествието техен съпруг и баща е съществувала дълбока емоционална връзка. Починалият е бил опората на семейството и неговата смърт се е отразила изключително негативно както върху начина на живот на ищците така и върху тяхното психично и емоционално състояние. За да определи посочения размер на обезщетението по отношение на съпругата, съдът взе предвид и изключително близките им отношения към момента на ПТП, и негативните последици от загубата, свързани както с поемане на цялата родителска отговорност за отглеждането и възпитанието на децата, така и със значителните по интезитет вреди от внезапната загуба на съпруга й, които не са отшумели и понастоящем. По отношение размера на обезщетението за децата съдът отчете, че М.М. е бил на ниска възраст към момента на загубата на бащата, станало е в период, в който той особено силно се е нуждаел от бащина грижа и закрила. По отношение на двете деца бе отчетено, че липсата на техния родител ще проявява отражение върху душевното и емоционалното им развитие и в бъдеще. Бе отчетено това, че внезапната смърт на съпруга и бащата е била тежко и мъчително приета от ищците. Починалият е бил както емоционална, така и материална опора на своята съпруга и деца. Загубата и нейния внезапен, мъчителен и безвъзвратен характер са причинили непреодолима скръб и мъка, които се преживява от ищците и до настоящия момент /така показанията на св.Ш./. Починалият е бил подкрепата в живота на своята съпруга и деца, не може да бъде заменен по никакъв начин в живота за напред. Преживяната травма ще остави болезнен отпечатък върху психиката и начина на живот на ищците, като последиците имат тежък и необратим характер. Поради това, съдът прие, че обезщетение в размер на по 50 000 евро за всеки от ищците е достатъчно да обезщети претърпените от всеки от тях негативни емоции. Този размер съдът намира за съответен на критериите за справедливост по чл.200 и чл.201 от ЗЗД на РС, като едновременно с това не излиза извън обезщетителната си функция. В настоящия случай, ответникът заявява възражение за съпричиняване /чл.205 от ЗЗД на РС/, основано на твърдения за пътуване без поставен предпазен колан, както и нарушаване правилата за движение – движение с превишена скорост. За да е налице съпричиняване по смисъла на сочената разпоредба е необходимо да е извършено нарушение от страна и на двамата участници в движението, което е в причинно следствена връзка с увреждащото събитие /така решение на ВКС на РС по ревизия № 2856 от 2021г. – л.644 и сл.от делото/. Действително, от заключението на приетата експертиза се установява, че пострадалият е управлявал МПС със скорост над разрешената такава – 75 км.ч., при максимално допустима 60 км.ч. Това нарушение обаче не е в пряка причинно следствена връзка с настъпилото ПТП. Вещите лица установяват, че пострадалият не е имал техническа възможност да предотврати удара нито при действителната, нито при допустимата скорост на движение, а травматичните увреди на пострадалия сочат на поставен от него предпазен колан. Поради това съдът прие за неоснователно наведеното възражение - с поведението си пострадалият не е допринесъл по никакъв начин за настъпване на вредоносния резултат. Определените по-горе обезщетения в размер на по 50 000 евро следва да бъдат намалени с извънсъдебно признатите и заплатени от ответника на ищците суми – по 6 000 евро на децата и 5 000 евро на съпругата, при което на съпругата следва да се присъди 45 000 евро, на всяко от децата – по 44 000 евро. Исковете са основателни в тези размери, в които следва да бъдат уважени. Ответникът дължи и законната лихва върху присъдените суми. Съгласно представените разпоредби в изпълнение на съдебната поръчка по установяване на сръбското законодателство, относими към разглежданата хипотеза, липсва норма сочеща, че когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора, съответно че при задължение от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана. Предвид това и съдът следва да присъди такава, считано от датата на постановяване на решението /05.03.2026г./, така, както е присъждана в представените по делото решения на ВКС на РС, до окончателното изплащане на сумата. Доколкото претенцията за присъждане на законната лихва за забава до окончателното плащане на главниците, представлява материално правна последица от уважаване на исковете за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск, съдът не дължи отхвърлителен диспозитив за претенцията за лихва, считано от датата на настъпване на процесното ПТП. По изложените съображения и доколкото не са установени норми от сръбското законодателство, сочещи като момент на изпадане в забава на застрахователя датата на настъпване на ПТП, не се дължат лихви върху изплатените извънсъдебно обезщетения за периода от датата на ПТП до датата на плащане. По разноските При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК страните имат право на разноски. Ответникът е извършил разходи в размер на 10 507.04 евро – заплатено адвокатско възнаграждение, от които се присъждат 6 146.21 евро, съответно на отхвърлената част от исковете. На основание чл.78, ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложи сумата от 5 320 евро ДТ по делото, платима по сметката на СГС ,съразмерно на уважената част от исковите претенции, както и 535.36 евро – заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещи лица и преводи. На основание чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищците сумата от 8 280.27 евро – част от адвокатско възнаграждение от 39 020 лева, определено съгласно Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, съразмерно на уважената част от исковите претенции. Така мотивиран, съдът