Решение № 7 от 10.3.2026 г. на Районен съд - Елхово по дело № 430/2025 г.

наказателно дело № 20252310200430 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на А. А. Х. /A. A. H./, роден на ••• в гр.•••, Република ••••••••••с адрес: Република ••••••••••гр.•••, ул.•••, ••• гражданин, с паспорт №•••, издаден на ••• от Р. ••••••••••депозирана чрез пълномощника му - адв.Г. Н. Д. от АК- Пловдив, с посочен адрес за призоваване в гр.Пловдив, против Наказателно постановление № BG2025/1000-2101/НП от 23.09.2025г., издадено от Д. С. А. - Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към ТД Митница Бургас, оправомощен съгласно Заповед №ЗАМ-502/32-817160 от 15.04.2024г. на Директора на Агенция „Митници“, с което на основание чл.233, ал.1 от Закона за митниците /ЗМ/ му е наложено административно наказание - глоба в размер на 24 117.80 лева, представляваща 100% от стойността на стоката и на основание чл.233, ал.6 вр.с ал.1 от ЗМ са отнети в полза на държавата като предмети на нарушението - златни синджири, проба 585 – 4 броя - 85.33 грама /златни изделия за скрап/; златни гривни, проба 585 – 3 броя – 100.8 грама /златни изделия за скрап/; златни обици, проба 585 – 3 чифта – 35.3 грама /златни изделия за скрап/; златни пръстени, проба 585 – 3 броя – 38.65 грама /златни изделия за скрап/; златни медальони, проба 585 – 3 броя – 5.1 грама /златни изделия за скрап/ и златна брошка, проба 585 – 1 брой – 5.3 грама /златни изделия за скрап/, общо 270.48 грама със стойност на стоките при износ в размер на 24 117.80 лева, за извършено административно нарушение по чл.233, ал.1 от ЗМ, за това, че на 26.05.2025г., около 03.00 часа, на Митнически пункт „Лесово“, на трасе за обработка на изходящи леки автомобили и автобуси от Република България за Република Турция, е направил опит да пренесе през държавната граница на Република България, без знанието и разрешението на митническите органи горепосочените стоки. С жалбата си жалбоподателят атакува НП като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Изтъква се, че не са обсъдени, игнорирани са или са неоснователно подценени наличието на важни факти и обстоятелства, които категорично доказват липсата на извършено административно нарушение. Твърди се, че както жалбоподателят, така и водача и останалите двама пътници в спрения за проверка на 26.05.2025г. около 3:00 ч. на МП „Лесово“ лек автомобил марка „•••“, модел „•••“, с peг. № •••, са били ••• граждани и същите не са знаели нито български, нито турски, нито английски език, като се сочи, че не са били поканени на разбираем за тях език от митническите органи да декларират наличието на акцизни или други стоки, лични вещи и валутни ценности и без да разбират езика, същите са били подложени на проверка на багажа и на МПС-то, като в дрехата на жалбоподателя са открити недекларирани златни изделия с общо тегло 270.48 грама и с пазарна стойност 24 117.80 лв. В жалбата са изложени и съображения, че описаната в обжалваното НП недекларирана стока няма търговски характер, тъй като е била предназначена изключително за лично ползване от жалбоподателя, неговото семейство, като основната част е била предназначена за подаръци във връзка със сватбено тържество на негови близки, както и се твърди, че жалбоподателя не е търговец и не извършва търговска дейност, няма предишни нарушения, а пропуска му да декларира стоката се дължи на незнание и пропуски в действията на митническите служители. Поради това се изтъква, че липсва умисъл в действията на жалбоподателя. Но дори и да се приеме, че с действията си жалбоподателят е извършил визираното в НП нарушение, то са изложени доводи, че НП следва да бъде отменено на друго самостоятелно правно основание, изразяващо се в грубо нарушаване на принципа за съразмерност /пропорционалност/ между извършеното нарушение и наложеното административно наказание. В този смисъл се сочи, че са налице редица съдебни актове на Българския съд в съответствие с императивните правни норми на Европейския съд по подобни казуси. На следващо място се визират и съображения, че в случая липсва и нарочен акт за назначаване на съответната експертиза и за поименното определяне на вещото лице, както и формулиране на задачите към него, каквото изискване е предвидено в чл.145 вр.с чл.144 от НПК, което само по себе си дискредитира заключението на експертизата за установяване, че процесните накити са златни изделия и за тяхната стойност. Освен това се акцентира, че не е изписана и текстуално правната норма на чл.233, ал.3 от ЗМ. Съгласно трайната съдебна практика, НП според жалбоподателя е незаконосъобазно в частта на постановената репресивна мярка „отнемане в полза на Държавата“ на предмета на нарушението, по подробно изложени в жалбата съображения. В тази насока в основни линии се визира, че подобно разпореждане е в противоречие с тълкуването на Европейския съд на чл.42, §1 от Регламент №952/2013 и би следвало на основание чл. 288, ал.2 от ДФЕС да не се приложи националната разпоредба, а именно: чл. 233, ал. 6 от ЗМ, тъй като същата противоречи на чл.42, §1 от Регламент №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета и да бъде отменено обжалваното НП в тази му част, като противоречащо на правото на ЕС. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован чрез пълномощника си по делото - адв.Д., не се явява и не изпраща представител. Не е представено и писмено становище, като не са ангажирани каквито и да е доказателства и не са направени доказателствени искания. За административно-наказващият орган /АНО/, издал НП - Д. С. А. в качеството му на Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към ТД Митница Бургас, в съдебно заседание се явява процесуалният му представител – ст.юрисконсулт В. Д., която оспорва жалбата като неоснователна. В пледоарията си по делото, пълномощникът на АНО моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното от жалбоподателя НП като правилно и законосъобразно, поради това, че в хода на делото се установи по безспорен начин както фактическата обстановка по нарушението, така и авторството и вината на нарушителя - на жалбоподателя, който e направил опит да пренесе през държавната граница на Р. България без знанието и разрешението на митническите органи недекларирани по надлежния ред, описани в НП златни изделия, които спрямо своите характеристики не попадат в обхвата на дефиницията на стоки с нетърговски характер поради своя вид, количество, тегло, както и стойност, с което е осъществил състава на чл.233, ал.1 от ЗМ. По отношение на обясненията на жалбоподателя, дори и процесните златни изделия да са собствени на него и на семейството му, то с оглед на стойността им, която е над установените прагове за безмитен износ на стоки, се дължи деклариране, което в случая не е налице. Изтъкват се доводи, че жалбоподателят не е бил лишен от възможността да упражни своето право на защита като е бил и наясно с извършената му проверка и повода за нея. Предвид на тези си съображения, ст.юриск.Д. прави искане за оставяне без уважение на подадената от жалбоподателя жалба като неоснователна и за потвърждаване изцяло на обжалваното НП. Не е направено искане за присъждане на разноски в полза на АНО, в т.ч. и на юрисконсултско възнаграждение. РП-Ямбол, редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание и не взима становище по жалбата. Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и като съобрази закона, прие за установено от фактическа страна следното: Въз основа на доказателстваната съвкупност по делото - приетите писмени доказателства, както и гласните такива - свидетелските показания на П. М. Д. /актосъставител/ и Д. Х. В. /свидетел по констатиране на нарушението и по съставянето на акта/, и двамата на длъжност „инспектор“ в звено „Борба с наркотрафика“-Лесово в сектор “Борба с наркотрафика“ в ТД Митница Бургас при Агенция Митници, които към датата на деянието са били нощна смяна на МП-Лесово и са били разпределени да изпълняват служебните си задължения на трасе „Изходящи леки автомобили и автобуси“, се установява, че на 26.05.2025г., около 03.00 часа е пристигнал лек автомобил марка „•••“ модел „•••“ с ••• рег.№•••, който пътувал от Р. Унгария за Р. Турция, управляван от •••я гражданин К. Х. /K. H./, като в автомобила пътували като пътници и други трима ••• граждани– жалбоподателят А. А. Х. /A. A. H./, Д. А. Х. /D. A. H./ и Г. Х. /G. H./. Според създадената инфраструктура и организация на МП”Лесово”, на трасетата за влизане и излизане, има поставени указателни табели, на които на шест различни езици, в т.ч. и на английски език, са указани задълженията на лицата, преминаващи границата, да декларират носените от тях акцизни стоки, стоки с търговски характер, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия с и от тях, парични средства в левове и друга валута, валутни ценности или такива попадащи под забрани и ограничения при внос. Същите се намират в зоната преди пристъпване на митническия контрол. След извършен на първия пункт - „Граничен контрол“, от служители на РД“ГП“гр. Елхово, паспортен контрол на водача на автомобила и пътниците в него, процесният л.автомобил се е придвижил до втория пункт - „Митнически контрол“. На този пункт отново е била извършена проверка на документите на шофьора и на пътниците в автомобила, както и тези на МПС-то, като след въвеждането на необходимите данни в системата за преминаващото МПС, преди пристъпване към митническа проверка, митническият служител – св.Д. В. в присъствието на св.П. Д., попитал водача и пътниците на английски език, чрез едно от лицата в автомобила, говорещо и разбиращо английски език, дали имат стоки, валута или валутни ценности, подлежащи на деклариране пред митническите органи, на което водачът, жалбоподателят и останалите пътници от автомобила отговорили отрицателно. След това МПС-то било селектирано за митническа проверка, в хода на която след като водачът и пътниците излезли от л.автомобил, св.В. отново на английски език чрез един от пътниците от процесния автомобил, поканил водача и пътниците от л.автомобил да декларират в случай, че имат налични стоки, валута или валутни ценности, подлежащи на деклариране пред митническите органи и след като получил отрицателен отговор заедно със св.Д. пристъпили към извършване на физически контрол на МПС-то и на личния багаж на пътуващите с него. В хода на проверката, при извършения оглед на личния багаж на жалбоподателя А. А. Х., представляващ малка лична чанта и на последващия на основание чл.16, ал.1, т.9 от ЗМ личен преглед, са били открити в чантата, в дрехите и по тялото на жалбоподателя изделия от жълт метал под формата на накити. Така извършените действия от свидетелите В. и Д. и направените констатации, са обективирани в нарочен Протокол за извършена митническа проверка №25BG001011M020360/код на МУ/ГКПП BG001011/26.05.2025г., приложен на л.9-11 от АНП и в Протокол за личен преглед №25BG0010110088/код на МУ/ГКПП BG001011/26.05.2025г., приложен на л.17 от АНП. Съставеният от митническите служители В. и Д. Протокол за извършена митническа проверка и съставеният Протокол за личен преглед от св.Д. в присъствието като свидетел на митническия служител – Д. В., са подписани от жалбоподателя А. А. Х. без каквито и да е възражения. Откритите у жалбоподателя изделия от жълт метал, са били предмет на извършена на място експертиза от експерта Д. А. Я. от гр.Елхово, вписан на основание чл.13 ал.1 от Валутния закон като вещо лице в МФ с Удостоверение за регистрация №5107/29.08.2012г., за установяване вида, пробата, грамажа и стойността на изделията от жълт метал. От експертната оценка, приложена на л.18 от АНП, е видно, че обследваните изделия след извършен оглед, анализ и измерване от експерта, са установени като златни – златни синджири, проба 585 – 4 броя - 85.33 грама; златни гривни, проба 585 – 3 броя – 100.80 грама; златни обици, проба 585 – 3 чифта – 35.30 грама; златни пръстени, проба 585 – 3 броя – 38.65 грама; златни медальони, проба 585 – 3 броя – 5.10 грама и златна брошка, проба 585 – 1 брой – 5.30 грама, като златните изделия за скрап, с общ грамаж - 270.48 грама и със средна обща пазарна стойност – 28 941.36 лева, при средна пазарна стойност на 1 грам злато с проба 585 от 107 лв., която включва цената на материала от Световната борса, изработка, ДДС и надценка. От митническия служител – св.Д. е била съставена разписка №25005131 от 26.05.2025г., в която е отразено, че са задържани откритите у жалбоподателя изделия от злато, надлежно описани по вид, количество и грамаж, които жалбоподателят А. А. Х. е обявил за свои. Поради това проверяващите митнически служители, са поискали писмени обяснения от жалбоподателя, приложени на л.16 от АНП, в които същия собственоръчно на ••• език, с легализиран превод на същите на български език /л.23 от делото/, е изложил, че откритите у него златни накити са едновременно наследени и закупени, е посочил, че ги е носил, за да ги преработи в Р. Турция или да ги замени за нови. За така констатираното, е бил съставен на 26.05.2025г. на А. А. Х., в негово присъствие, от свидетеля П. Д. и в присъствието на свидетеля по констатиране на нарушението и по съставяне на акта – Д. Х. В., на основание чл.230 от ЗМ и чл.40, ал.1 от ЗАНН, Акт за установяване на административно нарушение № BG26052025/1000/М-1722, за това, че на 26.05.2025г. около 03.00 часа на МП“Лесово“, на трасе „Изходящи леки автомобили и автобуси“ е пристигнало МПС – лек автомобил марка „•••“ модел „•••“ с ••• рег.№•••, на път от Р. Унгария за Р. Турция, управляван от •••я гражданин К. Х. /K. H./, в което като пътник •••ят гражданин – жалбоподателя А. А. Х. /A. A. H./, е осъществил състава на чл.233, ал.1 от ЗМ, като е направил опит да пренесе стоки – златни накити, с общо количество 270.48 грама, а именно: - златни синджири, проба 585 – 4 броя - 85.33 грама; златни гривни, проба 585 – 3 броя – 100.80 грама; златни обици, проба 585 – 3 чифта – 35.30 грама; златни пръстени, проба 585 – 3 броя – 38.65 грама; златни медальони, проба 585 – 3 броя – 5.10 грама и златна брошка, проба 585 – 1 брой – 5.30 грама, през държавната граница, без знанието и разрешението на митническите органи. В акта е отразено, че с Разписка за задържане №25005131 от 26.05.2025г. и във връзка с изискванията на чл.41 от ЗАНН, са били иззети като предмет на нарушението описаните златни изделия с общ грамаж – 270.48 грама. АУАН е бил надлежно предявен и връчен на жалбоподателя на 26.05.2025г., подписан от актосъставителя, свидетеля В. и жалб.А. А. Х., като препис от същия на същата дата - 26.05.2025г., е връчен на нарушителя, което е удостоверено с подписа му. В седемдневният срок от съставянето на АУАН, предвиден в разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят А. А. Х. не е депозирал писмени възражения пред административно-наказващият орган. Видно от приложеното към АНП становище на Комисия, назначена със Заповед №ЗТД-1000-191/27.02.2025г. на Директора на ТД „Митница Бургас“, същата комисия е изчислила стойността на стоките, предмет на нарушението при износ към 26.05.2025г. общо в размер на 24 117.80 лева, с приспаднат ДДС, която стойност е определена на основание §1, т.38 от ДР на ЗМ На основание чл.229а от ЗМ във връзка със съставения на жалбоподателя АУАН, АНО – Началникът на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към ТД Митница Бургас – Д. А., е отправил до жалб. А. А. Х. чрез пълномощника му – адв.Г. Н. Д. от АК- Пловдив /съгласно представен на 24.06.2025г. пред АНО Договор за правна защита и съдействие, приложен на л.25 от АНП/ предложение за сключване на споразумение, което е било изпратено по пощата на 11.07.2025г. до адреса на адвокатската кантора на адв.Д., но тъй като не е било потърсено и е върнато невръчено в ТД Митница Бургас, е изпратено на ел.поща на адв.кантора на 06.08.2025г. Въз основа на съставения АУАН № BG26052025/1000/М-1722 от 26.05.2025 година и приложените към него писмени материали - Протокол за извършена митническа проверка №25BG001011M020360/код на МУ/ГКПП BG001011/26.05.2025г., Протокол за личен преглед №25BG0010110088/код на МУ/ГКПП BG001011/26.05.2025г., обяснение от нарушителя от 26.05.2025г. на ••• език, разписка за задържане №25005131 от 26.05.2025г., експертиза от 26.05.2025г., становище на Комисия, назначена със Заповед №ЗТД-1000-191/27.02.2025г. на Директора на ТД „Митница Бургас“ и др.писмени документи, приложени по АНП, е издадено Наказателно постановление № BG2025/1000-2101/НП от 23.09.2025г. от Д. С. А. - Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към ТД Митница Бургас, оправомощен съгласно Заповед №ЗАМ-502/32-817160 от 15.04.2024г. на Директора на Агенция „Митници“, като констатираното адм.деяние е описано и квалифицирано по същия начин както в АУАН, и на жалбоподателя А. А. Х. на основание чл.233, ал.1 от ЗМ му е наложено административно наказание - глоба в размер на 24 117.80 лева, представляваща 100% от стойността на стоката и на основание чл.233, ал.6 вр.с ал.1 от ЗМ са отнети в полза на държавата като предмети на нарушението – златни синджири, проба 585 – 4 броя - 85.33 грама /златни изделия за скрап/; златни гривни, проба 585 – 3 броя – 100.8 грама /златни изделия за скрап/; златни обици, проба 585 – 3 чифта – 35.3 грама /златни изделия за скрап/; златни пръстени, проба 585 – 3 броя – 38.65 грама /златни изделия за скрап/; златни медальони, проба 585 – 3 броя – 5.1 грама /златни изделия за скрап/ и златна брошка, проба 585 – 1 брой – 5.3 грама /златни изделия за скрап/, общо 270.48 грама със стойност на стоките при износ в размер на 24 117.80 лева, за извършено административно нарушение по чл.233, ал.1 от ЗМ, за това, че на 26.05.2025г., около 03.00 часа, на Митнически пункт „Лесово“, на трасе за обработка на изходящи леки автомобили и автобуси от Република България за Република Турция, е направил опит да пренесе през държавната граница на Република България, без знанието и разрешението на митническите органи горепосочените стоки. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 06.11.2025г. чрез пълномощника му – адв.Г. Д., което се установява от приложеното на л.31 от АНП известие за доставяне. Жалбата е входирана пред АНО на 12.11.2025г. с вх.№32-349018/12.11.2025г. Материалната компетентност на Д. С. А. - Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към ТД Митница Бургас да издава наказателни постановления за нарушения по ЗМ, се установява от приложените към АНП като доказателства Заповед №1300 от 14.08.2025г. за преместване на Д. С. А. на длъжност „Началник на сектор в Агенция „Митници“ с определено място на работа в сектор „Митнически оперативен контрол, отдел „Митническо разузнаване и разследване“, ТД Митница Бургас, считано от 15.08.2025г. до 14.02.2026г. вкл. и Заповед №ЗАМ-502/32-817160 от 15.04.2024г., и двете на Директора на Агенция „Митници“. С посочената втора Заповед издателя й изрично е делегирал правомощията си на АНО по чл.231 от ЗМ на посочената в заповедта категория длъжностни лица - директори и зам. директори на териториалните дирекции, както и началниците на отдели „Митническо разузнаване и разследване“ в териториалните дирекции, съобразно тяхната териториална компетентност. Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от съда, кореспондира с възприетата от АНО и изложена в акта, респ. в НП. Същата, съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения материал, събран в хода на настоящото производство. Както писмените, така и гласните доказателства са относими към релевантните по делото факти и се кредитират изцяло за достоверни. Свидетелските показания на разпитаните по делото митнически служители – П. М. Д. /актосъставител/ и Д. Х. В. /свидетел по констатиране на нарушението и по съставяне на АУАН/, са безпротиворечиви по отношение на относимите основни факти и обстоятелства във връзка с възприетите от всеки един от тях действия и поведение на жалбоподателя и спътниците му от процесния л.автомобил, като съдът съпоставяйки ги едни с други, както и анализирайки ги на плоскостта на приобщените писмени доказателства, ги приема за достоверни, обективни, логични и последователни, открояващи се с необходимата еднопосочност, безпротиворечивост и подчертана убедителност, кореспондиращи както помежду им, така и с останалия събран по делото доказателствен материал. Същите, възпроизвеждат непосредствените си впечатления за обстоятелствата при констатиране на нарушението, митническата проверка и осъществената комуникация между тях и нарушителя, поведението му, както и относно изпълнената административна процедура, включително и предявяването на съставения АУАН. В подкрепа на тези гласни доказателства са и приобщените към доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства, приложени към АНП, посочени и анализирани по-горе. Съдът не констатира каквото и да е съществено противоречие между показанията на двамата свидетели-митнически служители, а напротив - по недвусмислен начин същите кореспондират едни с други досежно изложената фактология, предшестваща и последваща откриването на процесните златни изделия. От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в законоустановения 14- дневен срок, от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване и пред надлежния съд - по местоизвършване на нарушението. Съдът счита, че жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения: Извършвайки служебна проверка за законосъобразност на атакуваното НП от процесуалноправна страна, съобразно правомощията си в настоящото производство, съдът констатира, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, които да са основание за отмяна на НП. Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и по издаване на обжалваното НП. Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 от ЗАНН. Актът и НП са издадени от компетентни органи в рамките на правомощията им, съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, вр.с чл.230 от ЗМ и чл.47, ал.1, б.„а”, вр.ал.2 от ЗАНН, вр. чл.231 от ЗМ. Съгласно чл.230 от ЗМ, за всеки случай на нарушение на митническия режим се съставя акт от митническите органи, които по аргумент от разпоредбата на т. 9, § 1 от ДР на ЗМ са длъжностни лица от митническите учреждения, които осъществяват митнически надзор и контрол. В конкретния случай актът за установяване на митническо нарушение е съставен от П. Д. - инспектор в звено „Борба с наркотрафика“-Лесово в сектор “Борба с наркотрафика“ в ТД Митница Бургас при Агенция „Митници“, т.е. от лице осъществяващо митнически надзор и контрол. Правомощието на Д. С. А. да издаде процесното НП следва от оправомощаването му със Заповед №ЗАМ-502/32-817160 от 15.04.2024г. на Директора на Агенция „Митници“. Съдът прие, че са спазени всички изисквания и правила от съставянето на акта до приключването на административно-наказателната процедура с издаването на атакуваното НП. Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административно-наказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя А. А. Х. и да са основания за незаконосъобразност и отмяна на атакуваното НП. В случая в обстоятелствената част на приложения към АНП акт за установяване на административно нарушение, се съдържа описание на действията на митническите органи по повод на митническата проверка, извършена на 26.05.2025г. и резултатът от същата - открити при личен преглед и при преглед на личния багаж – ръчна лична чанта на жалбоподателя А. А. Х. като пътник в селектираното за проверка МПС – лек автомобил марка „•••“ модел „•••“ с ••• рег.№ •••, недекларирани изделия от жълт метал, установени като златни след експертна оценка, с общо тегло от 270.48 грама, а именно: - златни синджири, проба 585 – 4 броя - 85.33 грама; златни гривни, проба 585 – 3 броя – 100.80 грама; златни обици, проба 585 – 3 чифта – 35.30 грама; златни пръстени, проба 585 – 3 броя – 38.65 грама; златни медальони, проба 585 – 3 броя – 5.10 грама и златна брошка, проба 585 – 1 брой – 5.30 грама, които са били надлежно описани по вид, количество и грамаж в АУАН след надлежно анализиране, притегляне и преброяване. Посочено е, че жалбоподателят А. А. Х. е осъществил състава на митническо нарушение по чл.233, ал.1 от ЗМ, чието изпълнително деяние се изразява в “опит да пренесе“ през държавната граница на посочените златни изделия, без знанието и разрешението на митническите органи. Изнесените по този начин в АУАН факти, задоволяват законовото изискване за пълно, точно и ясно описание на нарушението. В случая освен изчерпателното и подробно изложение, направено от актосъставителя в АУАН, в който се съдържа и хронология на събитията, въз основа на които е било констатирано процесното нарушение, към съставения акт са приложени и писмени материали, които представляват неразделна част от същия – Протокол за извършена митническа проверка №25BG001011M020360/код на МУ/ГКПП BG001011/26.05.2025г., Протокол за личен преглед №25BG0010110088/код на МУ/ГКПП BG001011/26.05.2025г., обяснение от нарушителя от 26.05.2025г. на ••• език, разписка за задържане №25005131 от 26.05.2025г., експертиза от 26.05.2025г. и др.писмени документи, ксерокопие от документите на жалбоподателя и на спътниците му и СР на процесното МПС. При прочит на АУАН и на придружаващите го документи и при проследяване на фактическата обстановка, описана изключително подробно и детайлно в акта, става ясно, че деянието е извършено на 26.05.2025г. на МП-Лесово на трасе за обработка „Изходящи леки автомобили и автобуси“, т.е. при излизане от Р. България към трета страна – Р. Турция, на линията на митническата проверка, от където са били предприети необходимите действия от митническите служители след получен отрицателен отговор от жалбоподателя и останалите пътуващи в автомобила лица, за липса на пренасяни недекларирани валута, стоки и/или ценности. В следващата фаза на административно-наказателното производство - при издаването на НП, съдът също не констатира нередовности. При издаването на НП административно-наказващият орган съобразно изискванията на възведената под нормата на чл.233, ал.1 от ЗМ, правна квалификация на вмененото на жалбоподателя адм.нарушение, надлежно в обстоятелствената част на атакуваното НП след проследявяне на изложената от актосъставителя в АУАН хронология на действията, предприети от страна на митническите служители по констатиране на процесното нарушение, обективирани в приложените към АУАН писмени документи и на приложимите норми на националното законодателство, е възпроизвел по прецизен начин текстовото описание на адм.деяние, съобразно обективните признаци на нарушените в съвкупност норми, като съобразно изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за пълно, ясно и точно описание на нарушението и релевантните обстоятелства, е посочил датата, мястото на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Налице е и единство между съставомерните признаци на инкриминираното адм.нарушение, възведени както от актосъставителя, така и от АНО, като последният си е позволил пространствено и задълбочено да изложи както действията на митническите служители, така и да коментира документите, обективиращи констатираното при извършените проверки - митническа проверка и личен преглед, както и да формулира въз основа на възприетата фактология мотиви и извод за осъщественото от А. А. Х. нарушение, квалифицирано по чл.233, ал.1 от ЗМ, изпълнителното деяние на което се изразява в опит за пренасяне на 26.05.2025г. при излизане от Р. България към трета страна - Р. Турция, без да е изпълнил задължението си за писменото деклариране по установения ред пред митническите органи, подавайки митническа декларация по образец, на изделия от злато с общо нетно тегло от 270.48 грама, установени по вид, проба, грамаж и стойност въз основа на експертиза от 26.05.2025г., изготвена от независим експерт - Д. А. Я. от гр.Елхово, вписан като вещо лице в МФ с Удостоверение за регистрация №5107/29.08.2012г. Съдът констатира, че са спазени и правилата и нормите, съотносими към определяне на компонента – стойност при износ на недекларираните златни изделия – предмет на нарушението, като въз основа на експертното заключение на вещото лице Д. А. Я., определило пазарната стойност на процесните изделия от злато с общ грамаж от 270.48 грама – проба 585, в размер на общо 28 941.36 лева, е определена въз основа на изготвено становище на нарочна комисия на ТД Митница Бургас, което е приложено към АНП и което предшества издаването на НП, относимата на основание §1, т.38 от ЗР на ЗМ обща стойност на стоките, представляващи изделия от злато-проба 585, в размер на 24 117.80 лв. с приспаднат ДДС. Този компонент като обща стойност на предмета на нарушението е съотносим към прилагане на санкционната норма и при определяне на наказанието на нарушителя и същият не е оспорен по надлежен ред и начин от жалбоподателя. По отношение на визираното в жалбата възражение, че липсва нарочен акт за назначаване на експертиза и за поименното определяне на вещото лице-бижутер, съдът намира, че това обстоятелство не опорочава развилата се в първата фаза на административно - наказателното производство, пред актосъставителя, процедура по съставянето на АУАН, както и впоследствие при предявяване и връчване на акта, още повече, че ЗАНН не изисква и не задължава административният орган да издаде такъв нарочен акт. Освен това соченото в жалбата препращане към разпоредбите на чл.145 вр.с чл.144 от НПК, не е сред изрично визираните в чл.84 от ЗАНН. За прецизност съдът намира да отбележи, че не са налице допуснати процесуални нарушения при съставянето и предявяването на АУАН и с оглед на безспорния факт, че жалбоподателят А. А. Х. не е български гражданин и не владее български език. В потвърждение на това са показанията на разпитаните по делото свидетели – двамата митнически служители Д. и В., от които се установи, че комуникацията с жалбоподателя е била провеждана на английски език чрез едно от лицата, ••• граждани, пътуващи в процесния автомобил, след като и двамата свидетели са се уверили, че въпросното лице разбира и владее английски език. На зададеният от св.В. на английски език въпрос към пътуващите в автомобила лица, между които бил и жалб. А. А. Х., дали имат стоки, валута и валутни ценности за деклариране пред митническите органи, същите отговорили отрицателно. В дадените в хода на митническата проверка писмени обяснения жалбоподателят е посочил, че откритите у него и в личния му багаж златни бижута са наследени и закупени и ги е носил у себе си, за да ги преработи в Р. Турция или да ги замени за нови. Или така дадените от жалбоподателя писмени обяснения сочат на това, че същият е разбрал зададеният от митническия служител въпрос и естеството на процедурата. Интерпретирани в съвкупност свидетелските показания и писмените доказателствени средства, обосновават безспорен извод, че действията по съставяне на АУАН са обяснени на жалбоподателя, на същия е разяснено и съдържанието на акта на разбираем за него език, удостоверявайки това с подписа си под съдържанието на АУАН, като по този начин са гарантирани правата му. С това е удовлетворено законодателното изискване за предявяване на акта, следователно налице е валидно и редовно предявяване. Обстоятелството, че в административно - наказателното производство липсва нарочен акт за назначаване на преводач, не опорочава процедурата по предявяване и връчване на АУАН, още повече, че ЗАНН не изисква и не задължава административният орган да издаде такъв акт. С оглед на така изложеното съдът намира, че не са налице основания да се приеме, че е било нарушено правото на защита на жалбоподателя в тази фаза на административно-наказателното производство, като същият е бил наясно и е разбрал какво административно деяние му е вменено. От друга страна, за прецизност съдът намира да отбележи и обстоятелството, че прокламираното и гарантирано с Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010г. право на заподозрените лица или обвиняемите на устен и писмен превод в наказателното производство с оглед осигуряване правото им на справедлив процес, което е прогласено в чл.6 от ЕКПЧ, е несъотносимо към процесното адм. нарушение. В тази насока е визираното в текста на цитираната Директива, че „когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от такъв орган /т.е. орган, различен от съд с компетентност по наказателно-правни въпроси/ и е предвидено право на обжалване пред съд с компетентност по наказателно-правни въпроси, настоящата директива следва да се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд”. Предвид на това съдът приема, че в настоящият случай по никакъв начин не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, което право той е реализирал в пълен обем, включително чрез жалба до съда. Досежно материалноправната законосъобразност, настоящият съдебен състав прецени процесното НП за издадено в съответствие с материалния закон. Основният състав на административното нарушение „митническа контрабанда” е уреден в алинея първа на чл. 233 от ЗМ, като изпълнителното деяние може да се изрази в две форми - „пренесе” или “превози”, като наказуем по силата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ е и опитът за това. От обективна страна е необходимо пренасянето или превозването на стоките да се извършва през държавната граница, да е без знанието и разрешението на митническите органи и да не представлява престъпление. Въз основа на доказателствата по делото, съдът приема, че жалбоподателят А. А. Х. е автор на административното нарушение, визирано в обжалвания акт, както и се установява първият съставомерен признак на митническата контрабанда по чл.233, ал.1 от ЗМ, която в случая е останала недовършена във фазата на опита за пренасянето на стоките – златни синджири, проба 585 – 4 броя - 85.33 грама; златни гривни, проба 585 – 3 броя – 100.80 грама; златни обици, проба 585 – 3 чифта – 35.30 грама; златни пръстени, проба 585 – 3 броя – 38.65 грама; златни медальони, проба 585 – 3 броя – 5.10 грама и златна брошка, проба 585 – 1 брой – 5.30 грама, с общ грамаж - 270.48 грама и с обща стойност - 24 117.80 лева през държавната граница от Р. България към Р. Турция. От друга страна липсата на знание и разрешение от митническите органи за осъществения опит за пренасяне като втори съставомерен признак на деянието, се доказва с показанията на разпитаните двама митнически служители - свидетелите Д. и В.. От показанията на същите се установява, че е било отправено запитване и то на два пъти, респ. покана до водача на автомобила и до пътуващите в автомобила лица, за деклариране на превозвани и пренасяни стоки в автомобила, подлежащи на деклариране, на което последвал отрицателен отговор от водача и пътниците, вкл. и от жалбоподателя като пътник в л.автомобил, а в резултат на извършената митническа проверка на личния багаж и последвалия личен преглед на А. А. Х., е установено наличието на процесните стоки. Дължимо в случая е било писмено деклариране на пренасяните през държавната граница стоки с търговски характер и липсата му изключва знанието, респ. разрешението на митническите органи за пренасянето на стоките. За съставомерността на деянието е достатъчно обективното неизпълнение на задължението за деклариране, като общото задължение за деклариране се установява от разпоредбата на чл.66, ал.1 от ЗМ, както и от множество Регламенти, които са с директно действие след присъединяването на Република България към Европейския съюз (ЕС). Според разпоредбите на цитираните нормативни актове, всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими при определени условия писмено или устно деклариране. „Деклариране” е действието, чрез което едно лице изразява по установени форми и начини желанието си за прилагане на определен митнически режим за дадена стока. В конкретния случай, съобразно видът и количеството на стоките, посочени в АУАН и в НП, дължимото за тях и надлежно деклариране е било писменото. Именно в тази връзка при преминаване на митнически контрол, действащо е задължението за деклариране на изнасяните в случая стоки от лицата, установено с материалната разпоредба на чл.66, ал.1 от ЗМ, както и от чл.158 и чл.162 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 вр.с чл.143 от Делегиран Регламент на Комисията /ЕС/ 2015/2446 от 28.07.2015 година за допълнение на Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза, съгласно които всички стоки, предназначени да бъдат поставени под митнически режим, с изключение на режим свободна зона, се обхващат от митническа декларация, подходяща за конкретния режим. Процесните стоки не могат да бъдат декларирани устно в съответствие с чл.137 от Делегиран Регламент на Комисията /ЕС/ 2015/2446 от 28.07.2015 година за допълнение на Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на МКС, тъй като макар да са с търговски характер, стойността им надвишава законоустановения праг от 1000 евро. Бездействието от страна на жалбоподателя по отношение на задължението за деклариране, което той не е изпълнил и то по надлежния ред и форма, изключва знанието на компетентните митнически органи, съответно и води до липса на дадено разрешение от тях за изнасянето на стоките от територията на страната ни. След като това е така, безспорно с деянието си жалбоподателят А. А. Х. е извършил от обективна страна състава на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, осъществявайки опит за контрабанда на стоки с търговски характер, предвид количеството на стоките, описани в НП. Пренасяните през държавната граница стоки от А. А. Х., посочени в АУАН и в НП, противно на доводите, изложени в жалбата, съдът намира, че не попадат в обхвата на дефиницията „стоки с нетърговски характер“, посочена в чл.1, т.21, б.“б“ от Делегиран Регламент на Комисията /ЕС/ 2015/2446 от 28.07.2015 година за допълнение на Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза. Съгласно посочената разпоредба „стоки с нетърговски характер“ са тези, съдържащи се в личния багаж на пътници, когато: имат случаен характер и се състоят от стоки изключително за лично ползване от пътниците или техните семейства, или стоки, предназначени за подаръци, като естеството и количеството на тези стоки трябва да е такова, че да показва, че те не се внасят или изнасят с търговска цел. Обектите - предмет на процесното нарушение, посочени в НП, не могат да бъдат отнесени към изброените изключения, предвид техния вид и брой, вкл. и с оглед на тяхната стойност и същите подлежат на деклариране. Категоричен и закономерно обоснован от събраните по делото доказателства е и извода за авторството по отношение на извършеното нарушение - в лицето на жалбоподателя А. А. Х., което е лицето, подписало Протокола за извършена митническа проверка и Разписката за изземването на недекларираните стоки, като е дал обяснения, че стоките са „наследени бижута“, които е закупил и е искал да ги „преработи“ в Турция или да ги смени за нови. Изпълнителното деяние на опита за пренасяне, като една от съставомерните форми на нарушението митническа контрабанда, се свързва с фактическото изнасяне на стоките от територията на страната ни от излизащо от нея лице, което ги държи. Последното е установено по делото, наред и с другия изискуем признак - укриването на информация за тези стоки от митническите органи, водещо до липсата на знание и дадено разрешение от последните за тяхното изнасяне от страната, както вече се посочи. Предвид изложеното жалбоподателят следва да понесе предвидената в закона административнонаказателна отговорност за това нарушение. В настоящия казус държавната граница на Република България следва и не съвпада с линията на митническата проверка на МП-Лесово предвид спецификата на разположение на службите за контрол на митническите пунктове, чийто служители не са на самата държавна граница, което е практически невъзможно, а вътре в територията на Република България, поради което е налице в случая недовършено нарушение, което е останало във фазата на опита, тъй като не е довършено изпълнителното деяние по пренасяне от жалбоподателя А. А. Х. като пътник в процесния лек автомобил на процесните златни изделия. Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на своя предмет. Съдът приема, че жалбоподателят А. А. Х. е бил наясно с митническите изисквания към влизащите на територията на страната пътници, вкл. задълженията във връзка с митническия режим на стоката, с оглед публичното им оповестяване - обявени публично, на указателни табели и на няколко езика, с местоположение, изключващо пропускането, респ. невъзприемането им от преминаващите пътници, според създадената инфраструктура на ГКПП Лесово, но въпреки това не е декларирал пренасяните от него стоки пред митническите органи, поради което вмененото деяние се явява съставомерно и от субективна страна, същото е извършено виновно, при пряк умисъл. Анализът на доказателствения материал води до извода, че А. А. Х. е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение по чл.233, ал.1, предл.3 от ЗМ, поради което правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност по същия текст. Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал.1 от ЗМ за извършено митническо нарушение по този текст наказанието е глоба от 100 до 200 на сто върху стойността на стоките при износ. Както се посочи по-горе стойността на стоките, предмет на нарушението, е в размер на 24 117.80 лева. По делото не са налице данни за други нарушения от страна на жалбоподателя по Закона за митниците, за които да са му налагани административни наказания. Ето защо съдът намира, че АНО правилно е определил административното наказание глоба в размер на 100% от митническата стойност на вещите, предмет на митническото нарушение, т.е. в предвиденият минимален размер. Така наложеното с обжалваното НП наказание съдът намира за правилно с оглед постигане на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на административното наказание - да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай“ на административно нарушение, както правилно е приел АНО. При тълкуване на посочената норма /чл.28 от ЗАНН/ следва да се съобразят същността и целите на административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Административно наказателният процес е строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е наложено административно наказание глоба за неизпълнение на задължение към държавата, регламентирано в ЗМ. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на финансовата й дейност. Именно поради това и нормативно определените минимуми на административни наказания за тях са във висок размер, без за налагането им да се изисква някакъв минимален брой или стойност на вещите - предмет на нарушението. Целта на ЗМ е свързана с облагането на високооборотни и скъпи стоки, които не служат за задоволяване на основни потребности на населението и са засилени, както предвиденият контрол, така и отговорността при нарушения по същия, които чувствително увреждат фискалните интереси на държавата. Стойността на предмета на нарушението при формалния характер на състава на отговорността по чл. 233, ал. 1 от ЗМ няма отношение при преценката за наличието или значителността /респ. липсата или незначителността/ на вредните последици и не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от административно - наказателна отговорност. Процесното нарушение, макар и останало недовършено във фазата на опита, е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което и не може да се определи като маловажен случай. Съдът намира НП за незаконосъобразно в частта на постановената репресивна мярка - “отнемане в полза на държавата” на предметите на нарушението, а именно недекларираните златни изделия с общо тегло от 270.48 грама, с обща стойност 24 117.80 лева, визирана в пункт 2-ри от санкционната част на атакуваното НП, по следните съображения: Действително това разпореждане е изрично предвидено в разпоредбата на чл.233, ал.6 от ЗМ, в случаите на осъществено нарушение по чл.233, ал.1 от с.закон. Но подобно разпореждане е в противоречие с тълкуването на Европейския съд на чл. 42, § 1 от Регламент № 952/2013. Според СЕС всяка държава-членка трябва да предвиди в националното законодателство административни или санкционни мерки, но такива, които не надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от закона цели. В този контекст СЕС уточнява, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като по-специално се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основният принцип на пропорционалност. Нерелевирането на фактора на законност на пренасяните стоки при налагане на наказание и в частност отнемането им/или присъждане на тяхната равностойност в полза на Държавата, само по себе си противоречи на принципите и целите на Регламента (в този смисъл са Решения на СЕС по дела С-497/15, С-498/15, С-655/18). Така например, в последното цитирано Решение на Съда на ЕС по дело С-665/18, свързано с приложението на чл.234а, ал. 3 от ЗМ преди изменението му с ДВ, брой 82 от 2023 година, е посочено, че неправилно и в противоречие на чл. 42, § 1 от Регламент № 952/2013, е едновременно с наложената имуществена санкция, респ. глоба да е присъдена и равностойността на липсващия предмет на нарушението, респ. да се отнеме в полза на Държавата. В т.44 на Решението Съдът на ЕС във връзка с приложението на чл. 233, ал. 6 от ЗМ, е приел изрично, че „санкция, която се състои в задължение да се плати равностойността на отклонените от митнически надзор стоки, не изглежда пропорционална, при това независимо от факта, че се прибавя към санкцията по чл. 234а, ал.1 от ЗМ. Всъщност санкция в подобен размер надхвърля границите на необходимото, за да се гарантира поспециално, че допуснатите в режим на митническо складиране стоки няма да бъдат отклонени от митнически надзор.”, т.е. санкцията отнемане на вещи в полза на Държавата, респ. присъждане на равностойността им, не изглежда пропорционална. Съобразно и диспозитива на посоченото Решение, „чл. 42, § 1 от Регламент №952/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която при отклоняване от митнически надзор на стоки, поставени под режим на митническо складиране, освен Имуществена санкция титулярят на разрешението за митническо складиране да е длъжен да плати и равностойността на тези стоки.”, т.е. санкция в подобен размер надхвърля границите на необходимото, за да се гарантира, че стоките няма да бъдат отклонени от митнически надзор. С посоченото Решение по дело С-665/18 Съдът на ЕС тълкува, че не се допуска национална права уредба като разглежданата, предвиждаща кумулативно прилагане и на Имуществена санкция, и на отнемане в полза на Държавата, като се възприема като надхвърляща границите на необходимото за гарантиране на изпълнението на задължението за неотклоняване на стоки, декларирани за митнически режим. Последното води на извод, че налагането на санкция „Отнемане предмета на нарушението” наред с наказанието „Имуществена санкция”, респ. „Глоба” не следва да се прилага. Т.е. постановеното в случая на основание чл. 234а, ал. 3 от ЗМ отнемане в полза на Държавата на предмета на нарушението по чл.234а, ал.1 от ЗМ, респ. присъждане на равностойността му поради липсата му, едновременно с налагане на Имуществена санкция, приложено по аналогия към чл.233, ал.6 от ЗМ, е в противоречие с европейска правна норма, респ. с основен, прокламиран от правото на Съюза принцип, а именно: този на пропорционалността, вземайки предвид естеството на стоката – златни изделия, които във времето не се обезценяват, а напротив стойността им се покачва драстично. Принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на правото на Съюза и е възпроизведен в чл.5, § 4 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС), изисква актовете на институциите на Съюза, да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели. Налагането на санкция „Отнемане на вещите” само по себе си директно обуславя изводът за несъразмерността на наложеното наказание като цяло. Тази несъразмерност е основание за отмяна на НП в тази част. При тези обстоятелства, настоящата инстанция намира, че следва на основание чл.288, ал. 2 от ДФЕС да не приложи националната разпоредба, а именно: чл. 233, ал. 6 от ЗМ, тъй като същата противоречи на чл.42, § 1 от Регламент № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета и да отмени обжалваното НП в тази му част, т.е. в частта по пункт 2- ри обжалваното НП следва да бъде отменено като противоречащо на правото на ЕС. Дори и да се приеме тезата, че отнемането на вещите – предмет на нарушението, не е санкция, то би било налице непропорционалност на наложеното санкциониране на лицето като цяло, тъй като в санкционирането му несъмнено освен наложената Глоба следва да се отчете и фактът, че са отнети златните изделия. С Определение № 15615/13.12.2018 г. по адм.дело 14291/2018 г. на ВАС, съдът е приел, че в чл.84 ЗАНН е предвидена приложимост на разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс относно изземването на вещи в административно-наказателното производство, като в чл.301, ал.1, т.11 от НПК на съда е възложено при постановяване на присъдата да обсъди и реши въпроса какво да стане с веществените доказателства. Посочено е, че иззетите вещи представляват веществени доказателства в процеса, а отмяната на обжалваното НП по пункта 2-ри няма за последица автоматичното връщане на задържаните процесни вещи /доколкото същите не са акцизни стоки или забранени такива, за които има специален режим за вноса или износа им/, поради което съдът следва да се произнесе служебно по този въпрос. По тези съображения, наред с отмяната на НП в частта за отнемането на вещите-предмет на нарушението, следва изрично да се постави и тяхното връщане на лицето, от което са отнети - А. А. Х. или на надлежно упълномощено от него лице. По разноските: Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства пред районния и административния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс. Но в случая нито една от страните в настоящото производство не е заявила изрично искане за присъждане на разноски, поради което и съдът не дължи произнасяне, макар че с оглед на изхода на спора разноски би следвало да се присъдят съразмерно на уважената част на жалбата и на потвърденото частично НП, както на жалбоподателя, така и на АНО. Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 вр.с ал.5 от ЗАНН, Елховският районен съд