Решение № 4298 от 28.9.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 466/2026 г.

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 268 от ДОПК.

2. Образувано е по жалба от С. М. В. [ЕГН], от [населено място], [улица], срещу Решение № 85 от 01.04.2026 г. на Директора на Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите с което е оставена без разглеждане жалба вх. № Ж 16-173#3 от 26.03.2026 г. и № Ж-16-744#21 от 10.03.2026г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив, подадена от С. М. В. [ЕГН], срещу Постановление изх. № С260013-091-0000074 от 25.02.2026г. за възлагане на недвижим имот, като производството по административно обжалване е прекратено.

3. Лаконичните възражения, обективирани в обстоятелствената част на жалбата се свеждат до следното :

Твърди се, че процесното Постановление изх. № С260013-091-0000074 от 25.02.2026г., не е било връчено на В. надлежно и своевременно. Жалбоподателката счита, че е била лишена от възможност да обжалва действията на публичния изпълнител, доколкото постановлението ѝ е било връчено едновременно с извършване на въвода във владение. Извода на административния орган, че подадената по административен ред жалба е недопустима, се счита за неправилен.

Възразява се, че въвода във владение е осъществен при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото е предприет преди да бъде осигурена възможност за обжалване на постановлението за възлагане, поради несвоевременното уведомяване на жалбоподателката.

Исканията са, съдът да отмени обжалваното решение, да върне преписката на административния орган за произнасяне по същество на жалбата и да отмени извършените действия, като незаконосъобразни.

4. Директора на Териториална дирекция Пловдив, на Национална агенция за приходите чрез процесуалния си представител юрк. Д., счита жалбата за неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи, изложени в Решението на Директора на ТД на НАП, Пловдив. Подробни съображения в тази насока са развити в представената по делото писмена защита.

Счита се, че съобразно разпоредбата на чл. 238, ал. 7 от ДОПК длъжникът не може да участва в продажбата и след като не разполага със законоустановено право на участие при провеждане на търга, се налага и извода, че длъжникът няма и процесуално право да обжалва провеждането му.

Поддържа се също така, че длъжникът не е предвиден в разпоредбата на чл. 256, ал. 1 от ДОПК, като участник в производството, който разполага с правото да обжалва извършената продажба. Възраженията на жалбоподателката се счита за ненамиращи подкрепа в процесуалния закон и за неоснователни.

Иска се жалбата да бъде отхвърлена, като се присъдят разноски за юрисконсулско възнаграждение.

5. Е. А. З., от •••, като заинтересована по правния спор страна, чрез процесуалните си представители адв. Г. и адв. М., в представена по делото писмена защита е на становище, че жалбата е неоснователна. Счита се, че в случая, поначало не е ясно, какво точно е обжалвала С. В.. Поддържа се, че постановлението за възлагане слага край на производството по продажба чрез търг, тоест то е последният акт, с който тръжната процедура се финализира по отношение на обявения купувач, поради което законодателят е предвидил в чл. 256 ДОПК специален и изчерпателно определен кръг легитимирани лица за неговото оспорване, между които длъжникът в изпълнителното производство не е. В този контекст се сочи съдебна практика, според която, длъжник, който не разполага със законоустановено право на участие при провеждане на търга по чл. 238, ал. 7 ДОПК, няма и процесуално право да обжалва резултата след провеждането му.

Иска се жабата да бъде оставена без уважение, като се присъдят сторените разноски по производството.

ІІ. За допустимостта:

6. Според приложеното по преписката известие за доставяне, оспореното решение е връчено на неговия адресат на 06.04.2026 г., а жалбата срещу му е регистрирана в деловодството на администрацията на 09.04.2026 г., тоест подадена е в рамките на предвидения за това седем дневен срок, от лице имащо правен интерес от оспорването, след проведено обжалване по административен ред, което налага да се приеме, че същата е ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите, действията и тяхната хронология :

7. С влязло в сила Решение № 260005 от 14.03.2021 г., постановено по гр. дело № 391 по описа на Окръжен съд Пазарджик за 2020 г.(л.124) е било постановено, от С. М. В. да бъдат отнети конкретно описани парични суми.

Въз основа на това изпълнително основание, срещу В. е бил издаден и съответния изпълнителен титул – изпълнителен лист от 08.07.2022 г.(л.122).

За събиране на така установеното публично вземане е било образувано изпълнително производство по дело № 221248888 по описа на Териториална дирекция на НАП, Пловдив, офис Пазарджик за 2022г.

Изпълнителното производство е започнало с отправяне на Съобщение за доброволно изпълнение № С220013-048-0116806 от 11.10.2022 г.(л.119), което е връчено на адресата на 12.01.2022 г.

С Постановление изх. № С230013-022-0095352 от 21.12.2023г.(л. 116), на публичния изпълнител е наложена възбрана върху следния недвижим имот: ½ идеална част от правото на собственост върху самостоятелен обект във сграда с идентификатор 10450.503.509.1.15, по кадастралната карта и кадастралните регистри, на [населено място], одобрени със Заповед № РД 18-1214 от 06.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 236,00м² и предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, разположен в поземлен имот с идентификатор 10450.503.509, находящ се на първи етаж в сграда с идентификатор 10450.503.509.1, с предназначение: сграда за култура и изкуство, брой етажи: 4, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата съобразно чл.38 от Закона за собствеността, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху дворното място, находящо се в [населено място], •••. Съседните самостоятелни обекти в сградата са : на същия етаж: 10450.503.509.1.3; 10450.503.509.1.2; 10450.503.509.1.1; под обекта: 10450.503.509.1.14; над обекта: 10450.503.509.1.,. придобит със съдебно решение; брачен договор № 111, том 1. № от вх. рег. 1027 от 27.07.2010 г.

Възбраната е вписана на 29.12.2023г. с вх. рег. № 2626. Акт 148. вх. № 2623 в Служба по вписванията [населено място].

8. Самостоятелния обект в сграда с идентификатор 10450.503.509.1.15, по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] се е съпритежавал между С. М. В. с ½ идеална част от правото на собственост и Г. В. и М. К. с общо ½ идеална част от правото на собственост, съобразно нот. акт № 170 от 30.07.1998 г., том ІІІ, нот. дело 308 на Служба по вписванията Велинград и Брачен договор от 27.07.2010 г., сключен между К. В. и С. В., вписан с № 10217 от 27.07.2010 г. на Служба по вписванията Велинград.

Имота е бил описан по реда на чл. 233 от ДОПК, като е съставен Протокол изх. № С250013-028-0000933 от 27.03.2024г.(л.582) и е определена временна оценка в размер на 200 000,00 лева.

С Разпореждане № С2400013-104-0000879 от 27.06.2024 г.(л.726) на публичния изпълнител, на основание чл. 235, ал. 2 от ДОПК е определена окончателна оценка за имота в размер на 279 600,00лв. и съответно, за ½ идеална част от него в размер на 139 800,00лв.(€ 71 478,60).

9. Публичната продан е обявена със Съобщение изх. № С250013-111-0003900 от 07.11.2025г. за продажба чрез търг с тайно наддаване(л.470), в което процесния недвижим имот е подробно описан; посочена е първоначална тръжна цена 71 478.60 евро и датата на търга 19.02.2026г. от 11.00 ч., като същото е изпратено до С. В. с писмо придружено от известие за доставяне(л.370). Съобщението е изпратено и до останалите съсобственици на имота, включително и до наемателя на същия „Метал-2006“ЕООД, ЕИК:160050083, с. Катуница(л.564).

Със Заповед № РД-03-16-1079 от 12.11.2025 г.(л.538), на зам. директора на Териториална дирекция на НАП, Пловдив е била определена поименно, комисия по провеждане на търг с тайно наддаване относно продажбата на процесния имот.

До съсобствениците на имота са отправени предложения да изкупят обявения за продан дял на С. В., съобразно определената окончателна оценка от 279 600,00лв. и съответно, за ½ идеална част от него в размер на 139 800,00лв., както следва : до М. И. К. с писмо изх. № С25013-165-0000120 от 20.02.2025 г.(л.617); до Г. С. В. с писмо изх. № С240013-165-0000184 от 28.06.2024 г.(л.692);

10. Според представения по делото Наддавателен лист изх. № С260013-080-0000204 от 19.02.2026 г.(л.386), в хода на тръжната процедура е направено едно, единствено предложение от Е. А. З. на стойност € 71 611,00.

Е. З. е уведомен с писмо изх. № С25013-108-0000073 от 19.02.2026 г.(л.375) за това, че е обявен за купувач на процесния имот с предложена цена от €71 611,00, като след приспадане на предварително внесения депозит, следва да внесе остатъка от продажната цена в размер на € 57315,28 в седем дневен срок от съобщаването. Тази сума е била внесена от З. по сметката за принудително събиране на Териториална дирекция Пловдив на НАП на 23.02.2026 г., като на същата дата е бил внесен е дължимият местен данък в община Велинград(платежни нареждания л. 360).

При това положение, от публичния изпълнител е издадено Постановление за възлагане на процесния недвижим имот изх. № С260013-091-0000074 от 25.02.2026 г. с което същият е възложен на Е. А. З.(л.329).

Дружеството наемател „Метал-2006“ЕООД, ЕИК:160050083 е уведомено за насрочения въвод във владение на имота с писмо № С25013-178-0004097 от 25.02.2025 г.(л.313);

В рамките на тази хронология, Е. З. е бил въведен във владение на имота, за което е съставен Протокол за въвод във владение № С25013-115-0000021 от 05.03.2026 г.(л.271).

11. От страна на С. В. е била подадена жалба, в която е заявила, че оспорва Постановление за възлагане на недвижим имот изх. № С260013-091-0000074 от 25.02.2026 г., но всъщност възраженията ѝ са били срещу извършения въвод във владение, за който е съставен Протокол № С25013-115-0000021 от 05.03.2026 г. Твърденията са, че въвода във владение е бил извършен, преди постановлението за възлагане на недвижим имот да е било влязло в сила, като по този начин е било нарушено правото ѝ на защита е било ограничено. Посочено е, че към момента на въвода във владение, имота се държи от наемател по силата на договор за наем. Заявено е също така, че правата върху имота се съпритежават с Г. В., като продажбата засяга и неговите права. Възражение е направено и за това, че продажната цена на имота била твърде ниска. Заявено е, че реален въвод във владение на имота не е бил извършен.

Жалбата е била адресирана до Административен съд Пазарджик, като по този повод е било образувано производството па адм. дело № 258 по описа на съда за 2026 г.

Като се е позовал на процесуалното правило, установено в чл. 266, ал. 1 от ДОПК, с Определение №1010 от 09.03.2026 г., съдът е оставил жалбата без разглеждане, прекратил е производството по делото и е изпратил жалбата на директора на Териториална дирекция Пловдив на НАП за произнасяне по жалбата.

12. Съобразно указанията на съда, жалбата на В. е била разгледана от горестоящият в йерархията на администрацията орган, който е намерил същата за недопустима и с процесното Решение № 85 от 01.04.2026 г. я е оставил без разглеждане.

Съображенията на административния орган, обосновали спорния в настоящото производство резултат са били, че в чл. 256 от ДОПК е уредено особено производство по обжалване на продажба чрез търг, като тя може да бъде обжалвана само от участник в търга при определени предпоставки, а длъжникът не е участник в търга и съответно не разполага с правото на жалба. В тази насока е посочен и текста на чл. 246, ал. 8 от ДОПК, според който момента на прехвърляне на собствеността върху имота предмет на продажбата е датата на издаване на постановлението за възлагане. Като следващ аргумент според административния орган, следва да се съобрази обстоятелството, че ДОПК не сочи изрично длъжника, като активно легитимирано лице, което може да обжалва публичната продан. От съществено значение за административния орган е и обстоятелството, че в ДОПК, не са предвидени изрични основания, при наличието на които, длъжника да може да обжалва проданта.

Обжалването на въвода във владение също е счетено за недопустимо, доколкото според административния орган, то не съставлява нито индивидуален административен акт, нито изпълнително действие, а е фактическо действие.

ІV. За правото:

13. Въпреки не съвсем точно и ясно заявеният петитум, възраженията изложени в обстоятелствената част на жалбата подадена по административен ред, позволяват да се определи, че оспорването на В. е било насочено освен срещу Постановление изх. № С260013-091-0000074 от 25.02.2026г. за възлагане на недвижим имот и срещу въвода на З. във владение на имота, за което е съставен Протокол за въвод във владение № С25013-115-0000021 от 05.03.2026 г.

Това именно е и възприетият от горестоящият в йерархията на администрацията орган, предмет на жалбата с която е били сезиран, независимо че в диспозитива на Решение № 85 от 01.04.2026 г., въвода във владение на имота не е посочен изрично.

14. Въпросът с допустимостта на жалбата в частта ѝ срещу предприетия от публичния изпълнител въвод във владение е обсъден в обстоятелствената част на решението, като е прието, че в тази част, жалбата е също недопустима въз основа на разбирането на административния орган, че въвода във владение не съставлява нито индивидуален административен акт, нито изпълнително действие, а е фактическо действие. Това схващане е еклектично. Въвеждането във владение на имота е действие на публичния изпълнител, което се основава на закона(чл. 246, ал. 10 от ДОПК) и на предхождащ го акт на публичния изпълнител – постановлението за възлагане на недвижим имот. Тоест, в случая не е налице фактическо действие по смисъла на чл. 250 от АПК, което не се основава на административен акт или на закона, както явно счита административния орган. Волеизявленията, действията и бездействията на публичния изпълнител по изпълнение на индивидуални или общи административни актове, сами по себе си не са административни актове, съобразно указанието на чл. 21, ал. 5 от АПК. Поради това, те не подлежат на обжалване по реда за обжалване на индивидуални административни актове, установен в АПК, а в случая по реда на ДОПК.

15. Относно спорния по делото въпрос за това, дали длъжника в изпълнителното производство, разполага с правото на жалба срещу постановлението за възлагане на недвижим имот и въвода във владение на имота, на лицето комуто той е възложен, в съдебната практика се срещат противоположни схващания.

Действително, преобладаващото от тях е, че длъжникът разполага с правото да обжалва и двата административни акта. То се основа на споделеното от съдилищата разбиране, обобщено в съждението, че: „… Поради това, че П. Н. е длъжник по изпълнителното производство, за него във всички случаи съществува правен интерес да обжалва действията на публичния изпълнител както по административен, така и по съдебен ред и жалбата по реда на чл. 266, ал. 1, респективно чл. 268 ДОПК е допустима….“( така в Решение № 1062 от 25.05.2021 г. на АдмС - Пловдив по адм. д. № 3148/2020 г.).

Явно, схващането е, че разпоредбата на чл. 266, ал. 1, изречение първо от ДОПК, според която, действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил, създава за длъжника в изпълнителното производство някакво ексклузивно право да обжалва всеки акт, действие или бездействие на публичния изпълнител, само и единствено въз основа на качеството си на длъжник в производството, независимо от това, дали негови права или правнозащитими интереси са засегнати по някакъв начин и дали има някакъв правен интерес да стори това.

16. Във връзка с това разбиране, необходимо е да се съобрази следното :

Според чл. 4, ал.1 от Конституцията, Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната. Анализа на тази правна норма показва, че с първото изречение на конституционния текст се възвежда съществения, характеризиращ основния ни закон принцип на “правовата държава”. Второто изречение от текста, пояснява определящото съдържание на този принцип – държавното управление следва да се осъществява единствено въз основа и в изпълнение на Конституция и законите на страната. Казано с други думи, от този принцип произтича изискването за конституционосъобразност и законосъобразност на всички действия и актове на органите на държавно управление. Една от гаранциите за спазването му е предвидената в чл. 120 ал.2 от Конституцията, правна възможност на гражданите и юридическите лица да обжалват пред съдилищата всички административни актове - нормативни, общи и индивидуални, включително и актовете, действията и бездействията на публичния изпълнител, които засягат правата им, освен изрично изключените със закон. Посредством тази разпоредба от една страна се определя кръга на активно легитимираните да търсят съдебна защита лица, и от друга се очертават материалноправните предпоставки за съдебна обжалваемост на административните актове и актовете, действията и бездействията на публичния изпълнител. Изрично възведено конституционно условие обаче е обжалваният акт да засяга лицето, което го оспорва. Това налага да се разреши въпроса - кога един акт “засяга” правата и законно установените интереси на един гражданин или юридическо лице. Според чл. 56 от Конституцията, всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. Съвкупната преценка на двата текста от основния закон ясно показва, че административният акт, респективно акта, действието или бездействието на публичния изпълнител, „засяга“ по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията граждани и юридически лица, когато нарушава или застрашава техни конкретни субективни права или законни интереси. Това обективно нарушаване или застрашаване на субективно право или законен интерес на гражданин или юридическо лице е материалноправното основание от което се черпи процесуално - правния интерес от съдебно обжалване на административния акт, акта, действието или бездействието на публичния изпълнител. Тоест, само нарушаването или застрашаването на конкретни субективни права на гражданина или юридическото лице, твърдени като пряка последица от издаването на конкретен административен акт, акт, действие или бездействие на публичния изпълнител, основават активната процесуална легитимация за съответния правен субект да иска съдебна защита на правата и интересите си посредством подаването на жалба по административен или съдебен ред. Ето защо например, благоприятстващия акт с който се удовлетворяват в пълнота заявените субективни права и интереси не подлежи на съдебно обжалване от неговия конкретен адресат. Очевидно, с още по - голямо основание ще следва се направи извода, че липсва какъвто и да е правен интерес, конкретен правен субект да обжалва акт, който по никакъв начин не засяга негови субективни права, не му възлага конкретни правни задължения и не засяга негови законно установени интереси.

С оглед конкретиката на текущия казус, това означава, че правото на оспорване на постановлението за възлагане на недвижим имот и въвода във владение на имота, не се черпят само и единствено от качеството на длъжник в изпълнителното производство, което има жалбоподателя, а и от това, дали тези два акта засягат по някакъв начин негови права и правнозащитими интереси или пък респективно създават някакви задължения за него.

17. В този контекст, следва да се съобрази правилото на чл. 246, ал. 8, изречение първо и второ от ДОПК, според което, собствеността преминава върху купувача от датата на постановлението. Нотариална форма не е необходима.

Постановлението за възлагане по чл. 246, ал. 6 от ДОПК каза се, не е индивидуален административен акт, доколкото с издаването му, публичния изпълнител не извършва административна функция по смисъла на АПК, а осъществява овластяването дадено му от закона да възложи, тоест да прехвърли принудително правото на собственост върху конкретен имот от длъжника на купувача, който е определен по реда на осъществена публична продан на същият този имот.

Това прехвърляне на собствеността, според изричното указание на закона, настъпва в момента(от датата) на издаване на постановлението, а не от неговото обявяване, съобщаване или влизане в сила. Тоест от момента на издаване на постановлението за възлагане, купувача от публичната продан е легитимен собственик на имота, а длъжника вече не разполага с вещни права върху същия. Придобиването на собствеността от купувача, не зависи нито от спазването на някаква нотариална форма(чл. 246, ал. 8 от ДОПК), нито от вписването на постановлението за възлагане от съдията по вписванията(чл. 246, ал. 11 от ДОПК).

Този незабавен, вещноправен транслативен ефект, настъпващ към момента на издаване на постановлението за възлагане е последователно установен от законодателя, като в чл. 246, ал. 10 от ДОПК е предвидено правилото, че публичният изпълнител въвежда купувача на имота във владение в 7-дневен срок въз основа на издаденото постановление. Несъмнено, въпросния задължаващ публичния изпълнител срок, започва да тече от момента на издаване на постановлението. Посочените в последно цитираната правна норма седем дни не съставляват срок в който длъжника може да обжалва постановлението, а срок в който публичния изпълнител следва да организира и осъществи въвеждането на купувача във владение на недвижимостта. Тоест, в момента на издаването на постановлението за възлагане, то вече поражда своето правно действие и съставлява изпълнително основание, по силата на което, купувача придобил собствеността върху имота следва да бъде въведен във владение на същия, като това не зависи нито от съобщаването на постановлението, нито от евентуално постъпили жалби или искове по реда на чл. 269 от ДОПК.

18. При това положение, след като в момента на издаване на постановлението за възлагане, длъжника вече е лишен от правото на собственост върху имота, то той, от този момент насетне, не разполага с право или правнозащитим интерес, които да охрани в по-късен момент, посредством подаването на жалба по административен или съдебен ред.

В този смисъл, правилото на чл. 266, ал. 1 от ДОПК, не създава някакво особено, неограничено право за длъжника, да обжалва всички актове, действия или бездействия на публичния изпълнител, позовавайки се само на качеството си „длъжник“ в производството по принудително изпълнение и независимо от това дали посредством обжалването, охранява някакво свое право или правнозащитим интерес(подобно разбиране например в Решение от 07.10.2009 г. по адм. дело № 1742 по описа на Административен съд София град за 2008 г.).

Ето защо, една от изрично предвидените в чл. 267, ал. 2, т. 6 от ДОПК възможности за решаващия орган, е да остави подадената до него жалбата без разглеждане, когато подателят няма интерес от обжалването на действията на органа на принудителното изпълнение.

В конкретния случай, В. в качеството си на длъжникът в изпълнителното производство, няма правен интерес от обжалването, нито на постановлението за възлагане, нито пък на въвода на купувача във владение на имота.

19. Все в този контекст трябва да се добави, че разрешението на същия институт, установено в ГПК е различно. Според чл. 496, ал. 2, изр. първо от ГПК, от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, а според чл. 498, ал. 1, изр. първо от ГПК, купувачът се въвежда във владение на имота от съдебния изпълнител въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане.

В този случай явно, транслативния вещно правен ефект настъпва, не от датата на издаване на постановлението за възлагане, както е предвидено в ДОПК, а от момента на неговото влизане в сила, което предполага наличие на правен интерес и възможност за длъжника, който все още е собственик на имота, да обжалва акта за възлагането му на купувача от проведената публична продан и по този начин да охрани вещното право, което все още притежава.

Различния ред установен в двата процесуални закона е в резултат, на първо място от различния характер на правоотношенията които те регулират. ДОПК урежда производствата по установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и по обезпечаване и събиране на публичните вземания, възложени на органите по приходите и публичните изпълнители, тоест производства в които се осъществява и охранява обществения интерес от установяване, обезпечаване и събиране на публични по своя характер вземания, а ГПК урежда производствата в които се осъществяват и охраняват частноправни интереси.

Различният ред установен ГПК обаче, е явен аргумент да се приеме, че незабавното прехвърляне на собствеността от момента на издаване на постановлението за възлагане и липсата на изрично предвидена възможност за длъжника да обжалва, както постановлението, така и осъществения въз основа на него въвод във владение, изключват възможността да се приеме, че за длъжника е налице правен интерес от тяхното обжалване в уреденото в ДОПК производство.

V. За разноските :

20. С оглед констатираната неоснователност на жалбата, на ответната администрация се дължат сторените в производството разноски, представляващи възнаграждение за осъществена юрисконсулска защита, определено по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 161, ал. 1 от ДОПК в размер на € 110,00.

21. На основание чл. 143, ал. 4, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, на заинтересованата страна се дължат сторените разноски по производството, които съобразно представения по делото списък се констатираха в размер на € 500,00.

Ето защо, Съдът