Решение № 526 от 25.3.2026 г. на Административен съд - Търговище по дело № 367/2025 г.

Производството е по Раздел I, Глава десета от АПК, във връзка с чл.118 от КСО. Образувано е по жалба на П. М. А., [ЕГН] от [населено място], обл. Търговище, [улица], подадена чрез адвокат З. Б. от АК – Търговище, със съдебен адрес: [населено място], обл. Търговище, [улица], ет.2 против Решение № 1040-25-83/20.06.2025г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-1910-16/08.05.2025г., издадено от К. Д. – главен експерт по осигуряването в ТП на НОИ – Търговище, с което на основание чл.54ж, ал.2 от КСО е отказано изменение на Разпореждане № 251-00-1910-7/30.05.2024г., по подаденото от П. М. А. искане №1056-25-467/21.02.2025г. В жалбата като основание се навежда неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Навежда се, че в Решение № 1040-25-83/20.06.2025г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище е налице формално потвърждаване на първоначалното разпореждане. Навежда се, че след влизане в сила на първоначалното разпореждане на НОИ, Административен съд – Търговище е постановил множество съдебни решения по идентични случаи, с които всички оспорени актове на НОИ са отменени като незаконосъобразни. Цитират се 159 решения на Административен съд – Търговище, като се излага становище, че посочените решения на съда, представляват нови обстоятелства и основания за изменение на първоначалното Разпореждане, с което на оспорващата е било отпуснато ПОБ. Излагат се и доводи, че първоначално издаденото от НОИ разпореждане, с което на П. М. А. е определен размер на обезщетението за безработица от 25.66 лв. дневно, е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Навежда се, че с него органът в противоречие на чл.62, пар.1 от Регламент /ЕО/ №883/2004г. на ЕП и на Съвета, е определил размера на обезщетението на оспорващата, изхождайки не от брутната ѝ заплата по трудовото правоотношение по последната ѝ заетост, а от фиксираните ставки, въз основа на които са били внасяни осигурителните и вноски в държавата по последната заетост Белгия. Навежда се неизпълнение на указания, дадени с Определение на съда № 718/29.04.2025г. по адм.д. № 131/2025г., водещи до нарушение на чл.172, ал.2 от АПК. Обосновава се, че съдът изрично е задължил административния орган да разгледа искането за изменение по същество, като анализира коректността на първоначалното разпореждане, включително използвания метод за определяне на дохода. Навежда се нарушение на принципа на равнопоставеност. Моли се Решение № 1040-25-83/20.06.2025г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище и потвърдено с него Разпореждане № 251-00-1910-16/08.05.2025г. на ръководителя на ОБ да бъдат отменени като незаконосъобразни и преписката да се върне на компетентния орган за ново произнасяне по искането на П. М. А., за изменение на първоначалното разпореждане, с което ѝ е отпуснато ПОБ, като се определи нов размер на последното, въз основа на действително получения от нея доход по последната ѝ заетост в Белгия. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание оспорващата не се явява и не изпраща представител. Постъпили са писмени бележки с вх. № 584/25.02.2025г. от процесуалния ѝ представител – адвокат З. Б. от АК – Търговище. В тях се излагат доводи, обосноваващи, че органът вместо да осъществи реална проверка на предпоставките по чл. 54ж, ал. 2, т. 2 КСО и да съпостави наличните СЕД U017, U004, фишове и вътрешни указания на ЦУ на НОИ, същият се е ограничил до формалното преповтаряне на доводите си по първоначалния си подход, обективирани в Разпореждане №251-00-1910-7/30.05.2024г. и до излагането на аргумента, че първоначалното разпореждане е „правилен“ и „стабилен“ акт. Излага доводи, обосноваващи, че производството по чл. 54ж, ал. 2, т. 2 КСО не противоречи на производството по чл. 54ж, ал. 1 от КСО. Навежда се неизпълнение на указания, дадени с Определение на съда № 718/29.04.2025г. по адм.д. № 131/2025г., обосноваващи нарушение на чл.172, ал.2 от АПК. Излага се становище за наличие на предпоставката по чл. 54ж, ал. 2, т. 2 КСО, тъй като паричното обезщетение за безработица на П. М. А. е „неправилно отпуснато“, доколкото е изчислено върху чужда фиксирана осигурителна ставка, а не върху реалния брутен доход от последната заетост, както изисква чл. 62 от Регламент 883/2004 и чл. 54б КСО. Навежда се нарушаване на принципа на равнопоставеността, поради различно третиране от институциите на лица положили труд в Белгия при едни и същи условия – сезонна работа в белгийското селско стопанство. Моли се съдът да отмени Решение № 1040-25-83/20.06.2025г. на Директора на ТП на НОИ – гр.Търговище, потвърденото с него Разпореждане № 251-00-1910-16/08.05.2024г., постановени по чл. 54ж, ал. 2 КСО и да върне преписката на длъжностното лице по чл. 54ж, ал.1 от КСО, със задължителни указания последното да приложи чл. 54ж, ал. 2, т. 1 и т.2 от КСО. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение от страна на ответника. Ответникът по оспорването – Директор на ТП на НОИ РУ „СО” гр. Търговище, в съдебно заседание не изпраща представител. Постъпила е писмена защита с вх. № 487/18.02.2026г. от гл. юрисконсулт Б. К., в която се излагат подробни доводи, обосноваващи липсата на основанията за преразглеждане на влязло в сила Разпореждане по чл. 54ж, ал. 2, т.1 и т. 2 от КСО и съответно неналичието на нови доказателства, които да са от значение за определяне правото, размера и периода на ПОБ за П. М. А.. Излага се становище, че цитираните в жалбата съдебни решения на Административен съд – Търговище, на които оспорващата се позовава, не представляват ново обстоятелство и ново писмено доказателство по смисъла на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО. Излагат се и доводи, обосноваващи че при изчисляване на размера на ПОБ за П. М. А. са спазени КСО, Регламент (ЕО) № 883/2004г., указанията утвърдени със Заповед № РД-06-7/03.06.2014г. на Министъра на труда и социалната политика. Моли се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 110.00 евро, по приложен списък. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на оспорващата. От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: С Разпореждане № 251-00-1910-7/30.05.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище, на основание чл.54ж, ал.1 от КСО, във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1, чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62 от Регламент /ЕО/ №883/2004г. на ЕП и на Съвета, на П. М. А. е отпуснато ПОБ в размер на 25,66 лв. дневно, считано от 15.12.2023г. до 14.12.2024г. Разпореждането е издадено от К. Д., гл. експерт по осигуряването в ТП на НОИ – Търговище, оправомощена със Заповед № 1015-25-47/12.04.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище. Разпореждането не е обжалвано по реда на чл.117 от КСО пред Директора на ТП на НОИ – Търговище и е влязло в законна сила на 05.06.2024г. С подадено на 21.02.2025г. искане с вх. № 1056-25-467/21.02.2025г. П. М. А. е поискала от Директора на ТП на НОИ – Търговище служебно преразглеждане на случая. В петитума на искането си А. е поискала от органа отмяна или изменение на влязлото в сила Разпореждане №251-00-1910-7/30.05.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище. По така подаденото искане Директорът на ТП на НОИ – Търговище е издал Писмо с изх. №1056-25-467#1/27.02.2025г. Посоченото Писмо е обжалвано от А. пред Административен съд – Търговище. С Определение № 718/29.04.2025г. по адм.д. № 131/2025г. съдът е отменил отказа на Директора на ТП на НОИ – Търговище да възобнови административно производство по влязъл в сила административен акт, обективиран в Писмо №1056-25-467#1/27.02.2025г. Със същото Определение искането на П. М. А. е изпратено на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище, за произнасяне по реда на чл. 54ж, ал.2 КСО в законния срок. Определението на съда не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила на 13.05.2025г. В изпълнение на определението на съда с Разпореждане № 251-00-1910-16/08.05.2025г. ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище се е произнесъл по съществото на искането на П. М. А. с вх. № 1056-25-467/21.02.2025г., като е отказал да измени размера на отпуснатото с влязлото в сила Разпореждане №251-00-1910-7/30.05.2024г. ПОБ на П. М. А.. В Разпореждането като мотиви органът е изложил „…Посочените в искането решения на АС – Търговище нямат характер на нови документи или доказателства, имащи значение за определяне правото, размера и периода на ПОБ. При издаване на разпореждането са спазени действащите към момента нормативни разпоредби и същото е правилно издадено…“. Разпореждане № 251-00-1910-16/08.05.2025г. е издадено от К. Д., гл. експерт по осигуряването в ТП на НОИ – Търговище. От приложената по делото Заповед №1015-25-47/12.04.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище по делото се установява, че К. Д., гл. експерт по осигуряването в ТП на НОИ – Търговище, е определена от Директора на ТП на НОИ – Търговище като лице, което да издава разпореждания при осъществяване на дейността по отпускане на ПОБ. Разпореждане № 251-00-1910-16/08.05.2025г, издадено от К. Д., гл. експерт по осигуряването в ТП на НОИ – Търговище, е съобщено на П. М. А. на 12.05.2025г., видно от приложеното по делото известие за доставяне /стр.21/. Разпореждането е обжалвано от А. по административен ред с жалба с вх. № 1012-25-108/23.05.2025г. По така подадената жалба Директорът на ТП на НОИ – Търговище се е произнесъл с Решение № 1040-25-83/20.06.2025г., с което е потвърдил като законосъобразно Разпореждане № 251-00-1910-16/08.05.2025г. на К. Д., гл. експерт по осигуряването в ТП на НОИ – Търговище. В Решението си като мотиви решаващият орган е посочил, че не са налице основания за възобновяване на производството по влязлото в сила разпореждане по чл.54ж, ал.2, т.1 и т.2 от КСО. Приел е за правилен извода на ръководителя по осигуряването за безработица, че цитираните в искането на А. решения на Административен съд – Търговище нямат характер на нови документи или доказателства, имащи значение за определяне правото, размера и периода на ПОБ по смисъла на чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО. Като мотиви също така решаващият орган е посочил, че влязлото в сила Разпореждане №251-00-1910-7/30.05.2024г. е стабилен административен акт. Приел е, че компетентността на органа по съществото на въпроса относно размера на обезщетението е изчерпана и че ръководителят по осигуряването за безработица не може да издаде нов административен акт по същия въпрос и при абсолютно същите факти и обстоятелства. В решението си органът е посочил, че не е налице и основанието по чл.54ж, ал.2, т.2 от КСО. Като мотиви за този си извод, органът е изложил следното „…видно от представените от лицето фишове за заплати и саморъчно попълнена декларация, г-жа А. е работила в селскостопанския и градинарския сектор и осигурителните вноски са изчислени въз основа на осигурителния доход, който за последната осигурена заетост е периода от 13.12.2023 г. до 14.12.2023 г. Този период е потвърден със СЕД U017, като подпериод 7 от общия референтен период. Съгласно българското законодателство през последната заетост работните дни са 2. Осигурителния доход за периода е 85,54 лв. (43,74 евро). Той се разделя на 2 работни дни – 85,54 : 2 = 42,77 лв. (21,87 евро) – среднодневен осигурителен доход. Съответно среднодневният осигурителен доход се умножава х 60 % и се получава среднодневното обезщетение, което в случая е – 21,87 евро (42,77 лв.) х 60 % = 25,66 лв. ….“. Решение № 1040-25-83/20.06.2025г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище е съобщено на П. М. А. на 24.06.2025г., видно от приложеното по делото известие за доставяне /стр.15/. Жалбата на П. М. А. срещу посоченото Решение е подадена в Административен съд – Търговище на 07.07.2025г., чрез органа издал оспорения акт и е с вх. № 2103-25-105/08.07.2025г. Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства. При така установеното от фактическа страна, съдът след като извърши служебна проверка, съгласно чл.168 от АПК, прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в законния 14-дневен срок за обжалване, от надлежна страна – адресат на акта, и при наличие на правен интерес. Жалбата е подадена срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, по аргумент на чл.118 от КСО и след проведено допустимо производство по административно обжалване на разпореждането, като задължителна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата. По изложените съображения, съдът приема жалбата за допустима. При разглеждане на жалбата по отношение на нейната основателност, съдът приема следното: От представената по делото Заповед №1015-25-47/12.04.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище по делото се доказа, че К. Д., гл. експерт по осигуряването в ТП на НОИ – Търговище носи качеството на длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ – Търговище да издава разпореждания при осъществяване на дейността по отпускане на ПОБ. Предвид това, съдът приема Разпореждане № 251-00-1910-16/08.05.2025г. на К. Д., гл. експерт по осигуряването в ТП на НОИ – Търговище за издадено от материално компетентно лице, при наличието, както на регламентирана в закона възможност за делегация на правомощия, съгласно чл.54ж, ал.1 от КСО, така и при наличието на надлежно определяне и оправомощаване длъжностното лице. Оспореното Решение № 1040-25-83/20.06.2025г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище – П. С., също е издадено от материално компетентен орган. В гореописаните Решение и Разпореждане в достатъчно ясна степен са изложени фактическите и правните основания на органите за тяхното издаване, с оглед на което съдът приема, че същите отговарят на законовите изисквания за форма и съдържание. Във връзка с възражението на оспорващата за липса на мотиви в Разпореждане №251-00-1910-16/08.05.2024г., съдът намира за необходимо да посочи, че органът е изложил мотиви по отношение и на двете предпоставки по чл. 54ж, ал.2 от КСО. Дори по отношение на предпоставката по чл.54ж, ал.2, т.2 от КСО да е налице припокриване на мотивите, с тези по влязлото в сила разпореждане, същото не води до липса на мотиви като основание по чл.146, т.2 от АПК, а касае основанието по чл.146, т.4 от АПК. В действителност с Определение № 718/29.04.2025г. по адм.д. № 131/2025г., съдът е отменил отказа на Директора на ТП на НОИ – Търговище последният да възобнови административно производство по влязъл в сила административен акт и е върнал искането на компетентния орган за ново произнасяне. С вторият диспозитив на определението си, с който искането е изпратено на компетентния орган, съдът е указал единствено искането да се разгледа от органа по същество. В случая искането е разгледано от органа при спазване на процедурата на чл. 54ж, ал.2 КСО. Органът е разгледал и се е произнесъл по съществото на искането, като е извършил преценка и е изложил мотиви по отношение и на двете предпоставки по чл. 54ж, ал.2, т.1 и т.2 от КСО, с което указанията по диспозитива на съдебното решение се явяват изпълнени и не е налице неизпълнение на съдебен акт, водещо до съществено нарушение на процесуалните правила. При произнасянето си по постъпили искания за възобновяване на производства по влезли в сила разпореждания, компетентният орган по 54ж, ал.1 от КСО действа при условията на оперативна самостоятелност и има право на преценка, като единственото дължи мотиви. В случая органът е изложил конкретни мотиви, които в достатъчно ясна степен разкриват волята му относно липсата на основанията за възобновяване на производството по влязлото в сила Разпореждане №251-00-1910-7/30.05.2024г., като са изложени съображения и по двете точки на чл.54ж, ал.2, т.1 и т.2 от КСО. На основание гореизложеното съдът намира, че в производството по издаване на оспорените актове не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По отношение на съответствието на оспорените актове с материалния закон, съдът приема следното: В случая предмет на делото е наличието или липсата на предпоставките по чл. 54ж, ал.2, т.1 и т.2 от КСО за възобновяване на производството по влязлото в сила Разпореждане №251-00-1910-7/30.05.2024г., а не незаконосъобразността на последното, поради неправилното приложение на материалния закон. В тази връзка обстоятелствата по чл. 54ж, ал. 2, т.2 от КСО, включващи и „...неправилно отпуснато ПОБ…“, следва да се тълкуват, а посочената разпоредба да се правоприлага, във връзка с обстоятелствата по чл. 54ж, ал. 2, т.1 на КСО „…представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне на правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица…“, в смисъл, че липсата на тези документи и доказателства към момента на постановяване на влезлия в сила акт е довела до неправилното отпускане на ПОБ и ако същите бяха представени, би се стигнало до друг правен резултат от акта. Обратното тълкуване би означавало, че на основание чл. 54ж, ал. 2, т.2 от КСО неограничено във времето може да се иска възобновяване на административно производство по влязъл в сила акт, като така засегнатото от акта лице ще може да санира пропуска си, изразяващ се в пропускането му да оспори в законния срок и по съответния ред – чл.117 и чл.118 от КСО, акта. Производството по възобновяване по реда на чл.54ж от КСО е извънреден способ за контрол върху влезли в сила административни актове. Недопустимо е по реда на чл.54ж, ал. 2, т. 2 от КСО неограничено във времето да се иска възобновяване на административно производство по влязъл в сила административен акт, чрез заобикаляне на неговата стабилност, по доводи за неправилно приложение на материалния закон, които следва да са предмет на съдебен контрол в друго съдебно производство, развиващо се по друг ред. В случая цитираните от оспорващата съдебни решения на Административен съд – Търговище не съставляват ново обстоятелство, а още по-малко ново писмено доказателство по смисъла на чл. 54ж, ал.2, т.1 от КСО. Ново обстоятелство по чл. 54ж, ал.2, т.1 от КСО, е факт от обективната действителност, свързан с фактическата обстановка по правоотношението, който факт е съществувал към момента на решаването на въпроса от административния орган, но не е могъл да бъде известен на страните в административното производство и е от съществено значение за издаването на акта. Ново писмено доказателство по чл. 54ж, ал.2, т.1 от КСО е документ, който е свързан или удостоверява факт от обективната действителност, който е съществувал към момента на постановяване на акта, но не е могъл да бъде известен на страните. Касае се за непълнота на фактическите обстоятелства или на доказателствения материал, която се разкрива след като административният акт е влязъл в сила, но страната не е знаела за тях или ако е знаела, по обективни причини не е била в състояние да се снабди с доказателствата за установяването им. Изброените в жалбата съдебни решения на Административен съд – Търговище съставляват единствено съдебна практика по приложение на материалния закон, във връзка с идентични случаи на правоотношения между НОИ и осигурени физически лица. Освен това, посочените решения са и постановени между различни страни и при различни фактически обстоятелства. Даденото тълкуване на административния орган на приложимия закон при издаването на влезлия в сила административен акт в смисъл, в който е различен от последвалите го съдебни решения, не поражда последиците, които настъпват при откриването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл. 54ж, ал.2, т.1 от КСО. Наведените от оспорващата доводи, че обезщетението ѝ е неправилно определено по размер, поради неправилно приложение на общностното право – Регламент 883/2004, не следва да се обсъждат в настоящото производство. Дали така отпуснатият размер на ПОБ на А. с влязлото в сила разпореждане е при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона, остава извън предмета на настоящото произнасяне, тъй като тези основания за незаконосъобразност на разпореждането, са предмет на друго нарочно производство. Същите е следвало да бъдат наведени в производството по обжалване Разпореждане №251-00-1910-7/30.052024г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище, но оспорващата не се е възползвала от това свое право и разпореждането е влязло в законна сила. По изложените съображения, съдът намира оспореното Решение № 1040-25-83/20.06.2025г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище и потвърденото с него Разпореждане №251-00-1910-16/08.05.2025г. за постановени при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. На основание всичко гореизложено, съдът приема жалбата на П. М. А. за неоснователна и като такава, следва същата да бъде отхвърлена. По въпроса за разноските: При така следващия се от решението резултат на съдебния спор, съдът намира, че на основание на чл.143, ал.3 от АПК, следва искането на ответника за присъждане на разноски да бъде уважено. Следва в полза на ТП на НОИ – Търговище да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, който е от 200 лв., съобразно изменението в Наредбата /ДВ бр. 53 от 2025 г., в сила от 1.10.2025г./. Претенцията на ответника за разноски над посочения размер, съдът намира за неоснователна и като такава следва същата да бъде оставена без уважение. Посоченият размер на присъдените по делото разноски от 200 лева, след неговото превалутиране от левове в евро по реда на чл.12 и чл.13 от ЗВЕРБ, считано от 01.01.2026г., съгласно чл.3 от ЗВЕРБ, е в размер на 102.26 евро /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/. Воден от горното и на основание чл.118, ал.3 от КСО, чл.172, ал.2 от АПК, чл.143, ал.3 от АПК, съдът