Решение № 155 от 10.8.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 197/2026 г.

Производството е по глава XXI от НПК. Делото е било образувано във връзка с въззивна жалба, изготвени от адв. Р. М. - повереник на частните обвинители Т. Х. С., С. К. С. и М. К. С. срещу присъда № 5 от 19.02.2026 г., постановена по НОХД 973/2023 г. по описа на ОС – Х.. С посочения съдебен акт подс. М. П. Р. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК, за което му е била наложена кумулативна санкция при условията на чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 от НК – една година и шест месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от три години, след влизане на присъдата в законна сила. На основание чл. 343г НК във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС за срок от три години, след влизане на присъдата в сила. Със съдебния си акт първият съд се е произнесъл и за разноските и веществените доказателства по делото. Във въззивната жалба, изготвена от адв. Р. М., насочена срещу присъдата, в частта й относно размера на наложеното кумулативно наказание, се сочи неправилно отчитане от страна на първия съд на всички отегчаващи отговорността на водача обстоятелства, на които частното обвинение се позовава. Релевира се, че присъдата е явно несправедлива, постановена при неправилна преценка на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Така наложените наказания не са били съобразени с обществената опасност на деянието и неговите противоправни последици, поради което не са в състояние да постигнат целите на специалната и генералната превенция. Претендира се, че механизмът, по който е било реализирано ПТП, данните за предходни нарушения на правилата да движение по пътищата на водача, налагат необходимост да се постигне релевантност на размерите и на съответните наказания на същия. Намира, че в случая следва да се наложат по-високи по размер наказания. От въззивния съд се иска да измени първоинстанционния съдебен акт, като увеличи наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, както и наказанието лишаване от правоуправление, за да могат да се постигнат целите по чл. 36 НК. Същевременно молят да се увеличи и срока в рамките на който е било отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода, като се определи по-дълъг изпитателен срок от минималния такъв. Производството пред първия съд е протекло при условията на съкратено съдебно следствие по чл. 371 от НПК, в алтернативата по т. 2. В хода на съдебните прения пред настоящата инстанция, представителят на държавното обвинение намира, че авторството на деянието, вменено на подсъдимия е било безспорно установено по делото в хода на съдебното следствие пред първия съд, което е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие с признаване на фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Счита определената кумулативна санкция за съответна на всички отчетени от първия съд обстоятелства и привилегията на закона при съкратено съдебно следствие по т. 2 на чл. 371 от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. В хода на съдебните прения частните обвинители и техният повереник, депозирали жалби, не се явяват в съдебно заседание пред въззивиня съд. Поверникът на необжалвалия частен обвинител К. Й. – адв. Б. К., изразява становище в подкрепа на подадената от адв. Р. М. жалба, като експетитум претендира за ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. В хода на пренията защитникът на подсъдимия не оспорва фактическите и правни изводи на първия съд относно авторството на деянието и вредоносния резултат. От друга страна счита, че не са налице основания за определяне на наказанието на подсъдимия при условията на чл. 54 от НК, като първият съд правилно е отчел наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Моли съдебният акт на правата инстанция да бъде потвърден. Подсъдимият поддържа изцяло заявеното от своя защитник, като изразява съжаление за случилото се тежко деяние и изразява съжаление за инцидента пред близките на пешеходеца. Заявява, че ще изпълнява присъдата на инстанцията независимо дали ще остане условна или ефективна. Сочи, че не е от хората, които бягат от отговорност, поради което никога няма да забрави пътния инцидент, за който се обвинява и сам. В последната си дума моли за потвърждаване на съдебния акт. Пловдивският апелативен съд, след като взе предвид постъпилите жалби и съобрази доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК на законността, обосноваността и справедливостта на съдебния акт в пределите на компетентността си, намери въззивната жалба на частните обвинители за неоснователна, като при служебна проверка на акта установи основание да корекцията му в частта за приложението на разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от НК във връзка с изпълнение на наказанието лишаване от права. Настоящият състав на въззивния съд изцяло възприема фактическата обстановка, изложена от първия съд, при която се установява извършването на деянието, участието на подсъдимия, механизма на неговото осъществяване, причините за това, личността на подсъдимия, субективната страна на престъплението, както и конкретното своеобразие на обстоятелствата, в изпълнение на задълженията си, както следва: Подсъдимият М. П. Р., който бил правоспособен водач на МПС от 1986 г. и притежавал СУМПС валидно до 07.06.2029 г. за категории „В“ и „АМ“, управлявал лек автомобил марка “Мерцедес Е 220Д“ с peг. № * •••• ••, който заплатил на собственика му Н. Г., но собствеността върху автомобила не му била прехвърлена и го управлявал с пълномощно /л. 52 т. 2, л. 77 т. 1 от досъд. пр../. На 16.08.2023 г. сутринта, подсъдимият и И. А. И., с която живеел на семейни начала, потеглили с описания автомобил от гр. Г. за гр. Х., управляван от подсъдимия. Свидетелката се возела на предната дясна седалка до шофьора. Пътят им преминавал през гр. С., където се движели по ул. „Р.“ със скорост от 30.6 км/ч. към изхода за гр. Х.. Посочената улица била асфалтирана, с две ленти за движение разделени с непрекъсната осева линия, от двете страни на улицата имало тротоари, отделени с бордюри от пътното платно. Времето било ясно с много добра видимост, пътното платно било сухо, без неравности. Така около 08.30 ч. подсъдимият управлявайки автомобила по ул. „Р.“ с посочената скорост, преминал през лек десен завой и навлязъл в прав участък на улицата. В същото време пострадалият К. П. С., роден на *.••.•••• г. вървял пеш от домът си към центъра на С. по десния тротоар на ул. „Р.“, по посоката на движение на управлявания от подсъдимия автомобил. Пред дом № *, пострадалият слязъл от тротоара на пътното платно на улицата за да я пресече въпреки липсата на обозначена там пешеходна пътека, или обозначено по друг начин място за пресичане и без да се убеди, че приближава лек автомобил, предприел пресичане на пътното платно на улицата, за да отиде към пешеходен надлез на ж. п. линиите. В това време подсъдимият, при управлението на автомобила с указаната скорост, забелязал пострадалия пешеходец, който при пресичането на улицата бил с гръб към автомобила и вместо да намали скоростта или да спре, се опитал с автомобила си да го заобиколи отляво. В този момент пострадалият пешеходец К. С. бил изминал около 3,40 м. в посока от бордюра пред дом № * на ул.“Р.“ / т. е от дясно на ляво/ към средата на пътното платно на улицата. При опита си да го заобиколи с автомобила си подсъдимият не успял и с предната челна дясна част на купето на автомобила в зоната на десния овален ръб на предната му броня, ударил пострадалия пешеходец К. С., в задната част на левият му крак. От удара тялото на пострадалия се завъртяло по посока на часовниковата стрелка, след което ударил главата си в предното панорамно стъкло на автомобила, което от удара се счупило в дясната долна странична част и паднал на пътното платно. След ПТП, подсъдимият спрял автомобила малко по-напред и слязъл. В този момент Р. В., който бил съсед на пострадалия К. С. и няколко минути преди това разговарял с него, че ще ходят към центъра на С., вървял пеш по пресечка на ул. „Р.“. След като чул шума от ПТП, се затичал се към място от където дошъл звука. Като излязъл на ул. „Р.“ видял падналия на пътното платно пострадал, както и спрения малко по-напред лек автомобил “Мерцедес Е220 Д“ с peг. № ••••••••, до който бил подсъдимият. Свидетелят В. отишъл до пострадалия, забелязал, че последния не се движел, а около главата му имало много кръв и от мобилният си телефон с № •••••••••••, в 08.37 ч., подал сигнал за случилото се ПТП на ЕЕН 112. Ж. Й.а, която живеела в къщата на ул. "Р.“ № * в С., пред която настъпило произшествието, също чула шума от ПТП и виковете на В.. Тя излязла от дома си и видяла спрелия автомобил, до който били подсъдимият и свид. И., която също слязла от автомобила на подсъдимия. Й.а видяла също В. и пострадалия С., който лежал на пътното платно и според нея бил в безсъзнание и също се обадила на ЕЕН 112, съобщила за ПТП и останала да изчака, както и останалите, идването на екипите на спешна помощ и полицията. По повод подаденият сигнал за ПТП, на място пристигнал първо екип на ЦСМП Х. – Филиал С., състоящ се от свидетелите Н. А. – водач на линейката и М. М. – фелдшер, които откарали пострадалия К. С. в МБАЛ – Х., където бил приет на лечение и на същата дата – 16.08.2023 г. В болницата му била взета кръвна проба за изследване, за наличието на алкохол /л. 113-116 т. 1 от досъд. пр., л. 58-62 т. 2 от досъд. пр../. На местопроизшествието пристигнали и полицейски служители М. С. – младши автоконтрольор, а преди него и И. К.. С. изпробвал подсъдимия за употреба на алкохол и наркотични вещества но такива не били установени, което свидетелят отразил в изготвеният протокол за ПТП и съставил за настъпилото ПТП против подсъдимия, АУАН серия GA ••••••/ 16.08.2023 г. за нарушение по чл.5 ал. 2 т. 1 от ЗДвП /л. 46 – 49 т. 2 от досъд. пр../. На място пристигнала и оперативна група и на същата дата от разследващ полицай, бил извършен оглед на местопроизшествието, за което се съставили протокол и фотоалбум. При огледа било описано състоянието на пътното платно на ул. „Р.“ в областта на произшествието, останалите от същото следи, както и лекия автомобил „Мерцедес Е 220Д“ с peг. № * •••• ••, който с контактният му ключ, бил иззет като веществено доказателство при огледа /л. 35-43 т. 1 от досъд. пр./. С първото действие по разследването, било образувано досъдебното производство, водено първоначално за престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б“, вр. чл. 342 ал. 1 от НК и под надзора на РП- Х.- ТО - Х. /л. 1, т. 1 от досъд. пр./. На досъдебното производство, с постановление от 17.08.2023 г. подсъдимият бил привлечен първоначално като обвиняем, за престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б“, вр. чл. 342 ал. 1 от НК – за причиняване при ПТП на тежка телесна повреда на пострадалия С., като с постановление от същата дата – 17.08.2023 г. на прокурор при РП – Х., ТО - Х., на основание чл. 69а ал. 1 от НПК, било отнето свидетелството му за управление на МПС № •••••••••, до приключване на наказателното производство по воденото досъдебно производство, според отразеното в постановлението, като СУМПС било изпратено на ОД МВР - С.. Поради образуваното наказателно производство, с мотивирана резолюция № 23-0271-М000102/17.08.2023 г. на Началник РУ-Х., административно наказателното производство по съставения против подсъдимия АУАН, било прекратено /л. 64 т. 1, л. 53-56 том 2 от досъд. пр./. След отвеждането му в МБАЛ – Х., пострадалият К. С. бил приет на лечение, но въпреки проведеното такова, на 25.08.2023 г. в болницата настъпила смъртта му. Впоследствие с постановление от 22.02.2024 г. на РП - Х., ТО - Х., досъдебното производство било изпратено по компетентност на ОП - Х. и прието от последната за наблюдение с постановление от 29.02.2024 г., предвид събрани доказателства за престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „в“, вр. чл. 342 ал. 1 от НК, за което срещу подсъдимия бил внесен процесния обвинителен акт в съда /л. 3-7 том 1 от досъд. пр./. В хода на разследването бил проведен следствен експеримент, за установяване видимостта на подсъдимия при движението му с управлявания от него лек автомобил „Мерцедес Е 220Д“ с peг. № * •••• ••, по ул. „Р.“ в.С., за което се съставил протокол и фотоалбум /л. 1-29, том 2 от досъд. пр./. Иззетият при огледа лек автомобил, бил огледан като веществено доказателство, от ЕЕН 112 била изискана и постъпила информация за сигналите подадени по повод произшествието, ведно с диск със записи от обажданията, който бил огледан като веществено доказателство, бил извършен повторен оглед на местопроизшествието /л. 44-50, том 1, л. 30-42, л. 80, том 2 от досъд. пр./. От Община С. била изискана информация за максимално разрешената скорост за движение в района на произшествието, като според писмото на кмета на Общината, към 16.08.2023 г. максимално разрешената скорост за движение по ул. „Р.“ в гр. С., в района на домове № 1 - № 3, била ограничена до 30 км/ч., указана с пътен знак В-26 /л. 69 т. 2 от досъд. пр./. Иззетата от пострадалия кръвна проба, била изследвана чрез назначената на досъдебното производство химическа експертиза, която не установила наличието на алкохол /л. 118, том 1 от досъд. пр./. След смъртта на пострадалия, трупът му бил изследван чрез назначената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на труп № 120/2023 г., изготвена от вещото лице д-р Е. /л. 122-125, том 1 от досъд. пр./. В заключението си вещото лице посочило, че при огледа и аутопсията върху трупа на пострадалия К. С., била установена съчетана автомобилна травма, като подробно описало констатираните при аутопсията по трупа му травматични увреждания по главата, тялото, вътрешните органи и крайниците и посочило, че причината за смъртта на пострадалия, е тежката черепно мозъчна травма, а смъртта му била неизбежна въпреки оказаната своевременно медицинска помощ. За установените при аутопсията на пострадалия телесни увреждания, вещото лице посочило в заключението, че те били причинени от действие на твърди тъпи предмети, били характерни за автомобилна травма на пешеходец блъснат от движещ се автомобил, като в момента на блъскането, пострадалият К. С. бил с гръб към автомобила. На досъдебното производство били назначени авто-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Г. С. /л. 129-153, том 1 от досъд. пр../ и комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза, изготвена от същото вещо лице автоексперт и вещото лице д-р Е. – съдебен лекар /л. 158- 195, том 1 от досъд. пр./. Според заключението по комплексната експертиза, което е залегнало като фактически твърдения в обстоятелствената част на обвинителният акт, мястото на удара при настъпилото ПТП, между управлявания от подсъдимия автомобил и пострадалия пешеходец, е определено по широчина на около 3,40 м. в ляво от десния край на платното за движение /приет за базова линия при огледа на местопроизшествието / - т. е. десния бордюр на тротоара както е отразено в обвинителният акт, в дясната лента за движение на ул. „Р.“ в гр. С., в посока към гр. Х., по която се движел лекия автомобил „Мерцедес Е220Д“ с peг. * •••• ••, управляван от подсъдимия. В заключението е посочено, че движението на автомобила се осъществявало през деня при сухо и ясно време, много добра видимост, по хоризонтален асфалтов участък, след десен завой, в същия момент от десния тротоар върху платното за движение, навлязъл пешеходецът К. С. на място, необозначено за пресичане и при така създалата се ситуация възникнал удар между лекия автомобил управляван от подсъдимия и пешеходеца. Ударът настъпил при сблъсък на предната челна дясна част на купето на управлявания от подсъдимия автомобил, в зоната на десния овален ръб на предната му броня и задната част на левия крак на пострадалия пешеходец, при което последвало завъртане на тялото на пешеходеца К. С. по посока на часовниковата стрелка, след което той ударил главата си в предното панорамно стъкло на автомобила и паднал на пътното платно. Скоростта на лекия автомобил „Мерцедес Е 220Д“ с peг. № * •••• ••, преди и по време на ПТП, е определена от комплексната експертиза, на 30,6 км/ч. Опасната зона за спиране на автомобила с посочената скорост, е определена на 17.16 м. Скоростта на движение на пешеходеца е определена на 4,2 км/ч. В заключението са изследвани вариантите за движение на пешеходеца, косо и перпендикулярно на надлъжната ос на пътното платно, като и при двата варианта е посочено, че линията на пряка видимост на водача на автомобила /подсъдимия/, към позицията на пешеходеца в момента на навлизането му на пътното платно, е по-голяма от опасната зона за спиране на автомобила. При движение на пешеходеца косо на надлъжната ос на пътя в момента на навлизането му на пътното платно, в заключението е било посочено, че видимостта на водача на автомобила /подсъдимия/ преди мястото на удара, е била 34,85 м. на каквото разстояние се намирал и автомобила, а при движение на пешеходеца перпендикулярно на надлъжната ос на пътя, това разстояние е определено на 24,65 м. Според заключението и при двата варианта, подсъдимият имал техническата възможност да види навлизането на пешеходеца и избегне произшествието, като при косо движение на пешеходеца го заобиколи от дясно или предприеме своевременно аварийно спиране, а при движение на пешеходеца перпендикулярно, да предотврати произшествието чрез предприемане на своевременно аварийно спиране. Причините за настъпване на ПТП от техническа гледна точка според заключението, са липсата на реакция или закъснялата реакция за аварийно спиране от страна на подсъдимия като водач на лекия автомобил, в момента в който е имал възможност да види навлезлия на платното за движение пешеходец К. С., а според начина на пресичане на последния като причина е посочена и липса на реакция от страна на подсъдимия за отклоняване на автомобила надясно и заобикаляне на пешеходеца отдясно /преминаване с автомобила между него и десния тротоар/. Като причина за ПТП от техническа гледна точка в заключението е посочено също и навлизането на пешеходеца К. С. върху пътното платно и предприемане на пресичането му на място, което не е обозначено за пресичане, в момент когато там в опасна близост е приближавал лекия автомобил, управляван от подсъдимия. По този начин с поведението си като водач на МПС подс. Р. е нарушил нормативно установеното и задължително за спазване правило за движение, регламентирано в чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, в резултат на което е настъпил вредоносният резултат. Описаната фактическа обстановка, първият съд е приел за установена на основание направеното от страна на подс. М. Р. самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство в негова подкрепа - показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели Т. Х. С., М. К. С., С. К. С., Ж. С. С., Т. С. С., К. В. Й., Т. В. Д., Ц. П.а С., Н. Г., Н. А., М. М., М. С., И. К., Р. В., Ж. Й.а, М. Г.ев, И. И., както и от самопризнанието на подсъдимия направено и в обясненията му на досъдебното производство, които е коментирал обстойно, като е отчел че кореспондират с протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбум и заключенията на изготвените съдебномедицинска, химическа и комплексна авто-техническа и медицинска експертизи, като е отчел и значението на приложените по делото писмени доказателства - справка за собственик на автомобил, талон за изследване, свидетелство за управление и за регистрация на МПС, и контролен талон, удостоверение за техническа изправност на ППС, удостоверение за наследници, снимка на електронен картон на приетото повикване, както и на приобщените по делото веществени доказателства – лек автомобил. Анализът на първия съд е плътен и задълбочен, споделя се от настоящата инстанция, поради което не е необходимо да бъде преповтарян. Необходимо е единствено да се допълни от настоящата инстанция следното. Първият съд е допуснал известна непрецизност, като не е коментирал част от обясненията, дадени от подсъдимия в досъдебното производство, за които е приел, че подкрепят възприетата фактическа обстановка, но същите не следва да се кредитират в частта им относно заявеното, че водачът не е възприел пешеходеца, който „изскочил зад стълба и таблото, като до този момент не се виждало, че там има някой“ /л. 63 гръб, том 2 от досъд. пр./, както и това, че преминавайки покрай електрически стълб, на който имало закачено табло, човек изскочил от дясно и „налетял на колата му в частта на странично огледало“ /л. 63 гръб, том 1 от досъд. пр./, а също и позицията, застъпена в последващ негов разпит /л. 54, том 1 от досъд. пр./, където подсъдимият казал, че ако би видял пешеходеца, щял да реагира по някакъв начин, но не го видял. Въззивният съд следва да отбележи, че пред полицейските служители, посетили местопроизшествието, подсъдимият е заявил, че когато видял пешеходеца, се опитал да го заобиколи, но не успял в следствие на което го ударил с дясната странична част на автомобила си / в този смисъл свид. М. С. /л. 66 гръб, том 1 от досъд. пр./. Предвид направеното от подс. Р. самопризнание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, тези обстоятелства следва да бъдат приети за недоказани, доколкото в обстоятелствата част на обвинителния инструмент е залегнало твърдението, че подсъдимият Р. забелязал пешеходеца, но не предприел действия да намали скоростта и са се спре, а се опитал да го заобиколи отляво. Настоящият съд следва да добави, че в случая чрез самопризнанието по чл. 371, т. 2 НПК, придружено и с информирано съгласие да не се събират доказателства за признатите факти, обвиняемият фактически е отрекъл посочените сегменти от обясненията си, дадени в хода на досъдебното производство, което не внася съмнение в самопризнанието в диференцираната процедура, тъй като се подкрепя от други доказателства /в тази връзка например решение № 638 от 12.11.2007 г. по н. д. № 368/2007 г. на ІІ н. о. на ВКС/. С това допълнение напълно се споделят изводите на първия съд, че фактите, признати от подсъдимата при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, за които с протоколно определение на основание чл. 372, ал. 4 от НПК в съдебно заседание е било прието, че се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, се извеждат от непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи по отношение на фактите и обстоятелствата от значение за съставомерността на деянието, източници. Преценката на гласните доказателствени средства и експертната позиция на вещите лица, изготвили автотехническите и медицинската и химическите експертизи, както и доказателствената стойност на приложените по делото писмени и веществени доказателства въз основа на които са изградени констатациите на експертите, налагат извод, че изнесената в обвинителния акт фактическа обстановка е обоснована, като самопризнанието на подсъдимата е подкрепено от доказателствените средства. Въз основа изложената фактическа обстановка правилно и законосъобразно първият съд е приел, че подсъдимият М. Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в“ пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като доводите на първия съд и в тази насока също са задълбочени и изчерпателни, споделят се от настоящия съд и няма да бъдат преповтаряни дословно. От обективна страна, подс. Р. е осъществил състава на посоченото престъпление, тъй като при управление на МПС е нарушил правилата за движение, в резултат на което е причинил смъртта на друго лице. Първият съд е достигнал до напълно обоснован извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на горепосоченото престъплението, тъй като настъпилото ПТП се явява пряка последица от допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, като в резултат на същото на пострадалия са причинени травматичните увреждания, описани в СМЕ на пострадалия, довели до смъртта му. Налице е пряка причинно-следствена връзка между нарушаване на това правило за движение, ПТП и обществено-опасните последици. Правилно е било отбелязано, че подсъдимият е нарушил чл. 20, ал. 2 изр. 2 от ЗДП, който задължава водачите да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, като не е реагирал своевременно, чрез намаляване на скоростта и спиране, на възникналата опасност за движението – пресичащият пред автомобила пешеходец, при което последвал удар, в резултат на което била причинена смъртта на пострадалия. Разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДП урежда т. н. „непредвидима опасност“, въвеждаща задължение водачите да намалят скоростта или да спрат, когато възникне опасност за движението. Опасността е внезапна и в границите на установената избрана съобразена скорост се въвежда задължение за намаляване или спиране с оглед избягване настъпването на ПТП. Обвинението, касаещо вменено на дееца поведение за нарушение на режима на скоростта по чл. 20 ал. 2 от ЗДП, е такова по смисъла на изр. 2 при положение, че водачът е изпълнил императивните си задължения по изр. 1 и разбира се осъщественото нарушение следва да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен резултат. Скоростта на движение на управлявания от подс. Р. автомобил в момента на удара е била около 30,6 км/ч, като същата следва да се приеме, че е била в рамките на разрешената за пътния участък, доколкото превишението от 0,6 км/ч е било определено като незначително и не се намира в причинна връзка с настъпилото поризшествие. Тази скорост е била и съобразена с атмосферните условия, с конкретната пътно-климатична обстановка, с конкретните условия на осветеност и видимост към пешеходеца. Разстоянието на конкретната видимост към пешеходеца е била 34,85 метра преди мястото на удара при косо придвижване на пешеходеца на надлъжната ос на пътя и на разстояние 24,65 метра – при движение перпендикулярно на надлъжната ос на пътя. Скоростта на движение на автомобила на подсъдимия е била съобразена с тази видимост и му е позволявала предприемане на мерки за безопасност, като не е имало фактори, утежняващи пътната обстановка и налагащи предприемане на такива мерки на по-ранен етап. Въпреки това, обаче, подсъдимият не реагирал своевременно на възникналата опасност чрез намаляване на скоростта и спиране, поради което настъпил удар между управлявания от него автомобил и пешеходеца и в резултат на това се стигнало до противоправния резултат. От субективна страна, престъплението е извършено по непредпазливост под формата на небрежност. Подс. Р. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. При управление на автомобила подсъдимият е бил длъжен да спазва правилото за движение, регламентирано в чл. 20 ал. 2 изр. 2 от ЗДП. Същият, обаче, го е нарушил и така се е отклонил от дължимото поведение, като не е проявил дължимата грижа, в резултат на което за него възниква задължение да предвиди и предотврати общественоопасните последици от своето деяние. При небрежността не се изискват конкретни представи за престъпния резултат, а деецът да има някакви най-общи представи за това, което върши, за обстановката и за възможните опасности. На следващо място, за да е налице небрежност, трябва деецът да е могъл да предвиди и предотврати общественоопасните последици. Възможността за предвиждане и предотвратяване на резултата зависи от конкретните обективни условия за извършване на деянието и от индивидуалните особености на личността на дееца. В случая са съществували всички обективни условия, за да се предвиди и предотврати настъпването на престъпния резултат. Подс. Р. е могъл да предвиди, че нарушавайки правилото за движение, регламентирано в чл. 20 ал. 2 изр. 2 от ЗДвП, е възможно настъпването на ПТП и причиняването на общественоопасни последици. Същият притежава свидетелство за управление на МПС от дълги години с придобита от него категория В, като е възприемал обективните критерии, които пътната обстановка съдържа, имал обща представа за действията си и възможните опасности. Налице са били и всички условия за предприемане на мерки за преодоляване и предотвратяване на възникналата опасност, като не е имало фактори, утежняващи пътната обстановка. В случая става въпрос за непредпазливост под формата на небрежност, а не на самонадеяност, тъй като, за да е налице такава трябва у деецът да е формирана една субективна увереност, че общественоопасните последици въобще няма да настъпят, която увереност обаче е обективно необоснована. За наличието на такава субективна увереност се съди по това, че деецът е взел известни мерки за предотвратяване на престъпния резултат, а не разчита само на случайността. Правилно първият съд е приел, че от субективна страна деянието е извършено при форма на вината несъзнавана непредпазливост /небрежност/, тъй като подсъдимият не е предвиждал настъпването на тези последици - причиняване на смърт, но е била длъжен и е могъл да ги предвиди след като е допуснал нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП. В конкретния случай, съобразно приетата за установена по делото фактология, подсъдимият е нарушил посоченото по-горе правило, гарантиращо безопасността на движението, но няма данни да е осъзнал пътната ситуация като такава, при която настъпването на ПТП е било неизбежно, като липсват доказателства, от които да се направи извод дали при тази ситуация подсъдимият е могъл да има увереност, че разполага с реални възможности за избягване на престъпния резултат. С оглед изложените съображения, първият съдът с основание е споделил виждането на представителя на обвинението относно формата на вина, при която е извършено престъпното деяние, залегнала в обвинителния акт. С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от подс. Р. престъпление, като е съобразил целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК и обществената опасност на деянието и на дееца, окръжният съд е преценил, че на същия следва да бъде определено наказание при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, при съобразяване на поблагоприятната на подсъдимия санкционна рамка към момента на деянието, тъй като са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради които и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Като такива с основание са били посочени изразеното искрено съжаление за стореното, признанието на вината на подготвителната фаза и оказаното съдействие за изясняване на обективната истина по делото, чистото съдебно минало към момента на деянието, добрите характеристични данни, това че същият има добра характеристика и като водач – не е бил наказван за сериозни нарушения на правилата за движение по пътищата по време на продължителния си стаж като водач, както и неговото поведение след деянието и по-конкретно това, че е подал сигнал на телефон 112, макар и след като такъв вече е бил приет на посочения телефон за спешна помощ, същият слязъл от автомобила си и отишъл до падналия на платното пешеходец с намерение да го премести на тротоара, но му било указано, че това може да влоши положението на пострадалия, същевременно помогнал на фелдшера да бъде поставена шийна яка на пациента, защото било възможно да има гръбначна травма /л. 71 гръб, том 1 от досъд. пр., показания на М. М. – фелдшер към ЦСМП/. Последното следва да се отчете, в посочения и от първия съд смисъл, като проява на едно хуманно отношение от страна на подсъдимия към водача на МПС. Наред с горното следва да бъде отчетено и поведението на пешеходеца и неговият принос за настъпилото ПТП, изразяващ се в нарушения и от негова страна на ЗДвП и предприемане на пресичане на платното да движение на нерегламентирано място в нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП, който изисква в населено място пешеходците да пресичат пътното платно на пешеходна пътека, като се съобразят със скоростта на приближаване на движещите се там превозни средства, което не е било сторено от пострадалия пещеходец. В случая действително важно е да се посочи, че характеристиката на подсъдимия като водач на МПС също е добра, което се извежда от обстоятелството, че за продължителния си стаж като водач на МПС от 1986 година, същият няма допуснати сериозни нарушения на правилата за движение по пътищата, като през двугодишния времеви период преди настоящото деяние е бил санкциониран еднократно с една единствена глоба с фиш от 20 лева за липсата на пожарогасител в автомобила. Що се отнася до останалите три фиша на водача, издадени преди повече от три години преди случая, със същите е била наложена санкция с фиш от по 10 лева за шофиране без светлини дневно време. Така изложената фактология очертава подс. Р. като водач с добра характеристика и в сферата на транспорта. В допълнение от настоящия съд следва да бъде посочено, че по делото е установено, че подсъдимият Р. полага грижи за болната си фактическа съпруга, която се е инвалидизирала след прекаран инсулт. Последното е било отбелязано изрично и в обстоятелствената част на обвинителния инструмент, както и отчетено във връзка с приетата от първия съд фактология по повод спецификата на начините и методите, използвани за разпит на пътничката в автомобила на подсъдимия, като е била приложена и подкрепяща медицинска документация. От настоящия съд следва да се посочи още и това, че съгласно ППВС № 1 от 17.01.1983 г. по н. д. № 8/82 г. престъплението по чл. 343 от НК се осъществява по непредпазливост - несъзнавана или съзнавана, а умишленото или непредпазливо нарушение на правилата за движение, не се отразява върху формата на вината, а върху степента на същата и размера на наказанието. Във връзка с цитираното ППВС, следва да се посочи още от апелативния съд, че от значение за санкциониране на виновния водач в случая се явява и формата на вината му – небрежност, която също следва да се цени като смекчаващо обстоятелство. Необходимо е при проследяване на процесуалния развой на делото да бъде отчетен на същата плоскост и факторът време, доколкото за едно от кумулативно наложените наказания, за което свидетелството за правоуправление е било отнето предварително като временна мярка, е предстоящо изтичането на пълния срок на наложеното наказание от три години лишаване от правоуправление. За това ще стане въпрос и допълнително, доколкото следва да се преустанови действието на визираната мярка за процесуална принуда. Преценявайки горепосочените обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност, отчитайки от една страна високата степен на обществена опасност на конкретното престъпление, с оглед тежестта на настъпилия вредоносен резултат, но от друга ниската степен на обществена опасност на дееца, настоящият съд намира, че подходът на първия съд при санкциониране на водача в случая е правилен и законосъобразен. Това важи на още по-силно основание с оглед направените от въззивния съд допълнения за наличието на още обстоятелства, които може и следва да бъдат отчетени на плоскостта на смекчаващите такива, което в още по-голяма степен подкрепя крайният извод на първата инстанция, че наказанието лишаване от свобода на подсъдимия следва да се определи при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК в приложимата към момента на деянието по-благоприятна санкционна рамка. Предвид горното настоящият съдът намира, че на подсъдимия правилно е било наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, което се явява справедливо и би постигнало целите на специалната и генералната превенция на наказанието. В случая разпоредбата на чл. 55 от НК се явява по-благоприятна за дееца, поради което и съгласно ал. 4 на същия следва да бъде приложена. Това е така, доколкото при избиране на санкция дори и на законоустановения минимум от три години, най-малкото наказание, което би могло да се наложи на подсъдимия, се явява в размер на две години и след приложението на привилегията на закона във връзка с избраната процедура. При това положение определянето на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК се явява по-благоприятно. На основание чл. 343г вр. чл. 343 ал. 1 б. „в“ вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК подс. Р. следва да бъде лишен и от право да управлява МПС. При определяне размера на това наказание правилно окръжният съд е отчел посочените по– горе обстоятелства, взети предвид при определяне наказанието лишаване от свобода и особено това, че от приложената към материалите по делото справка за нарушител/водач се установява, че подсъдимият не е наказван за сериозни и актуални нарушения на правилата за движение, регламентирани в ЗДвП и актовете, свързани с неговото приложение. Предвид горното окръжният съд с основание е преценил, че подс. Р. следва да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата, което наказание се явява справедливо и би постигнало целите на специалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. Правилно и в съответствие с материалите по делото на основание чл. 59, ал. 4 от НК от така наложеното на подсъдимия кумулативно наказание лишаване от правоуправления първият съд е приспаднал времето, през което Р. е бил лишен от това право по административен ред по чл. 69а от НПК, считано от 17.08.2023 г. В тази връзка отношение има постановлението на прокурор от 17.08.2023 г. /л. 61, том 1 от досъд. пр./ за налагане на посочената мярка, както и данните върху същото за изземване на свидетелството на същата дата. Същевременно този факт се потвърждава и от уведомлението на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - С., че СУМПС е било получено с сектора на 29.08.2025 г., където се съхранява /л. 56, том 2 от досъд. пр./. Съдът намира, че за постигане целите на наказанието по чл. 36 ал.1 от НК и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на подс. Р. не е наложително същият да изтърпява така наложеното му наказание една година и шест месеца лишаване от свобода ефективно, поради което и на основание чл. 66 ал. 1 от НК изпълнението на същото правилно е било отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Настоящият съд не споделя виждането на частните обвинители и техния повереник адв. Р. М., ангажирани в подадената до съда ввъззивна жалба, че на подс. Р. следва да бъде наложено наказание н средния размер на предвидената правна квалификация преди редукцията, както и че същият следва да бъде лишен от право да управлява МПС за по-продължителен срок. И това е така, доколкото, от една страна, не може да се игнорира наличието на многобройните смекчаващи вината обстоятелства и липсата на отегчаващи такива. Данните за личността на подсъдимия са изцяло положителни. Не може да не бъде взето предвид и поведението на пострадалия. Наред с горното не са налице обстоятелства, извън престъпния състав, относно деянието и дееца, които да ги характеризират като такива с висока степен на обществена опасност. Поради задължителния характер на нормата на чл. 343 г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият е бил лишен и от право да управлява МПС за срок от три години, което е съобразено с разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от НК. Следва да се каже, че с продължителността си това кумулативно наказание, наложено от първия съд, при съобразяване на отчетените по-горе изцяло смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на сериозни нарушения по ЗДвП на подсъдимия като водач, ще окаже необходимото възпиращо и възпитателно въздействие спрямо подсъдимия. Въззивната инстанция приема, че така определените кумулативни санкции, съответстват на разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от НК - съдът едновременно прави преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства като определя санкция, която найпълно отговаря на характера и обществената опасност извършеното престъпление, данните за личността на подсъдимия, като налагането на подходяща кумулативна санкция е единен мисловен процес по съобразяване на всички обстоятелства по делото и в своето единство, наложените кумулативни санкции, са достатъчни по своя размер да изпълнят целите, предвидени в чл. 36 от НК да поправят и превъзпитат подсъдимия към спазване законите и добрите нрави, да въздействат предупредително, както и възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Неоправдано е и исканото от адв. М. отлагане на изпълнението на наложеното на подс. Р. наказание лишаване от свобода с по-дълъг изпитателен срок, доколкото би се стигнало до излишна репресия, извън необходимата. В тази връзка следва да се посочи, че при решаване на този въпрос приоритет има поправянето на осъдения, именно върху което обстоятелство е акцентирал законодателят, която цел надделява над останалите индивидуални и общи цели на наказанието. Не могат да бъдат споделени доводите на частните обвинители и прокурора пред настоящия съд, че следва да се вземе под внимание последвалото деянието увеличение на санкцията, доколкото подобен подход влиза в разрез с правилото на чл. 2, ал. 2 от НК. Не би могло да бъде уважено и искането за налагане на ефективно наказание лишаване от свобода на дееца, доколкото липсва съответна жалба или протест, а в подадената от адв. Р. М. такава, не се прави искане за налагане на ефективно наказание, а за увеличаване на определения изпитателен срок. В отговор на предложението на прокурора за отдаване на по-голям превес на целите на генералната превенция, следва да се каже, че това не може да бъде споделено, доколкото целите на генералната и личната превенция чрез наказанието са равнопоставени. В обобщение във връзка с наложената на подсъдимия наказателна санкция и във връзка с доводите на частните обвинители и техния повереник, застъпени в подадената до съда въззивна жалба, следва да се отбележи, че в принципен план наказанието е установена от закона мяра за държавна принуда, налагана от съда на лице извършило престъпление, която се изразява в засягане на определени права и интереси на лицето, показва отрицателната оценка на държавата относно това лице и неговото деяние и има за цел да предотврати извършването на нови престъпления от него и другите членове на обществото, като въздейства върху тях възпиращо и поправителновъзпитателно. Така наказанието според българския законодател не е обикновено възмездие, а има конкретно определени цели, визирани в чл. 36 НК. Тези цели в настоящия случай, с оглед личността на подсъдимия и всички други обстоятелства по делото, изложени по-горе, според въззивната инстанция едва ли биха могли да бъдат постигнати с други различни повисоки по размер наказания, като прекомерната репресия едва ли ще въздейства в пълна степен на подсъдимия предупредително, ще го възпира от извършването на други престъпления и едва ли ще окаже нужното възпитателно и предупредително въздействие върху другите членове на обществото, тъй като последните са постижими при налагането на справедливи по размер наказания. Отделно от горното възприетата липса на отегчаващи отговорността обстоятелства, не позволява определянето на наказанието около средния размер на предвидения от законодателя санкционен размер, в поискания от частното обвинение смисъл, нито попродължителен изпитателен срок.. С оглед приложението на чл. 57, ал. 4 от НК при приспадане на предварителното отнемане на свидетелството за правоуправление на подс. Р. първостепенният съд е допуснал непрецизност като не е посочил пределният срок, до който следва да се извърши зачитането, а именно преустановяването на приложението на мярката по предварително временно отнемане на свидетелството за правоуправление на водача, като следва да се съобрази, че то следва да бъде преустановено с изтичане на тригодишния срок, в рамките на който е било отнето СУМПС, който е непосредствено предстоящ, а именно до 17.08.2026 г. включително. В тази връзка настоящият съд се включи и посоченият срок, като на основание чл. 69а, ал. 7 във вр. с чл. 5 от НПК ще отмени временното отнемане на свидетелството за правоуправление на водача, считано от 18.08.2026 г. При условията на ал. 6 на чл. 69а от НПК за посоченото обстоятелство, свързано с отмяната на временното отнемане на СУМПС на, с което се признава правото на водача по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК на водача М. П. Р. с ЕГН: ••••••••••, следва да бъдат незабавно уведомени съответните органи, които признават това право и контролират упражняването му, а именно Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - С., където подсъдимият се води на отчет като водач на МПС. С оглед на постановената осъдителна присъда и в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, първият съд законосъобразно е възложил за заплащане в тежест подсъдимия направените по делото разноски по сметка на органа, който е извършил разхода. Възложил е за заплащане в тежест на подсъдимия и направените в съдебното производство разноски от частните обвинители за процесуалното им представителство от повереник. Взел е отношение и по приложените по делото веществени доказателства, като за част от тях е постановил да бъдат унищожени като вещи без стойност, а предаденият с протокол за доброволно предаване лек автомобил – да бъде върнат на собственика му, след влизане на присъдата в законна сила. С оглед на изложеното присъдата следва да бъде изменена във връзка с приложението на разпоредбата на чл. 69а от НПК и чл. 59, ал. 4 от НК. Водим от горното и на основание чл. 337, ал. 1 и чл. 338 от НПК, Пловдивският апелативен съд, ІII наказателен състав