Решение № 81 от 17.3.2026 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 1507/2025 г.

Производството е образувано е по жалба на “А“ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.П с управител и представител ДИД против НП№847082F838209/28.08.2025г., издадено от Директора на офис за обслужване на клиенти Благоевград при ТД на НАП-гр.София, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500.00лв., във връзка с административно нарушение по чл.125, ал.1, вр. с ал.5 от ЗДДС. С жалбата се поддържа, че обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй като причината за извършване на нарушението е от обективно естествозатруднения при работа със софтуера за подаване на данъчни декларации по ЗДДС по електронен път. Ето защо се застъпва, че се касае за маловажен случай по чл.28 от ЗАНН и се иска отмяната на НП. Санкциониращият орган, чрез своят процесуален представител оспорва жалбата и счита, че същата е неоснователна, а обжалваното НП намира за правилно и законосъобразно и апелира за неговото потвърждаване. Районна прокуратура – Благоевград, редовно призована, не ангажира представител по делото и становище по жалбата. Районният съд, след като съобрази становищата на страните и анализира събрания доказателствен материал, ведно с приложимото право, намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, защото е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл. 59, ал.2 на ЗАНН./НП е връчено на законния представител на дружеството на 23.09.2025г., а жалбата срещу него е депозирана на 07.10.2025г./ Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи: ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА Между страните не е спорно, че на 11.07.2025г. е извършена проверка в информационната система на НАП по данъчноосигурителна сметка на „А “ЕООД, с ЕИК , със седалище и адрес на управление в гр.П , от страна на св.Л. М. на длъжност „главен инспектор по приходите“ при ТД на НАП-Офис- Благоевград. При тази проверка е констатирано, че дружеството като регистрирано такова по ЗДДС, не е подало справка-декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124 от този Закон, за данъчен период месец май 2025г. и в срока по чл.125, ал.5 от ЗДДС, а именно до 14.06.2025г. Такава Декларация е констатирано в системата, че е регистрирана електронно и подадена от това данъчнозадължено лице на 25.07.2025г., чрез използване на електронен подпис, като същата е регистрирана в офиса на НАП в ТД-Благоевград с Вх. №01003897725/25.07.2025г. Заради тази забава в подаването на декларацията, св.М. е приела, че дружеството е извършило нарушение по чл.125, ал.1, вр. с ал.5 от ЗДДС и за него, в присъствието на своя колега св.Д , е съставила на жалбоподателя АУАН№F838209. Актът е връчен лично на законния представител Драганов на 31.07.2025г. срещу негов подпис . Въз основа на АУАН, на 28.08. 2025г., Директората на офис Благоевград за обслужване на клиенти при ТД на НАП-София, е издал обжалваното НП №847082-F838209, с което на жалбоподателя за посоченото нарушение по чл.125, ал.1, вр. с ал.5 от ЗДДС, му е наложена имуществена санкция в размер на 500.00лв. на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС. НП е връчено отново лично на законният представител на жалбоподателя на 23.09.2025г. Подадената декларация от жалбоподателя по чл.125, ал.1 от ЗДДС макар и извън срока по ал.5 на същата норма, е приета като доказателство в процеса и от нея е видно, че за данъчен период м.05.2025г., дружеството не е развивало никаква дейност, която да бъде облагана с ДДС, поради което такъв не е начислен. Със Заповед №ЗЦУ-30-875/23.06.2025г./т.1.2/, издадена от Изпълнителния директор на НАП-гр.София, на директорите на офиси за обслужване на клиенти към ТД на НАП, са делегирани правомощия за издаване на НП по чл.179 от ЗДДС при контрол по прилагането на този закон. В своите обяснения законният представител на жалбоподателя Д Д сочи, не оспорва, че декларацията за м.05.2025г. на процесното дружество е подадена с просрочие и именно на 25.07.2025г., но сочи, че единствената причина за това не е съзнавано бездействие, а неуспешните му многобройни опити да подаде в срока въпросната декларация по електронен път. Същият твърди, че направил няколко опита да подаде декларацията сам и то преди изтичането на срока по чл.125, ал.5 от ЗДДС, поради липса на възможност на дружеството да ангажира техническо лице за тази цел или счетоводител в този период, но не успял да направи това, заради изключително сложната и непояснена в достатъчна степен /с публикувано ръководство, указания или инструкция/ електронна програма /софтуер/ на НАП за такава процедура. Изключителна трудност в тази насока представителят Д сочи, че срещнал при следване на електронния алгоритъм на програмата и прикачване на документи /данъчен отчет за съответния месец/ и заради таймер, поставен за конкретни операции по тази програма, който ограничавал времето за електронно подаване на декларацията. Не на последно място, законният представител, Д Д заявява и, че е констатирал технически проблеми в самата електронна система на НАП при опитите му за подаване на декларацията по ЗДДС за м.05.2026г. в законния срок Именно за това при подаването на тази декларация към 25.07.2026г., той изрично уведомил служителките на ТД на НАП в офис- Благоевград за въпросните трудности и проблеми при опитите му за достъп до системата на НАП, като тези твърдения на Д се потвърждават при разпита н св.М.. Заради тези проблеми с електронната система на НАП, законният представител Д решил да подаде декларацията за м.05.2026г. в срока по чл.125, ал.1 от ЗДДС /средата на м.06.2025г./ и лично .За целта той отишъл в офиса на ТД на НАП-Благоевград, като копирал преди това на дигитален носител цялата нужна информация за декларирането на електронен носител , в това число и отчета за м.02.2025г. и я занесъл на място в регистратурата, ведно с писмена молба. Служителка в регистратурата на санкционния орган обаче видяла информацията му , но заявила, че не може така да я регистрира в системата, защото тя „не я разпознава“, след което я върнала с електронният й носител на Драганов ведно с писмената му молба и му дала съвет да си намери данъчен консултант или техническо лице за подаване на декларацията по ЗДДС по електронен път. С Писмо от 11.02.2026г., санкционният орган е уведомил съда, че не са констатирани технически проблеми с електронната система на НАП при подаване на данъчни декларации чрез нея за периода 01.06.2025г.-14.06.2025г. Посочено е в писмото също, че жалбоподателят е депозирал заявление за подаване на документи по електронен път с КЕП на упълномощено лице и ползване на административни услуги в периода 11.07.2024г.-19.02.2025г. В този времеви отрязък има регистрирана и подадена в срок по електронен път една Декларация на дружеството по чл.125, ал.1 от ЗДДС и тя е за м.01.2025г., като подаването й е било именно чрез упълномощено друго лице, което представителя Драганов посочи, че е била счетоводител, каквато обаче не е имало дружеството след този месец. След което е извършено подновяване на КЕП за управителя Д Д и санкционният орган сочи, че той е със срок на валидност от 15.05.2025г. до 25.05.2026г. Към писмото са представени и въведените по електронен път декларации на жалбоподателя, които също показват, че и след м.05.2025г. до м.12.2025г. включително, процесното дружество не е извършвало никаква дейност и не е начислявало ДДС за нея. С Писмо на НАП-София от 18.02.2026г. обаче се предоставя на съда коренно различна информация от тази, представена чрез санкционния орган. С това писмо съда се информира, че на 11.06.2025г. от 09.59 часа до 11.02часа на 12.06.2025г. , както и в часови диапазон от 09.05 часа до 09.45 часа, е възможно поради технически проблеми в системата, потребителите на е- Портала на НАП, да са имали временен проблем с достъпа и използването на електронните услуги в същия, включително и на електронната услуга „Приемане на справка-декларация по ЗДДС“. Отделно от това, изрично е посочено от ТД на НАП-София, че за процесното дружество „“ ЕООД с ЕИК , електронната система от програмата за услугата „Приемане на справка-декларация по ЗДДС“, е била достъпна единствено на 03.06.2025г. в периода 19.55часа-20.11часа, когато само не са констатирани никакви технически проблеми с функционалността на услугата, като и в този период обаче има електронна следа за 3 опита на законния представител Д да достъпи системата и подаде декларация по ЗДДС през нея, без да е успял да направи това поради неподписване на тази декларация през същата система Изложената фактически твърдения, посочени и в АУАН се потвърждават и обосновават и с разпита на свидетели по този акт - М. и Д , както и с цитираните и посочени безспорни писмени доказателства в процеса /подадена декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя, писмо на ТД на НАП- София, Заповед за делегирани правомощия относно материалната компетентност на издателя на обжалваното НП/. Тези доказателства кореспондират и с обясненията на законния представител на жалбоподателя, включително и относно причината за неподаване на процесната декларация по ЗДДС в срок, поради което като безпротиворечиви и достоверни, съдът приема за годни всички цитирани гласни и писмени доказателства по делото и кредитира същите при изясняване на обективната истина в този казус . Като констатира, че писмото на санкционния орган от 11.02.2026г. противоречи на писмото на ТД на НАП-гр.София от18.02.2026г. касателно техническата изправност на електронната система на в НАП за подаване на декларации по ЗДДС по електронен път в срока по чл.125, ал.5 от ЗДДС за процесния данъчен период м.05.2025г., съдът не кредитира това писмо като обективно, годно и достоверно писмено доказателство в процеса при изясняване на това обстоятелство и приема същото само като лична позиция и опит да се защити тезата на тази страна в процеса. ПО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВОТО Предвид така изведената фактическа обстановка от цитираните и анализирани от съда гласни и писмени доказателства, съдебният състав счита, че по делото се доказа, че с обжалваното НП незаконосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 125, ал.1 , вр. с ал.5 от ЗДДС. Обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган и в тази насока се представи Заповед за делегирани правомощия на процесният издател за съставяне на НП. АУАН и НП са изготвени в сроковете по чл.34 от ЗАНН, като същите са и надлежно връчени на процесното дружество /чрез законният му представител Д Д /. В НП и в АУАН се съдържат задължителните и изискуеми се реквизити по чл.57 и съответно по чл.42 от ЗАНН, а именно: дата и място на съставянето им, длъжност на съставителя, дата и място на констатиране на твърдяното нарушение, фактически обстоятелства свързани с нарушението, дата и място на самото нарушение, негова правна квалификация, посочени са и доказателствата, с които е установено това нарушение. В НП е отразена и санкционна норма , която кореспондира с правната квалификация за твърдяното нарушение. Ето защо, съдът прима, че при издаването на обжалваното НП, не са допуснати процесуални нарушения и то е процесуално законосъобразно. Наред с горното, със събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че се установи по несъмнен и категоричен начин, че от формална страна жалбоподателят е извършил нарушение по чл.125, ал.1, вр. с ал.5 от ЗДДС. Съгласно нормата на чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС, з а всеки данъчен период, регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справкадекларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, а именно до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. От обективна страна, в казуса е безспорно, че „А “ЕООД, е регистрирано лице по ЗДДС през 2025г. и като такова за него възниква задължението по чл.125, ал.1 от този Закон, във връзка с подаване на справкидекларации за всеки данъчен период /всеки месец от тази година/, в това число и за процесния м.05.2025г., като въпросното деклариране е следвало да се извърши до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период или това в случая е именно до 14.06.2025г. Жалбоподателят е подал по електронен път такава декларация за посочения период, чрез законния си представител Д Д , но не е сторил последното до 14.06.2025г., а с просрочие /на 25.07.2025г./, с което формално е осъществено от обективна страна нарушение на чл.125, ал.1, вр. с ал.5 от ЗДДС, както коректно е отразено в обжалваното НП. /В тази насока е както самата подадена декларация по ЗДДС за м.05.2025г. от страна на жалбоподателя, показанията на свидетелите по акта М. и Д , така и обясненията на самият законен представител Д ./ Наред с горното обаче в казуса се установи по един категоричен начин както с обясненията на законния представител Д , така и с показанията на св.М и Писмо на ТД на НАП-гр.София от 18.02.2026г., че причината за това просрочение и неспазавне на срока по чл.125, ал.5 от ЗДДС от страна на процесното дружество да подаде декларацията си по чл.125, ал.1 от ЗДДС за м.05.2025г., е обективна, а не е последица от бездействие на жалбоподателя вместо изпълнение на това му данъчно задължение. С цитираното Писмо от 18.02.2026г. на ТД на НАП-гр.София се установи по категоричен начин, че в целия възможен период за подаване на процесната декларация по чл.125, ал.1, вр. с ал.5 от ЗДДС, чрез електронната система на НАП //01.06.-14.06.2025г. включително/, /01.06.2025г.-02.06.2025г. и респ. 04.06.-14.06.2025г.включително/, жалбоподателят реално не е имал обективна възможност да го направи, защото тази система е била с техническа неизправност и е препятствала ползването й. В целият този период се установи, че системата не е могла технически да се достъпва от потребителите и да се ползва за е-услуги, в това число и за „ Приемане на справка-декларация по ЗДДС“, като в същото писмо на ТД на НАП се твърди, че само 11.06.2025г. от 09.59 часа до 11.02 часа на 12.06.2025г., както и в часови диапазон от 09.05 часа до 09.45 часа и респ. на 03.06.2025г. за времето 19.55-20.11 часа, е било технически възможно достъпването на тази електронна система и подаване на такива декларации по електронен път, като дори и в този период системата е регистрирала цели 3 неуспешни опита на законния представител Д да подаде декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС за процесното дружество, каквато не е подадена поради неподписването й с електронен подпис. От своя страна, законният представител Д в обясненията си посочи, че причината за неподаване на процесната декларация в срок е освен потвърдената с Писмото на ТД на НАП- гр.София, техническа неизправност на системата, която препятствала въобще достъпа й за подаване на декларацията, така и усложненият алгоритъм и начин за работа с тази система, в това число и за полагане на КЕП, което изисквало и допълнително инсталиране на софтуер, специфични технически умения, каквито той нямал, а указанията за подаване на декларацията на сайта на НАП били за него сложни и неясни. В тази връзка и след преглед на публикуваната в интернет сайта /електронната страница/ на НАП, информация за приемане на Справки-декларации по ЗДДС, съдът също констатира, че указанията за работа със системата и ползване на е-услугата за подаване на справка –декларация по ЗДДС, не са на достъпен за всеки потребител език и формат. От една страна в указанията за работа със системата и ползване на такава е-услуга са използвани редица технически термини, които не са познати за обикновени потребител и гражданин без технически познания, като подаването на декларацията и прикачането на документите към нея, респ. подписването им, не се извършва с просто влизане в системата и кликване върху отворено падащо меню, което би могъл да направи всеки потребител, дори и с базови компютърни познания, а изисква преди това допълнително инсталиране на специфични и допълнителни компютърни продукти, актуализации на софтуер и компютърни кодове, което ако потребителят няма технически познания, сам не би могъл да направи. Отделно от това, публикуваната инструкция за подписване на декларацията макар да е придружена със снимки, които да онагледяват стъпките за тази операция, от своя страна изискват и познания по английски език, защото всички опции за работа със системата напрактика са на този език и потребител, който не владее езика, няма как да се възползва от въпросната инструкция и да разбере как да подпише декларацията си с КЕП, дори и да иска това, именно в каквато хипотеза се установи, че е бил поставен законния представител на жалбоподателя в процесния казус. В този смисъл твърденията на законния представител Д , че е бил допълнително затруднен и препятстван в опитите си си да подаде в срок по електронен път декларацията за процесното дружество по ЗДДС, според съда звучат достоверно и убедително и следва напълно да се кредитират. Предлагането на електронни услуги от държавните органи о и предоставяне на дистанционно упражняване на права и изпълнение на данъчни задължения от страна на българските граждани, като ФЛ и чрез ЮЛ /в казуса за подаване на декларация по ЗДДС в срок/, не следва да са такива, че да препятстват ползването на услугите в този им формат и да затрудняват потребителите в желанието им да изпълнят задълженията си по изискуемият се от закона начин, както именно е станало в настоящия случай, защото електронните услуги и цялата идея за електронно управление в държавата, се въвеждат за да обезпечат удобство, бързина и улеснение за самите граждани и потребители на електронни услуги, а това с електронната система и начина на предлагане на електронните услуги в нея на НАП, в това число и подаване и приемане на справки по ЗДДС, очевидно не е постигнато. Резултата от недостатъчно обезпечената достъпност на е-програма на НАП за всички потребители, включително и такива без специфични технически и компютърни познания, не може да бъде в техен ущърб, не може да препятства желанието, добросъвестността и активността им да изпълнят задълженията си по ЗДДС и още по-малко да води до тяхното санкциониране заради неуспешните им опити за справяне и респ. заради несправяне с предоставеният им електронен софтуер за подаване на данъчна декларация по електронен път, защото в този казус се установи, че дори и в двата дни, в които е имало достъп от процесния период по чл.125, ал.5 от ЗДДС за депозиране на конкретната декларация от страна на законния представител Д , той е направил цели 3 опита за подаването й, но те са били неуспешни именно поради трудността и невъзможността сам без специфични технически, езикови и компютри познания да работи с програмата на НАП. Тук е момента да се посочи, че потребителите на тази програма не са длъжни да ангажират лице с такива техническа и компютърни умения за да подадат декларацията си по чл.125, ал.1 от ЗДДС, след като и самият законодател не е поставил такова изискване към тях. Последното също е аргумент в насока, че електронната услуга за граждани и други потребители не може да поставя допълнителни технически или езикови изисквания към тях за да се ползва, а трябва да бъде достъпна за всички тях и това задължение на държавния административен орган, в казуса НАП, произтича от императивните норми на чл.12, ал.2 и ал.3 от Закона за електронното управление, които гласят, че електронните административни услуги се предоставят по достъпен начин чрез портал /в казуса системата на НАП е такава част от него и респ. от системата за електронно управление в РБългария по този нормативен акт/, като доставчикът на електронни административни услуги осигурява достъп до текущото състояние на предоставяната услуга. От своя страна разпоредбата на чл.10 от ЗЕУ посочва, че доставчикът на електронни административни услуги разгласява по разбираем и достъпен начин предоставяните от него услуги, както и основния работен процес при заявяване и предоставяне на електронни административни услуги, а това изискване очевидно също не е спазено за работа със системата на НАП, след като процесният външен потребител на е-услугата въпреки желатинено си и правото си да я ползва, не е могъл да го направи в процесния срок. Отделно от горното, в процеса се установи, че санкционният орган не е приел на друг носител представена процесната данъчна декларация в законовия срок по ЗДДС от страна на законния представител Д , дори и след като той лично я е занесъл в офиса на НАП в Благоевград на дигитален носител, защото според служителка от регистратурата, в този вид „не се разчитала“ и не можела да се регистрира в системата, което от своя страна е нарушение на чл. 30 от ЗЕУ при предоставяне на е-услугата в този казус за процесното дружество, след като електронната информация представена в случая е могла да се снеме на хартиен носител и регистрира и по този начин според законодателя. Предвид изложеното, съдът счита, че подаването на процесната декларация извън срока по чл.125, ал.5, вр. с ал.1 от ЗДДС, е деяние, което се отличава с далеч по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи на такова нарушение, а неизпълнението на това задължение на жалбоподателя в срок, не е последица от типичното бездействие на такъв субект, защото то е предоставено от обективна невъзможност за изпълнение, създадена от страна на самият санкционен орган /създал технически трудно достъпна електронна система за ползване на услугата „приемане на декларации по ЗДДС“ и едновременно с това не обезпечил технически изправност на тази система за приемане на декларации по електронен път за целия период на срока по чл.125, ал.5 от ЗДДС в процесния казус./ Наред с горното, съдът констатира в казуса редица смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, които също занижават както обществената опасност на деянието, в сравнение с други аналогични казуси, така и обществената опасност на дееца, а именно: липсата на издадени други НП за такова нарушение преди процесната дата, нулевата декларация по чл.125, ал.1 от ЗЗДДС за процесния данъчен период и липсата на дейност за процесното дружеството, за която да се начислява ДДС, както безспорно установените и доказани в процеса положени усилия и многобройни опити на законния представител Д въпреки техническата недостъпност на системата на НАП за него и техническата й неизправност, в това число и в законовия срок / 01.06.2025г. - 14.06.2025г./, да подаде процесната декларация именно в н в този срок, както с опити по електронен път /регистрирани 3 такива само в 1 един ден /, така и лично на място в офиса на санкционния орган, където занесъл на дигитален носител нужната информация и декларация по чл.125, ал.1от ЗДДС, но и тя не била приета и регистрирана от служител в офиса на санкционния орган. Съгласно разпоредбата на чл.28, вр. с пар.1, т.1 от ДР на ЗАНН, "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Предвид изложените конкретни индивидуализиращи деянието и дееца обстоятелства, специфичните смекчаващи обстоятелства и обективната причина за неподаване на процесната декларация в срока по чл.125, ал.5 от ЗДДС, въпреки проявената активност, усилия и опити на законния представител на процесното дружество да стори това и да изпълни задължението си в срок по чл.125, ал.1 от ЗДДС, съдът приема, че в казуса е налице именно маловажен случай на такова административно нарушение, тъй като процесното деяние е с далеч по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид. Макар само по себе си данъчното нарушение по чл.125, ал.1 от ЗДДС да е деяние с достатъчно висока степен на обществена опасност, защото касае отчетност и събираемост в последствие на фиска, само по себе си процесното просрочено деклариране при подадена справка-декларация за м.05.2025г. с нулева стойност и неизвършвана дейност от процесното дружество, от което просрочие реално не би могъл да настъпи риск за отчетността и държавата, както и при отчитане на всички посочени индивидуализиращи деянието и дееца обстоятелства, съдът намира, че ангажирането на имуществена отговорност на процесното дружество макар и в минималния размер по чл.179, ал.1 от ЗДДС, в случая надхвърля границите на подходящото и необходимота за постигане на легитимно преследваните от законодателството цели с тази санкционна норма, защото тези цели могат да се постигнат и с предупреждението на дееца по чл.28 от ЗАНН. /В тази насока е и съдебната практика по аналогични случаи-Решение №10714 от 27.03.2025г., постановено по кнахд №12441/2024г. по описа на АССГ и Решение№58/16.05.2022г. на АС-Ловеч, постановено по кнахд №52/2022г./ Като не е преценил обективно и прецизно всички изложени обстоятелства, които индивидуализират деянието и дееца и не е отчел, че се касае именно за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, вр. с пар.1, т.4 от ДР на ЗАНН, санкционният орган е издал НП , което противоречи на тези разпоредби и материалния закон и като такова следва да се отмени. Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН, съдът