Решение № 32 от 27.1.2026 г. на Районен съд - Сливница по дело № 405/2025 г.

наказателно дело № 20251890200405 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН. Образувано е по жалба на О. Б. О., ЕГН ••••••••••, подадена чрез процесуалния му представител – адв. В. Н., срещу Наказателно постановление № 9465 от 11.07.2025 г., издадено от В. Б.а А. – началник отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 ЗП и чл. 53, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000,00 лева за това, че на 16.06.2025 г., в 11.09 часа, на път А6, км 31+700, на отбивна площадка в посока гр. Сливница – гр. София, е управлявал и извършвал превоз на товари (фракция 0/63) с ППС с четири оси, с две управляеми оси, марка „СКАНИЯ“, модел „П460“, с рег. № •••, без разрешение за дейности в рамките на специално ползване на пътищата (Разрешително) съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като при направеното измерване с техническо средство електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118844 и ролетка № 1302/18(5 м), е установено, че при измерено разстояние между осите 1,42 м., сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 31,465 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата, като превишението е с 12,465 т. – нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е издадено при липса на доказателства за твърдяното превишаване на допустимите норми за натоварване на ос, предвидени в чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба Nº 11/03.07.2001 г. на МРРБ, доколкото в обстоятелствената част органът е посочил единствено общата маса на управляваното пътно превозно средство, но не и Данни относно натоварването на отделните оси, респективно на група оси. Сочи се, че липсват конкретни резултати от измерване, извършено със сертифицирано и годно средство, удостоверяващо с какви стойности е било надвишено допустимото натоварване на ос, който порок води до несъответствие между фактическата и правната част на наказателното постановление и обуславя неговата незаконосъобразност, тъй като наказателното постановление е издадено при недоказаност на нарушението и при неправилно приложение на материалния закон, което е основание за неговата отмяна На следващо място, се твърди, че липсват съображения на АНО при индивидуализиране на наложеното наказание, тъй като се касае за първо нарушение, а на жалбоподателя е наложено наказание към средния размер – 3000,00 лева, а не към минималния – 1000,00 лева. Сочи се, че извършеното от жалбоподателя нарушение е незначително и при констатирането му административнонаказващият орган е следвало да съобрази това, но като не го е сторил е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 28, б. „а“ ЗАНН. Поддържа се, че в АУАН липсват индивидуализиращи данни по отношение на водача, като месторабота, въпреки че това е изключително важно, тъй като ППС, с което се твърди, че е извършено нарушението, не е собственост на жалбоподателя, а е собственост на работодателя, като установяване на собствеността, както и други факти и обстоятелства, на по-късен етап от връчване на АУАН, нарушавало правото на защита на жалбоподателя. Релевира се и възражение за наличие на противоречие между обстоятелствената част на НП и диспозитивната, тъй като в обстоятелствената част се твърди, че извършеното нарушение по естество представлява претоварване на ППС, а наказанието е наложено за управление на ППС без разрешително, което лишавало жалбоподателя от възможността да разбера какво нарушение му е вменено във вина и да ангажира своята защита адекватно. На последно място се сочи, че използваните за измерване уреди не са одобрен тип техническо средство и липсват необходимите удостоверения за техническа годност и заверка от Институт по метрология, които да гарантират, че отчетените стойности са реални. С оглед на горното се иска цялостна отмяна на атакуваното НП, а в условията на евентуалност – намаляване размера на глобата до минималния такъв. Претендират се и разноски в производството в размер на 500,00 лв., представляващи възнаграждение за адвокат. В проведеното открито съдебно заседание по делото, жалбоподателят – редовно призован, не се явява, като не се явява и процесуалният му представител. В проведеното открито съдебно заседание по делото, въззиваемата страна редовно призована, се представлява от юрк. Н., който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено по съображенията, подробно изложени в отговора. Евентуално се прави искане на жалбоподателя да бъде наложено наказанието по ЗДвП, като съдът измени наказателното постановление. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер по преценка на съда, като прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено на процесуалния представител на жалбоподателя. Съдът като обсъди на основание чл. 14 НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, намира за установено следното: Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице – надлежно упълномощения процесуален представител на жалбоподателя, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на административнонаказващия орган, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (НП е връчено на 12.08.2025 г., а жалбата е подадена по куриер на 25.08.2025 г.), като отговаря и на изискванията по чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима. Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на жалбоподателя и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери, че разгледана по същество, жалбата е основателна. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна: На 16.06.2025 г. на жалбоподателя О. Б. О., ЕГН ••••••••••, бил издаден пътен лист към дружество „М.Т.“ ООД, както и кантарна бележка за измерване № 29243, в която били посочени превозвачът „М.Т.“ ООД, имената на водача – О. О., рег. № на ППС, с което се извършва превоза – ••• и вида на материала – фракция 0-63. В кантарната бележка било отразено още, че теглото на натовареното ППС е 48060 кг, а нето теглото (теглото на товара) – 32620 кг. На същата дата – 16.06.2025 г., жалбоподателят О. предприел управлението на натовареното ППС, рег. № •••, с четири оси, от които 2 управляеми оси марка „СКАНИЯ“, собственост на „Уникредит Лизниг“ ЕАД, с ползвател „М.Т.“ ООД, като превозвал фракция 0/63 и се движел в посока гр. Сливница – гр. София. Управляваното от жалбоподателя ППС било с разстояние между осите 1,42 м., а сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС била 31,465 тона. В 11.09 часа, на път А6, км 31+700, на отбивна площадка в посока гр. Сливница – гр. София, свидетелят А. М. А., в присъствието на свидетеля М. И. Н., и двамата служители на АПИ, спрели за проверка управляваното от жалбоподателя ППС. Служителите на АПИ извършили измерване на управляваното от жалбоподателя ППС, което било извършено посредством ролетка 1302/18 (5м.) и електронна везна DFW-KR № 118844, верифицирана до 14.04.2026 г. (съобразно Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, издадена на основание чл. 43, ал. 4 ЗИ). При измерването контролните органи установили, че разстоянието между осите е 1,42 м., а сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на превозното средство била 31,465 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 19 т. За измерването бил съставен Протокол за измерване на ППС № 89/2025 от 16.06.2025 г., в който водачът се подписал, като му бил връчен и екземпляр от същия. При поискване водачът не представил надлежно издадено разрешение за движение на тежко пътно превозно средство, поради което контролните органи приели, че е допуснал нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ. За това нарушение свидетелят А. М. А. на длъжност главен инспектор Дирекция АРОК (АПИ), упълномощен със Заповед № РД-11-97 от 29.01.2025 г. на Председателя на УС на АПИ да осъществява контрол по РПМ и да съставя АУАН за нарушения по ЗП, ЗДвП и Наредба № 11/03.07.2021 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, в присъствието на свидетеля М. И. Н., съставил на жалбоподателя АУАН № 0010972/16.06.2025 г., който той подписал и в който посочил, че няма възражения. Въз основа на така съставения акт В. Б.а А. – началник отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, упълномощена със Заповед № РД-11-560/02.05.2025 г. на Председателя на УС на АПИ да издава НП по съставени от оправомощени служители на АПИ АУАН при условията и по реда, предвидени в ЗП и ЗДвП, издала атакуваното НП № 9465 от 11.07.2025 г., с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 и чл. 53, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000,00 лева за това, че на 16.06.2025 г., в 11.09 часа, път А6, км 31+700, в посока гр. Сливница – гр. София, е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси, с две управляеми оси, марка „СКАНИЯ“, рег. № •••, без разрешение за дейности в рамките на специално ползване на пътищата (Разрешително) съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като при направеното измерване с техническо средство електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118844 и ролетка № 1302/18(5 м), е установено, че при измерено разстояние между осите 1,42 м., сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 31,465 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата, като превишението е с 12,465 т. – нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. За измерването бил издаден кантарен билет, който бил предоставен на водача за запознаване, като същият удостоверил това с подписа си. При поискване водачът не представил надлежно издадено разрешение за движение на тежко пътно превозно средство, поради което контролните органи приели, че е допуснал нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ предл. 2 ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ. Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените доказателства – АУАН, разписка за връчване на АУАН, копие от Свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС) Част II за ППС марка „СКАНИЯ“, рег. № •••, кантарен билет № 2450 от 16.06.2025 г., кантарна бележка за измерване № 29243, Заповед № РД-11-560/02.05.2025 г. на Председателя на УС на АПИ, Заповед № РД-11-97 от 29.01.2025 г. на Председателя на УС на АПИ, Заявление за проверка № 000029- 18739/14.04.2025 г., с отразяване на датата на извършването й – 14.04.2025 г., удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване № 06.07.4603 за везни с неавтоматично действие, тип DFW, издадено на 07.07.2006 г., ведно с приложение към него, представените в оригинал и заверен превод преписи от ЕС Декларация за съответствие за ролетка и сертификат за съответствие DIN 50049-2.1 за ролетка 1302/18, протокол за проведено обучение от 15.04.2020 г. на А. А., както и от гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите А. М. А. и М. И. Н.. Посоченият доказателствен материал е непротиворечив и кореспондира с приетата за установена в АУАН и НП фактическа обстановка, която се установява и от съда. Съдът се позова и на показанията на свидетелите А. и Н., които имаха конкретни спомени от случая. Същите изложиха подробно и непротиворечиво възприетите от тях факти, поради което и доколкото за съда няма основание да приеме, че свидетелите са лично заинтересовани от изхода на делото, при изграждане на изводите си, съдът даде вяра на заявеното от тях. Доколкото писмените и гласни доказателства са обективни, достоверни и непротиворечиви, съдът намира за ненужно по-подробното им анализиране (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 305, ал. 3, изр, 2 НПК). Основната фактическа констатация за измерено при междуосово разстояние 1,42 м., натоварване на двойната задвижваща ос на превозното средство 31,465 т. на автомобила, управляван от жалбоподателя, съдът счита за доказана по несъмнен начин въз основа на показанията на свидетелите А. и Н., подписаната от жалбоподателя кантарен билет, както и от съдържанието на АУАН № 0010972 от 16.06.2025 г., подписан от нарушителя без възражения срещу отразените в него стойности, които са сходни на тези в издадената на жалбоподателя кантарна бележка. Измерването е извършено с техническо средство ролетка 1311/18/5м и електронна везна DFW-KR № 118845. На основание чл. 26, ал. 1, вр. чл. 38,, ал. 1 от Закона за измерванията (ЗИ), контролът на средствата за измерване се извършва чрез одобряване на типа, първоначална проверка и последваща проверка, които се извършват от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на ДАМТН. На основание чл. 26, ал. 2 ЗИ, когато се допуска от наредбата по чл. 28 ЗИ, средства за измерване могат да се пускат на пазара и/или в действие без одобряване на типа или без извършване на първоначална проверка. В настоящия случай обаче за използвания измервателен уред – електронна везна DFW-KR № 118845, са представени доказателства, че представлява одобрен тип средство за измерване – Удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване № 06.07.4603 за везна с неавтоматично действие, тип DFW и приложение към него, който наред с това е преминал и периодична проверка на 14.04.2025 г., с валидност до 14.04.2026 г. Съгласно чл. 1а, ал. 1 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол от 2003 г., издадена въз основа на чл. 28 ЗИ, приета с ПМС № 239 от 24.10.2003 г., средствата за измерване (СИ), които попадат в обхвата на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на средствата за измерване, приета с Постановление № 253 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 80 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 37 от 2007 г., бр. 98 от 2009 г., бр. 48 от 2010 г. и бр. 50 от 2014 г.), или на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на везни с неавтоматично действие, приета с Постановление № 114 на Министерския съвет от 2003 г. (обн., ДВ, бр. 52 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 1 и 85 от 2005 г., бр. 24 и 40 от 2006 г., бр. 37 от 2007 г. и бр. 50 от 2014 г.), се пускат на пазара или в действие след оценяване на съответствието им по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) и приложимата наредба по чл. 7 ЗТИП и подлежат на последваща проверка по реда на тази наредба. Цитираната в тази разпоредба наредба от 2006 г. е била отменена, като с ПМС № 47 от 15.03.2016 г. е приета нова Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на средствата за измерване, в сила от 20.04.2016 г. Аналогично на приетото в чл. 1, ал. 1 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол от 2003 г., съгласно чл. 26, ал. 3 ЗИ средствата за измерване, чието съответствие със съществените изисквания, определени по реда на чл. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите, е оценено и удостоверено, подлежат само на последващи проверки. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 и 2 Министерският съвет приема по предложение на определените в решението по чл. 6 министри и други органи на изпълнителната власт съответните наредби, с които се определят продуктите или групите продукти, за които се определят съществените изисквания, а също и самите съществени изисквания към продуктите. В изпълнение на тази разпоредба е приета горецитираната Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на средствата за измерване, в сила от 20.04.2016 г., приложима и по отношение на материалните мерки за дължина по приложение № 8 (арг. чл. 2, ал. 1, т. 8 от Наредбата), каквато е и използваната при измерването ролетка. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата от 2016 г. средствата за измерване се предоставят на пазара и/или се пускат в действие само когато съответстват на изискванията на наредбата, а съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата съответствието на средство за измерване с приложимите съществени изисквания се оценява, като по избор на производителя се прилага една от процедурите за оценяване на съответствието, изброени в съответното приложение за отделния вид средство за измерване. Същевременно съгласно чл. 11, ал. 1 и 2 от Наредбата от 2016 г. за средствата за измерване, чието съответствие е било оценено съгласно процедура за оценяване на съответствието по чл. 8, се съставя ЕС декларация за съответствие, която потвърждава, че е доказано изпълнението на съществените изисквания, определени в приложение № 10 и в съответните приложения за отделните видове средства за измерване. По делото е представена именно ЕС декларация за съответствие за използваната ролетка, вкл. в превод на български език съобразно изискването на чл. 11, ал. 4 от Наредбата, поради което и данните от извършеното измерване с ролетката следва да се приемат за достоверни. С оглед на така събраните доказателства, по делото се установява, че извършените измервания при проверката от служителите на АПИ са достоверни и точни и че резултатът от измерването не е повлиян от субективната преценка на длъжностното лице. Нещо повече, нарушителят е присъствал по време на извършване на измерването, не се е противопоставил на установеното при проверката и описано в АУАН, съставен непосредствено след това и не е възразил срещу направените констатации и в срока по чл. 44 ЗАНН. В допълнение следва да се отбележи дори, че измерената обща маса на ППС е по-малко от отразената в наличната в жалбоподателя кантарна бележка, с което обстоятелство жалбоподателят е бил запознат, поради което не може да се приеме, че измервателният уред е отчел в повече от действителното натоварване. Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 314, ал. 1 НПК, намира следното от правна страна: Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, допустимото натоварване на ос на процесното ППС, като такова по чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в“ от Наредбата– с четири оси с две управляеми оси, е 19 т., доколкото е измерено разстояние между осите от 1,42 м. В случая измереното натоварване на двойната задвижваща ос, по реда на посочената разпоредба, е 31,465 т или с 12,465 т над допустимото. С оглед изложеното процесното ППС има характеристиките на тежко превозно средство по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредбата, доколкото натоварването на ос е по-голямо от стойностите по чл. 7 от Наредбата. Съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № 11, тежки ППС могат да се движат по пътищата, отворени за обществено ползване, какъвто е процесният републикански път, само след издадено разрешително от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при МВР. Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП, за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Разрешенията се издават от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от съвета длъжностно лице от агенцията – за републиканските пътища, и от кметовете за съответните общини – за общинските пътища. Съгласно § 1, т. 8, пр. 1 от ДР на ЗП „Специално ползване на пътищата“ е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари. В този смисъл по изричната разпоредба на закона движението на тежко ППС представлява специално ползване на пътя и за това е необходимо издаването на разрешение. Разрешение не е представено както пред контролиращите органи, така и в настоящото производство, което потвърждава липсата на такова. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ задължението за осигуряване на такова разрешение имат собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, които са длъжни да подадат в Агенция „Пътна инфраструктура“ или в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец. С процесното Наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран в качеството му на водач на управляваното от него извънгабаритно ППС. От представеното Свидетелство за регистрация на процесното МПС част II се установява, че същото е собственост на „Уникредит Лизинг“ ЕАД, но като ползвател е вписан „М.Т.“ ООД, който е посочен и като превозвача, извършващ превоза на процесния товар. С Тълкувателно постановление № 2 от 08.10.2025 г. по тълк. дело № 5/2023 г. от Общото събрание на съдиите от НК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС е прието, че водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза. С оглед посоченото по-горе тълкуване, съдът намира, че в АУАН и в НП неправилно е прието, че в конкретния случай е извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП. От ангажираните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят не е собственик на посоченото по-горе ППС, нито има качеството на лицензиран превозвач, осъществяващ процесния превоз. За водача на ППС, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно когато не е наредил превоза, е предвидена изрично административнонаказателна отговорност в чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП, поради което няма как същият да е субект на нарушението на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от Закона за пътищата, поради което и не може да бъде санкциониран на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 ЗП, доколкото за нарушението на материалноправната норма отговарят собственик на пътното превозно средство, лицензирания превозвач, осъществяващ превоза, съответно лицето, наредило превоза. С оглед обстоятелството, обаче, че в случая се установи извършено нарушение, макар и не с правната квалификация, посочена в АУАН и НП, съдът следва да прецени дали са налице предпоставките да упражни правомощието си по чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН, като измени на НП, прилагайки закон за еднаквото, същото или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В настоящия случай съдът счита, че в обстоятелствената част на АУАН и на НП са изложени всички релевантни обстоятелства, относими към разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Същата се санкционира по реда на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП, в редакцията й към датата на нарушението, която предвижда за това нарушение наказание „глоба“ в размер от 500,00 лева до 3000,00 лева, която санкция е по-лека от предвидената в чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 ЗП – глоба в размер от 1000,00 лева до 5000,00 лева. Предвид изложеното съдът приема, че принципно би могла да бъде приложена разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН, като НП се измени и се приложи закон за по-леко наказуемото нарушение. В случая, обаче правомощията по реализиране на административнонаказателната отговорност и санкциониране на нарушители за нарушението по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 ЗП, респективно за това по чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП, са предоставени на различни органи. За нарушенията по ЗП в чл. 56, ал. 3, т. 1 ЗП е предвидено, че се санкционират с наказателно постановление, издадено от председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ или от упълномощено от председателя на управителния съвет длъжностно лице от агенцията, съответно от директора на Агенция „Митници“ или от упълномощено от него длъжностно лице от агенцията. В настоящия случай наказващият орган, издал оспорваното НП, е оправомощен именно от председателя на управителния съвет на АПИ, съгласно Заповед № РД-11-560/02.05.2025 г. на от Председателя на УС на АПИ. Контролният орган, съставил АУАН, също е оправомощен от председателя на управителния съвет на АПИ Заповед № РД-11-97/29.01.2025 г. на от Председателя на УС на АПИ. За нарушенията по ЗДвП е предвидено, че същите се санкционирани с наказателни постановления, издадени от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 189, ал. 12 ЗДвП, съгласно която, в редакцията, действала към датата на издаване на наказателното постановление, това са министърът на вътрешните работи, министърът на отбраната, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица, съобразно тяхната компетентност. С разпоредбата на чл. 189е, ал. 12 ЗДвП (в редакцията й към датата на издаване на процесното НП), е предоставена съответна компетентност на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ или оправомощени от него длъжностни лица, но само за административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в ЗДвП. Едва с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., нормата на чл. 189е, ал. 12 ЗДвП е изменена, като е разширен обхватът на компетентността на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ и в него е включено и издаването на наказателни постановления за нарушения по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП, но разпоредбата като процесуална такава преурежда отношенията занапред и е неприложима по отношение на деянието, извършено от жалбоподателя. При тази нормативна регламентация е видно, че към датата на извършване на административното нарушение председателят на управителния съвет на АПИ не е бил сред органите, които могат да делегират правомощие за издаване на НП за нарушения по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП, каквото се констатира в случая, че е извършено. В тази връзка следва да се отбележи, че АПИ е структура към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а министърът на МРРБ също не е сред органите, посочени в чл. 189, ал. 12 ЗДвП компетентни да издават, респективно да оправомощават служители да издават наказателни постановления за нарушения по ЗДвП. Изводът за липса на компетентност у актосъставителя и административнонаказващия орган следва и от тълкуването на чл. 167, ал. 3, чл. 189, ал. 1 и чл. 189е, ал. 1 ЗДвП в редакциите на тези разпоредби, действали към 16.04.2025 г. Нормата на чл. 167, ал. 3 ЗДвП е част от Глава Пета: „Права и задължения на службите за контрол и надзор на пазара“, като същата предвижда, че службите за контрол, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя извън населените места, контролират състоянието и изправността на пътната настилка, пътните съоръжения, средствата за сигнализация и маркировка. Общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция „Митници“ и на Агенция „Пътна инфраструктура“ с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Агенция „Митници“ осъществява контрол върху превозвачите и контролира спазването на маршрутите от превозвачите, влизащи или излизащи от страната. Компетентността във връзка с административнонаказателната отговорност обаче, е специална и е предвидена в Глава седма ЗДвП – „Административнонаказателна отговорност“. Следователно разпоредбата на чл. 167, ал. 3 ЗДвП сама по себе си не може да е основание за компетентност на длъжностните лица от АПИ за съставяне на актове и издаване на НП по ЗДвП. Тя е обща и предвижда възможност за осъществяване на контрол от тези органи, но конкретно за нарушенията по приложението на ЗДвП са предвидени изрични разпоредби, касаещи административнонаказателната отговорност, предвидени в именно в Глава седма ЗДвП. Това следва и от чл. 37, ал. 1, б. „з“ ЗАНН, според който актове могат да се съставят от длъжностни лица, определени от ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове. По сходен начин са определени и правилата за компетентност на органите, които могат да налагат административни наказания – чл. 47 ЗАНН. Видно е, че водещо при определяне компетентността на съответните органи е на ведомството да са възложени правомощия по приложението или контрола по приложението на конкретен нормативен акт. В чл. 167, ал. 3 ЗДвП изрично е предвидено, че общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на ППС се контролират от длъжностни лица на АПИ с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Т.е. с оглед разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗП, уреждаща обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република България, контролните функции по чл. 167, ал. 3 ЗДвП са свързани с приложението и контрола по приложението на Закона за пътищата. От своя страна разпоредбата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП (в редакцията действала към момента на извършване на нарушението) предвижда, че актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в него. Същата, по аргумент от чл. 37 и чл. 47 ЗАНН не може да се тълкува изолирано, а единствено в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 12 ЗДвП, според която наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Следователно в предвидената обща компетентност за съставяне на АУАН и издаване на НП за нарушения по ЗДвП, органи на АПИ изрично не са включени. Компетентност за тях, с привръзка към чл. 167, ал. 3 ЗДвП, е дадена само за конкретни нарушения – по чл. 179, ал. 3 – 3в по аргумент от чл. 189е, ал. 1 ЗДвП и чл. 21б, ал. 2 от ПЗР към ЗИДЗДвП (обн. – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. – ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 30.07.2019 г.) Така по категоричен начин законодателят е предвидил компетентност за точно определени нарушения на ЗДвП – по чл. 179, ал. 3 – 3в, за съставяне на АУАН, респективно издаване на НП, на контролните органи при АПИ и председателя на управителния съвет на АПИ или оправомощени от него длъжностни лица. В тази връзка е и препращането на чл. 189е, ал. 13 ЗДвП към общите правила на чл. 189, ал. 1 – 3 и 13 – 16 ЗДвП. Изводът от тълкуването на тези разпоредби е, че нито чл. 167, ал. 3 ЗДвП, нито чл. 189, ал. 1, респ. чл. 189е, ал. 1 ЗДвП (в приложимата редакция) възлагат компетентност на органите на АПИ да издават АУАН и да налагат санкции за нарушения на ЗДвП, касаещи общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства. Липсата на компетентност у административнонаказващия орган за издаване на НП за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП не може да бъде санирана, доколкото е абсолютна процесуална предпоставка за законосъобразност на индивидуалния административен акт, поради което се явява недопустимо и приложението на закона за по-леко наказуемото нарушение и санкционирането на жалбоподателя по реда на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП. В този смисъл за съда не съществува друга процесуална възможност освен да отмени изцяло атакуваното НП, което, с оглед даденото в Тълкувателно постановление № 2 от 08.10.2025 г. по тълк. дело № 5/2023 г. от Общото събрание на съдиите от НК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС задължително тълкуване, се явява материално незаконосъобразно.