Решение № 10661 от 2.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 40595/2025 г.

№ 20251110140595 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК. Образувано е по искова молба с вх. № 27311/06.03.2025 г. по описа на СГС, прекратено и изпратено по подсъдност на СРС с вх. № 245968/15.07.2025 г., подадена от „К” АД (в несъстоятелност), ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. София 1870, кв. Б, представлявано от синдика Ц Б срещу СО, с адрес в гр. София, ул. „М“ № 33, представлявана от кмета ВТ, с която е предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване по отношение на ответника, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ Апартамент № 71, находящ се в гр. София, ж.к. „Н 3“, бл. 327, вх. В, с площ от 43.7 кв.м. и идентификатор 68134.1385.2361.1.71 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, на основание уредения в чл. 17а от ЗППДОП придобивен способ, а при евентуалност, поради изтекла в негова полза придобивна давност с начален момент 01.06.1996 г. В исковата молба ищецът твърди, че с Решение № 41/06.08.2008 г. по т.д. № 95/2007г. на Софийски градски съд, ТО, VI-10 състав, е открито производство по несъстоятелност по отношение па „К” АД, ЕИК ......, а с Решение от 31.05.2010 г. по същото дело, дружеството е обявено в несъстоятелност с последиците по чл. 711 от Търговския закон, включително започване на осребряването на имуществото от масата на несъстоятелността. Сочи, че част от имуществото, включено в масата на несъстоятелността е и Апартамент № 71, находящ се в гр. София, ж.к. „Н 3“, бл. 327, вх. В, с площ от 43.7 кв.м. и идентификатор 68134.1385.2361.1.71 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София. Сочи, че блок 327 (бивш 4абв) в ж.к. „Н 3“ е изграден през 1979 г. и е актуван с АДС № 9314/11.07.1980 г. Съгласно Разпореждане № 279/30.12.1973 г. на Министерски съвет, считано от 01.01.1974 г. СГНС поема функциите на инвеститор за жилищното строителство и предава ежегодно за нуждите на Металургичен комбинат „К” по 1000 апартамента, като необходимите за това капитални вложения се осигуряват от Д комитет за планиране и Министерството на машиностроенето и металургията. В изпълнение на посоченото разпореждане, с нарядно писмо 3954/19.09.1979 г. СГНС предава на МК „К” 690 апартамента, сред които е и процесният апартамент № 71 в бл. 327, ж.к. „Н 3”. От предоставянето на апартамента през 1979 г. до подаването на исковата молба, МК „К“, съответно правоприемникът му „К“’ АД (в несъстоятелност), стопанисва и управлява жилището, като непрекъснато го е отдавало под наем на свои работници и служители от 1980 г. до завеждането на настоящата искова молба. Сочи, че апартаментът е заприходен в баланса на дружеството, част е от масата на несъстоятелността и подлежи ма осребряване по реда на чл. 718а от ТЗ. Поддържа, че с Акт за частна общинска собственост № 231/07.04.1997 г. кметът на СО - Район „Н“ е актувал процесния апартамент като частна общинска собственост. Като основание за това в акта са посочени чл. 2. ал. 1, т. 6 и чл. 2. ал. 2. г. 2 от ЗОС, както и заповед ма СОНС-МК № 384 03.07.1980 г. Ищецът сочи, че разпоредбата на чл. 2. ал. 1, т. 6 от ЗОС в редакцията към датата на съставяне на АЧОС № 231/07.04.1997 г. гласи, че общинска собственост са общинските жилища, обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване на населението на съответната община, а тази на чл. 2, ал. 2. т. 2, че общинска собственост са и застроените и незастроените имоти и движимите вещи, придобити със средства на общината, и имотите, изградени с доброволен труд и парични средства на населението. Счита, че в конкретния случаи нито една от цитираните разпоредби не намира приложение, доколкото от нарядно писмо № 3954/19.09.1979 г. било видно, че процесното жилище не е общинско, а е предоставено още през 1979 г. на МК „К“ и е част от ведомствения жилищен фонд на комбината, като жилището не с придобито със средства на общината, нито е изградено с доброволен труд и парични средства на населението, а изграждането му е финансирано от Министерството на машиностроенето и металургията, като принципал на металургичния комбинат. Поради това счита, че основания за актуването на процесното жилище като общинска собственост не е съществувало нито към 1997 г., когато е съставен АЧОС, нито към друг момент. Сочи, че в чл. 5. ал. 3 от ЗОС е изрично посочено, че актът за общинска собственост няма правопораждащо действие, поради което този акт единствено констатира правото на собственост на общината върху посочените в акта имоти. Позовава се на трайната и непротиворечива съдебна практика в тази посока. Поддържа, че в конкретния случай, АЧОС е съставен въз основа на АДС № 9314/11.07.1980 г., а в последния е изрично отбелязано, че 74 от всички 123 апартамента в блок 327 са държавни (62 от които са предоставени за стопанисване и управление на МК „К”, а другите 12 - на други стопански организации), докато останалите 49 са предоставени на СГМС за продажба по реда на чл. 117 от ЗТСУ на граждани. Счита, че тъй като процесният апартамент 71 не е сред предоставените на СГНС по реда на ЗТСУ, а е сред държавните апартаменти, предоставени на Комбината с нарядно писмо, то няма как същият да е преминал впоследствие в собственост на общината, както тези апартаменти, които са й предадени по реда на ЗТСУ. Ищцовото дружество сочи, че за съставения АЧОС са научили от писмо изх. № РНД16-ТД26-31/12.01.2016 г., с което заместник-кметът на СО - Район „Н“ изразява мнение, че апартаментът е собственост на Общината и моли владението му да бъде предадено. В отговор от страна на „К" АД (в несъст.) било изпратено писмо с вх. № РМД16-ТД26 З1(1)/03.02.2016 г., с което дружеството оспорва изложените в писмото ма заместник-кмета на СО - Район „Н“ твърдения и заявява собственическите си права по отношение на процесния апартамент. След този момент, очевидно осъзнавайки допуснатата грешка по актуването на процесния апартамент като частна общинска собственост, от страна на СО - Район „Н“ не били предприети последващи действия и „К" АД (в несъст.) продължи необезпокоявано да владее имота. Въпреки това обаче, през месец октомври 2024 г. ищецът установил, че апартаментът все още е вписан в регистрите за общинска собственост и АОС № 231/07.04.1997 г. не бил отменен. Счита, че това е създало пречки за продажбата на апартамента, заедно с останалите жилища от ведомствения фонд на „К“ АД през годините и към момента възпрепятствало започналата процедура по осребряването на апартамента като актив от масата на несъстоятелността и обосновава необходимостта от установяване със сила на пресъдено нещо, че именно „К" АД (в несъст.), а не СО е собственик на имота. Ищецът излага доводите си относно придобивния способ, уреден в чл. 17а от ЗППДОП , както следва: Сочи, че през 1956 г. е започнало изграждането на МК „К“ и през 1963 г. заводът е пуснат в експлоатация. От този момент до окончателното преустановяване на стопанска дейност през 2010 г. комбинатът е работодател на голям брой работници и служители, огромната част от които са настанявани във ведомствени жилища в гр. София. До постановяването на РМС № 279/30.12.1973 г. тези ведомствени жилища са изграждани със средства от Фонд „Жилищно строителство“ на МК „К“, а комбинатът е бил пряк инвеститор при строителството им. След датата на посоченото разпореждане, функциите на инвеститор за изграждане на ведомствения жилищен фонд на комбината се поемат от СГНС, а необходимите средства са осигурявани от Министерството на машиностроенето и металургията. Това продължило до постановяването на ново Разпореждане на МС - № 64/26.11.1980 г., след което до края на 1989 г. СГНС бил единен инвеститор при изграждането на ведомствените жилища и последните следвало да бъдат заплащани от МК „К“ на СГНС. Сочи, че в този период била наложена практиката, след одобрение и разрешение от ръководството на комбината, работниците и служителите да заплащат директно на СГНС ведомствените жилища, в които са настанени. По този начин финансовата тежест за заплащане изграждането на ведомствените жилища се прехвърляло от МК „К" на неговите работници и служители и не се налагало създаването на специален фонд в комбината за заплащане на предоставените му от инвеститора СГНС жилища. Твърди, че това касае само и единствено ведомствените жилища, построени и разпределени след Разпореждане на МС № 64/26.11.1980 г., което било изрично потвърдено в писмо peг. № 494-J 5/10.03.1992 г. на Столична голяма община. С Решение № 50/1989 г. на МС и съгласно Указ № 56 за стопанската дейност, МК „К” било преобразувано в държавна фирма, а в изпълнение на Разпореждане № 40/06.11.1991 г. на МС, с Решение № 1 от 09.01.1992 г. на Софийски градски съд било преобразувано в еднолично акционерно дружество, съгласно Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество. Това било посочено и в Писмо на МС № 26 00-504 от 19.10.1993 г. С решение № 13 от 04.09.1997 г. на СГС „К” от ЕАД се реорганизира в АД като по този начин „К” АД се явява правоприемник на МК „К” и поема всички активи, пасиви, права и задължения на последния. Сочи, че съгласно чл. 17а от ЗППДОП при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, имуществото предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго. Счита, че съгласно посочената разпоредба, предоставеният на МК „К“ с нарядно писмо № 3954/19.09.1979 г. на СГНС апартамент № 71 в бл. 327 в ж.к. „Н 3“ преминал в собственост на дружеството при преобразуването на последното от държавна фирма в еднолично акционерно дружество с държавно имущество. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 4 от 2016 г. по тълкувателно дело № 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, фактическият състав на чл.17а от ЗППДОП включва държавата да е собственик на конкретно имущество, това имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта за преобразуване на това предприятие в търговско дружество имуществото да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. Съгласно разясненията в тълкувателното решение предоставянето на имущество за стопанисване и управление може да бъде доказано с всякакви преки и непреки доказателства. Ищецът твърди, че с нарядно писмо № 3954/19.09.1979 г. на СТНС, 62 апартамента в бл. 327, сред които и процесният, били предоставени на МК „К“. Като правно основание за това бил посочен чл. 3, ал. 1 от Наредба за разпределяне и продажба на жилища (обн. 13 ДВ на 28.03.1978 г.), който предвижда, че изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и на Столичния народен съвет след съгласуване с изпълнителните комитети на общинските (районните) народни съвети и заинтересуваните ведомства и организации разпределят предвидените по плана за въвеждане в действие жилища, на които те са инвеститори, по селищни системи и по предназначение за настаняване наематели от социалистическите организации (ведомствен жилищен фонд). Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба за държавните имоти, последните се предоставят за стопанисване и управление на обществените организации, които в съответствие с предмета на своята дейност, плановите си задачи и предназначението па имотите упражняват върху тях владение, ползване и разпореждане. Т.е., жилищата, предвидени за МК “К“ са били предоставяни за стопанисваме и управление на комбината, който да настанява в тях своите работници и служители. По този начин на МК „К“ е предоставено за управление и стопанисване държавно имущество, като с ТР № 4/14.03.2016 г. по т.д. № 4/2014 г. по описа на ОСГК. т. 2Г е дадено задължително тълкуване, че правото на стопанисване и управление като елемент от фактическия състав на придобивния способ, уреден в чл. 17а от ЗППДОП , представлява право на държавното предприятие от свое име да упражнява правото на държавна социалистическа собственост за своя и на държавата сметка и в свой и на държавата интерес. Според ищеца по отношение на процесното жилище, това право е безспорно, доколкото МК „К“ (впоследствие преобразуван в „К“ АД) е отдавал под наем за своя сметка и в своя полза жилището от предоставянето му през 1979 г. до настоящия момент и е включило същото в баланса в активите си. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество (Обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 1.07.1991 г.), образуването и преобразуването на държавните предприятия като еднолични дружества с ограничена отговорност или еднолични акционерни дружества се извършва с акт на М съвет. В случая, с Разпореждане на МС № 40/06.11.1991 г. от компетентния орган фирмата с държавно имущество „К“ е преобразувана в еднолично акционерно дружество с държавно имущество. По силата на т. 2 от разпореждането, новообразуваното еднолично акционерно дружество (ЕАД) поело активи и пасиви, и правата на фирма „К“. С акта на преобразуването на фирмата в ЕАД по смисъла на чл. 1 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, процесният апартамент, както и останалите предоставени му жилища в блок № 327, а и целият ведомствени жилищен фонд, не са изрично изключени от имуществото, което се включва в капитала на новообразуваното дружество. Счита, че по този начин с изцяло осъществен фактическият състав па чл.17а от ЗППДОП - държавата да е собственик на конкретно имущество, това имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта за преобразуване на това предприятие в търговско дружество имуществото да не е изрично изключено от имуществото, то при наличието па тези предпоставки вещно-транслативният ефект настъпвал по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това търговско дружество. Така процесното жилище е преминало в собственост на „К“ ЕАД, впоследствие преобразувано в „К" АД, и като такова попадало в масата на несъстоятелността на дружеството, заедно с останалите неосребрени в производството по несъстоятелност недвижими имоти от ведомствения фонд на МК „К“. Ищецът счита, че процесният недвижим имот е станал собственост на дружеството и поради изтекла в негова полза придобивна давност. Твърди, че апартамент 71 в бл. 327 в ж.к. „Н 3“ е предоставен на МК „К“ през 1979 г. като част от ведомствения жилищен фонд на комбината. От 1980 г. до момента на подаване на исковата молба, жилището било стопанисвано и отдавано под наем от МК „К", респективно от правоприемника му „К" АД, на негови работници и служители. Първоначално, със заповед № 358/30.04.1980 г. на зам. Главния директор, то било отдадено под наем на Илия Лазаров Сърбев - разливчик в електростоманеното доменно производство, който го ползвал до смъртта си през 2003 г. Ищецът сочи, че през 1993 г. Илия Лазаров Сърбев е изявил желание да закупи жилището, в което е наемател. В хода на процедурата по продажба на ведомственото жилище на Илия Сърбев през 1993 г. било установено, че се касае за апартамент, който е построен и предоставен на комбината през 1979 г., а не през 1980 г. и съответно купувачът следвало да заплати същия не на СГНС (ТОА „Н“), а на МК „К”, както при продажбата на всички други ведомствени жилища преди 1980 г. В резултат на това договорът за покупкопродажба на Илия Сърбев с ТОА „Н“ бил развален по негово искане, като това е изрично посочено в писмо изх. № РНД16-ТД26 31/12.01.2016 г. на заместник-кмета на СО - Район „Н“. През 2003 г. Сърбев починал и в апартамент 71 в бл. 327 в ж.к. „Н 3" със Заповед № 13/07.03.2003 г. на Изпълнителния директор бил настанен под наем друг служител на „К" АД - Благой Николов Стоянов, който бил наемател па ведомственото жилище до 2006 г., когато с договор за наем № 325/01.08.2006 г. то било отдадено на друг служител на дружеството - КЦВ. С договор за наем №215/04.07.2008 г. жилището било отдадено под наем на нов служител - Богдан Димитров Татарчев, който бил негов наемател и към настоящия момент. Счита, че „К“ АД (в несъст.) е стопанисвало и управлявало процесния имот от предоставянето му през 1979 г. до момента, като е осъществявано явно, спокойно, постоянно, непрекъснато и несъмнително владение в продължение на период от 45 години. В пито един момент владението на имота не е било отнето от дружеството и същото е получавало наем от настанените в жилището свои работници и служители. Моли съда да уважи иска и да им присъди направените разноски. Ответната страна СО е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Оспорва исковата претенция като неоснователна. Счита, че по главния иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи правото си на собственост върху описания имот, придобито на наведеното основание по чл. 17а от ЗППДОП , при кумулативното наличие на съответните изискуеми предпоставки. Счита, че не може да се направи извод по несъмнен начин, че цитирания в исковата молба на „К“ АД (в несъстоятелност) и приложения към нея АДС №9314/11.07.1980 г., процесен имот, находящ се на адрес гр. София, ж.к. „Н 3“, бл. 327, вх. В, ап. 71, е бил собственост на държавата, която от своя страна го е предоставила за стопанисване и управление на МК „К“ с разпореждане на МС. Сочи, че в т. 7 на представения към исковата молба АДС № 9314/11.07.1980 г. е записано в графа „наименование на учреждение или предприятие, на което е отстъпен имотът за ползване № и дата на мин. постановление или решение" е посочено: РРСП „Ремонт и експлоатация“ при Коларовски район. Ответната община се позовава на логическо тълкуване на волята, обективирана в акта, като счита, че от акта за държавна собственост се установява, че стопанисването и управлението е предоставено в полза на РРСП „Ремонт и експлоатация“, а не както се твърди от ищцовото дружество, че стопанисването и управлението е предоставено на МК „К“. Счита, че запазеното право на ведомствата и предприятията да настаняват в жилищата свои работници и служители е израз на социална политика, водена от държавата за осигуряване на работещите в съответните ведомства и държавни предприятия, но не означава притежаване на правото на стопанисване и управление, или разделяне на това единно право на отделни правомощия в полза на различни субекти, като се позовава на Решение № 7 от 24.02.2014 г. на ВКС по гр.д. № 4147/2013г., II г.о., ГК и Определение № 209 от 15.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5079/2016 г., II г. о., ГК. Счита, че в изпълнение на държавната политика за подобряване на работата на МК "К", обективирана и в разпореждане № 279 от 30.12.1973 г. на МС, с което са взети конкретни мерки в тази насока, е запазено правото на МК "К" да настанява свои служители в обекта. По отношение на цитираното от ищцовото дружество нарядно писмо № 3954/19.09.1979 г. на СГНС, в което изчерпателно са изброени имотите, сред които и процесния апартамент № 71 в бл. 327, ж.к. „Н 3“, счита, че в писмото е посочено, че имотите се предоставят, съгласно утвърдено разпределение на апартаментите от държавното жилищно строителство. Счита, че писмото е доказателство за фактическото предаване на имота, което би могло да бъде само косвено доказателство за предоставянето за стопанисване и управление. Използваният израз "предоставя" е в подкрепа на тълкуването на т. 7 от акта за държавна собственост и нормативната уредба, предвиждаща запазване на правото на ведомствата да предоставят на работниците и служителите си съответните жилищни обекти. Използваният термин е наситен с различно съдържание от "предаването на държавни имоти за стопанисване и управление между държавни организации" по смисъла на чл. 94 от Наредбата за държавни имоти. Сочи, че липсват данни, доказващи по несъмнен начин наличието на взето решение за промяна на учреждението, което стопанисва и управлява имота. Писмото не налага извод за промяна на учреждението, натоварено със стопанисването и управлението на процесния имот. Счита, че липсват и данни съобразно чл. 97 от Наредбата, ищецът да е уведомил съответната служба за промяна на посочените в акта за държавна собственост обстоятелства. Твърди, че не може да се направи категоричен извод, че процесният имот е бил предоставен на МК „К“ за стопанисване и управление. Такъв извод не може да се обоснове и от твърдението на ищеца, че е отдавал под наем имотът, както преди това е правил и МК „К“. Предоставянето на имота под наем не е от естество да обоснове извод, че на ищеца е предоставен имота за стопанисване и управление. Имотът може да се отдава под наем и без да е предоставен за стопанисване и управление. Видно от изложеното по-горе израз на социалната политика на държавата е било именно запазване на правото на ведомствата да настаняват свои работници в жилищата. Доколкото актът за държавна собственост е официален свидетелстващ документ, който съгласно чл.179 от ГПК се ползва с обвързваща материална доказателствена сила за отбелязванията в него и до оборването на фактите, за които се отнасят тези отбелязвания, следва да се смятат за установени, съгласно Решение № 71/28.04.2015 г. по гр.д. № 6943/14 г., 1 г.о. на ВКС, и предвид липсата на доказателства, оборващи материалноправната доказателствена сила на акта за държавна собственост, ответникът счита, че не е налице втората предпоставка за уважаване на исковата претенция - не е доказано, че на МК "К" е бил предоставен за стопанисване и управление процесният имот. Ответникът счита, че доказването на предпоставките на наведеното от ищеца придобивно основание по чл.17а ЗППДОП може да стане с всички допустими от закона средства, включително с данни от актовете за държавна собственост, от заприходяването на имуществото в баланса, от неговото усвояване и реално използване от държавното предприятие. Същевременно, реалното стопанисване на вещта в рамките на предоставеното му право на управление не е сред елементите на фактическия състав на посочената разпоредба, като се явява само едно от възможните доказателства, тъй като от факта на ползването на имота при липсата на други доказателства може да се правят изводи дали имотът е бил предоставен на едно предприятие или не, поради което във всеки случай следва да се преценява според конкретните обстоятелства по делото. Ответникът сочи, че в архива на районната администрация се съхранява преписка № 4628/1993 г. на ТОА „Н“ за продажба на апартамент, находящ се на адрес ж.к. „Н 3“, бл. 327, вх. В, ап. 71, закупен от Илия Лазаров Сърбев с Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти на 18.06.1993 г., като за извършване на продажбата има писменно съгласие на фирма „К“. По искане на купувача, сключеният между него и ТОА „Н“ Договор за покупка продажба е развален, считано от 01.08.1993 г., като управлението и стопанисването на горепосочения апартамент било поето от Общинска фирма „БКС“ и е заведен в дълготрайните активи на района. Твърди, че стопанските предприятия „БКС" са създадени с Разпореждане № 24 на Бюрото на М съвет от 1977 г. като самостоятелни юридически лица стопански организации на общинските (районните) народни съвети, чиято функция, съгласно Наредба № 14/02.06.1986 г. за дейността на стопанските предприятия „Благоустройство и комунално стопанство" , включва поддържането, ремонтирането, реконструкцията и модернизацията на сградния, благоустройствените и комуналните фондове, както и изграждането на благоустройствените обекти. Според Наредбата дейността на тези предприятия е обхващала стопанисване и управление на Д жилищен фонд, извършвана от тях като предприятия към общинските народни съвети съобразно разпоредбата на чл.2, ал.З от Наредбата за държавните имоти . Според ответника, дори да се приеме, че процесният имот е бил иззет от МК „К“, то същият е предоставен за стопанисване на общинското предприятие към 1991 г. Следователно, както към датата на преобразуване на МК „К" в търговско дружество с държавно имущество, така и към датата на приватизирането на държавното дружество, апартаментът не е бил включен в баланса на предприятието и не е бил стопанисван и управляван от ищеца. Оспорва представеното извлечение от счетоводния баланс на „К“ АД (в несъстоятелност). Сочи, че съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени по т. 2Г от ТР № 4/14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК, съгласно което предоставянето на имуществото за стопанисване и управление на определено държавно предприятие може да бъде доказано както чрез преки доказателства (самия административен акт за предоставяне на това право), така и с непреки доказателства: актове за държавна собственост, в които изрично е записано, че определен имот е предоставен за стопанисване и управление на определено държавно предприятие, разделителни протоколи, имотни ведомости, записвания в инвентарните книги на държавното предприятие и други подобни. Осчетоводяването или отразяването в баланс, инвентарна книга и/или друг подобен регистър, воден от държавното предприятие, не е елемент от фактическия състав нито на предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление, нито на уредения в чл. 17а от ЗППДОП придобивен способ, нито на който и да било друг придобивен способ. То може да има само непряко доказателствено значение за доказване на факта на предоставяне на имота за стопанисване и управление на съответното държавно предприятие. Самото счетоводно отразяване в уставния фонд на фирмата на процесният имот, без записването да е направено на годно правно основание, което да е довело до валидно придобиване на правото на стопанисване над имотите, сочи единствено на нередовно водено счетоводство, но няма транслативен ефект досежно правото на стопанисване и управление върху имота и в последствие при действието на отменения закон за придобиване правото на собственост върху неправилно записаните счетоводно имущества, тъй като записването по баланса не притежава правната характеристика на придобивен способ. С оглед изложеното, оспорва твърдението, че ищецът „К“ АД (в несъстоятелност) е придобил имота на основание чл. 17а от ЗППДОП и предявеният иск е неоснователен поради липса на материалноправна легитимация на ищеца. Оспорва предявения в условията на евентуалност придобивен способ чрез изтекла погасителна давност като неоснователен и недоказан, тъй като необходимият десетгодишен срок не бил изтекъл, а и по силата на законовите забрани давност не е текла през значителен период. По делото е представен АДС № 9314/11.07.1980г., в който е посочено, че процесният имот се предава на РРСП „Ремонт и експлоатация“ при Коларовски район. С АЧОС № 231/07.04.1997 г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 6 и чл. 2, ал. 2, т. 2 от ЗОС, заповед на СОНС- ИК № 384/03.07.1980 г. процесният имот е бил актуван. По силата на горецитираната законова норма имотът е преминал в патримониума на СО - район „Н“. От развалянето на договора за покупко-продажба считано от 01.08.1993 г., като управлението и стопанисването на горепосочения апартамент се поема от Общинска фирма „БКС“ и е заведен в дълготрайните активи на района. Предвид твърдението на ищеца „К“ АД, че явно и необезпокоявано владее имота от 1980 г. до настоящия момент, което не е прекъсвано, счита, че следва да се изследва въпроса относно възможността за придобиване по давност на имот частна общинска собственост. Излага подробни съображения. Сочи, че правото на собственост не възниква по силата на акта за общинска собственост, а актът за общинска собственост има декларативно действие относно вече възникналото право по силата на някой от предвидените в закона способи за придобиване на вещни права. С оглед горното, счита, че процесният имот Апартамент № 71, бл. 327 в ж.к. „Н 3“ е бил държавна собственост, потвърдено и от ищцовото дружество, като в последствие е преминал към общината и е станал частна общинска собственост. В случая в условията на евентуалност, „К“ АД (в несъстоятелност) предявения иск за собственост е основан на придобивна давност, поради което следва да се вземе предвид, че за вещите, частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 от ЗС с ДВ, бр. 33 от 1996 г. Чл. 86 от ЗС (действащ от 1951г. и досега) установява, че не може да се придобива по давност вещ- държавна или общинска собственост в периода от 1990г. до 1996г. За периода преди 1990 г. забрана за придобиване по давност е имало за социалистическа собственост, включително държавна. С последващите изменения на правната норма спирането на давностния срок е продължено до 31.12.2022 г. С Решение № 3/24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. Конституционният съд е обявил за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; поел. доп., бр. 18 от 2020 г. и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността ДВ, бр. 7 от 2018 г. В мотивите на конституционното решение изрично се сочи, че с атакувания § 2 ЗР на ЗИЗС е придадено обратно действие на последното по време удължаване на срока на спиране на давността за придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост, прието с § 1 от ЗИЗС ДВ, бр. 7 от 2018 г. Ответникът счита, че по настоящото дело следва да се приложат правилата за придобиване на държавни и общински имоти - частна собственост, действал в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г., поради обявяване на ЗР на ЗИЗС ДВ бр. 9/2018 г. за противоконституционен. Предвид задължителния за съдилищата характер на решенията на Конституционния съд (чл. 14, ал. 5 ЗКС), от горното следва, че за периода от 01.05.2006 30.12.2017 г. и 20.01.2018-07.03.2022 г., придобивната давност за имоти частна държавна или общинска собственост не е текла по силата на установения от законодателя мораториум и същата започва да тече с влизане в сила на решението на Конституционния съд на 08.03.2022 г. Навежда доводи, че придобиване по давност на вещ - държавна или общинска собственост не е било възможно, поради забраната на чл. 86 ЗС в редакцията до 1996 г. Такава възможност е въведена след изменението на чл.86 ЗС с ДВ бр.33/1996 г. в сила от 01.06.1996 г., и с приемане на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост, от който момент би могла да започне да тече давност за имоти частна собственост на държавата или общината. Сочи, че течението на давностния срок е спряно с §1, ал.1 ЗД ЗС, считано от 31.05.2006 г. до 08.03.2022 г., когато влиза в сила решението на Конституционния съд по к.д. № 16/2021 г., с което разпоредбата е обявена за противоконституционна. Счита, че поради горното, не е налице необходимият според закона срок за придобиване по давност в полза на ищеца по отношение на процесния имот. Сочи, че с нормата на чл. 7 от ЗОС в сила от 01.06.1996 г. е въведена забрана за придобиване по давност на имоти публична и частна общинска собственост. С изменението на ЗОбС в ДВ бр. 96 от 05.11.1999 г. е въведена забрана за придобиване по давност само на имоти публична общинска собственост. Така че, едва от влизането на това изменение в сила на 09.11.1999г., започва да тече придобивна давност за имоти частна общинска собственост, какъвто е процесния. Считано от 01.06.2006 г. с §1 от ЗД на ЗС е спряно течението на давността, което спиране отпада, считано от 08.03.2022 г. с обявяване на текста за противоконституционен с решение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд по к. д. № 16/2021 г. Според ответника, с оглед изложеното, от 09.11.1999 г. до приемане на мораториума на 01.06.2006 г. са изтекли 6 години, 6 месеца и 23 дни. Предвид обявената противокоституционност и на §2 от ЗД на ЗС, то придобивна давност е текла и в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г., т.е. за 19 дни. От 08.03.2022 г., когато влиза в сила решението на КС, пречката за течението на давността е отпаднала. Към тази дата, която ищцовото дружество сочи като дата на придобиване собствеността, а и към предявяване на иска на 15.07.2025 г., необходимият десетгодишен срок не е изтекъл. Моли съда да отхвърли исковата молба като неоснователна и да им присъди разноски. Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По делото е представен Акт за държавна собственост № 9314/11.07.1980 г., от който се установява, че процесният апартамент № 71, находящ се в гр. София, ж.к. „Н 3“, бл. 327, вх. В, е бил част от Д жилищен фонд към момента на съставяне на акта. От представеното нарядно писмо № 3954/19.09.1979 г. се установява, че процесният апартамент е включен сред жилищата, разпределени за нуждите на Металургичен комбинат „К“. По делото са представени документи относно преобразуването на МК „К“ в държавна фирма, а впоследствие и в еднолично акционерно дружество с държавно имущество, както и относно последващото преобразуване на дружеството в акционерно дружество. От представеното по делото извлечение от регистъра на дълготрайните материални активи на „К“ АД се установява, че процесният недвижим имот е бил осчетоводен и заведен като актив на дружеството. Същият е отразяван в счетоводните регистри на ищеца като част от неговото имущество и впоследствие е включен в масата на несъстоятелността на дружеството. Представен е Акт за частна общинска собственост № 231/07.04.1997 г., с който процесният апартамент е актуван като частна общинска собственост. От представената кореспонденция между страните се установява, че през 2016 г. между тях е възникнал спор относно принадлежността на правото на собственост върху процесния имот, като СО е заявила права върху същия, а „К“ АД е оспорило тези права и е заявило, че е собственик на апартамента. По делото са представени заповеди за настаняване, договори за наем и други документи, от които се установява, че процесният апартамент е бил предоставян за ползване на работници и служители на „К“ през различни периоди от време. От представените писмени доказателства се установява, че след смъртта на Илия Сърбев през 2003 г. в жилището е бил настанен БС, впоследствие през 2006 г. имотът е отдаден под наем на К В, а считано от 04.07.2008 г. е предоставен под наем на БТ. От показанията на свидетеля БТ, които съдът кредитира като последователни, логични и съответстващи на останалия доказателствен материал, се установява, че същият е наемател на процесния апартамент от 2008 г. до настоящия момент. Свидетелят сочи, че през целия период е заплащал наем на „К“ АД, както и че преди него жилището е било обитавано от други работници на предприятието. Установява се също, че разходите по поддръжката на етажната собственост са били уреждани чрез отношенията му с дружеството-наемодател. От показанията на свидетелката М. В. се установява, че от началото на 90- те години има непосредствени впечатления относно обитателите на сградата, като голяма част от тях са били работници на „К“. Свидетелката сочи, че процесният апартамент през годините е бил обитаван от лица, свързани с предприятието. При така установените факти между страните е налице спор относно принадлежността на правото на собственост върху процесния имот, като ищецът поддържа, че е придобил собствеността по реда на чл. 17а ЗППДОП , а при условията на евентуалност – по давностно владение, докато ответникът оспорва настъпването на твърдените придобивни основания. За да бъде уважен предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на предпоставките за първия твърдян придобивен способ по чл. 17а от ЗППДОП , а именно наличието кумулативно осъществяване на следните предпоставки: наличие на право на собственост на държавата върху процесният имот; предоставяне на този имот за стопанисване и управление на държавно предприятие МК „К“, съответно на държавна фирма „К”; преобразуване на държавното предприятие в ищцовото дружество, процесният имот да е бил предоставен за стопанисване и управление на държавното предприятие и при преобразуването му в търговско дружество да не е бил изключен от имуществото, преминаващо в патримониума на новообразуваното дружество; в акта за преобразуването да не е предвидено друго по отношение на това имущество; а по предявения в условията на евентуалност придобивен способ чрез изтекла в негова полза придобивна давност, че в негова полза е изтекла придобивна давност по отношение на процесния недвижим имот, като установи, че е упражнявал фактическата власт върху имота чрез осъществяване на описаните в исковата молба действия постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно с намерение за своене в рамките на период от десет години назад от датата на подаване на иска, както и всички останали факти и обстоятелства, на които основават исковите си претенции. В тежест на ответната страна е да докаже своите правоизключващи възражения, както и всички останали възражения и положителни факти и твърдения, от които черпи изгода за себе си. При така събраните доказателства съдът приема, че ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване всички предпоставки от фактическия състав на придобивния способ по чл. 17а ЗППДОП . По делото не е спорно, а и от представения АДС № 9314/11.07.1980 г. се установява, че към релевантния момент процесният апартамент е представлявал държавна собственост. Следователно, доказана е първата предпоставка от фактическия състав на чл. 17а ЗППДОП . Спорът между страните е концентриран върху втората предпоставка – дали процесният имот е бил предоставен за стопанисване и управление на МК „К“, респективно на неговия правоприемник. Ответникът поддържа, че от съдържанието на АДС № 9314/11.07.1980 г. не може да бъде направен извод за предоставяне на имота за стопанисване и управление на МК „К“, тъй като в акта като ползвател е посочено РРСП „Ремонт и експлоатация“ при Коларовски район. Съдът не споделя това становище. Съгласно задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, предоставянето на имущество за стопанисване и управление може да бъде установено с всички допустими доказателствени средства, включително чрез косвени доказателства, като не е необходимо съществуването на изричен акт, съдържащ именно термините „стопанисване“ и „управление“. В случая от представеното нарядно писмо № 3954/19.09.1979 г. се установява, че процесният апартамент е включен сред жилищата, предоставени на МК „К“. От доказателствата по делото се установява още, че след предоставянето на жилището именно комбинатът, а впоследствие и неговият правоприемник „К“ АД, са упражнявали всички фактически и организационни правомощия по отношение на имота. Безспорно се установява, че дружеството е настанявало в жилището свои работници и служители, сключвало е договори за наем, събирало е наемната цена и е осъществявало фактическата власт върху имота чрез своите наематели. В тази насока са както представените писмени доказателства – заповеди за настаняване и договори за наем, така и показанията на свидетеля Татарчев, който заявява, че от 2008 г. до настоящия момент е наемател именно на „К“ АД и заплаща наем на дружеството. От показанията му се установява още, че и предходните обитатели на жилището са били работници на предприятието. При така установените факти съдът приема, че МК „К“, а впоследствие и неговият правоприемник, са упражнявали по отношение на процесния имот именно онези правомощия, които съгласно задължителните разяснения на ВКС съставляват право на стопанисване и управление на държавно имущество – упражняване от свое име на правомощията по ползване и управление на имота за нуждите на предприятието и в интерес на възложената му дейност. Неоснователно е възражението на ответника, че предоставянето на жилището за настаняване на работници и служители представлява единствено проявление на социалната политика на държавата, без да обосновава предоставяне за стопанисване и управление. Установените по делото факти сочат не на еднократно предоставяне на право за настаняване, а на трайно и продължително упражняване на цялостни правомощия по управление на жилищния фонд от страна на предприятието в продължение на десетилетия. По делото се установява още, че МК „К“ е преобразуван в държавна фирма, а впоследствие в еднолично акционерно дружество с държавно имущество, съгласно Разпореждане № 40/06.11.1991 г. на М съвет и решение на Софийски градски съд. Изводът за принадлежността на имота към имуществото на преобразуваното дружество се подкрепя и от представеното извлечение от регистъра на дълготрайните материални активи на „К“ АД, от което се установява, че процесният апартамент е бил заведен в счетоводните активи на дружеството. Действително, както е прието и в съдебната практика, счетоводното отразяване на един имот не представлява самостоятелен придобивен способ и не е елемент от фактическия състав на чл. 17а ЗППДОП , но съставлява косвено доказателство относно начина, по който имотът е бил третиран от предприятието, както и относно принадлежността му към неговото имущество. В случая счетоводното отразяване на процесния апартамент кореспондира с останалия доказателствен материал – нарядното писмо от 1979 г., документите относно отдаването му под наем на служители на предприятието, както и свидетелските показания за упражняваното от дружеството управление върху жилището, поради което следва да бъде ценено в съвкупност с всички останали доказателства по делото. Не се твърди и не се установява процесният имот да е бил изключен от имуществото, преминало в патримониума на преобразуваното дружество. Напротив, от събраните по делото доказателства, включително счетоводните документи на ищеца, се установява последователното му третиране като актив на дружеството и част от неговия ведомствен жилищен фонд. Следва да се отчете и обстоятелството, че по делото не са ангажирани доказателства след предоставянето на процесния имот на МК „К“ ответникът или неговите праводатели да са упражнявали правомощия по управление и стопанисване на същия, да са събирали наемни плащания, да са настанявали лица в жилището или по друг начин да са демонстрирали отношение към имота като към собствен актив. Напротив, всички събрани по делото доказателства сочат, че тези функции са осъществявани единствено от МК „К“, съответно от неговия правоприемник „К“ АД. Следователно е налице и третата предпоставка от фактическия състав на чл. 17а ЗППДОП , поради което съдът приема, че правото на собственост върху процесния имот е преминало в патримониума на преобразуваното търговско дружество по силата на закона. Този извод не се променя от обстоятелството, че през 1997 г. е бил съставен Акт за частна общинска собственост № 231/07.04.1997 г. Съгласно чл. 5, ал. 3 ЗОС актът за общинска собственост няма правопораждащо действие, а единствено удостоверява претендирано от общината право на собственост. В конкретния случай ответникът не установи наличието на придобивно основание, въз основа на което процесният имот да е преминал в собственост на общината. Самото актуване на имота като общинска собственост не е годно да замести доказването на такова основание. Предвид изложеното съдът приема, че ищецът е доказал при условията на пълно и главно доказване придобиването на правото на собственост върху процесния имот на основание чл. 17а ЗППДОП , поради което предявеният установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен. С оглед уважаването на главния иск съдът не дължи произнасяне по наведеното при условията на евентуалност основание за придобиване на имота по давностно владение. При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е бил представляван в производството от юрисконсулт и своевременно е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед фактическата и правна сложност на делото, както и осъщественото процесуално представителство в проведеното открито съдебно заседание, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 евро, което следва да бъде възложено в тежест на ответника. На основание чл. 620, ал. 5 ТЗ ищецът е освободен от предварително внасяне на държавна такса по производството. С оглед уважаването на предявения иск дължимата държавна такса следва да бъде възложена върху ответника по реда на чл. 78, ал. 6 ГПК. Така мотивиран, съдът