Решение № 90 от 14.8.2026 г. на Районен съд - Раднево по дело № 325/2026 г.

Производството е образувано по искова молба на Б. Ц. Д., подадена чрез адв. Т. - АК Стара Загора срещу „Дженерали Застраховане“ АД с правно основание чл.493, ал.1, т.5 КЗ вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. ал. 3 от КЗ и чл. 497 КЗ. Ищецът твърди, че на ••••••• г. около •••• часа на път •••••, км •••••••••••, на разклона за ••••••••••••• е настъпило пътно транспортно произшествие /ПТП/. Пътният инцидент възникнал между автобус марка •••••••••, модел ••••••••••, рег. № ••••••••••••••• и лек автомобил марка ••••••••, модел ••••••••, с рег.№••••••••••••••••. Автобусът бил управляван от И.Н.Ц., ЕГН •••••••••••, а лекия автомобил от Ц.Д. Д., ЕГН ••••••••••. В резултат на описаното ПТП била причинена смъртта на И.Ж.И., ЕГН ••••••••••, пътник в лекия автомобил, с която ищецът живеел на семейни начала от 10 години, включително и към момента на произшествието. Смъртта й настъпила като пряка и непосредствена последица от получените многобройни травматичните увреждания от ПТП, настъпило на ••••••• год., като получените травми били несъвместими с живота. Ищецът и починалата имали едно дете - Ц.Б.Д., ЕГН••••••••••. Твърди, че за настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица УРИ№ 327p-•••••• от •••••••г. на РУ-Раднево при ОДМВР-Стара Загора. В него било посочено, че водачът на автобуса е предприел маневра завой наляво, като е отнел предимството и не е пропуснал насрещно движещия се лек автомобил. За станалото ПТП било образувано досъдебно производство № •••••••••••••г. по описа на РУ – Раднево, по което като обвиняем бил привлечен И.Н.Ц.. С Присъда № ••••••••••••г., постановена по НОХД № 454/2024г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, подсъдимият И.Ц. бил признат за виновен, че при нарушаване на множество разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника за прилагането му, причинил по непредпазливост смъртта на И.Ж.И., с която ищецът живеел на семейни начала и многостепенна средна телесна повреда на Ц.Д. Ц.. Присъдата е влязла в законна сила на 05.07.2024г. Твърди, че от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, изготвен във връзка с процесното ПТП, както и от направената справка в електронния сайт на Гаранционен фонд се установява, че към •••••••г./датата на ПТП/ за посочения по-горе автобус, управляван от виновния водач И.Н.Ц., има сключена застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите в ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, валидна до 03.09.2023г. В изпълнение на разпоредбите на чл.498, ал.1 и чл.496, ал.1 от КЗ, на 31.03.2023г., ищецът изпратил уведомление до ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие и предявил писмена застрахователна претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. Твърди, че ответното дружество получило отправената застрахователна претенция вх. № •••••••• на 31.03.2023г. в генералното си представителство в гр. Стара Загора. Счита, че без валидно правно основание и при превратно упражняване на правата си по чл. 106 ал.3 КЗ, застрахователят е поискал представянето на допълнителни документи - влязла в сила присъда или друг съдебен акт, автотехническа експертиза или друго доказателство за отговорността на водача на автобуса, с които увреденото лице от застрахователното събитие очевидно не разполагало към онзи момент. Счита за необосновано твърдението на ответника, че представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от •••••••г. не доказвал категорично вина и не давал достатъчно информация за механизма на произшествието. Посочва, че след няколко месеца, ответното дружество променило позицията си, като приело, че са налице основанията за изплащане в полза на Б. Д. на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на И.И.. Твърди, че застрахователната компания определила обезщетение за неимуществени вреди в размер на 130 000лв./сто и тридесет хиляди лева/, като било предложено подписване на извънсъдебно споразумение за тази сума. Счита, че така определения размер на дължимото обезщетение е силно занижен и не отговаря на критериите на чл.52 33Д. В исковата молба се посочва, че на 18.09.2023г., ответното дружество заплатило сумата 130 000лв. по посочената сметка на ищеца. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 030269049, да заплати на ищеца сумата 3 877.37 € / три хиляди осемстотин седемдесет и седем евро и тридесет и седем цента/, представляваща дължима лихва за забава за периода 31.03.2023г.-18.09.2023г. върху извънсъдебно заплатената сума от 130 000лв. /сто и тридесет хиляди лева/- обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на И.Ж.И., настъпила на •••••••г. в резултат на ПТП. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна защита на ищеца, на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество „Дженерали Застраховане“ АД, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение искът за лихви. Не оспорва факта, че между собственик на МПС, училищен автобус „••••••••“ модел „••••••••••“, с рег. №••••••••• и „Дженерали Застраховане“ АД към дата на ПТП •••••••г. е действал договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, полица №•••••••••••. Не оспорва факта, че въз основа на застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вх. №•••••••••••/31.03.2023г. от Б. Ц. Д., застрахователят определил и изплатил на ищеца сумата от 130 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на И.Ж.И., с която ищецът живеел на семейни начала повече от 10 години, чиято смърт е настъпила в резултат от ПТП, осъществено на •••••••г. Посочва, че лихвите за забава на застрахования, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). Според ответника в този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Оспорва този иск като недопустим и неоснователен, защото искът се предявявал за първи път с настоящата съдебната претенция, а видно от Кодекса за Застраховането тази сума представлявала част от застрахователното обезщетение и следвало да бъде предявена като такава, ведно с претенцията от 31.03.2023г., а такова искане пред застрахователя не е отправено. Счита, че претенцията на ищеца е образувана пред застрахователя непосредствено след ПТП, при все още неизяснена пътна обстановка и механизъм на ПТП (в условия на образувано досъдебно производство), като не са представени доказателства, установяващи основанието и размера на претенцията, поради което при приложението на чл. 106, ал. 3 от ГПК застрахователят е поискал представянето на доказателства, касаещи претенцията на ищеца, тъй като от обективна страна тези документи били необходими за установяване искането по основание и размер, вкл. и за ползването на обезопасителен колан от пострадалото лице, което било индиция за наличие на принос за настъпване на вредоносния резултат. Посочва хронологията на събитията от датата на депозиране на претенцията - 31.03.2023 г. до заплащане на определеното обезщетение – 18.09.2023 г. Посочва, че лихва за забава на застрахователя се дължи след изтичане срока по чл. 496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне от страна на застрахователя. Твърди, че началото на срока по чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ е обвързан не с момента на завеждане на претенцията по чл. 498, ал.1 от К3, а с този на представяне от увреденото лице на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ, (15 работни дни или три месеца, при поискани допълнително доказателства), а това били доказателствата, изискани от застрахователя по реда и условията на цитираната разпоредба. Счита, че оглед изложеното, в настоящия случай застрахователят би изпаднал в забава най-рано след изтичане на тримесечния срок по чл.497, ал.1, т.2, вр. чл.496, ал.1 от КЗ от дата на подаване на претенцията, а именно 30.06.2023 г. Следвайки доказателствата, и видно от писмо, подписано с КЕП от 20.06.2023г. в срока от три месеца застрахователят отказал да изплати обезщетение при условията на чл.496, ал.1 от КЗ. Твърди, че с постъпването на книжата от Досъдебното производство (04.08.2023г.), започнал да тече нов срок, и в рамките на 15 работни дни застрахователят е изпълнил своите задължения да изплати застрахователно обезщетение като е сторил това на 18.09.2023г., определяйки и изплащайки обезщетение за неимуществени вреди на ищеца в размер на 130 000 лева. Претендира разноски. Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи: С протоколно определение от 08.07.2026 г. е обявен за окончателен проекта на доклад, обективиран в определение №14 от 08.07.2026 г. по чл. 140 ГПК, с който на основание чл. 153 ГПК за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: че между собственик на МПС, училищен автобус „••••••••“ модел „••••••••••“, с рег. №••••••••• и „Дженерали Застраховане“ АД към дата на ПТП - •••••••г. е действал договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, полица №•••••••••••; въз основа на застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вх. №•••••••••••/31.03.2023г. от Б. Ц. Д., застрахователят определил и изплатил на ищеца сумата от 130 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на И.Ж.И.. По силата на чл. 429, ал. 1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл. 45 от ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя, т. е. за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да се установи наличието на валиден застрахователен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и застрахователя, настъпили вреди за третото лице, противоправно поведение на виновния водач и причинна връзка между това поведение и причинените вреди. Не се спори по делото, че към момента на настъпване на ПТП е налице валиден застрахователен договор по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, по отношение МПС - училищен автобус марка „••••••••“ модел „••••••••••“, с рег. №••••••••• при ответното дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ в застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. Следователно от една страна отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за забава, които последният дължи на увредения. В решение №128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на I т.о., решение № 50043/06.06.2023 г. по т.д. № 53/2022 г. на I т.о. и решение № 50001/03.02.2023 г. по т.д. № 2530/2021 г. на I т.о., както и в други актове на ВКС е прието, че на основание чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят покрива спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава за плащане на обезщетение за вреди от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне или плащане на обезщетение дължи законната лихва върху обезщетението за собствената си забава. Самата лихва възниква п о силата на закона, а не само ако е била специално поискана в извънсъдебната претенция. От една страна, при застраховка „Гражданска отговорност“ в обезщетението се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тях, като застрахователят ги плаща от най-ранната между датата на уведомяване от застрахования и датата на уведомяване или предявяване на претенцията от увреденото лице съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 и ал. 3 КЗ. От друга страна, ако застрахователят не е определил и изплатил обезщетението в срок, той дължи и законна лихва за собствената си забава от по-ранната от двете дати по чл. 497, ал. 1 КЗ. Законът свързва началния момент на лихвата с уведомяването/претенцията, а не с изрично формулирано искане за нейното изплащане. Няма спор, че застрахователят е изплатил обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в размер на 130 000 лв. на 18.09.2023 г. Извършеното плащане представлява извънсъдебно признание на претенцията по основание и до изплатения размер. Основанието на претенцията, в частност материалноправните предпоставки от фактическия състав на непозволеното увреждане, се установяват и от представените и приети по делото: Констативен протокол за ПТП с пострадали лица /л.4 от делото/, присъда № 23/19.03.2024 г. по нохд № 454/2024 г. по описа на ОС Стара Загора /л.10 от делото/. От представените и приети по делото писмени доказателства не се установява ответното дружество „Дженерали Застраховане“ АД да е изплатило дължимото обезщетение за неимуществени вреди на ищеца Б. Ц. Д. вследствие смъртта на И.Ж.И. ведно със законната лихва, доколкото в нито един документ не е посочено, че в определената сума за обезщетение се включва и размера на законната лихва, никъде няма отделно изчисление или упомената лихва. Допълнителен аргумент в тази насока, е представеното като писмено доказателство писмо изпратено по електронна поща от ответното дружество до пълномощника на ищеца /л.54/, с което го уведомяват, че дружеството е разгледало претенцията и приема да изплати на ищеца обезщетение в размер на 130 000 лева без отново да е посочено, че в нея е включена и дължимата лихва, която сума съвпада с изплатената извънсъдебно сума на ищеца съгласно преводно нареждане от 18.09.2023 г. Видно от доказателствата по делото ищецът е заявил застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди пред ответното дружество „ Дженерали Застраховане“ АД на 31.03.2023 г. с приложени към нея констативен протокол за ПТП, препис от акт за смърт, удостоверение за наследници, удостоверение за раждане на дете и уведомление за клиентска банкова сметка. Видно от адресирано до процесуалния представител на ищеца писмо от 04.04.2023г. (л. 29) във връзка със заявената претенция за заплащане на обезщетението, застрахователят е поискал допълнително да бъдат представени влязла в сила присъда или друг съдебен акт, автотехническа експертиза или друго доказателство за виновността на водача на автобус, тъй като счита, че протокола за ПТП не доказва вината на водача и не дава достатъчно информация за механизма на ПТП. С писмо от 10.04.2023 г. ищецът е уведомил ответното дружество, че не разполага с исканите документи. С писмо от 20.04.2023 г. ответното дружество е поискало от Окръжна прокуратура Стара Загора да му бъдат предоставени на основание чл. 107 КЗ, копие на протокол за оглед на местопроизшествие, албум, протоколи за разпит на свидетели и автотехническа експертиза /л.30/. Изисканите доказателства са представени на ответното дружество на 04.08.2023 г. съгласно писмо изх. № УРИ•••••••••••/02.09.2023 г. по описа на ОД на МВР Стара Загора, РУ Раднево /л.34/. Предвид нормата на чл. 496, ал. 3, т. 1 КЗ застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен констативен протокол за ПТП, както в случая. Алинея 4 на чл. 496 КЗ предвижда правото на застрахователя, когато документите по ал. 3 са недостатъчни за удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с настъпването на пътнотранспортно произшествие, да изисква представянето на документи и доказателства, изготвени от други компетентни органи или лица, но това негово право не може да бъде упражнявано превратно чрез изискване на доказателства, с които ползвателят на застрахователната услуга не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им, както и на такива, за които може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията, в който смисъл е и изричната забрана на чл. 106, ал. 5 КЗ. В тази връзка застрахователят е изискал влязла в сила присъда или друг акт, приключващ наказателно производство, съдебна експертиза и документи от досъдебно производство. С част от тях ищецът не би могъл да се снабди, а останалите не са необходими за определяне предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение. Искането на застрахователя в този смисъл се явява противно на императивното правило на чл. 106, ал. 5 КЗ, цели необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията и представлява неправомерно поведение, от което застрахователят не може да черпи права. Ето защо съдът намира, че следва да бъде присъдена законна лихва върху извънсъдебно платеното обезщетение от датата на сезирането - 31.03.2026 г., до датата на плащане - 18.09.2023 г. Ответникът е направил възражение за погасяване по давност на вземането на ищеца за лихва на основание чл. 111 б. "в" ЗЗД. По отношение на вземанията за лихви е приложима кратката тригодишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД. В настоящия случай претенцията на ищ еца пред застрахователя е заявена на 31.03.2023 г., а исковата молба е депозирана в съда на 25.03.2026 г. , поради което възражението е неоснователно. Не е спорно между страните, а съобразно правилата на чл. 162 ГПК и при използване на електронна изчислителна програма (калкулатор) настоящата съдебна инстанция установи, че законната лихва за релевантния период върху доброволно изплатеното на ищеца от застрахователя застрахователно обезщетение от 130 000 лв. възлиза на сумата от 7 583,47 лева или 3877,37 €, поради което предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер. По разноските: Ищецът е освободен от задължението за заплащане на държавна такса и разноски по производството и не претендира такива, поради което ответното дружество не му дължи разноски. От пълномощника на ищеца своевременно е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, за оказана безплатна правна помощ на ищеца. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв ., като използва за ориентир чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, в полза на адвокат С. К. Т. – АК Стара Загора, следва да бъде присъдената сумата от 500 евро за адвокатско възнаграждение, която съответства на фактическата и правна сложност на делото - делото е приключило в едно съдебно заседание и без събирането на допълнителни доказателства освен представените от страните с исковата молба и отговора.С оглед изхода на делото и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на пълномощника на ищеца. Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда – чл. 78, ал. 6 ГПК. Предвид което ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета по сметка на РС Раднево сума в размер на 155, 09 евро за държавна такса за производството Водим от горното съдът