Решение № 2382 от 27.2.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1849/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалният кодекс /АПК/, във вр. с чл. 68л, ал.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Образувано е по жалба на "ХОТЕЛ ЕВМОЛПИЯ" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представялвано от управителя Х. Г., против Заповед № 6076/03.07.2025 г. на председателя на Комисия за защита на потребителите, с която на "ХОТЕЛ ЕВМОЛПИЯ" ЕООД, [ЕИК] е забранено при упражняване на своята търговска дейност да използва нелоялна търговска практика, а именно: търговецът да предоставя невярна и подвеждаща информация на интернет сайта www.hotelevmolpia.com, относно вида на стопанисвания от него категоризиран туристически обект място за настаняване къща за гости „Евмолпия“, като посочва, че същия е хотел. Жалбоподателят иска отмяна на заповедта като твърди, че същата е постановена при нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалноправни разпоредби. Посочва, че органът не е изпълнил адекватно задълженията по чл. 35 и 36 АПК. В жалбата са изложени доводи, че проверката на съдържанието на сайта е извършено на 22.04.2025 г., а обжалваната заповед е издадена след повече от два месеца от съставянето на констативния протокол. Твърди се, че интернет сайтът е на дружеството и поради това на началната му страница излиза текст „Хотел Евмолпия“, като това е фирменото наименование на търговеца, а не информация за вида на мястото на настаняване. Посочено е още, че вписания в ТРРЮЛНЦ адрес на управление се намира на адреса на мястото за настаняване, като в сградата се помещава офиса на дружеството, който офис именно е посетен от служители на Комисията, като поставената в партера към стълбището табела /на която е изписан интернет сайта/ е във връзка с посещение на бизнес партньори на фирмата, а не е рекламна такава за гости на мястото за настаняване. Според жалбоподателя съдържанието на интернет сайта е на английски език и никога не е поддържан на български език, а проверяващите не са възложили компетентен превод на български език. Изложени са доводи, че в сайта не е предоставена информация за предлагани услуги, различни от тези които в действителност се предлагат в мястото за настаняване, нито има заблуждаваща информация за обзавеждането, оборудването и обслужването в конкретното място за настаняване, както и че цялостното представяне в интернет пространството на информацията за мястото за настаняване не дава основание да се направи извод, че средният, сравнително наблюдателен и предпазлив потребител би могъл да бъде заблуден относно вида на мястото за настаняване и предлаганите в него услуги. Сочи се, че не може да се направи извод, че дружеството жалбоподател е лицето, което е регистрирало сайта и се занимава с неговото администриране, тъй като Х. Г. е управител и едноличен собственик на капитала на „ХОТЕЛ ЕВМОЛПИЯ“ ЕООД, но той като физическо лице е различно и самостоятелно такова от представляваното от него дружество, поради което не е допустимо действия от страна на физическото лице да се вменяват като такива извършени от дружеството. В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя адв. Ш., поддържа жалбата и допълнително посочва, че от заключението на вещото лице се установява, че съдържанието на сайта на различни дати е било различно, а административния орган не е установил какво е било съдържанието на сайта към датата на издаване на обжалваната заповед. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – председател на Комисия за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител юриск. Ц., изразява становище за неоснователност на жалбата. В съдебно заседание юриск. Ц. поддържа, че заповедта е правилна и законосъобразна, предвид и заключението на вещото лице, което установява установеното от проверяващите инспектори - рекламиране на туристически обект, за който има издаден друг вид категоризация. Претендира присъждане на разноски. Административен съд - Пловдив в настоящия състав, намира жалбата за подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед. Заповедта е връчена на 14.07.2025г., а жалбата е подадена на 22.07.2025г., следователно жалбата е допустима. След като се запозна с жалбата, становището на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна, следното: Няма спор между страните, че дружеството жалбоподател стопанисва къща за гости „Евмолпия“, намираща се в [населено място], [улица]. Според данните по преписката, в Териториален отдел Пловдив при КЗП е постъпило писмо от Министерство на туризма с приложен сигнал от потребител с вх. № Ц-00-932/01.04.2025г. за некоректно предоставена туристическа услуга в място за настаняване - къща за гости „Евмолпия", намиращо се в [населено място], [улица]. Според изложеното в сигнала, мястото за настаняване не е хотел, въпреки че се рекламира като такова, няма безплатна закуска и безплатна дегустация на вино и сирене всяка вечер, както е посочено в рекламата, а собствениците са определили свои собствени правила и за потребителите липсва конкретна обективна информация за приложими правила и условия за продуктите, предлагани безплатно. Във връзка със сигнала, председателят на КЗП е издал Заповед № 3898/22.04.2025г. (л.47) за извършване на проверка в обекта къща за гости „Евмолпия", като са определени и служители от РД Пловдив – С. А. и С. З.. На същата дата 22.04.2025г. е извършена проверката, констатациите от която са обективирани в Констативен протокол № К- 2761925/22.04.2025г. (л.38-41). При проверката е констатирано, че на рецепция е поставено удостоверение за утвърдена категория, издадено от Кмета на Община Пловдив на 17.03.2022г. (л.43), вид и наименование на обекта - къща за гости „Евполпия" ; адрес на обекта - [населено място], [улица]; капацитет - 9 стаи/19 легла; собственик; В. Д. Д., лице, извършващо дейност в обекта - „Хотел Евмолпия" ЕООД, [ЕИК], [населено място], [улица], три звезди, като в близост до входа на обекта е поставена категорийната символика на туристическия обект-три звезди (снимка л.46).. Установено е още, че на входа на обекта е поставена табела за работно време, фирмата, адреса на управление на търговеца „Хотел Евмолпия" ЕООД, [населено място], телефон за контакт: 032957795, лице, управител на обекта - Х. Г.. Лицето, извършващо хотелиерство е обявило цените на нощувките чрез ценоразпис, поставен на видно за потребителите място в близост до рецепцията. На фасадата на сградата е поставен рекламен надпис със следния текст – “Guest house Evmolpia”, а на партера към стълбището е поставена рекламна табела със следния текст - „Pleasure to welcome you, Jeanne & Joseph! www.hotelevmolpia.com” (снимка л.44). Проверяващите са извършили преглен и на посочения интернет сайт, от който установили, че се предоставя следната информация: „Хотел Евмолпия е един от най-новите бутикови хотели в Пловдив, България и вече направи огромно впечатление - този високо оценен хотел се отличава с топла локация, уникален дизайн на стаята и невероятно обслужване на гостите, стилът за хотел Евмолпия е интимен и спокоен, с топла атмосфера, където гостите и персоналът могат да се срещат." В констативния протокол е посочено, че на сайта е налична информация за местоположение, цени за периодите, съоръжения, галерия със снимков материал, както и рекламно послание, като е посочено и "Свържете се с нас Х. Е., [населено място], [улица]“ и даден имейл. По преписката е приложено становище на управителя на „Хотел Евмолпия" ЕООД с № Ц-00- 932/29.04.2025г. (л.50-52), както и Протокол за проверка на документи № К-0149029 (л.48-49). Началникът на ТО Пловдив при КЗП е изпратил писмо с изх.№ Ц-00- 932/29.04.2025г. (л.64) до управителя на „Суперхостинг БГ“ ЕООД, за който е налична информация на сайта www.hotelevmolpia.com, че е администратор на домейна http://www.hotelevmolpia.com. В отговор с писмо с вх.№ Ц-00-932/30.04.2025г., от „Суперхостинг БГ“ ЕООД е посочено, че лицето, от чийто клиентски профил се администрира домейн hotelevmolpia.com е Х. Г. с e-mail адрес: •••@•••, телефон за връзка •••••••••• , адрес: [населено място], [улица], както и че лицето, от чийто клиентски профил се администрират хостинг услугите, асоциирани с уеб сайт hotelevmolpia.com е Х. Г., e-mail адрес: •••@••• телефон за връзка •••••••••• , адрес: [населено място], [улица], като в информационната система има данни за следните юридически лица: „Хостел Груп" ЕООД с [ЕИК]; „Хотел Евмолпия" ЕООД с [ЕИК]. По сигнала на потребител с вх. № Ц-00-932/01.04.2025г., в докладна записка И. А. – главен директор на ГД „Контрол на пазара“ е изложил на КЗП установеното в хода на проверката на търговеца „Хотел Евмолпия“ ЕООД и е посочил становището си, че е налице заблуждаваща нелоялна търговска практика, по смисъла на чл.68д, ал.1, предложение 1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ във връзка с чл.68г, ал.4 във връзка с чл.68в от ЗЗП, изразяваща се в предоставянето на невярна и подвеждаща информация чрез интернет сайта hotelevmolpia.com, относно вида на туристическия обект, находящ се в [населено място], [улица], прилагането на която има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което средния потребител не би взел без използването на търговската практика. С Решение по т.15 от Протокол № 33 от редовно заседание на Комисията за защита на потребителите, проведено на 03.07.2025г., единодушно е прието предложението на главен директор на ГД „Контрол на пазара“ - И. А., че „Хотел Евмолпия" ЕООД с [ЕИК] при упражняване на своята търговска дейност използва нелоялна търговска практика. Последвало е и издаването на оспорената в настоящото производство Заповед № 6076/03.07.2025 г. на председателя на Комисия за защита на потребителите, с която на "ХОТЕЛ ЕВМОЛПИЯ" ЕООД, [ЕИК] е забранено при упражняване на своята търговска дейност да използва нелоялна търговска практика, а именно: търговецът да предоставя невярна и подвеждаща информация на интернет сайта www.hotelevmolpia.com, относно вида на стопанисвания от него категоризиран туристически обект място за настаняване къща за гости „Евмолпия“, като посочва, че същия е хотел. Като правно основание за издаване на заповедта са посочени разпоредбите на чл.68л, ал.1, във връзка с чл.68д, ал.1, предл.1, във вр. с чл. 68г, ал.4, във вр. с чл.68в от ЗЗП. Ответният орган е описал получения сигнал на потребител, извършената проверка на място и установеното като съдържание на интернет страницата hotelevmolpia.com и е направил извод, че е търговецът „Хотел Евмолпия" ЕООД, [ЕИК] предоставя невярна и подвеждаща информация чрез интернет сайта www.hotelevmolpia.com, относно вида на туристическия обект - място за настаняване къща за гости „Евмолпия ", находящо се в [населено място], [улица]като посочва че е „хотел", а всъщност мястото за настаняване е категоризирано като място за настаняване клас В - „къща за гости". В мотивите на оспорената заповед е посочено, че по този начин търговецът въвежда в заблуждение потребителите относно вида на туристическия обект и това би могло да повлияе при вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел, ако не е използвана тази търговска практика. Органът се е позовал на Закона за туризма и Наредба за изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения, за реда за определяне на категория, както и за условията и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости, и е посочил, че между тези видове туристически обекти има значителна разлика в минималните задължителни изисквания за изграждане, обзавеждане и оборудване, обслужване, предлагани услуги и професионална и езикова квалификация на персонала при предлаганите услуги на потребители, като тези изисквания са значително завишени за туристичеки обект - хотел, спрямо туристически обект - къща за гости. Според заповедта, имайки предвид, че все повече потребители правят своя информиран избор ползвайки интернет, с това си поведение търговецът въвежда в заблуждение потребителите и е възможно потребителят да избере този туристически обект пред оферти за други обекти, и едва когато пристигне в туристическия обект и е направил разходи по предприетото пътуване, потребителят разбира, че ще получи туристически услуги в място за настаняване къща за гости, а не в хотел. От жалбоподателя по делото е представен отговор на „СИПЕРХОСТИНГ БГ“ (л.8), според който уеб сайта hotelevmolpia.com няма версия на български език. По делото от страна на ответника е представена разпечатка от сайт hotelevmolpia.com, направена от служители на КЗП на 12.05.2025г. (л.89-94). По искане на страните по делото е допусната и приета съдебно-компютърна експертиза, изготвена от вещото лице А. К. К., която съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвена и неоспорена от страните. Според заключението на вещото лице, сайтът е изграден на английски език и не се открива функционалност за преминаване на друг език, включително и на български. Чрез използване на Интернет инструмент “Internet Archive” (https://archive.org/), вещото лице е отворило изследвания сайт и е установило, че сайтът е бил посетен от архивиращата машина 84 пъти за периода от април 2017г. до декември 2025г., а за периода от 01.04.205г. до момента на изготвяне на заключението сайтът има записи на следните дати: 27.03.2025г.; 22.04.2025г.; 19.06.2025г. и 07.12.2025г. Чрез екранни снимки на стр. 5-16, експертът е изложил визията и съдържанието на сайта на посочените дати (27.03.2025г.; 22.04.2025г.; 19.06.2025г. и 07.12.2025г.), на които архивиращата машина е посетила сайта. Според заключението в записаните версии от 27.03.2025 г. и 22.04.2025г. не се откриват разлики в текстовата и графичната част на сайта, а на 19.06.2025г. (уточнено в с.з., че е допусната техническа грешка като 19.06.0225г.) се откриват разлики в раздел „Facilities” и в раздел “FREE WINE & CHEESE BAR”. В с.з. вещото лице посочва, че от 31 страница на заключението в записаните версии от 27.03.2025г. и от 22.04.2025г., сравнени една спрямо друга не се откриват разлики в текстовата и графичната част на сайта. Експертът изрично уточнява, че този сайт, от който гледа архивните копия, не прави снимка на процесния сайт тогава, когато има промяна, а прави снимка в зависимост от своите алгоритми на обхождане. Посочва, че този сайт „Wayback machine“ прави архиви на всякакви сайтове в интернет, като на тези дати той е обходил сайта и е направил архив на тези дати, но тези дати не са обвързани задължително с промяна на сайта, точно на тези дати. Вещото лице посочва, че ако забележим промяна значи е направена между предното обхождане и сегашното обхождане, като обходеното съдържание е това, което е било на тази дата и това е трети независим източник, не е нито страната, нито другата страна, нито експерта, нито съда. Пояснява, че това е световен сайт, който това прави - архивира стари версии на сайтове, като „СУПЕР ХОСТИНГ“ нямат такава възможност да предоставят стари версии, а правят едни архиви от три дни назад. Според вещото лице много често фирмите, които разработват сайтовете си пазят стари версии с години и ако те си пазят стари версии от там би могло да се направи такова проучване. При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - председателя на Комисията за защита на потребителите, съгласно разпоредбата на чл.68л от ЗЗП, според която, когато Комисията за защита на потребителите установи, че търговската практика е нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с която забранява прилагането на търговската практика. С решение по т. 15 от от Протокол № 33 от редовно заседание на Комисията за защита на потребителите, проведено на 03.07.2025г., КЗП е установила, че дружеството жалбоподател при упражняване на своята дейност използва нелоялна търговска практика. Административният акт е издаден в предписаната от закона форма, като съдържа задължителните реквизити съобразно чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са фактически и правни основания за издаването. При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В хода на административното производство са изяснени релевантните за случая факти и са събрани относимите доказателства. Преценката на административния орган е направена, след като са обсъдени всички релевантни за случая обстоятелства в изпълнение на разпоредбите на чл.35 и чл.36 от АПК, изискващи индивидуалният административен акт да се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Извършена е проверка на място в обекта къща за гости „Евмолпия", като е проверено и съдържанието на интернет сайта на обекта hotelevmolpia.com. Неоснователно е възражението, че проверката на съдържанието на сайта е извършено на 22.04.2025 г., а обжалваната заповед е издадена след повече от два месеца от съставянето на констативния протокол. В чл.180, ал.1 от ЗЗП е посочено, че когато по жалбата, сигнала или предложението не е нужно да се извършва проверка, компетентният орган е длъжен да разгледа случая и да вземе решение в 14-дневен срок, а в останалите случаи - в едномесечен срок от датата на постъпването на жалбата, сигнала или предложението. При случаи с фактическа или правна сложност срокът за извършване на проверката може да бъде удължен с още един месец. ВАС в свое решение № 15701 от 10.12.2012 г. по адм. д. № 7602/2012 г. посочва, че срокът по чл. 180, ал. 1 от ЗЗП е инструктивен и не погасява правомощието на административния орган да вземе решение. Неспазването му не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По отношение на възражението на жалбоподателя, че проверяващите не са възприели съдържанието на интернет сайта от оригиналния вариант на английски език и не са възложили превод на български език на правоспособен преводач, следва да се отбележи, че констатацията на ответния орган е за въвеждане в заблуждение на потребителите относно вида на туристическия обект, като в интернет сайта е посочено, че е хотел вместо къща за гости. Съгласно чл.14, ал.1 от АПК, производствата по този кодекс се водят на български език, а съгласно ал.3 изр.1 документи, представени на чужд език, трябва да бъдат придружени с точен превод на български. В ал.3 е посочено още, че ако съответният орган не може сам да провери верността на превода, той назначава преводач за сметка на заинтересованото лице, освен ако в закон или международен договор е предвидено друго. Изискване за представяне на официален или легализиран превод не е предвидено нито в чл. 14, ал. 3 от АПК. Изискването е само за точен превод на български език. Съдът намира, че в случая не се касае за представен от страна документ, а за общодостъпен източник на информация, наличен на английски език и като е извършил превод на относимите части от сайта hotelevmolpia.com, ответния орган е спазил процесуалните правила. Отделно от това, съгласно чл.5, ал.1 от ЗЗП, търговецът е длъжен да предоставя информацията за услугата в писмена форма или по друг подходящ начин, който позволява възприемането й от потребителя, като при предоставяне в писмена форма, информацията задължително трябва да е на български език. В случая жалбоподателят, като търговец е предоставил информацията в писмен вид на интернет адрес само на английски език. Вещото лице посочва, че сайтът hotelevmolpia.com е бил изграден и поддържан само на английски език. Доколкото случаят се отнася за две всеизвестни и широко използвани в световен мащаб, в областта на туризма понятия „hotel” /хотел/ и „guest house” /къща за гости/, настоящия съдебен състав счита, че не е била налице необходимост ответния орган да назначава преводач. По отношение на съдебното производство, съдът разполага с процесуална възможност, регламентирана в чл. 185 от ГПК сам да провери верността на превода на представен документ, като в случай, че не може да извърши тази проверка или верността на превода е оспорена, следва да назначи вещо лице. Каза се, че процесния случай не касае представен от страната документ на чужд език, а отделно от това и верността на превода на интернет страницата не е оспорен по надлежния ред. Т. оспорване не е заявено нито в жалбата, нито в съдебно заседание, при двукратно указване на доказателствената тежест на жалбоподателя с определение от 17.09.2025г. и в с.з. от 09.10.2025г. Заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. Съгласно § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП „търговец" е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. Според § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Няма спор между страните по делото, че жалбоподателят "ХОТЕЛ ЕВМОЛПИЯ" ЕООД е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ЗЗП, а осъществяваната от него дейност на предоставяне на туристическа услуга по настаняване е търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 от ЗЗП. Няма спор и че мястото за настаняване, стопанисвано от жалбоподателя е категоризирано като „къща за гости“, за което е издадено Удостоверение за утвърдена категория № ПЛ-ИЛ7-0Ш0-1Н на кмета на община Пловдив (л.43 по делото). С императивната норма на чл. 68в от ЗЗП е въведена забрана за осъществяване на нелоялни търговски практики. Според чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП, търговска практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. В съответствие с чл. 68 г, ал. 4 от ЗПП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к от ЗЗП. Легална дефиниция за „заблуждаваща търговска практика“ е дадена в чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, съгласно която търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Следователно в посочената от ответния орган хипотеза на чл.68д, ал.1, предложение първо от ЗЗП нелоялна заблуждаваща търговска практика е налице, при наличието на следните кумулативни предпоставки: 1) търговската практика съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща и 2) когато има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без тази търговска практика. Каква информация включват обстоятелствата по ал. 1 на чл.68д от ЗЗП е определено в ал. 2, като в случая е налице хипотезата по т.1-съществуването или естеството на стоката или услугата. Независимо, че в оспорената заповед не е посочена изрично разпоредбата на чл. 68д, ал. 2, т. 1 от ЗЗП, ответния административен орган е изложил подробни мотиви във връзка с естеството на услугата, като обстоятелство по ал. 1, т.е. че е налице заблуждение относно естеството на услугата (в този смисъл Решение № 831 от 22.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14114/2016 г., VII о.). Оспорената в настоящото производство заповед е издадена срещу "ХОТЕЛ ЕВМОЛПИЯ" ЕООД за това, че в интернет сайта hotelevmolpia.com туристическият обект на търговеца е представен като "хотел", а в действителност обектът е категоризиран като място за настаняване "къща за гости". Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не може да се направи извод, че дружеството жалбоподател е лицето, което е регистрирало сайта и се занимава с неговото администриране. От отговор на „СУПЕРХОСТИНГ БГ“ ЕООД получен в хода на административното производство се установява, че лицето от чийто клиентски профил се администрират домейн https://hotelevmolpia.com и хостинг услугите асоциирани с този уеб сайт е Х. Г., който е управител и едноличен собственик на капитала на „ХОТЕЛ ЕВМОЛПИЯ“ ЕООД. В случая е без значение обстоятелството дали дружеството е собственик на сайта, чрез който се предоставя рекламна информация за провереното място за настаняване - къща за гости „Евмолпия“. Провереният туристически обект и сайта носят едно и също наименование Evmolpia. В сайта е поместена информация единствено за проверявания туристически обект – място за настаняване. Не може да се приеме, а и не се твърди, че този сайт не е бил известен на дружеството жалбоподател. Според Решение № 14461 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5378/2018 г., VII о., след като се е възползвало от посочената реклама дружеството е осъществило състава на заблуждаваща търговска практика, чрез която потребителите са били подведени и която може да им се отрази на икономическото поведение. Според друг съдебен акт на ВАС (Решение № 831 от 22.01.2018 г. по адм. д. № 14114/2016 г.), независимо дали сайта се е поддържал от друго лице, важното, че от негово име се е извършвала заблуждаващата реклама. По аргумент от чл.4 на ЗЗП, на търговеца е вменено задължение да предостави на потребителя, преди ползването на услугата, подходяща информация, която да му позволи да направи своя избор. Видовете туристически обекти са изброени в чл. 3, ал.2 от Закона за туризма /ЗТ/, сред които са и местата за настаняване. Според, чл.3, ал.2, т.1, хотелите са места за настаняване от клас А, а къщите за гости са места за настаняване от клас Б. Съответно всеки от тези видове места за настаняване трябва да отговаря на определени минимални задължителни изисквания, посочени в Наредбата за изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения, за реда за определяне на категория, както и за условията и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости. Разпоредбата на чл.14, ал.1 от посочената наредба регламентира, че категорията на туристическите обекти се определя на базата на съответствието им с минималните задължителни изисквания за изграждане, обзавеждане и оборудване, обслужване, предлагани услуги и наличие на образование или професионална квалификация, езикова квалификация и стаж в туризма на управителя на туристическия обект. Дефиниция на отделните видове места за настанява е дадена разпоредбата на § 1 от ДР на ЗТ, като съгласно т. 17 "хотел" е сграда или функционално свързани сгради с минимум 15 стаи за настаняване, в която се предлагат основни и допълнителни туристически услуги, свързани с пребиваването на туристите и хотелът разполага поне с едно заведение за хранене и развлечения. Според § 1, т. 27 от ДР на ЗТ, „къща за гости" е жилищна сграда с ниска етажност в архитектурен стил, съответстващ на облика на селището и/или е обвързан с неговата история, която разполага с максимум 10 стаи за настаняване. Гостите ползват общи помещения, като: всекидневна, обзаведена кухня, трапезария или място за хранене и място за отдих в двора. Обектът се стопанисва от домакини, които живеят в същата жилищна сграда или в съседство и се грижат за обслужването и изхранването (минимум закуска) на гостите в условия, близки до домашните. Съпоставката на обследваните видове места за настаняване „хотел“ и „къща за гости“ сочи различни изисквания за изграждане, обзавеждане, оборудване, обслужване и предлагани услуги в тях, като изискванията към хотелите са по-високи от тези на къщите за гости. Освен това в хотелите се предлагат и други допълнителни туристически услуги, за разлика от къщите за гости. Т.е. налице е съществена разлика в местата за настаняване „хотел“ и „къща за гости“, което предполага и посещаването им от потребители с различни предпочитания. Но за да избере вида място за настаняване, при вземане на своето търговско решение, потребителят следва да е надлежно и правилно информиран какъв точно е обектът - хотел или къща за гости. Предоставяйки невярна и подвеждаща информация относно мястото за настаняване на сайта hotelevmolpia.com, дружеството жалбоподател действително е приложило нелоялна търговска практика по смисъла на ЗЗП. Касае се за практика, която заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, така че той да вземе търговско решение относно мястото за настаняване, което иначе не би взел. Потребителят би могъл да направи резервация в хотел като очаква, че ще получи и допълнителни туристически услуги, както и че хотелът ще разполага със заведение за хранене и развлечения, каквито по принцип се предлагат в хотелите, но които реално не би могъл да получи в „къща за гости“. В случая служителите на КЗП са установили, чрез проверка съдържанието на сайта hotelevmolpia.com на 22.04.2025г., че вида на мястото за настаняване е посочен като хотел. В тази насока по делото е прието заключение, като при изготвянето му вещото лице е използвало интернет инструмент “Internet Archive” (https://archive.org/) - архивиращата машина, която е посетила сайта на следните дати: 27.03.2025г.; 22.04.2025г.; 19.06.2025г. и 07.12.2025г. Чрез екранни снимки на стр. 5-16 от заключението, експертът е изложил визията и съдържанието на сайта на посочените дати. Видно от направените екранни снимки от вещото лице, в записаните версии на обследвания сайт от 27.03.2025 г. и 22.04.2025г. (стр.5-10 от закл.) не се откриват разлики в текстовата и графичната му част. В титулната част на сайта и на двете дати е посочено с голям шрифт “HOTEL EVMOLPIA”, а по секции в съдържанието също се сочи мястото за настаняване като хотел, както следва: About: “Hotel Evmoplia is…”; Location: “Bourtique Hotel Evmolpia is…”; Facilities: “Hotel Evmoplia is offering…”; Contact us: “Hotel Evmolpia”; и най-долу на сайта е посочено „Hotel Evmolpia The best boutique hotel in the Old town of Plovdiv”. В съдържанието на сайта на 19.06.2025г. (стр.11-13 от закл.) се откриват разлики от съдържанието му на 27.03. и 22.04.2025г., като в раздели About, Location, Facilities и Contact us вече не е посочено Hotel Evmolpiа, но титулната част на сайта отново е посочено с голям шрифт “HOTEL EVMOLPIA”, а най-долу на сайта е посочено „Hotel Evmolpia“. Установява се от заключението, че на 07.12.2025г. в обследвания сайт никъде не е посочено мястото за настаняване като хотел. В титулната част и най-долу на сайта е посочено “HOTEL EVMOLPIA Ltd.”, което е общоизвестно, че е правната форма на дружеството с ограничена отговорност. От изложеното безспорно се установява, че към момента на проверката извършена от служители на КЗП на сайта hotelevmolpia.com на 22.04.2025г., търговецът е предоставял невярна и подвеждаща информация относно вида на мястото за настаняване като хотел, вместо къща за гости. По този начин е въвел в заблуждение потребителите, което има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без тази търговска практика. Жалбоподателят посочва, че интернет сайтът е на дружеството и поради това на началната му страница излиза текст „Хотел Евмолпия“, като това е фирменото наименование на търговеца, а не информация за вида на мястото на настаняване, но от заключението на вещото лице се установи, че на 27.03.2025г., 22.04.2025г. и 19.06.2025г. в титулната част на сайта е посочено само “HOTEL EVMOLPIA”, а “HOTEL EVMOLPIA Ltd.” е въведено след 19.06.2025г. Независимо дали вписания в Търговския регистър адрес на управление се намира на адреса на мястото за настаняване и дали в сградата се помещава офиса на дружеството, то видно от съдържанието на интернет сайта, последният представя и дава подробна информация за мястото за настаняване, а не за дейността на самото дружество. Неотносими към правния спор са доводите на жалбоподателя, че в сайта не е предоставена информация за предлагани услуги, различни от тези които в действителност се предлагат в мястото за настаняване, нито заблуждаваща информация за обзавеждането, оборудването и обслужването в конкретното място за настаняване. Търговецът е длъжен да обяви на потребителя информация за обекта съобразно предоставената му категория и не може сам да категоризира туристическия си обект и да му даде друга и по-висока категория. Дали обектът съответства на по-висока категория не е установено по надлежния ред, поради което търговецът предоставя невярна информация за придобитата категория на мястото за настаняване и съответстващите на тази категория услуги. Дали мястото за настаняване съответства на изискванията за клас А, може да се установи от компетентния орган в процедура по категоризиране и прекатегоризиране на обекта (Решение № 134 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13694/2017 г., VII о.). Според изричното уточнение на вещото лице в съдебно заседание, сайтът „Wayback machine“ прави архиви на всякакви сайтове в интернет, като на тези дати (27.03.2025г.; 22.04.2025г.; 19.06.2025г. и 07.12.2025г.) той е обходил сайта и е направил архив на тези дати, но тези дати не са обвързани задължително с промяна на сайта, точно на тези дати. Т.е. ако има промяна значи е направена между предното обхождане и сегашното обхождане, като обходеното съдържание е това, което е било на тази дата и това е трети независим източник. В тази насока е неоснователно възражението на жалбоподателя, че административния орган не е установил какво е било съдържанието на сайта към датата на издаване на обжалваната заповед. По делото не са представени доказателства от страна на жалбоподателя, че нарушението е отстранено преди издаване на заповедта. Представено е единствено писмо отговор на „СУПЕРХОСТИНГ БГ“ (л.8), според който уеб сайта hotelevmolpia.com няма версия на български език. Същественото е, че към момента на проверката на 22.04.2025г. сайта е съществувал в този вид с посочване на мястото на настаняване като хотел, което е констатирано в присъствието на управителя на дружеството – Х. Г., подписал констативния протокол, независимо дали след проверката сайта е бил променен (в този смисъл Решение № 831 от 22.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14114/2016 г., VII о.). От друга страна дори и да бяха представени доказателства, че нарушението е отстранено преди издаване на заповедта, трайна и последователна е практиката на ВАС, че мярката е приложена по повод конкретно установеното нелоялно търговско поведение, но тя влияе и върху цялостното поведение на търговеца. Принудителната административна мярка има и превантивен характер, като целта е да предпази потребителите от такова нелоялно поведение на търговеца и в бъдеще (в този смисъл Решение № 1362 от 14.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9225/2024 г., VII о., Решение № 2814 от 8.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7226/2023 г., VII о., Решение № 8006 от 27.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4636/2024 г., VII о.). Оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона, а именно да защити основни права на потребителите, сред които право на информация за услугите и право на защита на икономическите им интереси при придобиването на услуги при нелоялни търговски практики. С оглед изложеното съдът приема, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена е от компетентен орган, без противоречие с относимите материалноправни разпоредби, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта. Жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. При този изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна. В полза на Комисията за защита на потребителите, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на 200 лева, определен съгласно чл.37 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), вр. с чл.143, ал.3 от АПК, както и сумата в размер на 200 лева – внесен депозит за вещо лице. На основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България и в съответствие чл. 12 и чл. 13 от същия закон, присъдените суми следва да бъдат превалутирани. Воден от горното, Съдът