Решение № 735 от 9.6.2026 г. на Административен съд - Силистра по дело № 95/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Производството по делото е образувано по жалба на А. Н. К. с [ЕГН] от [населено място], общ. Дулово, обл. Силистра, против Решение № 2153-18-5 от 12.03.2026 г. на Директора на ТП на НОИ – Силистра, потвърждаващо разпореждане № 3001-18-217#7 от 26.01.2026 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Силистра, с което от 01.11.2018 г. е прекратена личната социална пенсия за инвалидност на жалбоподателката по чл. 90а КСО на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО и е отменено Разпореждане № 57/прот. № Р01012 от 16.03.2020 г. и последващите го на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО. В жалбата е изразено несъгласие с оспореното решение и се моли за отмяната му. Твърди се, че разпоредбата на чл. 101, ал. 1, т. 4а КСО, с която е въведена забрана за получаване на социална пенсия за инвалидност заедно с друг вид пенсия, включително пенсия, отпусната в друга държава, е в сила от 01.01.2016 г. Акцентира се, че социалната пенсия на жалбоподателката е отпусната на 24.04.2015 г., считано от 15.12.2014 г. и тя е започнала да получава социалната си пенсия преди промените в закона. В тази връзка се посочва, че е налице хипотезата на § 22т от ПЗР на КСО и изплащането на пенсията не следва да се прекратява. По тези съображения се моли за отмяна на решението и потвърденото с него разпореждане. Ответникът Директорът на ТП на НОИ - Силистра, действащ чрез процесуалния си представител гл. юриск. Н. Н. - Н., изразява становище, че жалбата е неоснователна. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: Със Заявление № МП-4618/ 22.04.2015 г. (л. 5 и л. 6) жалбоподателката е поискала отпускане на лична социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО, като е декларирала, че не получава друга пенсия, включително в друга държава, че не е осигурена в друга държава и че не притежава осигурителен стаж, придобит в друга държава. Към заявлението са били приложени необходимите документи, в това число и ЕР на ТЕЛК № 0914 от заседание № 047 от 01.04.2015 г., с което ѝ е била определена 85 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, с дата на инвалидизиране 15.12.2014 г. и срок на инвалидност 01.04.2017 г. По подаденото заявление пенсионният орган се е произнесъл с Разпореждане № 2/ прот. № N02151/ 24.04.2015 г., с което на лицето е била отпусната социална пенсия за инвалидност по чл. 90а, ал. 1 КСО, считано от датата на инвалидизиране 15.12.2014 г., със срок на инвалидността до 01.04.2017 г. От постановяването на разпореждането до 2023 г. така отпусната лична социална пенсия за инвалидност по чл.90а КСО е била осъвременявана няколкократно, като същевременно размерът или срокът на пенсията е бил актуализиран въз основа на представени от лицето нови ЕР на ТЕЛК, с които е бил определян нов процент или съответно нов срок на инвалидността. По повод извършено преосвидетелстване на лицето с ЕР на ТЕЛК № 92444 от заседание № 222 от 19.11.2025 г., с което на жалбоподателката е бил определен 75 процента трайно намалена работоспособност с дата на инвалидизиране 15.12.2014 г. и срок на инвалидност – пожизнен, от пенсионния орган е била извършена справка в НБД „Население“, от която е установено, че настоящият адрес на жалбоподателката е бил променен от Република Турция в Република България на 29.12.2014 г., т. е. само две седмици след датата на инвалидизиране. В тази връзка от жалбоподателката е изискан документ, издаден от съответната осигурителна институция на Република Турция, относно факта дали получава или не получава пенсия там, в случай че получава - да се посочи откога, както и да представи нова коректно попълнена декларация. В указания срок жалбоподателката е представила документ с вх. № 3001-18-217#4/ 12.01.2026 г., издаден от Институт за социално осигуряване главна Дирекция „Пенсионни услуги“ в Република Турция, в който е отразено, че лицето А. Н. К. с граждански номер 13880397672 и регистрационен номер 3401199527203 получава пенсия за старост от 01.11.2018 г. в Република Турция. От пенсионния орган е било изискано от кметството в [населено място] и съответно представено Удостоверение за идентичност на лице с различни имена, от което е установено, че А. Н. К. и А. Н. К. са имена на едно и също лице. По повод установяването на факта, че жалбоподателката получава пенсия за старост в Република Турция, с Разпореждане № 3001-18-217#7/ 26.01.2026 г., издадено от Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Силистра, на основание чл. 99, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 90а и чл. 96, ал. 1, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване е била прекратена личната социална пенсия на жалбоподателката за инвалидност по чл. 90а от КСО и е било отменено Разпореждане № 57/ прот. № Р01012 от 16.03.2020 г. и последващите го. Разпореждането е оспорено по административен ред и потвърдено с Решение № 2153-18-5 от 12.03.2026 г. на Директора на ТП на НОИ – Силистра. За да потвърди разпореждането, ответният орган е възприел фактическите констатации на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Силистра, като въз основа на подробен анализ на фактите е счел за неоснователни доводите на жалбоподателката, които са идентични с тези, наведени пред съда в настоящото производство, за приложимост на хипотезата на § 22т от ПЗР на КСО. Законосъобразността на Решение № 2153-18-5 от 12.03.2026 г. на Директора на ТП на НОИ – Силистра е предмет на разглеждане в настоящото производство, в което предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона. Оспореното в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ – гр. Силистра е валиден административен акт, издаден от административен орган в кръга на неговата компетентност и в предписаната от закона форма. В обжалвания акт са посочени изчерпателно фактическите и правните основания за издаването му, което позволява проверка на материалната му законосъобразност. Спорът в настоящото производство е съсредоточен около материалната законосъобразност на акта и по-конкретно дали жалбоподателката има право да получава социална пенсия за инвалидност заедно с пенсия за старост, отпусната в друга държава. В разпоредбата на чл. 101 от КСО са регламентирани хипотезите, при които е допустимо получаването на повече от една пенсия. Към момента на първоначално отпускането на социалната пенсия за инвалидност на жалбоподателката по чл. 90а, ал. 1 КСО, с начало на изплащане от датата на инвалидизирането ѝ 15.12.2014 г., въпросът за кумулиране на тази пенсия с друг вид пенсия не е стоял на дневен ред, доколкото социалната пенсия за инвалидност е била единствената пенсия на лицето. Следователно по отношение на жалбоподателката е била неприложима разпоредбата на изречение второ на чл. 101, ал. 3а от КСО, действала до 31.12.2014 г., съставляваща основание за изплащане на 25 на сто от социалната пенсия за инвалидност, когато е отпусната и се получава и друг вид пенсия. Именно във връзка с изменението на КСО, обнародвано в ДВ бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., с което е отменено посоченото второ изречение на чл. 101, ал. 3а от КСО и е приета новата редакция на чл. 101, ал. 1, т. 4а КСО, въвеждаща забрана социалната пенсия за инвалидност да се получава едновременно с друг вид пенсия, е приета разпоредбата на § 22т. от ПЗР на КСО, регламентиращ правата на заварените случаи и предвиждащ, че социалните пенсии за инвалидност, отпуснати с начална дата до 31 декември 2014 г. и изплащани на основание заличеното изречение второ на чл. 101, ал. 3а, продължават да се получават в определения им към тази дата размер до изтичане на срока, за който са отпуснати. В този ред на мисли правото на получаване на социална пенсия за инвалидност на жалбоподателката заедно с пенсия за старост следва да се преценява към момента, в който е отпусната пенсията за старост – т. е. към 01.11.2018 г. Към този момент в сила е вече редакцията на чл. 101, ал. 1, т. 4а КСО (ред. ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), действаща и към настоящия момент, съгласно която социална пенсия за старост, социална пенсия за инвалидност и персонална пенсия не могат да се получават едновременно с друг вид пенсия, включително пенсия, отпусната в друга държава. Независимо че социалната пенсия за инвалидност е отпусната от 15.12.2014 г. (т.е. до изменението на закона, в сила 1.01.2016 г.), по силата на цитираната разпоредба след 01.01.2016 г. тази пенсия не би могла да се получава заедно с друг вид пенсия, отпусната в друга държава след изменението. За прецизност следва да се спомене, че в случай, че както социалната пенсия за инвалидност, така и чуждата пенсия, бяха отпуснати преди посоченото изменение, разпоредбата би била неприложима, тъй като няма обратно действие, респ. не би повлияла върху вече възникнали права. Тази хипотеза обаче не е налице, доколкото пенсията в чужбина е отпусната повече от две години по-късно–от 01.11.2018 г., поради което забраната за кумулиране на получаването на пенсии по чл. 101, ал. 1, т. 4а КСО (ред. ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) е приложима на общо основание. Или в обобщение на горното се налага извода, че от една страна жалбоподателката не е била правоимащо лице по § 22т. от ПЗР на КСО, нито е придобила право на едновременно получаване на социална пенсия за инвалидност и пенсия, отпусната в чужда държава, преди изменението на чл. 101, ал. 1, т. 4а КСО (ред. ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.). Това означава, че от момента на отпускането на пенсията за старост в Република Турция е възникнало основание за прекратяване на социалната пенсия за инвалидност на жалбоподателката, изплащана в България, за което същата е следвало да уведоми органите на пенсионното осигуряване съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. При наличие на основание за прекратяване на отпуснатата на основание чл. 90а КСО социална инвалидна пенсия на жалбоподателката от датата на отпускане на пенсията ѝ за старост в чужбина, то оспореното решение на ответника, с което е потвърдено Разпореждане № 3001-18-217#7/ 26.01.2026 г. на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Силистра, се явява законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да се отхвърли. Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи като се присъди такова в размер на 66,47 евро