Решение № 59 от 18.5.2026 г. на Окръжен съд - Търговище по дело № 29/2026 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. С решение № 536/07.11.2025 г., постановено по гр.д. № 1754/2024 г. на РС-Търговище, е уважен предявеният от Й. Т. Й. срещу застрахователното дружество иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата от 8 544,77 лв., представляваща общо застрахователно обезщетение за вреди по Договор за застраховка „Имущество“ - „Комфорт за дома“ - Застрахователна Полица № 111224251001593/23.05.2024 г. с начало 00.00 часа на 24.05.2024 г. и край 00.00 часа на 23.05.2025 г., сключена на 23.05.2024 г. в офиса на застрахователя в гр.Търговище, за застрахователно събитие настъпило на 17.09.2024 г. в гр. Б.., ж.к. „М...“ бл.604, гараж Г 1 в самостоятелен обект в сграда /СОС/ с идентификатор 07079.653.386.1.12 по застрахователна преписка - „щета № 11012132405867“, ведно със законната лихва за забава върху главницата от предявяване на исковата молба – 20.12.2024 г. до окончателното изплащане, както и направените разноски по делото в размер на общо 1571,79 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, в която се излагат доводи за неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът е стигнал до неправилни изводи, позовавайки се на приетото по делото заключение по СТЕ, което е било своевременно оспорено от въззивника с доводи за необоснованост поради изготвянето му на база дадените от ищеца обяснения при огледа на имота, извършен много дълго време след настъпване на събитието, като вещото лице не е взело предвид събраните гласни доказателства чрез разпита на независимия експерт, присъствал на първоначалния оглед на имота, състоял се непосредствено след завеждане на процесната щета, нито се е запознал с наличния при застрахователя цветен снимков материал от този първи оглед. Поддържа се, че от изготвените снимки се установяват видът и характерът на щетите в апартамента, наличието на множество мухъл, влага и петна по стените, които свидетелстват, че щетите са настъпвали през дълъг период от време, а не са в резултат на еднократно и непредвидимо събитие, с оглед на което е налице изключен застрахователен риск по т. 4.1.14 от Общите условия по застраховката. Счита, че свидетелите на ищеца са ангажирани за целите на процеса. Във връзка с изложеното е поискано допускането на повторна съдебнотехническа експертиза, както и искане за извършване на оглед на снимките, направени във връзка с процесната щета, приложени към депозираната въззивна жалба, които искания са оставени без уважение с постановеното от съда определение по чл. 267 ГПК. Моли се за отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият Й. Т. Й., чрез адв. А. П. от АК-Варна, е депозирал отговор, с който оспорва подадената въззивна жалба. Посочва, че вещото лице е изготвило заключението си, след като се е запознало с приложените по делото материали, относими към поставените задачи, като по отношение на искането на въззивника експертът да се запознае с представени цветни снимки намира, че същото заобикаля предвидения начин за събиране на доказателства по реда на ГПК – още повече, че въпросните снимки не са били представени с отговора на исковата молба, нито в първото по делото с.з., поради което възразява срещу тяхното приемане. Поддържа, че ответникът не е упражнил правото си да присъства в о.с.з., проведено в делегирания съд /РС-Б../, където на вещото лице са били задавани въпроси относно изготвената СТЕ, нито е посочил конкретни задачи, които да бъдат поставени във връзка с поисканата повторна СТЕ. Счита, че възраженията на въззивника срещу заключението на вещото лице не отговарят на действителността, тъй като същото е изготвено обективно на база събраните по делото доказателства, които са анализирани в цялост от районния съд. Отправено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на направените разноски. Окръжен съд – Търговище, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно, нито първоинстанционният съд е допуснал сочените във въззивната жалба процесуални нарушения. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното: За основателността на иска по чл. 405 КЗ в тежест на ищеца е докаже в кумулативност следните предпоставки: съществуване на валидно застрахователно правоотношение между страните, настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, размер на вредите. С доклада по делото като безспорно между страните е отделено обстоятелството, че помежду им е сключен договор за имуществено застраховане, обективиран в полица по застраховка „Комфорт за дома“ с № 111224251001593 и срок на действие от 24.05.2024 г. до 24.05.2025 г. От депозираната застрахователна полица се установява, че застрахователният договор има за предмет процесния имот, представляващ гараж РЗП 25 кв.м., при уговорено пакетно покритие „Сигурност“ с включени клаузи А, А1, Б, Д2 от Общите условия. Видно от приетото предложение-въпросник „Имущество“, ищецът е изразил съгласието си за сключване на договора за застраховка при общи условия, като е декларирал, че е запознат и приема същите, поради което и на основание чл. 384, ал. 1 КЗ общите условия обвързват страните, като допълват съдържанието на учреденото с полицата застрахователно правоотношение. Спорът в настоящото производство се концентрира върху това дали настъпилото събитие представлява покрит застрахователен риск, на което основание застрахователят е отказал да заплати застрахователно обезщетение. Съгласно т. 3.3 от Общите условия за застраховане на имущество „Комфорт за дома“ ответното дружество се е задължило да покрие пълна загуба или частична вреда на застрахованото имущество, настъпили през срока на застрахователния период в резултат на непредвидимо и внезапно проявление на покрит по застрахователния договор риск. От предметното съдържание на Общите условия се установява, че при уговорена клауза Д2 „Изтичане на вода“ застрахователят е длъжен да покрие вредите, вследствие от изтичане на вода и пара от тръбни инсталации /в това число водопроводни инсталации/ и включените към инсталациите уреди, получено при спукване, избиване, пробиване или счупване на инсталациите или включените към тях уреди, в резултат на което се нарушава нормалната им експлоатация. Посочено е, че вредите могат да се изразяват в намокряне, наводняване, повреждане или унищожаване на имущество. Съгласно представеното по делото експертно заключение по щета № 11012132405867, изготвено от вещо лице Ж. Томова, на 07.10.2024 г. е извършен оглед на застрахования обект, при който са установени обилни следи от измокряне по стените и тавана, като най-вероятна причина за щетата е посочена водопроводна авария от горен етаж. Констатирано е още, че външно се вижда обилно мокро петно на калкана на сградата, което е на нивото между първи и партерен етаж. Видно от представени по делото разпечатки от електронна кореспонденция между ищеца и представител на застрахователя, датираща от 17.10.2024 г. и неоспорена от ответното дружество, Й. Й. е изпълнил направена от застрахователя заявка за документи, като е изпратил на последния всички налични документи като прикачени файлове. Изготвен е протокол за извършен оглед и констатация от 21.10.2024 г. по повод проверка за наводнение и теч в процесния имот във връзка с ВиК авария, на който са присъствали Ангел Димитров /домоуправител/, Денка Кисьова /съсед на етажа/ и ищецът Й. Й. /собственик на имота/. След разбиване/разкъртване на част от стена и куфар на таван посочените лица са установили, че по тръбите за септичен изход /сифон/, който идва от горния етаж, се стича обилно количество вода, която се разлива бавно и облива тавана и стените на имота, предмет на огледа. Констатирано е, че се касае до водопроводна повреда на сифон на апартамента на горния етаж, който е разположен точно върху имота, който е увреден и наводнен от септични води. За установяване на обстоятелствата, свързани със състоянието на застрахованото имущество, по делото са разпитани свидетелите В. И. В. и Шехнас Мехмед Хюсеин, познати на ищеца, които са му помогнали при пренасянето на багаж в процесния имот, находящ се в гр. Б.. – конкретно с неговото обзавеждане и почистване. Св. Хюсеин излага подробни сведения за първото си посещение на имота през м. юни 2024 г., където отишла заедно с ищеца и заварили стари секции, стари маси, две пружинени легла, които изнесли от имота, както и информация относно следващото й посещение през м. юли 2024 г., по време на което извършила основно почистване. И двамата свидетели еднозначно представят данни за съвместното си посещение на имота през м. юли 2024 г., при което тримата, заедно с ищеца, потеглили от гр. Търговище с притежаваната от свидетеля Великов кола с ремарке, минали през гр. Варна, откъдето взели голям кожен диван с подлакътници, поставен в ремаркето, и го занесли в процесния имот. Края на м. август 2024 г., същите лица отново по същия маршрут минали през гр. Варна, смъкнали от жилището на ищеца телевизор, килим, холна масичка и бяла техничка, които отново закарали до гр. Б.. и подредили в процесния имот, пригоден за жилищни нужди. Нито един от двамата свидетели не е констатирал наличието на течове в имота по време на описаните посещения. По делегация пред РС-Б.. са разпитани още свидетелите Ж. Т.а Томова – вещото лице, извършило първоначалния оглед на застрахования имот във връзка с регистрираната щета към застрахователя, както и А.П.Д. – домоуправител в процесната сграда, провел оглед на имота заедно с ищеца. Св. Томова посочва, че е установила наличието на обилна влага по стените в имота, която идва от горния етаж, като настилката /ламиниран паркет/ била започнала да плесенясва отгоре, т.е. да хваща мухъл. Помещението било доста влажно, тъй като било затворено известно време, като имало увреждания и по част от мебелите. Твърди, че по данни на собственика на имота същият не бил посещаван няколко месеца преди това, тъй като бил отдаван под наем, след което, тъй като не живеел в града, собственикът не е имал възможност да го посещава толкова често. Св. Димитров описва действията, които е извършила проверяващата комисия – двамата с ищеца разкъртили куфара на отходните тръби и установили, че от там има теч, който облива стените и тавана, докато леля Денка е стояла при тях и наблюдавала процеса. Посочва, че след отваряне на куфара категорично са констатирали, че течът /фекална вода/ идвал от горния апартамент Потвърждава, че тримата са подписали изготвения протокол. Самият свидетел твърди, че е посещавал процесния имот, тъй като ищецът му бил оставил ключ, ако дойде потенциален наемател, да може да му отвори, съответно да наглежда имота. Описва обзавеждането в апартамента, като поддържа, че ищецът е посещавал имота почти всяка седмица във връзка с обзавеждането и почистването, като след това е имал и наематели. Настоящият състав кредитира показанията на тримата свидетели, ангажирани от ищеца, като логични, вътрешно непротиворечиви, взаимно подкрепящи и допълващи се. Разпитаните лица пресъздават свои лични впечатления относно процесния имот, изградени на база непосредствено възприетото от тях. От значение за достоверността на показанията им е обстоятелството, че и тримата са посещавали имота неведнъж, запознати са с неговото обзавеждане и конкретното му предназначение за жилищни нужди. По аналогични съображения съдът дава вяра и на споделените от свидетелката Томова констатации за състоянието на имота след настъпилата щета, доколкото същите са резултат от извършен лично от нея оглед, непосредствено след завеждането на процесната щета. В този смисъл нейните впечатления се явяват най-близки до датата на процесното събитие и констатират причинените вреди вследствие настъпилия теч от горния етаж. Съгласно констатациите на вещото лице по приетата СТЕ, в имота действително е имало наводнение, вследствие на което на процесния имот са нанесени щети – гипскартонът на тавана, с който е оформен „куфар“, където са скрити ВиК комуникациите и се е събрала мръсната вода, е унищожен, по стените и тавана има петна от мухъл и шпакловката на места е паднала, унищожени са ламинираният паркет, килимът и диванът, а телевизорът подлежи на ремонт. Като причина за настъпилата щета през 2024 г. в процесния недвижим имот е посочено наводнение от по-горен етаж – този, над увредения имот. За определяне стойността на щетата експертът е извършил оглед на място и измерване. Съставена е количествено-стойностна сметка на база публикувани цени в сп. „Справочник на цените в строителството“, видно от която общата стойност на щетите, изразяващи се в извършване на СМР, е в размер на 6 346,59 лв., а движимите вещи възлизат общо на 2 765 лв. По възражението за изключен застрахователен риск: В т. 4.1.17 от раздел IV на Общите условия е изрично предвидено, че застрахователят не дължи обезщетение при настъпване на преки и/или косвени вреди в резултат на влияние на естествени климатични условия, влага, конденз, плесен, ферментация, запарване, самозапалване, изпарение, загуба на тегло, естествена фира, промяна на цвета, корозия. При анализ на обсъдените писмени доказателства и заключението по СТЕ съдът приема, че наводнението в застрахованото имущество е настъпило вследствие на проблем с тръбопроводната инсталация на апартамента от горния етаж /водопроводна повреда на сифон/, което изцяло съответства на дефиницията, дадена в общите условия, за наличието на клауза „Изтичане на вода“. Съпоставяйки ги и с ангажираните гласни доказателствени средства, съдът намира, че причинените вреди, в това число констатираната обилна влага в помещението, са именно вследствие на настъпилото застрахователно събитие. Същевременно следва да се съобрази обстоятелството, че застрахованото лице е предприело всички нужни действия по установяване на причината за наводнението и по запазване на състоянието на имота, полагайки дължимата грижа за собствените си работи, напълно в съответствие с вменените му задължения съгласно общите условия по сключения застрахователен договор. Й. Й. е извършил необходимото за ограничаване на вредите, като е сформирал комисия за изследване на причината за настъпване на аварията, следвайки стриктно указанията на застрахователя /т. 9.3.3 от ОУ/, не е променил състоянието на увреденото имущество, доколкото е оставил помещението затворено /т. 9.3.4 от ОУ/, допуснал е застрахователя до имота за извършването на оглед, на който е и присъствал /т. 9.3.5 от ОУ/, съответно му е представил писмено поисканата информация, данни, документи и други доказателства, имащи пряка връзка с установяване на събитието и размера на вредата /т. 9.3.6 от ОУ/. В тази връзка неоснователни са доводите на въззивника, че настъпилата вреда на застрахованото имущество не е резултат на непредвидимо и внезапно проявление на покрит по застрахователния договор риск. По делото няма данни ищецът да е знаел в предхождащ момент – преди 17.09.2024 г., че в имота му протичат процеси по намокряне и наводняване на имуществото, нито от страна на застрахователя са ангажирани доказателства в този смисъл, а напротив – свидетелите Великов и Хюсеин установяват, че не е имало видими увреждания по тавана и стените на имота, когато са го посетили в края на м. август 2024 г. Лично свидетелката Хюсеин е извършила основно почистване на жилището и е добре запозната по въпроса какви замърсявания е имало в него, доколкото ги е почистила /вратите, ролетната щора, паяжината по стените/. Същата обаче е категорична, че при всичките си четири посещения на имота не е виждала влага, мухъл или теч. В подкрепа на извода, че в случая се касае до внезапно и непредвидено настъпило събитие са включително и констатациите на вещото лице Томова, която лично е възприела наличието на обилно мокро петно на калкана на сградата, на нивото между първи и партерен етаж, което свидетелства за мащаба на възникналата авария и нейния обхват, съответно опровергава твърденията на застрахователя, че се касае до дълготраен характер на вредите. Събраните по делото данни, че имотът е бил отдаван под наем също изключва вероятността констатираните мухъл и обилна влага да са били в имота за продължителен период от време, предхождащ настъпването на процесното събитие, доколкото имотът е бил пригоден за жилищни нужди. С оглед гореизложеното, съдът намира, че процесните вреди са настъпили вследствие проявление на покрит застрахователен риск, поради което отказът на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение е незаконосъобразен. По оплакванията на въззивника, свързани с допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, предвид недопусната повторна СТЕ, настоящият състав на съда намира следното: С протоколно определение № 291/16.05.2025 г., постановено по гр.д. № 1754/2024 г. на РСТ, първоинстанционният съд е назначил съдебнотехническа - оценителна експертиза, по която вещото лице, след като се запознае със свидетелските показания, дадени в о.с.з. на 14.05.2025 г. пред РСТ, с материалите по делото и след като извърши непосредствен оглед на място на процесния недвижим имот, да даде писмено заключение по поставените задачи. Със същия акт е възложено на Районен съд – Б.. извършването на процесуални действия по делегация на основание чл. 25 ГПК и чл. 122 ПАС, в това число изслушване на вещо лице и приемане на заключението по експертизата. Насрочено е о.с.з. пред Районен съд – Б.. по делегация за 20.08.2025 г. от 14.00 часа, страните са уведомени за датата и часа на изпълнение на процесуалното действие пред РС – Б.., като е разпоредено в изготвените призовки да бъде вписано изрично, че съдебното заседание, за което същите се призовават е по делегация и страните следва да се явят пред РС – Б... Видно от съдържанието на изпратената призовка и разписката за нейното получаване, на 02.06.2025 г. ответникът е бил редовно призован за насроченото о.с.з. на 20.08.2025 г. в РС – Б.. /л. 169 от гр.д./. С определение № 689/30.05.2025 г. съдът е освободил назначеното по СТЕ вещо лице Руска Кирилова Илиева и е назначено друго вещо лице – Я.Ч.Д., с конкретно посочване на същите задачи и указания относно изслушването на заключението по делегация пред РС – Б.., в това число и относно срока, в рамките на който същото следва да бъде представено пред РС – Б... Препис от постановения акт също е надлежно връчен на ответника въззивник на 10.06.2025 г. /л. 172/. В проведеното о.с.з. на 20.08.2025 г. пред РС – Б.., насрочено по съдебна поръчка за изслушване на вещото лице по изпълнената СТОЕ по делегация от РС – Търговище, ответното дружество „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, редовно уведомено, не е изпратило представител, съгласно протокол № 2836/21.08.2025 г. по ч.гр.д. № 3969/2025 г. по описа на РС – Б... В становище с вх. № 8334/02.09.2025 г., депозирано по гр.д. № 1754/2024 г. на РСТ, насрочено за о.с.з. на 03.09.2025 г. от 11.30 ч. /л. 199-200 от гр.д./, ответникът е заявил, че не е запознат със заключението по СТЕ, изготвено от вещо лице инж. Янко Добрев и прието в с.з., проведено по ч.гр.д. № 3969/2025 г. пред РС – Б.. на 20.08.2025 г., тъй като същото не е било входирано своевременно в деловодството на РС – Търговище по гр.д. № 1754/2024 г., поради което и ответното дружество не е могло да изрази становище по неговото приемане. В тази връзка ответникът се е позовал на допуснато съществено процесуално нарушение, с оглед на което е поискал заключението да бъде изслушано повторно. Отбелязано е още, че в свое становище за първо о.с.з. ответникът е заявил искане вещото лице да се свърже със застрахователното дружество, за да му бъдат представени цветни снимки, направени при огледа на имота, които да бъдат съобразени при изготвянето на заключението, което не е било сторено. С протоколно определение № 456/04.09.2025 г. районният съд е дал възможност на ответника да изрази становище по направеното искане от ищеца за увеличение на размера на иска, както и по своевременно представените приети и приложени, още при изпълнение на съдебната поръчка в РС – Б.., гласни доказателства и заключение на експертизата. С депозирано становище с вх. № 10031/20.10.2025 г. ответното дружество е оспорило изцяло изготвеното заключение по СТЕ с доводи, че същото е направено въз основа на обяснения на ищеца и при оглед на имота, проведен много дълго време след настъпване на събитието, и без да се съобрази с наличния цветен снимков материал. Отправено е искане за допускане на повторна експертиза от друго вещо лице, което да отговори на изрично формулирани от ответника въпроси, които ще бъдат уточнени след уважаване на искането. С протоколно определение № 561/24.10.2025 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ответника за назначаване на повторна СТЕ по делото по съображения, че представеното писмено заключение е обосновано, компетентно изготвено от специалист в съответната област и съдържа отговор на поставените въпроси на база събраните по делото доказателства, в това число тези, представени от ответника, както и след извършен непосредствен оглед на имота. Посочено е, че ответникът е имал възможност да изпрати представител както в РС – Б.. по делото по делегация, така и пред РСТ. При тези данни настоящият състав намира, че ответникът е бил редовно уведомен за назначената СТЕ по делегация /с оглед редовното му призоваване за о.с.з. на 14.05.2025 г. пред РСТ, на основание чл. 142, ал. 3 ГПК/, включително и отделно призован за о.с.з на 20.08.2025 г. пред делегирания съд /РС-Б../, като са му били редовно връчени и преписи от протокол № 291 от 16.05.2025 г., както и от определение № 689/30.05.2025 г. за смяна на вещото лице. И в двата постановени акта, касаещи назначаването на вещо лице по СТЕ, изрично са посочени както въпросите, по които експертът следва да изготви заключението си, така и указания относно неговото представяне пред делегирания съд /РС-Б../ и в какъв срок. Доколкото ответникът се е запознал с тяхното съдържание, като неведнъж е бил изрично уведомен и за датата на провеждане на делегирания разпит на вещото лице и на допуснатите свидетели, неоснователни са били възраженията му, че същият не е знаел в кой съд и кога е депозирано изготвеното заключение. За времето от датата на връчване на посочените актове до датата на о.с.з. пред РС – Б.. ответникът е можел да предприеме извършването на процесуални действия в защита на своите права и интереси, като зададе допълнителни въпроси към вещото лице чрез представянето на конкретен списък или като изпрати свой представител за участие в насроченото о.с.з. пред РС-Б.., което не е сторил. Настоящият състав кредитира заключението по приетата СОЕ като компетентно и обективно изготвено от специалист в съответната област, който е извършил оглед на място, запознал се е с приложените по делото материали и е обосновал използваните източници на информация при изпълнение на поставената задача. Съдът намира, че същото не е оспорено от страните, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 ГПК оспорване на заключението може да бъде направено от страната докато трае изслушването на експерта, т.е. в заседанието за приемане на заключението на вещото лице. Оспорването може да бъде заявено и писмено преди провеждане на заседанието за приемане на заключението. След изслушването на експерта и приемането на заключението на вещото лице обаче, правото да се оспори заключението е преклудирано и не може да бъде зачетено, а приетото по делото заключение следва да бъде ценено наред с всички доказателства по делото /Решение № 186/09.07.2012 г. по гр.д. № 1871/2010 г. на IV г.о. на ВКС, Решение № 79 от 12.05.2015 г. по гр.д. № 322/2015 г. на I г.о. на ВКС/. В процесния случай изготвената СТЕ не е оспорена при приемането й в хода на проведеното съдебно заседание на 20.08.2025 г. в РС-Б.., нито след момента на депозирането й в делегирания съд /на 11.08.2025 г., в срок/ до датата на заседанието по делото е постъпило становище от страна на ответното дружество с възражения относно нейното приемане. Ето защо всички наведени в тази насока възражения на въззивника се явяват неоснователни. Посредством заключението по СТЕ е доказан размерът на вредите, определен от вещото лице на стойност от общо 9 111,59 лв. С оглед диспозитивното начало исковата претенция следва да бъде уважена в цялост за претендираната сума от 8 544,77 лв. /след изменение на иска/. Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, постановеното от първоинстанционния съд решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди. По разноските: С оглед изхода на спора, право на разноски има само въззиваемата страна Й. Й.. Същият претендира адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер от 307 евро, което е действително заплатено, видно от представените по делото договор за правна защита и съдействие № 5/14.04.2026 г. и потвърждение за извършен паричен превод от 13.04.2026 г. Ответникът своевременно е направил възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за неоснователно. Определеното възнаграждение е в минимален размер, като същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, както и с вида и обема на предоставената правна защита пред настоящата инстанция. Така мотивиран, Окръжен съд – Търговище