Решение № 5 от 7.1.2026 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 876/2025 г.

Производството е на основание чл. 435 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 11383/04.11.2025г. подадена от адвокат Ж. С. З. от АК - С.З., като пълномощник на М. Т. М., с ЕГН ••••••••••, с адрес гр. С.З., кв. ••••••••••, длъжник по изп. д. № 294/2025 г., по описа на СИС при Районен съд С.З. Против: Постановление за налагане на глоба от 10.10.2025 г. по изп. д. № 294/2025 г., по описа на СИС при Районен съд С.З. с правно основание: чл. 435, ал. 2, т.1 от ГПК относно налагането на глоба на жалбподателката от 250 лева по изпълнението.

Въззивницата М. Т. М. твърди, че същото постановление относно наложената й глоба на Държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ А.Д. се явява неправилно и незаконосъобразно и счита, че глобата по изпълнението е неоснователно наложена в размер на 250 лева. Твърди, че е обжалва в законоустановения срок Постановление от ДСИ по. изп.д. № 20245530400294 г. по описа на PC гр. С.З. /получено на 07.10.2025г./.

Считат, че издаденото постановление не отговаря на императивните изисквания, а именно, по съображенията, подробно изложени в жалбата й.

1. ДСИ е издал постановлението без да се запознае с фактическата

обстановка, още по-малко да са налице предпоставките по чл.527, ал.3

във връзка с чл.528, ал.5 от ГПК.

2. В постановлението твърди, че глобата е наложена по сигнал от взискателя, който не е проверен от съдебния изпълнител, нито по отношение на неговата достоверност, нито по отношение на това, дали са

били налице някакви уважителни причини, с което било нарушено

правото на защита, тъй като не била спазено точно разписана процедура

по ГПК.

3. Не била спазена и задължителната процедура по чл.528, ал.4 от ГПК, а

именно възможността да се потърси съдействие от съответната Дирекция

"Социално подпомагане“ гр. С.З..

Предвид изложеното молят да се отмени постановеното Постановление от ДСИ Д. по. изп.д. № 20245530400294 г. по описа на СИС при PC гр. С.З., като незаконосъобразно, ведно с всички законни последици от това.

Подробни съображения относно всички оплаквания са изложени в частната жалба на жалбоподателката М. М..

В законоустановения срок по ГПК по делото не е постъпило писмено възражение от въззиваемия и взискател В. Ж. С..

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК по делото са постъпили писмени мотиви по обжалваните действия от Държавен съдебен изпълнител А.Д., като моли жалбата на жалбоподателката да бъде оставена без уважение по съображенията подробно изложени в същите мотиви.

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства преценени в тяхната съвкупност и същевременно всяко поотделно, намери за установено следното:

Настоящият Окръжен съд С.З. приема, че процесната жалба е депозирана в законоустановения срок за обжалване съгласно чл.436, ал.1 от ГПК. Същата се явява процесуално допустима и е на основание чл.435, ал.2, т.1 от ГПК- длъжникът обжалва постановлението за наложената му от ДСИ глоба, поради което жалбата следва да се разгледа относно нейната материална основателност.

Съдът намира, че в СИС при Старозагорския районен съд посоченото изп. дело под № 294/2024 год. е образувано на датата 26.08.2025 г. въз основа на подадена молба от въззиваемия и взискател В. Ж. С. с вх.№ 8811/ 22.08.2025 г. ведно с изпълнителен лист на Районен съд - С.З., издаден по гр.д. с № 2900/ 2017 г. с определен режима на лични контакти между бащата и детето, а именно:

След навършването на тригодишна възраст на детето - всяка първа и трета седмица от месеца от 09.00 ч. в събота до 17.00 ч. неделя с преспиване в дома на бащата, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката М. Т. М..

Мястото за доброволното предаване на детето е адреса на длъжника - гр.С.З., кв.“••••••••••.

В ПДИ изпратено до длъжника М. са посочени и датите от които започва броенето на режима, а именно:

Третата седмица /трябва да е пълна от понеделника до неделя/ събота и неделя от месец август е 23 и 24.08.2025 г.

Първата седмица /трябва да е пълна: от понеделник до неделя/ събота и неделя от месец септември е 06 и 07.09.2025 г., а третата седмица /трябва да е пълна: от понеделник до неделя/ събота и неделя от месец септември е съответно 20 и 21.09.2025 г.!

В тридневния срок от връчването на поканата длъжникът М. е съобщила съобщи лично в канцеларията на съдебния изпълнител, че е готова да предаде детето в определеното място и време. Не е посочила също и пречки за своевременното изпълнение на задължението. От данните по делото става ясно, че на жалбоподателката г-жа М. Т. М. й е известно кое е мястото и времето за предаване на детето. Била е и изрично предупредена, че за всяко неизпълнение ще й бъде налагана глоба в размер до 400 лв. на основание чл.527, ал.З от ГПК и при необходимост ще бъде постановено принудителното й довеждане.

Въззивният съд намира, че в доклада на Дирекция „Социално подпомагане” - С.З., Отдела ’’Закрила на детето”/л. 18-20/, на практика почти буквално е преразказано становището на жалбоподателката - майка - М. Т. М./л.13-14/, но и съответно длъжница по делото.

В жалбата се твърди, че съдебният изпълнител не е потърсил съдействието на Дирекция „Социално подпомагане” - С.З., Отдел ’’Закрила на детето”, което не кореспондира с фактическата реалност. Едновременно с образуването на изпълнителното дело на датата 26.08.2025 е изискан такъв социален доклад. Доклада е предоставен на бащата и майката на Т.В.С., като и на двамата родители е разяснено „и за възможността да ползват социални услуги в общността, с цел снижаването на напрежението, преодоляване на противоречията в отношенията им и подобряване на комуникацията по въпросите, свързани с детето. При заявеното писмено желание от страна на родителите в ОЗД/ДСП - С.З. за ползване на предлаганите социални услуги в общността, същите ще бъдат насочени.“/л.20/.

Режимът на личните отношения на бащата със детето е определен от съда и страните следва да го изпълняват стриктно и точно, така както е посочен в съответния съдебен акт, който е влязъл в законна сила. Родителят, на когото е предоставено упражняване на родителските права върху детето следва да осигури възможността за изпълнението на определения от съда режим на личните отношения между детето и другия родител. Твърдяното от майката в жалбата, че детето е травмирано и притеснено и причината за това е липсата на подход към него от страна на баща му, не може да бъде споделено. Видно от подадените по изпълнителното дело множество сигнали бащата и взискател В. С. няма контакт с дъщеря си в продължение на няколко месеца. Налице е трайно поведение на длъжника и жалбоподателка по делото М. да върши противното на това, което с решението е задължена да върши, без да се съобразява с интересите на детето. Детето следва да общува и с двамата си родители и с роднините им, за да се формира като пълноценна личност. Поведение на родител, на който е предоставено упражняването на родителските права, с което възпрепятства контакта с другия родител категорично не е в интерес на детето. Водещ е интересът на детето да запази и развие отношенията си и с другия родител, който не носи родителските права и задължения.

В жалбата се твърди, че ДСИ не е изпълнил задълженията си по чл.528, ал.1 от ГПК и е посочил конкретни дати. Датите посочени в ПДИ са първоначалните и ориентиращи двамата родители, като за да се избегне спекулиране между двамата е и посочен и начинът на броенето: месец, седмица, дни - „Първата седмица /трябва да е пълна от понеделник до неделя/ събота и неделя от месец септември е 06 и 07.09.2025 г., а третата седмица /трябва да е пълна от понеделник до неделя/ събота и неделя от месец септември е 20 и 21.09.2025 г.“.

Жалбоподателката - майка - М. Т. М., твърди, че не би следвала да й бъде наложена глоба заради неидивидуализирането на дата, час и място, което не споделя от настоящия съд и се доказва и от получената ПДИ, където и мястото за доброволното предаване на детето и времето, когато трябва да бъде взето и върнато също са ясно и точно посочени. Следва да се отбележи от съда, че съгласно разпоредбата на чл. 528, ал. 5 ГПК, ако длъжникът не изпълни доброволно, съдебният изпълнител може да му налага глоба по чл. 527, ал. 3 ГПК за всяко неизпълнение и доколкото налагането на глоба е предоставено в дискреция на съдебния изпълнител, следва да се приеме, че последният налага глоба за конкретно неизпълнение съобразно преценката си, както е и в конкретния случай.

Относно искането за намаляването размера на глобата до сумата от 10,00 лв., настоящата съдебна инстанция счита че с тази сума няма да се постигне целта на санкцията, а именно предотвратяването и превенция на следващо неизпълнение на режима и ограничаване на правата на родителя на когото не е предоставено упражняването на родителските права. В конкретния случай, когато задължението за предаване на детето не се изпълняват доброволно е налице възможността за неговото принудително изпълнение. Това е задължение на майката - М. Т. М., което е такова за незаместимо действие, по смисъла на чл. 527 ГПК. Правото на лични отношения обаче не може да бъде реализирано, а съответно и съдебното решение не се изпълнява, ако детето не бъде реално предадено на бащата за периода на осъществяването му.

В тази връзка въззивният съд счита, че постановлението за наложената глоба е законосъобразно. Наложена е глоба е в размер около средния такъв. Наложена е с цел длъжника да бъде принуден да се съобразява и да спазва присъдения режим на лични контакти с другия родител. В противен случай другия родител ще бъден лишен от правото да вижда детето си, да има пълноценен контакт с детето и да бъде съответно и равнопоставен с родителя, който упражнява родителските права.

Предвид изложените мотиви, Въззивният съд следва да потвърди Постановление за налагане на глоба от датата 10.10.2025 г. на длъжника М. Т. М. с ЕГН: ••••••••••, с адрес гр. С.З., кв. ••••••••••, длъжник по изп. д. № 294/2025 г., по описа на СИС при Районен съд С.З. в качеството й на майка на детето Т.В.С. за това, че не изпълнява определения от Съда режим на лични отношения с бащата В. Ж. С. с ЕГН: •••••••••• с детето.

Съдът счита, че постановлението за наложената глоба е

законосъобразно. Наложена е глоба е в този размер, поради системното нарушаване на режима за доброволно предаване на детето. Наложена е с цел длъжника да бъде принуден да се съобразява и да спазва присъдения режим на лични контакти с другия родител. При изпълнението на притезанията за незаместими действия, законният интерес на кредитора ще бъде удовлетворен, само ако длъжникът бъде принуден да извърши лично дължимото действие. Поради това и съгласно чл.527, ал.1 от ГПК съдебният изпълнител /ДСИ/ има право да принуждава длъжника - жалбоподател да извърши действието, като му налага съответните глоби до предвидения в посочената разпоредба размер - до 400,00 лв., а именно в размер на 250 лева в процесния случай.

Видно от изложената по-горе фактическа обстановка настоящият случай касае последната посочена хипотезата, а именно налагане на глоба от съдебния изпълнител на длъжника поради неизпълнение на задължението му, визирано в разпоредбата на чл.528, ал.2 от ГПК. В противен случай другия родител ще бъден лишен от правото си и възможността да вижда детето си, да има пълноценен контакт с детето и да бъде равнопоставен с родителя, който упражнява родителските права.

Въззивният съд намира жалбата на жалбоподателката М. за неоснователна и поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 528, ал.1 от ГПК когато пристъпва към изпълнение на задължението за предаване на дете, съдебният изпълнител кани длъжника да изпълни доброволно в определеното място и време. Нормата е императивна, предвид което спазването й не зависи от постъпило искане от взискателя и не е налице нарушение на диспозитивното начало на процеса. Задължението за предаването на детето при режима на личните контакти има периодичен характер, поради което и изпращането на покана за доброволно предаване на дете с посочване на конкретните дати и място има такъв характер. От друга страна жалбоподателката е следвало да уведоми своевременно и надлежно и ДСИ за новонастъпилите обстоятелства, като и длъжникът не е бил надлежно и своевременно уведомен за това, В тази насока на практика не е налице изпълнение на задължението по чл. 528, ал. 2 от ГПК от страна на длъжницата М., поради което съдът приема, че наложената на основание чл. 528 ал. 3 от ГПК глоба е законосъобразна, а жалбатанеоснователна.

Визираните в жалбата твърдения са неправилни и необосновани. Вземането предвид само желанието на детето да не вижда баща си по изп. дело и съгласно определения от съда задължителен режим на свиждане с бащата, по никакъв начин не променя осъществения от майката и жалбоподателка отказ да изпълни определения от Съда режим на лични отношения. Съдът не счита, че е нарушено правото на защита на жалбоподателката М., а по скоро за пореден път са нарушени правата на взискателя и въззиваем С. да види собственото си дете.

Въззивният съд счита, че постановление от 10.10.2025 г. е правилно и обосновано, тъй като ДСИ в конкретния случай правилно е приложил разпоредбата на чл.528, ал.3 във връзка с ал.1 и ал.2 от същата разпоредба и поради това, че длъжницата М. не е изпълнила в срок вмененото й от закона задължение по чл.528, ал.2 от ГПК и не предоставила своевременно за свиждане на детето с неговия биологичен баща.

С оглед на гореизложените съображения и доводи въззивният съд счита, че жалбата на жалбоподателката се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде оставена без уважение, ведно с всички законни последици от това.

На основание чл. 437, ал. 4, изр. последно от ГПК, настоящото решение е окончателно и подлежи на обжалване пред по-горен съд.

Водим от горното, Окръжен съд – гр.С.З. в настоящият си състав и на основание чл. 437, ал. 4, във вр. с чл. 435, ал. 2, т.1 от ГПК