Решение № 2537 от 17.4.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 5682/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК. С решение от 14.01.2025г., постановено по гр. дело № 28375/2023 год. по описа на СРС, ГО, 145 състав, е отхвърлен предявеният от “ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД срещу “ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 3 506, 91 лева, представляваща регресно вземане, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение за причинените вреди на л.а. „Шкода“ модел „Октавия“ с рег. № ••••, в резултат на ПТП от 29.07.2020г., настъпило в гр. София, по вина на водача на л.а. „Хонда“ с рег. № С 1635, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е била застрахована при ответника. Със същото решение е уважен предявеният в условията на евентуалност от “ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД срещу Столична община иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 506, 91 лева, представляваща регресно вземане, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение за причинените вреди на л.а. „Шкода“ модел „Октавия“ с рег. № ••••, в резултат на виновно противоправно поведение на длъжностни лица, чийто възложител е ответникът, изразяващо се в неизпълнение на задължения за поддържане на пътния участък, знаковото стопанство и сигнализация и осигуряване на безопасно придвижване на участниците в движението, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 25.05.2023г. до окончателното изплащане на вземането. Срещу решението е подадена въззивна жалба от евентуалния ответник Столична община, в която са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че от приетите в производството писмени доказателства е установено, че общината като стопанин на пътя е положила всички дължими усилия и е изпълнила законовите си задължения да осигури безопасно движение в процесния участък преди настъпване на процесното ПТП, включително и към датата на инцидента, доколкото няма данни за промени в организацията на движение на процесното кръстовище. Установено било още, че към 29.07.2020г. по неизвестна причина е била изрязана тръбата с поставените на ул. “Родопски извор” пътни знаци – Б 1 и Г 6, която впоследствие била възстановена по изрично възлагане от страна на Столична община. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че въпреки, че лек автомобил “Шкода” се е движил по път с предимство, това обстоятелство не създава задължение за другия участник да се съобразява с установеното предимство, независимо, че за него липсва поставен знак “Б 1 – Пропусни движещите се по пътя с предимство”. Освен това неправилен бил формираният извод, че в случая е налице кръстовище на равнозначни пътища. Напротив, било установено, че единият от пътищата, образуващи процесното кръстовище, надлежно е бил сигнализиран като път с предимство. Поддържа и релевираното възражение за съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищцовото дружество автомобил, който не е съобразил поведението си с конкретната пътна обстановка и с възможността за безпрепятствено преминаване, с което е нарушил предписаните в чл. 47, ал. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП правила. Счита, че единствената причина за настъпването на процесното ПТП е виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил “Хонда”, поради което предявеният главен иск е следвало да бъде уважен, респективно – предявеният в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от ГПК да бъде оставен без разглеждане. По тези съображения е направено искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърлят претенциите срещу Столична община. Насрещната страна “ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Сочи, че пътният участък, на която е настъпило процесното ПТП, е част от общинската пътна мрежа на гр. София, за поддържането на която отговаря Столична община. Именно неизпълнението на задължението на ответната община да организира, въвежда и поддържа пътната маркировка и знаковото стопанство в изправност, е станало причина за процесното ПТП. В тази връзка излага, че по делото безспорно е било установено, че към датата на настъпване на инцидента на ул. “Родопски извор”, преди кръстовището с бул. “Тодор Каблешков”, не е имало поставен пътен знак “Б 1 – Пропусни движещите се по път с предимство”. Ето защо за водача на лек автомобил “Хонда” не е съществувало задължение да спре и да пропусне движещите се по бул. “Тодор Каблешков” автомобили. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение. Ответникът по първоначалния иск – “ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното: Предявени са за разглеждане главен иск с правно основание чл. 411 от КЗ и евентуален иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1/. да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2/. застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение. Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1/. наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/. заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружествотоищец; 3/. предпоставките по чл. 49 от ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние /действие или бездействие/ при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Според разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. В настоящия случай следва да се установи дали ответникът е имал задължение да следи за организация на движението по пътя и да поддържа в изправност поставените пътни знаци на процесното кръстовище, и дали процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение. На етапа на въззивното производство между страните по делото не са спорни следните обстоятелства: между ищеца „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД и собственика на лек автомобил „Шкода”, модел “Октавия”, с рег. № •••• е бил сключен договор за имуществено застраховане „Каско +“, със срок на застрахователно покритие от 00, 00 часа на 09.07.2020г. до 23, 59 часа на 08.07.2021г., както и че в срока на действие на застрахователния договор - на 29.07.2020г., е настъпило ПТП – застрахователно събитие, покрит риск по договора, което е надлежно заявено от застрахования и във връзка с което е образувана преписка при ищеца и заплатено застрахователно обезщетение в размер на 3 491, 91 лева и направени обичайни разноски в размер на 15 лева, или общо 3 506, 91 лева. От представените от евентуалния ответник Столична община писмени доказателства е видно, че съгласно въведената на 14.09.2014г. постоянна организация на движението в процесния участък, бул. „Тодор Каблешков” е сигнализиран като път с предимство със знак „Б3“ – „Път с предимство“ по цялата му дължина, включително на кръстовището с ул. „Родопски извор”, а на ул. „Родопски извор“ бил поставен пътен знак „Б1“ – „Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и пътен знак „Г6“ „Движение само надясно и наляво след знака“. Не са налице данни за промени в организацията на движение на посоченото кръстовище, включително и към 29.07.2020г. Установено е също, че към момента на процесното ПТП, по неизвестна причина, са липсвали поставените на ул. „Родопски извор” /в участъка на кръстовището, образувано между посочената улица и бул. “Тодор Каблешков”/ пътни знаци „Б1“ – „Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и пътен знак „Г6“ „Движение само надясно и наляво след знака“. Въз основа на показанията на разпитаните по делото водачи на двете превозни средства – Е.М. и Х.И., както и от представения сигнал № СОА20-КЦ01- 20291/29.07.2020г., подаден от дежурен КАТ към контактен център на Столична община, се установява, че към датата на ПТП – 29.07.2020г. на ул. „Родопски извор” преди кръстовището с бул. „Тодор Каблешков” е била отрязана тръбата с пътни знаци, поради което нямало знак, който указва, че следва път с предимство или знак стоп. По делото не е спорен и механизмът на произшествието. С вид. Е.М. управлявал собствения си лек автомобил “Шкода”, с рег. № •••• в гр. София по бул. “Тодор Каблешков” с посока на движение от ул. “Ген. С. Тошев” към бул. “България”. В района на кръстовището с ул. “Родопски извор”, бул. “Тодор Каблешков” бил сигнализиран с пътен знак Б3 “Път с предимство”. По същото време свид. Христо Иванов управлявал лек автомобил “Хонда” с рег. № ••••, като се движел по улица “Родопски извор”. Достигайки до кръстовището с бул. “Тодор Каблешков”, свид. Иванов предприел маневра за завой наляво, при която реализирал ПТП с лек автомобил “Шкода Октавия”, с рег. № ••••, който се движел по бул. “Тодор Каблешков”. При инцидента били нанесени вреди върху второто превозно средство, като от неоспореното заключение на автотехническата експертиза се установява, че същите са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП и че стойността, необходима за възстановяване на увреденото МПС, изчислена по средни пазарни цени, възлиза на 3 765, 92 лева. Основното спорно по делото обстоятелство е относно причините за настъпване на произшествение и конкретно дали същото е в резултат на противоправно поведение на водача на лек автомобил “Хонда” или е обусловено единствено от липсата на пътен знак, указващ правилото за движение по ул. “Родопски извор” в района на кръстовището с бул. “Тодор Каблешков”. В теорията и съдебната практика е разяснено, че причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на деликвента. Възможно е деянието да не е единствената причина за резултата, тоест вредата, да е предпоставена от съвкупното въздействие на множество явления/събития, едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова, но това не изключва отговорността за деликт, а само определя нейния обем. Причинната връзка не се предполага, а трябва да се докаже – т. 2 от Постановление № 7/30.12.1959г. на Пленума на ВС на РБ. В хипотезата на чл. 45 ЗЗД доказването на причинно - следствената връзка между поведението на дееца и увреждането, чието обезщетение се търси, е за ищеца. Това означава, че той следва чрез пълно и главно доказване да установи, че деянието е решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с резултата; в цялата поредица от явления причината да предшества следствието и да го поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието. Деянието е необходимо условие за настъпване на вредата тогава, ако при мислено изключване на поведението на деликвента, тя не би настъпила, т.е. ако при това изключване неправомерният резултат не настъпи, следва да се констатира, че е налице причинна връзка между поведението на деликвента и настъпилия вредоносен резултат. Необходимо е обаче, причинният процес да се ограничи до неговото типично, закономерно, а не случайно развитие. То е достатъчно условие, когато би причинило вредата само при обичайно стечение на обстоятелствата. В аспекта на изложеното се налага извод, че в случая е налице такава пряка причинно - следствена връзка между липсващия към датата на процесното ПТП пътен знак на ул. “Родопски извор” и настъпването на вредите върху застрахования при ищцовото дружество автомобил. Неоснователно е възражението на евентуалния ответник Столична община, че причината да настъпи пътнотранспортното произшествие е неспазването от страна на водача на МПС “Хонда” на правилото за движение по чл. 50, ал. 1 от ЗДП, съгласно което на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. За да мотивира това свое възражение Столична община се позовава на наличието на знак Б3 “Път с предимство” /чл. 45, ал. 2 от ППЗДП/, пред кръстовището, за движещите се по бул. “Тодор Каблешков”, т.е. в посока, перпендикулярна на посоката на движение на управлявания от свид. Иванов лек автомобил, и на това, че улица “Родопски извор”, по която той се е движил, не е била сигнализирина в този момент с пътен знак, указващ конкретно правило за преминаване през кръстовището. Настоящият съдебен състав намира, че наличието на знак "Б3" на бул. “Тодор Каблешков” на кръстовището с ул. “Родопски извор”, разположен встрани /отляво/ на посоката на движение на лек автомобил “Хонда”, не създава задължение за свид. Иванов да пропусне МПС “Шкода Октавия”, като приеме, че последното се движи по път с предимство. Наличието на знак за осигуряване на предимство на другата страна на кръстовището не създава задължение за движещите се по друга улица . Да се приеме противното положение е в противоречие с нормите на чл. 40 и на чл. 41, ал. 1 изр.1-во от ППЗДвП, където е указано, че пътният знак, поставен отдясно, е валиден за цялата широчина на пътното платно, предназначена за движението в съответната посока, като нормите на правилника за приложение на закона не противоречат на текстовете на ЗДвП, а само ги допълват. Изложеното налага извода, че в конкретния случай валидни за движение на водача на лек автомобил “Хонда”, като участник в движението, са само знаците поставени отдясно по посоката на движението му. Както е видно от събраните по делото непротиворечиви помежду си доказателства, знак даващ предимство на движещите се по перпендикулярната улица – бул. “Тодор Каблешков”, и поставен отдясно на пътното платно на улица “Родопски извор”, към датата на инцидента не е имало. При описаното състояние на пътната сигнализация в района на кръстовището, където е станал пътният инцидент, за водача на лек автомобил “Хонда” не е указано задължение да пропусне движещите се по бул. “Тодор Каблешков” превозни средства, респективно – у същия е била създадена субективната увереност, че кръстовището е на равнозначни пътища и по правилото на чл. 48 от ЗДвП той е имал предимство при преминаване като дясно стоящ спрямо движещите се превозни средства по булеварда. Твърдението, че свид. Иванов е следвало да се съобрази със знака, който е можел да забележи отляво на своята посока за движение, не може да бъде окачествено като виновно неизпълнение на правилата за движение по пътищата, тъй като противоречи на нормите на чл. 40 и на чл. 41, ал. 1 изр.1- во от ППЗДП и на правната логика. С оглед изложеното се налага извод, че водачът на лек автомобил “Хонда” е съобразил своето поведение с липсата на пътна сигнализация на пътя в неговата посока на движение, поради което поведението му не е противоправно. Единствената причина за настъпване на процесното ПТП е бездействието на общината във връзка с изпълнение на задължението по чл. 3 от ЗДвП. Основание за ангажиране отговорността на Столична община са следните обстоятелства: Съгласно чл. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях, така че да осигуряват условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда. Нормата на чл. 167, ал. 2, т. 1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка, средствата за организация и регулиране, както и спазването на правилата за паркиране и престой от водачите на пътни превозни средства, на правилата за движение от пешеходците, на правилата за движение от водачите на индивидуални електрически превозни средства и велосипеди и на правилното използване на алармените инсталации, монтирани в пътни превозни средства за тяхната охрана. Според чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗП общинските пътища се управляват от кметовете на съответните общини, а съгласно чл. 19, ал. 2, т. 4 от ЗП, управлението на пътищата включва организиране и осъществяване защитата на пътищата, включително на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя. Нормата на § 1, т. 4 от ДР на ЗП съдържа легална дефиниция на понятието “пътни принадлежности”, като сочи, че това са базите за поддържане на републиканските пътища; пътните знаци; пътната маркировка; светофарните уредби; автономните телефонни колонки; крайпътните насаждения; аварийните площадки; крайпътните чешми и площадките за краткотраен отдих; енергозахранващите и осветителните съоръжения заедно с прилежащите им терени; предпазните огради, направляващите стълбчета, снегозащитните съоръжения; защитните огради и другите технически средства за организация и регулиране на движението. Обществените отношения във връзка с организирането на движението по пътищата, са предмет на нормативна уредба от ЗДвП /Закона за движение по пътищата/ и издадените въз основа на законовата делегация подзаконовите нормативни актове. Именно ЗДвП урежда отношенията, свързани с безопасното преминаване на автомобилите по пътищата и кръстовищата, правата и задълженията на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни лица. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, като съгласно чл. 3, ал. 2 за организиране на движението по пътищата се използват светлинни сигнали, пътни знаци и пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения, които се поставят само след възлагане от собственика или администрацията, управляваща пътя, при условия и ред, определени с наредбата по ал. 3. Според чл. 4, ал. 1 от Наредба № 1/17.01.01г. за организиране на движението по пътищата /отм. от 08.12.2023г., но действаща към датата на процесното ПТП/, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството в изпълнение на законовата делегация по чл. 3, ал. 3 ЗДвП, стопанинът на пътя възлага проектирането на организацията на движението и отговаря за изпълнението и поддържането й в съответствие с проекта. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на същата наредба „стопанин на пътя“ е собственикът или администрацията, която управлява пътя. Безспорно установено по делото е обстоятелството, че към момента на процесното ПТП, по неизвестна причина, са липсвали поставените на ул. „Родопски извор” /в участъка на кръстовището, образувано между посочената улица и бул. “Тодор Каблешков”/ пътни знаци „Б1“ – „Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и пътен знак „Г6“ „Движение само надясно и наляво след знака“. Ирелевантно за ангажиране на деликтната отговорност на общината е причината за констатираната липса – дали същата се дължи на злоумишлени действия на трети лица, на инцидент или др., тъй като ЗП и ЗДвП предвиждат общо и абстрактно задължение на ответника да поддържа общинските пътища, без значение под въздействието на какви фактори е настъпила частичната им негодност за осигуряване на безопасен пътен трафик. Не се спори между страните, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата /ЗП/ във вр. с чл. 8, ал. 3 от закона, поради което и с оглед разпоредбите на чл. 3 от ЗДвП, следва да се приеме, че задължен да отговаря за изпълнението и поддържането на организацията на движението, включително чрез поставянето на съответните пътни знаци, е именно ответникът Столична община. Същата като юридическо лице осъществява дейностите си чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните по поддържането на поставената пътна сигнализация – пътните знаци на ул. „Родопски извор“ на кръстовището с бул. „Тодор Каблешков, е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 3 от ЗДвП, поради което ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. По тези съображения се налага извод, че увреденият има срещу ответника вземане по чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е заплатил обезщетение за причинените с деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу деликвента. По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение, въззивният съд приема, че разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. В съдебното производство дължимото обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" се остойностява с размера на действителната стойност на вредата към деня на настъпване на събитието – чл. 499, ал. 2 КЗ. Също така обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качеството, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ и съответно е лимитирано от застрахователната сума по договора – чл. 386, ал. 1 КЗ. Въз основа на заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза се установява, че стойността на ремонта на увредения автомобил по средни пазарни цени възлиза на 3 765, 92 лева. Следователно релевираната претенция е основателна за пълния предявен размер. Възражението на ответника за съпричиняване се явява неоснователно. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие/. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, а доказателствената тежест е била на ответника, че водачът на увредения лек автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, свързани с конкретната пътна обстановка и с възможността за безпрепятствено преминаване през кръстовището. При приложението на неблагоприятните последици на правилата за разпределение на доказателствената тежест, СГС е длъжен да приеме, че няма съпричиняване на вредоносния резултат. Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. По отношение на разноските: С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на въззиваемият „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД следва да се присъдят сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 399, 23 евро. С оглед цената на предявените искове и предвид ограничението по чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване. Така мотивиран, Софийски градски съд