Решение № 785 от 11.6.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 213/2026 г.

Производството е по реда на чл.226 от АПК. Образувано е във вр. с влязло в сила решение №1976/19.02.2026г по адм.д.№ 9684/2025г на ВАС ,с което е обезсилено решение по адм.д.№ 1241/2023г на АССО и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав . В решението на касационния състав е прието,че образуваното произв.по адм.д.№ 1251/2023г е недопустимо поради просрочие на жалбата депозирана от Сдружение“Ловно-рибарско дружество Сокол“ [населено място] срещу Заповед № РД 48-51/27.06.2018г. на Министъра на земеделието, храните и горите, с която на основание чл.25, ал.4 от Закона за администрацията и чл.10, т.1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) се обособява дивечовъден участък „Чатал кулак“ с определени в заповедта граници. Произнасянето на първоинстанционния съд по недопустима жалба е обусловило на осн.ч.159 т.5 от АПК обезсилване на решение №815 по адм.д.125182023г на АССО.Същевременно касационният състав е констатирал,че с жалбата е наведено твърдение за нищожност на оспорената заповед,по която част липсва произнасяне от първоинстанционния съд. С оглед на което, предметът на настоящото производство е частта от жалбата, в която се твърди нищожност на оспореното решение и се иска нейното прогласяване от съда. В с.з. оспорващото ЛРД се представлява от адв.Николова поддържа жалбата ,като твърди,че оспорената заповед е нищожна,тъй като Ловностопански район „Каменово“,който граничи с ловностопански комплекс „Коджа орман", е определен е друга заповед, а именно Заповед № РД 46-1484 от 17.08.2001 г. на Министерството на земеделието и храните.С обжалваната заповед се завзема територия от ловностопански район „Каменово“ без това да е отразено като изменение в Заповед № РД 46-1484 от 17.08.2001 г. Заповед № РД 46-1484 от 17.08.2001 г. по отношение на ловностопански район „Каменово",която е в сила и остава непроменена. В този смисъл процесната Заповед № РД 48-51/27.06.2018 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, е коя то се изменя Заповед № РД 46-59/18.01.2001 г.. е нищожна по отношение па териториите, завзети от ловностопански район „Каменово".На следващо място релевира доводи,че съгласно съдържанието на обжалваната заповед към дивечовъден участък „Чатал кулак" се придава целия отдел 230 (горска територия), т.е. тази територия се отнема от ловностопански район „Каменово”. В заповедта е посочено, че цялата земеделска земя, която се включва в „Чатал кулак" е с размер от 32.2 ха. Това обстоятелство било невярно , съгласно приетата повторна експертиза, съгласно която цялата отнета територия от „Каменово" в полза на „Чатал кулак" е в размер на 317.7 ха (3177 дка) - включваща горска и земеделска територия, в т.ч. между близо 250 и 260 ха допълнителна територия, която не е описана никъде, не е съобщена на оспорващия, противоречи на принципите за законност, съразмерност, истинност, достъпност, публичност и прозрачност, залегнали в АПК.В този смисъл оспорената заповед няма реално съществуващ и индивидуализируем предмет,тя е правно неизпълнима,съдържат вътрешни противоречия, изключващи правното им действие; представляват привидно упражняване на компетентност.Всичко това,обуславящо основания за прогласяване на нейната нищожност.Претендира присъждане на разноски. Ответната страна - министърът на земеделието и храните в открито заседание, чрез юрк. Царска моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и необоснована, а оспорената заповед оставена в сила. Заинтересованата страна – Северноцентрално държавно предприятие Габрово, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по жалбата. Заинтересованите страни – Териториално поделение „ДГС Сеслав“ [населено място] и Ловна дружина „Каменово“, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по жалбата. Съдът, като съобрази наличните в административната преписка и представените от страните писмени доказателства и взе предвид изразените от тях становища, намира за установено следното от фактическа страна: Предмет на оспорване е Заповед № РД 48-51/27.06.2018г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която „ на основание чл.25, ал.4 от Закона за администрацията и чл.10, т.1 от Закона за лова и опазване на дивеча и предложение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите , внесено с докладна записка с рег. индекс № ИАГ-11798/14.06.2018г., е изменена Заповед № РД 46-59/18.01.2001 г. на министъра на земеделието и горите, в частта относно т. 1-10-Б. Ловностопански комплекс „Коджа орман“, от Териториално поделение „Държавно горско стопанство Сеслав“ (ТП „ДГС Сеслав“) [населено място],както и със заповедта- върху цялата площ на ловностопански комплекс „Коджа орман”, от ТП „ДГС Сеслав“, се обособява дивечовъден участък (ДУ) с име и граници, както следва: „Б. Дивечовъден участък „Чатал кулак“ с обща площ 675,9 ха, в това число 643,7 ха горски територии и 32,2 ха земеделски територии, с граници: на север - начална точка най-северната част на отдел 93 на шосеен път гр. Глоджево - [населено място], от нея на изток по шосето до кръстовището с пътя [населено място] - [населено място]; на изток - от кръстовището в посока юг по шосеен път гр. Кубрат - гр. Разград до достигане на дере, намиращо се на пълен десен завой на пътя; на юг - по дерето до достигане южния край на отдел 230 и оттам в западна посока по черен път над лозята до най-южната част на язовир „Каменово"; на запад - от най-южната част па язовир „Каменово“, в северозападна посока по външната граница на гората, до най-южната част на отдел 93. От там по неговата западна граница до шосеен път гр. Глоджево - [населено място] и най-северната част на отдел 93 - начална точка. Посочено е в заповедта,че площите на ДУ „Чатал кулак” са определени съгласно действащия план за ловностопанските дейности на ТП „ДГС Сеслав“ от 2013 г. Горските територии обхващат следните отдели с номера и площи: 93- 183,3 ха; 215 – 29,7 ха; 216 – 52,2 ха; 217-73,3 ха; 218-66,8 ха; 219 – 61,9 ха; 220-48,1 ха; 221- 60,3ха и 230-68,4 ха. Като мотиви за издаването на заповедта е посочено, че с обособяването върху цялата площ на ловностопански комплекс „Коджа орман“ на ДУ „Чатал кулак“, съгласно чл. 10, т. 1 от ЗЛОД, ще се създаде по-голяма възможност за инвеститорски интерес и отдаване по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗЛОД на стопанисването и ползването на дивеча на юридически лица. По този начин ще бъдат привлечени инвестиции и ще има положителен ефект, свързан със създаване условия за увеличаване на дивечовите запаси, формирането им по пол и възраст и по-ефективно стопанисване и ползване на дивеча. Ще се осигурят и необходимите средства за правилното стопанисване на дивеча и повишаване приходите от ловностопанската дейност.“ Административната преписка е изпратена в цялост,вкл. е приложена и цитираната предходна Заповед № РД 46-1484/17.08.2001г. на МЗГ. Установява се,че производството по издаване на обжалваната заповед е инициирано по писмо с вх.№ РД-437/20.02.2018г. на Териториално поделение „ДГС Сеслав“ [населено място] до директора на Северноцентрално държавно предприятие [населено място], въз основа на което е изготвено предложение на Северноцентрално държавно предприятие [населено място] с рег.№ ИАГ-6003/21.03.2018г. и докладна записка с изх.№ ИАГ-11798/14.06.2018г. на изпълнителния директор на Изпълнителна дирекция по горите до министъра на земеделието и храните, за обособяване на ДУ„Чатал кулак“ върху територията на Ловностопански комплекс „Коджа орман“. С писмо с peг. № ИАГ-6754/29.03.2018 г. е изискано от СЦДП [населено място] да представи описание на границите на ДУ „Чатал кулак“, съгласно действащия ловоустройствен проект (план за ловностопанските дейности). С писмо с peг. № ИАГ -8645/27.04.2018 г„ СЦДП [населено място] е представило необходимата информация. С гореописаните се прави се предложение за обособяване на ДУ„Чатал кулак“ върху територията на Ловностопански комплекс „Коджа орман“ на основание чл.25, ал.4 от Закона за администрацията и чл.10, т.1 от ЗЛОД, на което основание е издадена и оспорваната в настоящото производство заповед на министъра на земеделието, храните и горите от 27.06.2018г. Съобразно заповед №РД 46-1484 от 17.08.2001г. ловностопанският комплекс „Коджа орман" е бил с площ от 629,2 ха, в т.ч. 604 ха горски фонд и 25,2 ха селскостопански фонд. При разглеждане на настоящия спор пред предходния съдебен състав са били допуснати и приети две СТЕ.Първата е дала заключение,че съгласно заповед №РД 48-51 от 27.06.2018 г., площта на новообразувания ловен участък „Чатал кулак" е 675,9 ха, в т.ч. 643,7 ха горски фонд и 32,2 ха селскостопански фонд. Със Заповед №РД 48-51 от 27.06.2018 г. се придават към дивечовъден участък „Чатал кулак" 68,4 ха от площта на отдел 230.Разликата между площите, съгласно заповед №РД 46-1484 от 17.08.2001г. и площта съгласно заповед №РД 48-51 от 27.06.2018 г., е 46,7 ха.Повторната СТЕ е дала заключение,че действително отнетата територия от отдел 230 на ЛСР Каменово за ДУ „Чатал кулак“ е 3 177 ха. Пред настоящия съдебен състав страните не са поискали тези вещи лица да бъдат изслушани ,поради което и по арг.от чл.200 ал.2 от ГПК не могат да бъдат анализирани от настоящия състав. При така установеното от фактическа страна,се налагат следните правни изводи: Заповед № РД 48-51/27.06.2018г. на министъра на земеделието, храните и горите ,е издадена на осн.чл.10 т.1 от ЗЛОД.С нея видно от диспозитива и по същество се създава нов ловно стопански район, а именно дивечовъден участък „Чатал кулак“ , разположен върху цялата площ на ЛСК „Коджа орман“ от ТП на „ДСГ Сеслав“ [населено място].В заповедта са описани конкретните граници на север,на изток,на запад и на юг,посочена е общата площ-675.9 ха в т.ч. 643.7х горски територии и 32.2 ха земеделски територии .Посочено е и,че горските територии обхващат следните отдели с номера и площи: 93- 183,3 ха; 215 – 29,7 ха; 216 – 52,2 ха; 217-73,3 ха; 218-66,8 ха; 219 – 61,9 ха; 220-48,1 ха; 221- 60,3ха и 230-68,4 ха.Както се цитира по-горе заповедта съдържа и ясни мотиви. В Глава втора на ЗЛОД „Организация на ловната площ и управление на ловното стопанство“ в Раздел първи „Организация на ловната площ „ в чл.6 и чл.7 ал.1 от ЗЛОД е регламентирано,че ловната площ на страната включва всички земи, гори и водни площи, които са обитавани от дивеч или в които има условия за съществуването му, извън населените места, определени с общи и подробни градоустройствени планове или с околовръстни полигони. Ловната площ на страната се разпределя на ловностопански райони независимо от фондовите граници и собствеността върху земите, горите и водните площи. В ал.5 на чл.7 от с.з. е предвидено,че ловностопанските райони са:1. ловностопански райони на ловните дружини по чл. 29; 2. ловностопански райони на държавни ловни стопанства;3.ловностопански райони на оградени площи;4. ловностопански райони на дивечовъдни участъци. Съгласно чл.10 ал.1 т.1 от ЗЛОД в редакцията действала към датата на издаване на оспорената заповед /ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) Министърът на земеделието, храните и горите или оправомощено от него длъжностно лице със заповед обособява: 1. дивечовъдните участъци и определя районите им в границите на държавните горски стопанства; От което следва,че оспорената заповед ,с която е образуван нов дивечовъден участък правилно е позована на чл.10 ал.1 т.1 от ЗЛОД. Ясно е и от цитираните по-горе норми,че дивечовъдните участъци са част от ловната площ на страната и представляват обособени територии,чийто райони са в границите на държавните горски стопанства. С разпоредбата на чл.4 ал.1 от ЗЛОД /в относимата редакция,а и при сега действащата/ законодателят установява правилото,че организацията на ловната площ, управлението на ловното стопанство и контролът по стопанисването на дивеча се осъществяват от министъра на земеделието,храните и горите. В конкретния казус министърът на земеделието,храните и горите е издал процесната заповед въз основа на внесен от ИАГ доклад ,в който са изложени мотиви за това,че ИАГ е постъпило предложение от директора ДГС Сеслав да бъде обособен дивечовъден участък „Чатал кулак“ на територията на ДГС Сеслав [населено място] в териториалния обхват на Северноцентрално държавно предприятие ДП [населено място] .Посочено е ,че ДДУ „Чатал кулак“ следва да обхване държавния ловностопански комплекс „Коджа орман“ на ДГС Сеслав при граници съгл.Заповед № РД 46-59/18.01.2001г с обща площ 629.2 ха горска територия и 25.2 ха земеделска територия.Приложен е и Протокол № СПДУ-УС-04 /20.02.2018 на Управителния съвет на Северноцентрално държавно предприятие ДП [населено място],видно от който е разгледано предложението на директора на взето решение в т.4 да се отправи искане от ДГС Сеслав да бъде обособен дивечовъден участък „Чатал кулак“ на територията на ДГС Сеслав [населено място] в териториалния обхват на Северноцентрално държавно предприятие ДП [населено място]. В цитираната докладна от директора на ИАГ /изх.№ ИАГ-11798/14.06.2018г,/ освен горизложеното е посочено и,че в ИАГ е постъпил сигнал от 26.04.2018г за възникнал спор между ръководствата на ТП“ДГС Сеслав „ и „Сдружение ловно-рибарско дружество „Сокол“ [населено място],за част от ЛСК „Коджа орман“ /сега Чатал кулак/,който спор е възникнал поради допусната техническа грешка в заповед №46-1484/17.08.2001г на МЗХГ с която са определени границите на ловно стопански район Каменово,граничещ с държавния ловно стопански район, касаещо отдел 211 –по цит.заповед явяващ се част от северната граница на ЛР Каменово,като същевременно този отдел се явявал на „километри от спорната граница“СЛРД Сокол твърдял,че сгрешеният номер на отдела е 211 ,а ТП ДГС Сеслав-отдел 511.Посочено е ,че в последните два лесоустройствени проекта /2005г и 2013г/ спорната площ е около 69 горски ха и 25 ха земеделски е била в границите на ЛСК Коджа орман.В тази връзка се предлага на министъра да издаде заповед по чл.10 т.1 ЗЛОД като бъде обособен дивечовъден участък „Чатал кулак“ върху цялата площ на ЛСК „Коджа орман“,с граници подробно описани. Последвало е издаване на оспорената заповед,в която освен гореизложеното са изложени и мотиви,/съдържащи се в мотивите на ИАГ / а именно,че с обособяването върху цялата площ на ЛСК Коджа орман на ДУ „Чатал кулак“ ще бъде създадена по-голяма възможност за инвеститорски интерес и отдаване по реда на чл.36 ал.1 ЗЛОД на стопанисваните и ползването на дивеча от юридически лица.Както и че ще бъдат създадени условия за увеличаване на дивечовъдните запаси,вкл. осигуряване на средства за ловностопанската дейност. По въпроса за нищожността на процесната заповед: В мотивите на решение №1976/19.02.2026г по адм.д.№ 9684/2025г на ВАС ,с което е обезсилено решение по адм.д.№ 1241/2023г на АССО и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав е прието ,че процесната заповед е индивидуален административен акт,в какъвто смисъл е била съдебната практика към момента на произнасяне на съда.В тази връзка безпредметно е обсъждане довода на ответника за това,че същата има характер на вътрешноведомствен акт. В законодателството няма легална дефиниция за понятието "нищожен административен акт", а има законово установени критерии за неговата законосъобразност. Критериите за нищожност на административния акт са изградени, както в правната теорията, така и в съдебната практика. Като критерии за нищожност в правната литература се посочва липсата на компетентност на органа, издал оспорения акт, неспазване на установената форма на акта, особено съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - акт, който е издаден без каквото и да е правно основание, или акт лишен от нормативна основа, основан на друг нищожен административен акт, или съдържащ предписание, което е престъпление или не може да бъде изпълнено. Съдебната практика, в преобладаващата си част възприема част от изложените доктринални критерии - липса на компетентност и липса на форма като основания за прогласяване на нищожността на оспорения акт. Изолирани са съдебни актове, които са възприели нищожност на акта, поради толкова съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, че не могат да породят правни последици . Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: 1) Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; 2) Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление; 3) Съществените нарушения на административно-производствените правила са основания за нищожност, също само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липса на кворум); 4) Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност на посоченото основание; 5) Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Т.е освен при липса на компетентност,нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че изначално, от момента на издаването му, не поражда правните последици, към които е насочен. При така обсъдените предпоставки за нищожност на адм.акт,настоящият съдбен състав приема, че по отношение на оспорваната заповед така изброените отсъстват. Заповедта е издадена от компетентния съгл.чл.10 т.1 ЗЛОД орган,а именно министъра на земеделието,храните и горите ,който със заповед обособява дивечовъдните участъци и определя районите им в границите на държавните горски стопанства.Заповедта е издадена в предписаната от закона писмена форма,посочено е правното основание на което е издадена,съдържа ясни фактически обстоятелства и мотиви.Заповедта е съобразена и с разпоредбата на чл.7 ал.6 /в относимата редакция/ на ЗЛОД,съобразно която границите на ловностопанските райони се определят по трайни теренни форми и съоръжения, съобразени със землищните граници, и се утвърждават със заповед на министъра на земеделието, храните и горите по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите.Вкл. и ал.7 от с.з. уреждаща промяна на границите между ловностопанските райони на държавните ловни стопанства и дивечовъдните участъци и на ловните сдружения,които също се правят от министъра на земеделието, храните и горите по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. Несподелими са доводите на оспорващия за това,че процесната Заповед№ РД 48-51/27.06.2018 г. страда от пороци с такава интензивност, че я нравят правно нищожна,тъй като тя няма реално съществуващ и индивидуализируем предмет и е правно неизпълнима.Напротив ,заповедта съдържа конкретно описание на площта и границите на образувания ДУ, както по трайни теренни форми, съобразени със землищните граници и,така и с ловоустройствените проекти от 2005г и 2013г .настоящият съдебен състав приема,че случая евентуалното наличие на неточност на площта/признато и в докладната записка на директора на ИАГ/ ,то същото не се явява в такава степен,която да не може да даде определеност на територията на ДУ „Чатал кулак“ респ. на акта.Неоснователни са и твърденията за наличието в заповедта на вътрешни противоречия, изключващи правното и действие,напротив с нея може да се установи коя точно територия е предмет на разпореждането,както съдът описа по-горе заповедта съдържа ясно и подробно описание на площта и границите на ДУ. По отношение твърдението на жалбоподателя за нищожност на оспорената заповед ,която представлявала привидно упражняване на компетентност,съдът намира същото за неоснователно и недоказано,поради липсата на каквито и да било доказателства даващи основание за подобен извод или съмнение. Предвид изложените съображения ,съдът намира,че оспорената заповед не страда от порок нищожност,поради което жалбата следна да бъде отхвърлена. Ответникът не е обективирал искане за присъждане на разноски в настоящото производство,поради което съдът не дължи произнасяне. Водим от изложените съображения съдът