Решение № 409 от 4.5.2023 г. на Районен съд - Бургас по дело № 878/2023 г.

Производството по делото е висящо пред РС Бургас за втори път, след като с Решение № 189/22.02.2023 по канд № 116/2023г. на БАС с отменено Решение № 1100/30.11.2022г.по анд № 1864/2022г.на БРС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС Бургас. Делото е образувано въз основа на жалба от „•••“ ООД, ЕИК ••• със седалище и адрес на управление: •••, ул. ••••, представлявано от Н.С.Н. - управител против НП № 621901- F635780/04.01.2022 г., на директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Бургас, оправомощена със Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149 от 25. 08. 2020 г., с което за нарушение на чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 178 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“, в размер на 500 лв. С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление. Счита, че актосъставителя няма компетентност, НП било издадено при нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Дружеството не било регистрирано по ЗДДС, тъй като не било достигнало необходимия оборот, а преди започването на дейност – търговия с месо и месни продукти подава заявление за регистрация по ЗДДС. Ако били знаели, че за платени за реклама във ••• 400 лева трябва да се регистрира по ЗДДС, би го направило. Моли да се прецени, че е налице разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован не изпраща представител. За Административнонаказващия орган, редовно призовани, се явява юрк. Ч., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление, претендира разноски. Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 05.05.2022 г., а жалбата е депозирана на 17.05.2022г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган съгласно заповед ЗЦУ - 1149/25.08.2020, а АУАН - съставен от оправомощено за това лице – старши инспектор по приходите в ЦУ на НАП в съответствие с разпоредбата на чл. 193 ЗДДС, поради което и възраженията в тази насока не са основателни. Св. Р. М. извършила проверка по повод подадено заявление от „•••“ ООД за регистрация по ЗДДС по реда на чл. 100, ал. 1 ЗДДС. По искане за представяне на документи била извършена проверка и се установило, че „•••” ООД, с ЕИК по БУЛСТАТ ••• не подало в установения срок по чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС, заявление за регистрация по същия закон (не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък) в ТД на НАП Бургас, Дирекция „Обслужване”, с адрес: гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 26, ет. 1 или по електронен път. Мястото за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС за всяко регистрирано в ТД на НАП Бургас лице, е в сградата на ТД на НАП Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 26, ет. 1 или по електронен път. „•••” ООД подало Заявление за регистрация по ЗДДС, с вх. № 023912103535981/09.11.2021 г. на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС-регистрация по избор за лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от същия закон и деклариран реализиран облагаем оборот в размер на 11439.45 лв. (съгласно приложена към заявление за регистрация Справка за реализиран облагаем оборот), прието и вх. в ТД на НАП Бургас, дирекция „Обслужване“. Възложена била проверка за установяване наличие на основания за регистрация по реда на чл. 100, ал. 1 от ЗДДС с Резолюция № 022692103539888/09.11.2021 г. За целите на проверката, на 09.11.2021 г. на представляващия Н.С.Н. било връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице. Св. М. констатирала, че „•••” ООД извършва независима икономическа дейност-посреднически услуги при продажба на недвижими имоти, продажба на месо и месни продукти и е получател на услуги, с основен контрагент •••. Представена е Фактура № FBADS-347-101412485/01.06.2021. като плащане е било извършено по банков път на 01.06.2021г. Данъчното събитие за „•••” ООД настъпило на 01.06.2021 г. Срокът за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС бил до 25.05.2021 г. включително-7 дни преди 01.06.2021 г. „•••” ООД няма регистрация по реда на чл. 97а от същия-закон и подава заявление за регистрация по ЗДДС на 09.11.2021 г., на основание чл. 100, ал. 1 от същия закон. Възложената проверка приключила с издаването на Акт за регистрация по ЗДДС № 020422103671135/19.11.2021 г. с подробни констатации отразени в Приложение № 1, неразделна част от Акт за регистрация по ЗДДС № 020422103671135/19.11.2021 г., връчени по електронен път на 22.11.2021 г. На 24.11.2021 г. на „•••” ООД чрез представляващия Н.С.Н. е връчена Покана за съставяне на Акт за установяване на административно нарушение, с изх. № 3671135/19.11.2021 г. На 24.11.2021г. е съставен АУАН с което е прието, че е налице нарушение на чл. 97а, ал. 4 ЗДДС, който е връчен на представител на дружеството като няма данни да е подадено възражение. На 04.01.2022г. е издадено и обжалваното наказателно постановление като на дружеството е наложена на основание чл. 178 ЗДДС имуществена санкция в размер на 500 лева. Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства. Според този състав АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в рамките на техните правомощия, отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, спазени са предвидените в чл. 34 ЗАНН срокове като със съдебно решение по канхд 116/2023г. на БАС този въпрос е разрешен и е прието, че тримесечният срок започва да тече от 19.11.2021г., когато е приключила възложената проверка във връзка с регистрацията и към датата на съставяне на АУАН не е изтекъл. Съгласно чл. 97а, ал. 1 ЗДДС на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя п о чл. 82, ал. 2. Съгласно ал. 4 на същата разпоредба за лицата по ал. 1 и 2 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че дружеството жалбоподател е било получател на услуга от контрегент от ЕС, към което е извършило плащане. Според чл. 82, ал. 2 ЗДДС при доставка на услуги, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката. Такъв е именно настоящият случай, тъй като дружеството- жалбоподател е данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДДС - търговец, регистриран в Република България, извършващ независима икономическа дейност, и е получател по договор за доставка на услуги от данъчнозадължено лице със седалище в Ирландия. Чл. 97а, ал. 4 ЗДДС предвижда, че за лицата по ал. 1 и 2 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък. С оглед посоченото и предвид данните от процесната фактура услугите, предоставени от ирландското дружество са с място на изпълнение на територията на страната. За предоставените услуги на данъчнозадълженото лице от ЕС за жалбоподателя са били налице основания за регистрация в срока по чл. 97а, ал. 4 ЗДДС, а именно в срок до 25.05.2021 г. Несъмнено се доказа, че дружеството не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в законоустановения срок. С бездействието си дружеството жалбоподател е осъществило от обективна страна състав на нарушение по чл. 97а, ал. 4 ЗДДС. Нарушението е формално и е довършено с неподаването на декларацията в срок. Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице, не следва да се обсъжда субективната страна на нарушението, тъй като административнонаказателната отговорност на юридическите лица е обективна и безвиновна. Само за пълнота следва да се посочи приетото в Решение № 848 от 02.05.2019 г. по к. адм. н. д. № 411/2019 г. на XVI състав на Административен съд – Бургас, което становище следва да се възприеме: „…Регистрацията по реда на чл.97а от ЗДДС е самостоятелна и не зависи от това дали има извършена доброволна такава по чл.100 от ЗДДС. Тя не обхваща всички видове регистрации по ЗДДС, а е само по отношение на доставките на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя. При настъпването на основания за другите видове задължителна регистрация или регистрация по избор, то данъчно задълженото лице има задължение за подаване на съответното заявление за регистрация и то в законовите срокове, с ъ гл а с н о чл.97а, ал.5 от ЗДДС. Обстоятелството, че при регистрация по чл.96 от ЗДДС (достигнат оборот) или по чл.100 от ЗДДС (по желание), лицето се счита за регистрирано и за ВОП и за дистанционни продажби и за доставки на услуги, при които данъкът е изискуем от получателя, не означава, че общите и специалните регистрации са еднакви, респективно, че регистрирано по чл.97а от ЗДДС лице има всички права и задължения на лице, регистрирано по чл. 100 от ЗДДС. Съгласно чл.70, ал.4 от ЗДДС няма право на приспадане на данъчен кредит лице, регистрирано по реда на чл.97а от ЗДДС. Според нормата на чл.113, ал.9 от ЗДДС данъчно задължени лица, които са регистрирани по реда на чл.97а нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури. От цитираните текстове на закона следва, че лице което е регистрирано по ЗДДС на основание чл.97а от ЗДДС начислява ДДС за извършваните от него услуги на дружества, установени на територията на други страни-членки, но нямат право нито да начисляват ДДС за другите си сделки, нито да упражняват право на данъчен кредит, т.е. по отношение на всички останали сделки те действат като нерегистрирани по ЗДДС лица. Следователно неизпълнението на задължението за подаване на заявление за регистрация по реда на чл.97а от ЗДДС винаги изпълва състава на административно нарушение, а последваща регистрация по желание (по реда на чл.100 от ЗДДС) не представлява изпълнение на това задължение. Ето защо, подаденото четири месеца по-късно заявление за регистрация по реда на чл.100, ал.1 от ЗДДС, не би могло да доведе до изпълнение на задължението за подаване на заявление за регистрация по чл.97а, ал.1 от ЗДДС, съответно до отпадане на административнонаказателната отговорност на дружеството за неговото неизпълнение...” Административнонаказващият орган законосъобразно на основание чл. 178 ЗДДС е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл. 97а, ал. 4 ЗДДС. Санкционната норма предвижда имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв. В процесния случай е наложена имуществена санкция в минималния законоустановен размер, с оглед на което отсъстват предпоставки за намаляване размера на административното наказание. Съдът прие, че в случая не става дума за маловажен случай на нарушение и не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН. Процесният случай на извършено административно нарушение на чл. 97а, ал. 4 ЗДДС не се различава от други случаи на нарушения от същия вид. Заявление за регистрация по ЗДДС е било подадено на друго основание и значително след срока по чл. 97а, ал. 4 ЗДДС. Нарушението засяга фиска, важни обществени отношения, свързани с данъчното облагане на задължените п о ЗДДС лица и гарантиране на събираемостта на дължимия данък в републиканския бюджет на страната. Предвид изложеното наказателно постановление следва да бъде потвърдено. Съгласно на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към АПК, който пък от своя страна за неуредените в чл. 143 АПК случаи препраща към ГПК. В случая наказателното постановление се потвърждава и право на разноски има само наказващия орган, който претендира разноски за юрисконсулт и следва да се присъдят разноски на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ съобразно фактическата и правна сложност на делото в размер на 80 лева. Предвид гореизложеното Бургаският районен съд