Решение № 18 от 17.1.2018 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 304/2017 г.

Р Е Ш Е Н И Е гр. Кърджали, 17. 01.201 8 г. В ИМЕ ­ ТО НА НА ­ РО ­ ДА Административен съд - Кърджали в публично заседание на двадесети декември две хиляди и седем на де с ета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ МАРИЯ БОЖКОВА при участието на секретар я Мелиха Халил, като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. д. № 304 по описа на КАС за 2017 г., и за да се произнесе взе предвид следното: Делото е образувано по протест от Д. Д. - зам. окръжен прокурор при ОП - Кърджали против разпоредбата на чл.19, т.4 от Наредба за реда за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Джебел, приета с Решение №149/30.01.2009 г. на ОбС Джебел. В протеста са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения текст, като противоречащ на разпоредбата на чл.64, вр. с чл. 11 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Оспорващият счита, че с процесната разпоредба, заплащането на такса за битови отпадъци е възложено в тежест на наемателите на общински имоти, макар тези лица да не попадат в кръга, определен в чл.11 от ЗМДТ. По отношение на лицата, ползващи общински имоти, по силата на учредено право на ползване, в протеста се сочи, че тази хипотеза е уредена в чл.11, ал.3 ЗМДТ, и е възпроизведена в чл.19, т.2 от общинската наредба. По горните съображения се иска отмяна на оспорения текст на общинската наредба. Претендират се и направените по делото разноски. Ответникът – Общински съвет Джебел, не взема становище по оспорването. Съдът, като взе предвид събраните по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: С Решение №149/30.01.2009 г. на Общински съвет Джебел, на основание чл.21, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, във вр. с чл.9 от ЗМДТ, е приета Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Джебел. Решението е прието при необходимия кворум и мнозинство, с 21 гласа „за“, от присъствалите на заседанието 21 общински съветника /при общ брой на общинските съветници - 21/. След проверка на оспорения административен акт, съобразно чл. 168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи: Оспорването е допустимо. Протестът е подаден от прокурор, който съгласно чл.186, ал.2 АПК разполага с правомощието да оспори пред настоящия съд процесния текст на наредбата, приета от ОбС Джебел, като това оспорване, според чл.187, ал.1 от АПК, не е ограничено със срок. Общинската наредба е приета от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма. Общинският съвет е орган на местното самоуправление, определящ политиката за изграждане и развитие на общината, във връзка с осъществяването на дейностите от местно значение, както и на други дейности, определени със закон. В изпълнение на правомощията си по чл. 21, ал.2 от ЗМСМА общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Съгласно чл. 8 от Закона за нормативните актове, общинският съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Наредбата е приета на основание чл.9 ЗМДТ, по силата на който, о бщинският съвет е оправомощен да приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. При приемането на наредбата обаче, съдът констатира съществено нарушение на процесуалните правила. Съгласно чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове /ЗНА /, приложим по силата на препращащата норма на чл. 80 от АПК, преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната община и/или общински съвет, заедно с мотивите, съответно доклада. Срокът за предложения и становища по проектите, публикувани за обществени консултации по ал. 3, е не по-кратък от 30 дни. При изключителни случаи и изрично посочване на причините в мотивите, съответно в доклада, съставителят на проекта може да определи друг срок, но не по-кратък от 14 дни /чл.26, ал.4 ЗНА/. В случая, въпреки дадените указания, по делото не се представиха доказателства, проектът на общинската наредба, заедно с мотивите, съответно доклада, да е бил публикуван на интернет страницата на Община Джебел, в изпълнение на изискването на чл.26, ал.3 ЗНА. Последното задължение е императивно и има за цел - гарантиране принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, а неизпълнението му води до процесуално нарушение, опорочаващо акта до степен, налагаща отмяната му в оспорената част. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорения текст на чл.19, т.4 от общинската наредба, е приет при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, налагаща отмяната му. Отделно от изложеното, съдът намира, че оспорената разпоредба противоречи и на материалния закон, по следните съображения: Предмет на настоящото производство е законосъобразността на разпоредбата на чл.19, т.4 от Наредба за реда за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Джебел, с която е предвидено за общински имоти, ползвани или наети от други лица /извън посочените в чл.19, т. 1-3 – собственика на имота, ползвателя-при учредено право на ползване, както и концесионера, при предоставена концесия/, таксата за битови отпадъци да се заплаща от общината, за сметка на наемателя, съответно на ползвателя. Видно от съдържанието на оспорената разпоредба, последната възпроизвежда отменения текст на чл.64, ал.2 ЗМДТ /отм., ДВ бр. 119 от 2002 г., в сила от 1.01.2004 г./. Съгласно действащата разпоредба на чл. 64 от ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл. 11 от същия закон. Според чл.11 ЗМДТ, задължени лица са: собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти; собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот; ползвателят - при учредено вещно право на ползване; концесионерът-при учредена концесия; лицето на което е предоставен за управление общински или държавен имот. Т.е, таксата за битови отпадъци е задължение, установено със закон и се дължи от лицата, предвидени в ЗМДТ. Наемателите и ползвателите на общински имоти, не попадат в нито една от хипотезите на задължените лица, посочени в текста на чл.11 ЗМДТ, към който препраща чл.64 от с.з. При тълкуване на оспорената разпоредба, във връзка с чл.19, т.2 от общинската наредба, става ясно, че чл.19, т.4 касае ползватели, извън кръга на лицата, посочени в чл.19, т.2, с надлежно учредено вещно право на ползване, които са задължени лица и по силата на чл.11, ал.3 от ЗМДТ. От изложеното следва, че в нарушение на правилото на чл.8 ЗНА - обществени те отношения с местно значение да бъдат уреждани съобразно нормативните актове от по-висока степен, с оспорения текст на наредбата, недопустимо и в нарушение на чл.64, вр. чл.11 от ЗМДТ, на практика е разширен кръгът на лицата, задължени да плащат ТБО. Следва да се отбележи също, че с договорите за наем на общински имоти, не се предоставят вещни права на ползване, по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ. Последните нямат характер и на такива по предоставяне на имот за управление, по смисъла на чл.11, ал.5 ЗМДТ. Според чл.228 ЗЗД, наемното правоотношение включва предоставянето на вещ за временно ползване срещу възнаграждение, като за разлика от ползвателя с учредено вещно право на ползване, наемателят, по силата на чл.232 ЗЗД, покрива за своя сметка единствено разходите, необходими за обикновеното потребление на вещта, като заплащането на таксата за битови отпадъци, не е част от тези задължения. В случаите на предоставяне под наем на имот, в т.ч. и общински, задължен по силата на чл.64, вр. с чл.11 ЗМДТ, е собственикът на имота, като е недопустимо с общинска наредба, в разрез със установените в закона правила, да се дерогира това правило. Няма забрана, страните по договор за наем да договорят наемателят да възстанови, внесената от собственика такса за битови отпадъци. Последното обаче е в сферата на гражданските правоотношения и зависи от волята на страните по договора. При така констатираното съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и несъответствието с предвиденото в закона, настоящата инстанция счита, че оспорената разпоредба на чл.19, т.4 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Джебел, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. При този изход на делото, в полза на ОП Кърджали следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за внесена такса за обява в ДВ, в размер на 20 лв., платими от ответника. Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Административен съд Кърджали