Решение № 24 от 15.1.2026 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 1559/2024 г.

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на “Юробанк България „АД –ищец по гр.д. № 2435/2023 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 1178/11.06.2024 год.постановено по същото дело ,с което е отхвърлен предявения от въззивника установителен иск против К. А. А. от гр. ••• за установяване между страните ,че ответницата дължи на ищцовата банка следните суми съобразно извлечение от счетоводните книги на банката ,обективиращо задължение по сключен договор за потребителски кредит от 08.06.2020 г. ,а именно : сумата 10183,33 г.-главница ,ведно със законната лихва върху нея от подаване на заявлението -23.09.2022 г. до окончателното й изплащане;сумата от 652,90 лв. –възнаградителна лихва за периода от 08.12.2021 г. до 22.06.2022 г.;сумата 528,42 лв.-обезщетение за забава за периода от 08.01.2021 г. до 04.09.2022 г;сумата 87,95 лв. –такси по чл. 2 ал. 2 и чл. 5 т.2 от договора и сумата от 60 лв.-разноски по извънсъдебно събиране на вземанията ,за които суми е ездадена заповед за ипълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6057/2022 г. по описа на РС-Бургас . Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано. На първо място се сочи ,че неправилен е изводът ,че по делото не били представени доказателства ,че ответницата К. А. е наследник на починалия първоначален кредитополучател по процесния договор – А.А..Напротив – такова доказателства било представено от въззивника още при образуване на заповедното производство.В случая банката е представила извлечение от счетоводните книги ,със завишена материална доказателствена сила,в което се съдържат данни ,че първоначалният кредитополучател по договора е починал и че негов законен наследник е ответницата К. А. . Процесуален пропуск на първоинстанционния съд е да инициира процедура по чл. 51 ал. 1 ЗН в рамките на образуваното пред него исково производство –ако съдът е преценил ,че ищецът не е представил необходимите доказателства,установяващи правоприемството между починали длъжник и ответницата ,то е следвало да инициира охранителната процедура по чл. 51 ал. 1 ЗН с цел да установи по категоричен начин дали ответникът приема наследството на своя наследодател .В самия отговор по чл. 131 от ГПК има искане от страна на ответника за стартиране на такава процедура ,като не се възприема становището на съда ,че единствено ищецът имал интерес от стартирането на процедурата .Това е процесуелен пропуск от страна на съда ,като в нарушение на съдебното начало е пропуснал да събере по служебен път сведения за смъртта и наследниците на починалия А.А.-защото е можел съгл. разпоредбите на Наредба № 14 от 18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне на достъп на органите на съдебната власт да използва предоставения му достъп до регистъра на населението –НБД“Население“,като по този начин щеше по официален ред да установи удостовереното в извлечението по чл. 417 т.2 ГПК обстоятелство ,че ответникът е езидствен законен наследник на починалия длъжник . Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново,с което се уважат изцяло исковите претенции.Не се сочат нови доказателства и обстоятелства по делото. Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт . Въззимаемият ответник по делото в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения. Сочи се ,че съдът е обсъдил всички възражения на ответната страна , наведени отново във въззивната жалба . Подчертава се ,че съдът изрично е дал указания на ищеца да представи доказателства за родствените връзки между кредитополучателя и ответницата ,каквито не са били представени ,като изрично в определението си по чл. 140 от ГПК е указал ,че ищецът не сочи доказателства и не са били ангажирани по делото такива .Освен това ,оспорва се твърдението за процесуални нарушения във връзка с иницииране на процедурата по чл. 51 ал. 1 ЗН ,като се сочи ,че съдът не е длъжен да инициира такава процедура служебно .В случая заинтересованото лице е именно ищцовото дружество ,а съдът няма задължение служебно да инициира процедурата .Не липсата на справка от НБД е станала причина за отхвърляне на иска , а това ,че по делото не са събрани доказателства ответницата да има качеството на законен наследник на длъжника и в случай ,че има такова качество –доказателства ,установяване факта на приемането на наследството - изрично по реда на чл. 49 ал. 1 , или мълчаливо по смисъла на ал. 2 на чл. 49 ЗН . Моли се за потвърждаване на решението . Също не се сочат нови доказателства . След преценка на събраните поделото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното : Предявени са били обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.415, ал.3, вр. ал.1, т.3 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл.9 от ЗПК и чл.86 от ЗЗД. Видно от приобщеното ч. гр. д. № 6057/2022 г. по описа на БРС е ,че съдът е издал в полза на ищеца заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на установителния иск. Тъй като заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, то с разпореждане от 15.03.2023г. заповедният съд е спрял допуснатото предварително изпълнение по заповедта на основание чл.415, ал.2 ГПК, като е уведомил заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск относно вземането си на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. Искът е предявен в законоустановения месечен срок. По делото не е спорно, а и от доказателствената съвкупност се установява по безпротиворечив начин, че между ищеца “Юробанк България” АД и кредитополучателя А.О.А. е възникнало валидно заемно правоотношение по силата на договор за кредит за потребителски кредит, с чиста стойност на предоставените в заем парични средства от 12108.80 лв. Следва да се приеме, че доколкото страните не оспорват изявленията за сключване на договора, вкл. и реалното предоставяне на заемната сума, то е налице валидно правоотношение по договор за кредит. Районният съд е приел ,че от постигнатите между страните уговорки в договора не се установява същият да е сключен при Общи условия, като представените такива с исковата молба не носят подписа на кредитополучателя и в качеството им на неподписани частни документи не могат да се противопоставят на ответницата. В подкрепа на този извод е и клаузата, обективирана в чл.17 от договора, в който изрично е регламентирано, че неразделна част от договора се явяват единствено искането за отпускане на кредит и погасителния план към същия. Няма спор по делото, а и се установява от назначената ССчЕ, че предоставената в полза на кредитополучателя заемна сума е изцяло усвоена. Видно от заключението ,кредитополучателя не е издължил свои изискуеми задължения за лихва и главница в общ размер на 3238, 92 лв. Безспорно е, че към датата на изготвяне на уведомлението да ответницата, кредитополучателят се е намирал в просрочие съгласно чл.14 от договора, поради което е възникнало потестативното право на банката да обяви дълга за изцяло предсрочно изискуем. Видно от съдържанието на уведомлението по 'чл.60 ЗКИ, ищецът е адресирал същото до ответницата, в качеството й на законен наследник, което показва, че е бил наясно със задълженията, произтичащи от чл.84 от ЗЗД,според което ищецът има задължение да изпрати уведомление до наследниците с покана, указваща 7-мо дневен срок за плащане на просрочените вноски, което е основание за изпадане в забава. В разглеждания случай съдът е счел ,че ищецът не е представил доказателства относно родствената връзка на ответницата с кредитополучателя по заема, въз основа на които може да се обуслови извод, че същата има качеството на законен наследник и отговаря за неговите задължения. Не са били наведени твърдения, респ. представени доказателства и относно факта и датата на смъртта на наследодателя, респ. не може да се направи извод, че така изпратената от ищеца покана е произвела действието си и е поставила в забава ответницата по делото, именно в качеството й на наследник на кредитополучателя. Независимо от горното,районният съд е направил извод ,че ответницата не се явява материалноправно легитимирана да отговаря по така предявения иск и на още едно основание: Съгласно трайната практика на ВКС, за да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения е необходимо те да са приели наследството. С откриване на наследството наследниците придобиват правото да получат наследственото имущество. То не преминава по право към тях. При откриване на наследството за наследниците възниква правото да го приемат. С приемането му те го придобиват. Съгласно разпоредбата на чл.48 от Закон за наследството, същото се придобива с приемането му. Приемането е едностранен акт, с която наследникът изявява волята си да го придобие. С него се определят отношенията между наследниците помежду им и между тях и третите лица, които са били в имуществени отношения с наследодателя. Съдът е посочил ,че в закона за наследството е предвидена възможност наследникът да бъде заставен да се произнесе по въпроса за приемане на наследството. Съгласно чл.51, ал.1, изр. 1 ЗН по искане на всеки заинтересован, районния съдия може да определи на наследника срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Преди да определи този срок, съдът призовава наследника и ако той се яви, го изслушва по въпроса. Според чл.51, ал.1, изр. 2 ЗН, когато има заведено дело срещу наследника, което не може да се движи, тъй като той не се е произнесъл, дали ще приеме наследството, съдът му определя срок да заяви, дали приема наследството или се отказва от него, само по искане на заинтересована страна по делото. Такава заинтересована страна е ищеца, тъй като той има интерес да установи безспорно, кои са приелите наследството наследници на лицето, с което той има правен спор или спрямо което иска да установи правата си. Ако наследникът не отговори в срока по чл.51, ал.1 ЗН, тъй губи правото да приеме откритото в негова полза наследство- чл.51, ал.2 ЗН. Касае се за преклузивен срок, който нито спира, нито може да се прекъсне с изтичането на който се погасява самото субективно право на наследника.Следвайки горните постановки по приложението на закона, районният съд е оставил без уважение искането на особения представител на ответницата да бъде открито производство по чл.51 ЗН спрямо ответницата, тъй като същата не разполага с правен интерес от подобно искане, а съгласно чл.51, ал.1, изр. 2 ЗН, съдът няма служебно задължение дори при настъпила смърт в хода на гражданския процес да дава указания за приемане или отказ от наследство. В заключение първостепенният съд е приел, че тъй като по делото не са събрани данни ответницата да има качеството на законен наследник на кредитополучателя, а в случай, че има такова качество – доказателства, от които да се установи факта на приемане на наследството от ответницата изрично по реда на чл.49, ал.1 ЗН или мълчаливо по смисъла на чл.49, ал.2 ЗН, то ответницата не се явява материалноправно легитимирана да отговаря за задължението на кредитополучателя, произтичащо от процесния договор за заем. При липса на доказателства за настъпило наследствено правоприемство между ответницата и кредитополучателя съдът е намерил за безпредметно да бъдат обсъждани възраженията на особения представител касаещи нищожността на процесния договор за кредит, поради противоречие със ЗПК и ЗЗП. С оглед на гореизложените доводи, предявените от ищеца претенции като неоснователни и недоказани са били отхвърлени от районния съд . Решението е правилно . Възразява се във въззивната жалба ,че неправилен бил извода на съда ,че по делото не били представени доказателства ,че ответницата е законен наследник на починалия първоначален кредитополучател А.А.-такова доказателство било представеното още в заповедния съд извлечение от сметките на банката по чл. 417 т. 2 ГПК,в което се съдържали данни ,че първоначалният кредитор по договора е починал и законен наследник е именно ответницата .Освен това се твърди ,че процесуален пропуск на съда е било да инициира процедура по чл. 51 ал. 1 ЗН в рамките на образуваното пред него исково производство ,както и да събере по служебен път в рамките на правомощията му информация относно смъртта на А.А.. Възраженията са неоснователни : Първоинстанционният съд изрично е указал на ищеца /с определението си по чл. 140 от ГПК/да представи доказателства за родствената връзка между ответницата и кредитополучателя ,което не е сторено от него . Съдът няма задължение да инициира процедура по чл. 51 ал. 1 ЗН в рамките на настоящото производство /което подробно е обяснил в решението си /.Същото се касае и до обвиненията за процесуално нарушение ,доколкото не е направена справка в НБД“Население „ за датата на смъртта на кредитополучателя и за неговите наследници.. Както е посочил районният съд ,н аследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Наследник, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство. За да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения, е необходимо, съгласно чл. 60 от ЗН, те да са приели наследството. Наследството се приема по указания в чл. 49 от ЗН ред – изрично с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, което се вписва в особена за това книга, както и мълчаливо - чрез извършване на действие, което несъмнено предполага намерението на наследника да приеме наследството /конклудентни действия/.Според разясненията, дадени в т. 14 на ППВС № 4/1964 г. на ВС, мълчаливо приемане е налице, когато от действията на наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството. Според чл. 51 отЗН по искане на всеки заинтересован районният съдия, след като призове лицето,което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството.Изявлението на наследника се вписва в книгата, предвидена в чл. 49, ал. 1 от ЗН. В случая банката е инициирала производство по чл. 51 ал. 1 ЗН /образувано е било ч.гр.д. № 7984/2024 г. по описа на БРС /,но молбата е била отхвърлена . Освен всичко друго следва да се посочи ,че съгласно задължителните разрешения, дадени в ТР № 4/18.6.2014 г. на ОСГТК на ВКС - т. 18, целия кредит става предсрочно изискуем след получаването от длъжника на волеизявлението на банката, че с оглед настъпването на договорните факти и обстоятелства упражнява правото си да обяви целия кредит за предсрочно изискуем – дори и когато е постигната предварителна уговорка че предсрочната изискуемост и без уведомление до длъжника. Волеизявлението следва да е получено от длъжника преди депозирането на заявлението за издаване на заповед.В случая липсват данни ответницата като наследник на кредитополучателя да еполучила съобщение за задължението към банката ,което е още едно основание за отхвърляне на установителната претенция на банката . Като има предвид горното Бургаският окръжен съд