Решение № 2603 от 9.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 8864/2025 г.

Административно наказателно дело № 20251110208864 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „•••“ КД, ЕИК •••, срещу Наказателно постановление (НП) № 826624-F809720/13.05.2025 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – София, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на дружеството жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1240,28 лева /634,15 евро/ на основание чл. 278б, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) за нарушение на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК. В жалбата са изложени твърдения, че обжалваното НП е незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон и нарушение на административнопроизводствените правила, което обуславяло отмяната му. Сочи се, че констатацията на органите по приходите била невярна и се излага, че не са били извършвани измервания на стоката. Счита, че санкцията по чл. 278б, ал. 4 от ДОПК се явявала неприложима при установена отрицателна разлика между декларираното и превозваното. Сочи, че в НП липсвало описание на нарушението, тъй като не било описано как е било проследено съответствието, което нарушавало правото на защита на лицето. Твърди се позоваване в АУАН и НП на фактура, която била издадена след датата на проверката. Сочи се, че липсвало каквото и да е описание на вида и характеристиките на стоката, което обуславяло неяснота как е преценено, че се касае за стока с висок фискален риск. Излага тълкуване на разпоредбата на чл. 127и от ДОПК и счита, че в случая не е налице извършено нарушение. Твърди, че в АУАН не била посочена връзката на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК с конкретната разпоредба на чл. 278б от ДОПК. Сочи, че АУАН е издаден в присъствието на свидетел, който не е присъствал при извършване на нарушението въпреки наличието на свидетели, които да са присъствали при установяване на нарушението. Навежда още, че санкциите са несъвместими с принципа на пропорционалността. Моли съда да отмени обжалваното НП. В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. В. В., която в хода по същество излага, че превозваната стока била помалко количество от предварително декларираното, която констатация била невярна, тъй като в Протокол № 1, съставен на ГКПП не се виждало да са извършвани измервания, годни да обосноват тази констатация. Счита, че при отрицателна разлика санкцията би била неприложима, тъй като данъчната основа на установените при проверката стоки би била помалка от предварително декларираните, което било пречка за ангажиране на отговорността на дружеството. Отново обръща внимание, че фактурата, на базата на която е било определено количеството, е с дата след извършване на проверката на ГКПП. Поддържа и изложените в жалбата възражения. Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. М. П., която в хода по същество сочи, че ДОПК уреждал нарушението като неверни данни, без да уточнява дали разликата в теглото трябва да е положителна или отрицателна, а високият размер на наказанията от 40 % от данъчната основа, водел до извода за тежестта на засегнатите обществени отношения. Счита, че нарушението е описано по ясен начин, а дружеството жалбоподател е било системен нарушител. В реплика адв. В. обръща внимание на съда относно практиката на СЕС. Сочи и че не всяка стока по код на номенклатурата представлява стока с висок фискален риск, а АУАН и НП не посочвали вида и стойността на стоките, както и не съдържали данни за фактическо измерване. Счита за нарушен принципа на пропорционалност доколкото за едно и също нарушение е наложено обезпечение, поискана е банкова гаранция и е наложено административно наказание. Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 05.12.2024 г., в 07:30 ч., била извършена проверка на ГКПП- Видин - Дунав мост 2, на МПС марка „Волво“, с рег. № •••, управлявано от VICTOR-CONSTANTIN PLAI, като било установено, че се превозва стока за дружество „•••“ КД с ЕИК •••, включена в списъка на стоки с висок фискален риск (СВФР). Превозът на стоката бил осъществяван от Румъния за България от превозвача „S.C. AVICARVIL S.R.L.“ с ЕИК •••. В хода на проверката водачът представил Уникален номер на превоза (УНП) за транспорта на стоките - № 2024120410803. Органите по приходите съставили Протокол за извършена проверка на СВФР №050903326692_1 /05.12.2024 г. и поставили техническо средство за контрол. На 06.12.2024 г., в 14:00 ч., органите по приходи от главна дирекция „Фискален контрол“ – свидетелят Л. А. и Георги Доцев, са посетили адреса за разтоварване на стоката - с. Равно поле, община Елин Пелин, област София, ул. „3-ти Март“ №1. Проверката била извършена в присъствието на С. В. Ш. - пълномощник на управителя на дружествотожалбоподател. На адреса за разтоварване, органите по приходи установили транспортното средство марка „Волво“ с рег. № ••• и с водач VICTOR-CONSTANTIN PLAI. В същото била превозвана стока за дружество „•••“ КД, включена в списъка на стоки с висок фискален риск. В хода на разтоварването, при извършено замерване, било установено несъответствие с предварително декларираните данни в УНП № 2024120410803 и реално получената СВФР относно количество, както следва: За код по КН № 0207 13 10 „Меса, годни за консумация, от домашни петли и кокошки: Пресни или охладени: Разфасовки: Обезкостени.“ било декларирано количество нето 238.00 кг. В хода на проверката, при разтоварване, установеното количество било 418.39 кг. За код по КН № 0207 13 10 „Меса, годни за консумация, от домашни петли и кокошки: Пресни или охладени: Разфасовки: Обезкостени.“ Било декларирано количество нето 2763.00 кг. В хода на проверката, при разтоварване, установеното количество било 2106.10 кг. За превозваната стока бил представена фактура №AVF2037424/10.12.2024 г., с доставчик: ,,S.C. AVICARVIL FRESH S.R.L.“ (РУМЪНИЯ) с VAT R047644342, в която като общо количество на гореописаната стока нето било описано 2524,49 кг. с обща стойност 41 805.49 RON (румънски леи), с левова равностойност по курса на БНБ към 05.12.2024 г. - 16 427,13 лв. На база установеното в хода на проверката проверяващият екип приел, че при превоз на стоки с висок фискален риск, който започва от територията на друга държава членка на ЕС и завършва на територията на страната дружеството-жалбоподател, като получател или купувач/придобиващ в тристранна операция или краен получател във верига последователни доставки на стоки не е декларирало коректно предварително данни за превоза до влизане на транспортното средство на територията на страната. За констатираното нарушение Л. А. – старши инспектор по приходите, в присъствието на свидетелите И. И. и Р. С., както и на упълномощено лице – представител на дружеството жалбоподател – Я. П. Х., съставил „•••“ КД АУАН № F809720/14.02.2025 г. Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 127и, ал. 1 от ДОПК. АУАН бил връчен на Х. в деня на съставянето му. Срещу същия не били изложени възражения при връчването му и не били депозирани такива в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Така, на база съставения АУАН, началник отдел „Оперативни дейности“ – София, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ издал обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1240,28 лева /634,15 евро/ на основание чл. 278б, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) за нарушение на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК. Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетеля Л. А., Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050903326692_1/05.12.2024 г., Протокол за отстраняване/поставяне на техническо средство за контрол № 050903326692_2 от 05.12.2024 г., Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 0002743 от 06.12.2024 г., Протокол № 1965013/06.12.2024 г., Протокол № 196514/06.12.2024 г., Нотариално заверени пълномощни от Л. Х. и М. Д. Д., транспортни документи, фактура № AVF 2037424/10.12.2024 г. и Заповед № ЗЦУ- 384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП. Показанията на свидетеля А. съдът прие за достоверни, доколкото не съдържат вътрешни противоречия или неясноти и не се намират в противоречие с други доказателства по делото. От изложеното от този свидетел съдът установи обстоятелствата около извършване на проверката и констатираните в нейния ход обстоятелства – установен превоз на стоки с висок фискален риск, претеглянето им и наличието на разминаване между декларираното и действително превозваното количество. Изложеното се подкрепя еднопосочно от събраните по делото писмени доказателства, приобщени по предвидения в закона ред. Фактът, че фактурата е издадена след датата на извършване на проверката не оборва установените от съда фактически изводи, тъй като е общоизвестно, че издаването на фактура за плащане едва след получаване на стоката е често срещата търговска практика. Освен това, количествата, описани във фактурата, съответстват на констатациите на проверяващия екип. Доколкото останалите доказателства се явяват еднопосочни и непротиворечиви, съдът намира, по аргумент на противното от разпоредбата на чл. 305, ал. 2, изр. 3 от НПК, че в случая не е необходимо да излага подробен анализ на събрания доказателствен материал. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е депозирана от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Както съставеният АУАН, така и издаденото въз основа на него и оспорвано НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 279, ал. 1 от ДОПК, актовете за нарушения се съставят от органите по приходите, към които, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП се числят и служителите на Национална агенция по приходите, заемащи длъжност „инспектор по приходите”. Наказателното постановление също е издадено от териториално и материално компетентен орган - Началник отдел „Оперативни дейности“- София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при НАП. Съгласно предходно цитираната разпоредба, наказателните постановления за нарушения се издават от изпълнителния директор на НАП или оправомощено от него лице, каквото, съгласно т. 1.8 на Заповед ЗЦУ-384/27.02.2024 г. се явява и посоченият орган от структурата на НАП. На следващо място съдът намира, че АУАН и НП са издадени в рамките на законоустановените срокове, като за нарушения на данъчното законодателство чл.34 ЗАНН предвижда започване на производството в двугодишен срок от деянието, който в настоящия случай е спазен, а същото важи и по отношение на установения в чл.34, ал.1 ЗАНН срок за съставяне на АУАН, а именно три месеца от откриване на нарушителя. В процедурата по самото съставяне на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да рефлектират върху неговата законосъобразност, като при съставянето му е участвал законен представител на дружеството, актът е съставен при участието на двама свидетели, а по форма и съдържание отговаря на изискванията на чл. 42, ал. 1 от ЗАНН, като съдържа предвидените там реквизити. Обстоятелството, че АУАН е съставен в присъствието на двама други свидетели, които не са участвали в проверката, не опорочава процедурата по издаването му, тъй като такава възможност е предвидена изрично в чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Действително в АУАН не е отбелязана изрично хипотезата по чл. 40, ал. 3 ЗАНН за съставяне на АУАН при невъзможност той да се състави в присъствието на свидетели на установяване на нарушението, но това не съставлява съществено процесуално нарушение. (в този смисъл е и практиката на АССГ, така например Решение № 8223 от 19.12.2019 г. на АдмС - София по адм. д. № 9990/2019 г.) Настоящият състав обаче намира, че в АУАН и в НП липсва пълно описание на съставомерните признаци на деянието, така че да може да се определи съответно наказание. АУАН И НП не съдържат информация относно данъчната основа на превозваната стока по смисъла на ЗДДС, което обуславя допуснато нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Видно от съдържанието на АУАН и НП, административнонаказващият орган е посочил стойността на стоките, без да е посочена каква е данъчната основа по ЗДДС на тези стоки, каквото изискване за определяне размера на санкцията е въведено в разпоредбата на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК. Следователно, като съществен реквизит на НП следва да бъде посочена данъчната основа на превозваните стоки, която представлява стойността, върху която се начислява ДДС при облагаеми доставки, или стойността, върху която не се начислява данък при освободени доставки. Това е необходимо, за да се извърши преценка дали санкцията е правилно определена. Липсата на изрично посочена такава е съществено нарушение във формата на съставени акт, основание за неговата отмяна, тъй като води до невъзможност за преценка на равилността на наложената санкция. (в този смисъл Решение № 12217 от 27.03.2026 г. на АдмС - София по адм. д. № 544/2026 г.) Във връзка с наведените от жалбоподателя доводи, следва да се посочи, че за да се прецени дали санкцията е пропорционална на извършеното нарушение, то нарушението следва да е описано достатъчно ясно, да е изяснен механизмът на осъществяване, причините за извършването му, както и всички други смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Преценката за спазване на принципа за пропорционалност е възможно да се извърши само ако НП е издадено законосъобразно и санкцията е определена в рамките на закона, но не и в конкретната хипотеза. На следващо място, разпоредбата на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК предвижда, че при превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на друга държава - членка на Европейския съюз, и завършва на територията на страната, получателят или купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки предварително декларира данни за всеки отделен превоз до влизане на транспортно средство на територията на страната и потвърждава получаването на стоката най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането и на мястото на получаване/разтоварване. От приложената от наказващия орган разпоредба се формира извод, че при изпълнение на задължението за деклариране, но при неверни данни, се налага административно наказание по чл. 278б, ал. 4 ДОПК. В случая се касае именно за деклариране на неверни данни, а не за неизпълнение на задължението за деклариране по чл. 127и, ал. 1 от ДОПК, за което се предвижда ангажиране на административнонаказателна отговорност по чл. 278б, ал. 3 ДОПК. Посочената в НП като нарушена разпоредба на чл. 127и, ал. 1 ДОПК не съдържа изисквания относно данните, които подлежат на деклариране, извън факта на превоза и обстоятелството, че негов предмет е стока с висок фискален риск. Видът на данните, които подлежат на деклариране е посочен в чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-5 от 29 септември 2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България. В чл. 8, ал. 2, т. 4 от Наредба № Н-5 от 29 септември 2023 г. е посочено, че при превозите на стоки с висок фискален риск задължените лица предоставят данни за превозваната стока - вид, количество, договорена стойност, дата, място на получаване/разтоварване, предназначение на стоката и очакван час, в случай че същият е известен. Подзаконовият нормативен акт не е посочен в НП, съответно – не е посочена приложимата от него разпоредба, която въвежда задължението за деклариране на данни по вид и количество, така че от нейното неизпълнение да се следва налагане на административно наказание. От изложеното следва, че не е спазена разпоредбата на на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, изразяващо се в липсата на съществени реквизити на НП. Това ограничава възможността на лицето да реализира правото си на защита поради неяснота в обвинителната теза и препятства проверката на съда дали осъществилите се факти са подведени под приложимия по време, място и лица закон (в този смисъл Решение № 8910 от 5.03.2026 г. на АдмС - София по адм. д. № 6904/2025 г.), т. е. налице е още едно съществено процесуално нарушение при издаване на НП - основание за отмяна на последното като незаконосъобразно. Допълнително, по отношение на декларираното количество от 2763,00 кг и установено количество при разтоварване от 2106,10 кг., дори да се приеме, че нарушението е доказано, предвид констатираната отрицателна разлика между предварително декларираната като количество стока и установеното при разтоварването й на място, то санкционната разпоредба на чл. 278б, ал. 4 ДОПК би била неприложима. Макар формално да е налице деклариране на неверни данни по чл. 127и, ал. 1 – 5 от ДОПК, същото не може да се подведе под санкционната норма на чл. 278б, ал. 4 от ДОПК, доколкото с тази разпоредба, санкцията при невярно деклариране е определена като процент от разликата между данъчната основа по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност на установените при проверка стоки и данъчната основа на декларираните стоки. Така формулирана, разпоредбата предполага, че подлежат на санкция единствено случаи, при които тази разлика е положителна. В противен случай, при отрицателна разлика, ще следва санкцията да е процент от тази отрицателна разлика, което ще доведе до отрицателна санкция – противоречие с целта на закона. С оглед количеството на процесната стока данъчната основа на установените при проверката стоки със сигурност ще е по-малка от данъчната основа на предварително декларираните стоки, което предполага именно такава отрицателна разлика. Разпоредбата на чл. 278б, ал. 4 от ДОПК не случайно е посочено каква конкретно разлика се използва за определяне на санкцията. Ако целта на закона е да се санкционира всяка разлика, независимо дали предварително е декларирано повече или по-малко от реално полученото, то това щеше да е формулирано по такъв начин, а не конкретно разликата между данъчната основа на установените при проверката на мястото на получаване стоки и предварително декларираните. Посочвайки двете суми по този начин, неминуемо законът предвижда първата да е по-голяма. (в този смисъл Решение № 12217 от 27.03.2026 г. на АдмС - София по адм. д. № 544/2026 г.) Видно от всичко гореизложено, обжалваното НП е издадено при множество допуснати съществени процесуални нарушения, поради което същото следва да бъде отменено на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН. С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, право на разноски има жалбоподателят. В случая обаче от негова страна не е отправена подобна претенция. Такава е отправена само от процесуалния представител на въззиваемата страна, но, с оглед отмяната на НП, същата се явява неоснователна. Поради това съдът намира, е не дължи произнасяне по въпроса за разноските. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийският районен съд