Решение № 259 от 16.9.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 440/2026 г.
Court of appeal16.09.2026reporting judge Вера Иванова Иванова
Ruling
ПОТВЪРЖДАВА решение № 325, постановено в закрито съдебно заседание на 20.07.2026 г. от Окръжен съд-Пловдив по т.д. № 448/2026 г. , с което е потвърден отказ № 20260605154243/11.06.2026 г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление образец А4 с вх. № 20260605154243/5.06.2026 г. за вписване на промени по партидата на „Агро трейдер“ООД, ЕИК 208032023.
Решението съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.4, изр.2 от ЗТРРЮЛНЦ е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото решение да се изпрати за обявяване в Търговския регистър съгласно чл. 13,ал.7 от ЗТРРЮЛНЦ относно „Агро трейдер“ООД, ЕИК 208032023.
Председател: _______________________
Членове:
- _______________________
- _______________________
Grounds
Производство по реда на чл. 25, ал.4, изр.2 от ЗТРРЮЛНЦ. Обжалвано е решение № 325, постановено в закрито съдебно заседание на 20.07.2026 г. от Окръжен съд-Пловдив по т.д. № 448/2026 г. , с което е потвърден отказ № 20260605154243/11.06.2026 г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление образец А4 с вх. № 20260605154243/5.06.2026 г. за вписване на промени по партидата на „Агро трейдер“ООД, ЕИК 208032023. Жалбоподателят „Агро трейдер“ООД-гр.Пловдив моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в жалбата, подадена с вх. № 28 173 на 30.07.2026 г. Претендира за присъждане на разноски. Ответникът по жалбата Агенция по вписванията-гр.София не е взел становище по нея. Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваните актове във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното: На 11.06.2026 г. е постановен от длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията отказ № 20260605154243 по заявление вх. № 20260605154243/5.06.2026 г., с което е направено от страна на „Агро трейдер“ООД-гр.Пловдив искане за вписване на промени относно регистрираните по партидата на дружеството обстоятелства – прехвърляне на дружествени дялове, освобождаване на съдружници, приемане на съдружник, освобождаване на управители, назначаване на управител, приемане на нов дружествен договор. Посочено е в отказа, че на ОСС на 1.06.2026 г. не е присъствал съдружника Д.Я. и от представените документи не се установява по безспорен начин, че поканата до него е редовно връчена и получена от адресата, въпреки че в протокола от ОС на 1.06.2026 г. се твърди, че поканата е връчена при условията на чл. 47 от ГПК, а съгласно разпоредбата на чл. 139,ал.1 от ТЗ получаването на поканата за ОСС е предвидено от закона като предпоставка за валидността на ОС. На 16.07.2026 г. е получена в окръжния съд с вх. № 26 679 жалбата с вх. № 20260615102257, подадена на 15.07.2026 г. чрез АВ, в срок с оглед нормата на чл. 25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ. С жалбата до окръжния съд се твърди, че отказът е неправилен, тъй като поканата за ОСС на 1.06.2026 г. е връчена на съдружника Я. при условията на чл. 47,ал.1 от ГПК от ЧСИ Атанас Атанасов, което е допустим начин на връчване. Посочено е, че връчването е било извършено на адреса на съдружника Д.Я., за който ЧСИ се е снабдил с официална справка от ОДМВР-Пловдив, сектор „Миграция“, в която е посочен неговият адрес, поради което се иска съдът да приеме, че са налице предпоставките на нормата на чл. 47 от ГПК за връчване на книжа. От АВ не е подаден до окръжния съд отговор по жалбата съгласно разпоредбата на чл. 25,ал.2,изр.3 от ЗТРРЮЛНЦ. С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че жалбата е неоснователна, съответно, че отказът е законосъобразен и следва да бъде потвърден. Съдът посочва, че в случая са приложими общите правила на ГПК за връчване на съобщения, които се прилагат и от ЧСИ при изпълнение на задълженията по чл.18,ал.5 от ЗЧСИ, но те не са спазени, тъй като от представените доказателства към протокола за връчване не се установява кога и къде е залепено уведомлението до съдружника – на коя дата, на кое от посочените в закона места е залепено, съответно, пуснато уведомлението, като освен това същото следва да има определено съдържание, посочено в разпоредбата на чл. 47,ал.2 от ГПК и наличието на това съдържание (къде се намират книжата, от къде могат да бъдат получени и в какъв срок) при залепване на уведомлението също не е удостоверено. Съдът посочва, че при неявяване на лицето да получи книжата от посочено в уведомлението място и в посочения двуседмичен период ЧСИ следва да провери адресната му регистрация, както и местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност, където разпорежда да се извърши връчването, а извършването на такива справки не е удостоверено, което е явно във връзка с обстоятелството, че лицето няма статут на пребиваващ в страната, от което според окръжния съд произтича и основната нередовност на извършеното връчване, а именно че е приложена тази разпоредба по отношение на лице-чужд гражданин със статут на чужденец, по отношение на който в справката от МВР е посочено, че е чужденец с неподновена карта за временна закрила, а разпоредбата на чл. 47 от ГПК следва да се прилага при лица, които имат установен адрес в страната, какъвто справката от МВР не удостоверява. Съдът посочва, че съгласно чл. 53 от ГПК връчването на пребиваващите в страната чужденци се извършва на адреса, заявен в съответните административни служби, като когато лицето има статут на пребиваващ в страната чужденец е допустимо прилагането на правилата на ГПК за връчване по реда на чл.47, но при липса на такъв статут те са неприложими. Съдът посочва, че съдружникът е имал регистриран адрес в страната към края на 2023 г., когато му е предоставена временна закрила на чужденец, но към настоящия момент лицето не е вече с такъв статут, няма статут на пребиваващо в страната лице, липсват данни за актуалния му адрес, поради което и не може да се приложи фикцията на чл. 47 от ГПК за връчване на съобщения до него. Освен това съдът посочва, че за да е редовно връчването по чл.47,ал.1 от ГПК, задължително уведомлението трябва да е залепено на постоянния или настоящ адрес на лицето, като залепването на друго място не осъществява хипотеза на надлежно връчване по смисъла на чл. 47 от ГПК. Затова съдът приема за основателен извода на ДЛР че съдружникът Д.Я. не е надлежно уведомен за ОСС на 1.06.2026 г. Съобщението за постановеното от окръжния съд решение е връчено на жалбоподателя на 24.07.2026 г. и на 30.07.2026 г. е подадена жалбата до апелативния съд. Твърди се, че окръжният съд неправилно е приел, че от ЧСИ не са извършвани справки във връзка с връчването на книжата. Твърди се, че изводът на съда, че лицето Д.Я. няма установен адрес на територията на страната поради обстоятелството, че е чужденец с неподновена карта за временна закрила, не следва да се приеме за релевантен, тъй като макар и да е изтекъл документът му за пребиваване, автоматично не се заличава регистрацията му на посочения адрес. Посочено е, че съгласно чл.3,ал.4 от ЗБЛД документите за пребиваване удостоверяват само правото на пребиваване на територията на страната. Заявено е, че тъй като картата за временна закрила не е подновена, то лицето не разполага с временна закрила на територията на страната, но това не означава, че не разполага с адрес, след като веднъж се е регистрирал. Посочено е, че в справката на МВР до ЧСИ Атанасов са посочени конкретни данни за лицето, а именно имена на лицето, статут на лицето, месторождение и настоящ адрес, от които се установява, че последният е със статут на чужденец с неподновена карта за временна закрила и е с настоящ адрес гр.•••••••, бул.“••••••••“•••, вх.Б, ет.5,ап.30, на който адрес е извършено връчването по чл. 47 от ГПК. Счита се, че при веднъж извършена процедура по връчване на основание чл. 47 от ГПК ЧСИ няма задължението да прави повторно справки относно адреса на лицето било чрез работодател, предвид обстоятелството, че има официална справка от МВР, съответно, да извърши повторно връчване, както приема окръжният съд. Затова се иска решението да бъде отменено и да бъде разпоредено вписване на заявените обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл. 21, т. 5 от ЗТРРЮЛНЦ обхватът на проверката, която осъществява длъжностното лице по регистрацията, включва и съществуването на обстоятелствата, чието вписване се иска, и съответствието им със закона, съответно, дали те се установяват от представените документи по т.4 (приложените документи съгласно изискванията на закон). Затова в случая ДЛР следва да провери дали от представените от заявителя документи се установява спазването и на изискването на чл.139,ал.1 от ТЗ, тъй като неговото спазване обосновава надлежното взимане на решения от ОС. Съгласно нормата на чл. 139,ал.1 от ТЗ ОСС се свиква с писмена покана, получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието, ако не е предвидено друго в дружествения договор, като в поканата се посочва и дневният ред. Несъмнено е, че разпоредбата изисква писмената покана да е получена от съдружника. В случая в дружествения договор не се съдържат клаузи относно свикване на ОСС, поради което следва да се преценява единствено спазване на изискването, установено с нормата на чл. 139,ал.1 от ГПК. Съдружникът Д.Я. е гражданин на Украйна, както е посочено в дружествения договор. Видно е от приложеното към заявлението до АВ писмо от 1.04.2026 г. от ОДМВР-Пловдив, Сектор „Миграция“ до ЧСИ Атанасов, по данни към дата 1.11.2023 г. той като гражданин на Украйна е имал статут на чужденец с карта за временна закрила, която не е подновена, както и по данни от 1.11.2023 г. е имал настоящ адрес в гр.•••••••, бул.“••••••••“•••, вх.Б, ет.5, ап.30. Съгласно нормата на чл. 53 от ГПК, връчването на пребиваващите в страната чужденци са извършва на адреса, заявен в съответните административни служби. С оглед данните от писмото от МВР обаче е видно, че съдружникът Д.Я. към 1.04.2026 г. няма статут на пребиваващ в страната чужденец, тъй като той е с неподновена карта за временна закрила. Нормата на чл.1а,ал.3 от Закона за убежището на бежанците посочва в кои случаи се предоставя временна закрила на чужденец, нормата на чл. 39 от този закон посочва правата на чужденците с предоставена временна закрила, като съгласно чл.39,ал.1,т.1 те имат право да останат на територията на страната. Съгласно чл. 41,ал.1,т.5 от ЗУБ Държавната агенция за бежанците издава регистрационна карта на чужденец, на когото е предоставена временна закрила – за срока на закрилата, която съдържа данните, посочени в чл.44 от ЗУБ. Съгласно нормата на чл. 82,ал.1,т.1 от ЗУБ временната закрила се прекратяван с изтичането на срока, за който е постановена. Съгласно чл. 82,ал.3 от ЗУБ след прекратяването на временната закрила спрямо чужденеца, освен ако е подал молба за предоставяне на международна закрила, се прилагат разпоредбите на Закона за чужденците в Република България. В случая не се нито твърди, нито установява съдружникът Д.Я. да е подал молба за предоставяне на международна закрила или да е предприел действия за провеждане на процедура по ЗЧРБ, за да получи съгласно чл.22,ал.1,т.4 от ЗЧРБ разрешение от службите за административен контрол на чужденците за пребиваването му като чужденец в Република България, съответно, не се установява понастоящем той да пребивава след такова разрешение в страната за срок, предвиден в нормата на чл. 23,ал.1 от ЗЧРБ. Съответно, съгласно справката от МВР няма данни на Я. като на пребиваващ в страната чужденец да е бил издаден документ от видовете, посочени в чл.14,ал.1,т.1-4 от ЗБЛД. При тези обстоятелства, след като той е лице с неподновена след изтичане на срока й карта за временна закрила и не се установява след това да е предприел съответните действия и да има статут на пребиваващ в страната чужденец, на него не могат да бъдат връчвани документи по реда на чл.53 от ГПК, включително да се прилага процедурата по чл. 47 от ГПК. Следва да се отчете, че адресът, посочен в справката от МВР, е актуален към дата 1.11.2023 г., но с оглед променения статут на лицето няма основания да се счита, че към 1.04.2026 г. това е неговият настоящ адрес, като с оглед данните, получени от връчителя, по сведение на съседи лицето е живяло там преди като наемател, в момента не пребивава на адреса. Затова действията, извършени с оглед връчване на съдружника Д.Я. на покана за ОСС на този адрес, не са надлежно предприети и не могат да обосноват спазване на процедурата по чл. 139,ал.1 от ТЗ. Следва при тези обстоятелства още само да се отбележи, че в случая не се установява при така извършените действия да е спазен и срокът по чл.139,ал.1 от ГПК, тъй като не е надлежно удостоверено кога и къде е залепено уведомление, както и с какво съдържание е било то (документ-уведомление не е представен) съответно, кога е изтекъл двуседмичният срок за явяване на лицето да получи поканата, като нормата на чл. 139,ал.1 от ТЗ несъмнено акцентира върху доказаността на факта на получаването на поканата за ОС. Установява се следователно, че в случая не е видно при установените сега в регистърното производство обстоятелства на съдружника Д.Я. да е била надлежно връчена покана за свикване на ОСС на 1.06.2026 г., поради което не се установява и осъществяването в съответствие със закона (чл. 139,ал.1 от ТЗ) на заявените за вписване обстоятелства въз основа на решенията на това ОСС, поради което отказът за вписването им в ТР е правилно постановен, респективно, жалбата против него е неоснователна и правилно е оставена без уважение от окръжния съд. Установява се следователно, че отказът на ДЛР, съответно, решението на окръжния съд за отхвърляне на жалбата против него, са законосъобразно постановени, поради което жалбата против решението на окръжния съд като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а то следва да бъде потвърдено. С оглед на гореизложеното съдът
Cited provisions
24- чл. 139, ал. 1 ГПК
- чл. 47, ал. 1 ГПК
- чл. 53 ГПК
- чл. 139, ал. 1 ТЗ
- чл. 47, ал. 2 ГПК
- чл. 47 ГПК
- чл. 3, ал. 4 ЗБЛД
- чл. 13, ал. 7 ЗТР
- чл. 21, т. 5 ЗТР
- чл. 25, ал. 1 ЗТР
- чл. 41, ал. 1, т. 5 ЗУБ
- чл. 44 ЗУБ
- чл. 82, ал. 3 ЗУБ
- чл. 82, ал. 1, т. 1 ЗУБ
- чл. 22, ал. 1, т. 4 ЗЧРБ
- чл. 23, ал. 1 ЗЧРБ
- чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ
- чл. 1, ал. 3
- чл. 14, ал. 1, т. 1
- чл. 25, ал. 2
- чл. 25, ал. 4
- чл. 39, ал. 1, т. 1
- чл. 39
- чл. 47