Решение № 297 от 19.6.2026 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 388/2026 г.

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс. С решение на Районен съд Пазарджик по гр.д.№ 1293 по описа за 2025 година е отхвърлен иска на С. И. Я., ЕГН ••••••••••, от с. Г., ул. „Д. и в." №••, община Пазарджик, срещу Държавата, представлявана на осн. чл. 24, ал. 12 от ЗСПЗЗ от Министъра на земеделието и храните, адрес: гр. С., бул. „Христо Ботев“ № 55, за признаване за установено между страните, че Държавата не е собственик на Поземлен имот с идентификатор № 15271.501.719, с . Г., община Пазарджик, област Пазарджик по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД -18 275/27.10.2020г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. Г., ул. „Първа“, целия с площ от 2660 /две хиляди шестстотин и шестдесет/ кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване / до 10 метра/, предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план : 102005, при съседи на поземления имот: 15271.501.3; 15271.501.183; 15271.101.185; 15271.501.720; 15271.501.2. Осъдена е С. И. Я. да заплати по сметка на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, разноски по делото в размер 254,52 евро. В срок решението е обжалвано от С. И. Я.. Изразява недоволство от решението ,като счита ,че е постановено при съществени процесуални нарушения, в противоречие на материалния закон и е необосновано. Моли да бъде отменено и постановено друго , с което предявения иск да бъде уважен. Направено било искане да се приеме за установено, че ответникът - Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, не е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № 15271.501.719. с. Г. община Пазарджик, област Пазарджик по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД -18- 275/27.10.2020г. на изпълнителния директор на АГКК. с адрес на поземления имот: с. Говедарс. ул. „Първа“, целия с площ от 2660 /две хиляди шестстотин и шестдесет/ кв. м.. с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване / до 10 метра/, предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план : 102005. при съседи на поземления имот: 15271.501.3; 15271.501.183; 15271.101.185; 15271.501.720; 15271.501.2. Изложени били твърдения,че след като, през 2023г. се снабдила с нотариален акт за собственост на построената в спорния имот сграда, предприела действия да се снабди и с документ за собственост за поземления имот, като изготвила молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка. Снабдила се със скица от СГКК Пазарджик, а при подаването на данъчна декларация по реда на чл. 14,ал.1 от ЗМДТ пред Община Пазарджик и направено искане за издаване на удостоверение за данъчна оценка на ПИ с идентификатор 15271.501.719, бил постановен отказ , тъй като не бил представила документ за собственост. С последваща молба до нотариуса, с район на действие РС Пазарджик, поискала удостоверение за снабдяване с данъчна оценка, което да послужи пред отдел МДТ на Община Пазарджик . Отказано и било издаване на такова удостоверение , тъй като имота е актуван като държавен. Като собственик на имота бил вписан Държавен поземлен фонд - МЗГ, което е породило и правния интерес от предявяване иска, съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. С предприетите от ищцата действия и резултата от тях се доказвал правния интерес от предявяване на отрицателния установителен иск. За ищцата съществувала възможност да придобие права, снабдявайки се с документ за собственост по реда на чл. 587 и сл. от ГПК , ако бъдат отречени правата на ответника. В определението по чл. 140 от ГПК искът бил квалифициран като отрицателен установителен иск. След възражение от ищцата относно разпределената доказателствена тежест ,съдът допълнил доклада, като указал на ответника, че носи тежестта да установи собствеността си върху имота, като установи „завършване на процедурата по възстановяване на имота, включително издаването на решение на Поземлена комисия и подписването му от съответните членове на комисията“. В решението си районният съд приел, че правният интерес за предявяване на иска произтича от твърдението на ищцата , че владее имота и го е придобила по давност, които обстоятелства не били доказани, а представеното от ответника решение било годен акт, който установява собственост. При постановяване на решението били допуснати съществени процесуални нарушения ,като на ищцата не била указано да установи, че е придобила имота по силата на давностно владение. Налице било и процесуално нарушение ,тъй като решението не почивало на събрания доказателствен материал по делото, а на предположения , които съдът правел на база записване в КК на имот , собственост на Държавата, съседен на процесния имот. Направено било искане за осъществяване на косвен съдебен контрол по реда на чл. 17, ал.2 от ГПК с твърдения за нищожност на Решение № 6Б04 5/15.04.1999г. на ОСЗГ Пазарджик за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на село Г., с което ответникът се легитимира, като собственик на процесния имот. Изводите на първоинстанционният съд , че решението не е нищожен административен акт, поради липса на форма , били необосновани и постановени при неправилна преценка на събраните по делото доказателства. С молба с вх.№ 26047 от 26.09.2025г и докладвана в първото по делото о.с.з . ,която дала основание за допълване на доклада , била оспорена компетентността на органа издал решението, липсата на подписи върху решението, липсата на преписка по издаването му и направено искане за упражняване на косвен съдебен контрол. Независимо от указанията дадени на ответника по делото в първото по делото заседание , не били представени оригинално решение, подписано от колективния орган, който го е издал, не се представили и доказателства кои са лицата, назначени като членове на комисията към дата на издаване на решението, не се установило да има и адм. преписка по издаването му. Въпреки това, първоинстанционният съд приел, че не се установяват пороци на решението, които да водят до неговата нищожност и поради които действието му по отношение на ищцата да не бъде зачетено при извършване на косвен съдебен контрол. Изводите на съда почивали на предположения и не кореспондирали със събрания доказателствен материал - писмо от МЗХ и СТЕ изслушана по делото. Ответникът по делото в отговора си подържал, че е собственик на имота на база представеното решение постановено по чл. 27, ал.1 от ППЗСПЗЗ, т.е на решение имащо конститутивен характер. Установено било по делото ,че решението е нищожен административен акт, поради което ответникът не установил, че е собственик на имота. За да приеме, че имотът има земеделски характер, освен приетото по делото нищожно решение на ОСЗ Пазарджик, съдът не се позовал на други доказателства. Съдът се позовал на установено по делото ,че имотът, предмет на делото, е отразен в решение № 6Б045/15.04.1999 г. на Поземлена комисия - Пазарджик за възстановяване на собственост съгласно плана за земеразделяне, като „друга селскостопанска територия" с площ 2.661 дка в местността Геров трап в землището на с. Г.. „заедно с още един подобен имот в същата местност имот, който не е бил предмет на делото, но бил собственост на ДПФ. (стр. 3 - 4 от съдебното решение). Съседния на процесният имот не бил предмет на делото и не е установяван неговия характер и преназначение. Характера на имота не бил установен по делото. Съдът нарушил и разпоредбите на материалния закон. От събраните доказателства, в това число и писмени такива, се установило, че имотът макар и записан като частна държавна собственост в КККР на с. Г., доколкото записването в КККР няма за последица установяване на собственост, не е част от ДПФ , няма земеделски характер и не е собственост на ответника. Установено било по делото, че имотът не е ползван и не се ползва към настоящия момент за земеделско производство, което отново водело до извод ,че възраженията на ответника са недоказани. Неоснователни били и възраженията на ответника направени с отговора на исковата молба, относно временната забрана за придобиване на имоти частна държавна собственост, в това число и за забрана за придобиване по давност на имоти част от ДПФ. Моли решението да бъде отменено и постановено друго , с което да бъде уважен предявения иск. Постъпил е отговор на въззивната жалба от Министъра на Земеделието и храните, представляващ Държавата , чрез К. К. , „Директор на дирекция при Областна дирекция „Земеделие“, гр.Пазарджик, и пълномощник на Министъра на земеделието, храните и горите . Оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено. Правилно съдът отхвърлил исковата молба за признаване на установено по отношение на С. И. Я., че Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните не е собственик на имот с идентификатор 15271.501.719 по КККР на с. Г.. общ.Пазарджик, област Пазарджик. В тежест на ищеца , предявил отрицателния установителен иск за собственост било да установи правния си интерес от предявяването му, както и фактите, от които произтича твърдението му, че държавата не е собственик на процесния имот.Правилно била разпределена доказателствената тежест . При отрицателен установителен иск именно ищецът следвало да обори предполагаемото право на ответника. Съдът обсъдил събраните доказателства в тяхната съвкупност и направил обосновани изводи. Позоваването на данни от кадастралната карта не представлявало произволно предположение, а и съдът ги преценил наред с другите доказателства по делото. Съдът извършил дължимата в това производство проверка по реда на чл.17 ал.2 от ГПК , като е обсъдил възраженията за нищожност и е приел, че такива пороци не са налице. Съдът правилно приел, че не са налице данни, които да поставят под съмнение съществуването и валидността на административния акт. Представеният по делото заверен препис от ОСЗ като правоприемник на поземлената комисия удостоверявал съществуването и съдържанието на решението, като доказателствената му сила не е оборена. Само по себе си твърдението за липса на оригинал, подписи или надлежно назначаване на членовете на комисията не обуславя извод за нищожност при липса на установени факти в тази насока.Правилно съдът приел, че в рамките на косвения съдебен контрол по чл. 17. ал. 2 ГПК следи единствено за валидността на административния акт. Обоснован бил и извода на съда относно конститутивното действие на решенията по ЗСПЗЗ. При постановяването на решението си , съдът обсъдил всички доказателства и доводи на ищеца.. Правилно първоинстанционният съд приел, че към релевантния момент имотът е представлявал земеделска територия - ..друга селскостопанска територия" по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ, съставляваща част от държавния поземлен фонд по чл. 47. ал. 1 ППЗСПЗЗ. Правилно приел още, че имотът е бил държавна собственост и е попадал в режима на забрана за придобиване по давност съгласно ЗСПЗЗ. Обосновано съдът приел, че липсват доказателства за момента на евентуална промяна на предназначението на имота, което е в тежест на страната, която черпи благоприятни последици от такова твърдение. Доводите в писмения отговор относно доказателствената тежест при провеждане на производство по отрицателен установителен иск са несъстоятелни и в разрез със закона и съдебната практика- Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение ,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното: Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК. В исковата си молба против Държавата , представлявана от Министъра на земеделието и храните, ищцата С. Я. твърди, че със съпруга си М. А. Я. б.ж. на с. Г., починал на 13.05.2022 г., живеели в края на село Г., в построената от тях сграда в началото на м. януари на 1989г. на площ от около 107 кв. сега попадаща в ПИ с идентификатор 15271.502.183 по ККР на с. Г.. Едната част от сградата ползвали за жилищни нужди, а по-голямата й част ползвали за извършваната от тях стопанска дейност по частна инициатива - покупкопродажба на черни и цветни метали. Постепенно дейността им се разширила, завладели и съседния имот в с. Г., заснет като поземлен имот с идентификатор 15271.501.719 по КККР на с. Г.. В него построили през 1993-1994г. и втора страда, на калкан с първата сграда с площ от 61 кв. метра, която сграда е заснета като самостоятелен обект на собственост с идентификатор 15271.501.719.1. Твърди,че от м. януари 1989г., установила владение върху поземлен имот с идентификатор 15271.501.719, с . Г., община Пазарджик, област Пазарджик по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД -18-275/27.10.2020г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. Г., ул. „Първа“, целия с площ от 2660 /две хиляди шестстотин и шестдесет/ кв. м., с трайни предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване / до 10 метра/, предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план : 102005, при съседи на поземления имот: 15271.501.3; 15271.501.183; 15271.101.185; 15271.501.720; 15271.501.2, като владението и било непрекъснато – повече от 30 години, спокойно, явно, несъмнително . Живеела в имота, осъществявала в него търговската дейност, за която била регистрирана през 1996г. като едноличен търговец и при липса на спорове относно начина на ползването и стопанисване на имота, както и при липса на претенции на трети лица по отношение собствеността върху имота.Счита ,че по отношение на нея са налице условията на закона – чл.79 ал.1 от ЗС за придобиване на имота по давност. През 2023г. решила да се снабди с документ за собственост на построената сграда през периода 1993-1994г. в ПИ с идентификатор 15271.501.719 и с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 53, дело 412/2023г. била призната за собственик по давностно владение на сграда с идентификатор 15271.501.719.1, разположена в ПИ с идентификатор 15271.501.719. Предприела действия да се снабди и с документ за собственост за поземления имот, чрез обстоятелствена проверка. Снабдила се със скица от СГКК Пазарджик, а при подаването на данъчна декларация по реда на чл. 14,ал.1 от ЗМДТ през Община Пазарджик и направено искане за издаване на удостоверение за данъчна оценка на ПИ с идентификатор 15271.501.719 и било отказано. Нотариуса по нейно искане отказал да и издаде удостоверение ,за да се снабди с нужните доказателства , тъй като ПИ с идентификатор 15271.501.719 е актуван като държавен. Като собственик на имота бил вписан Държавен поземлен фонд – МЗГ, което пораждало и правния и интерес от предявяване на иска. Ответника не бил собственик на имота с идентификатор 15271.501.719, с . Г.. Дори имота да е частна държавна собственост, то твърди, че тя е установила давностното владение върху същия, с поставено начало от 01.01.1989г. до 01.06.1996г. Владяла имота явно, трайно, необезкоявано, с намерението да държа имота като свой и осъществявайки стопанската си дейност в продължение на 7 години и 5 месеца. С решение № 3 от 24.02.2022 г. на КС по к. д. № 16/2021 г. били обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 7 от 2018 г.). Мораториумът бил отменен на 24.02.2022г., за периода до 24.02.2025г. били изтекли още 3 години, в които владяла имота и съответно го била придобила по давност. Доколкото в скица на ПИ с идентификатор 15271.501.719 е записан като собственик Държавен поземлен фонд – МЗГ, то счита, че процесуално легитимиран да отговаря по предявения иск е Министърът на земеделието и храните. Моли да бъде прието за установено , че ответникът – Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, адрес: гр. С., п.к. 1050, бул. „Христо Ботев“ № 55 , не е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № 15271.501.719, с . Г., община Пазарджик, област Пазарджик по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД -18-275/27.10.2020г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. Г., ул. „Първа“, целия с площ от 2660 /две хиляди шестстотин и шестдесет/ кв. м., с трайни предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване / до 10 метра/, предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план : 102005, при съседи на поземления имот: 15271.501.3; 15271.501.183; 15271.101.185; 15271.501.720; 15271.501.2 Претендира разноски. В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът – Държавата ,представлявана от Министъра на земеделието и храните, оспорва иска. Правото на собственост за държавата възникнало при хипотезата на предложение трето на чл.77 от Закона за собствеността - по друг начин определен в закона. В конкретния случай по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. С решение №6Б045/15.04.1999 г. на Поземлена комисия гр.Пазарджик имот с №102005 по КВС на с. Гелеменово е възстановен на Държавата, като част от Държавния поземлен фонд. Земеделските земи от държавния и общинския поземлен фонд се установяват служебно от поземлената комисия и за тях също се вземат решения за възстановяване - чл. 45, ал. 1 и 2 ППЗСПЗЗ. След като процесният имот е бил част от земеделски земи на държавата, с оглед липсата на данни, а и на твърдения имотът да е имал друг собственик, , то същият е част от ДПФ. Съгласно член 45, алинея 1 от ППЗСПЗЗ, земеделските земи от държавния и общинския поземлен фонд се установяват служебно от общинските служби по земеделие, като съгласно алинея 2 в случаите по алинея 1 административният орган по поземлената собственост взема решение по член 18ж, алинея 1 или по член 27 от ППЗСПЗЗ. В случая по отношение на процесния имот е взето Решение по чл.27 от ППЗСПЗЗ - №6Б045/15.04.1999 г. на Поземлена комисия гр.Пазарджик. Уредената в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ земеделска реституция представлявала законово закрепени процедури по възстановяване на предишното фактическо и правно положение на имоти, които са били принудително одържавени или фактически завзети. В член 24, алинея 1 от ЗСПЗЗ законодателят е използвал терминът "запазва" собствеността на Държавата, поради което Решение №6Б045/15.04.1999 г. на Поземлена комисия гр.Пазарджик има за цел единствено да конкретизира и индивидуализира имотите, които според посочената разпоредба са останали държавна собственост, като земеделските земи от ДПФ се установят служебно от административния орган по поземлената собственост. Ищцата е оспорила правата на държавата с възражения, че имотът не е държавна собственост.Нямало данни имотът да е бил предоставен за ползване, респективно да е налице трансформиране на правото на ползване в право на собственост; че е предоставен безвъзмездно от Държавата или собствеността да е прехвърлена на Община друг законоустановен способ. Това води до извод, че Държавата е собственик на процесния имот. За неоснователни намират твърденията ,че имота е придобит от ищцата по давност , тъй като до 1996 година не е текла придобивна давност по отношение на държавните имоти.След 1997 г. със разпоредбата на чл.24 ал.7 от ЗСППЗ (ДВ, бр. 88 от 1998 г). е въведена категорична забрана за придобиване по давност на земи от държавния поземлен фонд. С решение № 3 от 24.02.2022 г., постановено по к.д. № 16/2021 г. от Конституционния съд на Република България, разпоредбата на § 1, алинея 1 от ДР на ЗС е обявена за противоконституционна, но с това решение не се засяга нейният ефект до момента на постановяването му, като последиците от преустановяване на мораториума настъпват от момента на влизане на решението на КС на РБ в сила на основание член 151, алинея 2, изречение трето от КРБ. След постъпване на писмения отговор и изготвяне на проект на определение по чл.140 от ГПК е постъпила писмена молба от ищцата. Изложени са възражения по проекто - доклада относно разпределяне на доказателствената тежест.Това възражение е напълно основателно ,тъй като съдът ,разпределяйки доказателствената тежест не е отчел правната природа на иска. Оспорват се изложените обстоятелства в писмения отговор , като се твърди, че имотът не е бил заявен за възстановяване от физическо лице, което е правоимащо съгл. чл. 10 от ЗСПЗЗ преди образуването на ТКЗС и ДСП. По отношение на ищцата специалния закон ЗСПЗЗ не бил приложим, доколкото тя не е правоимаща по смисъла на чл. 10 ЗСПЗЗ и не се касае за земеделска земя, което се установява и от приложената към ИМ скица на ПИ с идентификатор 15271.501.719, в която е посочено, че същият се намира в урбанизирана територия. Оспорва представеното Решение № 6Б045 за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Г., ЕКАТТЕ 15271, община Пазарджик на Поземлена комисия, като подържа ,че с него не се установява собственост , а то има само конститутивен характер, както служи единствено за идентификация на процесния имот. Това решение било нищожно , тъй като не било подписано и не било ясно дали това са членовете на комисията.Не била проведена и завършена процедурата по издаване на акта, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗСПЗЗ, доколкото липсва скица, както и протокол за въвод във владение на собственика – ответник. Поддържа, че процедура по чл. 45 от ППЗСПЗЗ не е проведена и липсва административна преписка по издаване на Решението на комисията. Не били налице материалните предпоставки и не бил осъществен фактическият състав на чл. 14 от ЗСПЗЗ, за да се произнесе Поземлена комисия с Решение № 6Б045 от 15.04.1999г. и да възстанови правото на собственост на ПИ с идентификатор 15271.501.719 на ДПФ – МЗГ. Прави искане за провеждане на косвен съдебен контрол по отношение на това решение и за произнасяне по законосъобразността му. Държавата не била субект на реституция, така както се твърди в отговора на исковата молба, а Решението с което се легитимира, като собственик на имота било издадено на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 45 от същият правилник, т.е. и процедура не е проведена. Излага съображения и относно възможността за придобиване на имота по давност. Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните ,прие за установено следното: Към исковата молба са приложени доказателства от които е видно ,че ищцата упражнява търговска дейност. От останалите приложени доказателства се установява ,че ищцата е предприела действия по деклариране на имота и съответно искане към нотариуса за издаване на удостоверение ,което и е необходимо ,за да се снабди с данъчна оценка . Постановен е отказ от нотариуса ,поради наличие на данни ,че имота е държавна собственост. Представен е по делото нотариален акт № 53 том ІІІ рег.№ 5580,дело № 412/2023 година на нотариус М. М. , с който ищцата е призната за собственик по давност на сграда , обозначена с идентификатор и разположена в имота , предмет на иска. С писмения си отговор ответникът е представил решение на ПК Пазарджик от 15.04.1999 година ,издадено на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ с което е възстановено правото на собственост на ДПФ на два имота :др.селскостопанска територия от 2,045 декара ,представляващ имот № 102003, на който като съсед е описан имот на ищцата и имот от 2,661 дка. – друга селскостопанска територия , представляващ имот 102005. Представено е от ответника копие на това решение,като е заверено като препис и не носи никакви подписи. Възстановяването на имотите е с план за земеразделяне. По отношение на това решение е направено искане за провеждане на косвен съдебен контрол. Първоначално при допускане на експертизата , съдът освен задача , свързана с процедурата пред ПК е поставил и задача да се проследи статута на имота за времето преди 1989 година. Впоследствие ищцата е оттеглила искането си за поставяне на такава задача. По делото е прието заключение на експертиза , изготвена от експерт със строително техническа компетентност. Експертизата е изготвила заключението си използвайки , доказателствата по делото, данни от КККР и данни от архива на ОСЗ гр. Пазарджик. Според експерта имота по отношение на който ищцата цели да отрече правата на ответника, е ПИ с идентификатор 15271.501.719 област Пазарджик, община Пазарджик, с. Г., ул. ПЪРВА, вид собств. Държавна частна, вид територия Урбанизирана, категория 4, НТП Ниско застрояване (до 10 т), с площ от 2660 кв. м, стар номер 102005 Индивидуализацията на имота е по Заповед за одобрение на КККР РД- 18-275/27.10.2020 г., издадена от ИД на АГКК и видно от данните се касае за урбанизирана територия.Следва обаче да се има предвид ,че към момента на постановяване на решението на ПК имотът очевидно не е попадал в границите на населеното място. Според експерта с Решение по чл. 17, ал.1 от ЗСПЗЗ/решението е по чл.27 ал.1 от ППЗСПЗЗ/ с № 6Б045 от 15.04.1999г, Поземлена комисия Пазарджик е възстановила правото на собственост по преписка с № 12650 на Държавен поземлен фонд-МЗГ с плана за земеразделяне - по т.2 от решението върху друга селскостопанска територия от 2,661 дка., четвърта категория в местността „Геров трап“, землището на с. Г., обозначен имот с№ 102005, при граници - ПИ 102002, 102006,000185, 102004 и 102003, при трагици на ПИ с ИД 15271.101.185, 15271.501.2, 15271.501.3, 15271.501.183, 15271.501.720. Решението е изготвено от комисия в състав - председател, секретар и четирима членове. 3а възстановения имот е открита партида на 30.07.1999 г. към регистъра на земеделските земи, гори в ГФ, землище на с. Г. с ЕКАТТЕ 15271 с описана пълна история на имота, копие от която е приложено от експерта. На представеното решение не са положени никакви подписи ,тъй като се съхраняват само електронни копие и не е съхранен оригиналния хартиен екземпляр. Не е установено и кои са били членовете на комисията ,като експерта не е могъл да даде такъв отговор,а от представителят на ответника не е проявена повече активност. Поради оттегляне на искането от страна на ищцата за проследяване статута на имота ,заключение в тази насока няма , поради което и не става ясно имота бил ли е извън регулация или в строителните граници на населеното място и от кога.Въпреки ,че въззивната инстанция е инстанция по същество , то в конкретния случай без искане от страните е недопустимо служебното изследване на този въпрос ,чрез назначаване на експертиза. По делото са събрани гласни доказателства. Св.Г. е сестра на ищцата. Според тази свидетелка С. живее в имота в с.Г. от 91-92 г. Твърди ,че се касае за два имота , общо с площ 3 600 дка. Като се „заселили“ , направили две стаи. Започнали да се занимават с бизнес, направили склад и до момента ищцата живеела там с децата си. Имота бил ограден.Според отразеното в протокола, на показаната и скица свидетелката сочи като имот, за който депозира показания имоти 719 и 183. И към момента ищцата живеела в този имот и никой нямал претенции към нея относно собствеността на имота. Св.В. няма родствени отношения със страните и твърди,че добре познава ищцата и има впечатления за имота. Дворът бил на края на селото и преди там имало поляна. През 1991-1992 година семейството отишло там с децата, направили две стаи и склад. Свидетелят правил ограда на имота пред 1993 г. ,като сочи,че имота е около два декара и половина. Освен двете стаички и склада „по-нататък“ имало още постройки. Никой нямал претенции към този имот. При така приетата фактическа обстановка , съдът намира предявения иск за основателен. Държавният поземлен фонд (ДПФ) включва земеделските земи, собственост на държавата, които не подлежат на възстановяване на бивши собственици /Чл. 24 ал. 1 от ЗСПЗЗ/. Управлението на тези земи се осъществява от министъра на земеделието и храните . При включване на земи от Държавния поземлен фонд (ДПФ) в урбанизирана територия, собствеността върху тях по правило се запазва като държавна, но правният им режим и органът по управление се променят. Тук следва да се посочи,че съдебната практика приема, че земя, включена в границите на урбанизирана територия, вече не представлява "земеделска земя" по смисъла на ЗСПЗЗ и съответно не може да бъде част от ДПФ . Предмет на спора на заявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е съществуването или несъществуването на отричаното с исковата молба право на собственост на ответника. За разлика от иска по чл. 108 ЗС предметът на спора не може да включва и установяване на правоизклюващи правото на собствеността на ответника обстоятелства, въз основа на които ищецът би могъл да противопостави собствено право на собственост, без същият да го е заявил, при условията на обективно съединяване с положителен установителен иск за придобито на собствено основание право на собственост по отношение на същия обект ( недвижим имот) . Дали ищецът се легитимира за собственик на процесния недвижим имот на конкретно придобивно основание по см. на чл. 77 ЗС или е само в позиция на правни очаквания да придобие собствеността, релевантните обстоятелства са извън предмета на спор по заявен отрицателен установителен иск за собственост.Поради това именно съдът счита , че неоснователно страните и съдът се занимават с въпроса налице ли са условията ищцата да придобие имота по давност. Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект , чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта – т.е. без да предявява и положителен установителен за собственост, както и при евентуалната конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект , единствено ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, защото само неговото право на собственост се обхваща от предмета на спора, докато ищецът ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е възниквало или е било погасено. Въпросът за евентуалното наличие, респ. липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но този въпрос не е част от предмета на спора. В конкретния случай ответника се позовава само на представеното решение на ПК Пазарджик.Представеното решение е електронно копие ,като въпреки дадените изрични указания на ответника да представи оригинал или заверен препис, това не е сторено. Не е сторено защото страната не разполага с такива. Както вече беше посочено към ДПФ се причисляват земи ,които са земеделски по своя характер и са били собственост на държавата. В чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ законодателят е използвал термина "запазва" собствеността на Държавата, поради което и постановените решения не биха могли да имат правопораждащ ефект , а имат за цел единствено да конкретизира и индивидуализира имотите, които според посочената разпоредба са останали държавна собственост, като земеделските земи от ДПФ се установяват служебно от административния орган по поземлената собственост. В съответствие с разпоредбата на чл.45 а.1 от ППЗСПЗЗ е издадено решение за процесния имот по чл.27 ал.1 от Правилника. В решение № 104/4.09.2017 г. по гр. д. № 4269/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о. е обобщена практиката по въпроса дали държавата възстановява правото си на собственост върху земеделски земи, както и по какъв начин се легитимира като собственик. Прието е, че ЗСПЗЗ урежда собствеността и ползването на земеделските земи. За да се считат земите земеделски, същите следва да отговарят на изискванията на чл. 2 ЗСПЗЗ, а именно да са предназначени за земеделско производство. Решението по чл. 45, ал. 1 и 2 ППЗСПЗЗ земеделските земи от държавния и общинския фонд се установяват служебно от общинските служби по земеделие като се постановяват решения по чл. 18ж, ал. 1 или чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Тези решения имат конститутивен характер. Процедурата се прилага по отношение на тези земеделски земи, които са били собственост на държавата преди образуване на ТКЗС и ДЗС и другите образувани въз основа на тях селскостопански организации и са били включени в тях. За земите, които нямат земеделски характер, не се провежда такава процедура.Към момента имота е в урбанизирана територия и не е изясняван въпроса от кога е такъв статута му и представлявали той земеделска земя. Категорични изводи за характера на имота въз основа на представената от експерта открита партида на имота не могат да се направят.Не става ясно дали имота е имал земеделски характер , преди прилагането на ЗСПЗЗ, предполага се ,че е така ,след като е възстановен с план за земеразделяне.Освен това изрично е посочено ,че няма данни за предишен собственик. Отделно от това , направено е искане съдът да се произнесе инцидентно по валидността на представеното от ответника решение при условията на чл.17 ал.2 от ГПК. Представено е само електронно копие на това решение и въпреки изричните указания не е представен оригинал. Решението е заверено като препис ,но от данните по делото е видно ,че оригинал на това решение , подписан от надлежната комисия /чийто състав също не е установен/ няма. Поради това , съдът намира ,че е приложимо даденото от съдебната практика разрешение в такава хипотеза /гр. дело № 3988 по описа за 2018 г. ; решение № 151/29.10.2015 г. по гр. д. № 2271/2015 г. на ВКС, І г. о./ В тези решения е прието , че принципно е положението, че преписи от документи се издават само въз основа на оригинала. След като няма оригинално решение като административен акт, не е възможно и да се издаде заверен препис от него. Актовете на ПК (респективно ОСЗ) са само такива волеизявления, обективирани на хартиен носител и постановени по определения за това законов ред, надлежно подписани от членовете на службата и подпечатани с печата й. Представените компютърни разпечатки на решения не представляват административен акт. Касае се за административни актове, издадени от колективен орган, чиято воля се удостоверява с подписите на членовете му, т.е. наличието на подписи е основен елемент за формата на акта, от значение за неговата валидност. Разпечатките от електронна база данни нямат доказателствена стойност поради липса на установените реквизити за официален документ . Що се отнася до доводите и доказателствата за възможността имота да се придобие от ищцата въз основа на изтекла придобивна давност , то съдът намира ,че те са извън предмета на спора и не ги обсъжда.Цени твърденията в тази насока ,само като установяващи наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. По изложените съображения , съдът намира ,че първоинстанционното решение следва да бъде отменено и уважен предявения иск ,като се приеме за установено ,че Държавата , представлявана от Министъра на земеделието и храните не е собственик на имота , тъй като не е доказала съобразно правилата за разпределяне на доказателствена тежест , правото си върху имота в този процес. С оглед изхода на спора на ищцата се дължат сторените по делото разноски. Тези разноски възлизат на 1685 лева пред първата инстанция , съобразно представените доказателства и списък на разноски.Възражение за прекомерност пред тази инстанция не е направено .Равностойността на тези разноски е 862 евро. Пред въззивната инстанция са представени доказателства и списък по чл.80 от ГПК за сторени разноски в размер на 613 евро – адвокатско възнаграждение , уговорена и платено и съответно държавна такса в размер на 20,45 евро. От представителя на ответника е направено възражение за прекомерност , което съдът не намира за основателно. Възнаграждението е обосновано и справедливо , съобразено с фактическата и правна сложност на делото и е заплатено ,както за изготвянето на въззивна жалба ,така и за яявяването на процесуалния представител в съдебно заседание. Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд