Решение № 40 от 27.2.2026 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 505/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника ЗД „Бул Инс“ АД, уточнена с молба от 27.10.2025 година, срещу решение № 53/02.10.2025 година по търг. дело № 43/2023 година на Окръжен съд Търговище, в неговата осъдителна част, с което ответникът е осъден да заплати на ищците сумите, както следва: на С. Х. А. за сумата над 130 00 лева до пълния присъден размер от 200 000 лева по предявен частичен иск от 220 000 лева – представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и други негативни изживявания, от смъртта на нейния съпруг С. Р. А. – •••••, б.ж.на •••••, починал на ••••• г., в резултат на ПТП предизвикано на 13.08.2022 г., около 00.30 ч., на път І-4 км 211-250, в близост до разклона за с. Божурка, общ. Търговище по посока от гр. София към гр. Варна, след кръстовището за с. Лиляк, от водача лек автомобил модел „БМВ 530 Д“ с peг. № ••••• – З.Ю.А., застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника „Бул Инс“ АД – гр. София – на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.10.2022 година до окончателното изплащане на задължението – на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ; на Д. А. и на Д. С. А., действаща чрез своята майка и законен представител С. Х. А., за сумите над размера от 130 000 лева до пълните присъдени размери от по 180 000 лева, по предявените частични искове от по 220 000 лева, представляващи застрахователни обезщетения за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и други негативни изживявания от смъртта на техния баща С. Р. А. – •••••, б.ж. на •••••, починал на ••••• г., в резултат на ПТП предизвикано на 13.08.2022 г., около 00.30 ч., на път І-4 км 211-250, в близост до разклона за с. Божурка, общ. Търговище по посока от гр. София към гр. Варна, след кръстовището за с. Лиляк, от водача лек автомобил модел „БМВ 530 Д“ с peг. № ••••• – З.Ю.А., застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника „Бул Инс“ АД – гр. София – на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.10.2022 година до окончателното изплащане на задължението – на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ. Обжалва се и решението по произнасянето, с което ответникът е осъден да заплати на Д. С. А. действаща чрез своята майка и законен представител С. Х. А., сумата 7 400 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от ••••• година до окончателното заплащане на задължението –застрахователно обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от загуба на издръжка от нейния баща С. Р. А., за периода от ••••• година до 15.09.2025 година, ведно със законната лихва, считано от ••••• година до окончателното заплащане на задължението, както и да заплаща сумата в размер по 200 лева месечно – обезщетение за имуществени вреди, представляващо пропуснати ползи от загуба на издръжка от бащата С. Р. А. – •••••, починал на ••••• година в резултат на горепосоченото ПТП, предизвикано на 13.08.2022 година от водача лек автомобил модел „БМВ 530 Д“ с peг. № ••••• – З.Ю.А., застрахован по ЗЗ „Гражданска отговорност“ при ответника „Бул Инс“ АД гр. София, считано от 15.09.2025 година до навършване пълнолетие на ищцата Д. С. А. на 26.09.2034 година ИЛИ до настъпването на причина за изменение или прекратяване на обезщетението, ведно със законната лихва от 15-то число на съответния месец – на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 143 ал. 2 от СК и чл. 45 от ЗЗД. Въззивникът намира решението в обжалваните части за незаконосъобразно. Размерът на присъдената на всеки от ищците главница, представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди се смята за завишен и определен в разрез с принципа за справедливост. Конкретно обезщетение в размер от по 130 000 лева, се приема за адекватен и съответен на конкретните факти и установявания по спора. Твърди се от въззивника, че обезщетения над тези размери не съответстват на съдебната практика, при подобни хипотези. На следващо място се оспорва претенцията за присъдена издръжка на Д. А. под формата на пропусната полза за минал период в размер на 7 400 лева, като недоказана по основание и размер. Твърди се че ищцата не е успяла да докаже със сигурност настъпването на пропуснатите за нея ползи, в резултат на деликтното правоотношение. Възразява се че първата инстанция неправилно е определила размера на доходите на загиналия й баща (2000-2500 евро на месец), позовавайки се единствено на гласни доказателства. На тези аргументи се гради и тезата на въззивника за недоказаност за изплащане на месечна издръжка, до навършване пълнолетие на ищеца Д. С. А.. Присъденият размер от по 200 лева всеки месец, до навършване пълнолетие на ищцата се оспорва като необоснован. Иска се отмяна на решението в обжалваните дялове и присъждане на разноски направени в производството. В срока по чл. 263, ал. 1 КЗ е постъпил писмен отговор от ищците по спора. Въззивната жалба се счита за неоснователна и се иска същата да се остави без уважение, като се излагат подробни съображения в насока, че присъдените размери на обезщетение за неимуществени вреди не следва да бъде намаляван, доколкото въззивникът не се позовава на никакви относими факти за подобно произнасяне. Постановеното решение се намира за справедливо, поради правилно приложена разпоредба на чл. 52 ЗЗД и взети предвид всички относими по делото факти, размерът на застрахователното покритие към датата на произшествието и съдебната практика. По отношение претърпените болки и страдания препраща към събраните СПЕ и гласни доказателства в производството. Оспорват се твърденията за липсата на основание и доказване на претенцията за издръжка дължима на Д. С. А.. Сочи се, че вредите под формата на дължима от родител издръжка подлежат на обезщетяване, понеже са пряка и непосредствена последици на непозволеното увреждане, а размерът на следващото се обезщетение под формата на издръжка е обоснован и с обстоятелството, че детето не е получило наследствена пенсия. Твърди се, че липсва основание да се откаже присъждане на обезщетение за бъдещ период, защото са се осъществили основанията за неговото възникване. В проведеното съдебно заседание пред настоящата инстанция, са докладвани постъпили от страните молби, в които те са изразили становище по спора. Поддържат се въззивната жалба и подадения писмен отговор на направените в тях основания. Страните са отправили насрещни искания по разноските, като на въззиваемата страна е предоставена адвокатска защита по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Въз основа твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност, доводите на страните и приложимите правни норми, съдът, в пределите на въззивното производство, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, разгледани са кумулативни искове по отправена пряка претенция срещу застраховател за овъзмездяването на вреди от настъпило застрахователно събитие. Предметът на спора е очертан с въззивната жалба. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта - в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. В настоящата хипотеза са въведени оплаквания свързани с правилността на крайния съдебен акт. Така на въззивен контрол подлежи решението в неговите осъдителни части, съответно за размерите на определените обезщетения за понесени от ищците С. Х. А. неимуществени вреди, за горницата над 130 000 лева до присъдените 200 000 лева, на ищците Д. А. и Д. С. А. за горниците над 130 000 лева до присъдените 180 000 лева, както и по отношение на ищцата Д. С. А. за присъдените в нейна полза имуществени вреди и заплащане на обезщетение под формата на издръжка. В останалите части решението, като необжалвано, е влязло в законна сила. Страните в настоящото производство не спорят по отношение осъществения състав на функционалната отговорност на застрахователя (легитимацията на ищците, механизмът на ПТП, настъпилите вследствие на същото вреди – смъртта на С. Р. А., вината на деликвента, застрахован при ответния застраховател). Осъществена е предпоставката по чл. 380, ал. 1 КЗ. Възраженията, че деянието е случайно по смисъла на чл. 15 НК и наличието на принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат не се поддържа пред настоящата инстанция. Основният спорен въпрос в производството е свързан със справедливия размер на обезщетение, съобразно чл. 52 ЗЗД и основателността на исковата претенция на ищцата Д. С.ова А., по чл. 432, ал.1 от КЗ вр. с чл. 143, ал. 2 СК. В тези предметни рамки следва да е въззивното произнасяне. Ищците обосновават активната си материалноправна легитимация да претендират обезщетение за смъртта на С. Р. А. в качеството си на наследници по закон на починалия, съответно неговата съпруга и двете му деца. На установяване в процеса подлежат претърпените болки и страдания от ищците, вследствие на застрахователното събитие и размера на обезщетението за имуществени вреди, съобразно даваната от родителя издръжка на детето (Д. А.), при предявен иск за вреди, основан на лишаването от издръжка поради смъртта на този родител. По размера на обезщетението за понесени неимуществен вреди от ищците: За преценката относно отражението, което произшествието е дало върху живота на ищците, данни носят събраните по делото подробни гласни доказателства (св. Б. и св. А. л. 387 – л. 395 от първоинстанционното дело ), които са последователни, логични, вътрешнонепротиворечиви и подкрепени от останалия доказателствен материал, поради което настоящия състав им дава пълна вяра, както и изслушаната СПЕ. От доказателствата се установява, че за всички членове на семейството смъртта на С. А. е била неочаквана, внезапна и шокираща. Ищцата С. А. е загубила своя съпруг, Д. А. е навършил ••••• към момента на ПТП, а Д. А. е била малолетна – на 6 години. От гласните доказателства става ясно, че загиналият, заедно с първата ищца е бил изградил задружно семейство, което за него е било житейски приоритет, а за издръжката на членовете му се грижел основно той, като работел предимно в чужбина. При завръщането си в България от чужбина, бащата прекарвал максимално време със семейството си, обичал да бъдат заедно, да поддържа близки отношения със сина и дъщеря си, като дори си вземал неплатен отпуск от работа, за да бъде повече време със семейството си. Така се налага извода, че въпреки работата на бащата в чужбина, семейството запазило силната си връзка. Установява се също, че когато със съпругата си живели в Турция, С. споделил на св. Б., че печели около 4000-4500 долара месечно. Там се е родил и синът им Д., който бил „чакано дете“, според св. Б.. Макар и да се налагало С. да работи в чужбина, близките отношения между съпруг и съпруга се запазили, непрекъснато са осъществявали контакти по телефон и други методи за комуникация. Свидетелят сочи, че съпрузите непрекъснато правели планове за бъдещето – за общ дом, който закупили около 2005 година, в който устроили живота си и този на децата им, а впоследствие живеели много задружно. Св. А. сочи, че загиналият планирал да изненада съпругата си за рождения й ден с почивка, което било осуетено от катастрофата. Съгласно заключението на допуснатата психологична експертиза (СПЕ), в емоционално отношение у ищцата С. е налице продължителна реакция на скръб, с висока емоционална интензивност, като липсват данни за психотични симптоми, но емоционалната болка е дълбока и устойчива. Сочи се от експерта, че загубата на съпруга й е променила цялата динамика на нейния живот, като тя продължава да преработва мъката, да се опитва да възприеме и да преживее случилото се. Друга емоционална тежест е и че тя остава единствен родител, основна опора за двете им деца, което и внася допълнително стрес и емоционално натоварване, доколкото трябва да поеме ролята на двамата родители, което в комбинацията с личната скръб, възпрепятства адаптацията към случилото се и задълбочава нейната лична скръб. Според вещото лице загубата ще я съпътства през нейния жизнен път, макар и с различен интензитет във времето. По отношение на ищеца Д. А., вещото лице заявява, че загубата на неговия баща е довела до силен емоционален срив. Това се обяснява с обстоятелството, че към момента на събитието ищецът е на •••••, в преход към самостоятелност, но все още силно разчиташ на подкрепата и присъствието на родителите си. В ищеца се наблюдава повишено чувство на тревожност, трудности в процеса на адаптация. При обследването на лицето, той е разговарял за инцидента, но все пак чувството на безпокойство се запазва. Безспорно събитието е оставило траен отпечатък в неговото съзнание и същност, като от разпита на св. Б. бащата се грижел много за него (л. 388). Въпреки това Д. показал висока степен на психична устойчивост, и макар да е преминал през чувства на гняв към шофьора, показал желание да се развива и учи. Според експерта поддържането на балансиран ритъм на живот, физическа активност и социални контакти ще продължи да подпомага доброто функциониране. Впечатленията на вещото лице за силна връзка между син и баща се потвърждава недвусмислено и от разпитаните свидетели от първата инстанция. Несъмнено в живота на ищеца е настъпил тежък емоционален срив, а макар да е започнал да учи в университет, се наложило да прекъсне за година поради необходимост да помага финансово на майка си. Относно дъщерята Д. А. следва да се съобрази, че същата е малолетна към момента на произшествието (на 6 години) и не е възприела непосредствено загубата на баща си, тъй като детето няма напълно изградена способност да разбере и приеме концепцията за смърт. Отделно от това обаче, тя се е намирала във възраст, в която е имала силна емоционална привързаност към двамата родители и разчитала на тях като основни фигури за сигурност и подкрепа. Според вещото лице, поведението на детето подкрепя впечатлението, че скръбта е непреработена и остава запечатана вътрешно, без да намира вербален или поведенчески израз. Това, че детето не задавало въпроси за баща си, се определя от експерта като механизъм на отричане, характерен за децата в ранна училищна възраст при тежки загуби. Събитието е лишило Д. от бащина обич и подкрепа в ключов етап от нейното личностно развитие, което създава риск за пораждането на емоционални трудности и проблеми с доверието и сигурността в бъдеще. Въпреки, че детето посещава училище ежедневно, загубата влияе върху психологичната стабилност на детето – то е затворено, наблюдава се ниска вербална активност, зависимост от майчината фигура. Психологът дава заключение, че при липса на целенасочена психологическа подкрепа на Д., съществува риск от отложена манифестация на скръбта и развитие на емоционални трудности в бъдеще, включително проблеми с доверието, самооценката и междуличностните отношения. Детето разполага е ресурс да се справи, но процесът на осъзнаване и приемане на загубата все още не е започнал. От събраните доказателства чрез разпита на свидетелите се установява че Д. продължава да чака връщането на баща си, да ходи по местата, където я е водел той, с надежда да го види, приготвила си е куфар да ходи до Холандия, където е работел за последно и да задава въпроси за „Момчето, което караше колата“ (св. А., л.393). Тези данни сочат, че травмите върху неизградената психика на малолетната дъщеря на загиналия са твърде тежки. Гореизложените факти налагат извод, че всеки от ищците е търпял и търпи по собствен начин болки и тъга по загубата на техния близък, който е бил основен стожер в семейството им. Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Поначало, причинените неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени или поправени, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага, което придава на обезщетението характер не на компенсаторно, а на заместващо такова. Тази заместваща облага във всеки конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва да бъдат определени по тяхната афектационна стойност. Доколкото понятието за „справедливост“ не е абстрактен критерии, то следва да бъде обвързано с обективно съществуващи обстоятелства, които след като се вземат предвид от съда, да послужат за определяне размера на справедлива обезвреда. Поради това на преценка следва да се подложат възрастта на пострадалия към момента на настъпване на вредите, продължителността и интензитета на болките и страданията, общественото разбиране за справедливост и други. Въззивният съд съобразява следните релевантни предпоставки за определяне на дължимото обезщетение, изводими от събраните писмени и гласни доказателства: Починалият е бил на •••••дини към датата на инцидента, без данни за заболявания, с изградени социални ангажименти и трудова заетост в Недерландия, от която реализирал доходи от порядъка на 2000-2500 евро месечно. Установява се, че в семейните отношения неговият труд е бил основният източник на доходи, а в личните си отношения е бил отдаден на съпругата и на децата си човек, отговорен и трудолюбив. От разпита на свидетелите може да се заключи, че до смъртта си е полагал не просто обичайни, а изключителни грижи за семейството си, въпреки пребиваването си в чужбина. Семейството на ищците може да се определи като единно, силно и сплотено, като е било изграждано като такова повече от 20 години Съпругът и съпругата поддържали непрекъсната връзка и комуникация, правели планове за бъдещето и за сполуката на своите деца. Починалият баща се оказал основна фигура в семейството си, бил пример за подражание за тях. В този смисъл е налице сходство между показанията дадени от разпитаните свидетели и заключението на вещото лице по експертизата. Затова въззивната инстанция кредитира гласните доказателства по реда на чл. 172 ГПК и ги намира за носещи относима информация за емоционалната връзка и отношения в семейството на починалия съпруг и баща, като данните по делото изключват възможността евентуална заинтересованост на свидетел да е повлияла на достоверността на показанията му /решение № 315/30.05.2024 год. по гр.д.№ 2397/2023 год. на 2 ГО на ВКС; решение №50095/03.04.2024 по търг.дело №1318/2022 на 2 ТО на ВКС; . решение № 2 от 11.01.2024 г. по т. д. № 2195/2022 г., II т. о., решение № 79 от 12.07.2017 г. по гр. д. № 3244/2016 г., IV г. о., решение № 183 от 30.06.2017 г. по гр. д. № 4028/2016 г., IV г. о., решение № 312 от 11.01.2018 г. по гр. д. № 191/2017 г. на ІV г. о., решение № 700 от 28.10.2010 г. по гр. дело № 91/2010 г. на ІV г. о., решение № 194 от 02.07.2012 г. по гр. дело № 92/2012 г. на ІІ г. о. и др./. Както се посочи съгласно заключението на експерта-психолог, при всички ищци е установено, че преживяната загуба не е емоционално преодоляна, възстановителният период не е приключил и е необходимо още време за това. Тези състояния се изразяват в различна форма при всеки от тримата ищци, според възрастта и личностните характеристики, но са обединени от общия модел на продължително травматично преживяване, неприемане на загубата и трудна адаптация към новата житейска реалност. Периодът за възстановяване е строго индивидуален, но безспорно се установява, че преживяната загуба се отразява изключително тежко на емоционалното състояние на съпругата С., на сина Д. и на дъщерята Д., като техният живот е бил безвъзвратно променен. Загубата на съпруга и бащата е била внезапна и неочаквана, което е допринесло за тежестта на събитията. Следва да се отчете , че в настоящата хипотеза болките и страданията за преживелите членове на семейството ще продължават и не са приключили (така например решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др.). По тези съображения справедливия размер на обезщетение за понесени неимуществени вреди следва да се определи така : на съпругата С. съдът приема за справедлив размер на обезщетение сумата от 200 000 лева, обоснован основно от факта, че ищцата е останала след инцидента без семейния си партньор и любимия човек, с когото 20 години са изграждали семейството си, както и поради установените от събраните доказателства преживяни от нея продължителни и интензивни душевни страдания което прави възражението за прекомерен размер на присъденото обезщетение за неоснователно; за сина Д. - 180 000 лв., който намира за справедлив, поради факта, че ищецът е загубил баща си, с когото са имали изградена изключително близка емоционална връзка, получавал е не само родителска подкрепа и финансова опора, но и загубата е в момент, в който ищецът е навлизал в етап от живота си, в който бащиният модел и съвети биха му била особено полезни в житейския му път. Извън горното са събрани са достатъчно данни в процеса за страданията, които е изпитал ищецът от внезапната загуба на баща си, поради което прави възражението за прекомерен размер на присъденото обезщетение за неоснователно. за малолетната дъщеря Д. - 180 000 лв., който размер съдът намира за справедлив, поради факта, че ищцата е загубила баща си във възраст, в която вече е изградила отношения на привързаност и същата не просто остава без бащина обич и подкрепа, но подробните данни от доказателствата сочат, че същата все още отказва да приеме загубата, като се справя с отсъствието му по свой си начин и тепърва ще осъзнава загубата на своя родител, и както и ще скърби за него. Няма спор, че психологическите последици от травмата, причинена от загубата на родител на толкова ранна детска възраст, са тежки и ще съпътстват ищцата през целия й живот. Събрани са достатъчно данни в процеса за страданията които изпитва детето от липсата на баща си, както и за изградената връзка което прави възражението за прекомерен размер на присъденото обезщетение за неоснователно. Доказа се в процеса от разпита на свидетелите за всяко от децата, който е съответен на икономическата ситуация към момента на произшествието (през 2022 година) и инфлационните процеси в страната. Определените размери на обезщетение съответстват и на нормативно определените застрахователни лимити според § 27 ал.1 от ПЗР на КЗ, които могат да служат като ориентир (така например решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о.). Поради изложеното възраженията в тази част на въззивната жалба на застрахователя са неоснователни, претенциите по заявените частични искове следва да се уважат изцяло. По въпроса за претенцията за обезщетение за пропусната издръжка от ищцата Д. А., до навършването на нейното пълнолетие, нейната основателност и размер: С договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Претендирана е издръжка от ищцата Д. А. дължима до навършването на нейното пълнолетие (почти 12 години) в размер на 200 лева, месечно, за период от 143 месеца, в общ размер на 28 600 лева. Искането е обосновано с твърдения, че поради факта на смъртта на нейния баща, същата е лишена от издръжка от бащата за целия си живот. Въззивникът не спори по обстоятелството, че ищцата е малолетно лице. Както се посочи в горната част на изложението, установен е фактическият състав на деликта, настъпването на застрахователно събитие, като юридически факт, пораждащ функционалната отговорността на застрахователя, поради което настоящата инстанция намира, че за периода от време от смъртта на баща си детето Д. А. понася имуществени вреди, изразяващи се в невъзможност за получаване на издръжка. Необходимостта от издръжка на ненавършилите пълнолетие деца е трайна и съобразно предписанието на чл. 146, ал. 1 СК издръжката се дължи ежемесечно. Задължението за издръжка е законово уредено и безусловно, така чл. 143, ал. 2 СК, поради което настъпването на тези вреди за детето е сигурно, поради смъртта на неговия баща. Съгласно общата разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, приложима и при определяне на обезщетения, претендирани на основание КЗ, на присъждане подлежат всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. В ППВС № 4/61 г. и 4/68 г. изрично е постановено, че при причиняване на смърт, близките на пострадалия имат право на обезщетение за накърнените им имуществени блага от лишаване от издръжка, когато действително са били издържани от него или са имали право на издръжка и правото на обезщетение възниква когато вредата не може да бъде компенсирана от пенсията, на която имат право. Последователно застъпваното в практиката на ВКС /решение по т. д. № 157/2011 г. на 1, т. о. и решение по т. д. № 645/2010 г. на 1, т. о./ становище е, че тази имуществена вреда е вид пропусната полза, която подлежи на обезщетяване в границите на действително понасяните вреди, съобразно получаваната издръжка, когато загубата не може да бъде покрита от наследствената пенсия, при съобразяване на правилото на чл. 142, ал. 2 СК. Относно размера на дължимата издръжка: Базата за изчисление е доставяната издръжка и за определяне размера на обезщетението за понасяните от дете такъв вид имуществени лишения е необходимо да бъде установен действителният обем на предоставяното приживе от починалия родител, при изследване на осигуряваните от него за домакинството средства от личен труд, спестявания и от всички други доходи. Релевантно за спора е как е бил организиран бюджетът на семейството, каква част от своите приходи починалият родител е влагал в него и какви суми реално и действително са били разходвани за издръжката на детето. От значение за определяне на приноса са и полаганите от родителя непосредствени грижи за дома и детето, които освен емоционален източник, имат и паричен еквивалент, който също следва да бъде съобразен при очертаване на обема на това, от което правоимащият е лишен. За установяването на тези обстоятелства са допустими всякакви доказателства /показанията на близки на семейството, обясненията на другия родител, заключения на вещи лица/. Крайната преценка на съда относно размера на обезщетението може да се основава на разпоредбата на чл. 162 ГПК. Относно процесуалните задължения на въззивната инстанция, сезирана със спор за обезщетение на имуществени вреди от загуба на издръжка поради смърт на родител, са пряко приложими указанията, дадени в т. 1, изр. второ от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящата хипотеза е безспорно установено, че детето Д. А. не получава наследствена пенсия, поради липсата на основание за това, така издаденото удостоверение от 07.07.2025 година от компетентното ТП на НОИ – гр. Търговище (л. 48 и л. 282 от делото). От гласните доказателства, които настоящата инстанция кредитира, се установява, че починалият баща е осигурявал своето семейство финансово, получавал е доход от трудово възнаграждение, с който е осигурявал преимуществено нуждите от издръжка на цялото семейство (в това число на ищцата). Бащата е работил предимно в чужбина, като последно е работил в Кралство Нидерландия (Холандия), назначен по договор за временна заетост с чуждестранен работодател (л. 369 – л. 372 от делото). Съдът кредитира и гласните доказателства, събрани посредством разпита на свидетели в провелото се пред първата инстанция съдебно заседание от 15.09.2025 година. Така по данни на свидетеля Б., който познавал починалия от близо 20 години, бащата винаги е полагал необходимите грижи за обезпечаване финансовата стабилност в семейството. Работил е последователно в Турция, Австрия, а последно в Холандия. По данни на свидетеля, през 2004 година, семейството е получавало доходи от около 4000-4500 долара месечно. Актуални данни за доходите от трудово възнаграждение на пострадалия дава неговата сестра С. А.. Свидетелката споделя, че нейният брат е получавал около 2500-2600 евро в Холандия, като всичко е отделял за децата и своето семейство и не ги лишавал от нищо. От издадената служебна бележка от ТП на „Бюро по труда“ – гр. Търговище (л. 51 от делото) се установява, че майката на детето дълго време е била регистрирана като търсеща работа и била е безработна. Като след смъртта на бащата, майката е продължила да се занимава с отглеждането и възпитанието на децата. По данни от свидетеля С. А., към настоящия момент майката работи като получава минимална работна заплата. От изложеното въззивната инстанция прави извод, че след раждането на децата, майката е полагала предимно грижи за тяхното отглеждане, а бащата е внасял голямата част от финансови средства, необходими за тяхната издръжка. Издръжката следва да се осигурява от двамата родители, така чл. 143, ал. 1 и ал. 2 СК. След смъртта на бащата задължението за осигуряване издръжка на детето е паднало единствено върху майката. По делото се установи, че тя не е работила в големи периоди от време, а има доходи доста по-ниски от тези на бащата (към момента неговата смърт), който според показанията на свидетелите, е осигурявал по-голямата част от паричните средства в домакинството. За размера на следващата се издръжка трябва да се съобразят конкретните нужди на детето, като се вземе предвид и неговата възраст. Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, така чл. 142, ал. 2 СК. По тези правила общата средномесечната издръжка за детето надхвърля 300 лева, месечно. Вземайки предвид възрастта на детето (ненавършило 10 години към настоящия момент), необходимостта тепърва то да бъде възпитавано, образовано и за него да се полагат грижи, доходите на бащата, който традиционно е поемал по-голямата част от издръжката, то съдът приема, че същият би осигурявал минимум 3/4 от дължимата средномесечна издръжка на дъщеря си, поради което и претендираният размер от 200 лева, месечно за издръжка на ищцата Д. се явява изцяло основателен. Издръжката е дължима както за изминалия период от ••••• година (датата на смъртта) до приключването на съдебното дирене пред първата инстанция, което съставлява сума от 3783,56 евро(три хиляди седемстотин осемдесет и три евро и петдесет и шест евроцента), равностойни на 7 400 лева, така и до навършване на пълнолетие от ищцата, съобразно предявената претенция, като първоинстанционният съд е изложил подробни съображения, които настоящият състав споделя изцяло и препраща към тях, на основание чл. 172 от ГПК. От всичко изложено и поради съвпадение правните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да се потвърди. По разноските: Изходът на правния спор пред настоящата инстанция не предпоставя преразглеждане на разноските разпределени от първоинстанционния съд. С оглед изхода на обжалването разноски в производството пред въззивната инстанция следва да се присъдят на въззиваемата страна. Представен е списък по чл. 80 ГПК, видно от който на страната е предоставена адвокатска защита по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Въззивникът не отправил искане по чл. 78, ал. 5 ГПК. Делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, не са събирани нови доказателства пред въззивната инстанция, като предмет на установяване са общи факти за страните, поради което в полза на процесуалния представител на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски в евро по претенциите за неимуществени вреди, равностойни на по 2000 лева за всеки от ищците или общо равностойна сума на 6000 лева. Претенцията за имуществени вреди под формата на дължима издръжка е обжалвана изцяло (определен размер от 28 600 лева издръжка до навършване на пълнолетие на ищцата и 7400 лева издръжка за минал период), поради което в полза на процесуалния представител на въззиваемата страна се следва равностойността в евро на 3530 лева. Сумите са определени на основание минимумите предвидени в чл. 7, ал. 2 т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 година за възнаграждения за адвокатска работа. Върху присъдения хонорар за предоставена безплатна адвокатска защита следва да бъде присъден с включено ДДС, така решение C-744/23 от 23.10.2025 година на СЕС. Така в полза на адвокат П. К. следва да се присъди сума в евро, равностойна на общо 11 436 лева с ДДС. По изложените правни изводи, съдът