Присъда № 4 от 29.1.2026 г. на Районен съд - Перник по дело № 1916/2025 г.

към Присъда № 4 от 29.01.2026 г.

по НОХД №1916/2025 г. по описа на ПРС

Съдебното производство по делото е образувано по повод обвинителен акт на Районна прокуратура – гр.Перник против подсъдимия В. Л. М., роден на ••••••••••••• г., в гр. П., •••••••••••••, ••••••••••••• гражданин, с постоянен и настоящ адрес: •••••••••••••, понастоящем в следствен арест ••••••••••••• с •••• образование, •••••••••••••, •••••••••••••, •••••••••••••, ЕГН ••••••••••, с обвинения, както следва:

1. На 16.11.2023 г., в апартамент № ••, находящ се в •••••••, без надлежно

разрешително, издадено по реда и правилата на Закона за контрол върху

наркотичните вещества и пре курсорите, държал високорисково

наркотично вещество, а именно: амфетамин, с нето тегло 0,10 гр., със съдържание на активния компонент амфетамин 15,9 % на стойност 4

лева, към момента равностойност на 2.05 евро, като деянието

представлява маловажен случай - престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр.

ал. 3, т. 1 НК.

2. На 25.01.2024 г. в •••••••••••••, при проведен видеоразговор през

приложението „МЕСИНДЖЪР“, се заканил на М. С. М. (от 02.02.2024 г.

с фамилно име — А.) с престъпление против нейната личност, като

употребил думите, че ще й разбие муцуната, и това заканване би могло да

възбуди основателен страх за осъществяването му, като деянието е

извършено в условията на домашно насилие по смисъла на чл. 93, т. 31

НК (доколкото престъплението е извършено чрез упражняване на психическо насилие и е осъществено спрямо съпругата на дееца, от която

има и три деца - К. В. М., В. В. М. и С. В. М.) - престъпление по чл. 144,

ал. 3, т. 3, вр. ал. 1 НК.

3. От месец февруари 2024 г. до месец юли 2025 г., включително, в •••••••••••••, като е осъден - с Решение № 104/02.02.2024г.,

постановено по гр. д. № 20231720104342/ 2023 г., по описа на Районен

съд - Перник, Гражданско отделение, III състав, влязло в законна сила на 02.02.2024 г., да издържа свой низходящ, а именно дъщеря си - К. В. М.,

съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две

месечни вноски, а именно 18 месечни вноски, в размер на 234 лева всяка

• престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.

4. От месец февруари 2024 г. до месец юли 2025 г., включително, в •••••••••••••, като е осъден - с Решение № 104/02.02.2024г.,

постановено по гр. д. № 20231720104342/ 2023 г., по описа на Районен

съд — Перник, Гражданско отделение, III състав, влязло в законна сила

на 02.02.2024 г., да издържа свой низходящ, а именно дъщеря си - В. В.

М., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две

месечни вноски, а именно 18 месечни вноски, в размер на 234 лева всяка

• престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, поради което и на основание по чл. 183, ал. 1 НК.

5. От месец февруари 2024 г. до месец юли 2025 г., включително, в •••••••••••••, като е осъден — с Решение № 104/02.02.2024г.,

постановено по гр. д. № 20231720104342/ 2023 г., по описа на Районен

съд — Перник, Гражданско отделение, III състав, влязло в законна сила

на 02.02.2024 г., да издържа свой низходящ, а именно дъщеря си - С. В.

М., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две

месечни вноски, а именно 18 месечни вноски, в размер на 234 лева всяка

• престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.

Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, като след провеждане на разпоредителното заседание по делото, при уважено от съда искане на страните, производството продължи по реда на съкратеното съдебно следствие-ССС, като подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направеното самопризнание, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В провелото се производство по същество пред съда, страните пледират, респ. както следва:

Прокурорът в съдебно заседание поддържа обвинението. Сочи, че от всички събрани доказателства и доказателствени средства безспорно се доказват всяко едно от обвиненията, повдигнати на подсъдимия, като доказателствата са еднопосочни и безпротиворечиви и същите кореспондират с направеното в съдебно заседание самопризнание от подсъдимия. В пледоарията си прокурорът сочи, че счита, че фактическата обстановка, изведена в обвинителния акт, изцяло се подкрепя от събрани в хода на досъдебното производство доказателства, и предвид начина, по който протича съдебното следствие, а именно по реда на Глава Двадесет и седма, чл.371, т. 2 от НПК с признаване на фактите, включени в обвинителния акт от страна на подсъдимия, не се налага да се прави доказателствен анализ. По отношение на правната страна на казуса, предлага на съдебния състав да признае подсъдимия за виновен по всички обвинения, така както са формирани в обвинителния акт, като определи на подсъдимото лице наказание „Лишаване на свобода“ по всяко от повдигнатите обвинения по пунктове от едно от втори до пети пункт, а по отношение на престъплението по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК да му определи наказание „Глоба“, което по силата на параграф 5 ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България да се превалутира официалната валута в Република България, която е евро. На осн. 23 ал.1 от НК предлага на съдебния състав да наложи едно най- тежко наказание, като при индивидуализацията на наказанието „лишаване от свобода“ следва съдът за да отчете липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което предлагам наказанията да бъдат индивидуализирани при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства по реда на чл.23, ал. 1 от НК да се определи едно общо най- тежко наказание, което да бъде наказанието „Лишаване от свобода“ с приложението на чл.58а от НК и към него да се присъедини изцяло наказанието „Глоба“. Така определеното общо най-тежко наказание предлага да се изтърпи при първоначален „Строг“ режим. На осн. Чл.189 ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия следва да бъдат възложени разноските, осъществени в хода на наказателното производство, а именно 268.67 лева, които следва да се превалутират по реда на параграф 5 ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. На осн. Чл.354а, ал.6 от НК наркотичното вещество, предмет на престъплението против народното здраве, следва да се отнеме в полза на държавата и да се унищожи по съответния ред. Предвид всичко гореизложено, предлага на съдебния състав да постанови присъдата си в посочения смисъл.

Защитникът на подсъдимия адв. Г., в пледоарията си сочи, че подсъдимият признава фактите така, както са изложени по обвинителния акт, и съдът следва да приеме, че фактическата обстановка е такава, каквато е описана в него, като самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните по делото доказателства. Сочи че при индивидуализацията на наказанието съдът да отчете следното: по обвинението по чл.354а, ал.5, вр. Ал. 3 т.1 от НК, предмет на деянието е минимално количество амфетамин - 0.10 гр. Няма никакви данни за разпространение и трайна престъпна дейност. Степента на обществена опасност на деянието е изключително ниска и това следва да намери отражение при определяне на наказанието. По обвинението по чл.144, ал.3, т.3, вр. ал.1 от НК подсъдимият не е имал реално намерение да осъществи заканата, изречените думи са резултат от силно емоционално състояние без последстващи действия. По обвинението по чл.183, ал. 1 от НК, следва да се отчете, че подсъдимият 8 месеца се е намирал в следствения арест по друго производство по което е обвинен, което обективно го е лишило от възможността да реализира доходи и да изпълнява задължението си за издръжка. Защитата не отрича противоправността на поведението, но счита че направеното признание, съдействието за разкриване на обективната истина и наличието на множество смекчаващи отговорността обстоятелства обуславят необходимостта от умерена и справедлива наказателна репресия. Моли съда да приложи чл.371 т.2 от НПК и чл. 58а от НК, да приложи правилата на чл.23, ал.1 от НК, като определи едно общо наказание в минимален размер, съобразено с конкретната фактическа обстановка и целите на чл.36 от НК. Подсъдимият се присъединява към казаното от своя защитник.

В последната си дума, подсъдимият моли съда за по- снизходително наказание.

След като взе предвид събраните по делото доказателства и ги разгледа поотделно и в тяхната съвкупност, ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО:

Подсъдимият В. Л. М., роден на ••••••••••••• г., в гр. Перник, •••••••••••••, ••••••••••••• гражданин, с постоянен и настоящ адрес: •••••••••••••, понастоящем в следствен арест ••••••••••••• с •••• образование, •••••••••••••, •••••••••••••, •••••••••••••, ЕГН ••••••••••

Видно от справката за съдимост на подсъдимия, същият е ••••••••••••• както следва: общо три на брой пъти, като всяко едно от •••••••••••••ията, съдът следва да коментира при обсъждане на индивидуализацията на наказанията.

Подсъдимият В. Л. М., е роден на ••••••••••••• г., в гр. Перник, •••••••••••••, ••••••••••••• гражданин, с постоянен и настоящ адрес: •••••••••••••, понастоящем в следствен арест ••••••••••••• с •••• образование, •••••••••••••, •••••••••••••, •••••••••••••, ЕГН ••••••••••.

С обвинителния акт, е изложена следната фактическа обстановка, а именно, че -През месец ноември 2023 г. подсъдимият В. Л. М. обитавал сам недвижим имот - апартамент № ••, находящ се в •••••••.

На 16.11.2023 г. в ОД на МВР - Перник постъпила оперативна информация, че подсъдимият М. държи наркотични вещества в процесното жилище. По този повод в жилището, на същата дата - 16.11.2023 г., било извършено претърсване и изземване от полицейски служители към ОД на МВР - Перник, където в спалното помещение се установило, че действително подсъдимият В. Л. М. държал амфетамин, с нето тегло 0,10 гр., със съдържание на активния компонент амфетамин 15,9 % на стойност 4 лева. За държането му подсъдимият нямал надлежно разрешително, издадено по реда и правилата на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП). / касателно първото обвинение/

Към месец януари 2024 г. подсъдимият В. Л. М. имал валиден граждански брак с пострадалата М. С. М. (от 02.02.2024 г. с фамилно име - А.), от която имал и три деца: К. В. М., В. В. М. и С. В. М.. Подсъдимият и пострадалата М. М. (от 02.02.2024 г. с фамилно име - А.) били във фактическа раздяла, поради което тя живеела отделно от съпруга си в недвижим имот, находящ се в ••••••••••••• / относно обвиненията по чл. 183 НК/.

На 25.01.2024 г. пострадалата М. М. (от 02.02.2024 г. с фамилно име - А.) се намирала именно в процесния имот в •••••••••••••, когато получила обаждане от обвиняемия през приложението „МЕСИНДЖЪР“. Тя отговорила на обаждането и започнал видеоразговор с обвиняемия по приложението „МЕСИНДЖЪР“. Без конкретна причина подсъдимият започнал да изрича обидни и цинични изрази по неин адрес, а след това употребил и думите, че ще й разбие муцуната , и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. Подсъдимият също й казал, че отсега нататък тя няма да може да излиза спокойно навън и ще бъде под страх. По този повод пострадалата депозирала сигнал на Национална система „112“, като съобщила на оператора за случилото се. / относно обвинението по чл. 144, ал. 3, т. 3, вр. ал. 1/.

Междувременно при тези усложнени междуличностови отношения на подсъдимия с майката на децата му и с тях самите, то с Решение № 104/ 02.02.2024 г., постановено по гр. д. № 20231720104342/ 2023 г., по описа на Районен съд - Перник, Гражданско отделение, III състав, влязло в законна сила на 02.02.2024 г.., подсъдимият В. Л. М. бил осъден да заплаща на своята дъщеря - К. В. М. с адрес: •••••••••••••, месечна издръжка в размер на 234 (двеста тридесет и четири) лева.

Независимо че знаел за своето задължение да изплаща ежемесечна издръжка на своята дъщеря К. В. М., подсъдимият съзнателно не изпълнил паричното си задължение за издръжка, като от месец февруари 2024 г. до месец юли 2025 г., включително, не заплатил повече от две месечни вноски, а именно а именно 18 месечни вноски, в размер на 234 лева всяка. Със същото Решение № 104/ 02.02.2024 г., постановено по гр. д. № 20231720104342/ 2023 г., по описа на Районен съд - Перник, Гражданско отделение, III състав, влязло в законна сила на 02.02.2024 г.., подсъдимият В. Л. М. бил осъден да заплаща на своята дъщеря - В. В. М. с адрес: •••••••••••••, месечна издръжка в размер на 234 (двеста тридесет и четири) лева.

Независимо че знаел за своето задължение да изплаща ежемесечна издръжка на своята дъщеря В. В. М., подсъдимият съзнателно не изпълнил паричното си задължение за издръжка, като от месец февруари 2024 г. до месец юли 2025 г., включително, не заплатил повече от две месечни вноски, а именно а именно 18 месечни вноски, в размер на 234 лева всяка. С цитираното Решение № 104/ 02.02.2024 г., постановено по гр. д. № 20231720104342/ 2023 г., по описа на Районен съд — Перник, Гражданско отделение, III състав, влязло в законна сила на 02.02.2024 г.., подсъдимият В. Л. М. бил осъден да заплаща на своята дъщеря - С. В. М., с адрес: •••••••••••••, месечна издръжка в размер на 234 (двеста тридесет и четири) лева.Независимо че знаел за своето задължение да изплаща ежемесечна издръжка на своята дъщеря С. В. М., подсъдимият - съзнателно не изпълнил паричното си задължение за издръжка, като от месец февруари 2024 г. до месец юли 2025 г., включително, не заплатил повече от две месечни вноски, а именно а именно 18 месечни вноски, в размер на 234 лева всяка.

При тази фактическа обстановка, изложена в обвинителния акт прокурорът е приел, че с гореописаните деяния подсъдимият В. Л. М. осъществил от правна страна съставите на следните престъпления: От обективна страна подсъдимият М. на 16.11.2023 г., в апартамент № ••, находящ се в •••••••, без надлежно разрешително, издадено по реда и правилата на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал високорисково наркотично вещество, а именно: амфетамин, с нето тегло 0,10 гр., със съдържание на активния компонент амфетамин 15,9 % на стойност 4 лева, като деянието представлява маловажен случай.От

субективна страна деянието е извършено при форма на вината - пряк умисъл - подсъдимият съзнавал общественоопасния му характер - а именно, че деянието му е от естество да засегне обществените отношения, свързани с народното здраве, предвиждал сигурното настъпване на общественоопасните последици, като пряко ги е целял.

От обективна страна подсъдимият М. на 25.01.2024 г. в •••••••••••••, при проведен видеоразговор през приложението

„МЕСИНДЖЪР“, се заканил на М. С. М. (от 02.02.2024 г. с фамилно име - А.) с престъпление против нейната личност, като употребил думите, че ще й разбие муцуната, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, като деянието е извършено в условията на домашно насилие по смисъла на чл. 93, т. 31 НК (доколкото престъплението е извършено чрез упражняване на психическо насилие и е осъществено спрямо съпругата на дееца, от която има и три деца — К. В. М., В. В. М. и С. В. М.).

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината — пряк умисъл - подсъдимият съзнавал общественоопасния му характер, а именно че деянието му е от естество да засегне обществените отношения, свързани с личната свобода на пострадалата, предвиждал сигурното настъпване на общественоопасните последици, като пряко ги е целял.

И на следващо място от обективна страна подсъдимият М. от месец февруари 2024 г. до месец юли 2025 г., включително, в •••••••••••••, като е осъден - с Решение № 104/ 02.02.2024 г., постановено по гр. д. № 20231720104342/ 2023 г., по описа на Районен съд - Перник, Гражданско отделение, III състав, влязло в законна сила на 02.02.2024 г., да издържа свой низходящ, а именно дъщеря си — К. В. М., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 18 месечни вноски, в размер на 234 лева всяка.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината — пряк умисъл — подсъдимият съзнавал общественоопасния му характер, а именно, че деянието му е от естество да засегне обществените отношения в семейството, предвиждал сигурното настъпване на общественоопасните последици, като пряко ги е целял.

От обективна страна подсъдимият М. от месец февруари 2024 г. до месец юли 2025 г., включително, в •••••••••••••, като е осъден - с Решение № 104/ 02.02.2024 г., постановено по гр. д. № 20231720104342/ 2023 г., по описа на Районен съд - Перник, Гражданско отделение, III състав, влязло в законна сила на 02.02.2024 г., да издържа свой низходящ, а именно дъщеря си - В. В. М., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 18 месечни вноски, в размер на 234 лева всяка.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината - пряк умисъл - подсъдимият съзнавал общественоопасния му характер, а именно, че деянието му е от естество да засегне обществените отношения в семейството, предвиждал сигурното настъпване на общественоопасните

последици, като пряко ги е целял.

От обективна страна подсъдимият М. от месец февруари 2024 г. до месец юли 2025 г., включително, в •••••••••••••, като е осъден - с Решение № 104/ 02.02.2024 г., постановено по гр. д. № 20231720104342/ 2023 г., по описа на Районен съд — Перник, Гражданско отделение, III състав, влязло в законна сила на 02.02.2024 г., да издържа свой низходящ, а именно дъщеря си - С. В. М., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 18 месечни вноски, в размер на 234 лева всяка.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината - пряк умисъл - подсъдимият съзнавал общественоопасния му характер, а именно, че деянието му е от естество да засегне обществените отношения в семейството, предвиждал сигурното настъпване на общественоопасните последици, като пряко ги е целял

Подсъдимият М. не е дал обяснения в хода на разследването, като в хода на съдебното следствие е признал вината си по всички повдигнати му обвинения.

Фактическите изводи, включени в предмета на обвинението, е посочено, че се подкрепят от събраните при разследването

доказателствени материали:

Обвинението се доказва от: гласните доказателствени средства, а именно - показанията на свидетелите: М. П. И. (л. 49, том I), Н. М. Н. (л. 51, том I), М. С. А. (л. 52, том I), П. Д. П. (л. 53, том I), М. С. М. (л. 54, том I); М. С. А. (л. 147, том II); М. С. А. (л. 316-317, л. 318-319, л. 311 том III), К. В. М. (л. 312, том III).

Обвинението се доказва и от събрания и проверен в хода на разследването писмен доказателствен материал, а именно - протокол за претърсване и изземване (л. 42-43, том I), ведно с изготвени към него веществени доказателствени средства (л. 46-48, том I), протокол за оценка (л. 56, том I); справка (л. 169, том II), удостоверения за съпруг и родствени връзки (л. 186-187, том II), решение (л. 190-194, том II), удостоверения за раждане (л. 373-375, том III).

Обвинението се доказва и от веществените доказателства: компактдиск (л. 170, том II), наркотичното вещество, иззето по делото.

Самостоятелно място в доказателствената съвкупност заемат заключенията, както е посочил и прокурора назначените и изготвени: съдебна физикохимична експертиза (л. 65-66, том I); съдебна аудиотехническа експертиза (л. 165-167, том II), като съдът е приобщил по делото и актуална справка за съдимост на лицето. По делото е било проведено едно съдебно заседание, като подсъдимият е съдействал за разкриване на обективната истина по делото, като е признал изцяло фактите и обстоятелствата по повдигнатите му обвинения и по делото, производството е протекло по глава 27 – ССС, в хипотезата на чл.371, т.2 НПК, което следва да се отчете в положителен аспект спрямо процесуалното поведение на подсъдимия.

Съдът е приел, че изложената фактическа обстановка безспорно се установява от гласните и писмените доказателствени средства- обясненията на подсъдимия при проведено при условията на чл. 371, т. 2 от НПК съкратено съдебно следствие, както и от доказателствата, събрани в досъдебното производство, които изцяло го подкрепят, както и допълнително представените по делото и изискани от съда писмени доказателства, в това число и досежно съдебния статус на лицето.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл. 373, ал. 3 от НПК. От страна на съда не бяха констатирани противоречия, несъответствия и непоследователност в събрания по делото годен доказателствен материал, цитиран по-горе, събран по съответния процесуален ред. Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено се установява, че подсъдимият В. Л. М., роден на ••••••••••••• г., в гр. Перник, •••••••••••••, ••••••••••••• гражданин, с постоянен и настоящ адрес: •••••••••••••, понастоящем в следствен арест

••••••••••••• с •••• образование, •••••••••••••, •••••••••••••, •••••••••••••, ЕГН ••••••••••, като в обвинителния акт са повдигнати обвинения за пет престъпни състава, осъществени от подсъдимия, както следва: за престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК, за престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 3, вр. ал. 1 НК и за престъпление чл. 183, ал. 1, от НК спрямо три лица- децата на подсъдимия, за които е осъден да заплаща издръжка, съобразно горецитираното съдебно решение.

Съдът намира предвид комплексния предмет на обвинението и внесените обвинения за различни престъпни състави по НК, засягащи различни обществени отношения, че съдът следва да се спре на съставът на всяко едно от тях, в хронологичната последователност, в която същите са били внесени в съда, както следва:

Относно престъплениено по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК, а именно, за това че -На 16.11.2023 г., в апартамент № ••, находящ се в •••••••, без надлежно разрешително, издадено по реда и правилата на Закона за контрол върху наркотичните вещества и пре курсорите, държал високорисково наркотично вещество, а именно: амфетамин, с нето тегло 0,10 гр., със съдържание на активния компонент амфетамин 15,9 % на стойност 4 лева, към момента равностойност на 2.05 евро, като деянието представлява маловажен случай - престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК, т о по делото безспорно е установено, че от така изложената и приета за установена фактическа обстановка, то същата мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че със своите действия подсъдимият В. Л. М., е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението чл. престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. второ, т .1, пр. първо от НК, като държал на посочената дата високорискови наркотични вещества без надлежно разрешително съгласно ЗКНВП. Както видно от обвинителния акт, и събраните в хода на ДП писмени доказателства, в това число и експертното заключение по изготвената и приета от съда съдебна физикохимична експертиза (л. 65-66, том I); касае за малко количество на наркотичното вещество и предмета на престъплението е с малка стойност.

От обективна страна по делото безпротиворечиво е установен характерът на цялото количество наркотично вещество, държано от подсъдимия, а именно – държал високорисково наркотично вещество, а именно: амфетамин, с нето тегло 0,10 гр., със съдържание на активния компонент амфетамин 15,9 % на стойност 4 лева, към момента равностойност на 2.05 евро. Амфетаминът и активният му компонент тетрахидроканабинол имат силно наркотично действие и няма легална употреба, пазар и производство, като е поставен под забрана, съгласно Списък I и Списък IV на Единната конвенция за упойващите вещества от 1961 г., ратифицирана от Р България, и Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите (обн. ДВ, бр. 30/1999 г.) изм. ДВ. бр.102 от 23 Декември 2022г., изм. ДВ. бр.102 от 8 Декември 2023г., изм. и доп. ДВ. бр.23 от 19 Март 2024г., изм. ДВ. бр.41 от 10 Май 2024г., в акт. Му редакция към датата на деянието, като е включен в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”. При това положение безспорно следва да се приеме, че подсъдимият е осъществил държането по отношение на високорисково наркотично вещество. Доколкото по делото не се установи подсъдимият да е държал високорисковото наркотично вещество въз основа на разрешително - лицензия за това, издадена при реда и условията на ЗКНВП, то следва да се приеме, че е осъществил държането незаконно, в нарушение на установения за това ред и без надлежно разрешение, като видно от данните по делото, то същото е било за лична употреба.

От обективна страна е налице и изпълнителното деяние, като безспорно доказано е и неговото авторство. С действията си, подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние „държане“. Същият е осъществявал фактическа власт върху веществото, като е безпротиворечиво възприето в съдебната практика, че не е необходимо да е налице винаги непосредствен физически контакт между дееца и предмета на престъплението, а е достатъчно извършителят във всеки един момент да може да осъществява контрол върху него, включително и да се разпореди с този предмет (Решение № 110 по н.д. № 5/2012 г. на ВКС, III н.о.).

Случаят, според настоящия състав се квалифицира като маловажен, предвид наличието на всички основания за това съгласно чл. 93, т.9 от НК. Според посочената разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Преценката се прави на база фактическите данни на конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на престъплението, вида и стойността на предмета му, на вредните му последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, релевантни за степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното. Осъщественото от подсъдимия държане на наркотично вещество не е от кръга на резултатните престъпления.От извършването му не се установява да са причинени вредоносни последици.

Подсъдимият е упражнявал фактическата власт и е съзнавал, че държи вещества, за които няма легална употреба, пазар и производство, а той самият няма разрешително за това държане.

Деянието е било извършено при форма на вината "пряк умисъл" по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, като деецът е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните последици от деянието и е целял настъпването на тези общественоопасни последици. В този смисъл, относно това обвинение по пункт първи от обвинителния акт, то безспорно се доказва, че същото е било осъществено от подсъдимия, както от обективна, така и от субективна страна.

Относно обвинението за престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 3, вр. ал. 1 НК а именно, за това че-На 25.01.2024 г. в •••••••••••••, при проведен видеоразговор през приложението „МЕСИНДЖЪР“, се заканил на М. С. М. (от 02.02.2024 г. с фамилно име — А.) с престъпление против нейната личност, като употребил думите, че ще й разбие муцуната, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, като деянието е извършено в условията на домашно насилие по смисъла на чл. 93, т. 31 НК (доколкото престъплението е извършено чрез упражняване на психическо насилие и е осъществено спрямо съпругата на дееца, от която има и три деца - К. В. М., В. В. М. и С. В. М.) - престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 3, вр. ал. 1 НК . Съгласно Чл. 144. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г., бр. 26 от 2010 г.) Който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до три години. И ал. (3) (Доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм., бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г., по отношение на наказанието пробация - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г., бр. 26 от 2010 г., доп., бр. 16 от 2019 г., изм., бр. 67 от 2023 г.) Наказанието е лишаване от свобода до шест години, когато: т.3. деянието е извършено в условията на домашно насилие. Следва да се посочи, че обект на защита на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК, са обществените отношения, свързани с правата на личността и по конкретно с правото на лична свобода, видно от мястото на престъпния състав в НК /глава ІІ "Престъпления срещу личността", раздел V "Принуда". /Решение № 56 от 2.04.2021 г. на ВКС по н. д. № 105/2021 г., I н. о., НК, докладчик съдията Христина Михова/. Субект на престъплението може да бъде всяко наказателно отговорно лице. За обективната съставомерност на престъплението по чл. 144, ал. 3, т.3, вр. ал. 1 от НК, се изисква отправената закана - с думи или действия, да е във връзка с определено по вид престъпление против личността, а именно в случая са инкриминирани следните реплики, отправени по месинджър спрямо пострадалата- М. С. М. (от 02.02.2024 г. с фамилно име — А.) с престъпление против нейната личност, като употребил думите, че ще й разбие муцуната, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, като деянието е извършено в условията на домашно насилие по смисъла на чл. 93, т. 31 НК (доколкото престъплението е извършено чрез упражняване на психическо насилие и е осъществено спрямо съпругата на дееца, от която има и три деца - К. В. М., В. В. М. и С. В. М.). За съставомерността на деянието е достатъчно психическото състояние на дееца само да обуславя вероятност от пораждане на решение за осъществяването на заканата и бъдещо предприемане на действия за изпълнението му. Не е необходимо към момента на деянието – когато отправя заканата – деецът да има предварително оформено решение да извърши престъплението, за което се е заканил и да действа в осъществяване на това решение. Не е необходимо и пострадалият действително да се е изплашил, катопрестъплението по чл. 144 НК е резултатно, но за съставомерността му е достатъчно адресатът на заплахите да е узнал за тях и последните да са били обективно възприети от него, каквато безспорно е процесната хипотеза, видно и от двата разпита на пострадалата, както и обследваните и представени разпечатки по ДП, за отправените заплахи спрямо нея от страна на подсъдимия, като както съдът посочи еднозначна е съдебната практика, че не е необходимо и пострадалият действително да се е изплашил, а само да съществува основание, че заканата за убийство би могла да се осъществи /Решение № 37 от 9.09.2019 г. на ВКС по н. д. № 39/2019 г., III н. о., НК, докладчик съдията Даниела А./ , За обективната съставомерност на престъплението по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 от НК, се изисква отправената закана - с думи или действия, да е във връзка с определено по вид престъпление против личността, а именно - убийство и да може да възбуди основателен страх за осъществяването й. Не е необходимо деецът, когато оправя заканата, да има предварително оформено решение за извършване на убийството и да действа в осъществяване на взетото решение. Наличието на такава деятелност би се преценявала на плоскостта на други престъпни състави-Решение № 174 от 9.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 965/2017 г., III н. о., НК, докладчик председателят Даниела А./. Видно от разпита на същата от стр.147- 148 ДП, от дата 15.07.2024 г, където свидетелката сочи и други заплашителни реплики, освен инкриминираната, е видно, че макар и заплахата да е изпратена онлайн, чрез цитираното приложение, то не се касае за инцидентен такъв случай, а системен психически тормоз от страна на подсъдимия, като са приложени и допълнителни доказателства в подкрепа на тази теза, като са приложежи Решение по гр.дело 3553 от 2023 г на ПРС- стр.107 и следв. От делото, по което е била издадена и заповед за защита на лицето от 22.08.2023 г., като на подсъдимия е било забранено извършва актове на домашно насилие спрямо пострадалата и да се въздържа от актове на дом насилие спрямо нея и децата им, като е видно и от справката му за съдимост, цитирано по-горе, че това не са негови инцидентни прояви, а се касае за едно системно поведение, за което същият е бил многократно санциониран в това число и с осъдителни присъди, за които съдът ще се се спре по-долу при индивидуализацията на наказанията за посочените престъпления. Достоверността на заявеното от пострадала се подкрепя, и от доказателства събрани в ДП, в това число и фоноскопната експертиза ца подадения сигнал на тел. 112-стр.165 и следв .от делото, където е посочила във връзка със заплахите по месинджър- „чакам го да дойде и да ми направи нещо“, тоест у пострадалата е налице и формиран основателен страх от извършване на престъпления спрямо нейната телесна неприкосновеност от страна на подсъдимия, ••••••••••••• неколкократно именно за деяния спрямо нея, в това число и на ефективно наказание ЛОС, което очевидно към момента не е изиграло своята превантивна и превъзпитатлена роля, за което съдът по-долу ще изложи доводи за определяне на точния разрмер на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия по този пункт от обвинението, което съдът намира същият е реализирал от обективна и субективна страна и то при условията на пряк умисъл, като е целял именно да създаде основателен страх у пострадалата, че ще изпълни заканите си спрямо нея.

Относно престъпленията по чл.183 НК

Чл. 183. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г., по отношение на наказанието пробация - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г., бр. 103 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г., доп., бр. 47 от 2009 г., в сила от 1.10.2009 г.) Който, като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация. В случая на подсъдимия В. Л. М. са повдигнати три обвинения по посочения състав, спрямо всяко едно от децата му, а именно: за това че - От месец февруари 2024 г. до месец юли 2025 г., включително, в •••••••••••••, като е осъден - с Решение № 104/02.02.2024г., постановено по гр. д. № 20231720104342/ 2023 г., по описа на Районен съд - Перник, Гражданско отделение, III състав, влязло в законна сила на 02.02.2024 г., да издържа свой низходящ, а именно дъщеря си - К. В. М., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 18 месечни вноски, в размер на 234 лева всяка -

престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, и за това че - От месец февруари 2024 г. до месец юли 2025 г., включително, в •••••••••••••, като е осъден - с Решение № 104/02.02.2024г., постановено по гр. д. № 20231720104342/ 2023 г., по описа на Районен съд — Перник, Гражданско отделение, III състав, влязло в законна сила на 02.02.2024 г., да издържа свой низходящ, а именно дъщеря си - В. В. М., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 18 месечни вноски, в размер на 234 лева всяка - престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, и за това че - От месец февруари 2024 г. до месец юли 2025 г., включително, в •••••••••••••, като е осъден — с Решение № 104/02.02.2024г., постановено по гр. д. № 20231720104342/ 2023 г., по описа на Районен съд — Перник, Гражданско отделение, III състав, влязло в законна сила на 02.02.2024 г., да издържа свой низходящ, а именно дъщеря си - С. В. М., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 18 месечни вноски, в размер на 234 лева всяка - престъпление по чл. 183, ал. 1 НК. Видно е, че се касае за огромен период от време, през който същият не е заплащал дължимата се издръжка за всяко едно от децата си, което е и неспорно обстоятелство по делото, а доказано и от писмените и гласни доказателства по делото, като са приложени както разпити на пострадалата, така и цитираното съдебно решение, така и справка родствени връзки за лицата, като общия размер на сумата за неплатени издръжки възлиза на сумата от 12 636 лева / към момента на внасяне на обвинителния акт/. Не се спори и че децата са от съжителствата на подсъдимия и пострадалата.

Безспорно се установява, че за огромния инкриминиран период същият не е заплатил нито една издръжка, за която е осъден спрямо нито едно от децата / бел.като не може да се приеме за резонно възражението на защитата, че за част от периода е бил в затвора, като се касае за едно алиментно задължение на родител в трудоспособна възраст/.

Тук относно това престъпление, следва да се посочи следното: Издръжката цели да задоволи ежедневните нужди на децата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от личното си имущество. Задължение на родителите им е да положат грижа, за да им осигурят средства за препитание.

Изпълнителното деяние на посоченото престъпление се изразява в бездействието на подсъдимия в посочения период по отношение на изплащане на дължимите вноски по издръжката на малолетните му деца, за което е бил осъден с влязъл в сила съдебен акт. Съгласно чл. 68 от ЗЗД неговото задължение е носимо, а не търсимо, и се заплаща по местожителството на кредитора (всяко едно от малолетните деца, които видно от данните по делото живеят на адреса на майка си), като в настоящия казус е налице забава на длъжника за много дълъг период от време -От месец февруари 2024 г. до месец юли 2025 г., като това безспорно само по себе си е достатъчно отегчаващо вината обстоятелство, като макар е да не е било •••••••••••••о лицето за друго такова престъпление, то това се дължи основно на факта, че е обхванат един продължителен период от време, на неизпъленние на посоченото задължение от страна на прокуратурата, като очевидно другият родител, сам отглежда и се грижи за общите им малолетни деца, не само е поел издръжката на дъщерите им изцяло, но е проявил и една изключително толерантност, до времето, в което е сезирал съда, в противен случай, е можело вече да се касае за случай на повторност на деянието, каквато обаче по посочените причини не е настоящата хипотеза, и следва да се отчете като отегчаващо вината обстоятелство, само, че периодът и броят на вноските е изключително голям- над година и половина и громен брой и спрямо три деца незаплатени дължими вноски за издръжка, като същите са от размер по 234 лева всяка., като допълнителни доводи в този смисъл, съдът ще изложи при индивидуализацията на наказанието по-долу.

Следва да се посочи, във връзка с правна природа на това престъпно деяние и с доводите, че подсъдимият не е имал възможност да заплаща издръжката на дезата си, макар и да не оспорва вината си поради обстоятелството, че е бил в затвора за част от периода -очевидно много малка част от инкриминирания период, че е налице изобилна практика на Върховната съдебна инстанция в посочения смисъл, а именно, така в Решение № 188 от 4.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1157/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров е посочено, че –„За реализиране на състава на чл. 183, ал. 1 НК от обективна и субективна страна са без значение трудовият статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител; здравословното му състояние; ново семейно или фактическо съжителстване на бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и финансовите възможности на родителя, комуто са възложени родителските права; предварителна уговорка с него да не се плаща издръжка и др.”, Деянието е реализирано и от обективна и от субективна страна. Законът защитава семейството, семейните отношения, издръжката и възпитаването на децата, видно и от аргумента който посочва и защитата на чл.143, ал.2 СК. Съдът е този, който при съответните предпоставки, разтрогва брака, възлага родителските права на единия от родителите, задължава другия да заплаща съответна издръжка и урежда режима на свиждане с децата. Единствено той може да промени решението си по тези въпроси при съответните обстоятелства. От друга страна, веднъж постановено решението под угрозата от наказателна отговорност е задължително за изпълнение до промяната му, независимо от възможностите на бившите съпрузи. Ето защо за реализиране на състава на чл. 183, ал. 1 НК от обективна и субективна страна са без значение: трудовия статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител; здравословното му състояние; поведението и финансовите възможности на родителя, комуто са възложени родителските права; предварителна уговорка с него да не се плаща издръжка и др. В това отношение българското законодателство дава достатъчно гаранции на осъдения да плаща издръжка да изпълни задължението си или да поиска промяна на съдебното решение чрез предоставяне на безплатна правна помощ, налагане на ответната страна да спазва режима на свиждане, защита на правата на детето за лични контакти, заплащане на дължимото чрез пощенски запис или по банков път. Касае се за алиментно задължение към своя низходящ и подсъдимият следва да гарантира поне минимума на необходимостите му от житейски аспект.

От друга страна следва да се посочи, че задължението е с точен падеж, именно защото е отчетено от законодателя, че се касае за едни перманентни нужди на детето- в случая на три деца, а отговорност на родителя е поне според своите възможности да ги задоволява / така в Решение № 167 от 19.01.2021 г. на ВКС по н. д. № 663/2020 г., III н. о., НК, докладчик съдията Ка Медарова е посочено, че –„За да е осъществен фактическият състав на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК се изисква влязло в сила осъдително съдебно решение за заплащане на дължима издръжка /с определен размер и установен падеж на вноските/, обективна възможност на осъдения да заплаща присъденото задължение и съзнателното му неизпълнение в размер на две или повече месечни вноски…”В този смисъл е и Решение № 484/1980 г. на ВС, І Н. О., Решение № 198 от 17.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 165/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева-Всяко едно осъдително съдебно решение, което има сила на присъдено нещо, респ. подлежи на изпълнение, поначало може да служи като основа за •••••••••••••е по чл. 183, ал. 1 НК.

От обективна страна, за да е съставомерно едно деяние по чл. 183, ал. 1 НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице. Престъплението по чл. 183 НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на престъплението по чл. 183 НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено в момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите посочени в Семейния кодекс. / в този см. Решение № 361 от 21.10 2008 г. на ВКС по н. д. № 362/2008 г., III н. о., докладчик съдията К Харалампиев. Изпълнителното деяние на посоченото престъпление се изразява в бездействието на подсъдимия в посочения период по отношение на изплащане на дължимите вноски по издръжката на децата му, като деянията са извършени в съвкупност.

В случая, престъплението, за което е предаден подсъдимият на съд, е доказано както от обективна, така и от субективна страна, а именно, че както следва:От месец февруари 2024 г. до месец юли 2025 г., включително, в •••••••••••••, като е осъден - с Решение № 104/02.02.2024г., постановено по гр. д. № 20231720104342/ 2023 г., по описа на Районен съд - Перник, Гражданско отделение, III състав, влязло в законна сила на 02.02.2024 г., да издържа свой низходящ, а именно дъщеря си - К. В. М., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 18 месечни вноски, в размер на 234 лева всяка - престъпление по чл. 183, ал. 1 НК и от месец февруари 2024 г. до месец юли 2025 г., включително, в •••••••••••••, като е осъден - с Решение № 104/02.02.2024г., постановено по гр. д. № 20231720104342/ 2023 г., по описа на Районен съд — Перник, Гражданско отделение, III състав, влязло в законна сила на 02.02.2024 г., да издържа свой низходящ, а именно дъщеря си - В. В. М., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 18 месечни вноски, в размер на 234 лева всяка - престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, и От месец февруари 2024 г. до месец юли 2025 г., включително, в •••••••••••••, като е осъден — с Решение № 104/02.02.2024г., постановено по гр. д. № 20231720104342/ 2023 г., по описа на Районен съд — Перник, Гражданско отделение, III състав, влязло в законна сила на 02.02.2024 г., да издържа свой низходящ, а именно дъщеря си - С. В. М., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 18 месечни вноски, в размер на 234 лева всяка - престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.

От обективна страна след влизане на цитирания съдебен акт, подсъдимият не е заплатил в посочения период дължимата издръжка на всяко едно от децата си, като е знаел, че дължи такава всеки месец, като отделно от това е извършил деянието и съзнателно при форма на вина пряк умисъл, съзнаващ и целящ последиците му.

Деянието е извършено виновно при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Деецът е съзнавал обществената опасност на деянието и е искал настъпването на обществено-опасните последици. Със съзнанието, че е бил осъден с влязло в сила съдебно решение да заплаща издръжка на децата си не е заплащал дължимия размер, въпреки, че е знаел, че дължи заплащането им.

По вида и размера на наказанието

В случаите на проведено съкратено съдебно следствие на основание чл. 372, ал.4, вр. чл. 371, т.2 от НПК съдът следва съгласно чл. 373, ал.2 от НПК да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета. В чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца. Настоящият състав счита, че в случая не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства относно подсъдимия, които да оправдаят приложението на чл. 55 НК, поради което размерът на наказанието „лишаване от свобода” е определен съобразно чл. 58а НК, още повече и тежката съдимост на лицето.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия за всяко едно от обвинението и впоследствие едно общо най-тежко наказание измежду определените и наложени такива, то съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието за всяко едно от престъпленията, за което същият бе признат за виновен, а именно за престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК, а именно за това че -На 16.11.2023 г., в апартамент № ••, находящ се в •••••••, без надлежно разрешително, издадено по реда и правилата на Закона за контрол върху наркотичните вещества и пре курсорите, държал високорисково наркотично вещество, а именно: амфетамин, с нето тегло 0,10 гр., със съдържание на активния компонент амфетамин 15,9 % на стойност 4 лева, към момента равностойност на 2.05 евро, като деянието представлява маловажен случай , то съдът призна за виновен подсъдимия за престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК, поради което и на основание чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК, вр. Чл.58а, ал.5, вр ал. 54, ал.1 от НК го осъди на наказание „ГЛОБА“, в размер на 306.78 евро/ триста и шест евро и 78 цента/, което е паричната равностойност на сумата от 600.00 лева, като съобрази че законът предвижда за това престъпление наказание до 1000 лева, като същото във връзка с въвеждане на еврото в РБългария, определеното наказание бе превалутирано в евро и вписани в двете валути.

Разпоредбата на чл.354а, ал.5 във връзка с ал.3 от НК предвижда наказание „Глоба” до 1000 лева. Подсъдимият е пълнолетно лице, видно от справката за съдимост на лицето, приложена по делото се вижда, че същото към инкриминираната дата е било •••••••••••••о, за други деяние, несвързани с притежаването на наркотични вещества, а по-скоро във връзка с посегателства спрямо личността на съпругата и децата му, общо 3 на брой пъти, поради което съдът намира, че не се касае за личност с ниска степен на обществена опасност, като деянието макар и само по себе си да е с невисока степен на обществена опасност, и да е изминал дълъг период от време от реализирането му, то съдът съобрази, че това се дължи основно на интензивната престъпна дейност на подсъдимия, макар и засягаща други обществени отношения, която завишава необходимостта от приложение спрямо него с по-интензивни репресивни наказателно правни мерки, и априори, въпреки ниската стойност и количество на наркотика, открит у него, изключва в случая приложението на чл. 9 НК, като правилно прокурорът е счел, че е налице маловажен случай по смисъла на чл . 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК, като деянието е квалифицирано правилно и законосъобразно, като предвид факта, че за същото е предвидена глоба, то същата съобразно цитирания член на чл.58а, ал.5, вр ал. 54 НК, то за същото не се прилагат ал.1.4 за наказанията по чл.37 ал.1 т. 2 до 11. Съдът намира, че на лицето следва да бъде наложено административно наказание „Глоба” в размер на 306.78 евро/ триста и шест евро и 78 цента/, което е паричната равностойност на сумата от 600.00 лева, като съобрази, че все пак наркотичното вещество е било за лична употреба, очевидно инцидентна проява, и на не висока стойността, като определи наказанието в посочения размер, като счита, ч е целите на наказанието по чл. 36 НК ще бъдат постигнати с така определения размер на наказанието за това престъпление.

Относно индивидуализацията на наказанието за престъплението по чл. 144, ал. 3, т. 3, вр. ал. 1 НК. За посоченото престъпление, към инкриминираната дата, законът предвижда наказание - до шест години ЛОСкато съдът при съобразяване и на начина на протичане на производството намери, че на подсъдимия следва да се наложи наказание от 15 месеца ЛОС, или една година и 3 месеца, което да се редуцира с една трета, съобразни ССС, и да се определи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 10/ ДЕСЕТ/ МЕСЕЦА, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б"б" от ЗИНЗС, да се изтърпи при първоначален "СТРОГ" режим на изтърпяване на така наложеното наказание.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимият В. Л. М., съдът намери, че не само не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да доведат до извод за приложение на чл. 55, ал.1 от НК И при индивидуализацията на наказанието приложи разпоредбата на чл. 54 от НК, но са налице и превес на отегчаващите вината обстоятелства, изводими от престъпната упоритост на подсъдимия спрямо едно и също лица – майката на децата му, което е видно и от справката му за съдимост, свързана с посегателства именно спрямо него с дълъг давностен срок, а именно М. е •••••••••••••, както следва:

1.ПО Дело № 1720/2023г., НОХД на Районен съд - Перник, Споразумение № 130/18.10.2023г. на Районен съд - Перник, в сила от 18.10.2023г. СЪС Споразумение № 130/18.10.2023 по НОХД № 20231720201720 по описа на Районен съд - Перник V наказателен съставОБВИНЯЕМИЯТ В. Л. М.се признава за ВИНОВЕН в това, че:Ha 26.07.2023 г., в •••••••••••••, чрез нанасяне на удари е ръце в областта на главата и удари с крака по тялото причинил на М. С. М. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане и лек оток на долния клепач на дясното око, разкъсно-контузна рана по външната повърхност на лява ушна мида в горна трета, кръвонасядания в областта на лява ключица, по задна повърхност на дясно рамо в долна трета и по гърба вляво, охлузване в областта на дясна хълбочна област, кръвонасядане по външна повърхност на дясна мишница в долна трета, две кръвонасядания по предна повърхност на дясна предмишница в средна трета, кръвонасядане по левия лакът, кръвонасядане по лява предмишница и кръвонасядане с лек оток по дясно коляно, което реализирало медико - биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, като деянието е извършено в условията на домашно насилие — престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, поради което на основание чл. 131, ал. 1, т. 5а във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ във вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4, вр. ал. 1 от НК, на В. Л. М. се определя и същият се съгласява да изтърпи наказание „ПРОБАЦИЯ” със следните пробационни мерки:- „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС“ за срок от 10

месеца, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител - два пъти седмично; „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С

ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ“ за срок от 10 месеца; „ВКЛЮЧВАНЕ В

ПРОГРАМИ ЗА ОБЩЕСТВЕНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ“ за срок от 10 месеца;За

това, че:На 18.08.2023 г., сутринта, в •••••••••••••, пред търговски обект - магазин за алкохол и цигари, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - нападнал К Г. Р. на улицата, нанесъл му удар с метална палка по дясната му ръка, напръскал го със спрей в областта на очите, отправил му обида и закана с думите: „че те заколям, мръшляк, че те заколям“ и нанесъл на Р. удар с нож в областта на седалището, причинявайки му прободно-порезна рана, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост - престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което на чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ във вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 6, вр. ал. 1 от НК на В. Л. М. се определя и същият се съгласява да изтърпи наказание „ПРОБАЦИЯ” със следните пробационни мерки: „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС“ за срок от 1

(една) година, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител - два пъти седмично; „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ“ за срок от 1 (една) година;„ВКЛЮЧВАНЕ В ПРОГРАМИ ЗА ОБЩЕСТВЕНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ“ за срок от 1 (една)

година; „БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО“ в размер на 100 часа за срок от 1 (една) ГОДИНА.На основание чл.23, a.i.l НК определя и обвиняемия Е ПОСТАНОВЕНО да изтърпи едно общо най-тежко наказание в размер на най-тежкото за извършените две престъпления, а именно: „ПРОБАЦИЯ” със следните пробационни мерки:..ЗАДЪЛЖИТЕЛНА

РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС“ за срок ОТ 1 (една) година, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител – два пъти седмично; „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН

СЛУЖИТЕЛ за срок ОТ 1 (една) година;„ВКЛЮЧВАНЕ В ПРОГРАМИ ЗА ОБЩЕСТВЕНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ" за срок от 1 (една) година;

„БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО" н размер на 100 часа за срок от 1 (една) година.Край на изтърпяването на наказанието: Дата: 28.03.2025г. / ТОЕСТ дори след датата на част от инкр. Деяния по настоящото дело/. Същият е осъден и по -2. Дело № 693/2024г., НОХД на Районен съд - Перник, Споразумение № 99/01.08.2024г. на Районен съд - Перник, в сила от 01.08.2024г, със Споразумение № 99/01.08.2024 по НОХД № 20241720200693 по описа на Районен съд - Перник VII наказателен състав, като Подсъдимият В. Л. М. се признава за ВИНОВЕН в това, че:

I. На 29.02.2024 г. в ••••••••••••• не е изпълнил Заповед за защита от домашно насилие № 29/22.08.2023 г., издадена въз основа на Решение №855/22.08.2023г. по гр.дело №3553/2023 г. по описа на Районен съд - Перник за налагане на мерки за защита срещу домашно насилие, с което е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М. С. М., с ЕГН:••••••••••, както и му се забранява да приближава М. С. М., жилището, находящо се в •••••••••••••, както и местоработата и местата за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 200 /двеста/ метра, за срок от 12 /дванадесет/ месеца, като приближил М. С. А. с ЕГН:•••••••••• /фамилното име М. е променено във връзка с влязло в сила Решение №104/02.02.2024 г. по гр.д.№ 4342/2023 г. по описа на Районен съд - Перник, с което е прекратен бракът между М. С. М. и В. Л. М./ и жилището, находящо се в ••••••••••••• на по-малко от 200 метра, а именно: влязъл в двора на жилището в •••••••••••••, приближил се до къщата, изкачил се по стълбите на къщата към втория етаж и започнал да рита с крак входната врата на втория етаж, като през това време М. С. А. била вътре - престъпление по чл.296 ал. 1 от НК, за което на основание чл.296 ал.1, вр. чл.54, вр. чл.36 ал.1 НК се ОПРЕДЕЛЯ наказание „Лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ месеца.

2. На 29.02.2024 г. в ••••••••••••• е принудил К. В. М. с ЕГН: ••••••••••

да извърши нещо противно на волята □ /да отиде заедно с него в дома на майка □ М. С. А., находящ се в •••••••••••••/, като е употребил за това

сила /хванал К. В. М. през врата □ с едната ръка и започнал да я дърпа

към къщата, намираща се в ••••••••••••• №••, въпреки че тя не искала

и се опитвала да се освободи от него. Дърпайки К. В. М., влязъл заедно с нея в двора на имота на ••••••••••••• и продължил да я дърпа, докато

се качвали по стълбите за втория етаж на къщата, в следствие на дърпането К. В.ва М. се спънала по стълбите и паднала, след това той

продължил да я дърпа и така се качил заедно с нея на втория етаж на стълбището на къщата/, като деянието е извършено в условията на домашно насилие /по смисъла на чл.93 т.31 от НК/- престъпление по чл.143, ал.3, т.1, вр. ал.1 от НК, за което на основание чл.143, ал.3, т.1, вр.

ал.1, вр. чл.54, вр. чл.55 ал.1 т.1 и чл.36 ал.1 от НК се ОПРЕДЕЛЯ

наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 7 /седем/ месеца.

3. III. На 29.02.2024 г. в ••••••••••••• се заканил на К. В. М. с престъпление против личността на неин ближен - с убийство, а именно

заканил се с убийство на нейната майка М. С. А., с думите: „Аз ще убия

майка ти да знаеш“ и това заканване би могло да възбуди /и в конкретния

случай е възбудило/ основателен страх за осъществяването му, като

деянието е извършено в условията на домашно насалие /по смисъла на чл.93, т.31 от НК/ - престъпление по чл.144, ал.3, т.1 и т.3, вр. ал.1 от НК,

за което на основание чл.144, ал.3, т.1 и т.3, вр. ал.1, вр. чл.54, вр.чл.36

ал.1 от НК се ОПРЕДЕЛЯ наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5

/пет/ месеца.

4. На основание чл.23 ал.1 НК на подсъдимия В. Л. М. се ОПРЕДЕЛЯ и НАЛАГА едно общо най-тежко наказание, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 7 /седем/ месеца.

5. На основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС така определеното общо най-

тежко наказание да бъде изтърпяно при първоначален „ОБЩ“

режим.Край на изтърпяването на наказанието: Дата: 03.10.2024г.,

като следва трето •••••••••••••е по -Дело № 180/2025г., НОХД на Районен съд - Перник, Споразумение № 35/14.02.2025г. на Районен

съд - Перник, в сила от 14.02.2025г. по което със Споразумение № 35/14.02.2025 по НОХД № 20251720200180 по описа на Районен съд -

Перник I наказателен състав: ОБВИНЯЕМИЯ се признава за ВИНОВЕН

в това, че: I. За времето от 28.Х.2024г. до 30.Х.2024г. в гр.Перник в условията на продължавано престъпление, НЕ изпълнил Заповед за незабавна защита № 52/02.10.2024г. /издадена по Гр. дело № 5763/2024г.

по описа на Районен съд-гр.Перник/, като упражнил домашно насилие

/чрез мобилно приложение „Вайбър“ отправил множество обиди и заканителни реплики-„•••••••••••••••••••••••••/, спрямо М. С. А./ с което НЕ изпълнил вмененото му задължение по заповедта за незабавна

защита да се въздържа от извършване на домашно насилие по смисъла на легалната дефиниция* дадена в чл.2 ал.1 от „Закона за защита от домашното насилие“ и като деянието е извършено повторно /след като е

бил осъден за престъпление по чл.296 ал.1 НК по НОХД № 693/2024г. по описа на Районен съд-гр. Перник/, както следва:

1. На 28.Х.2024г. в гр. Перник, НЕ изпълнил Заповед за незабавна защита № 52/02.10.2024г./издадена по Гр. дело № 5763/2024г. по описа на Районен съд-гр. Перник/, като упражнил домашно насилие /чрез мобилно приложение „Вайбър“, отправил множество обиди и заканителни реплики: “••••••/.си спрямо М. С. А./с което не изпълнил вмененото му задължение но заповедта за незабавна защита да се въздържа от извършване на домашно насилие по смисъла на легалната дефиниция, дадена в чл.2 ал.1 от „Закона за защита от домашното насилие" и като деянието е извършено повторно /след като е бил осьден за престъпление по чл.296 ал.1 НК по НОХД № 693/2024г. но описа на Районен СЪД Перник/, и 2. На 29.Х.2024г. в гр. П.. НЕ ИЗПЪЛНИЛ Заповед за незабавна защита № 52/02.10.2024г./издадена по Гр.дело 5763/2024Г по описа на Районен съд

гр. Перник/, като упражнил домашно насилие /чрез мобилно приложение

„Вайбър“, отправил множество обиди и заканителни реплики-„не тоя път

ще дойдат и нестинарри и коледар и ще се попилеш с всички кото са в този момент покрай тебе“/, спрямо М. С. А./с което НЕ изпълнил

вмененото му задължение по заповедта за незабавна защита да се

въздържа от извършване на домашно насилие по смисъла на легалната

дефиниция, дадена в чл.2 ал.1 от „Закона за защита от домашното

насилие“, като деянието е извършено повторно /след като е бил осъден за престъпление по чл.296 ал.1 НК по НОХД № 693/2024г. по описа на Районен съд-гр, Перник/, и 3. На 30.Х.2024г. в гр. Перник, НЕ изпълнил Заповед за незабавна защита № 52/02.10.2024г./издадена по Гр.дело № 5763/2024г. по описа на Районен

съд гр. Перник/, като упражнил домашно насилие/чрез мобилно

приложение „Вайбър“, отправил множество обиди и заканителни

реплики-„••••••••••••••••••/, спрямо М. С. А. /с което не изпълнил

вмененото му задължение по заповедта за незабавна защита да се

въздържа от извършване на домашно насилие по смисъла на легалната

дефиниция, дадена в чл.2 ал.1 от „Закона за защита от домашното

насилие“/, и като деянието е извършено повторно /след като е бил осъден

за престъпление по чл.296 ал. 1 НК по НОХД № 693/2024г. по описа на Районен съд-гр. Перник/- поради което на основание чл.296 ал.4 вр. ал.1

вр. чл.28ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 вр. чл.39 ал.1 от НК, му се

ОПРЕДЕЛЯ и налага наказание “Лишаване от свобода“ за срок от 4/четири/месеца.НА осн. чл.57 ал.1 т.2б“б“ от ЗИНЗС, му се ОПРЕДЕЛЯ,

първоначални „СТРОГ” режим на изтърпяване на така определеното му

наказание “ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА”.

II. На 28.Х.2024г. в гр. Перник, се ЗАКАНИЛ на дъщеря си К. В. М. с извършването на убийство на неин ближен-майка й М. С. А. /чрез мобилно приложение „Вайбър“ й изпратил съобщение: „Тоя ако си мисли че ще се измъкне толко лесно и ще ме плаши че те се върна в затвора възможно е да се върнем в затвора ма тя няма да е между живите зада го види че съм в затвора“/, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му и като деянието е било извършено в условията на домашно насилие- поради което на основание чл.144 ал.3 т.1 и т.З вр. ал.1 вр. чл.54 ал.1 вр. чл.39 ал.1 от НК, му се ОПРЕДЕЛЯ и налага наказание “Лишаване от свобода“ за срок от 4/четири/месеца.

НА осн. чл.57 ал.1 т.2б“б“ от ЗИНЗС, му се ОПРЕДЕЛЯ, първоначални „СТРОГ” режим на изтърпяване на така определеното му наказание “ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА”. ,

На основание чл.23 ал.1 от НК. за така посочените по-горе престъпления на обвиняемия В. Л. \1омчилов-Е1 11: •••••••••• се ОПРЕДЕЛЯ и НАЛАГА едно общо най тежко наказание, а именно "Лишаване от свобода“ за срок от 4/четири/месеца.

НА осн. чл.57 ал.1 т.2б“б“ от ЗИНЗС . му се ОПРЕДЕЛЯ, първоначален „СТРОГ” режим на изтърпяване на така определеното едно общо най-тежко наказание “ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА".

Съдът кат взе предвид посочената тежка съдимост на лицето и престъпна упоритост и то все по.-агресивна към най-близките му намира, че в случая макар и да не е предвиден минимум за посоченото наказание и макар и да се касае за заплаха по месинджър и то оправена в един сравнително отделечен период от време, след които същият е бил осъден по третото му •••••••••••••е, видно от датата на инкриминираното деяние, но спрямо него не само не може приложение да намери чл.55 НК, при определяне на наказанието, което следва да понесе и същото да се определи при индивидуализирането му по чл. 54 НК, но да е и над една година, а именно една година и три месеца, която да се редуцира с една трета до срок от 10 месеца ЛОС, предвид изключително лошите характеристични данни за лицето и това наказание да се изтърпи на осн. чл.57 ал.1 т.2б“б“ от ЗИНЗС . при , първоначален „СТРОГ” режим, като смекчаващи вината обстоятелства, съдът не намира, извън признанието на вината от страна на подсъдимия, но същото не се цени два пъти и вече е веднъж отчетено при намаляване на наказанието с една трета-направеното от подсъдимия самопризнание се отразява в задължителното намаляване на определеното наказание с оглед проведената диференцирана процедура по глава двадесет и седма, поради което не може да бъде взето предвид повторно като смекчаващо обстоятелство. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да се отчете, че се касае за престъпление, засегнало важни обществени отношения и за престъпни деяния, които са широко разпространени в обществото понастоящем и обект на защита и от редица международни актове, като засягането на подобен тип отношение се налага и като едно от основните нетърпи прояви в обществото на засягане на лица, попадаща в кръга на хипотезата „домашно насилие“ и жертва на такова, като видно от •••••••••••••ията на лицето, същият перманентно насочва своята агресия и словесна и физическа спрямо майката на трите му деца а и спрямо децата му, видно от данните в ДП и от справката му за съдимост и в частност третото •••••••••••••е, където е видно че е пострадало и едно от децата му, което сочи на извод, че спрямо лицето следва да намери приложение една по-засилена наказателноправна репресия,която да го възпре от подобен тип противооществени прояви и то засягащи найблизките му лица.

По отношение конкретния размер на наказанието съдът намира, че целите на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати в пълна степен, като на подсъдимия бъде наложено наказание в минималния размер, а именно лишаване от свобода за срок от 1 година и 3 месеца Лишаване от свобада. Тъй като производството е протекло по реда на чл. 371, т.2 от НПК, на основание чл.58а, ал.1 от НК така определеното наказание следва да бъде намалено с една трета, а именно на 10 /десет/ месеца лишаване от свобода. Съдът с оглед на гореизложените обстоятелства направи извода, че могат да бъдат постигнати целите на наказанието предвидени в чл. 36 от НК, е необходимо ефективно изтърпяване и то при строг режим с оглед съдимостта на лицето. Съдът намира така наложеното наказание за справедливо и за отговарящо в максимална степен на обществената опасност на деянието и на дееца.

Относно престъпленията по чл. 183 НК.

Съгласно чл. 183. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г., по отношение на наказанието пробация - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г., бр. 103 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г., доп., бр. 47 от 2009 г., в сила от 1.10.2009 г.) Който, като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

При определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът съобрази размера на предвиденото наказание, предвиденото за престъплението по чл.183 ал.1 от НК и взе предвид, че за престъплението по чл.183 ал.1 от НК са предвидени две алтернативни наказания –лишаване от свобода и пробация. При преценка кое от наказанията е по-подходящо с оглед извършеното престъпление и личността на подсъдимия, Съдът счита, че следва да се наложи наказание лишаване от свобода, което е изводимо не само от тежката съдимост на лицето, която е описана по-горе и съдът не намира за нужно да повтаря, но и вземайки предвид, че не е заплатил издръжките за огромния инкриминиран период от време и на трите си деца и равностойността им също е огромна, а именно в размер на 12 636 лв. В този смисъл съдът намира, че наказанието следва да е ЛОС, което да се изтърпри ефективно при строг режим, като се определи при условията на чл. 54 НК, като съдът призна подсъдимия за виновен за това, че:

1. От месец февруари 2024 г. до месец юли 2025 г., включително, в •••••••••••••, като е осъден - с Решение № 104/02.02.2024г.,

постановено по гр. д. № 20231720104342/ 2023 г., по описа на Районен

съд - Перник, Гражданско отделение, III състав, влязло в законна сила на 02.02.2024 г., да издържа свой низходящ, а именно дъщеря си - К. В. М.,

съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две

месечни вноски, а именно 18 месечни вноски, в размер на 234 лева всяка

• престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, поради което и на основание по чл. 183, ал. 1 НК, вр. чл. 58а, ал.1, вр.54 ал.1 от НК го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 4/ ЧЕТИРИ/

МЕСЕЦА, като на основание чл.57, ал.1, т.2, б“б“ от ЗИНЗС,

ОПРЕДЕЛЯ първоначален „СТРОГ“ режим на изтърпяване на наложеното наказание.

2. От месец февруари 2024 г. до месец юли 2025 г., включително, в •••••••••••••, като е осъден - с Решение № 104/02.02.2024г.,

постановено по гр. д. № 20231720104342/ 2023 г., по описа на Районен

съд — Перник, Гражданско отделение, III състав, влязло в законна сила

на 02.02.2024 г., да издържа свой низходящ, а именно дъщеря си - В. В.

М., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две

месечни вноски, а именно 18 месечни вноски, в размер на 234 лева всяка

• престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, поради което и на основание по чл. 183, ал. 1 НК, вр. чл. 58а, ал.1, вр.54 ал 1 от НК го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 4/ ЧЕТИРИ/

МЕСЕЦА, като на основание чл.57, ал.1, т.2, б“б“ от ЗИНЗС,

ОПРЕДЕЛЯ първоначален „СТРОГ“ режим на изтърпяване на наложеното наказание.

3. От месец февруари 2024 г. до месец юли 2025 г., включително, в •••••••••••••, като е осъден — с Решение № 104/02.02.2024г.,

постановено по гр. д. № 20231720104342/ 2023 г., по описа на Районен

съд — Перник, Гражданско отделение, III състав, влязло в законна сила

на 02.02.2024 г., да издържа свой низходящ, а именно дъщеря си - С. В.

М., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две

месечни вноски, а именно 18 месечни вноски, в размер на 234 лева всяка

• престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, поради което и на основание по чл. 183, ал. 1 НК, вр. чл. 58а, ал.1, вр.54 ал 1 от НК го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 4/ ЧЕТИРИ/

МЕСЕЦА, като на основание чл.57, ал.1, т.2, б“б“ от ЗИНЗС,

ОПРЕДЕЛЯ първоначален „СТРОГ“ режим на изтърпяване на наложеното наказание.

Следва да се посочи, че наказанието което определи съдът е в размер на 6 месеца ЛОС, като при редукцията от една трета по реда на чл.58а НК, то съдът намали същото с една трета и определи наказание, което подсъдимият следва да изтърпи ефективно при строг режим в размер на 4 / четири/ месеца ЛОС за всяко едно от трите му деца при абсолютен превес на отекчаващите вината обстоятелства, за което съдът изложи доводи по –горе.

Така определеното наказание за всяко от тези деяния ще способства за постигане целите на чл. 36 НК, като съдът намира, че след настоящото •••••••••••••е същият ще прояви и уважение и респект и ще спазва стриктно правовия ред, установен в страната и посочените обществени отношения, които законодателят стриктно охранява.

Съдът счита, че така определеното наказание, с оглед на всички обстоятелства по делото и личността на подсъдимия в най-голяма степен ще допринесе за оказване на превъзпитателно въздействие спрямо последния и е съобразено с тежестта на извършеното от него престъпно деяние.

Предвид броя на •••••••••••••ията за горепосочените престъпления и наложените наказания за всяко едно от тях, то съдът и по реда на чл. 23 ал.1 от НК измежду така наложените по-горе наказания с присъдата си съдът ОПРЕДЕЛИ И НАЛОЖИ на подсъдимия В. Л. М., с ЕГН: •••••••••• едно общо най-тежко наказание измежду посочените погоре, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 10 /десет/ МЕСЕЦА.

На основание чл.57, ал.1, т.2, б“б“ от ЗИНЗС, ОПРЕДЕЛИ първоначален „СТРОГ“ режим на изтърпяване на така определеното и наложено най-тежко общо наказание.

На основание чл.23 ал.3 от НК ПРИСЪЕДИНИ наказанието ГЛОБА в размер на 306.78 евро/ триста и шест евро и 78 цента/, което е паричната равностойност на сумата от 600.00 лева, наложено на подсъдимия В. Л. М., с ЕГН: •••••••••• за престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК / описано в пункт първи от присъдата/.

ОТНОСНО Веществени доказателства по делото, СЪДЪТ постанови следното: На основание чл.354а, ал.6, вр. ал.3, т.1 от НК приобщеното като веществено доказателство - наркотично вещество – амфетамин, с нето тегло 0,10 гр., със съдържание на активния компонент амфетамин 15,9 % на стойност 4 лева, към момента равностойност на 2.05 евро - предадено за съхранение в ЦМУ при Агенция „Митници“ с Приемателно-предавателен протокол № 102242 от 25.06.2024г. СЕ ОТНЕМА в полза на държавата и да се унищожи по съответния ред.

На основание чл.111, ал.1 от НПК, веществените доказателства по делото: 2/два/ броя оптични носители - СД дискове, находящи се на л. 170 и л.303а, том II от досъдебното производство №425/2023г. по описа на Второ РУ при ОДМВР-Перник да останат на съхранение по делото за срока на съхранение на делото, след което ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без стойност по реда на чл. 133 от ПАС.

По делото съдът се произнесе и по направените разноски, като възложи същите в тежест на подсъдимия и осъди на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия В. Л. М., с ЕГН: ••••••••••, да заплати в полза на бюджета по сметка на ОДМВР - Перник сумата в размер на 137.37 евро/ сто тридесет и седем евро и 37 цента/, които са паричната равностойност на 268.67 лева за направените разноски в хода на досъдебното производство за изготвени експертизи.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ: