Решение № 757 от 10.6.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 45/2025 г.

Производството е по реда на чл.294 връзка с чл.258-чл.273 от ГПК. С Решение № 218/19.12.2024 г., постановено по т.д. № 1576/2023 г. по описа на Върховен касационен съд, ТК, Второ отделение, е отменено въззивно решение № 933 от 06.07.2023 г. по в.гр.д. № 974/2023 г. на Апелативен съд- София и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на САС със задължителни указания. Ищецът в първоинстанционното производство А. Г. Г. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 16.01.2023 г., а въззивната жалба е подадена на 30.01.2022 г.) обжалва с въззивна жалба вх.№ 263417/30.01.2023 г. Решение № 263500/18.12.2022 г., постановено по гр.д. № 11374/2019 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 20 състав, с което съдът е отхвърлил предявените от него осъдителни искове за осъждане на „Виваком България“ ЕАД (с предишно наименование „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД) да му заплати сумата от 490 312 евро - главница, представляваща допълнително възнаграждение при смяна на контрола върху „БТК“ АД, дължимо на основание Анекс № 1/16.06.2014 г. към Договор за управление от 01.07.2013 г., както и за сумата от 146 140 евро-лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2016 г. до 29.08.2019 г. С решението ищецът съответно е осъден да заплати на ответника сторените от него разноски в първоинстанционното производство. Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат С., с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно пълномощно приложено на л.11, том І от първоинстанционното дело. Въззивникът ищец е внесъл дължимата държавна такса с вносен документ от 27.01.2023 г., приложен към въззивната жалба. С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна и процесуално допустима въззивна жалба. Въззивникът-ищец поддържа неправилност на съдебното решение. Твърди се неправилност на извода на вещото лице, че от заключението на вещото лице се установява, че оценката на капитала към 31.08.2016 г. възлиза на 178 480 790,66 лв. и тази стойност е по-малка от посочената от страните първоначална инвестиция от 200 милиона евро, поради което не е налице положителна разлика между двете и за ищеца не е възникнало право на допълнително възнаграждение, съгласно уговореното в чл.12, ал.2 от договора за управление и съгласно бонус схема в сключения между страните анекс. Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в основата за изчислението на бонуса е оценката на капитала на БТК ЕАД, а не цената на сделката, при която е извършена смяната на контрола. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че липсва положителна разлика, която да обуславя заплащането на бонус. Твърди се, че тези неправилни изводи са резултат от допуснатите от съда нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с изпълнението на допуснатата по делото експертиза и проверката й. Поддържа се, че когато има смяна на контрола, т.е. продажба на притежавания пряко или косвено капитал на БТК, допълнителното възнаграждение да се определи въз основа на постигнатата цена. Поддържа се, че пазарната оценка на търговските предприятия на чуждестранните дружества ИнтерВ Инвестмънт С.а.р.л., Люксембург и на купувача на 100% от неговия капитал, е извършена от вещото лице в нарушение на БСО по неприложими оценителски стандарти и поради това не следва да бъде кредитирана от съда. Твърди, че са приложими МСО, подробно посочени във въззивната жалба. Излагат се подробни съображение по съществото на спора. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което уважи исковите претенции изцяло. Претендират се сторените разноски, включително за адвокатско възнаграждение. В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия - ответник „Виваком България“ ЕАД чрез процесуалните му представители адвокати Е. Е. и адвокат М. Е. с надлежно учредена представителна власт по делото. Счита, че като краен извод решението се явява правилно и законосъобразно. Поддържа изцяло въведените с отговора пред първата инстанция всички възражения срещу неоснователността на исковата претенция, включително и твърденията си за нищожност на клаузата на чл.12, ал.2 от договора за управление и анекс към договора за управление от 16.06.2014 г., липса на предпоставки за възникване на вземане за бонус. Развиват се подробни съображения по съществото на спора. Моли съда да отхвърли подадената въззивна жалба, а обжалваното решение да потвърди като правилно, с оглед крайния резултат. Претендират се сторените разноски, включително за адвокатско възнаграждение. Въззивникът - ищец в съдебно заседание и чрез процесуалния си представител поддържа въззивна си жалба по подробни съображения, изложени в нея, както и в представената по делото писмена защита. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Въззиваемият - ответник в първоинстанционното производство, в съдебно заседание чрез процесуалните си представители оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение. Подробни съображения излага в писмена защита. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна: Софийски градски съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 във връзка с чл.241, ал.6 от ТЗ. Ищецът претендира заплащането на допълнително възнаграждение при смяна на управлението на компанията по време на действие на договора за управление от 01.07.2013 г. на основание чл.12 /2/ от договора, вр. с чл.1 от Анекс № 1 от 16 юни 2014 г. и чл.4.1. - 4.3 от Приложение 1 бонусна схема. От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства: На 01.07.2013 г. между страните е сключен договор за управление, по силата на който ищецът се е ангажирал в качеството си на член на УС, да заеме длъжността Главен маркетингов директор. Договорът е влязъл в сила на 21 юни 2013 г. и е сключен за неопределен срок. Сключването на договора е прието като безспорно между страните обстоятелство. Съобразно уговореното между страните, ищецът има право на основно брутно месечно възнаграждение, включващо основно възнаграждение и възнаграждение за прослужено време и стаж (ако такова се дължи) в съответствие с българското законодателство. По силата на чл.12 /2/ от договора ищецът има право на допълнително възнаграждение при смяна на контрола върху Компанията по време на действието на настоящия договор. Размерът на допълнителното възнаграждение се договаря допълнително между страните с анекс към договора. Съобразно чл.12/1/ от договора, условие за предоставянето на допълнително възнаграждение е договорът да бъде в сила за срока, за който се отнася допълнителното възнаграждение. Ако договорът бъде прекратен по каквато и да е причина през съответния период, Председателят има право на допълнително възнаграждение съразмерно със срока, в който договорът е бил в сила. Съобразно анекс от 16 юни 2014 г. към договор за управление от 01 юли 2013 г., ищецът и към датата на анекса има право на годишни бонусни възнаграждения, както и на възнаграждение при промяна на контрола, съгласно правилата и условията на бонусната схема, одобрена от Надзорния съвет на компанията на 13 юни 2014 г. и представляваща Приложение 1 „Бонусна схема“. Анексът и бонусната схема са неделима част от договора за управление, като в случай на протИ.речия, несъответствия или различия между разпоредбите и условията на договора за управление и тези по анекса и бонусната схема, разпоредбите и условията на анекса и бонусната схема ще имат приоритет. Според Приложение 1 компанията ще разпредели и плати на отговарящите на изискванията мениджъри 10% от положителната разлика между Оценката на Капитала при изход и общата стойност на инвестицията на акционерите. Според дефинициите в бонусната схема, оценка на Капитала при изход е оценка, при която се извършва промяна на контрола върху компанията, или при липса на такава промяна-пазарната оценка на Капитала на петата годишнина от преструктурирането, което се е случило на 09.11.2012 г. Инвестиция-200 милиона евро, плюс начислена лихва от 10% годишно, считано от 09.11.2012 г., плюс последващи увеличения на капитал (включително чрез първично публично предлагане) чрез парични или непарични вноски. Капитал-100% от дружествения капитал на ЕкуитиКо (EquityCo). Договорът за управление между страните е прекратен, считано от 31.01.2017 г., с известие за прекратяване от същата дата. Не се спори, че на 31.08.2016 г. Viva Telecom (Luxemburg) S.A. е придобило 100% от капитала на InterV Investment S.a.r.l. (Luxemburg) за сумата от 330 милиона евро, в резултат на търг, проведен на 20.11.2015 г. в Лондон. Към този момент InterV Investment S.a.r.l. (Luxemburg) е едноличен собственик на капитала на „Вива Телеком България“ ЕООД, последното едноличен собственик на капитала на ответното дружество „БТК“ ЕАД. Тази процедура е извършена по изпълнително дело, образувано за събиране на непогасени задължения на InterV Investment S.a.r.l. и за удовлетворяване вземането на негов кредитор, произтичащо от мостов заем от 06.11.2013 г. в размер на 150 000 000 евро. От заключението на приетата пред първоинстанционния съд ССчЕ, се установява, че съгласно годишния финансов отчет на „БТК“ ЕАД за 2016 г., на 30.08.2016 г. „Вива Телеком (Люксембург) G.A. (ВТЛ) придобива 100% от капитала на ИнтерВ Инвестмънт С.а.р.л. (ИнтерВ), като офертата за придобиването е на стойност 330 млн.евро. Съгласно задачата на ищеца и при параметрите посочени по втора задача на ССчЕ, възнаграждението на ищеца възлиза на сумата от 488 418,43 евро, а изчислената законна лихва върху тази главница за периода от 15.09.2016 г. до 28.08.2019 г. е в размер на 146 254,19 евро. При съобразяване отговорите по задачи 4/10, то е налице отрицателна разлика между размера на направените от бившите акционери инвестиции и остатъчната сума за разпределение. Пред настоящата въззивна инстанция и в изпълнение указанията на ВКС, е събрано заключение на ССчЕ. Със същото вещото лице е извършило пазарна оценка към 31.08.2016 г. на БТК ЕАД и свързани дружества и анализ на сделката за InterV Investment S.a.r.l. по метода на пазарните аналози и други методи-на дисконтираните парични потоци, на пазарните множители. Установено е, че разликата между оценката на собствения капитал на InterV Investment S.a.r.l. към 31.08.2016 г. в размер на 330 000 000 евро (цената на придобиване) и общата стойност на инвестициите на акционера, определени по реда на т.4.1. от бонус схемата в размер на 276 273 972,60 евро, е положителна величина в размер на 53 726 027,40 евро. Разликата между балансовата стойност на инвестицията в InterV Investment S.a.r.l. в размер на 192 011 819,42 евро, определена след отчитане разходите във връзка с извършената промяна на контрола на InterV Investment S.a.r.l. и общата стойност на инвестициите на акционера, определени по реда на т.4.1. от бонус схемата в размер на 276 273 972,60 евро, е отрицателна величина в размер на (-84 262 153,18) евро. При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна - ищецът в първоинстанционното производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима. На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 във връзка с чл.241, ал.6 от ТЗ. Ищецът претендира заплащането на допълнително възнаграждение (еднократно възнаграждение, бонус) при смяна на управлението на компанията по време на действие на договора за управление от 21.06.2013 г. на основание чл.12 /2/ от договора, вр. с чл.1 от Анекс от 16 юни 2014 г. и чл.4.1. - 4.3 от Приложение 1 бонусна схема. Правната регламентация на договора за възлагане на управлението на акционерно дружество е уредена в чл. 241, ал. 6 от ТЗ, който определя, че договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез председателя на надзорния съвет или чрез упълномощен от него член. Т.е. касае се за формален договор - писмената форма е условие за неговата действителност, а не за доказването на съществуването му. Тази негова характеристика изисква като задължителна предпоставка за действителността на каквито и да било уговорки, свързани с неговото изменение, допълване, прекратяване и др., също да бъдат направени в писмена форма. Безспорно и на 01.07.2013 г. между страните са възникнали валидни отношения по силата на сключения договор за управление. Правоотношението, което възниква по договор за управление на търговско дружество не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското (чл.280-чл.292 ЗЗД) и търговското право. Отношенията между управителя, съответно членовете на съвета на директорите и на управителния съвет, от една страна и дружеството, от друга, се уреждат с договор за възлагане на управлението, който договор е мандатен - договор за поръчка и съществена негова характеристика е равнопоставеността на страните по него. В този смисъл многобройна и константна практика на ВКС, формирана с решение № 88 от 22.06.2010 г. по т. д. № 911/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 306 от 25.06.2012 г. по гр. д. № 1387/2011 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 204 от 28.07.2014 г. по гр. д. № 983/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 150 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 5272/2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о. Възнаграждението, дължимо от дружеството, е възнаграждение по граждански договор, а не е трудово възнаграждение, като също е без значение как то е наименовано и как е оформено счетоводно и какви отчисления и удръжки са правени по него. Неоснователни са въведените своевременно с отговора на ответника твърдения за нищожност на клаузата на чл.12, ал.2 от договора за управление и анекс към него от 16.06.2014 г., поддържани от ответника и във въззивното производство. На първо място ответникът твърди нищожност на клаузата поради липса на компетентност на Надзорния съвет, тъй като и двата устава, този действащ до 01.07.2013 г. и втория от същата дата определят компетентност на Общото събрание за определяне възнаграждението на членовете на УС. Към 01.07.2013 г., когато е сключен договорът между страните, е действала разпоредбата на чл.41 от Устава, приет на 01.07.2013 г. с решение на общото събрание на акционерите на БТК, съобразно която годишното възнаграждение на членовете на съветите се определя от Общото събрание на акционерите. Съгласно чл. 241, ал. 2 ТЗ надзорният съвет избира и освобождава от длъжност членовете на управителния орган и определя на възнаграждението на лицата от състава му. Нормата на закона не е императивна и не установява изключително за надзорния съвет правомощие. Ето защо последното може да се упражнява и от общото събрание, чийто персонален субстрат включва именно лицата, пряко заинтересовани от начина на разходване на дружествените средства. Упражняването му е израз на факултативната компетентност на върховния орган на дружеството. По правило тя се възлага на общото събрание чрез устава като правомощие за разглеждане на конкретния въпрос във всички случаи (всякога), но няма пречка да бъде учредена и еднократно (ad hoc), за определен случай, като проявление на принципа за допустимост на по-малкото, когато е разрешено по-голямото- Решение № 90 от 24.03.2026 г. по к.т.д. № 2492/2022 г., Т.К., І Т.О. на ВКС. Свободата на договаряне, установена в чл. 9 ЗЗД и приложима към договора за управление, допуска различни начини на определяне на размера и периодичността на изплащане на това възнаграждение – като фиксирана сума или като процент от реализирана печалба, платимо периодично или еднократно, или пък като комбинация от тези варианти. В конкретния случай въззивният съд приема, че на ОС чрез устава е възложено конкретно правомощие за определяне само на годишното възнаграждение, а с решението на НС от 13.06.2014 г. е одобрена бонусна схема за висшия мениджмънт на БТК, което е друга форма на дължимата от дружеството насрещна престация за изпълнение на управителните функции, определянето на която е в правомощията на НС, съобразно чл.241, ал.2 от ТЗ, където законодателят не е дефинирал използваното в разпоредбата понятие "възнаграждение" и което правомощие не е изключено с устава на дружеството. Неоснователно е и въведеното възражение за нищожност на процесната клауза, поради договаряне във вреда на представлявания и липса на основание, поради изискване на някаква насрещна престация от страна на ищеца или постигане на някакви конкретни резултати за дружеството. На първо място клаузата не е недействителна на основание чл.40 ЗЗД, доколкото същата предполага договаряне с трето за представлявания лице. Членът на УС и главен маркетингов директор в конкретния случай няма качеството на трето лице спрямо ответното акционерно дружеството, защото е част от неговия управителен орган и действа от името на дружеството в рамките на възложените му правомощия. Процесният договор не е сключен с трето за представлявания лице, а е договор сключен между търговеца и член на управителния му съвет, от който договор е възникнало мандатното правоотношение. Договорите за възлагане на управлението между членовете на управителния съвет и дружеството се сключват от името на дружество от председателя на надзорния съвет или упълномощен от него член-чл.241, ал.6 ТЗ. Между НС и УС не възникват правоотношения, тъй като и двата органа не са правосубектни. Решението за избор или освобождаване от длъжност на членове на УС създава или прекратява правоотношение (организационно) между дружеството и членовете на УС, чието съдържание са уредените в закона и устава права и задължения на членовете на УС (то може да бъде допълнено с права и задължения, уредени в договорите за възлагане на управление, ако се сключат такива). В този смисъл към момента на сключване на договора за възлагане на управление, ищецът в качеството си на член на УС, което му качество вече е възникнало от решение на НС от 23 май 2013 г.( Решението на Надзорния съвет е породило действието си от датата, следваща приемането му - 24.05.2013 г.), няма качеството на трето лице спрямо представляваното от председателя на НС акционерно дружество. Чл.40 от ЗЗД предполага сключени от търговското дружество сделки с трети лица чрез законния си представител. Всъщност УС и НС са два органа, които управляват и представляват акционерното дружество. Дори да не се приеме горната теза, то към момента и по спорния въпрос: „Приложима ли е разпоредбата на чл. 40 ЗЗД за органното представителство на търговско дружество?“, Върховният касационен съд е образувал Тълкувателно дело № 4/2025 г. на ОСГТК, по което все още няма постановено решение. Преобладаваща е съдебната практика, която се споделя и от настоящия въззивен състав, че с оглед спецификата на органното представителство на търговското дружество, то нормата на чл.40 от ЗЗД е неприложима. Дори да се приеме тезата, че нормите на ЗЗД за представителство са приложими за органите на АД, то по делото не се установява недобросъвестност на председателя на НС и избраният член на УС, а именно, че двамата съзнателно са се споразумели (или са проявили груба небрежност) да ощетят дружеството финансово, за да осигурят лична облага на ищеца. Отделно от това, както е посочено по-горе в настоящите мотиви, съгласно чл.241, ал.2 от ТЗ, Надзорният съвет като колективен орган избира членовете на УС и определя тяхното възнаграждение. Председателят на НС има право единствено технически да сключи (подпише) договора в писмена форма от името на дружеството. Съобразно изложеното по-горе, налице е валидно решение на НС, с което е одобрена бонусната схема за висшия мениджмънт на БТК, т.е. недобросъвестността не се отнася само за председателя на НС, а за целия състав на НС или мнозинството, гласувало решението и члена на УС, каквато очевидно не е доказана (отделно остава въпросът като изобщо се доказва „колективна недобросъвестност“). Не е налице и твърдяната недействителност, поради липса на насрещна престация от страна на ищеца или постигане на някакви конкретни резултати от него. Видно от приетата по делото бонусна схема, тя е одобрена с решение на НС като схема за стимулиране, базирана на дялове и същата има за цел да стимулира ръководството за постигане на възможно най-високи резултати и за съобразяване на интересите на ръководството с интересите на акционерите. Така одобрената схема е форма на възнаграждение, при която служителите получават дялове или имат право да придобият дялове в компанията вместо или като допълнение към парично възнаграждение. Тази бонусна схема свързва интересите на служителите с резултатите на фирмата. По този начин съответният служител следва да работи по начин, който ще доведе до увеличението на цената на компанията, което от своя страна пряко влияе на личната му доходност. По горните съображения въззивният съд намира, че страните са обвързани от валидна клауза на процесния договор за управление. При наличието на валидно възникнало правоотношение за уговорено между страните бонусно възнаграждение, ищецът следваше да докаже главно и пълно кумулативното осъществяване на всички предпоставки на фактическия състав, от който твърди, че е възникнало неговото вземане от ответното дружество. Фактическият състав, от който следва да възникне субективното право на ищеца за получаване на така уговореното бонусно възнаграждение, включва: 1. действащ и валиден договор за управление, 2. промяна на контрола върху дружеството, 3. положителна разлика между оценката на капитала при изход и общата стойност на инвестицията, при уредените параметри за изчисляването й, която следва да е резултат от постигнати възможно най-високи резултати, при съобразяване на интересите на ръководството с интересите на акционерите. Първата предпоставка е налице и е установена по делото, доколкото към 31.08.2016 г., между страните е бил налице валиден действащ договор за управление от 01.07.2013 г., прекратен на 31.01.2017 г. На второ място ищецът следваше да докаже главно и пълно твърдението си, че на 31.08.2016 г. е настъпила смяна на контрола. Както е посочено в отменителното решение на ВКС, в анекса и бонусната схема страните са употребили израза "смяна на контрола", но не са конкретизирали какво точно включват в неговото съдържание, поради което и на основание чл.20 ЗЗД и съобразно практиката на касационната инстанция, съдът следва да изясни каква е действителната воля на страните. В този смисъл са и задължителните на основание чл.294, ал.1 от ГПК указания на ВКС, дадени с отменителното решение. Въззивният съд като съобрази изложеното по-горе в мотивите относно същността и смисъла на бонусната схема и нейните цели, както и какво представлява „контрол“ по смисъла на §1в от ПЗР на ТЗ, намира, че бонусното възнаграждение не се дължи при всяка смяна на контрола върху Компанията, а само при тази, която е настъпила в резултат от управленските действия и решения на висшия мениджмънт на ответното дружество, които са довели до резултати по-високи от обичайните, които от своя страна са довели до увеличение пазарната стойност на ответното дружество. Видно от приетия по делото консолидиран и индивидуален отчет, консолидиран и индивидуален годишен доклад за дейността, доклад на независимия одитор към 31 декември 2016 г., представен в Агенция по вписванията, София, Българска телекомуникационна компания ЕАД (БТК, Компанията-майка), регистрирана с ЕИК 831642181 в Търговския регистър, е еднолично акционерно дружество. Крайното дружество-майка е Вива Телеком (Люксембург) C.A. (Viva Telecom (Luxembourg) S.A., ВТЛ), с дружествен номер В 194431, което чрез ИнтерВ Инвестмънт С.а.р.л. (InterV Investment S.a.r.l.) притежава 100% от акциите на Вива Телеком България ЕООД, което е дружество-майка на Компанията към 31 декември 2016 г. На 30 август 2016 г. ВТЛ (крайното дружество-майка) е придобило 100% от капитала на ИнтерВ Инвестмънт С.а.р.л., което придобиване е получило одобрени от Комисията за защита на конкуренцията, като сделката е реализирана след търг, проведен в Лондон на 20 ноември 2015 г. и спечелен от ВТЛ с оферта за придобиването на Интер В на стойност 330 милиона евро. Към 31 декември 2016 и 2015 г. Компанията-майка включва БТК и дъщерните дружества БТК Нет ЕООД, НУРТС България ЕАД и НУРТС Диджитал ЕАД. Пак видно от одитирания финансов отчет, към 31.12.2015 г. крайното дружество майка, което е държало акциите на ответното дружество чрез друго, междинно такова ИнтерВ Инвестмънт С.а.р.л., е било друго юридическо лице, а именно: В Телеком Инвестмънт C.K.A. (V Telecom Investment S.C.A.) Люксембург, с дружествен номер Б 171742. С оглед на горното въззивният съм намира, че на 31.08.2016 г. е настъпила смяна на контрола върху ответното дружество, чрез смяната на собственика, който косвено държи акциите му чрез „Виваком Телеком България“ ЕООД (в последствие „Виваком България“ ЕАД), което дружество от своя страна е едноличен собственик на капитала на ответното дружество. Безспорно е обаче, че до тази смяна на контрола върху компанията, не се е стигнало в резултат от изпълнение на дейността на ищеца в качеството му на главен маркетингов директор лично и като член на УС, заедно с останалите членове, като например: разработването и изпълнението на иновативни маркетингови стратегии, които да увеличат пазарния дял и да подобрят имиджа на компанията, анализ на пазарните тенденции, управление на маркетинговия бюджет и координация с други отдели за постигане на общите бизнес цели и др. По делото и между страните не се спори, а и се установява със събраните по делото доказателства, че до смяна на собственика, който косвено държи акциите на компанията се е стигнало в резултат на проведен търг, иницииран от кредиторите на ИнтерВ, в резултат на изпълнение на залог върху акциите на ИнтерВ, след като дружеството не е било в състояние да обслужва заема си-мостов кредит към VTB Capital PLC, в размер на 192.01 милиона евро. Установява се, че с продажната цена от 330 милиона евро, е погасен мостовия кредит от 192.01 милиона евро, като остатъчната сума от 137.99 милиона евро е била достатъчна да покрие основните идентифицирани инвестиции на предишните акционери в ИнтерВ и е генерирана малка положителна разлика от 0.44 милиона евро, т.е. при параметрите уговорени в бонус схемата относно размера на инвестицията от 200 млн.евро, заедно с начислената лихва от 10% годишно, считано от 09.12.2012 г. до 31.08.2016 г.- 276 273 972,60 евро (съобразно заключението на ССчЕ, прието пред първата инстанция), то безспорно не е налице положителна разлика между оценката на капитала при изход и общата стойност на инвестицията на акционерите. Въззивният съд намира обаче, че основният аргумент за отхвърляне на исковата претенция, не е наличието на отрицателна разлика, а че на 31.08.2016 г. не е настъпила „промяна на контрола върху Компанията“ в смисъла, в който са имали предвид страните при сключването на договора, при тълкуване на тяхната действителна воля на основание чл.20 от ЗЗД и при съобразяване на формираната по реда на чл.290 от ГПК практика, съобразно която критериите за тълкуване на договорите са законово установени в чл. 20 ЗЗД, като съгласно същите следва отделните договорни уговорки да не се тълкуват изолирано, а във връзка едни с други, всяка една уговорка да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, всички клаузи да се тълкуват с оглед целта на конкретния договор, обичаите в практиката и добросъвестността, като при всяко тълкуване съдът е задължен да изясни само изявената воля на страните, а не предполагаемата воля, и не може да подменя нейното съдържание, а следва да съобрази всички обстоятелства при постигане на уговорката. При тълкуване на договора по конкретен казус, за да изясни каква е действителната воля на страните, съдът следва да зачете обстоятелствата, при които е сключен договора и поведението на страните, доколко отделна уговорка може да бъде тълкувана по аргумент за противното или за посилното основание, каква е обичайно възприетата практика в отношенията между страните по договора и други обстоятелства, имащи значение за точното прилагане на критериите по чл. 20 ЗЗД. Бонусно възнаграждение се дължи само при смяна на контрола върху Компанията, която е резултат от изключителни управленски решения и действия, довели до увеличаване стойността на компанията и до висока печалба за акционерите, а оттук и за висшия мениджмънт като дял от тази печалба, определен при параметрите в бонусната схема. По този начин се постига и декларираната в бонусната схема цел за съобразяване на интересите на ръководството с тези на акционерите. По горните съображения и като краен резултат, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции. По отговорността за разноските в процеса: При този изход на делото не следва да се преразпределят разноските направени пред първата инстанция и присъдени с потвърденото в цялост първоинстанционно решение. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените разноски пред настоящата инстанция, а на основание чл.294, ал.2 от ГПК и пред ВКС, така както са претендирани със списъка на разноски по чл.80 от ГПК, срещу който въззивникът няма възражения, а именно: 19 658,79 евро, разноски направени пред настоящата въззивна инстанция, представляващи сбор от заплатени възнаграждения на вещо лице и адвокатско възнаграждение и сумата от 46 184,18 евро, разноски направени пред ВКС по т.д. № 1576/2023 г. по описа на ВКС, ІІ ТО. Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав