Решение № 414 от 8.4.2026 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 2884/2025 г.

Производството по делото е образувано по искова молба от „А. Б. Б.“ с ЕИК •••••• със седалище и адрес на управление град С., бул.“Б.“№81В, представлявано от управителя П. В. и Х. М. срещу А. Й. Б. с ЕГН •••••••••• от град П., ул.“О.“№247, в обстоятелствената част на която се твърди, че на 21.10.2019 г. ответницата е сключила договор за потребителски кредит № 365418 със „С. К.“ ООД, по силата на който е получила сумата от 1000 лева, срещу което се съгласила да върне 12 броя вноски по 218.00 лв. в срок до 21.10.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно погасителен план, неразделна част към договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.93 %. Този договор бил сключен при Общи условия.В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по процесния договор за потребителски кредит страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по договора за потребителски кредит било уговорено „С. К.“ ООД да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит. Твърди се, че горепосочения договор е сключен а по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Дори да не приеме, че договорът е сключен по електронен път, то следва да приеме, че договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума. Твърди се, че ответницата не е изпълнила не е изпълнила в срок задълженията си по договора за кредит. Твърди се, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022г.„С. К.“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ••••••. Вземането срещу ответника по настоящото производство е индидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия. Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента – на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор – цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено. Ако съда приеме, че уведомяването на длъжника – ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. Ответницата не е изпълнила задълженията си по процесния договор за кредит както до изтичане на срока на договора, така и към настоящи момент. Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и е било образувано ч.гр.д.№1510/2025г по описа на РС-П.. Била е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и с разпореждане №6220/09.07.2025г е било указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Моли се съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за следните суми : главница в размер на 1 000лв., договорна възнаградителна лихва в размер на 84.18лв. за периода от 21.10.2019г до 21.10.2020г, законна лихва върху главницата в размер на 378.89лв. за периода от 21.10.2020г до 26.03.2025г, и лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1510/2025г по описа на РС- П..Претендират се сторените в заповедното и в исковото производство разноски. Правят се доказателствени искания. В срока по чл.131 от ГПК от ответницата А. Б.,чрез особения и представител, е подаден писмен отговор, с който се изразява становище, че искът е недопустим и неоснователен. Твърди се, че не е налице идентичност между вземането предмет на заявлението по чл.410 от ГПК и вземането предмет на исковото производство.Не бил спазен срока за предявяване на установителелния иск . Твърди се, че договорът за потребителски кредит е нищожен, тъй като липсва надлежно представителство на кредитора при подписване на договора за кредит. Нямало данни договорът да е подписан от законен представител на дружеството или от надлежно упълномощено за това лице. Оспорва се наличието на валидно възникнало заемно правоотношение поради липса на съгласие за сключването на договор за кредит от страна на ответницата. Процесният договор е нищожен поради противоречие с разпоредбите на чл.8 до чл.10 от ЗПФУР. Не са изпълнени също така изискванията на чл.8, ал.4 от ЗПФУР и не са спазени сроковете посочени в чл.12, ал.1 и ал.2 от ЗПФУР.На следващо място нямало общи условия, подписани на всяка страница от ответницата и с които тя да ебила запозната предварително съгласно изискванията на чл.11, ал.2 от ЗПК.В изпратения на ответницата стандартен европейски формуляр липсват съществени уговорки от последващия договор за кредит, като в договора за кредит се съдържат различни условия спрямо тези по първоначално представената преддоговорна информация. Процесният договор бил недействителен поради липса на погасителен план, отговарящ на изискванията на ЗПК.Не било спазено изискването по чл.11, ал.1,т.20 от ЗПК договорът за заем да съдържа информация за лихвения процент на ден, което води до недействителност на целия договор. Твърди се, че клаузата регламентираща договорна, възнаградителна лихва е нищожна, тъй като лихвеният процент е определен над 30% в нарушение на добрите нрави.Прави се възражение за ненадлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия.Прави се възражение за погасяване на вземанията по давност. Моли се предявения иск да бъде отхвърлен. В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. От същото е подадено писмено становище, с което се поддържа иска и са развити доводи по същество. В съдебно заседание ответникът, чрез особения си представител, поддържа писмения отговор. Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.12 от ГПК и чл.235 от ГПК по свое вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна: Видно е от приложеното ч.гр.д.№1510/2025г. по описа на РС-гр.П., че със заявление, депозирано на 10.04.2025г.ищецът в настоящото производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед №824 от 14.04.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът А. Й. Б. с ЕГН ••••••••••/ответник по делото/ да заплати на „А. Б. Б.“ЕООД / ищец по делото/ следните суми: сумата от 1000лв., представляваща главница, сумата от 84.18лв. представляваща договорна възнаградителна лихва за периода 21.10.2019г.до 21.10.2020г., сумата 378.89лв., представляваща законна лихва за периода от 21.10.2020г. до 26.03.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 10.04.2025г.В заповедта за изпълнение, а и в т.12 от заявление е посочено , че вземането произтича от следните обстоятелства: договор за потребителски кредит №365418, сключен на 21.10.2019г. между „С. К.“ООД с ЕИК 202531869 и длъжника и договор за продажба и прехвърляне на вземания/ цесия/ от 13.01.2022г сключен между „С. К.“ООД и „А. Б. Б.“ЕООД.Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. С разпореждане рег.№6220/09.07.2025г. заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.Това разпореждане е връчено на заявителя на 16.07.2025г. и на 22.07.2025 в законовоустановения едномесечен срок ищецът е предявил настоящия иск. При това положение съдът счита, че така предявеният специален положителен установителен иск с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим.Предявен е от легитимирана страна – заявителя в заповедното производство, след подадено от длъжника възражение по чл.414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение.Налице е развило се заповедно производство с предмет, който е идентичен с предмета на настоящото исково производство. Ето защо инвокираното в писмения отговор възражение за недопустимост на иска се явява неоснователно. По същество съдът намира следното: По делото е представен договор за паричен заем Кредирект № 365418 от 21.10.2019г., в който е посочено, че същият е сключен между „С. К.“ ООД и ответницата. По силата на процесния договор дружеството се е задължило да предостави на кредитополучателя заем в размер на 1000 лева, срещу което заемателят е поел задължение да върне сумата на 12 месечни погасителни вноски всяка в размер на 218лв., като във всяка месечна вноска е включена и неустойка, общо в размер на 1 341.72 лева, при годишен лихвен процент от 40,05 % и годишен процент на разходите от 47,93 %. Съгласно чл. 6. 1 от договора заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 на Общите условия: поръчител или банкова гаранция /поне едно от изброените/, а съгласно чл. 6. 2. от договора „При неизпълнение на т. 6. 1. заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1 341.72 лева. Неустойката се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на настоящия договор за заем заемателят счита за уведомен за нейното начисляване. Начислената по настоящата точка неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в настоящия договор погасителен план.“ Върху договора не са поставени подписи на страните по него, а според отразеното в чл. 8 договорът се сключва в два еднообразни екземпляра и се подписва в съответствие с процедурата, предвидена в общите условия към него, както и изискванията на действащото българско законодателство. По делото са представени Общи условия на „С. К.“ ООД за заеми „Кредирект“, според които отпускането на заем „Кредирект“ се извършва въз основа на договор за заем, сключен по условията и по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние под формата на електронен документ съгласно ЗЕДЕУУ или въз основа на писмен договор за потребителски заем на хартиен носител, при спазване изискванията на ЗПК. Съгласно чл. 6 от общите условия кандидатстването за заем, когато същото се осъществява чрез интернет платформа, се извършва по установен от заемодателя ред, посредством създадената за това електронна форма, намираща се на неговия сайт на адрес https: //credirect. bg, на уеб сайта или в локален офис на трето лице партньор на заемодателя. Искането за предоставяне на потребителски кредит се попълва лично от заемателя. Срокът за разглеждане на всяко отправено искане за заем е 7 работни дни, считано от подаването на искането за заем. В чл. 8 е предвидено, че при кандидатстване за заем заемателят е длъжен да предостави всички посочени във формата за кандидатстване данни, актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на желания заем /размер на главницата и период на погасяване/, две лица за контакт, както и да посочи желания начин на изплащане на отпуснатата заемна сума: по банков път, на декларирана банкова сметка, или чрез системата на „Изи Пей“. В чл. 9 е посочено, че заемодателят изпраща на посочената от заемателя електронна поща СЕФ, съдържащ цялата необходима преддоговорна информация за искания заем. Неприемането им се счита за отказ от подаване на искане и не позволява на заемодателя да разгледа искането за заем. Според чл. 11 заемодателят предоставя чрез своя уеб сайт, уеб сайт на трето лице партньор проект на договора за заем, общи условия, като заедно със СЕФ трите съдържат цялата необходима преддоговорна информация. С натискането на бутона „Изпрати“ заемателят декларира, че приема така предоставените му условия. Това действие се счита за подписване от заемателя на всяка страница от предоставените му документи при условията, при които те са му предоставени. Съгласно чл. 13 от общите условия заемодателят потвърждава, респективно отказва сключването на договор за заем посредством телефонно обаждане, електронно съобщение или изпращане на кратко съобщение /SMS/ на декларирания от заемателя телефонен номер. За мълчалив отказ от сключване на договора се счита непотвърждаването му в срок от три работни дни, считано от датата на подаване на искането за заем. Заемателят потвърждава /респективно отказва/ сключването на договор за заем във всеки момент до неговото сключване посредством телефонно обаждане до заемодателя на неговия единен национален телефонен номер ••••••••••. Доколкото отправянето на искане за заем представлява желанието на заемателя да сключи договор за заем със заемодателя, неговото съгласие за сключване на договор за заем е наложително само при промяна от страна на заемодателя на първоначално заявените параметри. Според чл. 18 при одобрение на сключването на договор за заем, заемодателят изпраща на декларирания от заемателя електронен адрес договор за заем, заедно с погасителен план и общи условия във формат, който не позволява коригиране на предоставената с него информация. Изпратеният договор за заем се счита за приет от страна на заемателя до неговия изричен отказ за сключване на договор за заем по реда и начините, описани в общите условия. Тези действия се считат за подписване на всяка страница от предоставените документи от всяка от страните при условията, при които са предоставени. В чл. 20 е предвидено, че договорът се счита за сключен и влиза в сила от изпращането му от заемодателя на заемателя и страните се съгласяват съобщенията по електронната поща да имат силата на саморъчни подписи на страните, съгласно чл. 13 от ЗЕДЕУУ. Приложено е копие от лог-файл по договор за паричен заем № 365418, отразяващо по дата и час извършени действия в електронна форма/ виж лист 16 от делото/. Представена е неподписана разписка за извършено плащане от 21.10.2019 г., върху която е отразено, че плащането се извършва чрез системата за електронни плащания ePay.bg, както и че е извършен превод на сумата 1 000 лева от „С. К.“ ООД в полза на А. Й. Б. с основание „заем съгл. дог.365418“./лист 32 от делото/ Приет като доказателство по делото е и договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г., сключен между „А. Б. Б.“ ЕООД и „С. К.“ ООД, от което се установява, че дружествата са договорили, че „С. К." ООД прехвърля възмездно в полза на „А. Б. Б.“ ЕООД вземания, произтичащи от договори за кредит на физически лица, описани в Приложение № 1. По делото е представено извадка от приложението към договора, в което е отразено в първата колона номера на договора 365418, след това трите имена и ЕГН-то на ответника и са посочения различни по размер вземания по договор за кредит № 365418 от 21.10.2019г. Видно от прието копие на пълномощно от 13.01.2022 г. „С. К.“ ООД е упълномощило „А. Б. Б.“ ЕООД да уведоми длъжниците, посочени в Приложение № 1 от 13.01.2022 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г., сключен между „А. Б. Б.“ ЕООД и „С. К.“ ООД, за настъпилото прехвърляне на вземания. В пълномощното е посочено, че цедентът потвърждава настъпилото прехвърляне на вземания от датата, на която е подписано Приложение № 1 от дата 13.01.2022 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г. Приложено е копие на уведомление за цесия, от което се установява, че „А. Б. Б.“ ЕООД е отправило до А. Й. Б. изявление, че по силата на договор за цесия от 13.01.2022 г. „С. К.“ ООД е прехвърлило в нейна полза вземанията си към нея, произтичащи от договор за кредит № 365418 от 21.10.2019 г. Няма доказателства за връчването му на адресата. Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи: При така изложените факти както се посочи и по-горе съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.124 ,ал.1 предл.второ от ГПК – специален положителен установителен иск за съществуване на вземането, предмет на ч.гр.д.№1510/2025г. по описа на РС-П., за което е издадена заповед №824 от 14.04.2025г за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Основателността на исковата претенция се обуславя от установяването в условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните обстоятелства: наличие на облигационно отношение, възникнало по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕЕУ, по силата на което на ответника е предоставена парична сума за определен срок и условия срещу задължението на ответника да я върне, както и да заплати лихва по кредита, фактическо предаване на сумата , наличието на уговорка за заплащане на лихва за забава върху просрочената главница по договора за кредит, изпадането на кредитополучателя в забава, както и наличието на сключен договор за цесия с кредитор, по силата на който вземането му е прехвърлено. Основното възражение на ответната страна в отговора на исковата молба касае въпроса сключен ли е между страните договор за кредит с посочените параметри и усвоявана ли е по него заемната сума. В случая договорът не носи подпис на ищеца и на ответницата, като в производството по делото са изложени твърдения, че същият е сключен по реда на ЗПФУР.В Общите условия към договора е описан подробно начинът на сключване на договорите за паричен заем от разстояние, който включва двустранна размяна на кореспонденция между кредитополучателя и кредитора, приключваща с посоченото в чл. 20 изпращане на договора на кредитополучателя, от който момент е прието, че влиза в сила. В разпоредбата на чл. 6 от Общите условия към договора е установено, че кандидатстването за заем се извършва по установен от заемодателя ред, посредством създадена за това електронна платформа, намираща се на неговия сайт на адрес – https: //credirect. bg, като искането се попълва лично от заемателя. В чл. 13, ал. 2 от Общите условия е установено, че заемателят потвърждава сключване на договора за заем във всеки един момент до неговото сключване посредством телефонно обаждане до заемодателя на неговия единен национален телефонен номер ••••••••••. По отношение на тези договори, освен общите нормативни правила, установени със Закона за задълженията и договорите, намират приложение и тези, съдържащи се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит.Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на доставчика на услугата. Съгласно чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР за доказване предоставянето на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис – сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /загл., изм. с ДВ, бр. 85 от 2017 г./, а съгласно, ал. 3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. По делото е представен договорът за кредит и Общите условия към него, свалени от системата на кредитодателя, които не носят подпис на потребителя. Тъй като договорът за кредит е съставен под формата на електронен документ, последният, ведно с Общите условия към него, е представен по делото на хартиен носител на основание чл. 184, ал. 1 от ГПК.В клаузите на Общите условия е установено, че договорът за кредит се сключва по искане на кредитополучателя след регистрация в системата на https: //credirect. bg.Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. В чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. е установено, че „електронен документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, електронно изявление, което е материализирано в електронния документ, представлява словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията.Електронният документ винаги е подписан, ако е възможно да се установи категорично неговият автор – поне с т. нар. обикновен електронен подпис /арг. чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, във вр. с чл. 3, т. 10 от Регламент № 910/2014 г./, който представлява съвкупност от данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярът/авторът на електронният подпис използва, за да се подписва. Идентификацията /авторството/ на изявлението при подписан с обикновен електронен подпис документ може да се установява с всички допустими по ГПК доказателствени средства /в случай, че електронното изявление е изпратено чрез имейл, телефонен номер или от профил в социална мрежа, които достатъчно индивидуализират адресанта, респ. ако съответните електронни канали за кореспонденция се ползват обичайно от страните по правоотношението/.Законът придава значение на подписан документ на този електронен документ, който е подписан с електронен подпис и с усъвършенстван електронен подпис, като тяхната правна сила е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните /чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ/.Обикновеният подпис притежава правното качество на „саморъчен“, ако страните са постигнали съгласие за това чрез изрично изявление или с конклудентни действия – арг.чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ. При същите предпоставки такава правна сила е придадена и на т. нар. усъвършенстван електронен подпис. В контекста на така изложеното настоящият съдебен състав намира, че по делото не се установи между ответника от една страна и „С. К.“ООД от друга да е възникнало валидно облигационно правоотношение правоотношение по силата на договор за кредит от разстояние, тъй като не се установи такъв договор да е сключен надлежно при спазване на посочените изисквания. По делото са представени процесният договор за кредит, ведно с Общите условия към него, свалени от системата на кредитодателя, които не носят подпис на потребителя. Представена е и извадка от електронната система, в която са обективирани попълнени графи с лични данни, вкл. на ответницата и са отразени по дата и час действия в електронна форма. Същата обаче по същността си представлява неподписан частен свидетелстващ документ, който няма доказателствена сила и въз основа на нея не може да бъде прието, че отразените действия действително са се осъществили, още по – малко, че са се осъществили от ответницата. В случая не се установява обстоятелството, че така представеният договор е сключен при условията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, в точност, че именно ответницата през системата на кредитодателя на сайта https://credirect. Bg е подала заявка за сключване на договора и е генерирала сключване на договор чрез потвърждение в телефонен разговор, тъй като в процеса не са ангажирани доказателства, че изявлението в електронна форма за сключване на договор за кредит е направено от ответната страна. Ето защо съдът намира, че по делото не бе установено наличие на изявление на ответницата съобразно специалните законови изисквания, с което последната да е обвързана от договора с твърдяното съдържание. Не се установи спазване и на изискванията на чл. 18 от ЗПФУР, тъй като не са налице данни да са спазени сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2 от същия закон, както и че е получил съгласието на потребителя - чл. 18, ал. 1, т. 3 от ЗПФУР. Не се установи, че Общите условия са получени от ответницата, поради което не може да се приеме, че задължението по чл. 18, ал. 1, т. 1 от ЗПФУР е изпълнено. На следващо място, за да бъде прието, че договорът за кредит е сключен, е необходимо да се установи по несъмнен начин при спор между страните, че заемната сума е предоставена и усвоена от кредитополучателя, доколкото договорът за заем е реален такъв. По делото няма ангажирани доказателства, които да водят до извод за реално предаване на сумата от 1000 лева. Представената по делото разписка за извършено плащане, съставена от трето по делото лице, не доказва възникнало между страните заемно правоотношение, нито установява реално предаване на сумата на ответницата. Приобщената разписката е неподписана, като не е представен документ, съдържащ подпис на ответницата за получаване на процесната сума, респ. не може да се приеме, че същата установява факта на получаване на паричната сума от нея. Предвид изложеното се налага крайният извод, че между страните не се установява възникнала валидна облигационна връзка, от която да произтекат права и задължения.Следователно вземане за сумата от 1000 лева, ведно с обезщетението за забава не е съществувало в патримониума на цедента „С. К.“ ООД, което да бъде прехвърлено на ищеца „А. Б. Б.“ ЕООД с договора цесия от 13.01.2022 г.. В обобщение – предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Съдът също така намира за безпредметно да се произнася по множеството други възражения, въведени в писмения отговор, касаещи ненадлежното уведомяване за извършената цесия, погасяване по давност на вземаният и т.н., поради решаващият си извод, за липса на възникнала валидна облигационна връзка между страните. Така мотивиран Пазарджишкият районен съд: