Решение № 406 от 29.1.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 20498/2024 г.

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 86, ал. 1, и във вр. с чл. 99 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Ищецът „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81в, ап. 3, представлявано от Х. М. М. и П. В. в качеството на управители и по процесуално пълномощие от юрисконсулти Б. Д. Т. и К. Д. Х., моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът Д. К. Н., ЕГН: ••••••••••, с посочен и постоянен адрес: гр. П., ул.••• № ••, му дължи следните суми по Договор № •••••• г. за потребителски кредит, сключен между „Кредисимо” ЕАД, ЕИК: 175330437, от една страна като „Кредитор”, и ответника, от друга като „Кредитополучател”, прехвърлени на ищеца по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от •••••• г., за принудително изпълнение на които е издадена Заповед № 8248/01.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16737/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXII гр. с.; сумата от 2 590, 50 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 30.09.2024 г., до окончателното й изплащане; 828, 32 лева – договорна лихва за периода от 18.12.2019 г. до 18.02.2021 г., и 1 122, 71 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 18.12.2019 г. до 30.09.2024 г. В исковата молба и уточненията към нея ищецът твърди, че между „Кредисимо“ ЕАД в качеството на заемодател и ответника, в качеството на заемател бил сключен Договор за потребителски кредит № ••• от ••• г. по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). По силата на цитирания договор ответникът усвоил сумата от 2 680, 68 лева, която следвало да бъде върната, ведно с договорената възнаградителна лихва до 30.09.2021 г. За обезпечение на вземанията по договора между ответника и „Ай Тръст“ ЕООД бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство. Поддържа се, че поръчителството е възмездно, като възнаграждението на поръчителя не е включено при формиране на приложимия към договора за кредит годишен процент на разходите (ГПР). Изтъква се, че ответникът не е изпълнил точно задължението си да върне на кредитора главницата и възнаградителната лихва, поради което е начислена и мораторна лихва в горепосочените размер и период. Поддържа се, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда всички вземания по кредитното правоотношение са падежирали. „Кредисимо“ ЕАД е цедирало вземанията си към длъжника на „АПС Бета България“ ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от •••••• г. Длъжникът бил уведомен за осъществената цесия. В случай че се приеме, че длъжникът не е уведомен за прехвърлянето на вземането, моли това да бъде сторено в хода на исковия процес и което обстоятелство да бъде съобразено на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК при постановяване на акта по същество на спора. Претендират се сторените разноски. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който се оспорват предявените искове по основание и размер. Ответникът възразява, че не е сключвал договор за кредит с „Кредисимо“ ЕАД или договор за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, че не е усвоявал твърдяната в исковата молба сума за главница и че ищецът не е материално легитимиран да претендира процесните вземания, тъй като не е придобил същите от „Кредисимо“ ЕАД. Излага се и становище за цялостна недействителност на договора за кредит, тъй като е налице съществено разминаване между процента на разходите, посочен в договора, и действителния такъв. Възразява се, че задълженията са погасени по давност. Претендират се сторените разноски. Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като ищецът със Становище вх. № •••••• г. поддържа исковите претенции, а ответникът с множество писмени изявления пледира за отхвърлянето им. Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното: По данни от Общите условия на „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК: 175330437, за предоставяне на кредити (л. 6 – л. 16), утвърдени с Протокол от заседание на Съвета на директорите му от •••••• г. и изменени на •••• и •••••, дружество е финансова институция, вписана с рег. № •••••• във водения от Българска народна банка регистър по чл. 3а от Закона за кредитните институции, като във връзка с дейността си по потребителско кредитиране администрирало електронна платформа на уебсайта си https://credissimo.bg. Отношенията си с клиентите по дистанционно предоставяне на финансови услуги търговецът уеднаквил с цитираните общи клаузи. Според установения с тях регламент кандидатстването за отпускане на кредит се осъществявало чрез подаване на заявление от заинтересования до кредитора по образец чрез неговия сайт или по телефон. За целта в първата хипотеза личните данни на кредитоискателя, включително и снимка от валидната му лична карта, и тези за наименованието на желания от него кредитен продукт, размера, срока, начина на усвояване на кредита, готовността за предоставяне на обезпечение и съответно неговия вид чрез избор между банкова гаранция или сключване на договор за предоставяне на поръчителство с поръчител, следвало да се попълнят в онлайн формата на заявката от кандидатстващото лице, а във втората – от служителя на дружеството, на когото ги съобщава. След като му бъде изпратена на имейла или му бъде разяснена от консултанта необходимата преддоговорна информация във вид на Стандартен европейски формуляр, потребителят трябвало да потвърди чрез въвеждането на команда на съответното систематично място в сайта или пред служителя, че е запознат и приема договора за кредит и общите му условия, което се считало за израз на съгласието му да бъде обвързан от тях, а сключването на договора настъпвало тогава, когато получи уведомление от кредитора за одобрение на заявлението. Сред доказателствените материали фигурира Договор № •••••• г. (л. 15 – л. 17) за потребителски кредит (продукт „Credissimo plus”), сключен по електронен път, по силата на който и на приложимите към него Общи условия (л. 6 – л. 16), „Кредисимо” ЕАД, ЕИК: 175330437, от една страна като „Кредитор”, се задължило да предостави на ответника, от друга като „Кредитополучател”, потребителски кредит в размер на 2 680, 68 лева чрез превод към посочена от него банкова сметка или към издадена му Credissimo карта (приложима само за лоялни клиенти с добра кредитна история) или в брой, а последният се ангажирал в периода от 31.01.2020 г. до 30.09.2021 г. да възстанови на заемодателя заемната сума и да му заплати лихва при лихвен процент от 40, 00%, или да престира общо 3 770, 13 лева при годишен процент на разходите от 48, 21%, изчислен при описаните в Общите условия общи положения и допълнителни допускания, разсрочено чрез 21 анюитетни месечни вноски от по 179, 53 лева, подробно описани в погасителен план, представляващ неразделно Приложение № 1 (л. 17) към съглашението. В чл. 4, ал. 1 от неговия текст и т. III.12. от Общите му условия било договорено, че кредитополучателят може да предостави обезпечение на кредита, като посочи неговия вид в заявлението си за кредитиране. В такъв случай трябвало или да осигури в полза на кредитодателя банкова гаранция, съгласно Общите условия, до 10 дни от подаване на заявлението, или до 48 часа от подаването му да сключи с одобрено от него юридическо лице („Поръчител”) договор за предоставяне на поръчителство. Ако не стори това, в съответствие с чл. 4, ал. 2 от договора заявлението се смятало за неодобрено от кредитора. Параметрите на заемната сделка били систематизирани и в Стандартен европейски формуляр от 18.12.2019 г. (л. 18 – л. 21). В уверение на твърдението си, че заемната сума е предадена на заемателя, ищцовото дружество е депозирало счетоводна Справка-извлечение от системата на „Кредисимо” ЕАД по партида за Договор № •••••• към •••••• г. (л. 114), съдържаща хронологични счетоводни записи за осчетоводяване на сумата от 2 680, 68 лева на 18.12.2019 г. като погасено задължение по стар заем и главница по нов заем. В приобщено по реда на чл. 192 от ГПК Писмо вх. № •••••• г. (л. 160) от „Изипей“ АД е удостоверено, че поради изтичане на нормативния срок за съхранение на информацията е невъзможност да се представи документ или справка за усвоен от ответника паричен превод, нареден на 18.12.2019 г. от „Кредисимо” ЕАД. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от •••••• г. (л. 44 – л. 50) заемодателят, на когото на основание т. VIII.2.5. от Общите условия било позволено по всяко време да цедира на трето лице вземанията си, прехвърлил възмездно на ищеца, считано от •••••• г., своите такива, произтичащи от договори за кредит на физически лица и подробно индивидуализирани в неразделно към цесионния контракт Приложение № 1 (л. 115), ведно с привилегиите, обезпеченията и принадлежностите им. Сред тях фигурирали и тези по Договор № •••••• г., описани подробно по пера към •••••• г.: „остатък главница” – 2 590, 50 лева, „остатък договорна лихва” – 828, 32 лева, „остатък такса поръчител” – 0, 00 лева, „остатък лихва за забава „Ай Тръст” ЕООД” – 0, 00 лева, „общо дължимо към датата на продажба” – 3 506, 30 лева, „общо платено преди възлагане/цесия” – 180, 00 лева. Със същия контракт цесионерът закупил вземания, индивидуализирани в Приложение № 1, и от „Ай Тръст” ЕООД – както такива за възнаграждения по договори за предоставяне на поръчителство, който последният в качеството на поръчител сключвал с длъжници във връзка с отпуснатите им потребителски кредити от „Кредисимо” ЕАД, така и които имал право да претендира след своето суброгиране в правата на удовлетворения кредитодател, като наличието на настъпило встъпване изрично се отбелязвало в Приложение № 1. В качеството на пълномощник на цедента „Кредисимо” ЕАД, овластен от него, съгласно Пълномощно (л. 116), нотариално удостоверено с рег. № •••••• г. по описа на ••••••с район на действие •••••• и с рег. № •••••• по регистъра на ••••••, и чл. §5.4. от договора за цесия да уведомява писмено за нея всички длъжници, приобретателят адресирал до ответника Уведомление от •••••• г. (л. 43), което на •••••• г. достигнало до него като приложение към разглежданата искова молба в процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК и което съдържа съобщение за извършената покупка на вземания – предмет на Договор за кредит № •••••• г. Сезиран от цесионера с постъпило на •••••• г. Заявление вх. № •••••• г. (л. 2 – л. 4 от ч. гр. дело № 16737/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив), Районен съд – Пловдив издал в негова полза Заповед № 8248/01.10.2024 г. за изпълнение на процесните парични задължения по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 16737/2024 г. (л. 34 от ч. гр. дело № 16737/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив) срещу длъжника, връчена му на 01.11.2024 г. и оспорена своевременно от него с Възражение вх. № 116112/12.11.2024 г. по чл. 414, ал. 1 от ГПК(л. 34 от ч. гр. дело № 16737/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив). След като бил известен на 20.11.2024 г. за процесуалната възможност по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, на 27.11.2025 г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК кредиторът предявил разглежданите искове с подадена чрез Системата за сигурно електронно връчване Искова молба вх. № 122244/27.11.2024 г. (л. 2 – л. 5). При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното: Исковете, отправени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, концентрират спора върху съществуването на подлежащи на принудително удовлетворяване вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. По правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за успешната си защита ищецът, който обосновава материалноправната си легитимация в качеството на частен правоприемник на исковите притезания, носи тежестта да докаже, както че „Кредисимо” ЕАД е изправен кредитор по договор за потребителски кредит с ответника, който е породил за последния изискуеми задължения с очертаната в исковата молба индивидуализация, така и собственото си титулярство върху тях по силата на действащ спрямо последния договор за цесия. От опонента се очаква да установи пълно фактите, на които позовава възраженията си. Спорните права произтичат от Договор № •••••• г. за потребителски кредит, предоставен от разстояние, който, бидейки сключен от „Кредисимо” ЕАД в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка и се подчинява на съответната уредба на ТЗ. С чл. 287 от него приложимостта й се разпростира и спрямо страната нетърговец, а при празноти чл. 288 от ТЗ препраща към гражданското законодателство. С оглед спецификата на насрещните престации, профила на контрагентите и способа за договаряне съглашението се регулира и от ЗПК и ЗПФУР, а по препращане от чл. 24 от ЗПК и чл. 18, ал. 5 от ЗПФУР попада в приложното поле и на чл. 143-148 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). В чл. 9, ал. 1 от ЗПК е разписано, че въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяко друго подобно платежно улеснение. В понятието на чл. 6 от ЗПФУР за договор за предоставяне на финансови услуги, сред които §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗПФУР нарежда и кредитирането, се субсумира този, сключен между доставчик и потребител като част от организирана от първия за целта система, при която от оферирането до обвързването използват изключително едно или повече средства за комуникация от разстояние, т.е. такива, позволяващи по разяснението на §1, т. 2 от ДР на ЗПФУР обслужването да се извърши без едновременното физическо присъствие на договарящите. Дефиницията на чл. 9, ал. 4 от ЗПК и чл. 7, ал. 3 от ЗПФУР припознава съответно като „кредитор” и „доставчик” физическото или юридическото лице, което действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а като „потребител” чл. 9, ал. 3 от ЗПК и чл. 7, ал. 2 от ЗПФУР определят действащото извън обхвата на професионалното или търговското си занимание физическо лице. Особеният режим на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид въведената с чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради задължаването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага. Като разновидност на този по чл. 9, ал. 1 от ЗПК заемът за потребление по правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, е неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При него заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, който се обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорена писмено. Чл. 10, ал. 1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено на хартиен или друг траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Необходимо е и да съдържа изброените в чл. 11, ал. 1 от ЗПК реквизити, сред които и подписи на страните. Чл. 11, ал. 2 от ЗПК изисква да е подписана от тях и всяка страница от общите условия, които чл. 298, ал. 1, изр. 1 от ТЗ допуска търговецът да утвърди отнапред във взаимоотношенията с клиентите си и които съобразно чл. 298, ал. 1, изр. 2, т. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 147а, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП стават задължителни за тях, само ако са им били предоставени при сключването и те са заявили писмено, че ги приемат, удостоверявайки това с парафа си. Без да дерогира горевизираните императивни постановки, ЗПФУР доразвива регулацията на дистанционната търговия на финансови услуги, която разкрива специфики предвид опосредеността на комуникацията между субектите от технически прибори за отдалечен достъп – телефон, автоматизирани системи за позвъняване без човешка намеса, факс, интернет и др. За доказване на изявленията, отправени съгласно ЗПФУР, чл. 18, ал. 2 от него отпраща към чл. 293 от ТЗ, а за електронните – към Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП), чието наименование със Закона за неговото изменение и допълнение, обнародван в ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г., е променено на Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Като електронно се определя от чл. 2, ал. 1 от ЗЕДЕУУ словесното изявление, което е представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията. По разясненията на чл. 3, т. 35 и т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), съответно акцептирани в чл. 3, ал. 1 и чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, „електронен документ” е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис, а „електронен подпис” означава данни в електронна форма, които се добавят към други такива или са логически свързани с тях и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. При фикцията на чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕП със съставянето на електронен документ, съдържащ електронно изявление, обикновената писмена форма, независимо дали се изисква от законодателя за действителност или за доказване, се смята за спазена (в този смисъл Определение № 249/11.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 892/2010 г., I т. о.), а чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ приравнява по правна сила електронния подпис и усъвършенствания електронен подпис на саморъчния, когато това е уговорено между страните При спор тежестта да убеди решаващия орган в изразеното от потребителя съгласие с частните и общите договорки, както и че му е предаден екземпляр от последните към момента на контрактуването, се възлага от чл. 18, ал. 1, т. 3 от ЗПФУР и чл. 147а, ал. 4 от ЗЗП на доставчика на финансовите услуги, за чието улеснение чл. 18, ал. 3 от ЗПФУР снабдява с доказателствена сила направени с разрешението на отсрещната страна записи на изявления чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща. Същевременно чл. 147а, ал. 5 от ЗЗП отнема доказателствения капацитет на включената в индивидуалното съглашение клауза за приемане от потребителя на общите условия и за деклариране на получаването им. Съотнасяйки конкретната фактическа обстановка към очертаната нормативна рамка и задължен да следи служебно за нищожността на правопораждащото правоотношение или на негови клаузи поради тяхната неравноправност или колизия с императивни материалноправни норми, призвани да охраняват правния и обществения ред и морала, или с добрите нрави, когато разполага с нужната за целта фактическа и правна осведоменост (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, Решение № 178/26.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2945/2013 г., II т. о., Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, т. 3 от Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГТК, Решение № 205/19.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 896/2017 г., I г. о., и Решение № 23/07.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3686/2014 г., I т. о.), съдът формира следните изводи: Исковите претенции се основават на неизпълнение на формален, реален, двустранен и възмезден договор за потребителски кредит при общи условия с атрибутите по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 6 от ЗПФУР. Независимо че сделката се сключва в електронна среда, елементите на фактическия й състав иманентно включват постигнато между страните съгласие за заемане на съответната парична сума и фактическото й предаване от заемодателя на заемателя, с доказването на които е натоварен от чл. 154, ал. 1 от ГПК и чл. 18, ал. 1, т. 3 от ЗПФУР ищецът (в този смисъл Решение № 37/25.06.1969 г. по гр. д. № 32/1969 г., ОСГК, Решение № 141/08.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 798/2008 г., II т. о., Решение № 390/20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 134/2010 г., IV г. о., Решение № 837/13.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1727/2009 г., IV г. о., Решение № 524/28.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 167/2011 г., IV г. о., Решение № 192/07.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2519/2014 г., III г. о., Решение № 38/07.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 1008/2014 г., I т. о.). Наличните доказателства обаче не обслужват ищцовата теза за насрещно адресирани по електронен път и съвпадащи по съдържание волеизявления на спорещите субекти. По делото не се намират годни източници на данни за разменени помежду им електронни съобщения с израз на воля за създаване на договорна връзка с твърдените параметри, а още по-малко по алгоритъма за дистанционна комуникация, илюстриран в Общите условия, който е предназначен да обезпечи еднозначната идентификация на потребителя и валидността на изявленията му чрез регистрация на личен профил и утвърждаване на електронен подпис със значението по чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ. Представени по реда на чл. 184, ал. 1, изр. 1 от ГПК на хартиен носител като заверени преписи са единствено електронните документи с текста на съглашението, общите му клаузи и стандартен европейски формуляр, но съществуването им все още не обективира желанието на ответника да се обвърже с тях. За да способства възпроизвеждането в процеса на отдалеченото общуване, чл. 18, ал. 3 от ЗПФУР предвижда специфичен инструментариум, но в случая не се навеждат нито извлечения от електронна кореспонденция, нито други записи на реализирани от клиента операции в електронната платформа на доставчика. В този контекст е уместно да се отбележи, че изработените от търговеца Общи условия сами по себе си не могат да служат като доказателство за практическата реализация на описаните в тях автоматизирани стъпки за отдалечено договаряне. Не по-малко важно е и че ищецът не е провел пълно доказване на спорния факт за фактическо предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя, което е иманентен елемент от учредяване на договорната връзка по договор за заем за потребление. Представената счетоводна Справка-извлечение от системата на „Кредисимо” ЕАД по партида за Договор № •••• към ••••• г. (л. 114), съдържаща изгодни за кредитора данни от неговата счетоводна отчетност без особена информационна стойност и без да кореспондират с уговорката в Общите условия за възможните начини за усвояване на кредита, които не включват преструктуриране или рефинансиране. Запитването до „Изипей“ АД, отправено по инициатива на ищцовото дружество, не открива съхранена информация за извършена платежна операция с процесните характеристики. В обобщение, доказателственият масив не позволява да се заключи, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, от което да произтичат обременяващи правната сфера на ответника задължения. Гореизложеното мотивира съдебния състав да отхвърли исковете изцяло като неоснователни, без да е необходимо да коментира останалите материалноправни възражения на ответника – за недействителност на договора, за погасяване на задълженията по давност и за легитимацията на цесионера, които предпоставят постигнато съгласие за сключване на договора за заем. С оглед изхода на спора при режима на чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът е правоимащ за разноски, но доказателства за сторени такива не са приобщени. Водим от горното, съдът