Решение № 66 от 7.7.2026 г. на Районен съд - Велики Преслав по дело № 58/2026 г.

наказателно дело № 20263610200058 по описа за 2026 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на възизивна жалба от „АНДИВА“ЕООД, ЕИК 104687112, със седалище и адрес на управление гр.Горна Оряховица, обл.Велико Търново, пл.“Георги Измирлиев“№4, чрез пълномощник адв.Р. Т. от САК срещу Наказателно постановление №865502-F853313/04.12.2025 г., издадено от Изпълнителен директор на Национална агенция по приходите-София. В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Отрича се извършване на нарушението. Твърди се че дори да има извършено такова, то същото е маловажен случай. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като необосновано и незаконосъобразно. Жалбоподателят, редовно призован се представлява редовно упълномощен защитник. В съдебно заседание поддържа жалбата, сочи гласни доказателства и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, както и да им бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание, в нарочна молба/писмени бележки/ чрез пълномощник юрисконсулт, които поддържа НП и моли същото да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, както и да бъдат присъдени в тяхна полза разноски за юрисконсулско възнаграждение. Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: На 22.08.2025 г. в 00.30 часа била извършена проверка от служители на НАП – М. Д., И. Т., В. С., А. С. и Л. Т./последния вписан в списъка на зависими лица от хазартни игри/ в игрална зала „Империал“, находяща се в гр.Велики Преслав, обл.Шумен, ул.“Христо Ботев“№2, стопанисвана от дружеството - жалбоподател. Дружеството притежава издаден лиценз съгласно Удостоверение №000030-1001/07.02.2025 г., издадено от ИД на НАП, на осн. чл. 34, ал. 1 от ЗХ . В хода на проверката, в залата е установено лицето Ю. Ю. Ш., който изпълнявал функциите на управител на игралната зала съгласно Заповед за заместване на управител №299/05.08.2025 г. бил назначен на длъжност "крупие". В игралната зала отсъствал управителя С. С.. На същата дата в 00.25 часа в посочената игрална зала е допуснато лицето Л. Т. СИП в отдел „Оперативни дейности“-Варна, ГД“Фискален контрол“при ЦУ на НАП – вписано служебно за целите на проверката в регистъра на уязвимите лица по чл.10г, ал.1 от ЗХ, воден от НАП, до игралните автомати и същото е направило залог от 10 лв. в игрален автомат, последвала е игра, и дори е получило печалба от 120 лв. За извършената проверка М. Д. - на длъжност гл. инспектор по приходите в ЦУ на НАП съставил ПИП, сер. АА №0001117 от 22.08.2025 г. Протокола е съставен в присъствието на Ю. Ш. в него е посочено, че на законния представител на дружеството следва да представи писмени документи във вр. с дейността на залата съгласно приложение №1 към протокола. АУАН е съставен на 07.10.2025 г. за административно нарушение по чл.45, ал.2, т.7 от ЗХ, в присъствието на представител на дружеството, като АУАН е бил и надлежно връчен, видно от разписката, с отбелязване на това. Въз основа на АУАН, ИД на НАП е издал атакуваното НП, с което на дружеството – жалбоподател за посоченото административно нарушение и на основание чл.110, ал.1 от Закона за хазарта е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000.00 лева или 2 562.79 евро. Горната фактическа обстановка съдът, счита установена от показанията на разпитаните по делото свидетели и писмените доказателства. Показанията на разпитаните като свидетели служители на НАП, осъществили процесната проверка, са логични и безпротиворечиви и кореспондират с установеното по делото и писмените доказателства, поради което съдът им дава пълна вяра. Показанията на свидетелите Д., Т. са последователни и взаимно допълващи се, не са налице противоречия между тях, поради което съдът ги възприема изцяло. Същите са незаинтересовани от изхода на делото. Съдът кредитира показанията на св.Ш., в частта относно извършената проверка, предоставяне на лицето Т. възможност да направи залог в игрален автомат, да играе и да реализира печалба, съдът кредитира, тъй като кореспондират с останалия доказателствен материал. Частта от показанията му, в които твърди, че поради липса на време и стреса от проверяващите не е направил проверка в системата, с която дружеството разполага чрез личната карта на Т. дали е вписан в регистъра по чл.10г, ал.1 от ЗХ, съдът счита за изолирани и предвид местоработата му в дружеството жалбоподател ги приема за изцяло заинтересовани от изхода на делото. При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното: По допустимостта на жалбата: Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона четиринадесетдневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган). Относно основателността на жалбата: Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното: При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно наказателно-процесуалните правила. Същите са издадени от комепетентни органи, което не се и оспорва от жалбоподателя. АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити, нарушението е описано пълно, посочени са нарушената и санкционната норма, индивидуализиран е нарушителя. Не е нарушено правото на защита на жалбоподателя и същият е разбрал за какво точно нарушение е санкциониран още към момента на съставяне на АУАН, в който е изложил своите възражения, своевременно е организирал и защитата си срещу обжалваното НП. Съгласно императивната разпоредба на чл. 45, ал. 2, т. 7 от ЗХ в игралните зали и в игралните казина не се допуска присъствието на лица вписани в регистъра по чл. 10 г, ал. 1. В посочения регистър са вписани лицата по 10в, ал. 3 вр. ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗХ - поставени под пълно или ограничено запрещение; всяко лице, което смята, че има проблем с хазарта; лицата, чието социално положение и/или равнище на доходи може да ги направи по-податливи към участие в хазартни игри и развиване на хазартна зависимост. След като дадено лице бъде вписано в регистъра и по арг. от чл. 10д, ал. 3 от ЗХ организаторите на хазартни игри по ал. 1 са длъжни да не допускат вписаните в регистъра лица до участие в организираните от тях игри. В случая такова вписване е извършено по подадено от служителя на НАП Т. заявление и към датата на проверката, той е фигурирал в регистъра като вписано лице с посочените в чл. 10 г, ал. 2 от ЗХ данни (вкл. имена по документ за самоличност и ЕГН). За такова нарушение в разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от ЗХ е предвидена санкция за нарушение на чл. 45, ал. 2 от ЗХ – т. е. за допускане в игралните зали и игралните казина на лица, вписани в регистъра по чл. 10 г, ал. 1 от ЗХ . В случая безспорно посоченият служител на НАП за целите на проверката е бил вписан в този регистър, което се установява от приложените по делото доказателства. Същевременно той е влязъл в игралната зала, стопанисвана от жалбоподателя и без да бъде извършена нужната проверка в регистъра (до който в игралната зала е имало достъп чрез точно определена система) е допуснат до игрален автомат, в който е внесъл съответната сума от 10 лв. В представената от него лична карта е имало всички необходими данни, за да може да бъде установен при проверка в регистъра, но по делото се установява, че на 22.08.2025 г. изобщо не е правена такава проверка от профила на проверяваната игрална зала. Такава е направена едва след разпореждане на служителите на НАП извършващи проверката. В случая се установява, че организаторът на хазартни игри е имал достъп до регистъра, воден от НАП като е разполагал с устройство, с което да извърши проверка, но това устройство не е било използвано преди допускане на лицето, вписано в регистъра в игралната зала. Свидетелят Ш. служител на жалбоподателя е имал достъп до регистъра съгласно чл. 10д, ал. 2 ЗХ, но не е извършил проверка на лицето, влизащо в залата дали не е вписано в регистъра по чл. 10 г, ал. 1 ЗХ. Това обаче не е било сторено, поради което и по безспорен начин се установява, че жалбоподателя е допуснал в игралната зала лице, вписано в регистъра по чл. 10 г, ал. 1 ЗХ. Съдът в това производство не изследва въпросът поради какви причини служителя на НПА е вписан в регистъра по чл. 10 г от ЗХ и дали това е със служебна цел или се касае за хазартно зависимо лице, като от значение за настоящото е, че лицето е имало правомощия да извърши проверка. Следва да се посочи, че мерките срещу хазартната зависимост са предприети с изменение на ЗХ в ДВ, бр. 69 от 2020 г. и въвеждането на разпоредбите на чл. 10б и сл. от закона. Целта на законодателя, съгласно мотивите по приемането на законопроекта, е създаването на мерки за самоограничаване и недопускане до участие в хазартни игри на уязвими лица, за да се противодейства на негативните икономически, социални и личностни последици за тях, тъй като не могат да контролират поведението си заради изградената зависимост. Една от мерките е възможността за доброволно самоограничаване от игра на хазарт от лица, които са преценили, че тази дейност им вреди. На тези лица е предоставена правна възможност да заявят пред НАП желание да не бъдат допускани до обекти, в които се организират хазартни игри. Въз основа на тяхно волеизявление, те подлежат на вписване в нарочен регистър, а организаторите на хазартни игри са длъжни да не ги допускат до съответните обекти, а в случая като е бил допуснато посоченото лице в игралната зала и не само е допуснат в нея, но и е участвал в организираните игри, дружеството жалбоподател е допуснало нарушение на разпоредбата на чл. 45, ал. 2, т. 7 вр. чл. 10д, ал. 3 ЗХ като санкционната норма на чл. 110, ал. 1 ЗХ предвижда, че за нарушение на чл. 9, ал. 11 или чл. 45, ал. 2 на организатора на хазартни игри се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв. Поради което съдът счита, че са доказани всички обективни признаци от състава на нарушението от обективна страна. Нарушението е ясно, точно и конкретно описано, не е нарушено правото на защита на санкционираното лице, посочена е нарушената норма и санкцията е определена в предвидения от закона минимум като е съобразено, че дружеството притежава лиценз, няма данни за друго такова нарушение и като е определена санкцията в предвидения в закона минимум, тя не подлежи и на намаляване. Съдът намира, че в случая е неприложим институтът на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН като от данните по делото не може да се направи извод, че деянието е с пониска степен на обществена опасност от другите нарушения от съответния вид. Касае се за дружество, което стопанисва обект за хазартни игри, търговец, който трябва да подхожда отговорно към лицата, участващи в игри и допускани в игралните зали. В случая нарушените норми са насочени към защита на уязвими лица, цели се да се противодейства на негативните икономически, социални и личностни последици за тях, тъй като не могат да контролират поведението си заради изградената зависимост и доброволно са се самоограничили от игра на хазарт, поради което и по мнение на съда в конкретния случай не може да намери приложение институтът на маловажния случай. С оглед горното съдът счита, че правилно АНО е преценил, че е извършено нарушение на данъчното законодателство и правилно е наложил визираната в закона санкция, чийто размер правилно е индивидуализиран на минимума. Доколкото в случая се касае за нарушение извършено от юридическо лица-търговско дружествож, чиято отговорност по аргумента на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН е невиновна, а обективна такава деянието не следва да се изследва от субективна страна. По разноските: В съдебно заседание АНО претендира да му се присъдят разноски по настоящото дело на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН . С настоящото си решение съдът приема, че процесното наказателно постановление се явява напълно законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. По този начин на адм. наказващия орган следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение, следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН , съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл.27е от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ, изм. с бр. 53 от 2025 г. в сила от 01.10.2025 г. в полза на адм. наказващия орган следва да се присъди и определи възнаграждение в размер на 66.61 евро /шестдесет и шест евро и 61 цента/ или 130.00 лв . Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът